Кратка характеристика на продукта/Piperacillin/Tazobactam Kabi 4/0.5 g powder for sol. For inj./
1. Име на лекарствения продукт
Piperacillin/Tazobactam Kabi 2 g/0,25 g powder for solution for injection or infusion
Пиперацилин/Тазобактам Каби 2 g/0,25 g прах за инжекционен или инфузионен разтвор
PiperaciUin/Tazobactam Kabi 4 g/0,5 g powder for solution for injection or infusion
Пиперацилин/Тазобактам Каби 4 g/0,5 g прах за инжекционен или инфузионен разтвор
2. Качествен и количествен състав
Всеки флакон съдържа 2 g пиперацилин (piperacillin) (като натриева сол) и 0,25 g тазобактам (tazobactam) (като натриева сол).
Всеки флакон съдържа 4 g пиперацилин (piperacillin) (като натриева сол) и 0,5 g тазобактам (tazobactam) (като натриева сол).
Един флакон прах за инжекционен или инфузионен разтвор съдържа 4,7 mmol (108 mg) натрий. Един флакон прах за инжекционен или инфузионен разтвор съдържа 9,4 mmol (216 mg) натрий.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. Лекарствена форма/Piperacillin/Tazobactam Kabi 4/0.5 g powder for sol. For inj./
Прах за инжекционен или инфузионен разтвор.
Бял до белезникав, лиофилизиран прах за инжекционен или инфузионен разтвор.
4. Клинични данни
4.1 Терапевтични показания
Пиперацилин/Тазобактам Каби е предназначен за терапия на умерени до тежки системни и/или локални бактериални инфекции, при които се подозират или са изолирани бета-лактамаза произвеждащи бактерии, такива като:
Възрастни/юноши и пациенти в старческа възраст
- Нозокомиална пневмония;
- Усложнени инфекции на пикочните пътища (включително пиелонефрит);
- Интраабдоминални инфекции;
- Инфекции на кожата и меките тъкани;
- Бактериални инфекции при неутропенични пациенти.
Деца ( от 2 до 12-години)
Бактериални инфекции при неутропенични педиатрични пациенти.
Трябва да се вземе в предвид официалното ръководство йа. правилна употреба на антибактериалните средства.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Пиперацилин/Тазобактам Каби може да се прилага чрез бавно интравенозно инжектиране (най-малко в продължение на 3-5 минути) или бавна интравенозна инфузия (с продължителност от 20 до 30 минути).
Относно препоръки за приготвяне на разтвора, вижте точки 6.2. и 6.6.
По принцип, лечението на смесени инфекции, причинени от пиперацилин-чувствителни и бета-лактамазопродуциращи микроорганизми, чувствителни на пиперацилин/тазобактам, не налага добавянето на друг антибиотик.
При пациенти с нозокомиална пневмония и инфекции при неутропенични пациенти пиперацилин/тазобактам може да се използва с аминогликозид. Ако употребата на аминогликозид е необходима заедно с пиперацилин/тазобактам, пиперацилин/тазобактам и аминогликозид трябва да се използват задължително в терапевтични дози.
Неутропенични пациенти с признаци на инфекция (напр. температура) трябва веднага да получат емпирична антибиотична терапия още преди да са получени лабораторните резултати.
Възрастни и деца над 12 години с нормална бъбречна функция
Обичайно прилаганата дозировка при възрастни и деца над 12 години е 4000/500 mg пиперацилин/тазобактам на всеки 8 часа.
Пълната дневна доза пиперацилин/тазобактам зависи от тежестта и локализацията на инфекцията и може да варира от пиперацилин/тазобактам 2000/250 mg до пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg, въвеждани през 6 или 8 часа.
Препоръчваната доза при неутропенични пациенти е пиперацилин/тазобактам 4000/500 mg на всеки 6 часа в комбинация с аминогликозид.
