Кратка характеристика на продукта/Phenobarbital Sopharma sol. inj. 100 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Phenobarbital SOPHARMA 100 mg/ ml solution for injection
ФЕНОБАРБИТАЛ СОФАРМА 100 mg/ ml инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка ампула PHENOBARBITAL SOPHARMA от 2 ml съдържа активно вещество фенобарбитал натрий (phénobarbital sodium) 200 mg.
За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Phenobarbital Sopharma sol. inj. 100 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
Инжекционен разтвор. Безцветен до бледожълт разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
• Лечение на гърчове при: епилепсия"(парциални пристъпи, генерализирани тонични, клонични и тонично-клонични гърчове); в комплексната терапия на остри състояния, протичащи с гърчове или епилептичен статус;
• Премедикация при хирургични интервенции.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Прилага се интравенозно, интрамускулно или подкожно.
Препоръчва се интравенозния път на приложение, поради трудното постигане на необходимите терапевтични плазмени концентрации при интрамускулно или подкожно приложение.
Подкожното приложение не се препоръчва поради риск от развитие на тьканна некроза на мястото на прилагане.
Антиконвулсивна терапия
Възрастни
Прилага се интравенозно в дози от 100-200 mg. Максимална денонощна доза 600 mg.
Епилептичен статус
При епилептичен статус се въвежда бавно интравенозно в доза 10-20 mg/kg телесно тегло. При необходимост същата доза може да се повтори. Максимална денонощна доза 600 mg.
Деца
Прилага се интравенозно по 10-20 mg/kg телесно тегло. Подържаща доза 1-6 mg/kg телесно тегло дневно.
Епилептичен статус
По 15-20 mg/kg телесно тегло бавно интравенозно за период от 10-15 минути.
Пациенти с нарушена бъбречна Функция
При пациенти с увредена бъбречна функция или пациенти над 65 г, при които се наблюдават бъбречни увреждания, е необходимо намаляване на дозата, поради бъбречната екскреция на фенобарбитал.
Използването на лекарствения продукт при тези групи пациенти трябва да бъде обект на клинична преценка на съотношението полза/риск. ,
Премедикации при хирургични интервенции
По 100-200 mg интрамускулно 60-90 минути преди операция.
4.3 Противопоказания/Phenobarbital Sopharma sol. inj. 100 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
• Свръхчувствителност към активното вещество/а или някое от помощните вещества
• Порфирия;
• Тежки нарушения на чернодробната функция;
• Респираторни заболявания, съпроводени с диспнея и обструктивен синдром;
• Бременност и кърмене;
• Данни за зависимост към алкохол и лекарства.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
- При лечение с фенобарбитал могат да се наблюдават парадоксални реакции, особено при пациенти в напреднала и детска възраст, които сс изразяват в поява на възбуда, объркване, последвано от потискане на централната нервна система. Това изисква внимателно определяне на терапевтичните дози и тяхното коригиране при такива пациенти.
- При пациенти, лекувани по различни показания с антиепилептични средства, е съобщавано за поява на суицилни мисли и поведение. Метаанализ на рандомизпрани, плацебо-контролирани клинични проучвания при използване на антиепилептични продукти също показва леко повишен риск от суицидни идеи и поведение. Механизмът на появата на подобни мисли и поведение не е известен и наличните данни не изключват възможността от повишен риск при лечение с фенобарбитал.
- По време на лечението с антиепилептични продукти е необходимо внимателно проследяване на пациентите за поява на суицидни мисли и необичайни промени в поведението. Необходимо е пациентите (и обслужващите ги лица), в случай на поява на такива симптоми, да бъдат посъветвани незабавно да потърсят лекарски съвет.
- При продължително приложение е възможно развитие на лекарствена зависимост, поради което е необходимо внимателно наблюдение на пациентите за евентуални симптоми на поява на лекарствена зависимост, като се препоръчва краткотрайно лечение с продукта.
- При внезапното му спиране след продължително лечение е възможна поява на симптоми на отнемане, което изисква фенобарбитал да се прилага само за кратко време, а спирането на приложението в тези случаи трябва да става с постепенно намаляване на дозите.
- Фенобарбитал притежава изразено потискащо действие върху централната нервна система и може да доведе до нарушения в регулацията на кръвообращението и поява на колапс, особено при интравенозното му приложение.
- Необходимо е да се прилага с внимание при пациент с хипертиреодизъм, тъй като барбитуратите изместват тироксина от плазмените протеини и могат да предизвикат обостряне на симптомите на заболяването.
- При пациенти с хипофункция на надбъбречната жлеза е възможно отслабване на системното действие на екзогенния и ендогенния хидрокортизон при прилагане на фенобарбитал.
