КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Topamax Sprinkle Capsules caps. 15 mg x 60/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Topamax ® ТОПАМАКС
Международно непатентно име: Topiramate / Топирамат
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Филмирани таблетки
ТОПАМАКС/топирамат е наличен като филмирани таблетки за орално приложение, съдържащи 25,50 и 100 mg топирамат.
Капсули
ТОПАМАКС/топирамат е наличен във вид на малки пелети в капсули, съдържащи 15 или 25 mg топирамат за перорална употреба.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Topamax Sprinkle Capsules caps. 15 mg x 60/
Филмирани таблетки:
ТОПАМАКС е изготвен като изпъкнали, кръгли филмирани таблетки, покрити със следната концентрация на активните вещества и цветове: 25 mg - бял, 50 mg - светло жълт, 100 mg -жълт.
Върху филмираните таблетки има следните обозначения:
25 mg - 'Тор" от едната страна, '25" от другата страна
50 mg - 'Тор" от едната страна, "50" от другата страна
100 mg - Тор" от едната страна, "100" от другата страна
Капсули:
ТОПАМАКС е изготвен и във вид на капсули. Крайният продукт е представен като малки, бели до белезникави на цвят пелети, съдържащи се в желатинови капсули, които от своя страна представляват капсули с бяло покритие и прозрачна капачица. Капр^щте са отбелязани с черно фармацевтично мастило както следва:
15 mg -'Тор" върху капсулата и "15" върху капсулната обвивка
25 mg -'Тор" върху капсулата и '25" върху капсулната обвивкг
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
ТОПАМАКС е показан за монотерапия при пациенти с новодиагностицирана епилепсия или за преминаване към монотерапия при пациенти с епилепсия.
ТОПАМАКС е показан за допълнителна терапия за възрастни и деца (на възраст 2 и повече години) с парциални гърчове или генерализирани тонично-клонични гърчове. ТОПАМАКС също така е показан за приложение при възрастни или деца, като допълваща терапия за лечение на припадъци, свързани със синдрома на Lennox-Gastaut.
ТОПАМАКС е показан за профилактика на мигрена при възрастни и подрастващи над 16-годишна възраст. Употребата на ТОПАМАКС за лечение на остри мигренозни пристъпи все още не е проучена.
4.2. Дозировка и начин на приложение
4.2.1. Общи принципи
За оптимален контрол на припадъците при възрастни и деца се препоръчва да се започне терапия с ниски дози, последвани от постепенно покачване до достигане на ефективна доза.
ТОПАМАКС е наличен като филмирани таблетки и капсули. Препоръчва се филмираните таблетки да не се разчупват. Капсулата е предвидена за тези пациенти, които не могат да гълтат филмирани таблетки, например деца и хора в напреднала възраст.
ТОПАМАКС (топирамат) капсули могат да бъдат преглътнати цели или могат да се приемат чрез внимателно отваряне на капсулата и изсипване на съдържанието в малко количество (чаена лъжичка) мека храна. Тази лекарствено-хранителна микстура би трябвало да се преглътне незабавно като не трябва да се дъвче. Не би трябвало да се разтваря предварително за следваща употреба.
Не е необходимо да се мониторират плазмените концентрации на топирамат, за да се отпимизира терапията с ТОПАМАКС. В редки случаи прибавянето на ТОПАМАКС към Phenytoin може да изисква приспособяване дозата на фенитоин, за да се постигне оптимален клиничен резултат. Добавянето или спирането на фенитоин и карбамазепин като допълнителна терапия на ТОПАМАКС може да изисква коригиране на дозата ТОПАМАКС.
Приемането на ТОПАМАКС не се влияе от храната.
4.2.2. Допълваща терапия
4.2.2.1. Възрастни
Терапията би трябвало да започне с 25-50 mg всяка вечер за една седмица. Съобщено е за използване на по-ниска доза, но това не е изучавано системно. Впоследствие за едноседмичен или двуседмичен интервал дозата би трябвало да се повиши с 25-50 [до 100] mg дневно и приемът да бъде в две отделни дози. Увеличаването на дозата трябва да е в зависимост от клиничната картина. При някои пациенти може да се постигне ефект при дозиране веднъж дневно.