Пациенти в старческа възраст с нормална бъбречна функция
Пиперацилин/тазобактам може да се използва в същите дози като при възрастни пациенти, освен в случаите на нарушена бъбречна функция (вж. по-долу):
Бъбречна недостатъчност при възрастни, пациенти в старческа възраст и деца (над 40 kg). приемащи дозата за възрастни
При пациенти с бъбречна недостатъчност интравенозната доза трябва да бъде коригирана съответно на степента на реалното нарушение на бъбречната функция.
Препоръчваните дневни дози са следните:
Препоръчителна доза за пиперацилин/тазобактам
| Креатининов клирънс (ml/min) | Обща доза | Разделени дози |
| 20-80 | 12/1,5 g/ден | 4000/500 mg q 8Н |
| <20 | 8/1 g/ден | 4000/500 mg q 12Н |
При пациенти на хемодиализно лечение, максималната дневна доза е пиперацилин/тазобактам 8/1 g. В допълнение, поради факта, че хемодиализната терапия отстранява 30%-50% от пиперацилина в рамките на 4 часа, една допълнителна доза пиперацилин/тазобактам от 2000/250 mg трябва да се приложи след всеки диализен период.
При пациенти с бъбречна и чернодробна недостатъчност, измерването на серумните нива на пиперацилин/тазобактам ще предостави допълнителни препоръки за корекция на дозата.
Деца на възраст от 2 до 12 години с нормална бъбречна функция
Пиперацилин/тазобактам се препоръчва единствено за лечение на деца с неутропения.
Неутропения
При деца с тегло по-малко от 40 kg дозата трябва да се коригира до 90 mg/kg (пиперацилин/тазобактам 80/10 mg), прилагана през 6 часа в комбинация с аминогликозид, като не надвишава 4000/500 mg пиперацилин/тазобактам на всеки 6 часа.
Бъбречна недостатъчност при деца на възраст от 2 до 12 години (или телесно тегло под 40 kg)
При деца с бъбречна недостатъчност, интравенозната дозировка трябва да бъде коригирана според степента на реалното нарушение на бъбречната функция, както следва
| Креатининов клирънс (ml/min) | Препоръчителна доза пиперацилин/тазобактам | Честота | Максимална дневна доза |
| >40 | Не е необходима корекция | Не е необходима корекция | Не е необходима корекция |
| 20-39 | 90 mg (пиперацилин/тазобактам 80/10 mg) /kg | q8H | 12/1,5 g/ден |
| <20 | 90 mg (пиперацилин/тазобактам 80/10 mg) /kg | q12H | 8/1 g/ден |
При деца с тегло < 50 kg, които са на хемодиализно лечение, препоръчваната доза е 45 mg (пиперацилин/тазобактам 40/5 mg)1 kg на всеки 8 часа.
Представените по-горе дозировки са само ориентировъчни. Всеки пациент трябва да бъде стриктно мониториран за признаци на лекарствена токсичност. Дозата на лекарството и интервалът на дозиране трябва да бъдат съответно коригирани.
Деца под 2 години
Пиперацилин/Тазобактам Каби не се препоръчва за приложение при деца под 2 години поради недостатъчно данни за безопасността.
Нарушена чернодробна функция
Не е необходима корекция на дозата.
Продължителност на терапията
Продължителността на терапията трябва да се определя от тежестта на инфекцията, клиничното състояние на пациента и развитието на бактериалната инфекция.
При остри инфекции лечението с Пиперацилин/Тазобактам Каби трябва да продължи 48 часа след отзвучаване на клиничната симптоматика или понижаване на температурата.
4.3 Противопоказания/Piperacillin/Tazobactam Kabi 4/0.5 g powder for sol. For inj./
Свръхчувствителност към пиперацилин или всеки друг бета-лактамен антибиотик и към тазобактам или който и да е друг бета-лактамазен инхибитор.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения
Сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафиДактични/ анафилактоидни /включително шок/) са съобщени при пациенти, получаващи терапия с пеницилини, включително пиперацилин/тазобактам. По-вероятно е тези реакции да се наблюдават при индивиди с анамнеза за чувствителност към множествени алергени.
Има съобщения за пациенти с анамнеза за пеницилинова свръхчувствителност, които са получили тежки алергични реакции при лечение с цефалоспорин.
