Azibiot 250 mg x 3 film-coated tablets/Азибиот
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Azibiot 250 mg x 3 film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Азибиот 250 mg филмирани таблетки
Azibioi 250 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Азибиот 250 mg филмирани таблетки
Всяка филмирана таблетка съдържа 250 mg азитромицин (azithromycin) като азитромицин дихидрат (azithromycin dihydrate).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Azibiot 250 mg x 3 film-coated tablets/
Филмирана таблетка
Бели или почти бели, филмирани, продълговати таблетки (дължина: 13,8-14,2 mm, широчина: 6,3-6,7 mm, височина: 4,4-5,3 mm), с надпис "519" от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Азибиот е показан за лечение на следните инфекции, причинени от чувствителни на азитромицин микроорганизми (виж точки 4.4 и 5.1):
- Остър бактериален синузит (адекватно диагностициран)
- Остър бактериален отит на средното ухо (адекватно диагностициран)
- Фарингит, тонзилит
- Остра екзацербазция на хроничен бронхит (адекватно диагностициран)
- Лека до тежка форма на пневмония, придобита в обществото
- Леки до средно тежки инфекции на кожата и меките тъкани например: фоликулит, целулит, еризипел
- Неусложнени инфекции на уретрата и шийката на матката, причинени от Chlamydia trachomatis.
Трябва да се имат предвид официалните ръководства за правилна употреба на антибактериалните лекарства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка
Азибиот трябва да се дава като еднократна дневна доза. Продължителността на лечението при различните инфекциозни заболявания е дадена по-долу.
Деца и юноши с телесно тегло 45 kg или повече, възрастни и пациенти в напреднала възраст:
Общата доза е 1500 mg, приложена като 500 mg веднъж дневно в продължение на З дни.
Алтернативно, същата доза (1500 mg) може да се прилага в продължение на 5 дни 500 mg като еднократна доза първия ден и 250 mg веднъж дневно в дни от 2 до 5.
В случай на неусложнени уретрит и цервицит, причинени от Chlamydia trachomatis, дозата е 1000 mg като еднократна перорална доза.
Възрастни и юноши с телесно тегло под 45 kg:
Азибиот не са подходящи за деца с телесно тегло под 45 kg. За тази група пациенти се препоръчват други лекарствени форми на азитромицин.
Пациенти в напреднала възраст:
При пациентите в напреднала възраст се прилага същата доза както при възрастни пациенти. Тъй като пациентите в напреднала възраст могат да бъдат пациенти с проаритмични състояния препоръчва се особено внимание поради риска от развитие на сърдечна аритмия и torsades de pointes. (виж точка 4.4).
Пациенти с бъбречно увреждане
При пациенти с леко увредена бъбречна функция (GFR 10-80 ml/min) не е необходима корекция на дозировката, (виж точка 4.4).
Препоръчва се повишено внимание при употреба на азитромицин от пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR < 10 ml/min) (виж точка 4.4 и 5.2).
Пациенти с чернодробно увреждане:
Не се изисква коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробна дисфункция. (Child-Pugh клас А или В).
Тъй като азитромицин се метаболизира в черния дроб и се екскретира чрез жлъчката, азитромицин не трябва да се приема от пациенти, страдащи от тежко чернодробно заболяване. Не са провеждани проучвания, свързани с лечение с азитромицин при тези пациенти (виж точка 4.4).
Начин на приложение
Таблетките могат да се приемат с или без храна. Таблетките трябва да се приемат с вода.
4.3 Противопоказания/Azibiot 250 mg x 3 film-coated tablets/
Свръхчувствителност към азитромицин, еритромицин, други макролиди или кетолидни антибиотици или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Както при еритромицин и другите макролиди, в редки случаи се съобщава за сериозни алергични реакции като ангионевротичен едем и анафилаксия (рядко фатални). Някои от тези реакции на азитромицин имат като резултат рецидивиране на симптомите, което налага удължаване на периода за наблюдение и лечение.
Тъй като черният дроб е основния път на елиминиране на азитромицин, употребата на азитромицин трябва да бъде с повишено внимание при пациенти с чернодробни заболявания. Случаи на остър хепатит, потенциално водещи до животозастрашаваща чернодробна недостатъчност са докладвани при употребата на азитромицин (вж. точка 4.8). Някои пациенти може да са имали предшестващо чернодробно заболяване или може да се окаже, че приемат други хепатотоксични лекарствени продукти.