- Билкови продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericumper/orafum), не трябва да се използват едновременно с фенобарбитал. поради риск от понижаване на плазмените му концентрации и съответстващо понижаване на клиничния ефект от прилагането му (вж. точка 4.5).
- При употребата на този лекарствен продукт се съобщава за животозастрашаващи кожни реакции, като синдром на Sievens-Johnson и токсична епидермална некролиза.
- Необходимо е пациентите да бъдат предупредени за признаците и симптомите и внимателно наблюдавани за появата на такива кожни реакции. Рискът от поява на синдром на Stevens -Johnson или токсична епилермална некролиза е най-висок през първите седмици от лечението.
- При наличие на симптоми или признаци на токсична епидермална некролиза или синдром на Sievens-Johnson (например прогресиращ кожен обрив, често с мехури или мукозни лезии), лечението с фенобарбитал трябва да се прекрати.
- Най-добри резултати в овладяването на синдром на Sievens-Johnson и токсична епидермална некролиза са налице при ранното диагностициране и незабавното прекратяване на подозирания лекарствен продукт. Ранното спиране на лечението е свързано с по-добра прогноза.
- Ако пациент развие синдром на Sievens-Johison или токсична епидермална некролиза по време на приложението на фенобарбитал. този лекарствен продукт не трябва да се прилага отново на същия пациент.
- При интравенозно приложение е препоръчително ла бъдат използвани по-големи вени. за да се сведе до минимум риска от тромбофлебити и флеботромбози.
- Интравенозното въвеждане трябва да става бавно, като се мониторира артериално налягане, дишане, сърдечна дейност и жизнените показатели по време на манипулацията. Необходимо е ла има готовност за реанимационни мерки, включително и изкуствена вентилация.
- Интрамускулното инжектиране трябва да се извършва дълбоко в големи мускули (напр. gluteus maximus). Повърхностното интрамускулно инжектиране на фенобарбитал е болезнено и може да предизвика стерилен абсцес на мястото на приложението. Количеството разтвор за еднократно мускулно приложение не трябва да надвишава 5 ml, независимо от концентрацията на медикамента, поради опасност от възпаление на подлежащите тъкани.
- Парентсралните разтвори на фенобарбитал натрий са силно алкални, поради което е необходимо да се прилага строго венозно и да се избягва перивазалното им въвеждане, тъй като това крие риск от локални тъканни увреждания и последваща некроза. По същата причина, лекарственият продукт не се прилага интраартериално. тъй като може да предизвика спазъм, болка и гангрена.
- Преди парентерална употреба трябва да се направи визуална оценка на ралвора за бистрота и промяна в цвета.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Влияние на фенобарбитал върху други лекарства
Фенобарбитал е мощен индуктор на чернодробните микрозомални ензимни системи, поради което може да ускори метаболизма на всяко лекарство, което се метаболизира от тези системи и да намали терапевтичния му ефект. При едновременна употреба на фенобарбитал с:
- перорални антикоагуланти (дикумарол, варфарин) - засилва се метаболизма им и се намалява хипопротромбинемичния ефект (необходим е периодичен контрол на протромбиновото време и коригиране дозата на антикоагуланта).
- сърдечни гликозиди при едновременна употреба серумите нива па дигоксин може да намалеят наполовина.
- антиаритмични (хинидин. дизопирамид) - необходимо е да се следят плазмените нива на тези средства при добавяне или прекъсване на фенобарбитал в хода на лечението, за да се предотврати възможността да се загуби контрол върху аритмията. Необходима е корекция на дозите.
- бета-блокери - метопролол, тимолол и пропранолол (намалява плазмената концентрация на пропраиолол с до 30%).
- блокери на калциевите канали - фенобарбитал намалява бионаличността на верапамил, нимодипин, нифедипин, фелодипин, иерадипии и дилтиазем, което може да наложи увеличаване на дозата им.
- метронидазол - скъсява времето на плазмения му полуживот поради усилено хидроксилиране и метаболизъм в черния дроб.
- доксициклин - намалява се времето на полуживот на доксициклин; този ефект може да продължи до две седмици след прекратяване приложението на фенобарбитал.
- гризеофулвин - понижава се резорбцията му при перорално приложение
- циклоспорин - намалява се плазмената му концентрация при едновременно приложение с фенобарбитал.
- антидепресанти (пароксетин. миансерин, трициклични антидепресанти) - може да доведе до намаляване на техните ефекти поради индукция на чернодробните ензими от фенобарбитал. Необходимо е мониториране на плазмените нива на трицикличните антидепресанти и особено при пациенти с недостатъчен терапевтичен отговор при стандартни дози.