Ако се получи алергична реакция по време на терапия с пиперацилин/тазобактам, антибиотичното лечение трябва да се преустанови. Сериозните реакции на свръхчувствителност може да изискват прилагането на адреналин и други животоспасяващи мерки.
Преди да се започне терапия с пиперацилин/тазобактам е необходимо да се направи внимателно проучване относно предшестващи реакции на свръхчувствителност към пеницилини, цефалоспорини и други алергени.
В случаите на тежка, персистираща диария, трябва да се обмисли възможността за антибиотико-индуциран животозастрашаващ псевдомембранозен колит. Началото на симптомите на псевдомембранозния колит може да бъде по време или след прекратяване на антибиотичната терапия. Следователно в подобни случаи трябва незабавно да бъде преустановено лечението с пиперацилин/тазобактам и да се вземат подходящи мерки.
Предпазни мерки
Могат да възникнат случаи на левкопения и неутропения, особено при продължителна терапия. Следователно трябва да се извършва периодична оценка на пълната кръвна картина.
Препоръчва се и провеждането на периодични тестове на органните функции, в това число на бъбречната и чернодробната функция при продължително лечение с лекарствения продукт.
При някои от пациентите лекувани с бета-лактамни антибиотици се наблюдава кървене. Тези реакции понякога се свързват с аномалии в коагулационните тестове, като време на съсирване, тромбоцитна агрегация и протромбиново време, и са по-вероятни при пациенти с бъбречна недостатъчност. При поява на кървене трябва да се прекрати антибиотичната терапия и да се приложи съответно лечение.
Трябва да се има предвид възможността за появата на резистентни микроорганизми, които биха причинили суперинфекции, особено в случай на продължителна терапия. Може да е необходимо микробиологично проследяване за установяване на всяка съществена суперинфекция. Трябва да се предприемат подходящи мерки, ако това се случи.
Пациентите могат да изпитат усещане за нервномускулна възбудимост или конвулсии, ако интравенозната доза надхвърли препоръчителната.
Този лекарствен продукт съдържа 4,7 mmol (108 mg) натрий в един флакон прах за инжекционен или инфузионен разтвор.
Този лекарствен продукт съдържа 9,4 mmol (216 mg) натрий в един флакон прах за инжекционен или инфузионен разтвор.
Да се има предвид при пациенти на контролирана натриева диета.
Случаи на хипокалемия са възможни при пациенти с ниски калиеви резерви или на съпътстваща терапия с калий-губещи препарати; при такива пациенти трябва да се извършват периодични определяния на серумните електролити. Могат да се наблюдават незначителни повишения на чернодробните ензими.
Терапията с пиперацилин е свързана с увеличен брой на случаите на температура и обрив при пациенти с кистозна фиброза ( вж. също точка 4.8).
Докато се натрупа допълнителен клиничен опит, пиперацилин/тазобактам не трябва да се използва при деца, които нямат неутропения.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Взаимодействия с пробенецид:
Съвместното прилагане на пробенецид и пиперацилин/тазобактам довежда до по-дълъг плазмен полуживот и по-нисък бъбречен клирънс за пиперацилин и тазобактам. Все пак пиковите плазмените концентрации и на двете лекарства не са засегнати.
Взаимодействия с антибиотици:
Не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия с тобрамицин или ванкомицин при здрави възрастни индивиди с нормална бъбречна функция Бъбречният клирънс на тобрамицин и гентамицин е ускорен при пациенти с тежка бъбречна дисфункция, на които се прилага пиперацилин/тазобактам. При тези пациенти е изключено смесването на пиперацилин/тазобактам с тобрамицин и гентамицин.
За информация, свързана със съвместното прилагане на пиперацилин/тазобактам с аминогликозиди, вижте т. 6.2.
Взаимодействия с антикоагуланти:
При едновременно прилагане с хепарин, орални коагуланти и други медикаменти, които могат да засегнат системата на кръвосъсирването включително тромбоцитната функция, трябва да се правят по-често съответни коагулационни тестове и да се провежда редовен мониторинг.
