КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Tubocin caps. 300 mg x 100/
ТУБОЦИН TUBOCIN®
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ТУБОЦИН 300 mg твърди капсули
TUBOCIN 300 mg hard capsules
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа рифампицин (rifampicin) 300 mg
Помощно вещество: оцветител E 122
За пълния списък на помощните вещества, виж т. 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Tubocin caps. 300 mg x 100/
Твърди капсули.
Описание - Твърди желатинови капсули .
тяло - червено,
капаче - кафяво.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Всички форми на туберкулоза
Прилага се като част от комплексното лечение при:
- белодробна туберкулоза;
- извънбелодробна туберкулоза
- туберкулозна инфекция на ЦНС и мозъчните обвивки,
- урогенитална туберкулоза, туберкулозна инфекция на храносмилателната система и перитонеума, туберкулоза на костите и ставите, кожата и др.
Прилага се за профилактика при:
- изолирани случаи с положителна туберкулинова кожна реакция:
- лица с отрицателна туберкулинова кожна реакция в контакт с М. tuberculosis:
- пациенти с имунен дефицит в контакт с М. tuberculosis.
Други инфекции, причинени от рифампицин-чувствителни микобактерии
Лепра (всички форми) - като част от комплексната терапия
Бруцелоза
Тежки нозокомиални инфекции, причинени от грам-положителни (Staphylococcus, Enterococcus) или грам-отрицателни бактерии, чувствителни към рифампицин
Профилактика на менингококов менингит
4.2. Дозировка и начин на приложение
Туберкулоза
При лечение на клинично изявена туберкулоза, продуктът не трябва да бъде прилаган като монотерапия. Терапевтичният курс трябва да бъде с достатъчна продължителност (съгласно утвърдените схеми) за да се предотврати евентуален рецидив. .
Възрастни - препоръчваната единична дневна доза е 8-12 mg/kg. като еднократен прием. Обичайна дневна доза при възрастни над 50 kg е 600 mg.
Деца, на възраст 6-12 години - препоръчваната дневна доза е 10 mg/kg т.м,, като еднократен прием.
Дневната доза рифампицин, изчислена на килограм телесно тегло, трябва да се приема най-малко 1 час преди или 2 часа след хранене с оглед осигуряване на бърза и пълна резорбция.
Обикновено продължителността на иницииращото лечение (rifampicin, руrаzinamide. ezoniazid/еthambutol) е два месеца, а тази на консолидиращото лечение - четири месеца Продуктът се прилага за химиопрофилакгика на туберкулозна инфекция като би- или монотерапия в посочените дози в продължение на 6-12 месеца.
Лепра (в комбинация с дапсон и хлофазимин)
Възрастни: 600mg еднократно месечно.
Деца, на възраст 6-12 години - 10 mg/kg един път месечно
Бруцелоза (в комбинация с доксициклин)
900 mg дневно, като еднократна доза, приета сутрин преди хранене. Продължителността на лечение при остра бруцелоза е 45 дни.
Тежки нозокомиални инфекции
Възрастни и деца на възраст 6-12 години: 20-30 mg/kg дневно, в два приема преди хранене.
Профилактика на менингококов менингит
Възрастни - 600 mg на всеки 12 часа в продължение на 2 денонощия,
Деца, на възраст 6-12 години - 10 mg/kg т.м., на всеки 12 часа в продължение на 2 денонощия.
Нарушена чернодробна функция
При пациенти с нарушена чернодробна функция дневната доза рифампицин не трябва да надхвърля 8mg/kg.
Употреба при пациенти в напреднала възраст
Необходимо е повишено внимание при употреба на рифампицин при пациенти в напреднала възраст, особено ако е налице нарушение на чернодробната и/или бъбречната функция.
4.3. Противопоказания/Tubocin caps. 300 mg x 100/
Продуктът не трябва да се прилага при:
• свръхчуствителност към рифампицин, други рифамицини или някоя от другите съставки на продукта;
• предишен лекарство-свързан хепатит и/или остри чернодробни заболявания и/или жълтеница
• порфирия
• тежки нарушения на бъбречната функция (креатининов клирънс <0.4 ml/sес /25 ml/min). вж. т. 4.4.
