Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

.... Това, че може да купувате някои лекарства без лекарско предписание, не означава, че те не могат да предизвикват нежелани реакции.....

Начало » Лекарства » u » Unasyn tabl. film 375 mg x 12/Уназин

Unasyn tabl. film 375 mg x 12/Уназин

Оценете статията
(0 оценки)

Unasyn tabl. film 375 mg x 12/Уназин


Original PDF

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Unasyn tabl. film 375 mg x 12/

1. ТЪРГОВСКО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

UNASYN® 375 mg film-coated tablets
УНАЗИН 375 mg филмирани таблетки

2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 375 mg султамицилин {sultamicillin) като султамицилин тозилат, който представлява комбиниран лекарствен прекурсор на сулбактам {sulbactam) и ампицилин (ampicillin), при разпадането на което се освобождава сулбактам, еквивалентен на 147 mg и 220 mg ампицилин, както и помощни вещества - главно лактоза.

За помощните вещества вж. 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Unasyn tabl. film 375 mg x 12/

Филмирана таблетка

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Показания

Unasyn е показан за инфекции, причинени от чувствителни към султамицилин микроорганизми (вж. точка 5.1):
- инфекции на горните дихателни пътища включително синузит, отитис медия и тонзилит;
- инфекции на долните дихателни пътища, включително бактериални пневмонии и бронхит;
- уроинфекции и пиелонефрит;
- инфекции на кожата и меките тъкани
- гонококови инфекции.

Султамицилин може също да бъде показан при пациенти, изискващи терапия със сулбактам/ампицилин след първоначално интрамускулно/интравенозно лечение с ампицилин/сулбактам.

4.2 Дозиране и начин на приложение

Препоръчваната доза султамицилин при възрастни (включително пациенти в старческа възраст) е 375 -750 mg (1-2 таблетки) перорално два пъти дневно.

И при деца, и при възрастни обикновено лечението продължава до 48 ч. след спадането на температурата и отзвучаване на останалите абнормни признаци. Обикновено лечението продължава 5-14 дни, но при необходимост може да се удължи.

При лечението на неусложнена гонорея султамицилин може да бъде даван като еднократна доза от 2,250 g (шест таблетки). Едновременно с това трябва да се назначава 1.0 g пробеницид, за да се удължат високите плазмени концентрации на сулбактам и ампицилин.

При случаи на гонорея със суспектна лезия от сифилис е необходимо да се направи диагностика на тъмно поле преди назначаването на султамицилин и в продължение на минимум четири месеца да се правят ежемесечно серологични тестове.
Препоръчително е лечението на инфекциите, причинени от хемолитични стрептококи, да продължи поне 10 дни с цел да се предотврати развитието на остър ревматичен пристъп или гломерулонефрит.

Приложение при деца и кърмачета
Дозировката за повечето инфекции при деца с тегло под 30 kg, съобразно тежестта на инфекцията и преценката на лекаря, е 25-50 mg/kg/дн. перорален султамицилин, разпределени в два приема. При деца с тегло 30 kg или повече се прилага обичайната доза за възрастни.

Приложение при пациенти с бъбречна недостатъчност
При пациенти с тежко увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс <30 ml/мин) елиминирането на сулбактам и ампицилин се променя по сходен начин и следователно съотношението на плазмените концентрации между тях остава постоянно. Дозата на султамицилин при такива пациенти трябва да се прилага по-рядко в съответствие с обичайната практика за ампицилин.

4.3 Противопоказания

Свръхчувствителност към султамицилин, други пеницилини или някоя от съставките на лекарствения продукт.,

4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба

Има съобщения за сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилактични)- при пациенти на пеницилинова терапия, включително султамицилин. Възникването на тези реакции е по-вероятно при индивиди с анамнеза за свръхчувствителност към пеницилини и/или реакции на свръхчувствителност към множество алергени. Има съобщения за индивиди с анамнеза за свръхчувствителност към пеницилин, които са имали тежки реакции при лечение с цефалоспорини. Преди терапия с пеницилин е необходимо снемане на щателна анамнеза за предишни реакции на свръхчувствителност към пеницилини, цефалоспорини и други алергени. Ако настъпи алергична реакция, лекарството трябва да се прекъсне и да се назначи подходяща терапия.

Сериозните анафилактични реакции изискват спешно лечение с адреналин. Според нуждите трябва да се приложат кислород, интравенозни стероиди и да се поддържат свободни дихателните пътища, включително интубация.

