КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Topirax tabl. film-coat. 100 mg x 28/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Topirax®
ТОПИРАКС
Международно не патентно име:
TOPIRAMATE/ Топирамат
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Филмирани таблетки
ТОПИРАКС/топирамат е наличен като филмирани таблетки за орално приложение, съдържащи 25, 50 и 100 mg топирамат.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Topirax tabl. film-coat. 100 mg x 28/
ТОПИРАКС е изготвен като изпъкнали, кръгли филмирани таблетки с концентрация на активните вещества и цветове както следва: 25 mg - бял, 50 mg - светло жълт, 100 mg -жълт.
Върху филмираните таблетки има следните обозначения:
25 mg - "Тор" от едната страна, "25" от другата страна
50 mg - "Тор" от едната страна, "50" от другата страна
100 mg - "Тор" от едната страна, "100" от другата страна
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
4.1.1. Епилепсия
ТОПИРАКС е показан за монотерапия при пациенти с новодиагностицирана епилепсия или за преминаване към монотерапия при пациенти с епилепсия.
ТОПИРАКС е показан за допълнителна терапия за възрастни и деца (на възраст 2 и повече години) с парциални припадъци или генерализирани тонично-клонични припадъци. ТОПИРАКС също така е показан за приложение при възрастни или деца, като допълнителна терапия за лечение на припадъци, свързани със синдрома на Lennox-Gastaut
4.1.2. Мигрена
ТОПИРАКС е показан за профилактика на мигрена при възрастни и подрастващи над 16-годишна възраст. Употребата на ТОПИРАКС за лечение на остри мигренозни пристъпи все още не е проучена.
4.2. Дозировка и начин на приложение
4.2.1. Общи принципи
Препоръчва се да се започне терапия с ниски дози, последвани от постепенно покачване до достигане на ефективна доза.
ТОПИРАКС е наличен като филмирани таблетки. Препоръчва се филмираните таблетки да не се разчупват.
Не е необходимо да се мониторират плазмените концентрации на топирамат, за да се отпимизира терапията с ТОПИРАКС. В редки случаи прибавянето на ТОПИРАКС към фенитоин може да изисква приспособяване дозата на фенитоин, за да се постигне оптимален клиничен резултат. Добавянето или спирането на фенитоин и карбамазепин като допълнителна терапия на ТОПИРАКСможе да изисква коригиране на дозата ТОПИРАКС.
Приемането на ТОПИРАКС не се влияе от храната.
4.2.2. Допълнителна терапия
4.2.2.1. Възрастни
Терапията би трябвало да започне с 25-50 mg всяка вечер за една седмица. Съобщено е за използване на по-ниска доза, но това не е изучавано системно. Впоследствие за едноседмичен или двуседмичен интервал дозата би трябвало да се повиши с 25-50 [до 100] mg дневно и приемът да бъде в две отделни дози. Увеличаването на дозата трябва да е в зависимост от клиничната картина. При някои пациенти може да се постигне ефект при дозиране веднъж дневно.
В клиничните опити най-ниската изследвана и ефективна доза като допълваща терапия е била 200 mg. Следователно, това е считаната за минимална ефективна доза. Обикновената дневна доза е от 200 до 400 mg в два приема. Индивидуално пациентите могат да получат дози, достигащи до 1600 mg дневно.
[Тъй като ТОПИРАКС се отстранява от плазмата посредством диализа, допълнителна доза ТОПИРАКС, равна на приблизително половината от дневната доза трябва да се приложи в деня на диализата. Допълнителната доза трябва да се приеме на разделени дози - в началото и след завършване на хемодиализната процедура. Допълнителната доза може да се различава според характеристиките на използваното диализно оборудване].
Тези дози се препоръчва да се прилагат на всички възрастни включително и на пациенти в напреднала възраст при положение, че няма съпътстващо бъбречно заболяване (виж раздел
4.4. "Специални предупреждения и специални предпазни мерки").
4.2.2.2. Деца на две години и по-големи
Препоръчваната обща доза ТОПИРАКС (топирамат), като допълваща терапия, е приблизително от 5 до 9 mg/kg дневно, разделена на две дози. Дозирането би трябвало да започне от 25 mg или по-малко (базирани в диапазона от 1 до 3 mg/kg дневно) всяка вечер през първата седмица. След това дозата би трябвало да се повишава на едноседмичен или двуседмични интервали с 1 до 3 mg/kg дневно увеличение (приложени в две разделени дози у до достигане на оптимален клиничен отговор. Увеличаването на дозата трябва4 да е в зависимост от клиничната картина.