В случаи на признаци и симптоми на чернодробна дисфункция, като бързо развиваща се астения, свързана с жълтеница, тъмна урина, склонност към кървене или чернодробна енцефалопатия, трябва да се извършат незабавно чернодробни функционални тестове/изследвания. Ако се появи нарушение на чернодробна функция, приемът на азитромицин трябва да бъде спрян.
При пациенти, получаващи ерго-производни е наблюдаван ерготизъм при едновременното прилагане с някои макролидни антибиотици. Няма данни, отнасящи се до възможността за взаимодействие между алкалоидите на моравото рогче и азитромицин. Въпреки това, поради теоретичната възможност за ерготизъм, азитромицин и производни на моравото рогче не трябва да се прилагат едновременно.
Както при всеки антибиотик, препоръчително е наблюдение за прояви на суперинфекция с нечувствителни микроорганизми, включително гъби.
Съобщава се за свързана с Clostridium difficile диария (CDAD) при използване на почти всички антибактериални продукти, включително азитромицин, като тежестта може да варира от лека диария до фатален колит. Лечението с антибактериални продукти променя нормалната флора на дебелото черво, което води до свръхрастеж на С. difficile.
CDAD трябва да се има предвид при всички пациенти с диария след антибиотично лечение. Необходимо е снемането на анамнеза, тъй като има съобщения, че CDAD се развива повече от два месеца след прием на антибактериален продукт.
С. difficile продуцира токсини А и В, които допринасят за развитието на CDAD. Хипертоксин продуциращи щамове на С. difficile причиняват повишена заболеваемост и смъртност, тъй като тези инфекции могат да нарушат антимикробната терапия и да се наложи колектомия. CDAD трябва да бъде предвидена при всички пациенти с признаци на диария след употребата на антибиотици. Необходимо е внимателно снемане на анамнеза, тъй като е докладвана поява на CDAD повече от два месеца след приема на антимикробни агенти.
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (гломерулна филтрация [GFR] 10-80 ml/min ). При пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR <10 ml/min) се наблюдава увеличение на системната експозиция на азитромицин с 33% (виж точка 5.2).
При лечение с други макролиди, включително азитромицин, е наблюдавана удължена сърдечна реполаризация и QT интервал, създавайки риск от развитие на сърдечна аритмия и torsades de pointes (виж точка 4.8).
Поради това следните ситуации могат да доведат до повишен риск от вентрикуларна аритмия (включително torsade de pointes), което може доведе до сърдечен арест, поради което азитромицин трябва да бъде прилаган внимателно при пациенти с текущи проаритмични състояния (особено жени и пациенти в старческа възраст), като при пациенти: С вродено или доказано удължаване на QT
Получаващи едновременно лечение с други активни субстанции, за които е известно, че удължават QT интервала, като антиаритмици от клас IA (хинидин и прокаинамид) и клас III (дофетилид, амиодарон и соталол), цизаприд и терфенадин, антипсихотични агенти, като пимозид, антидепресанти като циталопрам и флуорхинолони като моксифлоксацин и левофлоксацин
С електролитен дисбаланс, особено в случи на хипокалиемия и хипомагнеземия С клинично значима брадикардия, сърдечна аритмия или тежка сърдечна недостатъчност.
Изостряне на симптомите на миастения гравис и повторна поява на синдрома миастения са докладвани при пациенти, получаващи терапия с азитромицин (виж точка 4.8).
Стрептококови инфекции: обикновено пеницилин е първо средство на избор при лечение на фарингит /тонзилит поради Streptococcus pyogenes и също така за профилактика на остра ревматична треска. Като цяло азитромицин е ефективен срещу Streptococcus в орофаринкса,но няма данни, които да демонстрират ефикасността на азитромицин за предотвратяване на остра ревматична треска.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността за предотвратяване или лечение на Mycobacterium Avium Complex (МАС) при деца не са установени.
Азитромицин не е подходящ за лечение на тежки инфекции, когато е необходимо бързо висока концентрация на антибиотика в кръвта.
Следната информация трябва да се обмисли, преди да се предписва азитромицин:
При избора на азитромицин за лечение на отделен пациент трябва да се вземе предвид целесъобразността от използването на макролидните антибактериални агенти на базата на адекватна диагноза, която да установи етиологията на бактериалната инфекция в одобрените показания и разпространението на резистентността към азитромицин или други макролиди.