• едновременно приложение с вориконазол, итраконазол и протеазни инхибитори, особено ритонавир, прилаган в обичайната доза или 600 mg два пъти дневно (вж. т. 4.5).
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Продуктът трябва да бъде прилаган под контрол на специалист по белодробни болести и фтизиатрия или друг подходящ специалист. Пациентите, конто преминават на перорално лечение с рифампицин, трябва да бъдат уведомявани да не прекъсват лечението без консултация от лекар.
Рифампицин трябва да се прилага в комбинация с други антибиотици/химиотерапевтици с оглед да се избягва развитието на резистентност.
Недоносени и новородени
Тази група трябва да бъде третирана с внимание пред вид на това, че чернодробните ензимни системи не са развити напълно.
Реакции на свръхчувствителност
Тежки остри реакции на свръхчувствителност, като тромбоцитопения, пурпура, хемолитична анемия, диспнея и астма-подобни пристъпи, шок и бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <0.4 ml/зес /25 ml/min/) могат са се наблюдават в много редки случаи. При развитие на тежки остри реакции на свръхчувствителност, приемът на рифампицин трябва да бъде преустановен незабавно. Лечението с рифампицин не трябва да бъде подновявано при пациенти, при които са се развили такива реакции. Кортикостероидите могат да бъдат ефективни за потискане и купиране на алергичните реакции.
В случай на поява на други симптоми на свръхчувствителност като треска или кожни реакции, приемът на рифампицин трябва да бъде преустановен. От гледна точка на безопасността, лечението с рифампицин не трябва да бъде продължавано или започвано отново.
Латентна туберкулозна инфекция (ЛТИ)
Терапевтична схема, включваща рифампицин и пиразинамид не трябва да бъде използвана за лечение на латентна туберкулозна инфекция поради риск от тежки чернодробни увреждания. Препоръчва се използването на алтернативен начин на лечение. Рифампицин и пиразинамид се препоръчват в комплексната схема на лечение при лица с активна туберкулоза.
Лица с нарушена чернодробна функция, недохранване, алкохолизъм
Рифампицин се метаболизира в черния дроб. Повишаване стойностите на аминотрансферазите не са необичайни. Чернодробна дисфункцня може да се наблюдава в първите седмици от началото на лечението, като стойностите на чернодробните показатели се възстановяват спонтанно до нормални стойности без прекъсване на лечението, обикновено през третия месец от неговото начало. Макар че лекото покачване стойностите на чернодробните ензими е често, клинично установима жълтеница и хепатит се наблюдават рядко. При пациенти приемащи изониазид и рифампицин прояви на холестаза с покачване на алкалната фосфатаза е индикация, че рифампицин е иницииращата субстанция, докато покачването на стойностите на аминотрансферазата може да бъде резултат на приема на изониазид или рифампицин или на комбинацията на двете лекарства.
Пациентите с увредена чернодробна функция трябва да бъдат третирани с внимание и да бъдат под строго медицинско наблюдение. Това се отнася особено в случаите при които изониазид и/или пиразинамид се прилагат в комбинация с рифампицин. При тези пациенти, чернодробната функция трябва да бъде проследявана внимателно преди започване на лечението и в хода на лечението чрез контрол на стойностите на АSАТ и АLАТ всяка седмица или всяка втора седмица.
Умерено покачване стойностите на билирубина и/или аминотрансфите не е само по себе си индикация лечението да бъде прекратено. Такова решение трябва да бъде взето след повторни изследвания на чернодробната функция, които са представителни за динамиката на тези показатели и да бъде налице установена връзка със състояннеТо на пациента. В случай, че са налице данни за хепатоцелуларно увреждане, приемът на рифампицин трябва да бъде преустановен.
Прекратяване приемът на рифампицин се препоръчва при отсъствие на данни за нормализиране на чернодробната функция или при петкратно покачване стойностите на аминотрансферазите.
При пациенти с хронични чернодробни заболявания, хроничен алкохолизъм или пациенти с недохранване, предимствата от лечението с рифампицин трябва да бъдат оценени по отношение на възможния риск.