В клиничните опити най-ниската изследвана и ефективна доза 200 mg. Следователно, това е считаната за минимална ефет доза е от 200 до 400 mg в два приема. Индивидуално лЩ достигащи до 1600 mg дневно. [[ Ш й терапия е била ^вената дневна §@шолучат дози,
Тъй като ТОПАМАКС се отстранява от плазмата посредством диализа, допълнителна доза ТОПАМАКС, равна на приблизително половината от дневната доза трябва да се приложи в деня на диализата. Допълнителната доза трябва да се приеме на разделени дози - в началото и след завършване на хемодиализната процедура. Допълнителната доза може да се различава според характеристиките на използваното диализно оборудване].
Тези дози се препоръчва да се прилагат на всички възрастни включително и на пациенти в напреднала възраст при положение, че няма съпътстващо бъбречно заболяване (виж раздел 4.4. "Специални предупреждения и специални предпазни мерки").
4.2.2.2. Деца на две години и по-големи
Препоръчваната обща доза ТОПАМАКС (топирамат), като допълваща терапия, е приблизително от 5 до 9 mg/kg дневно, разделена на две дози. Дозирането би трябвало да започне от 25 mg или по-малко (базирани в диапазона от 1 до 3 mg/kg дневно) всяка вечер през първата седмица. След това дозата би трябвало да се повишава на едноседмичен или двуседмични интервали с 1 до 3 mg/kg дневно увеличение (приложени в две разделени дози) до достигане на оптимален клиничен отговор. Увеличаването на дозата трябва да е в зависимост от клиничната картина.
Проучената дневна доза до 30 mg/kg обикновено има добра толерантност.
4.2.3. Монотерапия
4.2.3.1. Общи принципи
При прекратяване приема на съпътстващите антиепилептични лекарства с цел осъществяване на монотерапия с ТОПАМАКС/топирамат, би трябвало да се обърне внимание на ефекта от тяхното спиране върху контрола на припадъците. Препоръчва се постепенно намаляване на дозите на съпътстващите антиепилептични лекарства с 1/3 на всеки две седмици, освен в случаите, когато грижата за пациентите не изисква внезапно прекъсване на придружаващите антиепилептични лекарства.
Когато ензим-индуциращите лекарства са спрени, нивата на топирамат се покачват. Може да се наложи намаляване дозата на ТОПАМАКС, ако за това има клинични показания.
4.2.3.2. Възрастни
Лечението би трябвало да започне от 25 mg всяка вечер за една седмица. Дозата би трябвало да се повишава на едноседмични или двуседмични интервали с увеличение от 25 или 50 mg дневно, приети в два отделни приема.
Ако пациентът не понася предложената схема на увеличение на дозата, се препоръчва по-слабо повишение на дозата или по-дълги интервали между увеличенията. Дозата и стойността на дозовото увеличение би трябвало да се определя от клиничната картина.
Препоръчва се начална прицелна доза за топирамат, като монотерапия при възрастни да бъде 100 mg дневно като максималната препоръчителна дневна доза е 500 mg. Някои пациенти с рефрактерни форми на епилепсия могат да приемат топирамат като монотерапия в дози от 1000 mg дневно. Тези препоръки за дозиране се прилагат на всички възрастни, включително и хора в напреднала възраст, при липса на съпътстващо бъбречно заболяване.
4.2.3.3. Деца
Лечението на двегодишни и по-големи деца би трябвало да започне с 0,5 до 1 mg/kg всяка вечер за първата седмица. След това дозата би трябвало да се повиши в едноседмичен или двуседмичен интервал при увеличение с 0,5 до 1 mg/kg дневно, приложена в два отделни приема. Ако детето не понася предложената схема на увеличение на дозата, се препоръчва по-слабо повишение на дозата или по-дълги интервали между увеличенията. Дозата и стойността на дозовото увеличение би трябвало да се определя от клиничната картина.