В райони с висока честота на резистентност спрямо еритромицин А, особено важно е да се вземе предвид промяната на модела на чувствителност към азитромицин и други антибиотици. Както и при другите макролиди, високи нива на резистентност на Streptococcus pneumoniae са били докладвани за азитромицин в някои европейски страни (виж точка 5.1). Това трябва да се има предвид при лечение на инфекции, причинени от Streptococcus pneumoniae.
При бактериален фарингит използването на азитромицин се препоръчва само в случаите, когато не е възможно бета-лактами да се използват за лечение като първо средство на избор.
Нарушения на кожата и инфекции на меките тъкани:
Основният причинител на инфекции на меките тъкани, Staphylococcus Aureus, често е устойчив на азитромицин. Ето защо е необходимо провеждане на тест за чувствителност преди началото на лечение на инфекции на меките тъкани с азитромицин.
Инфектирани рани от изгаряне:
Азитромицин не е показан за лечение на инфектирани рани от изгаряне.
Полово предавани болести:
При случай на полово предавани болести, трябва да се изключи едновременната инфекция с Т. pallidium.
Неврологични или психични заболявания:
Азитромицин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с неврологични или психични разстройства.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Антиациди: при фармакокинетични изследвания, проучващи ефекта на едновременен прием на антиациди с азитромицин, не е бил наблюдаван ефект върху цялостната бионаличност, въпреки че върховата серумна концентрация е била намалена с приблизително 25%, Пациенти, получаващи двете лекарства, азитромицин и антиациди, не бива да приемат лекарствата си едновременно. Едновременният прием на азитромицин гранули с удължено действие за орална суспензия с еднократна доза от 20 ml ко-магалдрокс (алуминиев хидроксид и магнезиев хидроксид) не е повлиял степента и обхвата на абсорбция на азитромицин.
Азитромицин трябва да се приема поне 1 час преди или 2 часа след антиацидите.
Цетиризин: При здрави доброволци, едновременният прием при 5 дневен режим на азитромицин и цетиризин 20 mg няма за резултат равновесни нива на фармакокинетично взаимодействие и значителни промени в QT интервала.
Диданозин (Дидеоксинозин): Едновременното приложение на дневна доза от 1200 азитромицин и 400 mg/ден диданозин при 6 ХИВ позитивни субекта не показва наличие на равновесни нива на фармакокинетични взаимодействия с диданозин в сравнение с плацебо.
Дигоксин: (P-gp субстрати): Едновременният прием на макролидни антибиотици, включително азитромицин с Р-глюкопротеинови субстрата като дигоксин е имал за резултат повишаване в серумните нива на Р-глюкопротеиновия субстрат. Поради това, ако бъдат приети едновременно азитромицин и P-gp субтрати като дигоксин, трябва да се има предвид възможността от повишаване на плазмените нива на дигоксина.
Зидовудин: Еднократна доза от 1000 mg и многократни дози от 1200 mg или 600 mg на азитромицин е имала слабо влияние върху плазмената фармакокинетика или бъбречната екскреция на зидовудина или на неговия глюкорониден метаболит. Обаче, приемането на азитромицин повишава концентрацията на фосфорил зидовудина, клинично активния метаболит в мононуклеарните клетки на периферната кръв. Клиничната значимост на това откритие не е изяснена, но може да бъде от полза за пациента.
Азитромицин не взаимодейства значително с чернодробната цитохром Р450 система. Не е вероятно да повлиява фармакокинетичните лекарствени взаимодействия, както се наблюдава при еритромицин и други макролиди. Чернодробната цитохром Р450 индукция или инактивация чрез цитохром-метаболитен комплекс не се проявява при азитромицин.
Ергоалкалоиди: поради теоретичната вероятност от ерготизъм, азитромицин и ерготаминовите производни не трябва да се предписват едновременно (виж точка 4.4).
Фармакокинетични проучвания са провеждани между азитромицин и следните лекарства, за които е известно, че притежават значителен цитохорм Р450 медииран метаболизъм.