При пациенти с туберкулоза, чернодробната функция трябва да бъде оценена преди започване на лечението.
В случай, че анамнестично липсват данни за чернодробно заболяване и е налице нормална чернодробна функция при започване на лечението, повторно контролиране на чернодробната функция е необходимо само ако се развият треска, повръщане или жълтеница или ако настъпи някаква неблагоприятна промяна в състоянието на пациента.
Прекъсване на лечението с рифампицин се препоръчва, ако има данни за значима промяна в чернодробната функция. Трябва да се обсъди възможността от други схеми на лечение и друг режим на приложение. Необходима е консултация със специалист фтизиатър.
Ако рифампицин се включи повторно в терапията след нормализиране на чернодробната функция е необходимо същата да бъде контролирана ежедневно до установяване на поддържащата доза, след което е необходимо пациентът да бъде контролиран еднократно седмично в първите две седмици, след което на всеки две седмици за следващите шест седмици на лечение. След този период чернодробната функция трябва да бъде проверявана периодично.
Пациенти с нарушения в бъбречната функция
Рифампицин трябва да бъде прилаган с внимание при пациенти с умерено нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс 0.4-1 ml/sес /25-60 ml/min/). Информация относно приложението на рифампицин при пациентите със стойности на креатининовия клирънс <0.4 ml/sес (25 ml/min/) е представена в т. 4.3.
Контрол на хематологичните показатели
Пълната кръвна картина трябва да бъде контролирана по време на продължително лечение и при пациентите с чернодробни заболявания. В случаите на тромбоцитопения или пурпура, приемът на рифампицин трябва да бъде преустановен незабавно.
Жени, приемащи орални контрацептиви
Допълнителни нехормонални методи за контрацепция трябва да бъдат използвани по време на лечение с рифампицин с оглед изключване на възможността от забременяване по време на лечението с рифампицин (вж. т. 4.5 и 4.6).
Други
Наличието в готовия продукт на оцветителя E 122 може да причини алергичен тип реакции, включително и бронхиална астма.
Рискът от алергии е по-голям при алергични към аспирин пациенти.
Рифампицин може да предизвика червеникаво оцветяване на урината, слюнката, потта, храчките и сълзите, за което пациентът трябва да бъде предупреден предварително. Меките контактни лещи могат да бъдат оцветени.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефекти на други лекарства върху рифампицин
Антианидите намаляват бионаличността на рифампицин. С оглед избягване на такива взаимодействия, рифампицин трябва да бъде приеман най-малко един час преди приема на антиациди.
Ефекти на рифампицин спрямо други лекарствени продукти
Рифампицин е силен индуктор на цитохром Р-450 свързаните ензимни системи, особено на подгрупите CYPЗА и CYP2С, които представляват повече от 80% от изоензимите, включени в CYP 450. Едновременното приложение с други лекарства, които също се метаболизират от тези ензими, може да усили техния метаболизъм и да намали тяхната активност. Рифампицин също така индуцира активността на UDP глюкуронил трансферазата, друг ензим, който участва в метаболизма на редица лекарства. Това може да доведе до създаване на субтерапевтични плазмени концентрации на едновременно прилаганите лекарства с резултат намаляване или пълна липса на ефект.
Лекарства, които се елиминират чрез чернодробен метаболизъм трябва да бъдат прилагани едновременно с рифампицин, ако плазмените концентрации или клиничния отговор/страничните ефекти могат да бъдат мониторирани с оглед подходящо индивидуализиране на дозата. Лекарствен мониторинг трябва да бъде провеждан регулярно в хода на лечебния курс с рифампицин и 2-3 седмици след прекратяване на лечението.
Ефектът на ензимна индукция се проявява след поне 10 дневен курс на лечение, като след това намалява постепенно между две и няколко седмици след прекратяване приема на продукта, което следва да се има пред вид, в случай, че се е наложило повишаване на дозата на едновременно прилаганите лекарства в хода на лечението с рифампицин. По тази причина е необходимо внимание при назначаване на лечение с рифампицин едновременно с лекарствени продукти, метаболизиращи се от цитохром Р-450. За поддържане на оптимални терапевтични концентрации в плазмата, дозата на лекарствата от тези групи трябва да бъде коригирана при започване или прекратяване на лечението с рифампицин.