Препоръчва се начална прицелна доза за топирамат като монотерапия при деца на възраст две години и повече да бъде от 3 до 6 mg/kg дневно. Деца с новодиагностицирани парциални пристъпи могат да приемат дози до 500 mg дневно.
4.2.4. Профилактика на мигрена
Дозата се титрира постепенно, като се започва с 25 mg вечер през първата седмица. След това дозата се повишава с по 25 mg; всяка стъпка от повишаване на дозата се поддържа за по една седмица. В случай, че пациентът не понася този режим на постепенно повишаване, интервалите между всяка доза могат да бъдат удължени.
Препоръчителната дневна доза Topiramate за профилактика на мигрена е 100 mg, разпределена в два отделни приема. В някои случаи дневна доза от 50 mg може да даде задоволителни резултати при лечението. Най-високата прилагана дневна доза не надвишава 200 mg. Във всички случаи дозата и бързината на повишаването й трябва да бъде съобразена с клиничните резултати.
4.3. Противопоказания/Topamax Sprinkle Capsules caps. 15 mg x 60/
Хиперсензитивност към някои от компонентите на този продукт.
4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба
Лечението с антиепилептични продукти, включително и ТОПАМАКС/топирамат, следва да се прекрати постепенно, за да се сведе до минимум рискът от появата на по-чести припадъци. При клинични изпитвания с възрастни дозата е била намалявана със 100 mg седмично. При някои пациенти прекратяването на лечението е ставало и по-рязко, без това да доведе до появата на усложнения.
Основният път за елиминиране на непроменения топирамат и неговите метаболити е чрез бъбреците. Бъбречното елиминиране зависи от бъбречната функция и не зависи от възрастта. Пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане може да се нуждаят от 10 до 15 дни за достигане на стационарни плазмени концентрации, докато при тези с нормална бъбречна функция са достатъчни 4-8 дни.
Както при всички пациенти, схемата на постепенно увеличаване на дозата следва да се определя от клиничната картина (например, контрол на припадъците, избягване появата на странични реакции), като се има предвид, че при пациенти с бъбречно увреждане може да е необходимо по-продължително време за достигане на стационарни плазмени концентрации на всяка доза.
Адекватната хидратация по време на употреба на топирамат е много важна. Хидратацията може да намали риска от нефролитиаза (вж. по-долу). Подходящата хидратация преди и по време на дейности като физически упражнения или излагане на високи температури може да намали риска от сърдечно-съдови нежелани реакции (вж. раздел 4.8.3).
Промяна в настроението /Депресия
По време на лечението с топирамат е наблюдавана увеличена честота на промяна в настроението и депресия.
Опит за самоубийство
При провеждани двойно-слепи клинични изпитвания с топирамат при одобрени и проучвани показания, опитите за самоубийство се срещат в степен 0.003 (13 случая/3999 пациенти годишно) при топирамат спрямо 0 (0 случая/1430 пациенти годишно) при плацебо. Има едно съобщение за осъществено самоубийство при пациент, приемащ топирамат и участващ в проучване за биполарно разстройство.
Нефролитиаза
Някои пациенти, особено тези с предиспозиция към нефролитиаза, могат да бъдат с повишен риск за образуване на бъбречни камъни и свързаните с това белези и симптоми като бъбречна колика, бъбречна болка или болка в слабините. За намаляване на този риск се препоръчва адекватно приемане на течности.
Рисковите фактори за нефролитиаза са анамнестични данни за предшестващо формиране на камъни, фамилна анамнеза за нефролитиаза и хиперкалциурия. Нито един от тези фактори не може да бъде сигурен прогностичен белег за образуване на бъбречни камъни при лечение с ТОПАМАКС. Освен това, с повишен риск може да са и пациенти, лекуващи се с други лекарствени продукти, които биха могли да доведат до нефролитиаза.
