КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Sufentanil Torrex sol. inj. 5 mcg/ml - 10 ml x 5/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
SUFENTANIL "TORREX" 5 μg/ml, solution for injection
СУФЕНТАНИЛ " TOPEKC" 5 μg/ml, разтвор за инжекции
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml разтвор за инжекции съдържа:
Активно вещество: 5.0 μg sufentanil (еквивалентни на 7.5 μg sufentanil citrate).
Помощни вещества:
Виж точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Sufentanil Torrex sol. inj. 5 mcg/ml - 10 ml x 5/
Разтвор за инжекции (рН: 3.5 - 5.0) Разтворът е бистър и безцветен.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
За употреба в анестезията по време на всички хирургични процедури при пациенти с ендотрахеална интубация, получаващи механична вентилация:
- Като аналгетичен компонент по време на увод в анестезия и поддържане на балансирана анестезия.
- Като анестетично средство за увод и за поддържане на анестезия.
При епидурално приложение, sufentanil е показан като допълнително аналгетично средство към епидурално приложения bupivacaine:
• за следоперативно лечение на болка след обща торакална и ортопедична хирургия и цезарови сечения.
• за лечение на болка по време на раждане и вагинални интервенции.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Sufentanil трябва да се прилага само от лекари анестезиолози (или под техния контрол), запознати с неговия начин на употреба и ефекти. Епидуралното приложение трябва да се извършва от лекар, запознат и прилагащ техниките на епидурална анестезия. Правилната позиция на иглата или катетъра трябва да бъде проверена преди употреба.
Дозата трябва да бъде индивидуализирана според възрастта, телесното тегло на пациента и клиничната ситуация (клиничната диагноза, съпътстващо лечение, анестезиологични процедури, времетраене и вид на хирургията). Ефектът на началната доза трябва да се има предвид при определяне на допълнителните дози.
За да се избегне риска от брадикардия, непосредствено преди увода в анестезия се препоръчва да се инжектира ниска доза от антихолинергично средство. Гаденето и повръщането могат да се предотвратят чрез приложение на антиеметични лекарства.
• Дозировка при възрастни и подрастващи:
□ Като аналгетичен компонент при балансирана анестезия, индуцирана и поддържана чрез употреба на различни анестетици.
Начална доза - прилага се като бавен i.v. болус или инфузия за 2 - 10 min: 0.5 - 2 μg sufentanil/kg телесно тегло.
Продължителността на ефектите зависи от дозата. Продължителността на ефектите при доза 0.5 μg sufentanil/kg телесно тегло е около 50 min.
Поддържаща доза - приложен i.v. при наличие на признаци за отслабване на анестезията: 10 - 50 μg sufentanil (около 0.15-0.7 μg/kg телесно тегло).
Фаза на отвикване -по време на тази фаза, дозата трябва да се понижава много бавно.
□ Като анестетик за въвеждане /поддържане на анестезия
Начална доза - прилага се под форма на бавна i.v. инжекция или кратка инфузия за 2 - 10 min: 7 - 20 μg sufentanil/kg телесно тегло.
Поддържаща доза - прилага се i.v. при наличие на признаци за отслабване на анестезията: 25 - 50 μg sufentanil (около 0.36 - 0.7 μg/kg телесно тегло).
Поддържащи дози в обхвата 25 -50 μg sufentanil обикновено са достатъчни за поддържане на стабилен кардиоваскуларен статус по време на анестезията.
Забележка: поддържащите дози трябва да се определят според изискванията на всеки пациент и очакваното оперативно време.
• Дозировка при деца:
Ефикасността и безопасността на Sufentanil разтвор за инжекции след i.v. приложение при деца под 2 години е документирана само при ограничен брой случаи.
□ За въвеждане и поддържане на анестезия по време на сърдечносъдова или обща хирургия, приложен със 100% кислород, се препоръчват следните дози:
- Новородени, бебета и деца до 3 г.: 5 - 15 μg/kg телесно тегло
- Деца до 12 години: 5-20 μg/kg телесно тегло
Забележка
Поддържащите дози трябва да се определят според изискванията на всеки индивидуален пациент и очакваното време до края на операцията. Поради по-високия клирънс на лекарството при деца, при тази група от пациенти, може да се наложи приложението на по-високи дози, или приложение на по-чести интервали. Sufentanil, приложен самостоятелно като анестетик под форма на болус инжекция, не осигурява достатъчна дълбочина на анестезията и изисква адювантна анестетична медикация.