Астемизол, алфентанил: Не са известни данни за взаимодействия с астемизол или алфентанил. Препоръчва се повишено внимание при едновременното приложение на тези лекарства с азитромицин, поради това, че е наблюдаване засилване на ефекта на тези лекарства, когато се използват едновременно с макролидния антибиотик еритромицин.
Аторвастатин: Едновременният прием на аторвастатин (10 mg дневно) и азитромицин (500 mg дневно) не е повлиял на плазмената концентрация на аторвастатин (базирано на HMG СоА-редуктазно инхибиторен анализ). Въпреки това, са докладвани пост маркетингови случаи на рабдомиолиза при пациенти, получаващи азитромицин и статини.
Карбамазепин: Във фармакокинетично проучване на взаимодействията при здрави доброволци не са открити значителни ефекти върху плазмените нива на карбамазепина или неговите активни метаболити, при пациенти, получаващи едновременно азиромицин.
Цизаприд: Цизаприд се метаболизира в черния дроб чрез ензима CYP ЗА4. Тъй като макролидите инхибират този ензим, едновременното приложение на цизаприд може да доведе до увеличение на QT интервала, камерни аритмии и torsades de pointes.
Циметидин: В проучване, целящо да оцени ефектите на еднократна доза циметидин, предписана 2 часа преди азитромицин, върху фармакокинетиката на азитромицин, не са установени взаимодействия с азитромицин.
Перорални антикоагуланти от кумаринов тип: Във фармакокинетично проучване на взаимодействията, азитромицин не променя антикоагулантния ефект на варфарина в дози от 15 mg, приемани от здрави доброволци. Докладвани са случаи от повишаване на антикоагулантния ефект след едновременно приемане на азитромицин и opaлни антикоагуланти от кумаринов тип. Въпреки, че причинна връзка не е доказана, препоръчва се проследяване
проследяване на протромбиновото време, когато азитромицин се използва при пациенти, получаващи перорални антикоагуланти от кумаринов тип.
Циклоспорин: при фармакокинетични проучвания със здрави доброволци, които са приемали по 500 mg/ден перорална доза азитромицин за 3 дни, а след това са приемали еднократна перорална доза от 10 mg/kg циклоспорин, има за резултат значително повишаване на Cmax и AUC 0-5 на циклоспорин. Следователно, едновременното приложение на тези два лекарствени продукта трябва да става внимателно. Ако се налага едновременно приложение, трябва да се контролират плазмените нива на циклоспорина и дозата съответно да се коригира.
Ефавиренц: Едновременният прием на единична доза от 600 mg азитромицин и 400 mg ефиваренц дневно за 7 дни не е довело до клинично значими фармакокинетични взаимодействия.
Флуконазол: Едновременният прием на еднократна доза от 1200 mg азитромицин не е повлияло фармакокинетиката на еднократна доза 800 mg флуконазол. Общата експозиция и полуживот на азитромицин не са променени от едновременният прием на флуконазол, но въпреки това е наблюдавано клинично значимо намаляване на Cmax (18%) на азитромицин.
Индинавир: Едновременният прием на еднократна доза от 1200азитромицин не е имал статистически значим ефект върху фармакокинетиката на индинавир при прием от 800 пи» три пъти дневно за 5 дни.
Метилпреднизолон: Във фармакокинетично проучване на взаимодействията при здрави доброволци, азитромицин не проявява значителни ефекти върху фармакокинетикатата на метилпреднизолона.
Мидазолам: При здрави доброволци, едновременният прием на азитромицин 500 mg/ден за 3 дни не е предизвикал клинично значими промени във фармакокинетикаа и фармакодинамиката на еднократна доза 15 mg мидазолам.
Нелфинавир: Едновременният прием на азитромицин (1200 mg) и нелфинавир в равновесна доза (750 mg три пъти на ден) има за резултат повишаване на концентрацията на азитромицин. Не са наблюдавани клинично значими нежелани реакции и не е необходима корекция на дозата.
Рифабутин: Едновременният прием на азитромицин и рифабутин не е повлиял серумната концентрация на нито едно от лекарствата.
Наблюдавани са случаи на неутропения при пациенти, приемали едновременно азитромицин и рифабутин. Неутропенията е била сварзана с приложението на рифабутин, но причинна връзка с азитромицин не е била установена (виж точка 4.8).
Силденафил: При нормални здрави мъже доброволци, не са получени доказателства за ефекта на азитромицин (500 mg дневно за 3 дни) върху AUC и Cmax на силденафил или неговия главен циркулиращ метаболит.