Взаимодействия с векуроний:
При съвместно прилагане на пиперацилин с векуроний може да се удължи невромускулната блокада, дължаща се на векуроний. Поради сходния си механизъм на действие се очаква, че невромускулната блокада, дължаща се на който и да е не деполяризиращ мускулен релаксант, може да се пролонгира в присъствието на пиперацилин. Това трябва да се има предвид при периоперативната употреба на пиперацилин/тазобактам.
Взаимодействия с метотрексат:
Пиперацилин може да намали екскрецията на метотрексат. Серумните нива на метотрексат трябва да бъдат проследявани при пациенти на терапия с метотрексат.
Взаимодействия с резултатите от лабораторните тестове:
Прилагането на пиперацилин/тазобактам може да доведе до фалшиво положителна реакция за глюкоза в урината, ако се използва метода за редукция на мед. Препоръчва се да се използват глюкозните тестове на базата на ензимната глюкозо-оксидазна реакция.
Има съобщения за положителни тест резултати при използването на Platelia Aspergillus EIA теста на Bio-Rad Laboratories при пациенти, получаващи инжекция пиперацилин/тазобактам, за които впоследствие е установено, че не са инфектирани с Aspergillus. Съобщава се за кръстосана реакция с не-Aspergillus полизахариди и полифуранози при използването на Platelia Aspergilus EIA теста на Bio-Rad Laboratories. Следователно трябва внимателно да се интерпретират позитивните тест резултати при пациенти, получаващи пиперацилин/тазобактам и да бъДат потвърдени чрез други диагностични методи.
4.6 Бременност и кърмене
Не съществуват достатъчно и добре контролирани проучвания върху прилагането на пиперацилин/тазобактам в комбинация или на пиперацилин или тазобактам самостоятелно при бременни. Изследванията върху животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3.) Пиперацилин и тазобактам преминават плацентарната бариера. Пиперацилин/тазобактам трябва да се прилага при бременни само при наличието на ясни показания.
Пиперацилин се екскретира в ниски концентрации в майчината кърма. Концентрациите на тазобактам в майчината кърма не са били проучени. Ефектът върху кърмачето не е ясен. Жени, които кърмят трябва да бъдат лекувани само при наличието на ясни показания. У кърмачетата могат да възникнат диария, гъбични инфекции и сенситизация.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания върху способността за шофиране и работа с машини.
Възможна е обаче поява на нежелани лекарствени реакции (вж. точка 4.8), които да засегнат способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Piperacillin/Tazobactam Kabi 4/0.5 g powder for sol. For inj./
Нежеланите лекарствени реакции са описани по честота, както следва: много чести: (>1/10); чести: (>1/100 до <1/10); нечести: (>1/1 000 до <1/100); Редки: (>1/10 000 до <1/1 000); много Редки: (<1/10 000), неизвестни (не могат да бъдат оценени на базата на наличните данни).
Най-често съобщаваните нежелани реакции са диария, гадене, повръщане и обрив, всяка от тях с честота на възникване >1%, но до <10%.
