Topiramate Teva tabl. film. 50 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 100; x 120; x 200/Топирамат
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Topiramate Teva tabl. film. 50 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 100; x 120; x 200/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Топирамат Тева 25 mg филмирани таблетки
Топирамат Тева 50 mg филмирани таблетки
Топирамат Тева 100 mg филмирани таблетки
Топирамат Тева 200 mg филмирани таблетки
Топирамат Тева 300 mg филмирани таблетки
Топирамат Тева 400 mg филмирани таблетки
Topiramate Teva 25 mg film-coated tablets
Topiramate Teva 50 mg film-coated tablets
Topiramate Teva 100 mg film-coated tablets
Topiramate Teva 200 mg film-coated tablets
Topiramate Teva 300 mg film-coated tablets
Topiramate Teva 400 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 25 mg топирамат (topiramate).
Всяка филмирана таблетка съдържа 50 mg топирамат (topiramate).
Всяка филмирана таблетка съдържа 100 mg топирамат (topiramate).
Всяка филмирана таблетка съдържа 200 mg топирамат (topiramate).
Всяка филмирана таблетка съдържа 300 mg топирамат (topiramate).
Всяка филмирана таблетка съдържа 400 mg топирамат (topiramate).
Помощни вещества:
25 mg:
Всяка филмирана таблетка съдържа 28,5 mg лактоза.
50 mg:
Всяка филмирана таблетка съдържа 21,14 mg лактоза.
100 mg:
Всяка филмирана таблетка съдържа 42,28 mg лактоза.
200 mg:
Всяка филмирана таблетка съдържа 84,55 mg лактоза и 0,060 mg алура червено АС лак (E129).
300 mg:
Всяка филмирана таблетка съдържа 126,83 mg лактоза.
400 mg:
Всяка филмирана таблетка съдържа 169,1 mg лактоза.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
25 mg:
Бяла до почти бяла, с форма на капсула филмирана таблетка с вдлъбнато релефно означение "T25" от едната страна и гладка от другата.
50 mg:
Светложълта, с форма на капсула филмирана таблетка с делителна черта, с вдлъбнато релефно означение "T" и "50" от двете страни на делителната черта от едната страна и гладка от другата.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
100 mg:
Жълта, с форма на капсула филмирана таблетка с делителна черта, с вдлъбнато релефно означение "T" и " 100" от двете страни на делителната черта от едната страна и гладка от другата.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
200 mg:
Розова (с цвят на сьомга), с форма на капсула филмирана таблетка с делителна черта, с вдлъбнато релефно означение "T" и "200" от двете страни на делителната черта ~ от едната страна и гладка от другата. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
300 mg:
Бяла до почти бяла, с форма на капсула филмирана таблетка с делителна черта, с вдлъбнато релефно означение "T" и "300" от двете страни на делителната черта от едната страна и гладка от другата.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
400 mg:
Бяла до почти бяла, с форма на капсула филмирана таблетка с делителна черта, с вдлъбнато релефно означение "T" и "400" от двете страни на делителната черта от едната страна и гладка от другата. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
За монотерапия при възрастни, юноши и деца над 6-годишна възраст с парциални гърчове с или без вторична генерализация и първични генерализирани клонично-тонични гърчове.
Допълнителна терапия за деца на и над 2-годишна възраст, юноши и възрастни с парциални припадъци с или без вторична генерализация или първични генерализирани тонично-клонични припадъци и за лечение на припадъци свързани със синдрома на Lennox-Gastaut.
Топирамат е показан при възрастни за профилактика на мигренозно главоболие след внимателна оценка на възможните терапевтични алтернативи. Топирамат не е показан за лечение на остри епизоди.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Общи
Препоръчва се терапията да бъде започвана в ниска доза последвана от титриране до ефективна доза. Дозата и скоростта на титриране са в зависимост от клиничния отговор.
Топирамат се предлага като филмирани таблетки и твърди капсули. Формата на капсули е разработена за пациенти, които не могат да поглъщат таблетките, напр. деца и пациенти в старческа възраст.
Топирамат капсули могат да се поглъщат цели или да се приемат след внимателно отваряне на капсулата и изсипване на съдържанието в малко количество (чаена лъжичка) мека храна. Тази лекарствено-хранителна смес би трябвало да се преглътне незабавно, като не трябва да се дъвче. Не трябва да се съхранява за следваща употреба.
За оптимизиране на терапията с топирамат не е необходимо да се мониторират плазмените концентрации на топирамат. В редки случаи добавянето на топирамат към фенитоин може да наложи адаптиране на дозата на фенитоин за достигане на оптимален клиничен резултат. Добавянето или изтеглянето на фенитоин и карбамазепин към допълнителната терапия с топирамат може да изисква адаптиране на дозата на топирамат.
Приемането на топирамат не зависи от храната.
При пациенти с или без анамнеза за припадъци или епилепсия, антиепилептичните лекарства, включително топирамат трябва да се спират постепенно, за да се намали до възможния минимум потенциала за поява на припадъци или увеличаване на честотата им. По време на клинични изпитвания дневната доза е била понижавана на седмични интевали с 50-100-mg при възрастни с епилепсия и с 25-50 mg при възрастни, получаващи топирамат в дози до 100 mg дневно за профилактика на мигрена. В клинични изпитвания с деца топирамат е бил спрян постепенно за период от 2 до 8 седмици.
Монотерапия на епилепсия
Общи
При прекратяване на приема на съпътстващите антиепилептични лекарства (АЕЛ) с цел осъществяване на монотерапия с топирамат, би трябвало да се има предвид ефекта от тяхното спиране върху контрола на припадъците. Препоръчва се постепенно намаляване на дозите на съпътстващите АЕЛ с 1/3 на всеки две седмици, освен в случаите когато грижата за пациентите не изисква внезапно спиране на придружаващите антиепилептични лекарства.
Когато лекарствата ензимни индуктори са спрени, нивата на топирамат ще се повишат. Ако е клинично оправдано, може да се наложи понижаване на дозировката на топирамат.
Възрастни
Дозата и титрирането се определят от степента на клиничния отговор. Титрирането на дозата трябва да започне от 25 всяка вечер в продължение на 1 седмица. След това дозата трябва се увеличи на 1- или 2-седмичен интервал с 25 или 50 mg дневно, прилагани в две отделни дози. Ако пациентът не може да понася такъв режим на титриране, могат да се използват по-ниски дози или по-дълги интервали между отделните повишавания на дозата.
