КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Rivastigmine Synthon 2 mg/ml oral solution/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ривастигмин Синтон 2 mg/ml перорален разтвор
Rivastigmine Synthon 2 mg/ ml oral solution
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки ml перорален разтвор съдържа ривастигмин хидрогентартарат, съответстващ на 2,0 mg ривастигмин (Rivastigmine) база.
Всеки ml перорален разтвор съдържа 1.0 mg натриев бензоат.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Rivastigmine Synthon 2 mg/ml oral solution/
Перорален разтвор
Бистър, жълт разтвор с рН 3.5-4.5
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция при болестта на Алцхаймер. Симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция при пациенти с идиопатична болест на Паркинсон.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението трябва да се започне и да се следи от лекар с опит в диагностиката и лечението на деменция при болестта на Алцхаймер или деменция, свързана с болестта на Паркинсон. Диагнозата трябва да се постави съгласно съвременните ръководства. Лечението с ривастигмин трябва да се започне единствено, ако има човек, който редовно ще следи приема на лекарствения продукт от пациента.
Ривастигмин перорален разтвор трябва да се прилага два пъти на ден със закуската и вечерята. Предписаното количество разтвор трябва да се изтегли от опаковката с приложената спринцовка за перорални форми. Ривастигмин перорален разтвор може да се приема направо от спринцовката. Ривастигмин перорален разтвор и ривастигмин капсули могат да се заменят взаимно в еднакви дози.
Начална доза
1.5 mg два пъти на ден.
Титриране на дозата
Началната доза е 1,5 mg два пъти на ден. Ако тази доза е с добра поносимост след минимум две седмици лечение, дозата може да се повиши до 3 mg два пъти на ден. Последващите повишения до 4,5 mg и след това до 6 mg два пъти на ден трябва също да се основават на добрата поносимост на настоящата доза и могат да се обмислят след минимум две седмици лечение на това дозово ниво.
Ако по време на лечението се наблюдават нежелани реакции (напр. гадене, повръщане, коремни болки и загуба на апетит), загуба на тегло или влошаване на екстарпирамидните симптоми (напр. тремор) при пациентите с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, те могат да се преодолеят чрез пропускане на една или повече дози. Ако нежеланата реакция персистира, дневната доза трябва временно да се понижи до предходната доза с добра поносимост или да се спре лечението.
Поддържаща доза
Ефективната доза е 3 до 6 mg два пъти на ден. За да се постигне максимална терапевтична полза, пациентите трябва да се поддържат на най-високата добре поносима доза. Препоръчваната максимална дневна доза е 6 mg два пъти на ден.
Поддържащото лечение може да се продължи докато се наблюдава терапевтична полза за пациента. Затова клиничната полза от ривастигмин трябва да се преоценява редовно, особено за пациентите, лекувани с дози под 3 mg два пъти на ден. Ако след 3 месеца лечение с поддържаща доза степента на влошаването на симптомите на деменцията на пациенти не се повлиява в благоприятна посока, лечението трябва да се спре. Спирането на лечението трябва да се обмисли и когато вече няма доказателства за терапевтичен ефект.
Индивидуалният отговор към ривастигмин не може да се предвиди. Въпреки това по-голям терапевтичен ефект се наблюдава при пациентите с болест на Паркинсон с умерено тежка деменция. Подобно на това по-голям ефект се наблюдава при пациентите с болест на Паркинсон със зрителни халюцинации (вж. точка 5.1).
Лечебният ефект не е изследван при контролирани с плацебо проучвания с продължителност повече от 6 месеца.
Повторно започване на терапия
Ако лечението е прекъснато за повече от няколко дни, то трябва да се започне отново с 1,5 mg два пъти на ден. Титрирането на дозата след това трябва да се извършва както е описано по- горе.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Поради повишената експозиция при умерено увреждане на бъбречната функция и леко до умерено увреждане на чернодробната функция, трябва стриктно да се следват препоръките за титриране в зависимост от индивидуалната поносимост (вж. точка 5.2). , -
Не е провеждано проучване при пациенти с тежко увреждане на чернодробната функция (вж. точка 4.3).
Деца:
Не се препоръчва употребата на ривастигмин при деца.
