КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Ximebac 200 mg coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ксимебак 40 mg/5 ml прах за перорална суспензия
Ximebac 40 mg/5 ml powder for oral suspension
2.Качествен и количествен състав
5 ml от готовата суспензия съдържат цефподоксим проксетил (Cefpodoxime proxetil) съответстващ на 40 mg цефподоксим.
5 ml от приготвената суспензия съдържат 1845,78 mg захароза.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ximebac 200 mg coated tablets/
Прах за перорална суспензия
Кремав до оранжевожълто оцветен прах; който след разтваряне във вода се превръща в оранжевожълта суспензия.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Ксимебак е показан за лечение на следните инфекции, когато са причинени от чувствителни микроорганизми.
----Остър среден отит
----Синузит
----Тонзилит и фарингит
При посочените по-горе показания, приложението на цефподоксим трябва да бъде запазено за рецидивиращи или хронични инфекции или при инфекции, при които е известно или се предполага, че причиняващият микроорганизъм е резистентен спрямо обичайно прилаганите антибиотици или в случаите, в които най-често използваните антибиотици не могат да се приложат по друга причина.
----Остър бронхит
----Бактериална пневмония
Цефподоксим не е предпочитан антибиотик за лечение на стафилококова пневмония и не трябва да се прилага за лечение на атипична пневмония причинена от микроорганизми като Legionella, Mycoplasma и Chlamydia (виж също точка 5.1) .
---Неусложнени инфекции на горните и долните пикочни пътища, включително цистит и остър пиелонефрит
----Инфекции на кожата и меките тъкани
Трябва да се вземат предвид официалните ръководства за правилно приложение на антибактериални средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка
Деца (до 11-годишна възраст):
Препоръчителната доза при деца е 8 mg/kg/дневно приложени в две отделни дози през 12-часови интервали. За подпомагане на правилно дозиране заедно с бутилката се осигурява спринцовка (10 ml) с отбелязани деления през 0,5 ml.
Отбележете, че:
5 ml от суспензията съдържат еквивалента на 40 mg цефподоксим. 1 ml от суспензията съдържат еквивалентна на 8 mg цефподоксим.
Следващата таблица дава ръководство за предписването:
| Телесно тегло в kg |
Доза на цефподоксим в mg, която се прилага два пъти дневно | Доза на цефподоксим в ml от суспензията, която се прилага два пъти дневно |
| 5 |
20 mg | 2,5 ml |
| 10 |
40 mg | 5 ml |
| 15 |
60 mg | 7,5 ml |
| 20 |
80 mg | 10 ml |
| 25 |
100 mg | 12,5 ml |
Деца, чието телесно тегло е поне 25 kg могат да получават или 12,5 ml два пъти дневно или могат да изберат да получават таблетка от 100 mg два пъти дневно.
Цефподоксим не трябва да се прилага при бебета под 15-дневна възраст, тъй като липсва опит при тази възрастова група.
Бъбречно увреждане:
Дозата на цефподоксим не се нуждае от корекция, ако клирънса на креатинина надвишава 40 ml.min-1/1,73 m2. Под тази стойност фармакокинетичните проучвания показват нарастване на плазмения полуживот на елиминиране. Поради това дозата трябва да се коригира по съответен начин както е представено в таблицата по-долу
| креатининов клирънс (ml.min-1) | |
| 39-10 | 4 mg/kg трябва да се прилагат веднъж на всеки 24 часа. |
| < 10 | 4 mg/kg трябва да се прилагат веднъж на всеки 48 часа. |
| Пациенти на хемодиализа | 4 mg/kg трябва да се прилагат след всяка диализна процедура. |
Чернодробно увреждане:
В случай на чернодробно увреждане не е необходимо коригиране на дозата.
Продължителност на лечението
Продължителността на лечението зависи от пациента, показанието и причиняващия микроорганизъм или микроорганизми.
Начин на приложение
Суспензията е само за перорално приложение.
За постигане на максимална абсорбция дозата трябва да се приема по време на хранене.
4.3 Противопоказания/Ximebac 200 mg coated tablets/
Свръхчувствителност към цефподоксим, към друг цефалоспорин или към някое от помощните вещества.