Терфенадин: Във фармакокинетичните проучвания не са открити доказателства за взаимодействия между азитромицин и терфенадин. Има няколко съобщения при които възможността от подобни взаимодействия не може да бъде напълно изключена; все пак, няма специални доказателства, които да посочват подобни взаимодействия.
Теофилин: Няма доказателства за фармакокинетични взаимодействия между азитромицин и теофилин, когато се предписват едновременно при здрави добровобци. Едновременният прием обаче, на макролиди и теофилин се свързва с повишаване на серумната концентрация на теофилина. Затова, ако е възможно се препоръчва мониториране на плазмените нива на теофилина.
Триазолам: При 14 здрави доброволци, едновременният прием на азитромицин 500 mg на Ден 1 ви и 250 mg на Ден 2ри с 0,125 mg триазолам на Ден 2-ри не е имало значителен ефект върху никоя от фармакокинетичните особености на триазолам, в сравнение с триазолам и плацебо.
Триметоприм/сулфаметоксазол: Едновременният прием на триметоприм / сулфаметоксазол, еднократна доза (160 mg/800 mg) за 7 дни с азитромицин 1200 на Ден 7-ми не е имало значителен ефект върху пиковата концентрация, тоталната експозиция или уринарна екскреция на триметоприм и сулфаметоксазол. Серумната концентрация на азитромицин е била близка до тази, наблюдавана при други проучвания.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност:
Няма достатъчно данни от използването на азитромицин при бременни жени. При репродуктивни токсични проучвания при животни, азитромицин е показал, че преминава през плацентата, но не са наблюдавани тератогенни ефекти. Безопасността на азитромицин не е била потвърдена по отношение на употребата на активната субстанция по време на бременността. Поради това азитромицин може да се използва по време на бременност само, ако ползата от това надвишава риска.
Кърмене:
Няма съобщения за секреция на азитромицин в кърмата, но няма достатъчно данни и добре контролирани клинични проучвания при кърмещи жени, които могат да характеризират фармакокинетиката на азитромициновата екскреция с човешката кърма.
Тъй като не е известно дали азитромицин може да има нежелани ефекти върху кърмачето, кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с азитромицин. Другите реакциии, които са наблюдавани при кърмачета са диария, гъбична инфекция на лигавицата, както и повишаване на чувствителността. Препоръчително е да се изхвърля кърмата по време на лечение и до изтичане на 2 дни след прекратяване на лечението. Кърменето може да се възобнови след това.
Фертилитет
При проучвания за фертилитет проведени при плъхове, са наблюдавани редуцирани нива на бременност след приема на азитромицин. Значението на това откритие при хората не е известно.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма доказателства, които да предполагат, че азитромицин може да има ефект върху способността на пациента за шофиране или работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Azibiot 250 mg x 3 film-coated tablets/
Таблицата по долу показва нежеланите реакции, индентифицирани при клинични опити и постмаркетингови проучвания по системно органен клас и честота. Нежеланите реакции открити при постмаркетингови проучвания за показани с фонт „Italic". Групирането по честота се определя чрез следната класификация:
Много чести (≥1/10)
Чести (≥1/100 до <1/10)
Нечести (≥1/1 000 до <1/100)
Редки (≥1/10 000 до <1/1 000)
Много редки (<1/10 000)
С неизвестна честота (не може да се предвиди от наличните данни)
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции са изброени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Нежеланите реакции, възможно или вероятно свързани с азитромицин въз основа на опита на клинични изпитвания и пост-маркетингово проучване:
| Много чести | Чести | Нечести | Редки |
С неизвестна честота | |
| Инфекции и инфестации | Кандидоза, вагинална инфекция, пневмония, гъбична инфекция, бактериална инфекция, фарингит, гастроентерит, респираторни нарушения, ринит, орална кандидоза | Псевдомембранозен колит (виж точка 4.4) | |||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Левкопения, неутропения, еозинофилия | Тромбоцитопения, хемолитична анемия | |||
| Нарушения на имунната система |
Ангиоедем свръхчувствителност | Анафилактични реакции (виж точка 4.4) | |||
| Метаболитни и хранителни нарушения | Анорексия |
||||