Препоръчителната начална прицелна доза за монотерапия с топирамат при възрастни е 100 mg дневно до 200 mg дневно разделени в две дози. Максималната препоръчителна дневна доза е 500 mg давана в две отделни дози. Някои пациенти с рефрактерни на лечение форми на епилепсия понасят монотерапия с топирамат в дози до 1 000 mg дневно. Тези препоръки за дозиране са приложими за всички възрастни, включително и пациентите в старческа възраст при отсъствие на подлежащо бъбречно заболяване.
Педиатрична популация (деца на възраст над 6 години)
Дозата и титрирането й би трябвало да зависят от клиничния резултат. Лечението на деца над 6-годишна възраст трябва да започне с доза от 0,5 до 1 mg/kg телесно тегло вечер през първите две седмици. След това дозата трябва да се увеличи на 1- или 2-седмичен интервал с 0,5 до 1 mg/kg дневно, прилагани в две отделни дози. Ако детето не може да понася този режим на титриране на дозата, могат да се използват по-малки повишения или по-дълги интервали между отделните повишавания на дозата.
Препоръчителната начална прицелна доза за монотерапия с топирамат при деца над 6-годишна възраст е 100 mg дневно в зависимост от клиничния отговор (това е приблизително 2,0 mg/kg дневно за деца на 6-16 години).
Допълнителна терапия за епилепсия (парциални припадъци с или без вторична генерализация, първични генерализирани тонично-клонични припадъци или за лечение на припадъци свързани със синдрома на Lennox-Gastaut)
Възрастни
Терапията трябва да започне с 25-50 mg вечер в продължение на една седмица. Има съобщения за използването на по-ниски първоначални дози, но не е проучено системно. Впоследствие, на интервали от една или две седмици дозата трябва да се повишава с 25-50 mg дневно и да се приема в две отделни дози. Някои пациенти може да получат ефект и при прием веднъж дневно.
Най-ниската ефективна доза в клинични изпитвания като допълнителна терапия е била 200 mg.
Обичайната дневна доза е 200-400 mg в две отделни дози.
Тези препоръки за дозиране са приложими за всички възрастни, включително и пациенти в старческа възраст при отсъствие на подлежащо бъбречно заболяване (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация (деца на възраст на и над 2 години)
Препоръчителната обща дневна доза топирамат като допълнителна терапия е приблизително 5 до 9 mg/kg телесно тегло дневно, разделена в два приема. Титрирането трябва да започне от 25 mg (или по-малко в диапазона 1 до 3 mg/kg дневно) вечер по време на първата седмица. След това дозировката трябва да се повишава на интервали от 1 или 2 седмици с повишаване от 1 до 3 mg/kg дневно (прилагани в два отделни приема), до достигане на оптимален клиничен резултат.
Били са проучени дневни дози от до 30 mg/kg телесно тегло дневно и е било установено, че се понасят добре.
Мигрена
Възрастни
Препоръчителната дневна доза топирамат за профилактика на мигренозно главоболие е 100 mg дневно, приложена в два отделни приема. Титрирането на дозата трябва да започне с 25 mg вечер в продължение на 1 седмица. След това дозировката трябва да се повишава с 25 mg дневно на интервали от една седмица. Ако пациентът не може да понася този режим на титриране, могат да се използват по-дълги интервали между отделните повишавания на дозата.
Някои пациенти може да получат ефект от обща дневна доза 50 mg. Пациентите са получавали доза до 200 mg дневно. Тази доза може да е ефикасна при някои пациенти, но въпреки това, поради риска от повишаване на честотата на нежеланите реакции е необходима предпазливост.
Педиатрична популация
Топирамат не се препоръчва за лечение или профилактика на мигрена при деца поради недостатъчно данни за безопасността и ефикасността.
Общи препоръки за дозиране на топирамат в специални групи пациенти
Пациенти с увредена бъбречна функция
При пациенти с увредена бъбречна функция (креатининов клирънс <60 ml/min), топирамат трябва да се прилага предпазливо, тъй като бъбречния и плазмения клирънс са понижени. Пациентите с установена увредена бъбречна функция може да се нуждаят от по-продължително време за достигане на стационарно състояние (steady-state) за всяка отделна доза.
При пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, в дните с хемодиализа трябва да се прилага допълнителна доза топирамат еквивалентна на около половината дневна доза, тъй като топирамат се отстранява от плазмата чрез хемодиализа. Допълнителната доза трябва да се дава в два приема в началото и при завършването на процедурата по хемодиализа. Допълнителната доза може да е различна в зависимост от типа на използвания апарат за диализа.
Пациенти с увредена чернодробна функция
При пациенти с умерено до тежко увредена чернодробна функция, топирамат трябва да се прилага предпазливо, тъй като клирънсът му е намален.
Пациенти в старческа възраст
При популацията от пациенти в старческа възраст, при интактна бъбречна функция не се налага адаптиране на дозата.
4.3 Противопоказания/Topiramate Teva tabl. film. 50 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 100; x 120; x 200/
Свръхчувствителност към активното вещество, 200 mg: алура червено АС лак или някое от помощните вещества.
Профилактика на мигрена при бременни жени и жени в детеродна възраст, ако не се използват ефективни методи за контрацепция.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
В ситуации, които изискват бързо спиране на топирамат по медицински причини, се препоръчва адекватно мониториране на пациента (вж. точка 4.2 за допълнителна информация).
Както и при останалите антиепилептични лекарства, с топирамат някои пациенти може да получат повишаване на честотата на припадъците или поява на нови видове припадъци. Този феномен може да е следствие на предозиране, на намалени плазмени концентрации на съпътсващо антиепилептично лекарство, прогресия на заболяването или парадоксален ефект.
От голямо значение при употребата на топирамат е адекватната хидратация. Тя може да намали риска от нефролитиаза (виж по-долу). Правилната хидратация преди и по време на физически упражнения или излагане на по-високи температури може да намали риска от нежелани реакции от страна на сърцето (вж. точка 4.8).
Промени в настроението/депресия
По време на лечението с топирамат е била наблюдавана повишена честота на промени в настроението.
Опити за самоубийство/суицидни идеации
При пациенти лекувани с антиепилептични лекарства за различни показания, са били съобщавани суицидни идеации и поведение.
