КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Valsartan Jacobsen Pharma 320 mg film-coated tablets/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Валсартан Якобсен Фарма 320 mg филмирани таблетки
Valsartan Jacobsen Pharma 320 mg film-coated tablets
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една филмирана таблетка съдържа 320 mg валсартан.
Помощни вещества:
Всяка филмирана таблетка съдържа:
сорбитол....................37,0 mg
лактоза...................4,32 mg
За пълния списък на помощни вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Valsartan Jacobsen Pharma 320 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки.
Цилиндрични, обвити, сиво-виолетови филмирани таблетки, с делителна черта от едната страна.
Таблетките могат да бъдат разделени на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хипертония
Лечение на есенциална хипертония.
4.2 Дозировка и начин на употреба
320 mg филмирани таблетки:
Хипертония
Препоръчителната начална доза Валсартан Якобсен Фарма е 80 mg един път дневно. Значителен антихипертензивен ефект се наблюдава след 2 седмици, а максимален ефект се постига след 4 седмици. При някои пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно, дозата може да бъде увеличена до 160 mg до максимално до 320 mg. Валсартан Якобсен Фарма може да бъде прилаган успоредно с други антихипертензивни лекарствени средства. Добавянето на диуретик, например хидрохлортиазид, допълнително понижава кръвното налягане при тези пациенти.
Начин на приложение
Валсартан Якобсен Фарма може да бъде приеман с или без храна и трябва да бъде приеман с вода.
Допълнителна информация за специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст
Не се налага промяна в дозировката при пациенти в напреднала възраст.
Бъбречно увреждане
Не се налага промяна в дозировката при пациенти с креатининов клиърънс > 10 ml/min (вж. точки 4.4 и 5.2)
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза дозата на валсартан не бива да надвишава 80 1тщ. Валсартан Якобсен Фарма е противопоказен при пациенти с тежко чернодробно увреждане и при пациенти с холестаза (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2).
Деца
Употребата на Валсартан Якобсен Фарма не се препоръчва при деца под 18 години поради липсата на данни за безопасността и ефикасността.
4.3 Противопоказания/Valsartan Jacobsen Pharma 320 mg film-coated tablets/
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
- Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.
- Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Хиперкалемия
Едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, заместители на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които биха могли да повишат нивата на калий (хепарин и т.н.), не се препоръчва. Стойностите на калия трябва да се мониторират.
Пациенти с натриев и/или обемен дефицит
При пациенти с тежък натриев и/или обемен дефицит, като тези, които получават високи дози диуретици, в редки случаи след започване на лечение с Валсартан Якобсен Фарма може да се появи сиптоматична хипотония.. Натриевият и/или обемният дефицит трябва да се коригира преди започване на лечението с Валсартан Якобсен Фарма, например чрез понижаване на дозата на диуретика.
Стеноза на бъбречната артерия
При пациенти с билатерална стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек, безопасната употреба на валсартан не е установена. Краткосрочното приложение на валсартан при дванайсет пациента с реновазална хипертония вследствие на едностранна стеноза на бъбречната артерия не причинява значими промени в бъбречната хемодинамика, серумния креатинин или нивото на уреята в кръвта. Независимо от това, други лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин, могат да повишат стойностите на кръвната урея и серумния креатинин при пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия, поради което се препоръчва проследяване на бъбречната функция при пациентите, лекувани с валсартан.
Бъбречна трансплантация
До момента няма натрупан опит по отношение на безопасната употреба на валсартан при пациенти, прекарали наскоро бъбречна трансплантация.
Първичен хипералдостеронизъм
Пациенти с първичен хипералдостеронизъм не бива да бъдат лекувани с Валсартан Якобсен Фарма, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин не е активирана.
Стеноза на аортата и митралната клапа, хипертрофна кардиомиопатия
Както при всички други вазодилататори е необходимо особено повишено внимание при пациенти, страдащи от аортна или митрална стеноза или от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (ОХКМ).
Нарушение на бъбречната функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с кретининов клиърънс >10 ml/min. Липсват данни за безопасна употреба при пациенти с креатининов клирънс <10 ml/min и при провеждащи диализа, поради което валсартан трябва да се употребява с повишено внимание при тези пациенти (вж. точки 4.2 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Валсартан трябва да се използва внимателно при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза (вж. точки 4.2 и 4.6).