Инфекции и инфестации
Нечести:Кандидозна суперинфекция
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести: Левкопения, неутропения, тромбоцитопения
Редки: Анемия, прояви на кървене (вкл. и пурпура, епистаксис, удължено време на кървене), еозинофилия, хемолитична анемия
Много Редки: Агранулоцитоза, положителен директен тест на Coombs, панцитопения, удължено парциално тромбопластиново време, удължено протромбиново време, тромбоцитоза
Нарушения на имунната система
Нечести: Реакция на свръхчувствителност
Редки: Анафилактична/ анафилактоидна реакция (включително и шок)
Нарушения на метаболизма и храненето
Много Редки: Хипоалбуминемия, хипогликемия, хипопротеинемия, хипокалемия
Нарушения на нервната система
Нечести: Главоболие, безсъние
Редки: Мускулна слабост, халюцинации, гърчове
Съдови нарушения
Нечести: Хипотония, флебит, тромбофлебит
Редки: Зачервяване
Стомашно-чревни нарушения
чести: Диария, гадене, повръщане
Нечести: Запек, диспепсия, жълтеница, стоматит
Редки: Коремни болки, псевдомембранозен колит, сухота в устата
Хепато-билиарни нарушения
Нечести: Повишени стойности на аланин аминотрансферазата и аспартат аминотрансферазата
Редки: Повишен билирубин, повишена кръвна алкална фосфатаза, повишена гама-глутамилтрансфераза, хепатит
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
чести: Обрив, включително макулопапуларен обрив
Нечести: Пруритус, уртикария, еритема
Редки: Булозен дерматит, еритема мултиформе, повишено потоотделяне, екзема, екзантема
Много Редки: Синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза
Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан и костите
Редки: Артралгия, миалгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нечести: Повишен кръвен креатинин
Редки: Интерстициален нефрит, бъбречна недостатъчност
Много Редки: Повишено ниво на кръвноурейния азот
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нечести: Повишена температура, реакция на мястото на инжектиране
Редки: Втвърдяване, умора, оток
Прилагането на високи дози интравенозни бета-лактами (особено при пациенти с бъбречна недостатъчност), може да доведе до енцефалопатии (намалена яснота на съзнанието, миоклонус и гърчове).
Терапията с пиперацилин се свързва с повишена честота на втрисания и обриви при пациенти с кистична фиброза.
4.9 Предозиране
Симптоми
Съобщава се за случаи на предозиране при прилагане на пиперацилин/тазобактам в пост-маркетинговия период. Повечето от симптомите, в това число и гадене, повръщане и диария, са наблюдавани и при въвеждане на обичайно препоръчваните дози. При някои от пациентите в случаите на венозно инжектиране на по-високи от препоръчваните дози (особено при наличие на бъбречна недостатъчност) могат да се наблюдават нервно-мускулна възбудимост или гърчове.
Лечение на интоксикацията
В случай на предозиране трябва да се прекрати терапията с пиперацилин/тазобактам. Не е известен специфичен антидот.
Терапията трябва да бъде поддържаща и симптоматична в зависимост от клиничното състояние на пациента. При спешност да се приложат всички интензивни медицински мерки, както е показано при предозиране на пиперацилин.
Прекомерно високите серумни концентрации на пиперацилин или тазобактам ще бъдат намалени чрез хемодиализа ( за повече подробности вижте точка 5.2.).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: комбинация от пеницилини, вкл. и инхибитори на бета-лактамазата.
АТС код: J01CR05
Механизъм на действие:
Пиперацилин е широкоспектърен, полусинтетичен пеницилин, активен срещу множество Грам-положителни и Грам-отрицателни аеробни и анаеробни бактерии, и упражнява бактерицидно действие посредством инхибиране на синтеза на преградата и клетъчната стена. Тазобактам е сулфон на триазолилметил пеницилановата киселина и мощен инхибитор на много от бета-лактамазите, и особено на плазмид-медиираните ензими, които обикновено предизвикват резистентност към пеницилини и цефалоспорини, в това число и трета генерация цефалоспорини.
Наличието на тазобактам в лекарствения продукт пиперацилин/тазобактам усилва и разширява антибиотичния спектър на пиперацилин, като добавя към него и голяма част от бета-лактамаза продуциращите бактерии, обикновено резистентни към него или други бета-лактамни антибиотици. По този начин пиперацилин/тазобактам съчетава свойствата на широкоспектърен антибиотик и инхибитор на бета-лактамазата.
Механизъм на резистентност:
Наличието на тазобактам разширява спектъра на действие на пиперацилин, като включва микроорганизми, които иначе биха били резистентни на пиперацилин и други бета-лактамни антибиотици, поради образуването на бета-лактамаза. In vitro изследване показва, че бета-лактамаза тип I индуциращата способност на тазобактам е незначителна по отношение на Грам-отрицателните бактерии.