Мета-анализ на рандомизирани, плацебо контролирани изпитвания на АЕЛ също е показал малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и наличните данни не изключват възможноста за повишен риск при топирамат.
В двойно слепи клинични изпитвания, суицидносвързаните събития (суицидна идеация, суициден опит и самоубийство) са били наблюдавани в честота от 0,5% от пациентите получавали топирамат (46 от 8 652 лекувани пациенти) и в почти 3-кратно по-висока честота от тези получавали плацебо (0,2%; 8 от 4 045).
Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва бъде обърнато внимание да потърсят лекарски съвет в случай, че се появят признаци на суицидна идеация и поведение.
Нефролитиаза
Някои пациенти, особено тези с предиспозиция към нефролитиаза може да бъдат с повишен риск за образуване на бъбречни камъни и свързаните с това признаци и симптоми като бъбречна колика, бъбречна болка или болка в слабините.
Рисковите фактори за нефролитиаза са анамнестични данни за предшестващо образуване на камъни, фамилна анамнеза за нефролитиаза и хиперкалциурия. Нито един от тези фактори не може да се приеме като сигурен прогностичен белег за образуването на бъбречни камъни При лечение с топирамат. Освен това с повишен риск може да са и пациенти лекуващи се с други лекарствени продукти, които биха могли да доведат до нефролитиаза.
Понижена чернодробна функция
При пациенти с увреден черен дроб, топирамат трябва да се прилага предпазливо, тъй като клирънсът на топирамат може да е намален.
Остра миопия и вторична закритоъгълна глаукова
При пациенти, приемащи топирамат е бил съобщен синдром включващ остра миопия свързана с вторична закритоъгълна глаукома. Симптомите включват остро развитие на намаляваща зрителна острота и/или очна болка. Данните от офталмологичните изследвания може да включват миопия, стесняване на предна очна камера, очна хиперемия (червенина) и повишено вътреочно налягане. Мидриаза може да е налична или не. Този синдром може да е свързан със супрацилиарно изтичане, водещо до предно изместване на лещата и ириса, с вторична закритоъгълна глаукома. Обикновено симптомите се появяват през първия месец от началото на терапията с топирамат. За разлика от първичната тесноъгълна глаукома, която е рядка при пациенти на възраст под 40 години, вторичната закритоъгълна глаукома свързана с топирамат е била наблюдавана и при деца, освен при възрастни. Лечението включва спиране на топирамат колкото е възможно по-бързо по преценка на лекуващия лекар и подходящи мерки за намаляване на вътреочното налягане. Обикновено тези мерки водят до намаляване на вътреочното налягане.
Ако се остави без лечение, повишеното вътреочно налягане от каквато и да е етиология може да доведе до сериозни последици, включително трайна загуба на зрението.
Ако пациенти с анамнеза за очни заболявания трябва да бъдат лекувани с топирамат е необходимо да се извърши определяне на вътреочното налягане.
Метаболитна ацидоза
Хиперхлоремична метаболитна ацидоза без загуба на аниони (т.е. понижаване на серумните нива на бикарбоната под нормалните референтни стойности при отсъствие на респираторна алкалоза) се свързва с лечението с топирамат. Това понижение на серумния бикарбонат се дължи на инхибиторния ефект на топирамат върху бъбречната карбоанхидраза. Като цяло, понижаването на бикарбонатите се наблюдава в началото на лечението, макар че може да се появи по всяко време в хода на терапията. Този тип понижаване обикновено е леко до умерено тежко (средно понижаване от 4 mmol/l при дневни дози от 100 mg или повече при възрастни пациенти и приблизително 6 mg/kg дневно при деца). Рядко при пациентите се наблюдава понижаване до стойности под 10 mmol/l. Състояния или терапии предразполагащи към ацидоза (като бъбречно заболяване, тежки дихателни нарушения, status epilepticus, диария, хирургични интервенции, кетогенна диета или някои лекарствени продукти) може да имат адитивен ефект по отношение на понижаването на стойностите на бикарбонатите от топирамат.
Хроничната метаболитна ацидоза повишава риска от развитие на бъбречни камъни и може потенциално да доведе до появата на остеопения.
Хроничната метаболитна ацидоза при деца може да забави растежа. Ефектът на топирамат върху костни усложнения не е бил системно проучен при възрастни и деца.
В зависимост от базисното състояние се препоръчва подходяща оценка, включително на серумните нива на бикарбонат по време на лечението с топирамат. Ако метаболитна ацидоза се появи и персистира е необходимо да се обсъдят възможностите за понижаване на дозата или спиране на лечението с топирамат (използвайки постепенно намаляване на дозата).
Топирамат трябва да се използва предпазливо при пациенти със състояния или лечение, които представляват рисков фактор за появата на метаболитна ацидоза.
Хранителни добавки
Някои пациенти може да губят от теглото си докато са на лечение с топирамат. Затова се препоръчва телесното тегло на пациентите на лечение с топирамат да бъде мониторирано. При пациентите, които губят от теглото си докато са на топирамат трябва да се обсъди включването на хранителни добавки или повишен хранителен прием.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозно-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
200 mg: този лекарствен продукт съдържа алура червено АС лак (E 129) и може да предизвика алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефекти на топирамат върху други антиепилептични лекарства
Добавянето на топирамат към други антиепилетични лекарства (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал, примидон) няма ефект върху техните плазмени концентрации в стационарно състояние (steady-state), с изключение на единични случаи, при които добавянето на топирамат към фенитоин може да доведе до повишаване на плазмената концентрация на фенитоин. Възможно е това да се дължи на инхибирането на специфична полиморфна ензимна изоформа (CYP2C19). Затова при пациенти със симптоми на фенитоинова токсичност, трябва да се мониторират плазмените концентрации на фенитоина.
Едно фармакокинетично изпитване за взаимодействия при пациенти с епилепсия е показало, че добавянето на топирамат към ламотригин не е имало ефект върху плазмената концентрация на ламотригин в стационарно състояние при дози на топирамат от 100 до 400 mg дневно. Освен това, не е била установена промяна в плазмената концентрация на топирамат в стационарно състояние след спиране на лечението с ламотригин (средна доза от 327 mg/kg дневно).
Топирамат инхибира ензима CYP2C19 и може да взаимодейства с други вещества, които се метаболизират от този ензим (напр. диазепам, имипрамин, моклобемид, прогуанил, омепразол).
