КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Trifas 10 Ampoules sol. inj. 10 mg/2 ml x 5; x 25/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Trifas® 10 Ampoules 10 mg/2 ml Solution for injection
Torasemide
Трифас® 10 ампули 10 mg/2 ml инжекционен разтвор
Торасемид
Активно вещество: торасемид натрий (torasemide sodium).
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ампула съдържа 10,631 mg торасемид натрий, еквивалентен на 10 mg торасемид в 2 ml инжекционен разтвор.
За помощни вещества вж. т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Trifas 10 Ampoules sol. inj. 10 mg/2 ml x 5; x 25/
Инжекционен разтвор за интравенозно приложение в ампули с означено с точка място за счупване.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Необходимост от увеличаване на диурезата при лечение на отоци и/или изливи, причинени от сърдечна недостатъчност, ако се изисква интравенозно лечение (напр. белодробен оток, причинен от остра сърдечна недостатъчност).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението трябва да започне с еднократна доза от 2 ml Трифас® 10 ампули (еквивалентни на 10 mg торасемид) дневно. В случай на недостатъчен ефект, тази доза може да се увеличи до 4 ml Трифас® 10 ампули (еквивалентни на 20 mg торасемид) дневно, приложени като еднократна доза. Ако ефектът е все още недостатъчен, временнно (за не повече от 3 дни) може да се опита лечение, като се използват до 8 mlТрифас® 10 ампули (еквивалентни на 40 mg торасемид) дневно.
Остър белодробен оток
В случай на остър белодробен оток, лечението трябва да започне с интравенозно приложение на единична доза от 4 ml Трифас® 10 ампули (еквивалентни на 20 mg торасемид). В зависимост от успеха на лечението тази доза може да се повтори през интервали от 30 минути. Приложението за 24 часа не трябва да надхвърли максимална доза от 20 ml Трифас® 10 ампули (еквивалентни на 100 mg торасемид).
Начин и продължителност на лечението
Инжекционният разтвор трябва да се прилага бавно интравенозно. Да не се прилага интраартериално!
В случай на продължително лечение, интравенозното приложение трябва рано да се замени с перорално, защото торасемид не трябва да се дава интравенозно за повече от една седмица.
Пациенти с чернодробна недостатъчност
Лечението трябва да се провежда с внимание при пациенти с чернодробна недостатъчност, тъй като може да се увеличат плазмените нива на торасемид.
Пациенти в напреднала възраст
Не се налага промяната в дозата при пациенти в напреднала възраст. Няма обаче достатъчно проучвания, сравняващи пациенти в напреднала възраст с млади пациенти.
Инструкция: отваряне на ампулите с означено с точка място за счупване
Не е необходимо да се реже с ножче!
Обърнете ампулата с точката към Вас
Оставете разтворът да слезе от шийката към долната
част като леко почуквате или разклащате ампулата
Обърнете ампулата с точката към Вас
Дръжте ампулата леко наклонена. Счупете шийката на ампулата с движение надолу
4.3 Противопоказания/Trifas 10 Ampoules sol. inj. 10 mg/2 ml x 5; x 25/
Трифас® 10 ампули не трябва да се прилага в случай на:
- свръхчувствителност към лекарственото вещество торасемид, сулфанилурейни продукти или някое от помощните вещества на Трифас® 10 ампули;
- бъбречна недостатъчност с анурия;
- чернодробна кома или прекома;
- хипотония;
- хиповолемия;
- хипонатриемия, хипокалиемия;
- значителни смущения при уринирането (напр. причинени от хиперплазия на простатата);
- кърмене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Тъй като засега липсва достатъчен клиничен опит, торасемид трябва да се използва с повишено внимание в случай на:
- подагра;
- аритмии (напр. SA блок, AV блок II и III степен);
- патологични промени в алкално-киселинното равновесие;
- едновременно лечение с литий, аминогликозиди или цефалоспорини;
- патологични промени в диференциалната кръвна картина (т.е. тромбоцитопения или анемия при пациенти без бъбречна недостатъчност);
- нарушена бъбречна функция, причинена от нефротоксични вещества;
- деца под 12 години.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Трябва да се имат предвид следните лекарствени взаимодействия:
Торасемид засилва действието на други хипотензивни лекарства, особено на АСЕ-инхибиторите. Ако трябва да се приложат АСЕ-инхибитори, като допълнение или незабавно след лечение с торасемид, това може да доведе до силно спадане на кръвното налягане.