Проучвания in vitro показват синергичния ефект от действието на пиперацилин/тазобактам и аминогликозидите срещу Pseudomonas aeruginosa и други бактерии, в това число и бета-лактамаза продуциращи щамове.
Гранични стойности:
Граничните стойности на минималната инхибираща концентрация (MIC), отделящи чувствителните, микроорганизмите с междинна чувствителност и резистентните, са определени, както следва:
Класификация на Института по клинични и лабораторни стандарти (CLSI) 2006:
((((
Честотата на придобитата резистентност може да варира на географски признак и с времето при определени видове, затова е желателно да се разполага с информация за локалната резистентност, особено когато става дума за терапия на тежки инфекции. При необходимост да се търси експертна помощ в случаите, когато локалната честота на резистентността е такава, че ползата от прилагането на противомикробното средство, поне при някои инфекции, е под въпрос.
Обичайно чувствителни видове
Грам-положителни аероби
Brevibacterium spp
Enterococcus faecalis
Listeria monocytogenes
Метицилин-чувствителни
Staphylococcus spp.
Streptococcus pneumoniae
Streptococcus pyogenes
Стрептококи от група В
Streptococcus spp
Грам-отрицателни аероби
Branhamella catarrhalis
Citrobacter koseri
Haemophilus influenzae*
Haemophilus spp.
Proteus mirabilis
Salmonella spp.
Shigella spp.
Грам-положителни анаероби
Clostridium spp.
Eubacterium spp.
Peptococcus spp.
Peptostreptococcus spp.
Грам-отрицателни анаероби
Bacteroides fragilis*
Bacteroides fragilis group
Fusobacterium spp.
Porphyromonas spp.
Prevotella spp. *
Видове, при които придобитата резистентност може да бъде проблем
Грам-положителни аероби
Метицилин чувствителен
Staphylococcus aureus
Метицилин чувствителен
Staphylococcus epidermis
Enterococcus avium ($)
Enterococcus faecium (+ $)
Propionibacterium acnes ($)
Viridans streptococci
Грам-отрицателни аероби
Acinetobacter spp. (+ $)
Burkholderia cepacia
Citrobacter freundii
Enterobacter spp.
Escherichia coli*
Klebsiella spp.
Proteus, индол позитивен
Pseudomonas aeruginosa *
Pseudomonas spp. *
Pseudomonas stutzeri $
Serratia spp.
Грам-отрицателни анаероби
Bacteroides spp. *
Принципно резистентни организми
Грам-положителни аероби
Corynebacterium jeikeium
Staphylococcus spp. (метицилин устойчив)
Грам-отрицателни аероби Legionella spp.
Stenotrophomonas maltophilia +$
* Клиничната ефикасност е демонстрирана за регистрираните показания.
($) Микробни видове, показващи междинна чувствителност
(+) Видове, за които степени на резистентност (повече от 50%) бяха наблюдавани в една или повече зони/страни/региони в рамките на ЕС.
5.2 Фармакокинетични свойства
Разпределение
Пиковете в плазмените концентрации на пиперацилин и тазобактам се достигат веднага след прекратяване на венозното инфузиране или инжектиране. Получените плазмени нива на пиперацилин при едновременно приложение с тазобактам са сходни на тези, които се достигат при самостоятелното прилагане на еквивалентни дози пиперацилин.
Наблюдава се по-голямо правопропорционално нарастване (приблизително 28%) в плазмените концентрации на пиперацилин и тазобактам с увеличаването на дозата в дозовйя интервал от 2000/250 mg до 4000/500 mg пиперацилин/тазобактам.
Пиперацилин и тазобактам се свързват с плазмените протеини в 20 до 30%. При това свързването и на двата препарата не зависи от наличието на другата съставка. Свързването на метаболита на тазобактам с плазмените белтъци е пренебрежимо малко.
Пиперацилин/тазобактам се разпространява в значителна степен в тъканите и телесните течности, включително и в чревната лигавица, жлъчния мехур, белите дробове, жлъчния сок и костите.