Ефекти на други антиепилептични лекарства върху топирамат
Фенитоин и карбамазепин понижават плазмената концентрация на топирамат. Добавянето или спирането на фенитоин или карбамазепин към терапията с топирамат може да наложи адаптиране на дозата на последния етап. Това трябва да се прави до получаване на клиничен ефект. Добавянето или спирането на валпроева киселина не води до клинично значими промени в плазмените концентрации на топирамат и затова не налага адаптиране на дозата му.
Резултатите от тези взаимодействия са обобщени по-долу.
| Едновременно прилагани АЕЛ | Концентрация на АЕЛ | Концентрация на топирамат |
| Фенитоин | ↔** | ↓ |
| Карбамазепин | ↔ | ↓ |
| Валпроева киселина | ↔ | ↔ |
| Ламотригин | ↔ | ↔ |
| Фенобарбитал | ↔ | NS |
| Примидон | ↔ | NS |
↔ = Няма ефект върху плазмената концентрация (< 15% промяна)
** = Плазмените концентрации са повишени при отделни пациенти
↓ = Плазмените концентрации се понижават
NS = Не е проучвано
АЕЛ = антиепилептично лекарство
Други взаимодействия с лекарствени продукти
Дигоксин
Площта под кривата (AUC) за една доза дигоксин е намаляла с 12% поради едновременното приложение на топирамат. Клиничното значение на това наблюдение не е било установено.
Когато топирамат се прилага или спира при пациенти на терапия с дигоксин, серумният дигоксин трябва да бъде внимателно мониториран.
ЦНС депресанти
Едновременното приложение на топирамат с алкохол или други потискащи ЦНС вещества не е било оценявано в клинични изпитвания. Не се препоръчва едновременното приложение на топирамат с алкохол или други лекарствени продукти потискащи ЦНС.
Жълт кантарион (Hypericum perforatum)
При едновременното приложение на топирамат и жълт кантарион би могло да се установи понижаване на плазмените концентрации и последваща загуба на ефикасност. Не са провеждани клинични изпитвания за оценка на това потенциално взаимодействие.
Перорални контрацептиви
В едно изпитване за фармакокинетично взаимодействие при здрави доброволци, монотерапията с топирамат в дози между 50 mg дневно и 200 mg дневно не е довела до статистически значими промени в средната експозиция (AUC) на никой от компонентите на съпътстващо прилаган комбиниран перорален контрацептив, съдържащ 1 mg норетиндрон (NET) и 35 cig етинилестрадиол (EE). В друго изпитване обаче, експозицията на EE е била значително понижена при дози на топирамат от 200, 400 и 800 mg дневно (18%, 21% и 30% съответно), когато е бил даван като допълнителна терапия при пациенти с епилепсия, приемащи валпроева киселина. И в двете изпитвания топирамат (50-200 mg дневно при здрави доброволци и 200-800 mg дневно при пациенти с епилепсия) не е довел до значими промени в експозицията на NET. Макар че е било установено дозозависимо понижение на експозицията на EE при дози на топирамат от 200-800 mg дневно (при пациенти с епилепсия), подобни промени не са били наблюдавани за дози от 50-200 mg дневно (при здрави доброволци). Клиничното значение на наблюдаваните промени не е известно. Рискът от понижена ефикасност на контрацептивите и повишена вероятност от кървене трябва да се има предвид при пациенти, приемащи естроген-съдържащи контрацептивни продукти с топирамат. Пациенти, които приемат перорални контрацептиви, съдържащи естрогени, трябва да бъдат информирани да съобщават всяка промяна в характера на кървенето. Ефикасността на контрацептивите може да бъде намалена дори и при отсъствие на кървене.
Литий
При здрави доброволци е било наблюдавано понижение (18% за AUC) на системната.: експозиция на литий при едновременното приложение с топирамат 200 mg дневно; При пациенти с биполарно разстройство, фармакокинетиката на литий е била непроменена по време на лечение с топирамат в дози от 200 mg дневно; все пак е било наблюдавано повишение на системната експозиция (% за AUC) след дневни дози на топирамат до 600 mg. При едновременното приложение с топирамат, нивата на литий трябва да бъдат мониторирани.
Рисперидон
Изпитванията за лекарствени взаимодействия проведени с еднократни дози при здрави доброволци и с многократно приложение при пациенти с биполарно разстройство са дали сходни резултати. При едновременното приложение с топирамат в повишаващи се дози от 100, 200 и 400 mg дневно е било установено намаление на системната експозиция (16% и 33% за AUC в стационарно състояние в дневни дози от 250 и 400 mg) на рисперидон (прилаган в дозов интервал от 1 до 6 mg дневно). Все пак различията в общата активност между лечението с рисперидон приложен самостоятелно и комбинираното лечение с топирамат не са били статистически значими. Били са наблюдавани минимални промени във фармакокинетиката на общата активна част (рисперидон плюс 9-хидроксирисперидон) и не са установени промени за 9-хидроксирисперидон. Не е имало значими промени в системната експозиция на общата активност на рисперидон или на топирамат. Когато топирамат е бил добавен към предварително установена терапия с рисперидон (1-6 mg дневно) се е увеличила честотата на докладваните нежелани реакции в сравнение с преди добавянето на топирамат (250-400 mg дневно) (90% и 54% съответно). Най-често съобщаваните нежелани реакции след включването на топирамат към лечението с рисперидон са били: сомнолентност (27% и 12%), парестезия (22% и 0%) и гадене (18% и 9% съответно).
Хидрохлоротиазид (HCTZ)
Фармакокинетиката на HCTZ (25 mg q24h) и топирамат (96 mg 12h) самостоятелно или в комбинация е била оценена в изпитване за лекарствени взаимодействия, проведено със здрави доброволци. Резултатите от това изпитване са показали, че Cmax на топирамат се е повишило с 27%, а площта под кривата се повишила с 29% при добавянето на HCTZ към топирамат. Клиничното значение на тази промяна е неизвестно. Добавянето на HCTZ към терапията с топирамат може да наложи адаптиране на дозата на топирамат. Фармакокинетиката на хидрохлоротиазид в стационарно състояние не се е променила значително от съпътстващото приложение на топирамат. Резултатите от клинично-лабораторните изследвания са показали понижаване на серумния калий след прилагане на топирамат или хидрохлоротиазид, което е било по-изразено когато двата продукта са се прилагали едновременно.