4.3 Противопоказания/Rivastigmine Synthon 2 mg/ml oral solution/
Употребата на този лекарствен продукт е противопоказана при пациенти:
- със свръхчувствителност към активното вещество, други карбаматни производни или към някое от помощните вещества, използвани в продукта.
- с тежко увреждане на чернодробната функция, тъй като не е изпитван при тази група.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Честотата и тежестта на нежеланите реакции обикновено нараства при по-високите дози. Ако лечението се прекъсне за повече от няколко дни, то трябва да се започне отново с 1,5 mg два пъти на ден, за да се намали вероятността от поява на нежелани реакции (напр. повръщане).
Титриране на дозата: Наблюдавани са нежеланите реакции (напр. хипертония и халюцинации при пациенти с деменция при болестта на Алцхаймер и влошаване на екстрапрамидните симптоми, особено на тремора, при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон) скоро след повишаване на дозата. Те могат да отговорят на понижаването на дозата. В други случаи ривастигмин е бил прекъснат (вж. точка 4.8).
Могат да възникнат стомашно-чревни нарушения като гадене и повръщане особено при започване на лечението и/или повишаване на дозата. Тези нежелани реакции възникват най-често при жени. При пациентите с болест на Алцхаймер може да се понижи теглото. Инхибиторите на холинестеразата, включително ривастигмин, са свързани със загуба на тегло при тези пациенти. По време на терапията трябва да се следи теглото на пациента.
В случай на тежко повръщане свързано с лечението с ривастигмин, е необходимо да се извърши подходящо коригиране на дозата според препоръките в точка 4.2. Някои случаи на тежко повръщане са свързани с разкъсване на хранопровода (вж. точка 4.8). Подобни събития настъпват особено след повишаване на дозата или при високи дози ривастигмин.
Трябва да се внимава с употребата на ривастигмин при пациенти със синдрома на болния синусов възел или нарушения на проводимостта (синуатриален блок, атриовентрикуларен блок) (вж. точка 4.8).
Ривастигмин може да причини повишаване на секрецията на солна киселина в стомаха. Трябва да се внимава при лечение на пациенти с активна стомашна или дуоденална язва или пациенти с предразположение към тези заболявания.
Инхибиторите на холинестеразата трябва да се предписват внимателно при пациентите с анамнеза за астма или обструктивно белодробно заболяване.
Холиномиметиците могат да предизвикат или да доведат до обостряне и обструкция на пикочните пътища и гърчове. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти предразположени към такива заболявания.
Едно от помощните вещества в Ривастигмин Синтон перорален разтвор е натриев бензоат. Бензоената киселина е слаб дразнител за кожата, очите и лигавиците.
Приложението на ривастигмин при пациенти с тежка деменция при болестта на Алцхаймер или свързана с болестта на Паркинсон, други видове деменция или други типове разстройства на паметта (влошаване на когнитивните способности с възрастта) не е проучвано и по тази причина не се препоръчва при тези групи пациенти.
Подобно на останалите холиномиметици ривастигмин може да доведе до усилване или да предизвика появата на екстрапирамидни симптоми. Наблюдавани са влошаване (включително брадикинезия, дискинезия, нарушения на походката) и повишение на честотата или тежестта на тремора при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон (вж. точка 4.8). Тези реакции водят до спиране на ривастигмин в някои случаи (напр. спиране поради тремор 1,7% за ривастигмин спрямо 0% за плацебо). Препоръчва се клинично проследяване на тези нежелани реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Като холинестеразен инхибитор ривастигмин може да усили ефектите на мускулните релаксанти от сукцинилхолинов тип по време на анестезия. Препоръчва се повишено внимание при избора на средствата за анестезия. При необходимост може да се обмисли възможно коригиране на дозата или временно спиране на лечението.
Във връзка с фармакодинамичните ефекти ривастигмин не трябва да се дава заедно с други холиномиметични вещества и може да повлияе действието на антихолинергичните лекарствени продукти.
Не е наблюдавано фармакокинетично взаимодействие между ривастигмин и дигоксин, варфарин, диазепам или флуоксетин при проучвания при здрави доброволци. Удължаването на протромбиновото време, предизвикано от варфарин, не се повлиява от приложението на ривастигмин. Не са наблюдавани нежелани ефекти върху сърдечната проводимост след съвместното приложение на ривастигмин и дигоксин
Имайки предвид метаболизма му метаболитните лекарствени взаимодействия изглеждат малко вероятни, въпреки че ривастигмин може да потиска медиирания от бутирилхолинестеразата метаболизъм на други вещества.