Предшестваща реакция на свръхчувствителност от бърз тип и/или тежка като протичане реакция към пеницилин или към някой от другите представители на бета-лактамите. Фенилкетонурия, тъй като лекарственият продукт съдържа аспартам.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Преди започване на лечение с цефподоксим е необходимо пациентът да бъде разпитан внимателно за предшестващи реакции на свръхчувствителност към цефподоксим, цефалоспорини, пеницилини или към други бета-лактамни антибиотици. Цефподоксим е противопоказан при пациенти, които са имали предшестваща реакция на свръхчувствителност към който и да е цефалоспорин.
Също така е противопоказан при пациенти, които са имали предшестваща реакция от бърз тип и /или тежка реакция на свръхчувствителност към някой от пеницилините или към някой от останалите бета-лактамни антибиотици.
Цефподоксим трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които са имали друг вид реакция на свръхчувствителност към пеницилин или към друг представител на бета-лактамите.
В случаите на тежка бъбречна недостатъчност може да се наложи дозата да бъде намалена в зависимост от стойностите на креатининовия клирънс (виж точка 4.2).
При приложение на цефподоксим са съобщавани случаи на антибиотик-свързана диария, колит и псевдомембранозен колит. Тези диагнози трябва да се имат предвид при пациенти, при които в хода на лечението или скоро след него настъпва диария.
Лечението с цефподоксим трябва да се преустанови, ако настъпи тежка и/или кървава диария в хода на терапията и да се започне съответно лечение.
Цефподоксим винаги трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с анамнеза за стомашно-чревно заболяване, особено колит.
Както и при другите бета-лактамни антибиотици, особено в хода на продължително лечение, може да настъпят неутропения и по-рядко агранулоцитоза. В случаите, в които лечението продължава повече от 10 дни, е необходимо проследяване на кръвната картина и преустановяване на лечението при установяване на неутропения.
Цефалоспорините могат да се абсорбират по повърхността на мембраните на червените кръвни клетки и да взаимодейства с антителата, насочени срещу лекарството. Това може да доведе до позитивиране на теста на Coombs и много рядко до хемолитична анемия. Поради тази причина може да настъпи кръстосана реакция към пеницилин.
При приложение на цефалоспоринови антибиотици са наблюдавани изменения в бъбречната функция, особено когато се прилагат едновременно с потенциално нефротоксични агенти като аминогликозиди и/или мощни диуретици. В тези случаи е необходимо мониториране на бъбречната функция.
Както и при останалите антибиотици продължителното приложение на цефподоксим проксетил може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми.
Лекарственият продукт не трябва да се прилага при бебета под 15-дневна възраст, тъй като липсва опит при тази възрастова група.
Този лекарствен продукт съдържа 1,8 g захароза на всеки 5 ml и е неподходящ при непоносимост към фруктоза, при синдром на глюкозо-галактозна малабсорбция и захарозо-изомалтазен дефицит.
Този лекарствен продукт съдържа аспартам и поради това е неподходящ за пациенти с фенилкетонурия (виж точка 4.3).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Изследванията показват, че бионаличността се понижава с приблизително 30%, когато цефподоксим се прилага с лекарства, които неутрализират стомашното pH или инхибират стомашната секреция. Поради това, антиациди, лекарства, съдържащи минерали и H2 блокери, като ранитидин, които може до доведат до покачване на стомашното pH, трябва да се приемат 2 до 3 часа след приложението на цефподоксим.
Фалшиво положителна реакция за глюкоза в урината може да има при използване на разтворите на Benedict или Fehling или при тест таблетки с меден сулфат, но не и при тестове основаващи се на ензимни глюкозооксидазни реакции.
4.6 Бременност и кърмене
За цефподоксим проксетил няма клинични данни за експозирани бременности. Експерименталните проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие ( вж. 5.3).
Предписването на бременни жени трябва да бъде с повишено внимание.
Експерименталните проучвания, проведени върху няколко животински видове не показват никакви тератогенни или фетотоксични ефекти. Безопасността на цефподоксим проксетил през бременността, обаче, не е установена и както при всички лекарства, трябва да се прилага с повишено внимание през първите месеци от бременността.