Когато се извършва коригиране на дозата, във връзка с ефекта на рифампицин спрямо концентрациите на другите едновременно приемани лекарства, трябва да бъдат взети пред вид следните мерки:
Едновременно приложение на следните лекарства, които се приемат едновременно или в рамките на 2 седмици след прекратяване на лечението с рифампицин е противопоказано (вж. т. 4.3):
- антимикотици (ворикозанол, итраконазол)
- протеазни инхибитори, особено на ритонавир в препоръчваната доза или в доза 600 mg два пъти дневно.
Лекарства, чиято едновременна употреба с рифампицин не е препоръчителна:
- статини (симвастатин);
- перорални контрацептиви: рифампицин може да намали ефективността на пероралната контрацепция. При едновременно приложение на рифампицин и перорални контрацептиви е наблюдавана промяна в ефективността на последните под формата на отсъствие на контрацептивен ефект, както и на нежелани ефекти като зацапващо (пробивно) кървене или нередовна менструация. Необходимо да се използват допълнителни нехормонални методи на контрацепция по време на лечение с рифампицин и в продължение на един месец след прекратяване на лечението с него (вж. т. 4.4 и 4.6):
- антивирусни продукти: ритонавир в малки дози, използвани като (усилващ действието) продукт, може да се предизвика изразено намаление в плазмените концентрации (вж. т. 4.3);
- цитостатици (иматиниб).
Лекарства, които при едновременна употреба с рифампицин, изискват проследяване на специфични показатели и клинично наблюдение
• Лекарства, за лечение на болести на гастро-интестиналния тракт
- циметидин
- антиеметици: 5-НТЗ антиеметици/рецепторни антагонисти (трописетрон, оидансетрон);
- перорални противодиабетни средства: сулфанилурейни препарати, аналози на меглитинид (вкл. репаглинид и натеглинид), глитазони (розиглитазон, пиоглитазон);
• Лекарства, за лечение на болести на сърдечно-съдовата система
- перорални антикоагуланти;
- дигоксин;
- антиаритмични лекарства клас Іа (хинидин, дизопирамид), пропафенон;
- β-рецепторни антагонисти (с чернодробен метаболизъм като метопролол. пропранолол, бисопролол);
- карведилол (поради неговото приложение при сърдечна недостатъчност и неговата тясна терапевтична ширина);
- калциеви антагонисти;
- ангиотензин II антагонисти (лозартан);
- статини (флувастатин , аторвастатин).
• Хормони и антихормони
- кортикостероиди;
- естрогени и прогестоген, като хормони при субституираща терапия;
- тиреоидни хормони;
- тамоксифен.
• Антибиотици, антивирусни препарати и антималарийни лекарства
- антимикотици от азоловата група (с изключение на вориконазол), тербинафин. дапсон;
- кларитромицин. телитромицин, еритромицин;
- антивирусни лекарства (ефавиренц, зидовудин, невирапин);
- атоваквон,
• Имуносупресанти
- циклоспорин, такролимус, сиролимус;
- лефлуномид, азатиоприн.
• Лекарства за лечение на мускулно-скелетната система
- СОХ инхибитори (еторикоксиб, рофекосиб);
• Лекарства, за лечение на ЦНС
- опиоидни аналгетици (метадон, морфин, кодеин);
- антиепилетици (тиагабин, карбамазепин, фенитоин);
- антипсихотици (клозапин, халоперидол);
- анксиолитици (буспирон, бензодиазепини);
- хипнотици (золпидем, залеплон);
• Лекарства, за лечение на дихателната система и антихистамини
- теофилин;
- фексофенадин
Други взаимодействия
При едновременно приложение на изониазид, пиразинамид и рифампицин често и с терапевтична значимост може да се стигне до повишаване на хепатотоксичността. Орално прилаганата противотифусна ваксина може да бъде деактивирана при едновременно приложение с антибактериална терапия.
Рифампицин може да наруши билиарната екскреция на контрастните вещества, използвани за визуализация на жлъчния мехур, поради конкурентни взаимодействия на ниво жлъчна екскреция.