4.6 Бременност и кърмене
За ривастигмин няма клинични данни за лекарствената експозиция по време на бременност. Не са наблюдавани ефекти върху фертилитета или ембрионалното и феталното развитие при плъхове и зайци, освен при дози, свързани с токсичност за майката. При пери-/постнатални проучвания при плъхове се наблюдава удължаване на продължителността на бременността Ривастигмин не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост.
При животни ривастигмин се екскретира в млякото. Не е известно, дали ривастигмин се ескретира в кърмата при хора. Затова жените на лечение с ривастигмин не трябва да кърмят.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Болестта на Алцхаймер може да причини постепенно нарушаване на способността за шофиране или да компрометира способността за работа с машини. Освен това ривастигмин може да причини замаяност и сънливост главно при започване на лечението или след повишаване на дозата. В резултат на това ривастигмин има незначително до умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Следователно, способността на пациентите с деменция, които са на лечение с ривастигмин да продължат да шофират или работят със сложни машини, трябва редовно да се подлага на оценка от лекуващия лекар.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Rivastigmine Synthon 2 mg/ml oral solution/
Най-често докладваните нежелани реакции са стомашно-чревни, включващи гадене (38%) и повръщане (23%), особено по време на титриране на дозата. Доказано е, че жените пациенти, участвали в клинични проучвания, са по-склонни от мъжете пациенти към стомашно-чревни нежелани реакции и загуба на тегло.
Събрани са съобщения за следните нежелани реакции, изброени по-долу в Таблица 1, при пациенти с деменция при болестта на Алцхаймер, лекувани с ривастигмин.
Нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на честотата, съгласно следната конвенция: Много чести (>1/10); чести (> 1/100, <1/10); нечести (>1/1 000, <1/100); редки (>1/10 000, <1/1 000); много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (не може да бъде определена от наличните данни).
Таблица 1
Инфекции и инфестации
Много редки:Уроинфекция
Психични нарушения
Чести :Възбуда, Обърканост
Нечести :Безсъние, Депресия
Много редки : Халюцинации
Нарушения на нервната система
Много чести :Замаяност
Чести :Главоболие, Сънливост ,Тремор
Нечести :Синкоп
Редки :Гърчове
Много редки : Екстрапирамидни симптоми (включително влошаване на болестта на Паркинсон)
Сърдечни нарушения
Редки :Стенокардия
Много редки :Сърдечни аритмии (напр. брадикардия, атриовентрикуларен блок, предсърдно мъждене и тахикардия))
Съдови нарушения
Много редки:Хипертония
Стомашно-чревни нарушения
Много чести:Гадене, Повръщане, Диария ,Загуба на апетит
Чести :Коремни болки и диспепсия
Редки :Стомашни и дуоденални язви
Много редки: Стомашно-чревни кръвоизливи ,Панкреатит
С неизвестна честота :Някои случаи на тежко повръщане се свързват с руптура на хранопровода (вж. точка 4.4).
Нарушения на метаболизма и храненето
Много чести :Анорексия
Хепато-билиарни нарушения
Нечести:Повишени лабораторни показатели, отразяващи чернодробната функция
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести :Обилно изпотяване
Редки :Обриви
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести :Умора и астения ,Неразположение
Нечести :Инцидентни падания
Изследвания
Чести :Загуба на тегло
Таблица 2 показва нежеланите реакции, съобщавани при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, лекувани с ривастигмин.
Таблица 2
Психични нарушения
Чести :Безсъние ,Тревожност, Безпокойство
Нарушения на нервната система
Много чести: Тремор :
Чести : Замаяност, Сънливост, Главоболие ,Влошаване на болестта на Паркинсон, Брадикинезия , Дискинезия
Нечести :Дистония
Сърдечни нарушения
Чести :Брадикардия
Нечести :Предсърдно мъждене, Атриовентрикулатен блок
Стомашно-чревни нарушения
Много чести :Гадене, Повръщане
Чести : Диария ,Болка в корема и диспепсия, Хиперсаливация
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести :Обилно изпотяване
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Чести :Мускулна ригидност
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести :Анорексия ,Дехидратация
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести :Умора и астения ,Нарушение на походката
Таблица 3 посочва броя и процента на пациентите от специфичното 24-седмично клинично проучване, проведено с ривастигмин при пациенти с деменция, свързана с болестта на Паркинсон, с предварително дефинирани нежелани събития, които могат да отразяват влошаване на симптомите на паркинсонизма.