Проучената дневна доза до 30 mg/kg обикновено има добра толерантност.
4.2.3. Монотерапия
4.2.3.1. Общи принципи
При прекратяване приема на съпътстващите антиепилептични лекарства с цел осъществяване на монотерапия с ТОПИРАКС/ топирамат, би трябвало да се обърне внимание на ефекта от тяхното спиране върху контрола на припадъците. Препоръчва се постепенно намаляване на дозите на съпътстващите антиепилептични лекарства с 1/3 на всеки две седмици, освен в случаите, когато грижата за пациентите не изисква внезапно прекъсване на придружаващите антиепилептични лекарства.
Когато ензим-индуциращите лекарства са спрени, нивата на топирамат се покачват. Може да се наложи намаляване дозата на ТОПИРАКС, ако за това има клинични показания.
4.2.3.2. Възрастни
Лечението би трябвало да започне от 25 mg всяка вечер за една седмица. Дозата би трябвало да се повишава на едноседмични или двуседмични интервали с увеличение от 25 или 50 mg дневно, приети в два отделни приема.
Ако пациентът не понася предложената схема на увеличение на дозата, се препоръчва по-слабо повишение на дозата или по-дълги интервали между увеличенията. Дозата и стойността на дозовото увеличение би трябвало да се определя от клиничната картина.
Препоръчва се начална прицелна доза за топирамат, като монотерапия при възрастни да бъде 100 mg дневно като максималната препоръчителна дневна доза е 500 mg. Някои пациенти с рефрактерни форми на епилепсия могат да приемат топирамат като монотерапия в дози от 1000 mg дневно. Тези препоръки за дозиране се прилагат на всички възрастни, включително и хора в напреднала възраст, при липса на съпътстващо бъбречно заболяване.
4.2.3.3. Деца
Лечението на двегодишни и по-големи деца би трябвало да започне с 0,5 до 1 mg/kg всяка вечер за първата седмица. След това дозата би трябвало да се повиши в едноседмичен или двуседмичен интервал при увеличение с 0,5 до 1 mg/kg дневно, приложена в два отделни приема. Ако детето не понася предложената схема на увеличение на дозата, се препоръчва по-слабо повишение на дозата или по-дълги интервали между увеличенията. Дозата и стойността на дозовото увеличение би трябвало да се определя от клиничната картина.
Препоръчва се начална прицелна доза за топирамат като монотерапия при деца на възраст две години и повече да бъде от 3 до 6 mg/kg дневно. Деца с новодиагностицирани парциални пристъпи могат да приемат дози до 500 mg дневно.
4.2.4. Мигрена
Препоръчителната дневна доза топирамат за профилактика на мигрена е 100 mg, разпределена в два отделни приема. Дозата се титрира постепенно, като се започва с 25 mg вечер през първата седмица. След това дозата се повишава с по 25 mg; всяка стъпка от повишаване на дозата се поддържа за по една седмица. В случай, че пациентът не понася този режим на постепенно повишаване, интервалите между всяка доза могат да бъдат удължени.
В някои случаи дневна доза от 50 mg може да даде задоволителни резултати при лечението. Най-високата прилагана дневна доза не надвишава 200 mg. Във всички случаи дозата и бързината на повишаването й трябва да бъде съобразена с клиничните резултати виж раздел 5.1.
4.3. Противопоказания/Topirax tabl. film-coat. 100 mg x 28/
Хиперсензитивност към някои от компонентите на този продукт.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При пациенти с или без история за припадъци или епилепсия, лечението с антиепилептични продукти, включително и ТОПИРАКС /топирамат, следва постепенно да се прекрати, за да се сведе до минимум рискът от появата на по-чести припадъци. В клинични проучвания, дневните дози са намалявани на седмични интервали с 50-100 mg при възрастни с епилепсия и с 25-50 mg при възрастни, получаващи топирамат в дози до 100 mg на ден за профилактика на мигрената. В клинични проучвания при деца, топирамат е намаляван постепенно за период от 2-8 седмици. В случаите, когато има медицинска необходимост от бързо прекъсване на ТОПИРАКС, се препоръчва подходящо наблюдение.