Предизвиканото от торасемид понижаване на калия, може да доведе до зачестяване и засилване на нежеланите реакции при едновременно приложение на дигиталисови препарати.
Торасемид може да отслаби действието на антидиабетните лекарства.
Probenecid и нестероидните противовъзпалителни лекарства (напр. индометацин, ацетилсалицилова киселина) може да потиснат диуретичното и хипотензивното действие на торасемид.
В случай на лечение с високи дози салицилати, торасемид може да засили токсичния ефект върху централната нервна система.
Особено в случай на лечение с високи дози, торасемид може да засили ото- и нефротоксичните ефекти на аминогликозидните антибиотици (напр. канамицин, гентамицин, тобрамицин), на производните на платината цитостатици, както и нефротоксичните ефекти на цефалоспорините.
Торасемид може съшо да засили действието на теофилина, както и мускулорелаксиращия ефект на кураре-подобните лекарствени продукти.
Лаксативни лекарства, а също и минерало- и глюкокортикоиди може да засилят предизвиканото от торасемид понижаване на калия.
Едновременното лечение с торасемид и литий може да доведе до увеличаване на серумните концентрации на лития и така да предизвика засилване на действието и нежеланите реакции на лития.
Торасемид може да понижи вазоконстрикторното действие на катехоламините (напр. адреналин, норадреналин).
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма достатъчно клиничен опит за ефектите на торасемид върху ембрионалното и феталното развитие у хора.
Опитите с животни показват репродуктивна токсичност. При опити в животни торасемид преминава през плацентата (вж. т. 5.3).
До натрупването на достатъчно данни, торасемид може да се използва по време на бременност само при ясно определена необходимост. В тези случаи трябва да се използва само най-ниската ефективна доза.
Диуретиците не са подходящи за рутинно лечение на хипертония и отоци по време на бременност, защото могат да нарушат перфузията на плацентарната бариера и по този начин да нарушат и вътреутробното развитие. Ако се налага приложението на
торасемид за сърдечна и бъбречна недостатъчност у бременни, електролитите и хематокритът, както и растежът на плода трябва стриктно да се проследяват.
Кърмене
Няма данни за преминаване на торасемид в майчиното мляко при хора или животни. Ето защо приложението на торасемид по време на кърмене е противопоказано (вж. т. 4.3). Ако се налага приложение по време на кърмене, кърменето трябва да се преустанови.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Даже и при правилна употреба торасемид може да повлияе реактивността до такава степен, че да се засегнат способностите за активно участие в движението по пътищата или работа с машини или работа без стабилна опора.
Това се отнася особено при започване на лечението, увеличаване на дозата или в случаите на замяна на лекарствени продукти или започване на съпътстващо лечение, както и при съчетаване с алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Trifas 10 Ampoules sol. inj. 10 mg/2 ml x 5; x 25/
Следните нежелани ефекти могат да се появят по време на лечение с Трифас® 10 ампули.
За оценка на нежеланите ефекти се приема следната честота:
Много чести: > 10 %
Чести: > 1 % - < 10 %
Нечести: > 0.1 % - < 1 %
Редки: > 0.01 % - < 0.1 %
Много редки: < 0.01 %, включителни изолирани случаи
Метаболизъм/електролити
Чести: влошаване на метаболитна алкалоза. Мускулни крампи (особено в началото на лечението). Увеличена концентрация на пикочната киселина и глюкозата в кръвта, както и на липидите в кръвта (триглицериди, холестерол). Хипокалиемия, в съчетание с диета, бедна на калий, при повръщане, диария, след използване на високи дози лаксативи, както и при пациенти с хронична чернодробна дисфункция.
В зависимост от дозата и продължителността на лечението могат да се проявят нарушен водно-електролитен баланс, особено хиповолемия, хипокалиемия и/или хипонатриемия.
Сърдечно-съдова система
Много редки: в зависимост от хемоконцентрацията могат да се проявят тромбоемболични усложнения, състояния на объркване, както и сърдечни и централни циркулаторни нарушения (включително сърдечна и мозъчна исхемия). Това може да доведе напр. до аритмии, ангина пекторис, остър миокарден инфаркт или синкоп.
Стомашно-чревен тракт
Чести: стомашно-чревни нарушения напр. липса на апетит, стомашна болка, гадене, повръщане, диария, запек), особено в началото на лечението.