Таблица 3
НС: нежелани събития
4.9 Предозиране
Симптоми
Повечето случаи на случайно предозиране не са свързани с клинични признаци и симптоми и почти всички засегнати пациенти продължават лечението с ривастигмин. Наблюдаваните прояви включват гадене, повръщане и диария, хипертония или халюцинации. Поради известния ваготоничен ефект на холинестеразните инхибитори върху сърдечната честота, могат да възникнат също брадикардия и/или синкоп. При един случай след прием на 46 mg и последващо консервативно поведение пациентът се е възстановил напълно в рамките на 24 часа.
Лечение
Тъй като ривастигмин има плазмен полуживот от около 1 час и продължителност на инхибиране на ацетилхолинестеразата от около 9 часа, препоръчва се при случаи на асимптомно предозиране да не се прилага допълнителна доза ривастигмин през следващите 24 часа. Ако предозирането е съпроводено от тежко гадене и повръщане, трябва да се обсъди употребата на антиеметици. При нужда трябва да се предприеме симптоматично лечение за останалите нежелани реакции. При значително предозиране може да се използва атропин. Препоръчва се начална доза от 0,03 mg/к^ атропин сулфат, приложен интравенозно, с последващи дози в зависимост от клиничния отговор. Не се препоръчва употребата на скополамин като антидот.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антихолинестеразни продукти,
АТС код: N06DA03
Ривастигмин е инхибитор на ацетил- и бутирилхолинестеразите от карбаматен тип, за който се счита, че улеснява холинергичната невротрансмисия чрез забавяне разграждането на ацетилхолина, освободен от функционално незасегнатите холинергични неврони. Следователно ривастигмин може да има благоприятен ефект върху холинергично медиирания когнитивен дефицит при деменция, свързана с болестта на Алцхаймер или с болестта на Паркинсон.
Ривастигмин взаимодейства с прицелните ензими чрез образуване на ковалентно свързан комплекс, който временно инактивира ензимите. При здрави млади мъже пероралната доза от 13 mg понижава активността на ацетилхолинестеразарата (AChE) в цереброспиналната течност с приблизително 40% през първите 1,5 часа след приложението. Активността на ензима се връща до изходното ниво около 9 часа след постигане на максималния инхибиторен ефект. При пациенти с болест на Алцхаймер инхибирането на AChE в цереброспиналната течност от ривастигмин е дозозависимо до 6 mg два пъти дневно, която е най-високата проучвана доза. Инхибирането на активността на бутирилхолинетеразата в цереброспиналната течност при 14 пациенти с болест на Алцхаймер, лекувани с ривастигмин, е сходно с това на AChE.
Клинични проучвания на деменция при болестта на Алцхаймер
Ефикасността на ривастигмин е установена чрез използване на три независими, област специфични, оценъчни показателя, които се определят периодично по време на 6- месечните периоди на лечение. Тук се включват ADAS-Cog (основаваща се на представянето мярка за когнитивната функция), CIBI-Plus (обща цялостна оценка на пациента от изследователя, включваща приноса на оказващото грижи лице) и PDS (оценка от страна на оказаващото грижи лице на ежедневните дейности, включително личната хигиена, храненето, обличането, домакинската работа като пазаруване, запазване на способността за ориентиране в околната среда, както и участие в дейности, свързани с финансови въпроси, и т.н.).
Изследваните пациенти имат MMSE (минипреглед на психичното състояние) точки от 10-24.
На Таблица 4. по-долу са дадени резултатите от пациентите с клинично значим отговор, обединени от две проучвания с променлива доза, от общо три основни -седмични многоцентрови проучвания при пациенти с лека до умерено тежка деменция при болестта на Алцхаймер. Клинично значимото подобрение при тези проучвания е дефинирано първоначално (a priori) като подобрение с поне 4 точки по ADAS-Cog, подобрние по CIBIC-Plus, или поне 10% подобрение по PDS.