Бременност
Приемът на ангиотензин II рецепторни блокери (АIIРБ) не бива да бъде започвай по време на бременност. Освен ако продължителната терапия с АIIРБ не се прецени като съществена, лечението на пациентки, които планират да забременеят трябва да бъде заменено с алтернативно антихипертонично лечение с установен профил на безопасност по време на бременност,. При установяване на бременност лечението с АIIРБ трябва да се преустанови незабавно и ако е уместно, трябва да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6)
Други състояния със стимулация на ренин-ангиотензиновата система При пациенти, при които е възможно бъбречната функция да зависи от активността на системата ренин-ангиотензин (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), терапията с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим се свързва с олигурия и/или прогресираща азотемия и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт. Тъй като валсартан е антагонист на ангиотензин II, не може да бъде изключена вероятна връзка между употребата на Валсартан Якобсен Фарма с нарушаване на бъбречната функцията.
Валсартан Якобсен Фарма съдържа лактоза Пациенти с редки наследствени проблеми, свързани с непоносимост към галактоза, недостиг на лактаза на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция, не бива да използват това лекарство.
Валсартан Якобсен Фарма съдържа сорбитол. Пациенти с наследствени проблеми, свързани с непоносимост към фруктоза, не бива да използват това лекрство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не се препоръчва едновременна употреба
Литий
При едновременна употреба с ACE инхибитори се съобщава за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност. Поради липса на данни за едновременно приложение на валсартан и литий, тази комбинация не е препоръчителна. При необходимост от подобна комбинация се препоръчва внимателно следене на серумните нива на литий.
Калиевите добавки, калий-съхраняващите диуретици. заместителите на солта, съдържащи калий, или други лекарствени продукти, които биха могли да повишат нивата на калий
Ако се прецени, че е необходим лекарствен продукт, който засяга калиевите нива в комбинация с валсартан, препоръчва се следене на плазмените нива на калий.
Внимание при едновременно приложение
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни инхибитори на СОХ-2, ацетилсалицилова киселина >3 g/ден и неселективни НСПВС
Едновременната употреба на ангиотензин II рецепторните блокери и НСПВС може да доведе до отслабване на антихипертензивния ефект. В допълнение, едновременната употреба на ангиотензин II рецепторните блокери и НСПВС може да увеличи риска от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Поради това се препоръчва проследяване на бъбречната функция в началото на лечението както и адекватната хидратация на пациента.
Други
При проучвания за лекарствено взаимодействие с валсартан не са установени клинично значими взаимодействия с валсартан или някои от следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Употребата на ангиотензин II рецепторни блокери (АIIРБ) не е препоръчителна по време на първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на АIIРБ е противопоказна по време на втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на ACE инхибитори по време на първия триместър от бременността не са пълни. Независимо от това леко повишение на риска не може да се изключи. Въпреки че не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска от АIIРБ, при този клас лекарства могат да съществуват сходни рискове. Освен в случай, че терапията с АIIРБ се смята за жизнено необходима, пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при бременност. Лечението с АIIРБ трябва да бъде прекратено незабавно при установяване на бременност и ако е усместно, трябва да се започне алтернативна терапия.
Прилагането на лечение с АIIРБ по време на втория и третия триместър на бременността доказано води до човешка фетотоксичност (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалемия); вж. също точка 5.3 „Предклинични данни за безопасност".
При употреба на АIIРБ по време на втория триместър от бременността се препоръчва ултразвуков преглед на бъбречна фукнция и черепа.
Новородени, чиито майки са приемали АIIРБ, трябва да бъдат наблюдавани внимателно за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).
Кърмене
Поради липсата на информация по отношение на употребата на валсартан по време на кърмене, приемът на Валсартан Якобсен Фарма не е препоръчителен, като за предпочитане са алтернативните терапии с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени бебета.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. При отделни пациенти може да се наблюдава временна поява на отпадналост и световъртеж, което може да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Valsartan Jacobsen Pharma 320 mg film-coated tablets/
В контролирани клинични изпитвания с пациенти с хипертония общата честота на нежелани реакции (НЛР) е сравнима с тази при плацебо и отговаря на фармакологията на валсартан. Честотата на НЛР не се свързва с дозата или продължителността на лечението, нито с пола, възрастта или расата.
По-долу са изброени съобщените в рамките на клинични изпитвания, постмаркетингови наблюдения и лабораторни открития НЛР според системно-органната класификация.
Нежеланите реакции се класифицират според тяхната честота, както следва: много чести (>1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), включително отделни съобщения. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение тяхната сериозност.
Тъй като честотата на всички НЛР, съобщени при постмаркетингов опит и лабораторни открития не е приложима, те са дефинирани като такива „с неизвестна честота".