| Психични нарушения | Нервност, безсъние | Възбуда |
Агресия, безпокойство, делириум халюцинации | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Замаяност, сомнолентност, нарушения на вкуса, парестезия | Синкоп, конвулсии, хипоестезия, психомоторна хиперактивност, аносмия, агезия, парасмия, миастения гравис (виж точка 4.4) | ||
| Нарушения на очите | Нарушение на зрението | ||||
| Нарушения на ухото и лабиринта | Нарушения на ухото, вертиго | Нарушения на слуха, включително глухота и/или тинитус | |||
| Сърдечни нарушения | Палпитации | Torsades de pointes (вж. точка 4.4), аритмия (виж точка 4.4), включително камерна тахикардия, QT-удължаване при електрокардио-грама (виж точка 4.4) | |||
| Съдови нарушения | Топли вълни | Хипотония | |||
| Респираторни,торакални и медиастинални нарушения | Диспнея,епистаксис | ||||
| Стомашно-чревни нарушения | Диария | Повръщане, коремни болки, гадене | Запек, флатуленция, диспепсия, гастрит, дисфагия, подуване на корема, сухота в устата, оригване, язви в устата, слюнчена хиперсекреция | Панкреатит, промяна на цвета на езика | |
| Хепато-билиарни нарушения | Нарушена чернодробна функция, холестатична жълтеница | Чернодробна недостатъчност (рядко водеща до смърт) (виж точка 4.4), флуминантен хепатит, некротичен хепатит | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив, сърбеж, уртикария, дерматит, суха кожа, хиперхидроза | Реакции на фоточувствителност | Синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, еритема мултиформе | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан и костите | Остеоартрит, миалгия, болки в гърба, болки във врата | Артралгия | |||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Дизурия, бъбречна болка | Остра бъбречна недостатъчност, интерстициален нефрит | |||
| Нарушения на репродуктивната система и гърдата | Метрорагия, тестикуларни нарушения |
||||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Оток, астения, неразположение, умора, оток на лицето, болка в гърдите, пирексия, болка, периферен оток | ||||
| Изследвания | Намален брой на лимфоцитите, повишен брой на еозинофилите намалено количество на бикарбонатите в кръвта, увеличаване броя на базофилите, увеличаване броя на моноцитите, увеличаване броя на неурофилите |
Повишаване на ASAT и ALAT, повишаване на билирубин в кръвта, повишаване на урея в кръвта, повишаване на креатинин в кръвта, абнормно ниво на калий в кръвта, повишаване на алкална фосфатаза в кръвта, повишени хлориди, повишена глюкоза, повишени тромбоцити, намален хематокрит, повишени бикарбонати, абнормни нива на натрий |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез
Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев" № 8
1303 София
Тел.:+35 928903417
уебсайт: www.bda.bg
4.9 Предозиране
Симптоми
Нежеланите лекарствени реакции, които се наблюдават при по-високи дози от препоръчителните, са подобни на тези, които се наблюдават при стандартните дози.
Типичните симптоми на предозиране с макролидни антибиотици включват обратима загуба на слуха, тежко изразено гадене, повръщане и диария.
Предприемане на мерки
В случаите на предозиране са показани най-общо симптоматични и поддържащи мерки.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична : Антибактериални средства за системна употреба, Макролиди,
АТС код: J01FA10
Механизъм на действие
Азибиот е азалиден антибиотик, подгрупа на макролидните антибиотици.
Молекулата е получена чрез прибавяне на азотен атом към лактонния пръстен на еритромицин
А. Механизмът на действие на азитромицин се базира на потискане синтезата на протеини в
бактериите чрез свързване с рибозомната 50s субединица и инхибиране на пептидната
транслокация.
Фармакокинетична / фармакодинамична връзка:
За азитромицин на AUC / MIC е основен ФК / ФД параметър, който корелира най-добре с ефикасността на азитромицин.
Механизъм на резистентност:
Резистентността на грам-положителните микроорганизми към макролидите обикновено включва промяна на мястото на свързване на антимикробното средство. Резистентността от тип mlSB (виж по-долу), която може да бъде присъща/свойствена/конститутивна при стафилококите или индуцирана при стафилококите и стрептококите от експозиция на някои макролиди, се медиира от широк спектър придобити гени (семейство erm), кодиращи метилази, насочени към пептидил трансферазния център на 23S на рибозомната РНК.