Микробиологичните методи за определяне плазмените концентрации на фолиева киселина и цианкобаламин (витамин B 12) не могат да бъдат провеждани по време на лечение с рифампицин, тъй като рифампицин се свързва с билирубина и BSP. С оглед избягване на фалшиво положителни резултати, тестовете за контрол на BSP трябва да бъдат провеждани преди започване на лечението с рифампицин.
4.6. Бременност и кърмене
Жени във фертилна възраст/контрацепция
Рифампицин взаимодейства при едновременно приложение с перорални те контрацептивни препарати. Други методи на контрацепция трябва да бъдат прилагани по време на лечение с рифампицин и месец след прекратяване на лечението (вж. т. 4.4 и 4.5).
Бременност
При лечение на бременни жени е необходимо да бъде направена индивидуална оценка. Рифампицин трябва да се прилага при бременни жени само в случаите, при които предимствата от лечението значително надвишават възможния риск за плода. На базата на ограничените налични клинични данни за употреба на рифампицин при бременни жени не е установено повишение на честотата от фетални аномалии. Рифампицин преминава през плацентата. Приложението на рифампицин в последните седмици на бременността може да доведе до послеродово кървене при майката и новороденото. В тези случаи е необходимо провеждане на лечение с витамин К. Изследванията при животни са показали данни за репродуктивна токсичност при дози > 150 mg/kg.
Кърмене
Рифампицин се екскретира с майчиното мляко, поради което пациентките, които приемат рифампицин не трябва да кърмят, с изключение на случаите, при които лекарската оценка показва, че потенциалната полза за жената надвишава потенциалния риск за детето.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Рифампицин повлиява в слаба или умерена степен способността за шофиране и работа с машини в резултат на възможни нарушения от страна на нервната система (вж. г. 4.8).
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Tubocin caps. 300 mg x 100/
При повече от 10% от пациентите, лекувани с рифампицин могат да се наблюдават нежелани реакции. Най-често нежеланите реакции се изразяват в асимптоматично покачване стойностите на чернодробните ЕНЗИМИ.
Рифампицин може да доведе до червеникаво оцветяване на телесните течности и секрети като урина, храчки, сълзи, изпражнения, слюнка и пот. Може да доведе до постоянно трайно оцветяване на меките контактни лещи.
Вродени, фамилни и генетични нарушения
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - индуциране на порфирия
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - транзиторна левкопения, еозинофилия, агранулоцитоза. Тромбоцитопения и тромбоцитопенична пурпура1 (по-често наблюдавани по време на ирегулярно лечение, отколкото на регулярното с ежедневен прием), хемолиза и хемолитична анемия.
Нарушения на нервната система
Чести (> 1/100 до < 1/10) - сънливост, главоболие, обърканост, замаяност
Нечести (> 1/1000 до <1/100) - атаксия.
Нарушения на очите
Чести (> 1/100 до < 1/10) - зачервяване на очите
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - зрителни нарушения, ексудативен конюнктивит
Респираторни, гръдни и медиастннални нарушения
Редки - много редки (< 1/1 000)-диспнея
Стомашно-чревни нарушения
Чести (> 1/100 до < 1/10) - анорексия, гадене, коремни болки Нечести (> 1/1000 до < 1/100 )-повръщане, диария
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - ерозивен гастрит
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - повишени стойности на Р-карбамид и S-урати. Има съобщения за остра бъбречна недостатъчност в резултат на хемоглобинурия, хематурия, интерстициален нефрит, бъбречна недостатъчност, гломерулонефрит и тубуларна некроза.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести (> 1/100 до <1/10) - сърбеж с или без обрив, уртикария, зачервяване на лицето:
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - тежки кожни реакции като синдром на Stevens-Johnson и генерализирани реакции на свръхчувствителност, вкл. ексфолиативен дерматит. токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell) и пемфигоидни реакции,