Освен това на същата таблица е представена след проучването (post hoc) дефиницията на отговора. Вторичната дефиниция на отговора изисква подобрение по ADAS-Cog с 4 точки или повече, липса на влошаване по CIBIC-Plus и липса на влошаване по PDS. Средната действителна дневна доза за отговорилите пациенти в групата на 6-12 mg, според тази дефиниция, е 9,3 mg. Важно е да се отбележи, че скалите, използвани при това показание, се различават и директните сравнения на резултатите за различните терапевтични средства не са валидни.
Таблица 4
*р<0.05, **р<0.01, ***р<0.001
ADAS-Cog: Скала за оценка на болестта на Алцхаймер-когнитивна подскала;
CIBIC-Plus: Впечатление на лекаря относно промяната, основано на интервю с пациента - плюс;
PDS: Скала на прогресия на влошаването
Клинични проучвания при деменция, свързана с болестта на Паркинсон
Ефикасността на ривастигмин при деменция, свързана с болестта на Паркинсон, е показана при едно 2-седмично многоцентрово двойносляпо, контролирано с плацебо основно проучване и неговата 24-седмична открита фаза-продължение. Пациентите, участвали в това проучване, имат MMSE (минипреглед на психичното състояние) точки от 10-24. Ефикасността е установена чрез използване на две независими скали, които са оценявани на редовни интервали от време за 6 месечния период на лечение, както е показано на Таблица 5. По-долу: ADAS-Cog -мярка за когнитивната функция, и цялостната оценка ADCS-CGIS-(Кооперативно проучване на болестта на Алцхаймер -Цялостно впечатление на клинициста за промяната).
Таблица 5
1 Въз основа на ANCOVA с вида лечение и държавата като фактори, и изходното на ниво ADAS-Cog като ковариационна променлива. Положителните промени означават подобрение.
2 За удобство са представени средните стойности, анализът по категории е извършен като е използван теста на van Elteren ITT: Intent-To-Treat; RDO: Пациенти, преждевременно напуснали проучването (Retrieved Drop Outs); LOCF: Последно извършено наблюдение (Last Observation Carried Forward);
ADAS-Cog: Скала за оценка на болестта на Алцхаймер-когнитивна подскала; ADCS-CGIC: Кооперативно проучване на болестта на Алцхаймер - Общо впечатление на лекаря относно промяната.
Въпреки че лечебният ефект е показан за цялата популация на проучването, данните предполагат, че по-голям терапевтичен ефект в сравнение с плацебо се наблюдава при подгрупата пациенти с умерена деменция, свързана с болестта на Паркинсон. Подобно на това по-голям терапевтичен ефект се наблюдава при пациентите със зрителни халюцинации (вж. Таблица 6.).
Таблица 6
1 Въз основа на ANCOVA с вида лечение и държавата като фактори, и изходното на ниво
ADAS-Cog като ковариационна променлива. Положителните промени означават подобрение.
ITT: Intent-To-Treat; RDO: Пациенти, преждевременно напуснали проучването (Retrieved DropOuts)
ADAS-Cog: Скала за оценка на болестта на Алцхаймер-когнитивна подскала; MMSE: Мини преглед на психичното състояние
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Ривастигмин се абсорбира бързо и напълно. Пиковите плазмени концентрации се достигат след приблизително 1 час. Вследствие на взаимодействието на лекарството с неговия прицелен ензим, повишението на бионаличността е около 1,5 пъти по-голямо от очакваното за увеличаването на дозата. Абсолютната бионаличност след. доза от 3 mg е около 36%±13%. Приемът на ривастигмин перорален разтвор по време на хранене забавя абсорбцията (Tmax) със 74 минути и понижава Cmax на 43% и повишава AUC с приблизително 9%.
Разпределение
Свързването на ривастигмин с плазмените белтъци е приблизително 40%>. Той лесно преминава кръвно-мозъчната бариера и има привиден обем на разпределение в границите на 1,8-2,7 l/kg.