Намалена чернодробна функция
При пациенти с увреден черен дроб топирамат трябва да бъде прилаган с внимание, тъй като кпирънсът на топирамат може да бъде намален.
Остра миопия и вторична закоитоъгълна глаукома
За пациенти, приемащи ТОПАМАКС бе съобщен синдром, включващ остра миопия, свързана с вторична закритоъгьлна глаукома. Симптомите включват остро развитие на намаляваща зрителна острота и/или очна болка. Данните от офталмологичните изследвания вкючват миопия, стесняване на предната камера, очна хиперемия (зачервяване) и повишено вътреочно налягане. Мидриаза може да е налична или не. Този синдром може да бъде свързан със супрацилиарно изтичане, водещо до предно изместване на лещата и ириса, с вторична закритоъгьлна глаукома. Обикновено симптомите се появяват през първия месец от началната терапия с ТОПАМАКС. За разлика от първичната тесноъгълна глаукома, която е рядка при пациенти на възраст под 40 години, вторичната закритоъгьлна глаукома, свързана с топирамат е наблюдавана също и при деца, освен при възрастни. Лечението включва прекъсване на ТОПАМАКС, колкото се може по-бързо по преценка на лекуващия лекар и подходящи мерки за намаляване на вътреочното налягане. Обикновено тези мерки водят до намаляване на вътреочното налягане.
Ако се остави без лечение, повишеното вътреочно налягане от всякаква етиология, може да доведе до сериозни последствия, включително перманентна загуба на зрението].
Метаболитна ацидоза
Хиперхлоремична метаболитна ацидоза без загуба на аниони (напр. Намалено ниво на серумните бикарбонати под нормалните стойности без наличие на респираторна алкалоза) се свързва с лечението с топирамат. Това понижение на серумните бикарбонати е в резултат на инхибиращия ефект на топирамат върху бъбречната карбоанхидраза. По принцип, понижаване нивото на бикарбонатите се наблюдава в началото на лечениета ,въпреки че може да се наблюдава по всяко време на лечението. Тези понижения на бикарбонатите обикновено са леки до умерени (средно намаление от 4 mmol/ L_ при доза равна или по-висока от 100 mg/ден при възрастни пациенти и при приблизително 6 mg/kg/ден при деца . Рядко се среща при някои пациенти намаление на стойностите под 10 mmol/ L. Някои състояния или лечение с предиспозиция към поява на ацидоза (като бъбречно заболяване ,тежки респираторни заболявания, епилептичен статус, диария, операция, кетогенна диета или някои лекарства) може да имат адитивен ефект към понижаващия бикарбонатите ефект на топирамат.
Хроничната метаболитна ацидоза при деца може да забави растежа. Ефектът на топирамат върху растежа и последствията върху костите не са систематично проучени при деца или възрастни.
В зависимост от съпътстващите състояния се препоръчва при лечение с топирамат съответно изследване на нивата на бикарбонатите. В случай че се появи метаболитна ацидоза и персистира, трябва да се прецени необходимостта от намаляване на дозата или преустановяване на лечението с топирамат (чрез постепенно намаляване на дозата).
Хранителни добавки
Ако пациентите губят тегло, докато приемат този лекарствен продукт би могло да се обмисли включване на диетични хранителни добавки или повишен хранителен прием.