Цефподоксим се екскретира в кърмата при хора. Майките трябва да прекратят кърменето докато провеждат лечение с цефподоксим.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Цефподоксим проксетил оказва слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Има съобщения за замаяност в хода на лечението с цефподоксим, което може да повлияе способността на пациента за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Ximebac 200 mg coated tablets/
В тази точка нежеланите лекарствени реакции са дефинирани както следва: Много чести (> 1/10) Чести (> 1/100 < 1/10) Нечести (> 1/1 000 < 1/100) Редки (> 1/10 000 < 1/1 000)
Много редки (< 1/10 000), включително изолирани съобщения.
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Стомашно-чревни нарушения
Чести: тежест в областта на стомаха, гадене, повръщане, коремна болка, флатуленция, диария. Като симптом на ентероколит може да се изяви кървава диария.
Ако в хода на лечението или след него се изяви тежка или персистираща диария, трябва да се обсъди възможността за псевдомембранозен колит (виж точка 4.4).
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести: липса на апетит
Нарушения на имунната система
Наблюдавани са реакции на свръхчувствителност от всички степени на тежест (виж точка 4.3).
Нечести: алергични реакции, като кожно-лигавични реакции, кожни обриви, уртикария и сърбеж.
Много редки: кожни реакции с образуване на мехури (еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell). Ако се изявят такива симптоми лечението с продукта трябва да се преустанови. Както и при другите цефалоспорини има много редки съобщения за анафилактични реакции, бронхоспазъм, пурпура и ангиоедем.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Много редки: леко покачване на стойностите на креатинина и уреята в кръвта
Хепатобилиарни нарушения
Редки: преходно умерено покачване на стойностите на АСАТ, АЛАТ и алкалната фосфатаза и/или билирубина. Тези лабораторни изменения, които биха могли да бъдат обяснени с наличната инфекция, рядко могат да надвишат два пъти горната граница на нормата и чернодробното увреждане обикновено е от холестатичен тип и е безсимптомно.
Много редки: чернодробно увреждане
Нарушения на кръвоносната и лимфна системи
Редки: хематологични нарушения като понижаване стойностите на хемоглобина, тромбоцитоза, тромбоцитопения, левкопения и еозинофилия.
Много редки: Хемолитична анемия
Нарушения на нервната система
Нечести: главоболие, парестезии, замаяност.
Нарушения на ухото и вътрешното ухо
Нечести: тинитус
Инфекции и паразитози
Възможно е разрастване на нечувствителни микроорганизми (виж точка 4.4).
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести: астения или умора
4.9 Предозиране
В случай на предозиране с цефподоксим е показана поддържаща и симптоматична терапия. В случай на предозиране, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност, може да настъпи енцефалопатия. Енцефалопатията, обикновено е обратима след като плазмените нива на цефподоксим спаднат.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ß-лактамен антибиотик, Зта генерация цефалоспорини,
АТС код: J01DD13
Механизъм на действие
Както другите представители на ß-лактамите, цефподоксим упражнява антибактериалния си ефект посредством свързване към и инхибиране на действието на някои ензими участващи в синтеза на бактериалната клетъчна стена, а именно на пеницилин свързващите протеини. Това води до прекъсване на биосинтеза на клетъчната стена (пептидогликан), което води до лизиране и смърт на бактериалната клетка.
Механизми на резистентност
Бактериалната резистентност спрямо цефподоксим може да бъде в резултат на един или повече от следващите механизми:
• Хидролиза от бета-лактамазите. Цефподоксим може ефективно да бъде хидролизиран от някои от бета-лактамазите с широк спектър (ESBLs) и от хромозомно-кодиран ензим (АтрС), който може да бъде индуциран или трайно депресиран при някои аеробни Грам-негативни бактериални видове
• намален афинитет на пеницилин-свързващите протеини към цефподоксим
• непропускливост на външната мембрана, което ограничава достъпа на цефподоксим до пеницилин свързващите протеини при Грам-негативните микроорганизми
• ефлуксни помпи за лекарства
Граници на чувствителност:
В съответствие с NCCLS (National Committee on Clinical Laboratory Standards) за цефподоксим са дефинирани следните граници:
• Enterobacteriaceae и Staphylococcus spp.: < 2 μg/ml чувствителни, 4 μg/ml интермедиерни, > 8 μg/ml резистентни
• Haemophilus spp.: < 2 μg/ml чувствителни
• Neisseria gonorrhoeae : < 0.5 μg/ml чувствителни
• Streptococcus pneumoniae: < 0.5 μg/ml чувствителни, 1 μg/ml интермедиерни, > 2 μg/ml резистентни
• Други Streptococci, които са чувствителни към пеницилин (MIC90 < 0.12 μg/ml) може да се считат за чувствителни към цефподоксим.