Метформин
Фармакокинетиката при стационарно състояние (steady-state) на метформин и топирамат в плазмата, когато метформин се прилага самостоятелно или в комбинация с топирамат е била оценена в изпитване за лекарствени взаимодействия; Резултатите от това изпитване са показали, че средните стойности на Cmax и AUC0-12h за метформин са се повишили с 18% и 25%, докато средната CL/F се е понижила с 20% когато метформин се е прилагал едновременно с топирамат. Топирамат не е повлиял tmax на метформин. Клиничното значение на ефекта на топирамат върху фармакокинетиката на метформин не е известно. Пероралният плазмен клирънс на топирамат изглежда понижен когато се прилага с метформин. Степента на промяната не е известна. Клиничното значение на ефекта на метформин върху фармакокинетиката на топирамат не е известно.
Когато топирамат се добавя или спира при пациенти на лечение с метформин, към обичайното мониториране е необходимо да се подходи с повишено внимание за адекватен контрол на състоянието на захарния диабет.
Пиоглитазон
Изпитване за лекарствени взаимодействия, проведено при здрави доброволци е оценило концентрацията на топирамат и пиоглитазон в стационарно състояние, когато са били прилагани самостоятелно или в комбинация. Било е наблюдавано 15% намаляване на AUC на пиоглитазон без промяна в Cmax. Този факт няма статистическа значимост. Освен това е било
наблюдавано намаление с 13% и 16% на Cmax и AUC съответно при активния хидроксиметаболит, както и 60% намаление на Cmax и AUC за активния кетометаболит. Клиничното значение на тези находки не е известно. При добавянето на топирамат към лечение с пиоглитазон или на пиоглитазон към вече установено лечение с топирамат, е необходимо внимателно рутинно проследяване на пациентите за адекватен контрол на захарния диабет.
Глибурид
Изпитване за лекарствени взаимодействия проведено при пациенти с диабет тип 2, е оценило фармакокинетиката в стационарно състояние при самостоятелно приложение на глибурид (5 mg дневно) и при едновременното приложение с топирамат (150 mg дневно). Било е наблюдавано 25% намаление на площта под кривата за 24 часа (AUC24) по време на приложението на топирамат. Освен това е било наблюдавано и намаление на системната експозиция на активните метаболити, 4-тиранс-хидроксиглибурид (M1) и 3-цис-хидроксиглибурид (М2) съответно с 13% и 15%. Фармакокинетиката в стационарно състояние (steady-state) на топирамат е останала непроменена от съпътстващото прилагане на глибурид.
Когато към терапията с глибурид се добавя или спира топирамат и обратното, към обичайното мониториране на пациентите трябва да се пристъпва с повишено внимание за адекватен контрол на захарния диабет.
Други форми на взаимодействие
Продукти предразполагащи към нефролитиаза
Когато топирамат се прилага заедно с други продукти, които предразполагат към развитието на нефролитиаза, може да се повиши риска от нефролитиаза. При употребата на топирамат, приложението на подобни лекарства трябва да се избягва, тъй като те могат да създадат физиологични условия , които повишават риска за образуване на бъбречни камъни.
Валпроева киселина
Едновременното приложение на топирамат и валпроева киселина се свързва с хиперамониемия с или без енцефалопатия при пациенти, които са били с добра поносимост към монотерапия с който и да е от двата продукта. В повечето случаи признаците и симптомите изчезват при спиране на някой от двата продукта. Тази нежелана реакция не се дължи на фармакокинетично взаимодействие. Взаимовръзката между хиперамониемията и топирамат прилаган самостоятелно или в комбинация с други антиепилептични лекарства не е установена.
Допълнителни фармакокинетични изпитвания за лекарствени взаимодействия
Били са проведени клинични изпитвания за оценка на потенциалните фармакокинетични лекарствени взаимодействия между топирамат и други лекарства. Промените в Cmax или AUC като резултат от взаимодействията са обобщени по-долу. Втората колона (концентрация на лекарствата при едновременно приложение) описва как се променя концентрацията на едновременно прилаганото лекарство описано в първата колона при добавяне на топирамат. Третата колона (концентрация на топирамат) описва как едновременното приложение на лекарството от първата колона променя концентрацията на топирамат.
Обобщение на резултатите от допълнителните изпитвания за фармакокинетични лекарствени взаимодействия.
| Съпътстващо лекарство | Концентрация на съпътстващото лекарство | Концентрация на топирамат |
| Амитриптилин | <—> 20% повишение на Cmax и AUC на нортриптилиновия метаболит | NS |
| Дихидроерготамин (перорален и подкожно) | <—> | <—> |
| Халоперидол | <—>31% повишение на AUC на редуцирания метаболит | NS |
| Пропранолол | <—> 17% повишение на Cmax за 4-ОН пропранолол (ТРМ 50mg q12h) | 9% и 16%> повишение на Cmax, 99% и 17% повишение на AUC (40 и 80 mg пропранолол q12h съответно) |
| Суматриптан (перорално и подкожно) | <—> | NS |
| Пизотифен | <—> | <—> |
| Дилтиазем | 25%о намаление на AUC на дилтиазем и 18% намаление на DEА и <—> за DEM* | 20% повишение на AUC |
| Венлафаксин | <—> | <—> |
| Флунаризин | 16% повишение на AUC (ТРМ 50mg q12h)b | <—> |
а % стойности са промените в средната стойност на лечението Cmax или AUC спрямо монотерапия
<—> = липса на ефект върху Cmax и AUC (< 15% промяна) на сравнявания продукт
NS = не е проучено
*DEA = дез-ацетил дилтиазем, DEM =N-деметил дилтиазем
b AUC за флунаризин се е повишил с 14%о при пациенти, приемащи флунаризин самостоятелно.
Повишаването на експозицията може да се дължи на акумулиране по време на достигането на стабилни плазмени нива.
4.6 Бременност и кърмене
Топирамат е бил тератогенен при мишки, плъхове и зайци. При плъхове топирамат преминава плацентарната бариера.
Не са провеждани адекватни, добре контролирани изпитвания с топирамат при бременни жени.
Данните от регистъра на бременностите показват, че може би съществува връзка между употребата на топирамат по време на бременност и вродените малформации (напр. кранио-фациални дефекти като разцепена устна/небце, хипоспадия и аномалии засягащи различни системи). Това е било докладвано както при монотерапия с топирамат, така и при топирамат,използван като част от политерапевтичен режим.