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки (> 1/10 000 до <1/1 000) - мускулна слабост
Нарушения на ендокринната система
Нечести (> 1/1000 до < 1/100) - предизвикване на кризи при пациенти с болест на Адисон
Инфекции и инфестации
Много редки (< 3 /10 000) - псевдомембранозен колит
Съдови нарушения
Редки (> 1/10 000 до< 1/1 000)-колапс, шок
Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести (> 1/100 до < 1/10) - отпадналост;
Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) - оток
С неизвестна честота (не могат да бъдат изчислени от наличните данни) -грипоподобен синдром2
Хепато-билиарни нарушения
Много чести (> 1/10) - безсимптомно повишение на чернодробните ензими (вж. т. 4.4)
Нечести (> 1/1000 до < 1/100) - хепатит и жълтеница, включително тежки животозастрашаващи реакции от страна на черния дроб с чернодробна недостатъчност, както и тежък и остър хепатит3
Психични нарушения
Нечести (> 1/1000 до < 1/100) - ментални смушения (объркване)
1 - в хода на лечение с рифампицин освен развитието на пурпура, са били описани случаи на мозъчно кървене и смърт, виж т. 4.4
2 - грипоподобен синдром, много вероятно от имунологичен произход, може да се наблюдава при пациенти, които не приемат рифампицин ежедневно или при пациенти, които възстановяват неговия прием след прекратяването му. Този синдром се характеризира с треска, тръпки и възможно главоболие, замаяност и мускулни болки. В редки случаи това може да бъде последвано от развитие на тромбоцитопения, пурпура, диспнея, астма-подобни атаки, хемолитична анемия, шок и остра бъбречна недостатъчност. Тези сериозни усложнения могат да се развият внезапно преди появата на този синдром, особено когато лечението се възобнови след прекратяване или когато рифампицин се прилага еднократно седмично във високи дози (> 25 mg/kg). Грипоподобният синдром рядко се наблюдава, когато рифампицин се прилага в по-ниски дози (600 mg 2-3 пъти седмично. Честотата обикновено кореспондира с честотата на дневните приеми (вж. т. 4.4).
3- наблюдавани са изолирани случаи на фатален изход. Необходимо е да се вземе под внимание, че токсичността може да бъде предизвикана от други химиотерапевтици, като например изониазид и пиразинамид, прилагани в комбинация с рифампицин.
4.9. Предозиране
Токсичност
Симптомите и ефектите на предозиране са различни и въз основа на натрупания опит могат да бъдат описани както следва: доза от 15 g до 60 g, приета от възрастни води до фатална интоксикация, докато доза 12 g при възрастни води до тежка интоксикация, а доза от 9 g, приета от млади пациенти води до особено тежка интоксикация.
Клинична симптоматика
Гастро-интестинални нарушения, повръщане, изпотяване, диспнея, епилептични гърчове, бъбречна недостатъчност, чернодробни нарушения, нарушения в съзнанието, генерализиран пруритус. Червено до оранжево оцветяване на кожата и урината, оток на лицето. Възможно е развитие на белодробен оток.
Лечение
По възможност се предприема стомашен лаваж и се прилагат повторни дози активен въглен, както и се предприема съответно симптоматично лечение. Може да се приложи при необходимост хемодиализа при възникване на бъбречна недостатъчност. В случай на тежки чернодробни увреждания, следва да влезе в съображение евентуална холецистектомия.
Необходимо е да се вземе под внимание възможността от предозиране и на други лекарства, които се приемат едновременно с рифампицин, което изисква предприемане на съответни мероприятия.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
АТС код: J04АВ02
Рифампицин е полусинтетичен антибиотик от групата на рафимпицините с макроциклична структура. Той упражнява бактерициден ефект само срещу пролифериращи микроорганизми чрез потискане на бактериалната ДНК-зависима РНК-полимераза.
При микобактериите рифампицин потиска включването на фосфата в липидите, както и включването на сяра в протеините.
Рифампицин има ефект, както върху делящите се бактерии, така и върху бавно размножаващите се извънклетъчни и вътреклетъчни форми.
Не се установява кръстосана резистентност с други антибиотици (освен с останалите рифампицини).
