КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Rabeprazole Liconsa 10, 20 mg prol-rel. tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Рабепразол Ликонса 10 mg стомашно-устойчиви
Рабепразол Ликонса 20 mg стомашно-устойчиви
Rabeprazole Liconsa 10 mg gastro-resistant tablets
Rabeprazole Liconsa 20 mg gastro-resistant tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Рабепразол Ликонса 10 mg стомашно-устойчиви таблетки:
Всяка стомашно-устойчива таблетка съдържа 10 mg рабепразол натрий (rabeprazole sodium), еквивалентен на 9,42 mg рабепразол (rabeprazole).
Рабепразол Ликонса 20 mg стомашно-устойчиви таблетки:
Всяка стомашно-устойчива таблетка съдържа 20 mg рабепразол натрий (rabeprazole sodium), еквивалентен на 18,85 mg рабепразол (rabeprazole).
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Rabeprazole Liconsa 10, 20 mg prol-rel. tablets/
Стомашно-устойчиви таблетки.
Рабепразол Ликонса 10 mg стомашно-устойчиви таблетки:
Розови, филмирани, двойноизпъкнали таблетки.
Рабепразол Ликонса 20 mg стомашно-устойчиви таблетки:
Жълти, филмирани, двойноизпъкнали таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки са показани за лечение на:
• Активна язва на дванадесетопръстника
• Активна доброкачествена язва на стомаха
• Симптоматична ерозивна или улцеративна гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).
• Гастроезофагеална рефлуксна болест, продължително лечение (поддържащо лечение за ГЕРБ)
• Симптоматично лечение на умерена до много тежка гастроезофагеална рефлуксна болест (симптоматична ГЕРБ)
• Синдром на Sollinger-Elisson
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни/Напреднала възраст:
Активна язва на дванадесетопръстника и доброкачествена язва на стомаха: Препоръчителната доза при перорално приложение както за язва на дванадесетопръстника, така и за доброкачествена язва на стомаха е 20 mg, които трябва да се приемат веднъж на ден, сутрин.
При повечето пациенти с язва на дванадесетопръстника заздравяването настъпва до четири седмици. При някои пациенти обаче може да е необходим допълнителен срок на лечение от още четири седмици за постигане на заздравяване. При повечето пациенти с доброкачествена язва на стомаха заздравяването настъпва до шест седмици. И тук обаче при някои пациенти може да е необходим допълнителен срок на лечение от още шест седмици за постигане на заздравяване.
Ерозивна или улцеративна гастроезофагеалнарефлуксна болест (ГЕРБ):
Препоръчителната доза за това състояние е 20 mg, които трябва да се приемат веднъж на ден в продължение на четири до осем седмици.
Гастроезофагеална рефлуксна болест, продължително лечение (поддържащо лечение за ГЕРБ):
При продължително лечение може да се използва поддържаща доза от 20 или 10 mg веднъж на ден в зависимост от степента на повлияване на пациента.
Симптоматично лечение на умерена до много тежка гастроезофагеална рефлуксна болест (симптоматична ГЕРБ):
10 mg веднъж на ден при пациенти без езофагит. Ако за 4 седмици не се постигне контролиране на симптомите, пациентът трябва да бъде подложен на допълнителни изследвания. След отзвучаване на симптомите последващо контролиране на симптомите може да се постигне чрез схеми на прием при нужда, като се приемат по 10 mg веднъж на ден при нужда.
Синдром на Sollinger-Elissonon:
Препоръчителната начална доза при възрастни е 60 mg веднъж на ден. Дозата може да се повиши чрез титриране до 120 mg на ден въз основа на индивидуалните нужди на пациента. Еднократната дневна доза може да бъде до 100 mg на ден. Дозите от 120 mg могат да наложат разделен прием - 60 mg два пъти на ден. Лечението трябва да продължи, докато са налице клинични показания.