Основният път за елиминиране на непроменения топирамат и неговите метаболити е чрез бъбреците. Бъбречното елиминиране зависи от бъбречната функция и не зависи от възрастта. Пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане може да се нуждаят от 10 до 15 дни за достигане на стационарни плазмени концентрации, докато при тези с нормална бъбречна функция са достатъчни 4-8 дни.
Както при всички пациенти, схемата на постепенно увеличаване на дозата следва да се определя от клиничната картина (например, контрол на припадъците, избягване появата на странични реакции), като се има предвид, че при пациенти с бъбречно увреждане може да е необходимо по-продължително време за достигане на стационарни плазмени концентрации на всяка доза.
Адекватната хидратация по време на употреба на топирамат е много важна. Хвдратацията може да намали риска от нефролитиаза (вж. по-долу). Подходящата хидратация преди и по време на дейности като физически упражнения или излагане на високи температури може да намали риска от сърдечно-съдови нежелани реакции (вж. раздел 4.8.)
Промяна в настроението/Депресия
По време на лечението с топирамат е наблюдавана увеличена честота на промяна в настроението и депресия.
Опит за самоубийство
При пациенти, лекувани с антиепилептични лекарства (АЕЛ) по различни показания са съобщавани суицидна идеация и поведение. Метаанализ на рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания на АЕЛ също показва малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и наличните данни не изключват възможността за повишен риск при топирамат.
Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение, На пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай, че се появят признаци на суицидна идеация и поведение.
Нефролитиаза
Някои пациенти, особено тези с предиспозиция към нефролитиаза, могат да бъдат с повишен риск за образуване на бъбречни камъни и свързаните с това белези и симптоми като бъбречна колика, бъбречна болка или болка в слабините.
Рисковите фактори за нефролитиаза са анамнестични данни за предшестващо формиране на камъни, фамилна анамнеза за нефролитиаза и хиперкалциурия. Нито един от тези фактори не може да бъде сигурен прогностичен белег за образуване на бъбречни камъни при лечение с ТОПИРАКС. Освен това, с повишен риск може да са и пациенти, лекуващи се с други лекарствени продукти, които биха могли да доведат до нефролитиаза.
Намалена чернодробна функция
При пациенти с увреден черен дроб топирамат трябва да бъде прилаган с внимание, тъй като клирънсът на топирамат може да бъде намален.
Остра миопия и вторична закритоъгълна глаукома
За пациенти, приемащи топирамат бе съобщен синдром, включващ остра миопия, свързана с вторична закритоъгълна глаукома. Симптомите включват остро развитие на намаляваща зрителна острота и/или очна болка. Данните от офталмологичните изследвания вкючват миопия, стесняване на предната камера, очна хиперемия (зачервяване) и повишено вътреочно налягане. Мидриаза може да е налична или не. Този синдром може да бъде свързан със супрацилиарно изтичане, водещо до предно изместване на лещата и ириса, с вторична закритоъгълна глаукома. Обикновено симптомите се появяват през първия месец от началната терапия с топирамат. За разлика от първичната тесноъгълна глаукома, която е рядка при пациенти на възраст под 40 години, вторичната закритоъгълна глаукома, свързана с топирамат е наблюдавана също и при деца, освен при възрастни. Лечението включва прекъсване на топирамат, колкото се може по-бързо по преценка на лекуващия лекар и подходящи мерки за намаляване на вътреочното налягане. Обикновено тези мерки водят до намаляване на вътреочното налягане.
Ако се остави без лечение, повишеното вътреочно налягане от всякаква етиология, може да доведе до сериозни последствия, включително перманентна загуба на зрението.