Метаболизъм
Ривастигмин се метаболизира бързо и в значителна степен (полуживотьт в плазмата е приблизително 1 час) главно чрез холинестераза-медиирана хидролиза до декарбамилиран метаболит. In vitro този метаболит показва минимално инхибиране на ацетилхолинестеразата (<10%). Въз основа на доказателствата от проучвания in vitro и при животни основните цитохром Р450 изоензими участват в минимална степен в метаболизма на ривастигмин. Тоталният плазмен клирънс на ривастигмин е приблизително 130 1/час след интравенозна доза от 0,2 mg и намалява до 70 1/час след интравенозна доза от 2,7 mg.
Елиминиране
В урината не се открива непроменен ривастигмин. Бъбречната екскреция на метаболитите е главният път на елиминиране. След прилагането на белязан с 14С ривастигмин елиминирането чрез бъбреците е бързо и на практика пълно (>90%) в рамките на 24 часа. По-малко от 1% от приложената доза се екскретира с фецеса. Липсва кумулиране на ривастигмин или на декарбамилирания метаболит при пациенти с болест на Алцхаймер.
Пациенти в старческа възраст
Въпреки че бионаличността на ривастигмин при хора в старческа възраст е по-висока отколкото при млади здрави доброволци, проучванията при пациенти с болест на Алцхаймер на възраст между 50 и 92 години не показват промяна в бионаличността с възрастта.
Пациенти с чернодробно увреждане
Cmax на ривастигмин е приблизително 60% по-висока и AUC за ривастигмин е повече от два пъти по-висока при лица с леко до умерено тежко увреждане на чернодробната функция отколкото при здрави лица.
Пациенти с бъбречно увреждане
Cmax и AUC на ривастигмин са повече от два пъти по-високи при лица с умерено увреждане на бъбречната функция в сравнение със здрави лица. Обаче, няма промени в Cmax и AUC на ривастигмин при лица с тежко увреждане на бъбречната функция.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Проучванията за токсичност при многократно прилагане при плъхове, мишки и кучета показват единствено ефекти, свързани със засилено фармакологично действие. Не е наблюдавана специфична органна токсичност. В проучванията при животни не са достигнати границите на
безопасност за експозицията при хора поради чувствителността на използваните животински модели.
Ривастигмин не е мутагенен при батерии от стандартни in vitro и in vivo тестове, освен при теста за хромозомни аберации в човешки лимфоцити от периферна кръв в доза 104 пъти по- висока от максималната клинична експозиция. Микронуклеарният тест in vivo е отрицателен.
Липсват доказателства за канцерогенност при проучванията с мишки и плъхове с максимално поносима доза, въпреки че експозицията на ривастигмин и метаболитите му е по-ниска от експозицията при хора. Когато се преизчисли спрямо повърхността на тялото, експозицията на ривастигмин и метаболитите му е приблизително еквивалентна на максимално препоръчваната доза при хора от 12 mg/ден; обаче, в сравнение с максималната дневна доза при хора, при животни се постига приблизително 6 пъти по-висока експозиция.
При животни ривастигмин преминава през плацентата и се екскретира в кърмата. Проучванията след пероралното приложение при плъхове и зайци не дават доказателства за тератогенен потенциал от страна на ривастигмин.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лимонена киселина, безводна (ЕЗЗО)
Натриев бензоат (Е211)
Натриев цитрат (ЕЗЗ1)
Хинолиново жълто (Е 104)
Пречистена вода
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
2 години
Да се използва до 1 месец след отваряне на бутилката.
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява в хладилник или замразява.
6.5 Данни за опаковката
Бутилка от светлокафяво стъкло тип III , съдържаща 120 ml ривастигмин 2 mg/ml перорален разтвор.. На гърлото на бутилката има адаптор (от полиетилен с ниска плътност) за спринцовка за перорапни форми, със защитена от отваряне от деца капачка (от полиетилен с висока плътност) и е приложена спринцовка за перорални форми от 3 ml (от полиетилен с ниска плътност).
Обхватът на скалата на калибрираната спринцовка за перорални форми е от 1.5 mg до 6 mg, като едно деление отговаря на 0.5 mg.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Предписаното количество разтвор трябва да се изтегли от бутилката, като се използва приложената спринцовка за перорални форми.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Буптоп ВУ Мюпгл^ 22 6545 СМ Муп^еп Холандия
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
<[Да се попълни съгласно националните изисквания]>
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
<[ДД/ММ/ГГ]>
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
<[ДД/ММ/ГГ]>