Биотрансформация
Пиперацилин се метаболизира до незначителен микробиологично активен десетилметаболит. Тазобактам се метаболизира до единствен метаболит, за който не се установява микробиологична активност.
Елиминиране
Пиперацилин и тазобактам се елиминират през бъбреците посредством гломерулна филтрация и тубулна секреция.
Пиперацилин се екскретира бързо като непроменено лекарство, като в урината се установява наличие на 68% от въведената доза. Тазобактам и неговият метаболит се екскретират главно чрез бъбречна екскреция, като 80% от въведената доза се явяват под формата на непроменено лекарство, а останалото количество - под формата на единствения метаболит. Пиперацилин, тазобактам и десетил пиперацилин се секретират и в жлъчката.
След еднократно и многократно прилагане на пиперацилин/тазобактам при здрави индивиди, плазменият полуживот на пиперацилин и тазобактам варира от 0,7 до 1,2 часа и не се повлиява от дозата или продължителността на инфузията. Времето за елиминиране на пиперацилин и тазобактам нараства с намаляване на бъбречния клирънс.
Не се наблюдават съществени промени във фармакокинетиката на пиперацилин вследствие присъствието на тазобактам. Пиперацилин вероятно намалява скоростта на елиминиране на tazobactam.
Нарушена бъбречна функция
Пиперацилин и тазобактам са хемодиализируеми: 31% (пиперацилин) и 39% (тазобактам) от въведените дози се филтруват. При перитонеална диализа 5% от въведения пиперацилин и 12% от въведения тазобактам са намерени в диализната течност. Пациенти, лекувани с хронична амбулаторна перитонеална диализа, трябва да получават същата доза като не-диализни пациенти с тежка бъбречна недостатъчност.
Увредена чернодробна функция
Плазмените концентрации на пиперацилин и тазобактам са удължени при пациенти с чернодробна недостатъчност. Времето на полуживот на пиперацилин и на тазобактам нараства с приблизително 25% и 18% съответно при пациенти с чернодробна цироза, в сравнение със здрави индивиди. Все пак, корекции на дозата при пациенти с чернодробна недостатъчност не са необходими.
Деца
Съществуват изследвания върху фармакокинетиката на пиперацилин/тазобактам в детската възраст при интраабдоминални и други инфекции. Във всяка възрастова група бъбречната фракция на елиминиране на пиперацилин и тазобактам е приблизително 70% и 80%, респективно, като при възрастните.
Средни стойности на фармакокинетичните параметри за пиперацилин/тазобактам при деца от различни възрастови групи.
| Възрастова група | Пиперацилин Полу-живот |
Пиперацилин Клирънс (ml/min/kg) |
Тазобактам Полу-живот |
Тазобактам Клирънс (ml/min/kg) |
| 2-5 години | 0,7 | 5,5 | 0,8 | 5,5 |
| 6-12 години | 0,7 | 5,9 | 0,9 | 6,2 |
5.3 Предклинични данни за безопасност
Неклиничните данни не показват особен риск за хората на базата на конвенционалните изпитвания за токсичност при многократно прилагане и генотоксичност. Не са провеждани проучвания за канцерогенност с пиперацилин/тазобактам.
При проучване на фертилността с комбинацията пиперацилин и тазобактам се наблюдава намаляване на броя на родените плъхчета и нарастване на броя на фетусите със закъсняла осификация и вариетети на ребрата след интраперитонеално въвеждане на антибиотиците при плъхове. Фертилността на F1 поколението и ембрионалното развитие на F2 поколението не се влошават. Едно проучване на тератогенността при плъхове не показа тератогенни ефекти след интравенозно прилагане. При плъхове ефектите върху ембрионалното развитие са наблюдавани при токсични дози за майчиния организъм. Пери/постнаталното развитие е влошено (намалени тегла на фетусите, увеличение в смъртността при малките плъхчета, увеличение на броя на мъртвородените плъхчета), успоредно с токсичността за майчиния организъм след интраперитонеално прилагане при плъхове.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Няма.
6.2 Несъвместимости
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти с изключение на тези, посочени в точка 6.6.