- естроген-съдържащи перорални котрацептивни средства намаляване на тяхната ефективност поради ускоряване на метаболизма на естрогените.
- кортикостероиди - фенобарбитал засилва метаболизма на екзогенните кортикостероиди поради индукция на чернодробните микрозомални ензими.
- някои противотуморни средства и някои антивирусни продукти (абакавир, ампренавир, индинавир, нелфинавир, лопинавир и др.). Възможно е плазмените им концентрации да бъдат понижени при едновременно приложение с фенобарбитал.
- антиконвулсивни средства (карбамазепин, примидон, ламотрижин и зонизамид) -намаляват се плазмените им концентрации. Този ефект е много по-силно изразен при деца.
- метадон - понижава нивата на метадон в кръвта, което може да доведе до поява на абстинентни симптоми при пациенти, поддържани на метадон, след добавяне на фенобарбитал към лечението.
- трописетрон - плазмената му концентрация намалява при едновременна употреба с фенобарбитал.
- торемифен - метаболизмът му може да бъде ускорен от фенобарбитал.
Влияние върху ефектите на фенобарбитал
- употребата на алкохол по време на лечение с фенобарбитал води до усилване седативния ефект на фенобарбитал върху ЦНС. При едновременно приложение с други лекарствени средства, потискащи ЦНС (седативни, сънотворни, анксиолитици, някои антихистамини), е възможен адитивен потискащ ефект.
- антидепресанти - включително МAО-инхибиторите могат да антагонизират антиепилептичното действие на фенобарбитал, тъй като понижават конвулсивният праг.
- антиепилептични средства - плазмените концентрации на фенобарбитал се повишават при едновременна употреба с окскарбазспин, фенитоин, валпроева киселина и натриев валпроат. Фенобарбитал понижава метаболизма на фенитоин и усилва токсичността му.
- едновременното приложение на фенобарбитал и антипсихотици (напр. халоперидол, хлорпромазин, тиоридазин) може да доведе до обратен на антиконвулсивния ефект и до понижаване на конвулсивния праг. Също така фенобарбитал ускорява метаболизма на халоперидол. което понижава значително плазмените му концентрации.
- фенотиазин, наркотични аналгетици - усилват седативния ефект на фенобарбитал.
- мемантин - възможно е ефектът от фенобарбитал да се намали.
- жълт кантарион (Hypericumperforatum) - ефектът от приложението на фенобарбитал може да бъде намален при едновременна употреба на билкови продукти, съдържащи жълт кантарион, в резултат на индукция на чернодробните микрозомални ензимни системи, метаболизиращи фенобарбитал.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност
Употребата му при бременни е противопоказана, тъй като фенобарбитал преминава лесно през плацентарнага бариера и може да предизвика респираторна депресия в новородените. Наблюдавани са различни аномалии при новородените (хипопластични деформации до липса на фаланги на горните крайници, черепни и лицеви малформации) при лечение на бременни жени с фенобарбитал.
Кърмене
Продуктът се екскретира с майчината кърма и също така може да предизвика потискане на централната нервна система при кърмачета.
При необходимост от лечение на майката кърменето трябва да се преустанови.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа е машини
Показанията, при които се прилага фенобарбитал, изключват шофиране и работа е машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Phenobarbital Sopharma sol. inj. 100 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по честота по MedDRA конвенцията и по системо-органни класове. Честотите са дефинирани като: много чести (>1/10), чести (>1/100 до < 1 /10), нечести (> 1 /1 000 до < 1 /100). редки (> 1 /10 000 до < 1 /1 000). мiioi о редки (< I /10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести - фолатен дефицит, мегалобластна анемия, лимфоцитоза;
Редки - агранулоцитоза, тромбоцитопения.
Нарушения на имунната система
Редки - реакции на свръхчувствителност, като ангиоедем.
При приложение на фенобарбитал се съобщава за отделни случаи на поява на синдром на свръхчувствителност (DRESS синдром), който се характеризира с повишена температура, обрив, лимфаденопатия, лимфоцитоза, еозинофилия и други хематологични отклонения, както и системни прояви от страна на черен дроб, бъбреци, бял дроб. Понякога този синдром може да предизвика животозастрашаващи състояния.
Сърдечни нарушения
Нечести - брадикардия.
Съдови нарушения
Хипотония, синкоп.
Психични нарушения
Промяна в настроението, възбуда, обърканост, нервност, халюцинации, депресия, психични нарушения, когнитивни и паметови нарушения.
Нарушения на нервната система
Чести - седация;
Нечести - потискане на ЦИС, атаксия, хиперкинезия, световъртеж, главоболие, нарушения на фините движения.