4.5. Лекарствени взаимодействия и други форми на взаимодействия
Влияние на ТОПАМАКС върху други антиепилептични лекарствени продукти Добавянето на ТОПАМАКС в схемата на лечение с други антиепилептични средства (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал, примидон) не оказва влияние върху техните плазмени концентрации. Само при отделни пациенти прибавянето на ТОПАМАКС към фенитоин може да предизвика покачване на плазмената концентрация на последния. Това най-вероятно се дължи на потискане на специфичната ензимна полиморфна изоформа (СУР2Стерп). Поради това, появата на токсични симптоми при пациенти лекувани с фенитоин трябва да бъде сигнал за проследяване на плазмените нива на фенитоин. Проучване за фармакокинетичните взаимодействия при пациенти с епилепсия показват, че прибавянето на топирамат към ламотрижин не оказва влияние върху плазмената равновесна концентрация на ламотрижин при дози на топирамат от 100 до 400 mg/ден. Също така, няма промяна в стационарната плазмена концентрация на топирамат по време и след прекратяване на лечението с ламотрижин (средна доза от 327 mg/ден). Влияние на други антиепилептични средства върху ТОПАМАКС
Фенитоин и карбамазепин снижават плазмената концентрация на ТОПАМАКС. Добавянето или спирането на лечението с фенитоин или карбамазепин при провеждане на лечение с ТОПАМАКС може да наложи коригиране дозата на последния. Това следва да стане чрез постепенно увеличение според клиничния ефект. Добавянето или спирането на лечение с валпроева киселина не води до клинично значими промени в плазмената концентрация на ТОПАМАКС и поради това не се налагат промени в дозировката му. Резултатите от тези взаимодействия са обобщени по-долу.
↔ - без ефект върху плазмените концентрации (< 15% промяна)
** - Плазмената концентрация нараства при отделни пациенти
↓ - Плазмената концентрация се понижава
НП-Не е проучван
АЕЛП - Антиепилептичен лекарствен продукт
Други лекарствени взаимодействия:
Дигоксин:
При проучване с еднократна дозировка площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) на серумния дигоксин намалява с 12% поради едновременното лечение с ТОПАМАКС. Клиничното значение на това наблюдение не е определено. Когато към лечението се добави или се прекрати лечение с ТОПАМАКС, трябва да се обърне внимание на рутинното проследяване на серумните нива на дигоксин.
ЦНС-депресанти:
Едновременото приложение на ТОПАМАКС с алкохол или други депресанти на ЦНС не е оценявано в клинични проучвания. Не се препоръчва едновременното приложение на ТОПАМАКС с алкохол или други депресанти на ЦНС].
Перорални контрацептиви:
При изследване относно фармакокинетичните взаимодействия върху здрави доброволци с назначена съпътстваща комбинация от контрацептивен продукт, съдържащ 1 mg норетиндрон + 35 meg етинилестрадиол ТОПАМАКС, приеман в отсъствие на други медикаменти в дози от 50 до 200 mg/ден не е бил свързван със статистически значими промени в средната експозиция (AUC) на който и да е компонент на оралните контрацептиви. В друго проучване експозицията на етинилестрадиол е статистически значимо понижено от Топамакс в дози от 200, 400 и 800 mg/d (18%, 21% и 30% съответно), когато е приеман като съпътстваща терапия при пациенти, приемащи валпроева киселина. И в двете проучвания ТОПАМАКС (50 mg/d до 800 mg/d) не повлиява значително ефекта на норетиндрон. Въпреки че има дозо-зависимо понижение на етинилестрадиол-ефекта, при дози между 200-800 mg/ден, няма значима дозо-зависима промяна в етиниестрадиол-експозицията при дози между 50 и 200 mg/ден. Клиничната значимост на наблюдаваните промени не е известна. Може да се допусне възможност за намаление на контрацептивната ефективност и повишаване на пробивното кръвотечение при пациентки, приемащи комбинация от орален контрацептивен продукт и ТОПАМАКС. Пациентки, приемащи естроген съдържащи контрацептиви трябва да бъдат помолени да съобщават всички промени в тяхната менструация. Контрацептивната ефикасност може да бъде понижена дори при отсъствие на пробивно кръвотечение.
Хидрохлортиазид (HCTZ):
Проучване за лекарствените взаимодействия, проведено при здрави доброволци оценява стационарната фармакокинетика на HCTZ (25 мг за 24 ч.) и топирамат (96 мг. За 12 ч.), когато се прилага самостоятелно и в комбинация. Резултатите от това проучване показват, че Cmax при топирамат се увеличава с 27% и AUC се увеличава с 29%, когато HCTZ се прибави към лечението с топирамат. Клиничната значимост на тези промени не е установена. Прибавянето на HCTZ към лечението с топирамат може да наложи промяна в дозата на топирамат. Резултатите от лабораторните изследвания показват намаляване в нивото на серумния калий след приложение на топирамат или HCTZ, които са по-големи в сравнение с комбинираното приложение на HCTZ и топирамат.
