Ulprix tabl. gastro-res. 20 mg x 7; x 14; x 15; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 98; x 100/УЛПРИКС
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Ulprix tabl. gastro-res. 20 mg x 7; x 14; x 15; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 98; x 100/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ULPRIX 20 mg gastro-resistant tablets
УЛПРИКС 20 mg стомашно-устойчиви таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка стомашно-устойчива таблетка съдържа 20 mg пантопразол (pantoprazole) (като 22,58 mg пантопразол натрий сесквихидрат)
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка б. 1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ulprix tabl. gastro-res. 20 mg x 7; x 14; x 15; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 98; x 100/
Стомашно-устойчиви таблетки
УЛПРИКС 20 mg: елипсовидни, двойно изпъкнали, светложълти стомашно-устойчиви таблетки
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
За лечение на лека форма на рефлуксна болест и свързаните с нея симптоми (напр. киселини в стомаха, киселинна регургитация, болка при преглъщане), което предотвратява продължителната терапия с прилагане на лечение при необходимост и превенция на повторна поява на симптомите. За продължително овладяване и предотвратяване на рецидив при рефлуксен езофагит. Профилактика на гастродуоденални язви, предизвикани от неселективни нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) при рискови пациенти, нуждаещи се от продължително лечение с НСПВС (вж. точка 4.4).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни и юноши на 12 години и повече:
Лечение на лека форма на рефлуксна болест и свързаните с нея симптоми (напр. киселини в стомаха, киселинна регургитация, болка при преглъщане), което предотвратява продължителната терапия с прилагане на лечение при необходимост и превенция на повторната поява на симптомите.
Препоръчителната перорална доза е една стомашно-устойчива таблетка УЛПРИКС 20 mg на ден, Облекчаване на симптомите обикновено се постига в рамките на 2-4 седмици, а 4»седмичния период на лечение обикновено се изисква за лечение на свързания с това езофагит. Ако това не е достатъчно, излекуването обикновено се постигната в рамките на следващите 4 седмици. Когато е постигнато облекчаване на симптомите, повторната пояза на симптомите може да се контролира с използване на лечение при необходимост с 20 mg дневно, когато е необходимо. Преминаване към продължителна терапия може да се обсъжда в случай, че с лечението при необходимост не се постига задоволителен контрол на симптомите.
Възрастни;
Продължително лечение и предотвратяване на рецидивите на рефлуксен езофагит
За продължително лечение се препоръчва поддържаща доза от една стомашно-устойчиви таблетки УЛПРИКС 20 mg на ден, която може да се повиши до 40 mg пантопразол на ден ,ако се появи рецидив.
За този случай е удобен УЛПРИКС 40 mg. След излекуването на рецидива дозата може да се намали отново на 20 mg пантопразол.
Профилактика на гастродуоденални язви, предизвикани от неселективни нестероидни противовъзпалителни средства ШСПВО при рискови пациенти, нуждаещи се от продължително лечение с НСПВС
Препоръчителната доза е една стомашно-устойчива таблетка УЛПРИКС 20 mg на ден.
Пациенти в напреднала възраст
Не е необходима корекция на дозата.
Нарушена бъбречна функция
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция. (Вижте точка
Пациенти с чернодробно увреждане
Дневната доза от 20 mg пантопразол не трябва да бъде превишавана при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Деца:
Няма информация относно използването на пантопразол при деца. Поради това пантопразол таблетки не трябва да се използва от деца.
Общи указания:
УЛПРИКС 20 mg стомашно-устойчиви таблетки не трябва да се дъвчат или чупят. Таблетките трябва да се поглъщат цели, един час преди закуска, с известно количество течност.
4.3 Противопоказания/Ulprix tabl. gastro-res. 20 mg x 7; x 14; x 15; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 98; x 100/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
Пантопразол, подобно на другите инхибитори на протонната помпа (PPIs) не трябва да се прилага с атазанавир (вж. точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При пациенти с тежко чернодробно увреждане чернодробните ензими трябва да се следят редовно по време на лечение с пантопразол, особено при продължителна употреба. В случай на повишаване на нивата на чернодробните ензими приемането на УЛПРИКС трябва да се преустанови.
Употребата на УЛПРИКС за превенция на гастродуоденални язви, предизвикани от неселективни нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), трябва да бъде ограничена при пациенти, при които се изисква продължително лечение с НСПВС и за които съществува повишен риск от развитие на стомашно-чревни усложнения.