Бъбреци и отделителна система
Нечести: увеличени нива на креатинин и урея в кръвта.
При пациенти с нарушена микция (напр. поради хиперплазия на простатата), повишеното образуване на урина може да доведе до ретенция на урина и до преразтягане на пикочния мехур.
Черен дроб
Чести: повишени нива на определени чернодробни ензими (гама-ГТ) в кръвта.
Кожа, алергични реакции
Много редки: алергични реакции (напр. пруритус, екзантем, фоточувствителност), тежки кожни реакции.
Кръв и хемопоетична система
Много редки: намален брой тромбоцити, еритроцити и/или левкоцити.
Общи
Чести: главоболие, замаяност, умора, слабост (особено в началото на лечението).
Нечести: ксеростомия, парестезии.
Много редки: нарушения в зрението, шум в ушите, загуба на слух.
Забележки
При продължително лечение трябва редовно да се проследява електролитния баланс, особено серумния калий.
На определени интервали трябва да се проследяват и нивата на глюкозата, пикочната киселина, креатинина и липидите.
Тъй като може да се очаква повишение на кръвната захар се препоръчва стриктен контрол на въглехидратния метаболизъм при пациенти с латентен или манифестен диабет. Кръвните клетки (еритроцити, левкоцити, тромбоцити) също трябва да се проследяват регулярно.
Особено в началото на лечението и при пациенти в напреднала възраст, трябва да се обърне внимание на веки признак за загуба на еритроцити и хемоконцентрация.
4.9 Предозиране
а) Симптоми на интоксикация
Не е известна специфична картина на интоксикация. Предозирането може да причини интензивна диуреза, включително и риск от загуба на течности и електролити, понякога сънливост, аменция, симптоматична хипотония, циркулаторен колапс или гастро-интестинални симптоми.
б) Лечение на интоксикацията
Специфичен антидот не е известен. По принцип симптомите на интоксикация изчезват като се намали дозата или се спре лечението и едновременно с това се извърши субституиране на течностите и електролитите (необходимо е да се изследват).
Торасемид не е диализабилен и поради това хемодиализата не увеличава елиминацията.
Лечение при хиповолемия: обемно заместване.
Лечение при хипокалиемия: заместване с калий.
Лечение при циркулаторен колапс: антишоково положение, ако е необходимо -антишоково лечение.
Спешни мерки при анафилактичен шок:
При поява на първите симптоми (напр. кожни реакции, като уртикария или зачервяване, неспокойствие, главоболие, изпотяване, гадене, цианоза):
- осигурете интравенозен път съответно;
- освен стандартните спешни процедури, поставете главата и гръдния кош в ниско положение, почистете дихателните пътища и обдишвайте с кислород;
- ако е необходимо се предприемат допълнителни спешни мерки (включително приложение на адреналин, обемозаместителна терапия, глюкокортикоиди).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: бримкови диуретици, салуретик
АТС код: С0З СА04
Торасемид притежава салуретичен ефект, който се основава на потискане на бъбречната реабсорбция на натрий и хлор в асцендентното рамо на бримката на Хенле.
При хора диуретичният ефект бързо достига своя максимум през първия час и съответно 2рия -Зтия час след i.v. и перорално приложение и продължава до 12 часа. При здрави доброволци е наблюдавано засилване на диурезата, пропорционално на логаритъма на дозата ("мощна активност", "high-celiling activity"), при дози в рамките на 5-100 mg. Засилване на диурезата може също да се получи в случай на недостатъчно действие на други диуретици (например тиазиди или действащите в дисталните тубули калийсъхраняващи), напр. при пациенти с увредена бъбречна функция.
Вследствие на тези свойства, торасемид води до мобилизация на отоците. В случай на сърдечна недостатъчност, торасемид подобрява симптоматиката, като подобрява и миокардната функция посредством понижаване на пред- и следнатоварването. След перорален прием антихипертензивното действие на торасемид започва да се проявява бавно през първата седмица от лечението; максималният антихипертензивен ефект се постига приблизително не по-късно от 12 седмици. Торасемид понижава кръвното налягане, като понижава вътресъдовия обем, а по-късно и периферното съпротивление.