За показанията, изискващи прилагане веднъж дневно, Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки трябва да се приема сутрин преди хранене; установено е, че часът от денонощието и приемът на храна не оказват влияние върху активността на рабепразол натрий, но въпреки това тази схема ще улесни пациента при спазване на лечението.
Пациентите трябва да бъдат предупредени да не дъвчат и да не раздробяват Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки, а да ги гълтат цели.
Бъбречна и чернодробна недостатъчност:
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност.
Вижте точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба на Рабепразол Ликонса при лечението на пациенти с тежки чернодробни нарушения.
Деца:
Не се препоръчва употребата на Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки при деца поради липса на опит от използването му в тази възрастова група.
4.3 Противопоказания/Rabeprazole Liconsa 10, 20 mg prol-rel. tablets/
Рабепразол Ликонса е противопоказан при пациенти с известна свръхчувствителност към рабепразол натрий или към някое от помощните вещества, използвани в лекарствената форма.
Рабепразол Ликонса е противопоказан по време на бременност и кърмене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Повлияването на симптомите от лечението с рабепразол натрий не изключва наличието на злокачествен процес в стомаха или в дванадесетопръстника; поради това възможността от наличие на злокачествено заболяване трябва да бъде изключена преди започване на лечението с Рабепразол Ликонса.
Пациентите, провеждащи дългосрочно лечение (особено лекуваните повече от година), трябва да бъдат под редовно наблюдение от лекар.
Не може да се изключи рискът от реакции на кръстосана свръхчувствителност с други инхибитори на протонната помпа или със заместени бензимидазоли.
Пациентите трябва да бъдат предупредени да не дъвчат и да не раздробяват Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки, а да ги гълтат цели.
Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки не се препоръчва за прилагане при деца, тъй като липсва опит от използването му в тази възрастова група.
В постмаркетинговия период има съобщения за кръвни дискразии (тромбоцитопения и неутропения) . В по-голямата част от случаите, когато не може да се идентифицира друга причина, тези събития са били без усложнения и са отзвучали при прекратяване на приема на рабепразол.
В клиничните изпитвания са наблюдавани отклонения от нормата на чернодробните ензими, като за такива се съобщава и след разрешаване за употреба. В по-голямата част от случаите, когато не може да се идентифицира друга причина, тези събития са били без усложнения и са отзвучали при прекратяване на приема на рабепразол.
Не са наблюдавани съществени, свързани с лекарството проблеми по отношение на безопасността при проучване върху пациенти с леки до умерени чернодробни увреждания в сравнение с нормални контроли, съответстващи по възраст и пол. Тъй като липсват клинични данни относно употребата на Рабепразол Ликонса за лечение на пациенти с тежко увреждане на чернодробните функции, съветва се предписващият да действа с повишено внимание при първоначално започване на лечението с Рабепразол Ликонса при такива пациенти.
Не се препоръчва едновременно прилагане на атазанавир с Рабепразол Ликонса (вж. точка 4.5).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Рабепразол натрий предизвиква мощно и дълготрайно инхибиране на киселинната секреция на стомаха. Може да настъпят взаимодействия с вещества, чиято абсорбция зависи от рН.
Едновременното прилагане на рабепразол натрий с кетоконазол или итраконазол може да доведе до значително понижаване на плазмените нива на антимикотиците. Поради това при отделните пациенти може да се наложи проследяване, за да се определи дали е необходима корекция на дозата при едновременен прием на кетоконазол или на итраконазол заедно с Рабепразол Ликонса.
В клинични изпитвания едновременно с Рабепразол Ликонса са прилагани антиацидни средства и при специфично проучване върху взаимодействията от типа лекарство-лекарство не са установени взаимодействия с течни антиацидни средства.