Епидурално приложение като допълнително аналгетично средство към епидурално приложения bupivacaine:
• За следоперативно лечение на болката след обща. гръдна и ортопедична хирургия и цезарови сечения:
Интраоперативно, натоварващата доза може да се прилага епидурално: 10 - 15 ml bupivacaine 0.25% и 1 μg sufentanil/ml.
В следоперативната фаза, трябва да се прилага продължителна епидурална инфузия на bupivacaine 0.175% и 1 μg sufentanil/ml, като поддържаща инфузия за аналгезия със скорост първоначално 5 ml на час и последваща индивидуално адаптирана скорост от 4 - 14 ml на час за поддържане. При необходимост трябва да се прилагат допълнителни болус инжекции от 2 ml. Препоръчва се блокиращо време от 20 min.
• За лечение на болката по време на раждане
Добавянето на 10 μg sufentanil към епидурално приложения bupivacaine (0.125% - 0.25%) води до по-продължителна и по-добра аналгезия. Инжекционен обем от 10 ml се оказва оптимален. За осъществяване на по-добро смесване, трябва да се започне с изтегляне на sufentanil, а после на bupivacaine до желаното съотношение в спринцовката.
Ако е необходимо, оптималния общ обем от 10 ml може да се достигне чрез разтваряне в 0.9% натриев хлорид. При необходимост, могат да се приложат още две инжекции. Общата доза не трябва да надвишава 30 μg sufentanil.
Забележка:
Има само ограничени данни за ефикасността и безопасността на sufentanil, приложен епидурално при деца.
Предупреждения за специфична дозировка:
При възрастни и изтощени пациенти се изисква приложението на по-ниски дози . Времето на полуживот на sufentanil не е удължено при възрастни пациенти, но при тях се наблюдава повишен риск от проблеми от страна на сърдечносъдовата система.
Общата доза трябва внимателно да се титрира при пациенти с някое от следните заболявания: декомпенсиран хипотиреоидизъм, белодробни болести, особено с редуциран витален капацитет, затлъстяване и алкохолизъм. При тези пациенти се препоръчва продължителен следоперативен мониторинг.
При пациенти с чернодробна и бъбречна недостатъчност трябва да се има предвид възможността за понижено елиминиране на лекарството, като в тези случаи се препоръчва понижение на дозата.
Пациентите, подложени на продължително лечение с опиоиди, или тези с история на опиатна зависимост, може да изискват приложението на по-високи дози.
Продължителността на приложение зависи от очакваното оперативно време.
Sufentanil може да се прилага под формата на еднократна доза или многократна доза.
Трябва да се избягва приложението на бързи болус инжекции. Ако се прилага едновременно със седативно средство, двете лекарства трябва да се прилагат в отделни спринцовки.
Продължителността на епидуралното приложение зависи от клиничното развитие. Няма достатъчно клинични данни за употреба на лекарството за повече от пет следоперативни дни.
4.3 Противопоказания/Sufentanil Torrex sol. inj. 5 mcg/ml - 10 ml x 5/
Приложението на Sufentanil е противопоказано при:
• пациенти с доказана свръхчувствителност към sufentanil или други опиоиди
• пациенти със заболявания, при които трябва да се избягва потискането на дихателния център
• пациенти с остра чернодробна порфирия
• пациенти, едновременно приемащи МАО инхибитори, или които са получавали МАО инхибитори през последните 14 дни (виж 4.5).
Епидуралната употреба на sufentanil е противопоказана и при:
• Пациенти със съпътстващо лечение или патология, при които е противопоказано епидурално приложение (напр. тежки хеморагии или шок, септицемия, инфекции на мястото за инжектиране, промени в кръвната картина и/ или лечение с антикоагуланти).
4.4 Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
Sufentanil разтвор за инжекции трябва да се прилага само.прй пациенти с ендотрахеална интубация, получаващи механична вентилация.