Метилирането възпрепятства свързването на антибактериалните средства към рибозомата и поражда кръстосана резистентност към макролиди (всички макролиди, когато резистентността е присъща/свойствена/ конститутивна), линкозамиди и стрептограмини от тип Б, но не и към стрептограмини от тип А. По-редките механизми на резистентност включват разграждане на антимикробното средство чрез инактивиране на ензими, напр. естерази и активно изтичане/ефлукс на антимикробното средство от бактериите.
Грам-отрицателните микроорганизми могат да бъдат по същността си резистентни към макролидите, поради невъзможността на макролида да проникне ефективно през външната клетъчна мембрана. Макролидите с по-добро проникване може да проявят активност срещу някои грам-отрицателни микроорганизми.
Грам-отрицателните микроорганизми могат да произвеждат и рибозомна метилаза или ензими, инактивиращи макролидите.
Граници на чувствителност
Граници на чувствителността към азитромицин при типичните бактериални патогени по EUCAST (Европейски Комитет за Определяне на Антимикробната Чувствителност)
Чувствителност
Разпространението на придобитата резистентност може да варира географски и във времето за съответните видове и е нужна местна информация за резистентността, особено при лечение на тежки инфекции. При необходимост следва да се търси съвет от експерт, когато местното разпространение на резистентносгга е такава, че ползата от продукта, най-малкото при някои видове инфекции, е под въпрос.
Таблица за чувствителност
Чувствителни видове
Грам-положителни аеробни микроорганизми
Mycobacterium avium° Streptococcus pyogenes1
Аеробни грам-отрицателни микроорганизми
Haemophilus influenzae
Moraxella catarrhalis0
Neisseria gonorrhoeae
Други микроорганизми
Chlamydophila pneumoniae'
Chlamydia trachomatis0
Legionella spp. °
Mycoplasma pneumoniae0
Видове, при които придобитата резистентност може да представлява проблем.
Аеробни грам-положителни микроорганизми
Staphylococcus aureus (метицилин-чувствително)
Staphylococcus aureus (тетицилин-резистентни)+
Streptococcus pneumoniae
Streptococcus agalactiae_
Микроорганизми c присъща резистентност
Аеробни грам-отрицателни микроорганизми
Escherichia coli.
Klebsiella spp.
Pseudomonas aeruginosa
°От момента на публикуване до сега няма данни. В началната литература, се приемат стандартни дейности и насоки за лечение на чувствителност.
1 Процент на резистентност в някои проучвания > 10%.
$ Видове, които показват естествена средна чувствителност (при отсъствиетона придобит механизъм на резистентност)
+Процент + Резистентност повече от 50% в поне една област в рамките на ЕС.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Бионаличността е приблизително 37%. Максималната плазмена концентрация се достига за 2-3 часа след приема на лекарствения продукт. Средната максимална концентрация се наблюдава (Cmax) след еднократна доза от 500 mg е приблизително 0.4 μg/ml.
Разпределение
След перорално приложение, азитромицин значително се разпространява напълно в човешкия организъм.
Фармакокинетичните проучвания са демонстрирали тьканни нива на азитромицин много по-високи от плазмените нива (до 50 пъти максимална плазмена концентрация), което показва, че тъканното свързване на лекарствения продукт е значително. Високи концентрации на азитромицин в белите дробове, сливиците и простатата се подържат дори и когато серумните или плазмените концентрации паднат под определено ниво. Концентрацията в таргетните тъкани, такива като бели дробове, сливици и простата, превишават MIC90 за типичните патогени след единична доза от 500 mg.
При изпитвания върху животни, високи концентрации на азитромицин са открити във фагоцитите. Също така е установено, че по време на активна фагоцитоза, по-високи концентрации на азитромицин са освободени от неактивните фагоцити. Следователно, при проучванията с животни, концентрациите на азитромицин, измерени във възпалителните огнища са високи.
Свързването със серумните протеини варира според концентрацията и варира от 12% на 0,5 μg/ml до 52% при 0,05 μg/ml. Средният обем на разпределение в равновесно състояние (VVss) е изчислен на 31,1 l/kg-
Биотрансформация и елиминиране
Терминалният плазмен елиминационен полуживот точно рефлектира на тьканния елиминационен полуживот и е между 2 и 4 дни.