Повишеният риск трябва да се оценява според индивидуалните рискови фактори, напр. възраст над 65 години, анамнеза за стомашна или дуоденална язва или за кръвоизливи в горната част на стомашно-чревни тракт.
Пантопразол, подобно на всички антиацидни средства, може да намали абсорбцията на витамин В12 (цианокобаламин) в резултат на хипо- или ахлорхидрия. Това трябва да се има предвид при продължително лечение на пациенти с намалени депа или с рискови фактори за намалена абсорбцията на витамин В12.
При продължително лечение, особено при надвишаване на периода от 1 година, пациентите трябва да се наблюдават редовно.
Понижената, поради различни причини, стомашна киселинност, включително прием на инхибитори на протонната помпа, повишава броя на бактериите, присъстващи нормално в стомашно-чревния тракт. Лечението с намаляващи киселинността в стомаха продукти може да доведе до леко повишаване на риска от стомашно-чревни инфекции със Salmonella и Campylobacter.
При продължително лечение, особено при надвишаване на периода от 1 година, пациентите трябва да се наблюдават редовно.
Забележка:
Преди започване на лечение с пантопразол е необходимо да се изключи наличието на злокачествено заболяване на хранопровода или стомаха, тъй като терапията с пантопразол може да облекчи симптомите, свързани със злокачественото заболяване и по този начин може да забави неговото диагностициране.
На пациентите, които след 4 седмици не се повлияват от лечението, трябва да бъдат проведени допълнителни изследвания.
До настоящия момент няма клиничен опит с лечение на деца.
4.5 Взаимодействие с друга лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Атазанавир:
Изследвания с други инхибитори на протонната помпа PPIs са показали значително намаляване на експозицията на атазанавир по време на съпътстващо лечение с PPI. Използване на PPIs е противопоказно по време на лечението атазанавир.
УЛПРИКС може да намали или повиши абсорбцията на лекарства, чиято бионаличност е pH-зависима (напр. кетоконазол, итраконазол, атазанавир).
Пантопразол се метаболизира в черния дроб посредством цитохром P 450 ензимната ситема. Не може да се изключи взаимодействие на пантопразол с други вещества, метаболизиращи се от същата ензимна система. Все пак, няма наблюдавани клинично значими взаимодействия при специфични изследвания с множество лекарства или съединения, а именно карбамазепин, кофеин, диазепам, диклофенак, дигоксин, етанол, глибенкламид, метопролол, напроксен, нифедипин, фенитоин, пироксикам/Piroxicam/, теофилин и перорални контрацептиви.
Въпреки, че при клиничните фармакокинетични проучвания, при еднопременно прилагане с фенпрокормон и варфарин, не са наблюдавани взаимодействия, при някои отделни случаи са докладвани промени в стойностите на проторомбиновото време (INR) при съпътстващо лечение в пост-маркетинговия период. Поради това при пациенти, лекувани с кумаринови антикоагуланти (напр. фенпрокормон или варфарин), се препоръчва проследяване на протромбиновото време/INR след започване, прекратяване, както и по време на нередовно употреба на пантопразол.
Не са установени взаимодействия и с едновременно прилагани антиацидни средства.
4.6 Бременност и кърмене
Клиничният опит при бременни жени е ограничен. В проучвания на репродуктивността при животни, признаци на слаба фетотоксичност са наблюдавани при дози над 5 mg/Kg. Няма информация относно екскрецията на пантопразол в майчиното мляко. Пантопразол таблетки трябва да се използват само, когато се счита, че ползата за майката превишава потенциалния риск за плода/бебето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са известни ефекти върху способността за шофиране и работа с машини. Може да настъпят нежелани лекарствени реакции, като замайване или зрителни нарушения (вж. точка 4.8). При тези условия способността да се реагира може да бъде намалена. ^^^Т^
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Ulprix tabl. gastro-res. 20 mg x 7; x 14; x 15; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 98; x 100/
| Органна система | Чести (>1/100, <1/10) | Нечести (>1/1000,<1/100) | Редки (>1/1000, <1/10,000) | Много редки ( <1/10,000), с неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни) |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Левкопения; Тромбоцитопения | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Болка в горната част на корема; диария; констипация; метеоризъм | Гадене/повръщане | Сухота в устата | |
| Общи нарушения и увреждания на мястото на приложение | Периферни отоци | |||
| Хепато-билиарни нарушения | Тежко хепатоцелуларно увреждане, което води до жълтеница, с или без чернодробна недостатъчност | |||
| Нарушения на имунната система | Анафилактични реакции, вкл. анафилактичен шок | |||
| Изследвания | Повишени нива на чернодробните ензими (трансаминази, γ-GT); повишаване на григлицеридите; повишена телесна температура | |||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тькан | Артралгия | Миалгия | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Замаяност; нарушения на зрението (замъглено виждане) | ||
| Психични нарушения | Депресия, халюцинации, дезориентация и объркване, особено при пациенти с предиспозиция както и влошаване на тези симптоми, когато са налице | Психическа депресия | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Интерстициален нефрит | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Алергични реакции като пруритус и кожен обрив | Уртикария; ангиоедем; тежки кожни реакции като синдром на Стивънс- Джонсън, еритема мултиформе,синдром на Лайъл фоточувствителност. |
4.9 Предозиране
Не са известни симптоми на предозиране при хора. Дози до 240 mg i.v. са прилагани в продължение на 2 min и са понасяни добре.