Както при всеки антибиотик от съществено значение е постоянното наблюдение за признаци на прекомерен растеж на резистентни микроорганизми включително фунги. При поява на суперинфекция лекарството трябва да се спре и/или да се назначи подходяща терапия.

Clostridium difficile свързана диария (CDAD) е била съобщавана при приложение на почти всички антибактериални средства, включително султамицилин и тежестта може да варира от лека диария до фатален колит. Лечението с антибактериални средства променя нормалната флора на дебелото черво, което води до свръхрастеж на С. difficile.

С. difficile произвежда токсини А и В, които допринасят за развитието на CDAD. Хйпертокисин произвеждан от щамовете на С. difficile, причинява повишена заболеваемост и смъртност,като тези  инфекции могат да бъдат рефрактерни на антимикробно лечение и може да изискват колективна CDAD трябва да се има предвид при всички пациенти с диария след антибиотична употреба . Необходима е щателна анамнеза, тъй като е съобщавано за поява на CDAD над два месеца след приложението на антибактериални средства.

Тъй като инфекциозната мононуклеоза е вирусна по произход, в лечението й не бива да се включва ампицилин. Висок процент от пациентите с инфекциозна мононуклеоза, при които е прилаган ампицилин, развиват кожни обриви.

По време на продължителна терапия е препоръчително периодично проследяване за системна органна дисфункция, което включва бъбречна, чернодробна и хематопоетична системи.

Основният път за екскреция на сулбактам и ампицилин след перорален прием на султамицилин е чрез урината. Тъй като при новородени бъбречната функция не е напълно развита, това трябва да бъде съобразено при употреба на султамицилин при новородени.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза и не трябва да се прилага при пациенти с редки наследствени заболявания като непоносимост към галактоза, лактазен дефицит (тип Lapp) или глюкозо-галактозна малабсорбция.

4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия

Алопуринол:
Едновременното приложение на алопуринол и ампицилин повишава значително честотата на обриви при пациенти, които получават едновременно и двете лекарства, в сравнение с пациенти, които получават само ампицилин.

Антикоагуланти:
Пеницилините могат да доведат до промени в тромбоцитната агрегация и коагулационните тестове. Тези ефекти може да бъдат адитивни с тези на антикоагулантите.

Бактериостатични лекарства (хлорамфеникол, еритромицин, сулфонамиди и тетрациклини):
Бактериостатичните лекарства могат да повлияят бактерицидния ефект на пеницилините; най-добре е да се избягва едновременното приложение.

Естроген-съдържащи перорални контрацептиви:
Има единични съобщения за намалена ефективност на пероралните контрацептиви при жени, които приемат ампицилин, водещо до непланирана бременност. Въпреки че връзката е слаба, пациентите трябва да изберат алтернативен или допълнителен метод на контрацепция, докато се лекуват с ампицилин.

Метотрексат:
Едновременното приложение с пеницилини може да намали клирънса на метотрексат и съответстващо нарастване на токсичността на метотрексат. Пациентите трябва да бъдат строго проследявани. Може да се наложи повишаване на дозата на левковорин и прилагането му за по-дълги периоди от време.

Нестероидни противовъзпалителни лекарства (ацетилсалицилова киселина, индометацин и фенилбутазон):
Ацетилсалицилова киселина, индометацин и фенилбутазон могат да удължат елиминирането на пеницилините, което е демонстрирано чрез повишаването на полуживота на пеницилините.

Пробенецид:
Пробенецид намалява бъбречната тубулна секреция на ампицилин и сулбактам при едновременно приложение; този ефект води до повишени и удължени серумни концентрации, удължен полу-живот и повишен риск от токсичност.

Влияние върху лабораторните тестове:
Наблюдава се фалшиво-положителни тестове за глюкоза в урината като се използват реагенти на Бенедикт, Фелинг и на Клинитест.

След приложение на ампицилин при бременни жени е наблюдавано преходно намаляване на плазмените концентрации на общия конюгиран естриол, естриол-глюкуронида, конюгирания естрон и естрадиола. Този ефект също може да възникне при интамускулен/интравенозен сулбактам натрий/ампицилин натрий.