Чувствителност
Честотата на придобита резистентност може да варира в зависимост от географския регион и във времето, за определени видове е желателно да има информация по отношение на резистентността на местно ниво, особено при лечение на тежки инфекции. При необходимост трябва да се потърси мнение от експерт, когато местната честота на резистентността е такава, че приложимостта на препарата, при поне част от инфекциите е под въпрос.
Видове, които обичайно са чувствителни
Аеробни, Грам-позитивни:
Staphylococcus aureus (methicillin чувствителни)
Coagulase-negative staphylococci (methicillin-чувствителни)
Streptococcus agalactiae
Streptococcus pneumoniae
Streptococcus pyogenes
Escherichia coli
Haemophilus influenzae
Klebsiella species
Moraxella catarrhalis
Neisseria gonorrhoeae
Proteus mirabilis
Proteus rettgeri
Anaerobes:
Peptococcus species
Peptostreptococcus species
Видове, при които резистентността може да бъде проблем
Acinetobacter species
Citrobacter species
Enterobacter species
Morganella morganii
Резистентни
Bacteroides fragilis
Clostridium difficile
Enterococci
Listeria monocytogenes
Proteus vulgaris
Pseudomonas species
Serratia species
5.2 Фармакокинетични свойства
Цефподоксим проксетил се абсорбира в червата и се хидролизира до активен метаболит цефподоксим. Когато цефподоксим проксетил се прилага орално на гладно, под формата на таблетка, която съответства на 100 mg цефподоксим, 51,1% се абсорбират и абсорбцията се повишава при прием на храна. Обемът на разпределение е 32,3 1 и пикови нива на цефподоксим се достигат 2 до 3 часа след приема. Максималната плазмена концентрация е 1,2 mg/l и 2,5 mg/l след прием на 100 mg и 200 mg, съответно. След приложение на 100 mg и 200 mg два пъти дневно за период от 14,5 дни, плазмените фармакокинетични показатели на цефподоксим остават непроменени.
Свързване на цефподоксим с плазмените протеини, 40% основно с албумин. Това свързване не е насищаемо по рода си.
Концентрации на цефподоксим, надвишаващи минималните инхибиторни концентрации (MIC) за често срещаните патогени, могат да бъдат достигнати в белодробния паренхим, бронхиалната мукоза, плевралната течност, тонзилите, интерстициалната течност и тъканта на простатата.
Изследвания при здрави доброволци показват, че средните концентрации на цефподоксим в еякулата 6-12 часа след приложението на еднократна доза от 200 mg са над М1С90 на N. gonorrhoeae.
Тъй като по-голяма част от цефподоксим се елиминира посредством урината, концентрацията му там е висока. (Концентрациите в порции урина на 0-4, 4-8, 8-12 час след еднократна доза надвишават МIС90 на честите причинители на уринарни инфекции). Също така се наблюдава добро проникване на цефподоксим в бъбречната тъкан, с концентрации над М1С90 на често срещаните причинители на уринарни инфекции 3-12 часа след приложението на еднократна доза от 200 mg (1,6-3,1 (μg/g).
Концентрациите на цефподоксим в медуларната и кортикалната тъкан са сходни.
Основният път на екскреция е бъбречен, 80% се екскретира непроменен в урината с полуживот на елиминиране 2,4 часа.
ДЕЦА
Проучванията при деца показват, че максимални плазмени концентрации се достигат приблизително 2-4 часа след приема на дозата. Еднократна доза от 5 mg/kg при деца на възраст 4-12 години води до максимални концентрации сходни на тези при възрастните, които приемат доза от 200 mg.