• Хипертония
Нарушения на кръвта и лимфната система
С неизвестна честота :Понижен хемоглобин, понижен хематокрит, неутропения, тромбоцитопения
Нарушения на имунната система
С неизвестна честота:Свръхчувствителност, включително серумна болест
Нарушения на метаболизма и храненето
С неизвестна честота: Повишен серумен калий
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести: Световъртеж
Съдови нарушения
С неизвестна честота:Васкулит
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести:Кашлица
Стомашно-чревни нарушения
Нечести:Коремна болка
Хепато-билиарни нарушения
С неизвестна честота:Повишение на показателите на чернодробна функция, включително повишаване на серумния билирубин
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
С неизвестна честота:Ангиоедем, обрив, сърбеж
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
С неизвестна честота:Миалгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
С неизвестна честота:Бъбречна недостатъчност и увреждане, повишаване на серумния креатинин
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести: Умора
Профилът на безопасност в контролирани клинични изпитвания при пациенти след миокарден инфаркт и/или сърдечна недостатъчност, се различава от цялостния профил на безопасност при пациенти с хипертония. Това може да е свързано със съпътстващото заболяване на пациента. НЛР, които настъпват при пациенти след миокарден инфаркт и/или сърдечна недостатъчност, са изброени по-долу:
Състояние след миокарден инфаркт и/или сърдечна недостатъчност
Нарушения на кръвта и лимфната система
С неизвестна честота:Тромбоцитопения
Нарушения на имунната система
С неизвестна честота: Свръхчувствителност, включително серумна болест
Нарушения на метаболизма и храненето
Нечести:Хиперкалиемия
С неизвестна честота:Повишен серумен калий
Нарушения на нервната система
Чести:Замайване, постурално замайване
Нечести:Синкоп,главоболие
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести:Световъртеж
Сърдечни нарушения
Нечести:Сърдечна недостатъчност
Съдови нарушения
Чести: Хипотония, ортостатична хипотония
С неизвестна честота: Васкулит
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести :Кашлица
Стомашно-чревни нарушения
Нечести:Гадене, диария
Хепато-билиарни нарушения
С неизвестна честота:Повишение на показателите на чернодробна функция
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести: Ангиоедем
С неизвестна честота:Обрив, сърбеж
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
С неизвестна честота:Миалгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести :Бъбречна недостатъчност и увреждане
Нечести :Остра бъбречна недостатъчност, повишаване на серумния креатинин
С неизвестна честота: Повишения на азота в кръвната урея
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести: Астения, умора
4.9 Предозиране
Симптоми
Предозирането с Валсартан Якобсен Фарма може да доведе до изразена хипотония, която може да доведе до понижаване на яснотата на съзнанието, циркулаторен колапс и/или шок.
Лечение
Лечебните мерки зависят от времето на поглъщането на медикамента и вида и тежестта на симптомите. Стабилизирането на циркулаторния статус е от основно значение.
В случай на хипотония пациентът трябва да бъде приведен в легнало положение и бързо да се предприеме заместване с обемозаместващи и солеви разтвори.
Малко вероятно е валсартан да бъде отстранен чрез хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ангиотензин II рецепторни блокери, самостоятелни,
АТС код: С09СА03
Валсартан е е перорално активен, мощен и специфичен ангиотензин II (AT II) рецепторен антагонист. Той действа селективно върху рецепторния подтип AT1, който отговаря за известните действия на ангиотензин II. Повишените плазмени нива на ангиотензин II в резултат на AT1 рецепторната блокада с валсартан могат да стимулират неблокираните АТ2 рецептори, което изглежда противодейства на ефекта на AT1 рецептора. Валсартан не показва никаква частична агонистична активност към AT1 рецептора и има значително (около 20 000 пъти) по-голям афинитет към AT1 рецептора, отколкото към АТ2 рецептора. Валсаратан не се свързва и не блокира рецептори на други хормони или йонни канали, за които е известно, че са важни за сърдечно-съдовото регулиране.
Валсартан не инхибира ACE (познат и като кининаза II), превръщащ ангиотензин I в ангиотензин II и разгражда брадикинина. Тъй като нямат ефект върху ACE и не засилват действието на брадикинин или субстанция Р, малко вероятно е антагонистите на ангиотензин II да са свързани с кашляне. В клинични изпитвания, в които валсартан е сравняван с ACE инхибитор, честотата на сухата кашлица е значително (Р<0,05) по-малка при пациенти, лекувани с валсартан, отколкото при тези, лекувани с ACE инхибитор (съответно 2,6% срещу 7,9%). В клинични изпитвания при пациенти с анамнеза за суха кашлица при лечение с ACE инхибитор 19,5% от участниците в изпитването, получаващи валсартан и 19,0% от тези, приемащи тиазиден диуретик, имат кашлица в сравнение със 68,5% от тези, лекувани с ACE инхибитор (Р<0,05).