Приблизително 12% от интравенозно приложената доза азитромицин се екскретира непроменена в урината в рамките на следващите три дни. Особено високи концентрации на непроменен азитромицин са открити в човешката жлъчка. Десет метаболити са били открити в жлъчката, които са се образували чрез >$-и О-деметилиране, хидроксилиране на дезозамин и агликонови пръстени и деградацията на кладиноза конюгат. Сравнението на резултатите от течна хроматография и микробиологичен анализ показва, че метаболитите на азитромицин не са микробиологично активни.
Фармакокинетика при специални популации:
Бъбречно увреждане
След еднократна перорална доза азитромицин един грам, Cmax и AUC0.]2о се повишават с 5,1% и 4,2% съответно при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация 10-80 ml/min), в сравнение с нормална бъбречна функция (GFR> 80 ml/min). При пациенти с тежко бъбречно увреждане, средната Cmax и AUC0-120 се увеличават 61% и 35%, съответно, в сравнение с нормата.
Чернодробна недостатъчност
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, няма доказателства за значителна промяна в серумната фармакокинетика на азитромицин в сравнение с нормалната чернодробна функция. При тези пациенти, се наблюдава повишено отделяне на азитромицин в урината може би за да се компенсира редуцирания чернодробен клирънс.
Пациенти в напреднала възраст
Фармакокинетиката на азитромицин при пациентите в напреднала възраст е била сходна с тази на младите хора, но при по-възрастни жени, макар че се наблюдава по-високи пикови концентрации (повишени с 30-50%), не е настъпила значителна акумулация.
При доброволци в напреднала възраст (> 65 години), по-високи стойности (29%) на AUC са наблюдавани след 5-дневен курс, отколкото при по-млади доброволци (<40 години). Въпреки това, тези разлики не се считат за клинично значими, поради което не се препоръчва корекция на дозата.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката е проучвана при педиатрични пациенти на възраст 4 месеца-15 години като са приемани капсули, гранули или суспензия. На 10 mg/kg на Ден 1, последвани от 5 mg/kg
на дозата на Ден 2-5, достигнатата Cmax е малко по-ниска, отколкото при възрастни с 224 microgram/l при кърмачета, малките деца и децата на възраст 0,6-5 години след 3 дни дозиране и 383 microgram/l при деца и юноши на възраст 6-15 години. T1/2 от 36 час при по-големите деца и юноши е бил в рамките на очаквания диапазон за възрастни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При изпитвания при животни с дозировка 40 пъти по-висока от клиничната терапевтична доза, азитромицин причинява обратима фосфолипидоза, но като правило не се наблюдават тиксикологични последствия, свързани с това.
Електрофизиологични изследвания са показали, че азитромицин удължава QT интервала.
Карциногенен потенциал:
Дългосрочни изпитвания при животни за оценка на карциногенния потенциал не са провеждани, тъй като лекарството е предназначено само за краткосрочно лечение. Няма индикации за карциногенна активност при други изследвания.
Мутагенен потенциал:
Няма данни за генни и хромозомни мутации при in vivo и in vitro изследваните модели.
Репродуктивна токсичност:
При проучванията за ембриотоксичност на азитромицин при мишки и плъхове не се наблюдава тератогенен ефект. При плъхове, азитромицин в дози 100 и 200 mg/kg телесно тегло дневно води до леко изоставане на осификацията на плода и до нарастване на телесното тегло на майката. При перинатални и постнатални изследвания на плъхове се наблюдава леко забавяне на развитието, вследствие на лечение с азитромицин в дози 50 mg/kg/ден и по -високи.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката
Микрокристална целулоза (Е460)
Прежелатинизирано картофено нишесте
Натриев лаурилсулфат
Хипромелоза (Е464)
Кроскармелоза натрий (Е468)
Силициев диоксид, колоиден безводен (Е551)
Магнезиев стеарат (Е470b)
Филмово покритие
Хипромелоза 5 сР (Е464)
Титанов диоксид (Е 171)
Макрогол 400
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
30 месеца
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Вид и съдържание на опаковката
Блистер (непрозрачен бял PVC/PVDC-филм, Alu-фолио): 4 и 6 филмирани таблетки, в кутия
Не всички опаковки могат да са пуснати на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да бъдат унищожени в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
KRKA, d.d., Novo mesto, Smarjeska cesta 6, 8501 Novo mesto, Словения