Едновременното прилагане на атазанавир 300 mg/ритонавир 10 mg заедно с омепразол (40 mg веднъж на ден) или атазанавир 400 mg заедно с лансопразол (60 mg веднъж на ден) при здрави доброволци е довело в резултат до значително намаляване на експозицията на атазанавир. Абсорбцията на атазанавир зависи от рН. Въпреки че липсват проучвания, подобни резултати се очакват и с други инхибитори на протонната помпа. Поради това инхибиторите на протонната помпа (ИПП), включително и рабепразол, не трябва да се прилагат едновременно с атазанавир (вж. точка 4.4).
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма данни относно безопасността на рабепразол по време на бременност при човека. Репродуктивни проучвания при плъхове и зайци не показват пряко или непряко вредно въздействие върху плодовитостта или увреждане на плода, дължащи се на рабепразол натрий , въпреки че той преминава в ниска степен през фето-плацентарната бариера при плъхове. Рабепразол Ликонса е противопоказан по време на бременност (вж. точка 4.3).
Лактация
Не е известно дали рабепразол натрий се отделя в майчиното мляко. Не са провеждани проучвания при жени в период на лактация. Рабепразол натрий обаче се отделя в секрета от млечните жлези при плъхове. Поради това Рабепразол Ликонса не трябва да се употребява по време на кърмене (вж. точка 4.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
На базата на фармакодинамичните му свойства и профила на нежеланите лекарствени реакции малко вероятно е Рабепразол Ликонса да предизвика нарушаване на способността за шофиране или способността за работа с машини. Ако въпреки това настъпи нарушаване на бдителността поради сънливост, препоръчително е да се избягват шофиране и работа със сложни машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Rabeprazole Liconsa 10, 20 mg prol-rel. tablets/
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции по време на контролирани клинични изпитвания на рабепразол са били главоболие, диария, корени болки, астения, флатуленция, обрив и сухота в устата. По-голямата част от нежеланите събития, настъпили по време на клинични изпитвания, са били леки или умерени по сила и с преходен характер.
Следните нежелани лекарствени реакции са съобщени от клинични проучвания и от практиката в периода след пускане в продажба.
Честотите им са дефинирани по следния начин:
Много чести (>1/10)
Чести (>1/100 до < 1/10)
Нечести (>1/1000 до < 1/100)
Редки (>1/10 000 до < 1/1000)
Много редки (>1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Инфекции и инфестации
Чести: инфекция
Нарушения на кръвта и лимфната система
Редки: неутропения, левкопения, тромбоцитопения, левкоцитоза
Нарушения на имунната система
Редки: свръхчувствителност1,2
Нарушения на метаболизма и храненето
Редки: анорексия
С неизвестна честота: хипонатриемия
Психични нарушения
Чести: безсъние
Нечести: нервност
Редки: депресия
С неизвестна честота: обърканост
Нарушения на нервната система
Чести: главоболие, замаяност
Нечести: сънливост
Нарушения на очите
Редки: зрителни нарушения
Съдови нарушения
С неизвестна честота: периферни отоци
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: кашлица, фарингит, ринит
Нечести: бронхит, синузит
Стомашно-чревни/метаболитни нарушения
Чести: диария, повръщане, гадене, коремни болки, запек, флатуленция
Нечести: диспепсия, сухота в устата, еруктация
Редки: гастрит, стоматит, нарушен вкус
Хепато-билиарни нарушения
Редки: хепатит, жълтеница, хепатитна енцефалопатия3
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести: обрив, еритема2
Редки: сърбеж, изпотяване, булозни реакции2
Много редки: еритема мултиформе, токсична епидермонекролиза (TEN), синдром на Stevens-Johnson (SJS)
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Чести: неспецифични болки/болки в гърба
Нечести: миалгия, крампи на долния крайник, артралгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нечести: инфекции на пикочните пътища
Редки: интерстициален нефрит
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
С неизвестна честота: гинекомастия
Общи нарушения
Чести: астения, грипоподобни заболявания
Нечести: гръдна болка, втрисане, фебрилитет
Изследвания
Нечести: повишени нива на чернодробните ензими3
Редки: наддаване на тегло
1 Включва подуване на лицето, понижено кръвно налягане и диспнея.