320 mg филмирани таблетки:
Хипертония
Приложението на валсартан при пациенти с хипертония води до понижаване на кръвното налягане, без да влияе на пулсовата честота.
При повечето пациенти, след приложение на единична перорална доза появата на антихипертензивното действие настъпва до 2 часа, а пиково понижение на кръвното налягане се достига до 4-6 часа. Антихипертензивният ефект може да се наблюдава до 24 часа след приемане на дозата. При многократен прием на медикамента антихипертензивен ефект се наблюдава в рамките на 2 седмици, а максимален ефект се постига до 4 седмици като той се задържа при продължително лечение. При комбинация с хидрохлоротиазид се постига значително понижаване на кръвното налягане.
Рязкото прекъсване на лечението с валсартан не се свързва с повишаване на кръвното налягане или други нежелани клинични реакции.
При пациенти с хипертония и диабет тип 2 с микроалбуминурия е отчетено, че валсартан намалява екскрецията на албумин в урината. Проучването MARVAL (Micro Albuminuria Reduction with Valsartan) оценява намаляването на екскрецията на албумин в урината (ЕАУ) с валсартан (80-160 mg/ ден) в сравнение с амлодипин (5-10 mg/ ден) при 332 пациента с диабет тип 2 (средна възраст: 58 години; 5 мъже) с микроалбуминурия (валсартан: 58 μg/min; амлодипин: 55,4 μg/min), с нормално или високо кръвно налягане и със запазена бъбречна функция (серумен креатинин <120 μmol/l). След 24 седмици ЕАУ се понижава (р<0,001) с 42% (-24,2 μg/min; 95% CI: -40,4 до -19,1) с валсартан и приблизително с 3% (-1,7 μg/min; 95% CI: -5,6 до 14,9) с амлодипин независимо от сходните нива на понижаване в двете групи.
Проучването „Valsartan Reduction of Proteinuria (DROP)" допълнително изследва ефикасността на валсартан за понижаването на ЕАУ при 391 пациенти с хипертония (АН=150/88 mmHg) и диабет тип 2, албуминурия (средна стойност=102 μg/min; 20-700 μg/min) и запазена бъбречна функция (среден серумен креатинин=80 μmol/l). Пациентите са рандомизирани с една от 3-те дози валсартан (160, 320 и 640 mg/ ден) като лечението продължава 30 седмици. Целта на проучването е да се определи оптималната доза валсартан за понижаване на ЕАУ при пациенти с хипертония и диабет тип 2. След 30 седмици процентното изменение на ЕАУ намалява значително с 36% спрямо изходните стойности с валсартан от 160 mg (95%С1: 22 до 47%) и с 44% с валсартан от 320 mg (95%С1: 31 до 54%). Направено е заключение, че 160-320 mg валсартан води до клинично значими понижения на ЕАУ при пациенти с хипертония и диабет тип 2.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция:
Пикова плазмена концентрация се постига до 2-4 часа след перорално приложение на валсартан. Средната абсолютна бионаличност е 23%. Храната намалява експозицията на валсартан (измерено чрез AUC) с около 40%, а пиковата плазмена концентрация (Cmax) с около 50%, въпреки че приблизително 8 часа след приема плазмените концентрации на валсартан са подобни в групите на прием след нахранване и на гладно. Понижението на AUC обаче не е придружено от клинично значимо намаляване на терапевтичния ефект, поради което валсартан може да бъде приеман с или без храна.
Разпределение:
Обемът на разпределение на валсартан в стабилно състояние след интравенозно приложение е около 17 литра, което показва, че валсартан не се разпределя екстензивно в тъканите. Валсартан се свързва във висока степен със серумните протеини (94-97%) и главно със серумния албумин.
Биотрансформация:
Валсартан не се биотрансформира в голяма степен, тъй като само около 20% от дозата се открива като метаболити. В плазмата се откриват ниски концентрации на хидроксиметаболит (по-малко от 10% от AUC на валсартан). Този метаболит е фармакологично неактивен.