Този ефект се отдава на нормализирането на нарушения електролитен баланс, главно от подтискането на повишената активност на свободните Са 2+ йони в клетките на съдовата мускулатура на артериите, които се откриват при пациенти с хипертония. Вероятно това действие понижава засиления контрактилитет и/или отговора на съдовете към ендогенните контрахиращи вещества, напр. катехоламините.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция и разпределение
След перорален прием, торасемид се абсорбира бързо и почти напълно, максималните серумни нива се достигат до 1-2 часа.
Бионаличността е около 80-90 %; при предполагаема пълна резорбция, ефектът на първо преминаване през черния дроб достига максимално 10-20 %.
Недвусмисленият резултат от данните от две проучвания показва, че въпреки че (зависимата от времето) скорост на резорбция на торасемид намалява след прием на храна (по-ниска Сmах, както и повишени стойности на t mах), общата резорбция на torasemide не се повлиява от приема на храна.
Поече от 99% от торасемид се свързват с плазмените протеини, метаболитите М1, МЗ и М5 се свързват съответно в 86%, 95% и 97%. Наблюдаваният обем на разпределение (Vz) е 16 l.
Метаболизъм
При хората торасемид се трансформира в три метаболита М1, МЗ и М5. Няма данни за съществуването на други метаболити. Метаболитите М1 и М5 се получават чрез постепенно оксидиране на метиловата група на фениловия пръстен до карбоксилна киселина, а метаболитьт МЗ чрез хидроксилиране на пръстена.
Метаболитите М2 и М4 , които се откриват в изпитвания при животни, не се откриват при хората.
Торасемид и неговите метаболити се характеризират с дозо-зависима линейна кинетика, т.е. максималната серумна концентрация и площите под кривите на серумните нива нарастват пропорционално с увеличаването на дозата.
Елиминиране
При здрави индивиди терминалното време на полуживот (11/2) на торасемид и неговите метаболити е 3-4 часа. Общият клирънс на торасемид е от порядъка на 40 ml/min, бъбречния клирънс е приблизително 10 ml/min.
При здрави доброволци, приблизително 80% от приетата доза се открива в урината под формата на торасемид и метаболитите му в следното средно процентно съдържание: торасемид - приблизително 24%, метаболит М1 - приблизително 12%, метаболит МЗ - приблизително 3%, метаболит М5 - приблизително 41%. Основният метаболит М5 не притежава диуретичен ефект; приблизително общо 10% от фармакодинамичното действие се дължи на активните метаболити М1 и МЗ.
При бъбречна недостатъчност, общият клирънс и времето на полу-елиминиране на торасемид остават непромененени, времето на полуелиминиране на МЗ и М5 се удължава. Въпреки това фармакодинамичното действие остава непроменено, времето на действие не се повлиява от степента на бъбречната недостатъчност. Торасемид и неговите метаболити се излъчват в незначителна степен чрез хемодиализа или хемофилтрация.
При пациенти с нарушена бъбречна функция или сърдечна недостатъчност, времето на полу-елиминиране на торасемид и метаболита М5 е леко удължено, а количествата на веществата, излъчени с урината, отговарят на тези при здрави хора.
Следователно не може да се очаква кумулиране на ЬгаБеггпсю и неговите метаболити.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Опитите с животни за фармакология на безопасността, хронична токсичност, мутагенност и канцерогенност не дават данни за по-висок риск при приложение у хора.
В проучвания за репродуктивна токсичност, няма данни за тератогенни ефекти у плъхове. Независимо от това, при високи дози у бременни зайци и плъхове се наблюдават токсични ефекти за плода и майката. При плъхове не е демонстрирано преминаването на торасемид през плацентата. Не се наблюдават ефекти върху фертилитета.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Натриев хидроксид,трометамол , макрогол 400, вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Трифас® 10 ампули
не трябва да се вливат смесени в инжекция или инфузия, заедно с други лекарства.
6.3 Срок на годност
Срокът на годност на Трифас® 10 ампули е 4 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Няма
6.5 Данни за опаковката
Трифас® 10 ампули
Първична опаковка: етикетирана 2 или 4 ml ампула от прозрачно стъкло
Вторична опаковка: картонена кутия Листовка: информация за пациента.
Оригиналната опаковка съдържат 5 ампули
Болничната опаковка съдържа 25 ампули
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Menarini International Operations Luxembourg S.A. 1, Avenue de la Gare 1611 Люксембург
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20020611
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
23.07.2002
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Декември 2005 г.