2 Еритемата, булозните реакции и реакциите на свръхчувствителност обикновено са отминавали след прекратяване на лечението.
3 Редки съобщения за хепатална енцефалопатия, получени от пациенти с обуславяща чернодробна цироза. При лечение на пациенти с тежко увреждане на чернодробните функции се съветва предписващият да действа с повишено внимание при първоначално започване на лечението с Рабепразол Ликонса при такива пациенти (вж. точка 4.4).
4.9. Предозиране
Към момента има ограничен опит по отношение на съзнателно или неволно предозиране. Установената експозиция не е надвишавала 60 mg два пъти на ден или 160 mg веднъж на ден. Ефектите като цяло са минимални, отразяващи известния профил на нежеланите лекарствени реакции и обратими без допълнителна медицинска намеса. Не е известен специфичен антидот. Рабепразол натрий има висока степен на свързване с плазмените белтъци и поради това не е лесно да бъде диализиран. Както при всеки случай на предозиране, лечението трябва да е симптоматично, като се прилагат и общоукрепващи мерки.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Храносмилателен тракт и метаболизъм, лекарства за пептична язва и гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), инхибитори на протонната помпа,
АТС код: А02ВС04.
Механизъм на действие:
Рабепразол натрий принадлежи към класа на антисекреторни вещества, представляващи заместени бензимидазоли, които не проявяват антихолинергични или Н2-хистамин антагонистични свойства, а потискат киселинната секреция в стомаха чрез специфично инхибиране на ензима Н+/К+-АТФаза (киселинната или протонна помпа). Ефектът е дозозависим и води до инхибиране както на базалната, така и на стимулираната киселинна секреция, независимо от стимула. Проучванията при животни показват, че след прилагането му, рабепразол натрий бързо напуска както плазмата, така и стомашната лигавица. Като слаба основа рабепразол се резорбира бързо след прием на всяка доза и се концентрира в киселинната среда на париеталните клетки. Рабепразол се превръща в активната си форма сулфенамид чрез протониране и след това реагира с наличния цистеин от протонната помпа.
Антисекреторна активност:
Началото на антисекреторния ефект настъпва до един час след перорално прилагане на доза от 20 mg рабепразол натрий , като ефектът е максимален в първите два до четири часа. Инхибирането на базалната и на стимулираната от храна киселинна секреция 23 часа след прием на първата доза рабепразол натрий е съответно 69 и 82%, като инхибирането продължава до 48 часа. Инхибиторният ефект на рабепразол натрий върху киселинната секреция нараства леко при многократно прилагане на еднократната дневна доза, като след три дни се постига устойчиво равновесно състояние на инхибиране. При прекратяване на приема, секреторната активност се нормализира в рамките на 2 до 3 дни.
Ефекти на серумния гастрин:
При клинични изпитвания пациентите са били подложени на лечение с прилагане веднъж на ден на 10 или 20 mg рабепразол натрий с продължителност до 43 месеца . През първите 2 до 8 седмици серумните нива на гастрина са нараствали, което отразява инхибиторния ефект върху киселинната секреция, и са останали стабилни през периода на прилагане на лекарството. Стойностите на гастрина се възстановяват до нивата си преди лечението обикновено 1 до 2 седмици след прекратяване на лечението.
Чрез стомашни биопсии от хора, взети от антрума и от фундуса на над 500 пациенти, получаващи за срок до 8 седмици или рабепразол, или лекарството за сравнение, не се откриват промени в хистологията на ентерохромафин-подобните клетки, в степента на гастрита, в честотите на атрофичен гастрит, чревна метаплазия или в структурата на инфекциите от Н. pylori. При над 250 пациенти, проследявани в продължение на 36 месеца при непрекъснато лечение, не са установени значими промени в находката спрямо изходното ниво.