Винаги когато пиперацилин/тазобактам се използват съвместно с друг антибиотик ( напр. аминогликозиди), лекарствените препарати трябва да се въвеждат поотделно. Смесването на пиперацилин/тазобактам с аминогликозиди in vitro може да доведе до съществено инактивиране на аминогликозидите.
Пиперацилин/тазобактам не трябва да се смесват с други лекарства в една спринцовка или инфузионна банка, тъй като съвместимостта не е проучена.
Пиперацилин/Тазобактам Каби трябва да се въвежда през самостоятелна интравенозна система отделно от всякакви други лекарства, освен ако не е налице доказана съвместимост. Поради химична нестабилност пиперацилин/тазобактам не трябва да се използва в разтвори, които съдържат натриев бикарбонат.
Разтвор на Рингер Лактат (Разтвор на Хартман) е несъвместим с пиперацилин/тазобактам.
Пиперацилин/тазобактам не трябва да се добавя към кръвни продукти или албуминови хидролизати.
6.3 Срок на годност
Стерилен прах за инжектиране в опаковка готова за продажба: 24 месеца.
Приготвен/разреден разтвор на Пиперацилин/Тазобактам Каби:
разтворът е химически и физически стабилен в продължение на 24 часа при температура 2-8 °С.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва веднага.
Ако не се използва веднага, времето и условията на съхранение преди употреба са на отговорност на ползвателя и не би трябвало да надвишават 24 часа при температура 2-8 °С, освен ако разреждането/разтварянето е извършено при контролирани и валидирани условия.
Неизползваният разтвор трябва да се изхвърли.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25 °С.
Съхранявайте флаконите във вторичната опаковка.
За условията на съхранение на приготвения/разреден продукт вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Пиперацилин/Тазобактам Каби 2 g/0,25 g :
Безцветен стъклен флакон (тип II) от 15 ml, затворен с хлоробутилова гумена запушалка. Опаковки от 1, 5 и 10 флакона.
Безцветен стъклен флакон (тип II) от 50 ml, затворен с хлоробутилова гумена запушалка. Опаковки от 1, 5 и 10 флакона.
Пиперацилин/Тазобактам Каби 4 g/0,5g
Безцветен стъклен флакон (тип II) от 50 ml, затворен с хлоробутилова гумена запушалка. Опаковки от 1, 5 и 10 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Указания за приготвяне:
За интравенозно инжектиране:
Всеки флакон Пиперацилин/Тазобактам Каби (2,25 g) трябва да се разтвори с помощта на 10 ml от някой от посочените разтворители.
Всеки флакон Пиперацилин/Тазобактам Каби (4,5 %) трябва да се разтвори с помощта на 20 ml от някой от посочените разтворители:
- стерилна вода за инжекции
- 9 mg/ml (0.9%) разтвор на натриев хлорид
Разклатете до пълно разтваряне.
Интравенозното инжектиране трябва да продължи най-малко 3-5 минути.
За интравенозна инфузия:
Всеки флакон Пиперацилин/Тазобактам Каби (2,25 g) трябва да се разтвори с помощта на 10 ml от някой от по-горе написаните разтворители.
Всеки флакон Пиперацилин/Тазобактам Каби (4,5 g) трябва да се разтвори с помощта на 20 ml от по-горе написаните разтворители.
Готовият разтвор трябва да се разреди допълнително до най-малко 50 ml с един от следните разредители декстроза 5% във вода за инжекции или натриев хлорид 9 mg/ml (0.9%) разтвор за инжекции, или декстран 6% в 0.9% натриев хлорид.
Само за еднократна употреба.
Неизползваното количество разтвор да се изхвърли.
Разтварянето/разреждането трябва да се извършва при асептични условия.
Приготвеният разтвор трябва да се инспектира визуално за наличие на частици и промяна в
цвета преди прилагането му.
Разтворът трябва да се използва само, ако е бистър и без частици.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Фрезениус Каби България ЕООД ул. Ал. Жендов 1, ет. 6, ап. 37 1113 София България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА / РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
200906
200907