Екскреция:
Валсартан показва мултиекспоненциална кинетика на разпад (t1/2α<1 h и t1/2β около 9 h). Валсартан се елиминира предимно чрез билиарна екскреция с фекалиите (около 83% от дозата) и от бъбреците чрез урината (около 13% от дозата), главно като непроменено лекарство . След интравенозно приложение плазменият клирънс на валсартан е около 2 1/п, а бъбречният клиърънс е 0,62 l/h (около 30% от общия клиърънс). Полуживотът на валсартан е 6 часа.
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст
При някои пациенти в напреднала възраст се наблюдава по-високо общо разпределение на валсартан, отколкото при по-млади пациенти. Това обаче няма доказана клинична значимост.
Нарушена бъбречна функция
Както може да се очаква при вещество, при което бъбречният клиърънс отговаря само за 30% от общия плазмен клиърънс, не се наблюдава връзка между бъбречната функция и общото разпределение на валсартан. Поради това корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клиърънс >10 ml/min) не се налага. Няма данни за безопасна употреба при пациенти с креатининов клиърънс <10 ml/min и пациенти на диализа, поради което валсартан трябва да се използва внимателно при подобни пациенти (вж. точки 4.2 и 4.4). Валсартан се свързва във висока степен с плазмените протеини и няма вероятност да бъде отстранен чрез диализа.
Чернодробно увреждане
Приблизително 70% от абсорбираната доза се елиминира в жлъчката, главно в непроменена форма. Валсартан не подлежи на биотрансформация. Удвояване на експозицията (AUC) се наблюдава при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане в сравнение със здрави хора. Независимо от това не се наблюдава връзка между плазмените концентрации на валсартан и степента на чернодробната дисфункция. Валсартан не е изследван при пациенти с тежка чренодробна дисфункция (вж. точки 4.2, 4.3 и 4.4).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не показват особен риск за хората на база конвенционални изпитвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократно дозиране, генотоксичност и канцерогенен потенциал.
При плъхове, дози, причиняващи токсичност при майката (600 mg/kg/ден) по време на последните дни от бременността и периода на кърмене, води до по-ниска степен на преживяемост, по-слабо наддаване на тегло и забавено развитие (отделяне на ушната мида и отваряне на ушния канал) при поколението (вж. точка 4.6). Тези дози при плъхове (600 mg/kg/ден) са приблизително 18 пъти по-високи от максималната препоръчителна доза при хора на базата на mg/m2 (изчисленията се отнасят за перорална доза от 320 mg/ден и пациент с тегло 60 kg).
В предклинични изпитвания за безопасност високите дози валсартан (200 до 600 телесно тегло) при плъхове водят до понижение на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит) и причиняват промени в бъбречната хемодинамика (леко повишаване на плазмена урея, бъбречна тубулна хиперплазия и базофилия при мъжките). Тези дози при плъхове (200 до 600 mg/kg/ден) са приблизително 6 и 18 пъти по-високи от максималната препоръчителна доза при хора на база на mg/kg (изчисленията се отнасят за перорална доза от 320 mg/ден и пациент с тегло 60 kg). Сходни дози при мармозети причиняват подобни, макар и по-тежки, промени, особено в бъбреците, където промените се развиват до нефропатия, включваща повишени урея и креатинин.
И при двата вида има съобщения за хипертрофия на бъбречните юкстагломерулни клетки. Всички изменения се считат за следствие от фармакологичното действие на валсартан, което води до продължителна хипотония, особено при мармозетките. Хипертрофията на бъбречните юкстагломерулни клетки няма отношение към терапевтични дози валсартан при хора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Вътрешност на таблетката
Целулоза, микрокристална
Силициев диоксид, колоиден безводен
Сорбитол (Е420)
Магнезиев карбонат
Прежелатинирано царевично нишесте
Повидон К-25
Натриев стеарилфумарат
Натриев лаурилсулфат
Кросповидон Тип А
Филмово покритие
Лактоза монохидрат
Хипромелоза
Титанов диоксид (Е 171)
Макрогол 4000
Червен железен оксид (Е 172)
Кафяв железен оксид (Е 172)
Индиго-кармин алуминиум лейк (Е 132)
6.2 Несъвместимости
Неприложимост
6.3 Срок на годност
2 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30° С.
6.5 Данни за опаковката
PVC/PE/PVDC (Triplex)/алуминиев блистър.
Опаковки съдържащи: 7, 14, 28, 56, 98, 280 филмирани таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Jacobsen Pharma АБ
№гге Наупе§аае 108 ОК-6400 S0nderborg, Дания