В случай на предозиране с клинично значими признаци на интоксикация се прилагат обичайните подходи на интоксикационната терапия.
Тъй като пантопразол се свързва екстензивно с протеините, той не се диализира лесно.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: инхибитори на протонната помпа
АТС код: A02BC02.
Пантопразол е заместен бензимидазон, който инхибира секрецията на солна киселина в стомаха чрез специфична блокада на протонната помпа на париеталните клетки.
Пантопразол се трансформира в неговата активна форма в киселата среда на париеталните клетки, където инхибира ензима Н+/К+-АТФ-аза, т. е. финалният етап от продукцията на солна киселина в стомаха. Инхибирането е дозо-зависимо и засяга както базалната, така и стимулираната киселинна секреция. При повечето пациенти преминаването на симптомите се постига за 2 седмици. Подобно на другите инхибитори на протонната помпа и Н2-рецепторните инхибитори, лечението с пантопразол предизвиква намалена киселинност в стомаха и по този начин увеличава нивото на гастрнн пропорционално на редукцията на киселинността. Повишаването на нивото на гастрина е обратимо. Тъй като пантопразол се свързва с ензимите дистално от рецепторното ниво, той може да повлияе секрецията на солна киселина, независимо от стимулирането от други субстанции (ацетилхолин, хистамин, гастрин). Ефектът е същият, независимо дали активното вещество се прилага перорално или шггравенозно.
Нивата на гастрина на гладно се повишават от пантопразол. При краткосрочен прием, в повечето случаи, те не надхвърлят горната граница на нормата. При продължително лечение, в повечето случаи, нивата на гастрина се удвояват. Извънредно увеличение настъпва само при отделни случаи. Ето защо, при продължително лечение се наблюдава, при малка част от случаите, леко до средно повишаване броя на специфичните ендокринни (ECL) клетки в стомаха (обикновенна до аденоматоидна хиперплазия). Според проучванията проведени до момента, формирането на канцероидни прекурсори (атипична хиперплазия) или стомашни канцероиди, каквито са били открити при опитите с животни (вж. точка 5.3), може да бъде изключено при хора за едногодишен период на лечение.
Въз основа на данните от изследвания върху животни, при продължително лечение с пантопразол повече от една година не може напълно да се изключи повлияване на ендокринните параметри и чернодробните ензими.
5.2 Фармакокинетични свойства
Обща фармакокинетика
Пантопразол се резорбира бързо и максималните плазмени концентрации се достигат дори след еднократна перорална доза от 20 mg. Средно за около 2,0 h - 2,5 h след прием се достига максимална серумна концентрация около 1-1,5 μg/ml, и тези стойности остават постоянни, след многократно прилагане. Обемът на разпределение е около 0,15 l/kg, а клирънсът е около 0,1 l/h/kg. Терминалният полуживот е около 1 h. Установени са няколко случаи на лица със забавено. елиминиране. Поради специфичното свързване на пантопразол с протонната помпа в париеталните клетки, елиминационният полуживот не корелира с много по-дългата продължителност на действие (инхибиране на киселинната секреция).
Фармакокинетиката не се променя след еднократно или многократно прилагане. В дозовия диапазон от 10 до 80 mg плазмената кинетика на пантопразол е линейна както след перорално, така и след венозно приложение.