Тези данни би следвало да се интрепретират внимателно, тъй като за идентифициране на риск от малформации е необходима повече информация.
Освен това, данните от тези регистри и други изпитвания показват, че в сравнение с монотерапия, може да има повишен риск от тератогенни ефекти свързани с употребата на антиепилептични лекарства в комбинирана терапия.
Препоръчва се жените с детероден потенциал да използват сигурна контрацепция.
Изпитванията при животни са показали, че топирамат се екскретира в млякото. Екскрецията на топирамат в кърмата при хора не е била оценена в добре контролирани изпитвания. Ограничени наблюдения при хора показват, че топирамат се екскретира в кърмата в голяма степен. Тъй като много лекарствени продукти се намират в кърмата при хора, трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето или да се прекрати лечението, като за това се вземе предвид значението на лекарствения продукт за здравето на майката (вж. точка 4.4),
При епилепсия
По време на бременност топирамат трябва да се предписва само след подробно информиране на жената за известните рискове от неконтролирана епилепсия за бременността, както и потенциалните рискове от лекарствения продукт за фетуса.
Профилактика на мигрена
Топирамат е противопоказан по време на бременност и при жените с детероден потенциал, които не използват ефективни методи за контрацепция (вж. точки 4.3 и 4.5 Взаимодействие с перорални контрацептиви).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Топирамат действа върху централната нервна система и може да предизвика сънливост, световъртеж или други подобни симптоми. Освен това, може да е причина за зрителни нарушения и/или замъглено зрение. Тези нежелани реакции биха могли да са потенциално опасни при пациенти, които шофират или работят с машини, особено докато не се установи индивидуалната реакция на всеки пациент.
Не са провеждани изпитвания за ефектите върху способността за шофиране или работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Topiramate Teva tabl. film. 50 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 50; x 56; x 60; x 100; x 120; x 200/
Безопасността на топирамат е била оценена от база данни от клинично изпитване, включваща 4 111 пациенти (3 182 на топирамат и 929 на плацебо), които са участвали в 20 двойно слепи изпитвания и 2 847 пациенти, които са били включени в 34 открити изпитвания съответно за топирамат като допълнително лечение на първично генерализирани тонично-клонични припадъци, парциални припадъци, припадъци свързани със синдрома на Lennox-Gastaut, монотерапия на скорошна или новодиагностицирана епилепсия или профилактика на мигрена. Повечето от всички нежелани реакции са били леки до умерени по тежест. Нежеланите лекарствени реакции констатирани по време на клинични изпитвания и от постмаркетинговия опит (означени като "*") са описани съобразно тяхната честота в клиничните изпитвания в Таблица 1.
Честотата е определена както следва:
Много чести > 1/10
Чести >1/100до<1/10
Нечести >1/1 000 до <1/100
Редки >1/10 000 до <1/1 000
С неизвестна честота: от наличните данни не може да се направи оценка на честотата
Най-честите нежелани лекарствени реакции (тези с честота >5% и по-висока от тази наблюдавана с плацебо при поне 1 от показанията в дейно сляпо контролирано изпитване с топирамат) включват анорексия, намален апетит, брадифрения, депресия, говорни нарушения, безсъние, нарушения на координацията, нарушено внимание, световъртеж, дизартрия, дисгезия, хипестезия, летаргия, нарушения на паметта, нистагъм, парестезия, сомнолентност, тремор, диплопия, зрителни нарушения, диария, гадене, отпадналост, раздразнителност и намаление на телесното тегло.
Педиатрична популация
Нежеланите реакции, които са били докладвани по-често (повече от 2 пъти) при деца отколкото при възрастни по време на двойно слепи контролирани изпитвания включват намален апетит, повишен апетит, хиперхлоремична ацидоза, хипокалиемия, промяна в поведението* агресия, апатия, начално безсъние, суицидни идеации, нарушения във вниманието, летаргия, нарушения в циркадния ритъм на съня, лошо качество на съня, повишено сълзоотделяне, синусова брадикардия, необичайни усещания и промени в походката.
Нежеланите лекарствени реакции съобщавани при деца, но не и при възрастни от двойно слепи контролирани изпитвания включват еозинофилия, психомоторна хиперреактивност, вертиго, повръщане, хипертермия, пирексия и невъзможност за учене.
Таблица 1: Нежелани лекарствени реакции с топирамат
* нежелани реакции получени от постмаркетингови спонтанни съобщения. Честотата им се изчислява въз основа на данните от клиничните изпитвания.
4.9 Предозиране
Признаци и симптоми
Има съобщения е за предозиране с топирамат. Признаците и симптомите на предозиране включват конвулсии, сънливост, говорни нарушения, замъглено виждане, диплопия, променен интелект, летаргия, абнормна координация, ступор, хипотония, коремна болка, ажитация, виене на свят и депресия. В повечето случаи клиничните последствия не са били тежки, но са получени съобщениея за смърт след мултилекарствено предозиране, включващо и топирамат.
Предозирането с топирамат може да доведе до тежка метаболитна ацидоза (вж. точка 4.4).
Лечение
При остро предозиране и скорошно приемане на лекарството е необходимо незабавно изпразване на стомаха чрез стомашна промивка или провокиране на повръщане. In vitro е доказано, че активният въглен абсорбира топирамат. Лечението трябва да е поддържащо, а пациентът да се хидратира адекватно. Установено е, че хемодиализата е ефективно средство за отстраняване на топирамат от организма.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Други антиепилептици, антимигренозни препарати.
АТСкод: N03A X11
Топирамат е класифициран като сулфамат субституиран монозахарид. Точният механизъм, по който топирамат проявява своя противогърчов и противомигренозен ефект е неизвестен. Електрофизиологичните и биохимичните изпитвания върху култивирани неврони са показали, че антиепилептичната активност на топирамат вероятно се определя от три основни свойства.
Акционните потенциали предизвикани многократно чрез постоянна деполаризация на невроните са били блокирани от топирамат в зависимост от времето, което предполага дейност на блокиране на натриевите канали, зависещо от състоянието. Топирамат е повишил честотата с която γ-аминобутират (GABA) активира GABAa рецепторите и е засилил способността на GABA да индуцира поток от хлорни йони в невроните. Това предполага, че топирамат потенцира активността на този инхибиторен невротрансмитер.