Други ефекти:
До момента не са установени системни ефекти на рабепразол натрий върху ЦНС, сърдечносъдовата и дихателната система. Рабепразол натрий , прилаган перорално в доза от 20 mg в продължение на 2 седмици, не е оказал ефект върху функциите на щитовидната жлеза, въглехидратната обмяна или циркулиращите нива на паратиреоидния хормон, кортизола, естрогените, тестостерона, пролактина, холецистокинина, секретина, глюкагона, фоликулостимулиращия хормон (FSH), лутеинизиращия хормон (LH), ренина, алдостерона или соматотропния хормон.
Изпитвания при здрави доброволци са показали, че рабепразол натрий не участва в клинично значими взаимодействия с амоксицилин. Рабепразол няма неблагоприятен ефект върху плазмените концентрации на амоксицилин и на кларитромицин при съвместното му прилагане с цел ерадикация на инфекция от Н. pylori в горния отдел на стомашно-чревния тракт.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Рабепразол Ликонса стомашно-устойчиви таблетки е лекарствена форма на рабепразол натрий, представляваща таблетки с ентерично (стомашно-устойчиво) покритие. Тази форма на въвеждане е необходима, тъй като рабепразол е неустойчив в кисела среда. Поради това рабепразол започва да се резорбира, след като таблетката напусне стомаха. Абсорбцията е бърза, като максималните плазмени нива на рабепразол се достигат приблизително 3,5 часа след прием на доза от 20 mg. Максималните плазмени концентрации (Сmах) на рабепразол и площта под кривата (AUC) са линейни в дозовия интервал от 10 до 40 mg. Абсолютната бионаличност при перорална доза от 20 mg (в сравнение с интравенозно приложение) е около 52% поради по-високата степен на предсистемен метаболизъм. В допълнение, бионаличността не показва повишаване при многократно приложение. При здрави индивиди плазменият полуживот е приблизително един час (от 0,7 до 1,5 часа) и общият клирънс в организма се изчислява на 283 ± 98 ml/min. Не са били налице клинично значими взаимодействия с храни. Абсорбцията на рабепразол натрий не се влияе нито от приема на храна, нито от часа на прилагането му.
Разпределение
Приблизително 97% от рабепразол са свързани с плазмените белтъци.
Метаболизъм и екскреция
Рабепразол натрий, подобно на други представители от групата на инхибиторите на протонната помпа, се метаболизира чрез цитохром Р450 (CYP450) системата на чернодробния лекарствен метаболизъм. Проучвания in vitro с човешки чернодробни микрозоми показват, че рабепразол натрий се метаболизира от изоензимите на CYP450 (CYP2C19 и CYP3A4). При тези проучвания в концентрации, съответстващи на очакваната плазмена концентрация при хора, рабепразол нито индуцира, нито инхибира CYP3A4; и при все че проучванията in vitro невинаги имат прогностична стойност за положението in vivo, тези резултати показват, че не се очаква взаимодействие между рабепразол и циклоспорин. При хора основните плазмени метаболити са тиоетерът (Ml) и карбоксиловата киселина (М6), а второстепенните метаболити сулфон (М2), дезметил-тиоетер (М4) и конюгатът с меркаптурова киселина (М5) се срещат в по-ниски концентрации. Единствено дезметил-метаболит (МЗ) проявява слаба антисекреторна активност, но той не се открива в плазмата.
След еднократна перорална доза от 20 mg белязан с 14С рабепразол натрий е установено, че няма отделяне на лекарството в непроменен вид в урината. Около 90% от приетата доза се отделят с урината, основно под формата на два метаболита: конюгат с меркаптурова киселина (М5) и карбоксилова киселина (М6), плюс два неизвестни метаболита. Останалата част от дозата се открива в изпражненията.
Пол:
След корекция за телесна маса и ръст липсват съществени междуполови различия във фармакокинетичните параметри след прилагане на еднократна доза от 20 mg рабепразол.