Свързването на пантопразол със серумните протеини е около 98%. Веществото почти напълно се метаболизира в черния дроб. Бъбречното елиминиране е основният път на екскреция (около 80%) за метаболитите на пантопразола; останалата част се екскретира с фецеса. Основният метаболит и в серума и в урината е десметилпантопразол, който е сулфатно конюгиран. Полуживотът на основния метаболит (около 1,5 h) не е много по-дълъг от този на пантопразола.
Бионаличност
Пантопразол се абсорбира напълно след перорално приложение. Установено е, че абсолютната бионаличност от таблетната форма е около 77%. Едновременният прием на храна не влияние върху AUC, максималната серумна концентрация и, съответно, бионаличността. Единствено вариабилността на lag-фазата може да се увеличи с едновременното приемане на храна.
Характеристики при пациенти/специални групи пациенти
Не се изисква намаляване на дозата, когато пантопразол се прилага при пациенти с ограничена бъбречна функция (включително пациенти на диализа). Както при здрави лица елиминационният полуживот на пантопразол е кратък. Само много малки количества пантопразол се диализират. Независимо, че основният метаболит има по-дълъг полуживот (2 - 3h), екскрецията е все така бърза, и поради това не настъпва кумулация.
Въпреки, че при пациенти с чернодробна цироза (А, В и С клас по Child), полуживотът се удължава до между 3 и 6 h, а нивата на AUC се увеличават с коефициент от 3 до 5, то максималната серумна концентрация се повишава само незначително с коефициент 1,3, в сравнение със здрави лица.
Слабото повишение на AUC и Cmax при доброволци в напреднала възраст, в сравнение с по-млади лица, също така не е клинично значимо.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничиите данни, базирани на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане и генотоксичност, не показват особен риск за хората.
При 2-годишни проучвания за канцерогенност при плъхове (съответстващи на пожизнено лечение) са установени невроендокринни новообразувания. При едно изследване са открити също така сквамозно-клетъчни иапиломи в предстомаха на плъхове. Механизмът, водещ до формиране на стомашни карциноиди от заместените бензимидазоли е внимателно проучен, като позволява да се направи извод, че това е вторична реакция на силно повишените серумни нива на гастрина, които се наблюдават при плъховете по време на хронично лечение с високи дози. При двегодишни проучвания върху гризачи е установен увеличен брой на чернодоробни тумори при плъхове (само при едно проучване при плъхове) и женски мишки, което е интерпретирано като следствие на високата степен на метаболизъм на пантопразол в черния дроб.
Слабо увеличение на честотата на неопластичните измененния на щитовидната жлеза е установено при групата плъхове, третирани с най-висока доза (200 mg/kg) при едно 2 годишно проучване. Наличието на тези новообразувания е свързано с предизвиканите от пантопразол промени в катаболизма на тироксина в черния дроб на плъха. Тъй като при хора дозата е ниска, не се очакват нежелани реакции от страна на щитовидната жлеза.
От изследванията за мутагенност, тестовете за клетъчна трансформация и проучванията за свързване на ДНК, може да се заключи, че пантопразол не притежава генотоксичен потенциал.
Проведените изследвания не откриват доказателства за увреждане на фертилитета или тератогенни ефекти.
Проникването през плацентата е проучено при плъхове и е установено, че се увеличава с напредване на бременността. В резултат на това, концентрацията на пантопразол в плода се
увеличава непосредственно преди раждането.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката:
Манитол (E 421)
Натриев карбонат, безводен
Натриев нишестен гликолат (Тип А)
Основен бутилметакрилатен съполимер
Калциев стеарат
Опадрай бял OY-D-7233 (хипромелоза, титанов диоксид Е171, макрогол 400, натриев лаурил сулфат).
Обвивка
Коликоат MAE 30 DP, светло жълт, състоящ се от:
Съполимер на метакрилова киселина-етилакрилат 30% дисперсия
Пропиленгликол
Жълт железен оксид (E172)
Титанов диоксид (E171)
Талк
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Опаковка за таблетки (HDPE) с пластмасова капачка (LDPE) и сушител OPA/Al/PVC- Al блистери
Опаковка за таблетки: 14, 28 и 100 таблетки
Блистер: 7,14,15, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 98 и 100 таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Glenmark Pharmaceuticals s.r.o. City Tower, Hvezdova 1716/2b 140 78Praha4 Чешка Република