Метформин:
Проучване, проведено върху здрави доброволци за взаимодействието лекарство-лекарство оценило стационарната фармакокинетика на метформин и топирамат в плазмата, когато metformin е прилаган самостоятелно и когато metformin и топирамат са давани едновременно. Резултатите от проучването показаха, че средните Cmax и средните AUC0-12h са се увеличили съответно с 18% и 25%, докато средното CL/F е намаляло с 20%, когато метформин се прилага съвместно с топирамат. Топирамат не повлява Tmax на метформин. Клиничното значение на ефекта на тотрамат върху фармакокинетиката на метформин не е ясно. Оралният плазмен клирънс на топирамат е намален, когато е приложен с метформин. Степента на промяна в клирънса е неясна. Клиничното значение на ефекта на метформин върху фармакокинетиката на топирамат не е ясно. Когато ТОПАМАКС се добави или приложението му се прекъсне при пациенти на лечение с метформин голямо внимание трябва да се обърне на рутинното мониториране на адекватния контрол на техния диабет.
Пиоглитазон:
Проучване за лекарствените взаимодействия, проведено при здрави доброволци оценява равновесната концентрация на топирамат и пиоглитазон, когато се прилагат самостоятелно и в комбинация. Наблюдава се 15% намаляване на AUC tjSS на пиоглитазон без промяна в Cmax,ss. Това откритие няма статистическа значимост. Освен това има намаление 13% и 16% в Cmax,ssH AUC^s съответно при активния хидроксиметаболит, както и 60% намаление в Cmax,s$ и AUCT,Ss при активния кето-метаболит. Клиничната значимост на тези открития не е известна. При прибавяне на ТОПАМАКС към лечение с пиоглитазон или пиоглитазон се прибави към лечение с ТОПАМАКС, трябва внимателно рутинно проследяване на пациентите за адекватен контрол на техния диабет.
Други:
ТОПАМАКС, прилаган едновременно с други лекарства, предразполагащи към нефролитиаза, може да повиши риска от формиране на бъбречни камъни и поради това при лечение с ТОПАМАКС, подобни средства трябва да се избягват, тъй като физиологичната среда, която се създава е с повишен риск за развитие на бъбречна калкулоза. Допълнителни фармакокинетични проучвания за лекарствени взаимодействия: Проведени са клинични проучвания за оценка на потенциалните фармакокинетични лекарствени взаимодействия между топирамат и други лекарства. Промяната в Cmax или AUC като резултат на лекарствени взаимодействия е обобщена по-долу. Втората колонка (концентрация на съпътстващото лечение) показва как се променя концентрацията на съпътстващото лечение, посочено в първата колонка, когато се прибави топирамат. Третата колонка (концентрация на топирамат) показва как при съпътстващо лечение с лекарството, изписано в първата колонка, се променя концентрацията на топирамат.
Обобщени резултати от фармакокинетични проучвания за лекарствените взаимодействия
а % стойности са промените в лечението на Cmax или AUC спрямо монотерапия
↔ = липса на ефект върху Cmax и AUC (< 15% промяна) на сравнявания продукт
НП = Не е проучено
Лабораторни тестове: данни от клинични проучвания показват връзка между използването на Топирамат и понижение нивото на серумния бикарбонат средно с 4 mmol/l.
4.6.Бременност и кърмене
Както и останалите антиепилептични лекарствени продукти, топирамат е тератогенен при мишки, плъхове и зайци. При плъхове топирамат преминава през плацентата.
Не са правени проучвания за ефекта на ТОПАМАКС при бременни жени. Независимо от това ТОПАМАКС трябва да се прилага при бременност, само ако ползата за майката превишава потенциалния риск за плода.