Нарушена бъбречна функция:
При пациенти със стабилна, терминална бъбречна недостатъчност, изискваща хемодиализа (креатининов клирънс <5 ml/min/1,73 m2), метаболизмът и елиминирането на рабепразол са били много сходни на тези при здрави доброволци. Площта под кривата AUC и Сmax при тези пациенти са били с около 35% по-ниски, отколкото съответните параметри при здрави доброволци. Средното времето на полуживот на рабепразол е било 0,82 часа при здрави доброволци, 0,95 часа при пациенти по време на хемодиализа и 3,6 часа след диализа. Клирънсът на лекарството при пациенти с бъбречно заболяване, което налага поддържаща хемодиализа, е бил приблизително два пъти по-висок, отколкото при здрави доброволци.
Нарушена чернодробна функция:
След еднократна доза от 20 mg рабепразол при пациенти с хронично леко до умерено нарушение на чернодробните функции AUC се увеличава двойно и е налице 2-3-кратно повишаване на времето на полуживот на рабепразол в сравнение със здрави доброволци. След дневна доза от 20 mg, приемана в продължение на 7 дни, обаче AUC нараства само 1,5 пъти, a Cmax - само 1,2 пъти. Средното времето на полуживот на рабепразол при пациенти с нарушена чернодробна функция е било 12,3 часа в сравнение с 2,1 часа при здрави доброволци. Фармакодинамичното повлияване (контрол на стомашното рН) е клинично сравнимо при двете групи.
Пациенти в напреднала възраст:
При хората в напреднала възраст елиминирането на рабепразол е малко по-ниско. След 7-дневно прилагане на доза от 20 mg рабепразол натрий AUC е почти двойно по-голяма, е по-висока с 60%, а времето на полуживот е приблизително с 30% по-дълго в сравнение със здрави млади доброволци. Няма обаче доказателства за кумулиране на рабепразол.
Полиморфизъм на CYP2C19:
След 7-дневно прилагане на доза от 20 mg рабепразол натрий при бавните метаболизатори по CYP2C19 площта под кривата (AUC) и времето на полуживот са имали стойности от около 1,9 и 1,6 пъти от стойността на съответните параметри при силните метаболизатори, докато Сmах е била повишена едва с 40%.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклинични ефекти са наблюдавани само при експозиции, за които се счита, че са в достатъчна степен по-големи от максималната експозиция при хора, като резултатите по отношение на безопасността при хора са незначителни, отнесени към данните за животни. Проучванията за мутагенност дават нееднозначни резултати. Тестовете върху лимфомни клетъчни линии са били положителни, но микронуклеарните изследвания in vivo и тестовете за поправка на ДНК in vivo и in vitro са били отрицателни. Проучванията за канцерогенност не показват специфичен риск при хора.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Рабепразол Ликонса 10 mg и 20 mg стомашно-устойчиви таблетки съдържа следните помощни вещества:
Ядро на таблетката:
Манитол,
Магнезиев оксид, тежък
Хидроксипропил целулоза,
Магнезиев стеарат.
Среден слой:
Етилцелулоза,
Магнезиев оксид, тежък.
Обвивка на таблетката:
Хипромелозен фталат,
Дибутил себакат,
Жълт железен оксид (само в Рабепразол Ликонса 20 mg стомашно-устойчиви таблетки),
Червен железен оксид (Е-172) (само в Рабепразол Ликонса 10 mg стомашно-устойчиви таблетки),
Титанов диоксид (Е-171),
Талк.
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4. Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25 °С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка.
6.5. Данни за опаковката
Алуминий/Алуминиеви блистери в картонена кутия.
1, 5, 7, 14, 15, 25, 28, 30, 50, 56, 75, 98 или 120 стомашно-устойчиви таблетки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6. Специални предпазни мерки при работа (и изхвърляне)
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Laboratorios LICONSA, S.A. Gran Via Carlos 111 98, 7th 08028 Barcelona Испания
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА:
02/2010