Метаболитна ацидоза
Хиперхлоремична метаболитна ацидоза без загуба на аниони (напр. намалено ниво на серумните бикарбонати под нормалните стойности без наличие на респираторна алкалоза) се свързва с лечението с топирамат. Това понижение на серумните бикарбонати е в резултат на инхибиращия ефект на топирамат върху бъбречната карбоанхидраза, По принцип, понижаване нивото на бикарбонатите се наблюдава в началото на лечението, въпреки че може да се наблюдава по всяко време на лечението. Тези понижения на бикарбонатите обикновено са леки до умерени (средно намаление от 4 mmol/l при доза равна или по-висока от 100 mg/ден при възрастни пациенти и при приблизително 6 mg/kg/ден при деца). Рядко се среща при някои пациенти намаление на стойностите под 10 mmol/l . Някои състояния или лечение с предиспозиция към поява на ацидоза (като бъбречно заболяване, тежки респираторни заболявания, епилептичен статус, диария, операция, кетогенна диета или някои лекарства) може да имат адитивен ефект към понижаващия бикарбонатите ефект на топирамат.
Хроничната метаболитна ацидоза при деца може да забави растежа. Ефектът на топирамат върху растежа и последствията върху костите не са систематично проучени при деца или възрастни.
В зависимост от съпътстващите състояния се препоръчва при лечение с топирамат съответно изследване на нивата на бикарбонатите. В случай че се появи метаболитна ацидоза и персистира, трябва да се прецени необходимостта от намаляване на дозата или преустановяване на лечението с топирамат (чрез постепенно намаляване на дозата).
Хранителни добавки
Ако пациентите губят тегло, докато приемат този лекарствен продукт би могло да се обмисли включване на диетични хранителни добавки или повишен хранителен прием.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Влияние на ТОПИРАКС върху други антиепилептични лекарствени продути
Добавянето на ТОПИРАКС в схемата на лечение с други антиепилептични средства (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал, примидон) не оказва влияние върху техните плазмени концентрации. Само при отделни пациенти прибавянето на ТОПИРАКС към фенитоин може да предизвика покачване на плазмената концентрация на последния, Това най-вероятно се дължи на потискане на специфичната ензимна полиморфна изоформа (CYP2С19). Поради това, появата на токсични симптоми при пациенти лекувани с фенитоин трябва да бъде сигнал за проследяване на плазмените нива на фенитоин.
Проучване за фармакокинетичните взаимодействия при пациенти с епилепсия показват, че прибавянето на топирамат към ламотрижин не оказва влияние върху плазмената равновесна концентрация на ламотрижин при дози на топирамат от 100 до 400 mg/ден. Също така, няма промяна в стационарната плазмена концентрация на топирамат по време и след прекратяване на лечението с ламотрижин (средна доза от 327 mg/ден).
Влияние на други антиепилептични средства върху ТОПИРАКС
Фенитоин и карбамазепин снижават плазмената концентрация на топирамат. Добавянето или спирането на лечението с фенитоин или карбамазепин при провеждане на лечение с ТОПИРАКС може да наложи коригиране дозата на последния. Това следва да стане чрез постепенно увеличение според клиничния ефект. Добавянето или спирането на лечение с валпроева киселина не води до клинично значими промени в плазмената концентрация на топирамат и поради това не се налагат промени в дозировката му. Резултатите от тези взаимодействия са обобщени по-долу.
<-> - без ефект върху плазмените концентрации (< 15% промяна)
** - Плазмената концентрация нараства при отделни пациенти
↓Плазмената концентрация се понижава
НП-Нее проучван
АЕЛП - Антиепилептичен лекарствен продукт
Други лекарствени взаимодействия:
Дигоксин:
При проучване с еднократна дозировка площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) на серумния дигоксин намалява с 12% поради едновременното лечение с топирамат. Клиничното значение на това наблюдение не е определено. Когато към лечението се добави или се прекрати лечение с ТОПИРАКС, трябва да се обърне внимание на рутинното проследяване на серумните нива на дигоксин.
ЦНС-депресанти:
Едновременото приложение на топирамат с алкохол или други депресанти на ЦНС не е оценявано в клинични проучвания. Не се препоръчва едновременното приложение на ТОПИРАКС с алкохол или други депресанти на ЦНС.