Топирамат се екскретира в кърмата на плъхове. Ексрецията на топирамат в човешката кърма не е оценявано с контролирани проучвания. Ограничените наблюдения върху пациентки предполага голяма екскреция на топирамат в кърмата. Тъй като много лекарствени продукти се екскретират в кърмата, трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето или ще се прекрати лечението, като за това се взема предвид значението на лекарствения продукт за здравето на майката.
В пост-маркетинговия период са съобщени случаи на хипоспадия при новородени момчета, изложени интраутеринно на топирамат, с или без други антиконвулсанти. Причинна връзка с топирамат обаче не е била установена.
4.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Както и останалите антиепилептични медикаменти, ТОПАМАКС действа върху централната нервна система и може да стане причина за поява на сънливост, световъртеж и други подобни симптоми. Тези иначе леки до умерени лекарствени реакции могат да се окажат потенциално опасни при шофиране или работа с машини, особено докато не се установи индивидуалната реакция на всеки пациент.
4.8. нежелани лекарствени реакции/Topamax Sprinkle Capsules caps. 15 mg x 60/Топамакс
Съобщаваните лекарствени реакции са класифицирани с помощта на стандартния WHE-ART речник.
4.8.1. Допълваща терапия клинични проучвания
Тъй като ТОПАМАКС най-често е прилаган в комбинация с други антиепилептични средства, трудно може да се посочи конкретен причинител за появата на тези нежелани реакции.
4.8.1.1. Възрастни
В двойно слепи клинични проучвания, всяко от които включва краткотрайна схема на покачване на дозата са се проявили нежелани лекарствени реакции с честота по-голяма или равна на 5%. Наблюдавани са в по-висок процент при възрастните пациенти, третирани с топирамат в сравнение с плацебо групата и включват: сомнолентност, световъртеж, нервност, атаксия, умора, смущения в говора/свързани с говора проблеми, психомоторно забавяне, нарушения в зрението, затруднена памет (неспецифични симптоми), объркване, парестезии, диплопия, анорексия, нистагъм, гадене, намаляване на теглото, речеви проблеми, нарушения в концентрацията, вниманието, депресия, коремни болки, астения и проблеми в настроението.
Нежелани лекарствени реакции, настъпили не много често, вкпючвт: промяна на вкуса, възбуда, неспецифични когнитивни проблеми, емоционална лабилност, координационни проблеми, нарушения в походката, апатия, симптоми на психоза или психотични симптоми, агресивни реакции или поведение, левкопения и нефролитиаза. Изолирани случаи на тромбемболия също са били описани, въпреки че причинната връзка с лекарствения продукт не е била установена.
4.8.1.2. Деца
В двойно сляпо клинично изпитване нежеланите лекарствени реакции, които се случват с честота около 5% и с по-висока честота при децата, лекувани с топирамат от тези на плацебо групата включват: сомнолентност, анорексия, умора, нервност, разстройства на личността, дефицит в концентрацията и вниманието, агресивни реакции, намаляване на тегло, нарушения в походката, проблеми в настроението, атаксия, повишена саливация, гадене, затруднения в запаметяването, хиперкинезия, замаяност, речеви нарушения / свързани с речта проблеми, и парестезия.
Нежелани лекарствени реакции, настъпили не много често, но считани за потенциално свързани с лекарствения продукт включват: емоционална лабилност, възбуда, апатия, когнитивни проблеми, забавяне в психомоториката, объркване, халюцинации, депресии и левкопения.
4.8.2. Монотерапия клинични проучвания
Качествено, типовете нежелани лекарствени реакции, наблюдавани при клинични проучвания на монотерапия като цяло са подобни на тези наблюдавани при проучванията на допълващата терапия. С изключение на парестезия и умора, тези нежелани лекарствени реакции са срещани с подобна или по-ниска честота при проведените клинични проучвания за монотерапия.