Sufentanil може да предизвика дозозависима респираторна депресия, която може да бъде овладяна чрез приложението на специфични антагонисти (напр. naloxone). Тъй като времетраенето на респираторната депресия, индуцирана от sufentanil може да бъде по-продължително, отколкото времето на действие на антагониста, може да се наложи приложението на нови дози от антагониста.
Необходимата доза и интервалът между дозите зависят от приложената доза sufentanil и от времето на приложение на последната доза на лекарството. Ако sufentanil е приложен интравенозно, дълбоката анестезия се придружава от значителна респираторна депресия, която може да персистира или да се появи отново в следоперативната фаза. Много важно е пациентите да се мониторират следоперативно. За реанимация на пациента трябва да се осигури адекватна екипировка и лекарства, включително антагонисти. Хипервентилация на пациента по време на анестезията може да понижи чувствителността на дихателния център към СО2 стимулацията, и така да се влоши следоперативната респирация.
След епидурално приложение на sufentanil, трябва да се мониторират виталните функции. Sufentanil приложен епидурално, може да индуцира както ранна така и късна респираторна депресия, така че пациентите трябва да бъдат мониторирани най-малко в продължение на 2 часа след приложение на лекарството.
Тъй като сърдечната честота на фетуса може да се промени по време на епидуралното приложение, тя също трябва да се мониторира и да се лекува при необходимост.
Sufentanil разтвор за инжекции трябва да се използва с изключително внимание при пациенти с кранио-церебрална травма и повишено интракраниално налягане. Приложение на бързи болус инжекции трябва да се избягва. При тези пациенти, преходните спадове на кръвното налягане се придружават от временно влошаване на церебралното перфузионно налягане.
Не се препоръчва приложението на Sufentanil разтвор за инжекции по време на раждане или цезарово сечение преди прерязване на пъпната връв, поради риск от предизвикване на респираторна депресия при новороденото. Контролирани проучвания обаче показват, че sufentanil приложен епидурално, в добавка към bupivacaine в доза до 30 μg не повлиява състоянието на майката и новороденото по време на раждане.
Както и в случаите с други опиоиди се очаква новородените да бъдат особено чувствителни към ефектите на респираторна депресия, предизвикана от sufentanil. Съобщава се само за ограничени случаи на i.v. приложение на sufentanil разтвор за инжекции при кърмачета. Необходимо е съотношението полза/ риск да бъде внимателно оценено преди употреба на sufentanil при новородени и кърмачета.
Приложението на sufentanil може да доведе до ригидност на мускулатурата, включително на мускулите на гръбначнйя стълб . Това може да се избегне, ако се приложат следните мерки: да се осигури бавна i.v. инжекция sufentanil (тази профилактична мярка обикновено е достатъчна, при приложение на ниски дози), да се приложи бензодиазепиново производно, или друго лекарство, потискащо ЦНС преди увод в анестезия, и да се използват мускулни релаксанти.
В редки случаи съществува риск от брадикардия с асистолия, ако дозата на предварително приложените антихолинергични средства е недостатъчна, или ако sufentanil разтвор за инжекции е приложен едновременно с не-ваголитичен мускулен релаксант. Брадикардията се повлиява от atropine. Ефектите на тахикардия, причинени от приложението на панкурониум, купират индуцираната брадикардия.
Приложението на sufentanil може да предизвика хипотония и брадикардия, особено при пациенти с хиповолемия. В такива случаи, трябва да се вземат подходящи мерки за да се стабилизира кръвното налягане.
Толерантност: приложението на sufentanil може да доведе до предизвикване на зависимост, дължаща се на морфиномиметичните му свойства. Ако sufentanil се употребява само като анестетик в хирургията, не се очакват ефекти на пристрастяване. След продължително приложение в реанимацията обаче, може да се получи зависимост. За постигане на достатъчен аналгетичен ефект може да се наложи приложението на значително по- високи дози. Симптоми на абстиненция могат да се развият след лечение за период повече от 1 седмица и по-вероятно след повече от 2 седмици. Препоръчва се:
1. Дозата sufentanil не трябва да е по-висока от необходимата.
2. Дозата да се понижава бавно в продължение на дни.