Перорални контрацептиви:
При изследване относно фармакокинетичните взаимодействия върху здрави доброволци с назначена съпътстваща комбинация от контрацептивен продукт, съдържащ 1 mg норетиндрон + 35 mcg етинилестрадиол топирамат, приеман в отсъствие на други медикаменти в дози от 50 до 200 mg/ден не е бил свързван със статистически значими промени в средната експозиция (AUC) на който и да е компонент на оралните контрацептиви . В друго проучване експозицията на етинилестрадиол е статистически значимо понижено от топирамат в дози от 200, 400 и 800 mg/d (18%, 21% и 30% съответно), когато е приеман като съпътстваща терапия при пациенти, приемащи валпроева киселина. И в двете проучвания топирамат (50 mg/d до 800 mg/d) не повлиява значително ефекта на норетиндрон. Въпреки че има дозо-зависимо понижение на етинилестрадиол-ефекта, при дози между 200-800 mg/ден, няма значима дозо-зависима промяна в етиниестрадиол-експозицията при дози между 50 и 200 mg/ден. Клиничната значимост на наблюдаваните промени не е известна. Може да се допусне възможност за намаление на контрацептивната ефективност и повишаване на пробивното кръвотечение при пациентки, приемащи комбинация от орален контрацептивен продукт и ТОПИРАКС. Пациентки, приемащи естроген съдържащи контрацептиви трябва да бъдат помолени да съобщават всички промени в тяхната менструация. Контрацептивната ефикасност може да бъде понижена дори при отсъствие на пробивно кръвотечение.
Литий (Lithium):
При здрави доброволци се наблюдава намаление (18% за зоната под кривата, area under the curve - AUC) на системното излагане на литий по време на едновременното прилагане на топирамат (topiramate) 200 mg на ден. При пациенти с биполярно разстройство, фармакокинетиката на лития не се засяга по време на лечение с топирамат в дози от 200 mg на ден. Все пак се наблюдава увеличено системно излагане (% за зоната под кривата) след прилагане на топирамат в дози до 600 mg на ден. Нивата на лития трябва да бъдат наблюдавани при съвместно приложение с топирамат.
Рисперидон (Risperidon):
Проведени проучвания на лекарствените взаимодействия при приложение на единични и множество дози при здрави доброволци и при пациенти с биполярно разстройство показват сходни резултати. При едновременно приложение с топирамат при увеличаващи се дози от 100, 250 и 400 mg на ден, се наблюдава намаление на системното излагане (16 % и 33 % при steady-state зона под кривата съответно при дози от 250 и 400 mg на ден) на рисперидон (прилаган в дози от 1 до 6 mg на ден). Наблюдават се минимални промени във фармакокинетиката на цялата активна половина (рисперидон и 9-хидроксирисперидон), но няма промени за 9-хидроксирисперидон. Не се наблюдават клинично значими промени в системното излагане на общата активна половина на рисперидон или на топирамат, следователно това взаимодействие изглежда не е от клинично значение.
Хидрохлортиазид (HCTZ):
Проучване за лекарствените взаимодействия, проведено при здрави доброволци оценява стационарната фармакокинетика на HCTZ (25 мг за 24 ч.) и топирамат (96 мг. За 12 ч.), когато се прилага самостоятелно и в комбинация. Резултатите от това проучване показват, че Cmax при топирамат се увеличава с 27% и AUC се увеличава с 29%, когато HCTZ се прибави към лечението с топирамат, Клиничната значимост на тези промени не е установена. Прибавянето на HCTZ към лечението с топирамат може да наложи промяна в дозата на топирамат. Резултатите от лабораторните изследвания показват намаляване в нивото на серумния калий след приложение на топирамат или HCTZ, които са по-големи в сравнение с комбинираното приложение на HCTZ и топирамат.
Метформин:
Проучване, проведено върху здрави доброволци за взаимодействието лекарство-лекарство оценило стационарната фармакокинетика на метформин и топирамат в плазмата, когато метформин е прилаган самостоятелно и когато метформин и топирамат са давани едновременно. Резултатите от проучването показаха, че средните Cmax и средните AUCo-i2ti са се увеличили съответно с 18% и 25%, докато средното CL/F е намаляло с 20%, когато метформин се прилага съвместно с топирамат. Топирамат не повлява Tmax на метформин. Клиничното значение на ефекта на топирамат върху фармакокинетиката на метформин не е ясно. Оралният плазмен клирънс на топирамат е намален, когато е прйложен с метформин. Степента на промяна в клирънса е неясна. Клиничното значение на ефекта на метформин върху фармакокинетиката на топирамат не е ясно. Когато ТОПИРАКС се добави или приложението му се прекъсне при пациенти на лечение с метформин голямо внимание трябва да се обърне на рутинното мониториране на адекватния контрол на техния диабет,
Пиоглитазон:
Проучване за лекарствените взаимодействия, проведено при здрави доброволци оценява равновесната концентрация на топирамат и пиоглитазон, когато се прилагат самостоятелно и в комбинация. Наблюдава се 15% намаляване на AUCT,SS на пиоглитазон без промяна в Cmax,Ss. Това откритие няма статистическа значимост. Освен това има намаление 13% и 16% в CmXiSS и AUCT|SS съответно при активния хидроксиметаболит,
както и 60% намаление в Cmax.ss и AUCT,SS при активния кето-метаболит. Клиничната значимост на тези открития не е известна. При прибавяне на ТОПИРАКС към лечение с пиоглитазон или пиоглитазон се прибави към лечение с ТОПИРАКС, трябва внимателно рутинно проследяване на пациентите за адекватен контрол на техния диабет.