Антибактериален спектър включва:
Грам-положителни микроорганизми
Mycobacterium tuberculosis, Mycobacterium kansasi, Mycobacterium marium. Mycobacterium leprae, Mycobacterium bovis. Необходимо е да се вземе под внимание по-високата резистентност на Mycobacterium intracellulare, Mycobacterium fortuitum, Mycobacterium cheionei. Рифампицин има висока активност също така и спрямо Staphylococcus aureus (пеницилиназа-продуциращи и непродуцираши) и Staphylococcus epidermidis. Особено значение има активността на рифампицин спрямо methyciliin-резистентни Staphylococcus (MRSA), които обикновено не се повлияват от ß-лактамни антибиотици. Streptococcus ß-hemolyticus, Streptococcus mitis, Streptococcus sanguis, Streptococcus pneumoniae, Corynebacterium diphtheriae, Lysteria monocytogenes. Clostridium, Peptococcus, Peptostreptococcus.
Грам-отрицателни микроорганизми
Neisseria meningitidis, Neisseria gonorrhoeae, Neisseria catarrhalis, Brucella, Legionella pneumophila, Bacteroides fragilis. Chlamydia trachomatis, Haemophilus influenzae. Escherichia coli, Proteus mirabilis, Mycoplasma.
5.2. Фармакокинетични свойства
Рифампицин притежава много добра стомашно-чревна резорбция. Храната може да окаже съществено влияние върху резорбцията му. Максимални плазмени концентрации се постигат на 2"ри - 5'111 час след приема. Плазменият полуживот е 3-5 часа и намалява на 2-3 часа след многократно приложение, поради активиране на лекарство метаболизиращите ензимни системи (цитохром Р450) в черния дроб. Рифампицин се свързва с плазмените протеини до 89%. Добре прониква в тъканите и течностите на организма. Той достига терапевтични концентрации в ликвора при възпалени менинги. в жлъчката и урината. Преминава през плацентарната бариера и се натрупва в плода в концентрации, равни на !4 от плазмените концентрации на майката. Екскретира се с кърмата.
Рифампицин се метаболизира в черния дроб чрез деацетилиране до активен метаболит. Той е ензимен индуктор и това има значение при едновременното му приложение с редица медикаменти в клиничната практика. Приблизително 60-65% от приетата доза се екскретира чрез жлъчката, а останалата - с урината, като активен метаболит и непроменен антибиотик. Това позволява да се прилага при пациенти с увредена бъбречна функция.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност
LD50 интрапернтонеално приложение, мишки - 640 mg/kg
LD50 интраперитонеално приложение, плъхове - 550 mg/kg
LD50 интравенозно приложение, мишки - 260 mg/kg
LD50 интравенозно приложение, плъхове - 330 mg/kg
LD50 перорално приложение, мишки - 829.3 mg/kg
LD50 перорално приложение, плъхове - 1303.3 mg/kg
LD50 перорално приложение, зайци - 2120.0 mg/kg
Таргетните тъкани и органи са кръвта, черния дроб, сърцето, гастро-интестиналния тракт
Ембриотоксичност и тератогенност
Има данни, че при опитни животни рифампицин оказва тератогенно действие. Такъв ефект е установен при гризачи, третирани с високи дози от 100 до 150 mg/kg дневно, при които е установено, че води до незатваряне на небцето и spina bifida.
Карциногенност и мутагенна активност
Има данни от изследвания при животни, че може да предизвика развитие на тумори и да окаже ефект върху генетичния материал, поради това, че е показал мутагенна активност при бактерии и дрожди.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Кроскармелоза натрий
Магнезиев стеарат
Капсулна обвивка
Азорубин (Е122)
Титанов диоксид (Е 171)
Железен оксид, червен (Е172)
Железен оксид, черен (Е172)
Желатин
6.2. Несъвместимости
Не са известни.
6.3. Срок на годност
3 (три) години от датата на производство.
6.4. Специални условия на съхранение
При температура под 25° С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца!
6.5. Данни за опаковката
100 капсули в пластмасова банка. Една банка в картонена кутия.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Актавис ЕАД Ул. „Атанас Дуков" № 29 1407 София, България Тел. ++359 2 9321762
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
№9900234/28.12.2004
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
28.12.2004
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
ДЕКЕМВРИ, 2009