3. Ако е необходимо, да се прилага клонидин, да се потиснат симптомите на абстиненция.
4.5 Лекарствени взаимодействия и други форми на взаимодействие
При едновременно приложение на Sufentanil инжекционен разтвор с барбитурати, етомидат, анксиолитици, невролептици, опиоиди, общи анестетици, други потискащи ЦНС лекарства и алкохол, може да се прояви взаимно потенциране на ефектите на потискане на ЦНС и на респираторна депресия. При тези комбинирани терапии е необходимо понижение на дозата на едното или на двете лекарства в комбинацията.
Едновременното приложение на бензодиазепини може да доведе до понижаване на кръвното налягане
Едновременното приложение на високи дози sufentanil разтвор за инжекции и азотен оксид, може да се предизвика понижение в кръвното налягане, сърдечната честота и сърдечния дебит.
Препоръчва се преустановяване на приема на МАО инхибитори две седмици преди хирургически или анестезиологични процедури. Има няколко докладвани случаи обаче, при които не са наблюдавани усложнения след употреба на fentanyl, опиоид със сходни характеристики, при пациенти, приемащи МАО инхибитори.
Едновременното приложение на sufentanil с vecuronium или със suxamethonium може да доведе до брадикардия, особено ако пулсовата честота е вече забавена (напр. при пациенти, приемащи блокери на калциевите канали или бета-блокери). В тези случаи се препоръчва да се намали дозата на едното или на двете лекарства.
Sufentanil се метаболизира предимно чрез ензимната система на CYP 3А4. Няма данни от клиничната практика за взаимодействия на лекарството на метаболитно ниво. Експерименталните данни показват, че инхибиторите на CYP 3А4, като например erythromycin, ketoconazole, itraconazole и ritonavir, могат да потиснат разграждането на sufentanil и да удължат респираторно - депресивния ефект на лекарството. В случаи на едновременно приложение на тези лекарства е необходимо пациентите да бъдат наблюдавани много внимателно. Може да се наложи евентуално понижение на дозата.
4.6 Бременност и кърмене
Не се препоръчва приложението на sufentanil разтвор за инжекции по време на бременност или кърмене.
Sufentanil бързо навлиза през човешката плацента, като концентрациите му се повишават линейно с увеличаване на концентрацията му в майчиния организъм. Определено е съотношение 0.81 за умбиликална венозна концентрация : майчина венозна концентрация. Интравенозното приложение в акушерството (вкл. цезарово сечение) не се препоръчва, тъй като sufentanil, както и други опиоиди може да проникне през плацентата и да причини респираторна недостатъчност.
Контролирани клинични проучвания по време на раждане показват, че sufentanil, приложен епидурално в добавка към епидурално приложения bupivacaine в доза до 30 μg, няма никакви неблагоприятни въздействия върху гинекологичното състояние на майката или върху AμgAR score на детето.
Няма данни от клиничен опит за употреба при бременни жени и кърмачки. Имайки предвид фармакокинетичните свойства на лекарството, кърменето може да започне отново 24 часа след анестезията. По отношениие на ефектите на лекарството върху експериментални животни виж 5.3.
4.7 Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
След употреба на този лекарствен продукт за анастезия ,пациентьт не трябва да шофира или да работи с машини за период от време, определен от лекаря. Пациентът трябва да бъде съпътстван от придружител и трябва да бъде посъветван да не употребява алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Sufentanil Torrex sol. inj. 5 mcg/ml - 10 ml x 5/
Могат да се проявят нежелани лекарствени реакции, характерни за опиоидите, като напр. респираторна дересия, апнея, скелетно-мускулна ригидност (ригидност на гръдната стена), миоклонични спазми, хипотония, брадикардия, гадене, повръщане, вертиго, еуфория, миоза, и ретенция на урина. По-рядко могат да се проявят сърбеж и болка в мястото на инжектиране (виж 4.4).
По-рядко се съобщава за:
- ларингоспазъм
- алергични реакции и асистолия; тъй като при анестезия се прилагат едновременно различни вещества, не може да бъде установена точно причинната връзка за тези нежелани реакции с приложението на Sufentanil разтвор за инжекции.