4.6 Бременност и кърмене

Употреба по време на бременност:
Репродуктивни проучвания при животни не са дали данни за нарушаване на фертилитета или увреждане на плода, дължащи се на султамицилин. Сулбактам преминава плацентарната бариера. В същото време не е установено доколко е безопасно приложението на лекарствения продукт при бременни жени. Затова султамицилин трябва да се използва при бременни жени, само ако ползата надвишава потенциалния риск.

Употреба по време на кърмене:
Ампицилин и сулбактам се екскретират в ниски концентрации в кърмата. Употребата на султамицилин от кърмещи жени може да доведе до сенсибилизиране, диария, кандидомикоза и кожен обрив при кърмачето. Не се препоръчва употребата на султамицилин по време на кърмене.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Трябва да се има предвид, че понякога може да се появи замайване.

4.8 Нежелани лекарствени реакции/Unasyn tabl. film 375 mg x 12/

В таблицата по-долу са представени всички нежелани реакции, които са се появили в терапевтични проучвания с многократни дози султамицилин при възрастни, изредени по клас и честота (много чести (> 1/10); чести: (>1/100 и <1/10); нечести: (> 1/1000 и <1/100); редки: (> 1/1000), с неизвестна честота).

Инфекции и инфестации
Редки:Псевдомембранозен колит
Неизвестна:Кандидомикоза, Патогенна резистентност

Нарушения на кръвта и лимфната система
Неизвестна:Панцитопения, повишено коагулационно време
Нечести:Тромбоцитопения1
Неизвестна:Агранулоцитоза, левкопения, неутропения, хемолитична анемия, анемия,еозинофилия, тромбоцитопенична пурпура1

Нарушения на имунната система
Неизвестна:Анафилактични реакции, включително шок, ангиоедема

Нарушения на метаболизма и храненето
Неизвестна:Анорексия

Нарушения на нервната система
Нечести:Главоболие, сънливост
Редки:Конвулсии1 , замайване
Неизвестна:Невротоксичност

Съдови нарушения
Неизвестна:Алергичен васкулит

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Неизвестна:Диспнея

Стомашно-чревни нарушения
Много чести:Диария
Чести:Гадене, абдоминална болка
Нечести:Повръщане, глосит1
Редки:Ентероколит
Неизвестна:Мелена, сухота в устата, абдоминална болка в горната част, дисгеузия, флатуленция, хеморагичен ентероколит, стоматит, потъмняване на лигавицата на езика с хипертрофия на папилите1

Хепато-билиарни нарушения
Нечести:Хипербилирубинемия1
Неизвестна:Повишена аспартат аминотрансфераза, повишена аланин аминотрансфераза, отклонение в чернодробната функция, жълтеница1

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Неизвестна:Артралгия

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Редки:Интерстициален нефрит

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести:Умора
Неизвестна:Възпаление на лигавиците

Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Неизвестна:Обрив, пруритус, кожна реакция,уртикария
Редки:Синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза и еритема мултиформе, ексфолиативен дерматит

Изследвания
Неизвестна:Абнормна тромбоцитна агрегация1

1Нежеланите реакции в италия се свързват с употребата на ампицилин и/или сулбактам/ампицилин чрез интрамускулен/интавенозен път.

4.9 Предозиране

Има ограничена информация за острата токсичност на ампицилин натрий и сулбактам натрий при хора. Предозиране на лекарството се очаква да доведе до реакции, принципно подобни на описаните по-горе нежелани лекарствени реакции. Трябва да се отчита факта, че високата концентрация на β-лактамни антибиотици в цереброспиналната течност може да доведе до неврологични прояви, включително гърчове. В случай на гърчове се препоръчва седиране с диазепам.. Хемодиализа може да Ускори екскрецията на султамицилин.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Бета-лактамни антибиотици
АТС код: J 01 CR 04