4.8.2.1. Възрастни
При двойно-слепи клинични проучвания клинично значимите нежелани лекарствени реакции, като парестезия, главоболие, умора, замаяност, сомнолентност, намаление на теглото, гадене и анорексия, се проявяват с честота по-голяма или равна на 10% при лекуваните с топирамат възрастни.
4.8.2.2. Деца
При двойно-слепи клинични проучвания клинично значимите нежелани лекарствени реакции, като главоболие, умора, анорексия и сомнолентност се появяват с честота по-голяма или равна на 10% при лекуваните с топирамат деца.
4.8.3. Профилактика на мигрена и клинични проучвания
При двойно-слепи клинични проучвания са наблюдавани следните клинично значими нежелани ефекти наред с другите, установени при 5% или повече в случаите или по-чести при пациенти на topiramate, отколкото при пациентите, приемащи плацебо: отпадналост/умора, парестезии (50%), виене на свят, хипестезия, речеви нарушения, гадене, диария, диспепсия, сухота в устата, загуба на тегло, анорексия, сънливост, разстройства на паметта, разстройства на концентрацията/вниманието, безсъние, състояния на безпокойство, промени в настроението, депресия, промени на вкуса, зрителни нарушения.
При пациенти, приемащи topiramate има вариране на теглото, което е дозо-зависимо. Такива изменения на теглото не се наблюдават при групата пациенти, приемащи плацебо. Средно, варирането в теглото на пациентите в групата, приемаща плацебо е била 0.0%, а в групите на 50,100 and 200 mg topiramate - 2.3%, -3.2% и -3.8% съответно.
4.8.4. Постмаркетингов и друг опит
Получени са съобщения за повишение на чернодробните показатели при пациенти ,получаващи ТОПАМАКС самостятелно или съвместно с други лекарствени продукти .Получени са изолирани съобщения за хепатит и чернодробна недостатъчност, появяващи се при пациенти, приемащи много лекарства, докато са били лекувани с ТОПАМАКС.
Има изолирани съобщения за булозни кожни и мукозни реакции (включващи еритема мултиформе, пемфигус, Стивън-Джонсън синдром и токсична епидермална некролиза). По-голяма част от тези съобщения са при пациенти, приемащи и други съпътстващи медикаменти, които също имат връзка с възможността от поява на булозни и мукозни реакции.
Има редки съобщения за олигохидроза при употреба на Топирамат. Повечето от тези съобщения се отнасят за деца.
Мисли и опити за самоубийство и самоубийство са съобщавани много рядко (вж раздел 4.4. "Специални предупреждения и специални предпазни мерки за употреба")
Има редки съобщения за метаболитна ацидоза (вж раздел 4.4. "Специални предупреждения и специални предпазни мерки за употруба").
Табп. 1 Честота на нежеланите реакции при лечение на възрастни при плацебо - контролирани, Add-On опити (а в) (> 10% от препоръчаните дозови граници на топирамат)
а Пациентите в тези add-on опити са приемали 1 до 2 придружаващи антиепилептични лекарства освен ТОПАМАКС или плацебо.
в Равностойно представяне процента на пациенти с нежелани реакции. Пациенти с проява на повече от една нежелана реакция към лекарствения продукт са включени в повече от една категория на нежеланите реакции.
Табл. 2. Честота на нежеланите реакции при лечение на възрастни при плацебо - контролирани, Add on опити (а в) (>1% и< 10% от препоръчаните дозови граници на топирамат)
а Пациентите в тези add-on опити са приемали 1 или 2 придружаващи антиепилептични лекарства освен ТОПАМАКС или ппацебо.
в Равностойно представяне процента на пациенти с нежелани реакции. Пациенти с проява на повече от една нежелана реакция към медикамента са включени в повече от една категория на страничните реакции.
Табл. 3. Честота (%) на нежеланите реакции при плацебо - контролирани проучвания, Add - on опити при деца (<16 годишна възраст) (а в)
Табл. 4. Честота (%) на нежелани реакции при плацебо - контролирани, Add - on опити (а в) Клинични проучвания при деца (<16 годишни)