Този ефект не е бил блокиран от флумазенил, бензодиазепинов антагонист нито пък топирамат е повишил продължителността на времето на отваряне на каналите, което отличава топирамат от барбитуратите, които модулират GABAA рецепторите.
Тъй като антиепилептичният профил на топирамат подчертано се различава от този на бензодиазепините, той може да модулира бензодиазепин нечувствителни подтипове на GABAA рецептори. Топирамат антагонизира способността на каинит да активира каинит/АМРА (а-амино-3-хидрокси-5-метил-изоаксол-4 пропионова киселина) подтипа рецептор на есцилаторна аминокиселина (глутамат), но няма видим ефект върху активността на рецепторния N-метил-D-аспартат (NMDA) подтип. Тези ефекти на топирамат са в зависимост от концентрацията в диапазан от 1 mcM до 200 mcM с минимална активност наблюдавана от 1 mcM до 10 mcM.
Освен това, топирамат потиска някои изоензими на карбоанхидразата. Този фармакологичен ефект е много по-слаб отколкото наблюдавания при ацетазоламид, известен инхибитор на карбоанхидразата и не се приема като основен компонент на антиепилептичната активност на топирамат.
При изследване на животни топирамат е показал антиконвулсивна активност при плъхове и мишки изследвани с максимален електрошоков пристъп (MES) и е бил ефективен при гризачи с епилепсия, включващи тонични и absence подобни пристъпи в плъхове с епилепсия (SER) и тонични и клонични пристъпи индуцирани при плъхове посредством възбуда на амигдала или глобална исхемия. Топирамат е бил слабо ефективен при блокирането на клоничните пристъпи индуцирани от GABAA рецепторния антагонист пентилентетразол.
Изследванията при мишки, приемащи топирамат като допълнителна терапия плюс карбамазепин или фенобарбитал, са показали синергична антиконвулсивна активност, докато комбинацията с фенитоин е показала адитивна антиконвулсивна активност. При прецизно проведени add-on опити не е била установена връзка между плазмената концентрация на топирамат и неговата клинична ефективност. Не са били намерени доказателства за толеранс при човека.
5.2 Фармакокинетични свойства
Филмираните таблетки и твърдите капсули са биоеквивалентни.
Фармакокинетичният профил на топирамат сравнен с други антиепилептични лекарства показва дълъг плазмен полуживот, линейна фармакокинетика, предоминантен бъбречен клирънс, свързване с плазмените протеини в незначителна степен и липса на клинично значими активни метаболити.
Топирамат не е мощен индуктор на лекарства метаболизиращите ензими, може да се прилага без значение на храненето и не е необходимо рутинно проследяване на неговите плазмени концентрации. В клинични изпитвания не е била намерена сигурна взеимовръзка между плазмените концентрации и ефикасността или нежеланите реакции.
Абсорбция
Топирамат се абсорбира бързо и пълно. След перорално приложение на 100 mg топирамат на здрави индивиди, средната пикова плазмена концентрация (Cmax) от 1,5 μg/ml е била постигната в рамките на 2 до 3 часа (Tmax).
Въз основа на възстановяване на радиоактивността от урината, средната абсорбция на перорална доза 100 14С-топирамат е била поне 81%. Храната няма клинично значим ефект върху бионаличността на топирамат.
Разпределение
Обикновено 13-17% от топирамат се свързва с плазмените протеини. Бил е наблюдаван нисък капацитет на свързване на топирамат с/на еритроцитите, който се насища при плазмена концентрация над 4 μg/ml.. Обемът на разпределение варира обратно пропорционално на дозата. Средният обем на разпределение е 0,80-0,55 l/kg за единична доза от 100 до 1 200 mg. Обемът на разпределение зависи от пола, като стойностите при жените са 50% от тези при мъжете. Това се свързва с по-високия процент мастна тъкан при жените и не е клинично значимо.
Метаболизъм
Топирамат се метаболизира в умерена степен (приблизително 20%) при здрави доброволци. При едновременно прилагане на антиепилептична терапия с известни индуктори на лекарство метаболизиращите ензими, метаболизмът може да се повиши до 50%. Шест метаболита са формирани чрез хидроксилиране, хидролиза и глюкуронидация. Те са били изолирани, характеризирани и идентифицирани от плазмата, урината и фецеса при хора. Всеки метаболит представлява по-малко от 3% от общата радиоактивност екскретирана след прием на 14С-топирамат. Два метаболита, които са запазили почти напълно структурата на топирамат са били изследвани и е било установено, че имат слаба или никаква антиконвулсивна активност.
Елиминиране
При хора основният път на елиминиране на непроменения топирамат и неговите метаболита е чрез бъбреците (не по-малко от 81% от дозата). Приблизително 66%> от дозата на 14С-топирамат е била екскретирана непроменена в урината за 4 дни. Прилагайки дозиране два пъти дневно с 50 mg, 100 mg топирамат средният бъбречен клирънс е бил приблизително 18 ml/min и 17 ml/min респективно. Има данни за тубуларна бъбречна реабсорбция на топирамат. Това се подкрепя от изследвания при плъхове, на които топирамат е бил прилаган едновременно с пробенецид и е било наблюдавано значително повишаване на бъбречния клирънс. Като цяло, плазменият клирънс е приблизително 20 до 30 ml/min прй хора след перорално приложение.
Топирамат е с ниска вариабилност по отношение на плазмените концентрации при различините индивиди, поради което има предвидима фармакокинетична характеристика.
Фармакокинетиката на топирамат има линейна характеристика, като плазменият клирънс остава постоянен и площта под кривата на плазмената концентрация нараства пропорционално с увеличаване на дозата и диапазона от 100 до 400 mg еднократна перорална доза при здрави доброволци. При пациенти с нормална бъбречна функция, може да изминат 4 до 8 дни до постигане на стационарна плазмена концентрация. Средната Cmax след многократно приложение на перорална доза от 100 mg два пъти дневно при здрави доброволци е 6,76 μg/ml. След прилагането на многократни дози от 10 и 100 mg топирамат два пъти дневно, средният плазмен елиминационен полуживот е 21 часа. .
Едновременното и многократно приложение на топирамат от 100 и 400 mg два пъти дневно с фенитоин или карбамазепин показва пропорционални на дозата повишения в плазмените концентрации на топирамат.