- понякога е била наблюдавана повторна респираторна депресия в следоперативната фаза.
Други нежелани реакции след епидурално приложение, съобщавани по-често в сравнение с интравенозното приложение са сърбеж, седация и прилошаване. Може да се прояви ранна респираторна депресия. Епидурално приложеният sufentanil може да причини много рядко късна респираторна депресия.
4.9 Предозиране
Предозирането се проявява чрез потенцирано фармакологично действие и нежелани ефекти. В зависимост от индивидуалната поносимост, най-сериозният страничен ефект при предозиране е респираторната депресия, която може да се прояви на всички нива, от брадипнея до апнея. Поради фармакологичните свойства на sufentanil, тази респираторна депресия може да се появи и в границите на терапевтичните дози (i.v. > 0.3 μg/kg телесно тегло). Тъй като sufentanil се прилага под контролирани условия, трябва да бъде осигурено подходящо лечение при поява на такива симптоми.
Лечение
При хиповентилация или апнея трябва да се прилага кислород под вентилаторна асистенция или контролирано дишане. За да се контролира респираторната депресия, може да бъде прилаган специфичен антагонист, напр. naloxone. По същото време, трябва да се предприеме незабавно симптоматично лечение. Тъй като продължителността на респираторната депресия, предизвикана от sufentanil, може да трае по-дълго, отколкото действието на антагониста, може да се наложи приложение на нови дози антагонист. Ако респираторната депресия е свързана с мускулна ригидност, може да се наложи, приложение на мускулни релаксанти, за да се улесни асистираното или контролирано дишане.
Пациентът трябва да бъде стриктно мониториран, като е необходимо да се поддържа температурата на тялото и баланса на течности. Хиповолемията трябва да се счита като възможна причина за тежка или персистираща хипотония. В такъв случай, е необходимо да се приложи съответното обемно заместване.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични характеристики
Фармако-терапевтична група: анестетици/опиоидни аналгетици
АТС-Код:N01АН03.
Sufentanil е силен опиоиден аналгетик. Той е специфичен μ- агонист, като афинитета му към μ-рецепторите е 7 - 10 пъти по-висок, сравнение с fentanyl. Sufentanil има по-силно аналгетично действие, отколкото fentanyl, при поддържане на хемодинамична стабилност и добър приток на кислород към миокарда при употреба на лекарството. Максимални ефекти се постигат за няколко минути след интравенозно приложение. Данните от фармакологични изследвания показват сърдечно-съдова стабилност и EEG находки подобни на тези на fentanyl. Не са установени имуносупресивни или хемолитични ефекти, нито стимулация на освобождаване на histamine. Както при другите опиоиди, sufentanil може да предизвика брадикардия чрез възможни ефекти върху централните ядра на вагуса. Pancuronium-индуцираното повишение на сърдечната честота не се понижава или се понижава само частично от sufentanil.
Sufentanil има висок индекс на безопасност (LD50/ED50 за най-ниската степен на аналгезия) при плъхове: 25 211, като индексът е по-висок от този на fentanyl (277) или на morphine (69.5).
Ограничената степен на акумулация и бързата елиминация на лекарството от компартиментите позволява бързо възстановяване. Дълбочината на аналгезия е дозо-зависима и може да се контролира според нивото на болка по време на хирургия.
Всички ефекти, предизвикани от sufentanil, могат незабавно и напълно да се премахнат чрез приложение на антагонист, напр. naloxone.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резултатите от изследвания с интравенозни дози от 250 -1500 μg sufentanil, където изследване на кръвни проби и на серумните концентрации са били възможни за дълги периоди от време, са както следва:
Времената на полуживот във фаза на разпределение са 23 -45 min и 35 -73 min, средното време на полуживот във фаза на елиминиране 784 (656 - 938) min, обемът на разпределение в централния компартимент-14.2 L, обемът на разпределение в стационарно състояние (steady state) -344 L, и клирънса е 917 ml/min. В резултат от методологичния лимит на определянето, времето на полуживот във фаза на елиминиране след приложение на доза от 250 μg е било значително по-кратко (240 min.) отколкото след приложение на доза 500 - 1500 μg (10 - 16 часа).