Биохимични проучвания с безклетьчни бактериални системи са показали, че сулбактам е необратим инхибитор на повечето важни бета-лактамази, които се произвеждат от пеницилин-резистентни микроорганизми. Той проявява значителна антибактериална активност единствено срещу Neisseriaceae, Acinetobacter calcoaceticus, Bacteroides sp., Moraxella catarrhalis и Pseudomonas cepacia. Способността на сулбактам натрий да предотвратява разрушаването на пеницилини и цефалоспорини от резистентни микроорганизми е потвърдена и в проучвания с цели микроорганизми, използващи резистентни щамове, при които сулбактам е демонстрирал значителни синергични ефекти с пеницилини и цефалоспорини. Тъй като сулбактам се свързва също и с някои пеницилин-свързващи протеини, някои чувствителни щамове стават още по-чувствителни към комбинацията, отколкото към бета-лактамния антибиотик, приложен самостоятелно.
Бактерицидният компонент на този продукт е ампицилин, който подобно на бензилпеницилин действа срещу активно размножаващи се чувствителни микроорганизми чрез инхибиране на биосинтеза на мукопептида на клетъчната стена. Султамицилин е ефективен срещу широк спектър Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии включително: Staphylococcus aureus и S.epidermidis (включително пеницилин-резистентни и някои метицилин-резистентни щамове);
Streptococcus pneumoniae,
Streptococcus faecalis и други
Streptococcus spp.\ Haemophilus influenzae и H. parainfluenzae (бета-лактамаза-позитивни и бета-лактамаза-негативни щамове);
Moraxella catarrhalis;
анаероби, включително Bacteroides fragilis и други сродни щамове;
Escherichia coli;
Klebsiella spp.,
Proteus 5/?р.(индол-позитивни и индол-негативни щамове);
Enterobacter spp.;
Morganella morganii;
Citrobacter spp.,
Neisseria meningitidis и
Neisseria gonorrhoeae.

5.2. Фармакокинетични свойства

След перорално приложение при хора султамицилин се хидролизира по време на абсорбцията, като постъпилите в системната циркулация сулбактам и ампицилин са в моларно съотношение 1:1. Бионаличността след перорално дозиране е 80% от еквивалентната интравенозна доза на ампицилин и сулбактам. Приложение след хранене няма ефект върху системната бионаличност на султамицилин. Максималните плазмени концентрации на ампицилин след прием на султамицилин са приблизително два пъти по-високи от тези при еквивалентна доза перорален ампицилин. При здрави доброволци елиминационното време на полуживот е приблизително 0.75 и 1 час за сулбактам и ампицилин съответно, като 50 - 75% и от двата се елиминират в непроменен вид в урината. При пациенти в старческа възраст и при пациенти с бъбречна недостатъчност елиминационното време на полуживот е увеличено. Пробенецид намалява тубулната секреция както на сулбактам, така и на ампицилин. Едновременното приложение на пробеницид със султамицилин води до нарастване и удължаване на кръвните нива на ампицилин и сулбактам. (Вж. точка 4.5 - Взаимодействия с други лекарства и други форми на взаимодействие).

5.3 Предклинични данни за безопасност

При лабораторни животни е наблюдавана обратима гликогеноза. Тази находка е дозо и време-зависима и не се очаква да се прояви при терапевтични дози и съответните плазмени концентрации, постигнати през сравнително кратки периоди на комбинирана терапия при хора*
Не са провеждани дълготрайни проучвания при животни за оценка на карциногенен и мутагенен потенциал.
Репродуктивни проучвания са правени при мишки, плъхове и зайци в дозировки до 10 пъти дозата при хора и не са показали данни за нарушения във фертилитета или увреждания на плода, дължащи се на султамицилин. При бременни жени няма адекватни и добре контролирани проучвания.

Проучванията при морски свинчета показват, че интравенозното прилагане на ампицилин понижава вътреутробните тонове, честотата, амплитудата и продължителността на контракциите. Въпреки това не е известно, дали прилагането на султамицилин при хора по време на раждане има непосредствени или отложени нежелани реакции върху плода, удължава продължителността на раждането или повишава вероятността за използване на форцепс или друга гинекологична интервенция или реанимационни мерки.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества и техните количества

Филм-таблетки:
Сърцевина:
Лактоза, царевично нишесте, натриев нишестен глюколат, хидроксипропилцелулоза, магнезиев стеарат

Филмово покритие:
Макрогол 6000, хидроксипропилметилцелулоза, титанов диоксид, талк

6.2 Несъвместимости

Няма помощни вещества.

6.3 Срок на годност

2 години

6.4 Специални условия на съхранение

Да се съхранява под 25°С.

6.5 Вид на опаковката и съдържание

Опаковката съдържа 12 таблетки - 2 блистера по 6 таблетки.

6.6 Препоръки при употреба

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

PFIZER EUROPE МА EEIG Ramsgate Road, Sandwich, Kent
Англия СТ13 9NJ

8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР

20030036

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА

.12.1990

10. ДАТА НА (ЧАСТИЧНА) АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА

03.2012

Последна редакция Четвъртък, 16 Ноември 2023 20:28
eXTReMe Tracker