Плазменият и бъбречен клирънс на топирамат намаляват при пациенти с увредена бъбречна функция (Clcr < 60 ml/min) и плазменият клирънс на топирамат намалява при пациенти в терминален стадий на бъбречно заболяване. Като резултат се очаква по-висока плазмена концентрация на топирамат в стационарно състояние при пациенти с увредена бъбречна функция в сравнение с такива с нормална бъбречна функция.
Топирамат ефективно се отстранява от плазмата чрез хемодиализа.
Плазменият клирънс на топирамат намалява при пациенти с умерено до тежко увреждане на черния дроб.
Плазменият клирънс на топирамат остава непромемен при хора в старческа възраст, ако няма подлежащо бъбречно заболяване.
Педиатрична популация (фармакокинетика при деца до 12 годишна възраст)
Фармакокинетиката на топирамат при деца както и при възрастни, получаващи допълнителна терапия е линейна с клирънс независим от дозата, и плазмени концентрации в стационарно състояние нарастващи пропорционално на дозата. Децата обаче имат по-висок клирънс и по-кратък елиминационен полуживот. Следователно, плазмените концентрации на топирамат за същата доза в mg/kg може да са по-ниски при деца в сравнение с възрастни. Както и при възрастни, антиепилептичните лекарства индуциращи чернодробните ензими намаляват плазмените концентрации в стационарно състояние.
5.3 Предклинични данни за безопасност
В неклинични изпитвания за фертилитет, въпреки майчината и бащина токсичност в дози от 8 mg/kg дневно, не са били наблюдавани ефекти върху фертилитета на женски и мъжки плъхове с дози до 100 mg/kg дневно.
В преклинични изпитвания топирамат е показал тератогенни ефекти в проучваните видове (мишки, плъхове и зайци). При мишки в дози от 500 mg/kg дневно, като следствие от майчина интоксикация са били намалени теглото на плода и скелетната осификация. Общият брой на феталните малформации при мишки е бил повишен за всички групи получавали лекарството (20, 100 и 500 mg).
При плъхове са били наблюдавани признаци на дозозависима майчина и ембриофетална токсичност (намалено тегло на фетусите и/или забавена скелетна осификация) в дози в диапазон от 20 mg/kg дневно с тератогенни ефекти (дефекти на крайници и пръсти) до 400 mg/kg дневно и по-високи. При зайци дозозависимата майчина токсичност е била констатирана при най-ниска доза от 10 mg/kg дневно, с ембриофетална токсичност (повишена смъртност) до 35 дневно и тератогенни ефекти (малформации на ребра и прешлени) при 120 mg/kg дневно.
Тератогенни ефекти са били наблюдавани при плъхове и зайци. Те са били подобни на тези, наблюдавани при инхибиторите на карбоанхидразата, които не са свързани с малформации при. хора. Ефектът върху растежа се е проявил и с по-ниско тегло при раждане и по време на лактацията на малките плъхчета от женски плъхове получавали 20 до 100 mg/kg дневно по време на бременността и кърменето. При плъхове топирамат преминава плацентарната бариера.
При незрели плъхове, дневният прием на топирамат в дози от до 300 mg/kg в периода на развитие съответстващ на ранно детство, детство и юношество, е довел до отравяния сходни с тези при възрастни животни (намалена консумация на храна с намалено натрупване на телесно тегло, центролобуларна хепатоцелуларна хипертрофия и лека уротелиална хиперплазия в пикочния мехур).
Не са били установени съответни ефекти върху растежа на дългите кости (при тибията) или върху костната минерална плътност (при фемура), върху развитието по време на кърмене и развитието на половата система, нервната система (включително оценка на паметта и ученето), чифтосването и плодовитостта или хистеротомните параметри. При набор от изследвания за мутагенност in vitro и in vivo, топирамат не е показал генотоксичен потенциал.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката
Лактоза монохидрат
Прежелатинизирано нишесте (царевично)
Микрокристална целулоза
Натриев нишестен глюколат (тип А)
Силициев диоксид, колоиден, безводен
Магнезиев стеарат
Филмово покритие
Титанов диоксид (E 171)
25, 300 и 400 mg:
Макрогол 4000
Полидекстроза
Хипромелоза
50 mg:
Макрогол 3350
Поливинилов алкохол
Талк
Железен оксид, жълт (E 172)
100 mg:
Макрогол 4000
Полидекстроза
Хипромелоза
Железен оксид, жълт (E 172)
Железен оксид, черен (E 172)
200 mg: Макрогол 4000
Полидекстроза
Хипромелоза
Железен оксид, червен (E 172)
Алура червен АС лак (E 129)
Индигокармин лак (E 132)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
3 години (таблетки от 25, 50, 100, 200 и 300 mg).
27 месеца (таблетки от 400 mg).
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30°С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.
6.5 Данни за опаковката
Блистери: OPA/Al/PVC-Алуминиеви блистери.
Бутилки: Бели бутилки от HDPE с бели полипропиленови запушалки защитени от деца и силикагел като сушител.
Размер на опаковката:
25 mg
Блистери: 10, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 100 и 120 филмирани таблетки. Бутилки: 60 филмирани таблетки.
50 mg
Блистери: 10, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 100, 120 и 200 филмирани таблетки. Бутилки: 60 филмирани таблетки.
100 mg
Блистери: 10, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 100, 120 и 200 филмирани таблетки. Бутилки: 60 филмирани таблетки.
200 mg
Блистери: 10, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 100, 120 и 200 филмирани таблетки. Бутилки: 60 филмирани таблетки.
300 mg
Блистери: 10, 28, 30, 50, 60, 100, 120 и 200 филмирани таблетки. Бутилки: 60 филмирани таблетки.
400 mg
Блистери: 10, 28, 30, 50, 60, 100, 120 и 200 филмирани таблетки. Бутилки: 60 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Тева Фармасютикълс България ЕООД ул. "Н.В. Гогол"№ 15, ет. 1 1124 София България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА /РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
Топирамат Тева 25 mg филмирани таблетки - 20080064
Топирамат Тева 50 mg филмирани таблетки - 20080065
Топирамат Тева 100 mg филмирани таблетки - 20080066
Топирамат Тева 200 филмирани таблетки - 20080067
Топирамат Тева 300 mg филмирани таблетки - 20080068
Топирамат Тева 400 mg филмирани таблетки - 20080069
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
22.04.2008 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Август 2010