Глибурид (Glyburide):
Проучване на лекарственото взаимодействие, проведено при пациенти с диабет тип 2, оценява steady-state фармакокинетиката при самостоятелното приложение на глибурид (5 mg на ден) и при едновременното приложение с топирамат (150 mg на ден). Наблюдава се 25 % намаление на зоната под кривата за 24 часа (AUC24) по време на приложението на топирамат. Наблюдава се също намаление на системното излагане на активните метаболити, 4-транс-хидрокси-глибурид (М1) и 3-цис-хидро кси глибурид (М2), съответно с 13 % и 15 %. Steady-state фармакокинетиката на топирамат не се засяга от едновременното приложение на глибурид. При прибавянето на топирамат към лечение с глибурид, трябва да се отделя специално внимание на рутинното наблюдение на пациентите за адекватно контролиране на тяхното диабетно състояние.
Други форми на взаимодействие:
Агенти, предразполагащи към нефролитиаза: ТОПИРАКС, когато е прилаган едновременно с други агенти, които предразполагат към нефролитиаза, може да увеличи риска от получаване на нефролитиаза. Докато се прилага ТОПИРАКС, трябва да се избягват такива агенти, тъй като те могат да създадат физиологична среда, която увеличава риска от образуване на камъни в бъбреците.
Валпроева киселина:
едновременното приложение на топирамат и валпроева киселина се свързва с хиперамонемия с или без енцефалопатия при пациенти, които понасят който и да е от двата медикамента, приложен самостоятелно. В повечето случаи симптомите и признаците отслабват с прекъсване на който и да е от двата медикамента. Тази странична реакция не се дължи на фармакокинетично взаимодействие. Не е установена връзка на хиперамонемията с монотерапия с топирамат или със съвместно лечение с други антиепилептични средства.
Допълнителни фармакокинетични проучвания за лекарствени взаимодействия:
Проведени са клинични проучвания за оценка на потенциалните фармакокинетични лекарствени взаимодействия между топирамат и други лекарства. Промяната в Cmax или AUC като резултат на лекарствени взаимодействия е обобщена по-долу. Втората колонка (концентрация на съпътстващото лечение) показва как се променя концентрацията на съпътстващото лечение, посочено в първата колонка, когато се прибави топирамат. Третата колонка (концентрация на топирамат) показва как при съпътстващо лечение с лекарството, изписано в първата колонка, се променя концентрацията на топирамат.
Обобщени резултати от фармакокинетични проучвания за лекарствените взаимодействия
а % стойности са промените в лечението на Cmax или AUC спрямо монотерапия
<-> = липса на ефект върху Cmax и AUC (< 15% промяна) на сравнявания продукт
НП = Не е проучено
b AUC за флунаризин се повишава с 14% при пациенти, приемащи флунаризин самостоятелно. Повишаването на експозицията може да се дължи на акумулирането по време на достигане на стабилни плазмени нива.
4.6. Бременност и кърмене
4.6.1. Употреба по време на бременност
Топирамат е тератогенен при мишки, плъхове и зайци. При плъхове топирамат преминава през плацентата.
Не са правени проучвания за ефекта на ТОПИРАКС при бременни жени. Независимо от това ТОПИРАКС трябва да се прилага при бременност, само ако ползата за майката превишава потенциалния риск за плода,
4.6.2. Употреба по време на кърмене
Топирамат се екскретира в кърмата на плъхове. Ексрецията на топирамат в човешката кърма не е оценявано с контролирани проучвания. Ограничените наблюдения върху пациентки предполага голяма екскреция на топирамат в кърмата. Тъй като много лекарствени продукти се екскретират в кърмата, трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето или ще се прекрати лечението, като за това се взема предвид значението на лекарствения продукт за здравето на майката.