При пациенти под 2-годишна възраст при повтарящи се дози от 5 mg/kg на 12 часа, средните плазмени концентрации, 2 часа след дозата, са между 2,7 mg/l (1-6 месеца) и 2,0 mg/l (7 месеца - 2 години).
При пациенти на възраст от 1 месец до 12 години, получаващи повтарящи се дози от 5 mg/kg на 12 часа, остатъчните плазмени концентрации при равновесни условия са между 0,2 0,3 mg/l (1 месец - 2 години) и 0,1 mg/l (2-12 години).
5.2 Предклинични данни за безопасност
Нежеланите реакции, които не се наблюдават при клиничните изпитвания, но се наблюдават при животни при нива на експозиция, подобни на нивата на клинична експозиция и имат възможно значение за клиничната употреба, са както следва:
Остра токсичност
Средната летална доза при мишки и плъхове е над 8 g/kg и 4 g/kg телесно тегло, съответно. При плъхове на Fisher дози от 1 g/kg телесно тегло и по-високи повлияват навика (консистенцията) на изхождане и наддаването на тегло. Еднократни дози от 800 mg/kg телесно тегло не показват токсичност при кучета.
Токсичност при многократно прилагане
Изследванията за хронична токсичност са провеждани за срок от над 12 месеца при плъхове и 6 месеца при кучета. Най-високите дневни дози (1000 mg/kg телесно тегло перорално при плъхове и 400 mg/kg перорално при кучета) са значимо по-високи от препоръчваните терапевтични дози (3-8 mg/kg телесно тегло). Не се наблюдават смъртни случаи при плъхове получаващи дози от 250, 500 или 1000 mg/kg за 12 месеца. Едва при дози от 1000 mg/kg, са наблюдавани ефекти върху стомашно-чревния тракт, като омекване на изпражненията и дилатация на цекума. Нежеланите реакции върху червата, които са по-изразени при плъхове на Fisher се дължат на изменения в чревната флора, които са резултат от изразения антибактериален ефект на цефподоксим. Ежедневно приложение на 0, 25, 100, и 400 mg/kg телесно тегло при кучета не води до смъртни случаи. Непроменен цефподоксим се установява във фецеса.
Репродуктивна токсичност
Изпитвания за ембриотоксичност при плъхове и зайци не показват тератогенен потенциал. Цефподоксим не оказва нежелани реакции върху фертилитета и в пери/постнатални проучвания за токсичност при плъхове. Цефподоксим или неговите метаболити преминават през плацентата или се екскретират в кърмата при плъхове. Липсва опит с приложението на цефподоксим през бременността и по време на кърменето при хора.
Мутагенност
Екстензивни изследвания за мутагенност при различни модели на изпитване дават негативни резултати.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Захароза,
Гуар галактоманан,
Аспартам,
Портокалова есенция,
Натриев бензоат,
Натриев хлорид,
Лимонена киселина, безводна,
Лимонова есенция,
Сорбитанов триолеат,
Талк,
Железен оксид, жълт (Е 172),
Силициев диоксид
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
3 години.
След приготвяне суспензията може да се съхранява в хладилник (2-8°С) за 14 дни, без съществено намаляване на ефективността.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С.
Съхранявайте опаковката плътно затворена.
Съхранявайте приготвената суспензия при температури от 2°С до 8°С.
6.5 Данни за опаковката
50 ml, 100 ml и 2 х 100 ml бутилки от кафяво стъкло със запушалка със сушител.
В картонената опаковка е поставена 10 ml спринцовка.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Бутилки от кафяво стъкло със запушалка със сушител:
Преди приготвяне на суспензията, силиконовият гел, който се съдържа в сушителя в капсула от вътрешната страна на капачката трябва да се премахне и изхвърли. Суспензията се приготвя посредством прибавяне на вода в бутилката до градуирания знак и старателно разклащане до получаване на равномерно диспергирана суспензия.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Sandoz d.d.
Verovskova 57, 15 Ljubljana, Словения
g
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
10/2007