Времето на полуживот във фаза на разпределение има по-голямо значение за скоростта на понижение на плазмените концентрации от терапевтичния до субтерапевтичния обхват, отколкото времето на полуживот във фаза на елиминиране. В изследвания диапазон, Sufentanil показва линейна фармакокинетика.
Биотрансформацията на веществото се извършва предимно в черния дроб и тънките черва. Почти 80% от приложената доза се елиминира до 24 часа, като само 2% се елиминират под форма на непроменено вещество. Свързването на sufentanil с плазмените протеини е 92.5%.
След приложение на 3 - 30 μg sufentanil епидурално, при здрави доброволци или при родилки, в плазмата са открити много ниски концентрации от sufentanil. Sufentanil е открит и в умбиликалната кръв. Максималните плазмени концентрации след епидурално приложение на sufentanil се достигат за 10 min, като те са 4 - 6 пъти по-ниски от тези, получени след интравенозно приложение на лекарството. Едновременното приложение на epinephrine (50 - 75 μg) намалява началната скорост на абсорбция на sufentanil с 25% - 50%.
5.3 Преклинични данни за безопасност
• Остра токсичност
Средната стойност на LD50 при изследваните животински видове (мишки, плъхове, морски свинчета, кучета) е > 10 mg/kg телесно тегло. Както може да се очаква за вещество с аналгетично - анестетично действие, причина за смъртта на експерименталните животни е задушаване след респираторна депресия (виж също 4.9).
• Подостра и хронична токсичност
След ежедневно, инжекционно приложение на sufentanil за 1 месец, са наблюдавани ефекти, характерни за аналгетици - анестетици. При кучета, те се проявяват под формата на атаксия, хипоксия, мидриаза и сън. При плъхове са наблюдавани екзофталм, мускулна ригидност и загуба на еректилния рефлекс. При всички тествани животни е наблюдавано намаление на обема на приетата храна, и като следствие - понижение на телесното тегло. Неспецифичните признаци на интоксикация могат да се дължат на този ефект и на повтарящото се дневно понижение на физическата активност.
• Репродуктивна токсичност
Sufentanil преминава през плацентарната бариера. Установено е, че при фетуса на плъхове, максималните плазмени концентрации са 33% от тези в майчиното животно. Ефектите върху репродукцията (намалена фертилност, ембиотоксични ефекти, фетотоксични ефекти, степен на неонатална смъртност) са наблюдавани при плъхове и зайци само след приложение на високи дози, които са токсични за майчините животни (2.5 пъти по-високи от съответстващите дози при човек за 10 - 30 дни). Няма съобщения за тератогенни ефекти.
• Мутагенност
Няма данни в литературата за мутагенен потенциал на sufentanil.
• Канцерогенност
Няма публикувани данни в литературата от продължителни изследвания за канцерогенен потенциал на sufentanil при експериментални животни.
6. ФАРМАПЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества и техните количества
Sodium chloride, citric acid, water for injections.
6.2 Несъвместимости
Sufentanil citrate е физично несъвместим c diazepam, lorazepam, phénobarbital sodium, phenytoin sodium и thiopental sodium.
6.3 Срок на годност
3 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура под 25°С.
Контейнерът да се съхранява в опаковката. Да се пази на защитено от светлина място.
6.5 Данни за опаковката
Ампули (безцветно стъкло). . В една опаковка се съдържат 5 ампули от 10 ml.
6.6 Начин на приложение
Sufentanil "Torrex" може да се използва с разтвор на Ringer, 0.9 % NaCl или 5 % разтвор на глюкоза за инфузия. Тези разтвори трябва да се приложат до 72 часа след тяхното приготвяне.
За епидурално приложение, лекарственият продукт може да се използва с 0.9% NaCl и/или с разтвор на bupivacaine.
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Torrex Chiesi Pharma GmbH Gonzagagasse 16/16 A-1010 Vienna
8. ИМЕ И АДРЕС НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ
Austria Torrex Chiesi Pharma GmbH
Gonzagagasse 16/16
A-1010 Vienna Austria
9. ПЪРВА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛЕКАРСТВОТО
10. ДАТА НА ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
Януари, 2005