В пост-маркетинговия период са съобщени случаи на хипоспадия при новороденй момчета, изложени интраутеринно на топирамат, с или без други антиконвулсанти. Причинна връзка с топирамат обаче не е била установена.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
ТОПИРАКС действа върху централната нервна система и може да стане причина за поява на сънливост, световъртеж и други подобни симптоми. Той би могъл да причини смущения в зрението и/или замъгляване на зрението. Тези нежелани лекарствени реакции могат да се окажат потенциално опасни при шофиране или работа с машини, особено докато не се установи индивидуалната реакция на всеки пациент.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Topirax tabl. film-coat. 100 mg x 28/
Данни от клинични проучвания
Безопасността на топирамат е преценена по база данни от клинично проучване, включващо 4111 пациенти (3182 на топирамат и 929 на плацебо), които участват в 20 двойно-слепи проучвания и 2847 пациенти, които участват в 34 открити проучвания, съответно за лечение на първично генерализирани тонично-клонични припадъци, парциални припадъци, припадъци, свързани със синдрома на Lenox-Gastaut, новодиагностицирана епилепсия и мигрена. Информацията представена в тази секция идва от централизирана база данни. Мнозинството от всички нежелани реакции са леки до умерени по тежест.
Двойно-слепи, плацебо-контролирани данни от проучвания върху допълваща терапия на епилепсия при възрастни пациенти
Нежеланите лекарствени реакции съобщавани при 2:1% от лекуваните с топирамат възрастни пациенти при двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания на добавъчната терапия на епилепсия са показани на таблица 1. Нежеланите лекарствени реакции, които имат разпространеност >5% в препоръчителния дозов обхват (200 до 400 mg/ден) при възрастни в двойно-слепи, плацебо-контролирани изследвания на допълваща терапия на епилепсията в низходящ ред на честотата включват сомнолентност, замаяност, изтощение, раздразнителност, намаление на телесното тегло, брадифрения, парестезии, диплопия, нарушение на координацията, гадене, нистагъм, летаргия, анорексия, дизартрия, замъглено зрение, понижен апетит, нарушение на паметта и диария.
Таблица 1: Нежелани лекарствени реакции, съобщавани при >1% от лекуваните с топирамат възрастни пациенти при двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания на допълваща терапия на епилепсия
Двойно-слепи, плацебо-контрол и рани данни от проучвания на допълваща терапия на епилепсия при деца
Нежеланите лекарствени реакции, съобщавани при >2% от лекуваните с топирамат деца (на възраст от 2 до 16 години) от двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания на допълваща терапия на епилепсия са показани на таблица 2. Нежеланите лекарствени реакции, които имат разпространеност >5% в препоръчителния дозов обхват (5 до 9 mg/kg/ден), по низходящ ред на честотата си включват намален апетит, изтощение, сомнолентност, летаргия, раздразнителност, нарушение на вниманието, намаление на телесното тегло, агресивност, обрив, абнормно поведение, анорексия, нарушение на равновесието и констипация.
Таблица 2: Нежелани лекарствени реакции, съобщавани от >2% от лекуваните с топирамат деца в двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания на допълваща терапия на епилепсия
Двойно-слепи, плацебо-контролирани данни от проучвания на монотерапия на епилепсия при възрастни пациенти
Нежеланите лекарствени реакции съобщавани при >1% от лекуваните с топирамат възрастни пациенти в двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания на монотерапия на епилепсия са показани на таблица 3. Нежеланите лекарствени реакции, които имат разпространеност >5% при препоръчителната доза (400 mg/ден) по низходящ ред на честотата си включват парестезия, намаление на телесното тегло, изтощение, анорексия, депресия, нарушение на паметта, диария, астения, дисгеузия и хипоестезия.
Таблица 3: Нежелани лекарствени реакции съобщавани от >1% от лекуваните с топирамат възрастни пациенти при двойно-слепи, контролирани проучвания на монотерапия на епилепсия