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Нечести - остра респираторна депресия, апнеа, ларингоспазъм или бронхоспазъм (при бързо венозно приложение).
Стомашно-чревни нарушения
Нечести - гадене, повръщане, диария или запек.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести - зачервяване, кожни обриви;
Редки - ексфолиативен дерматиз;
Много редки тежки кожни нежелани реакции (SC AKs): докладвани еа синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза (вж.точка 4.4).
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Много чести - контрактура на Dupuytren, контрактуpa на стъпалото, фиброми: наблюдават се при дългосрочно приложение на фенобарбитал.
Съобщава се за намаляване минералната плътност на костите, остеопения, остеопороза и фрактури при пациенти на дългосрочно лечение с фенобарбитал.
Механизмът, по който фенобарбитал оказва влияние върху костния метаболизъм, все още не е установен.
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Нечести - нарушение на либидото, импотенция.
Нарушения на метаболизма и храненето
Повишаване на нуждите от вит. Д, рахит, остеомалация, хипокалциемия.
Хепатобилиарни нарушения
Нечести - чернодробни увреждания;
Редки - токсичен хепатит, жълтеница.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Нкстравазална болка (некроза).
4.9 Предозиране
Симптоми
При предозиране се наблюдават симптоми на потискане на централната нервна система, които преминават в кома с тежка хипотония, задълбочаваща се олигурия и дихателна депресия.
Лечение
При нормална бъбречна функция се прилага форсирана диуреза, като при анурия и шок се препоръчва хемодиализа или хемоперфузия. Провеждат се мероприятия за поддържане на дихателната функция с асистирано дишане и кислород, стандартна противошокова терапия с вазопресорни и други продукти, алкализиране на урината. Необходимо е да се мониторират виталните функции и водно-електрол изпия баланс. Лечението е симптоматично поради липса на специфичен антидот.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антиепилеитици; барбитурати,
АТС код: N03АА02
Фенобарбигал е барбитурово производно с изразен депресивен ефект върху ЦНС и продължително действие. Притежава и добре изразена антиконвулсивна активност. Дозазависимо потиска дихателния център. Той е мощен индуктор на чернодробните Р-450 микрозомални ензимни системи.
Механизмът на действие се свързва със способността му да засилва потискащото действие на ГАМК (САВА) в нервните синапси, като взаимодейства с барбитуратния участък на бензодиазепин-ГАМК-рецепторния комплекс. Покмтира аналгетичния ефект на аналгетиците, спазмолитичния ефект на холинолитиците и другите спазмолитици върху гладката мускулатура на матката, уретрата и пикочния мехур. Притежава умерен хипотензивен ефект.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
При парентерално приложение в терапевтични дози фенобарбитал достига плазмени концентрации от порядъка на 23,4 - 25,6 mg/l, като при интрамускулно приложение времето за достигане на максимални плазмени концентрации е приблизително 90 минути, а интравенозно - 15 минути.
Разпределение
Фенобарбитал се свързва с плазмените протеини до 20-60%. Разпределя се в органите и тъканите. Преминава кръвно-мозьчпата и плацептарната бариери. Натрупва се избирателно в мозъка и черния дроб на фетуса. Преминава плацентарната бариера и се екскретира с майчиното мляко.
Кумулира при многократно приложение и има коефициент на разпределение 0,65. При нарушена бъбречна функция действието му се удължава.
Биотрансформация
Метаболизира се в черния дроб главно чрез хидроксилиране, като основният му метаболит р-
ИуатохургюпоЬагЬПа! е неактивен фармакологично.
Елиминиране
Елиминира се в около 21% чрез бъбреците посредством гломерулна филтрация, предимно в непроменен вид. Времето на полуживот варира от 1,5 до 4,9 дни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При перорално приложение на плъхове LD50 е 660 mg/kg телесно тегло. При различните животински видове и при хора фенобарбитал, независимо от начина на приложение, се фиксира в невроните на мозъчната кора, хипоталамуса и мезенцефалона. Приет в токсични дози уврежда клетките по пътя на нарушаване на редокс-ензимната верига, чрез което се блокират окислителните процеси. След приложение в токсични дози предизвиква хиперемия, оток на мозъка и мозъчната обвивка и дегенеративни изменения в мозъчната кора и части от подкорието. В паренхимните органи предизвиква венозен застой и дистрофични промени в черния дроб.
Притежава дозазависимо ембриотоксично и тератогенно действие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Динатриев едетат
Пропиленгликол
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Несъвместим е с голям брой лекарства и разтворители, поради което не трябва да се смесва с други лекарствени продукти и разтворители в една спринцовка.
6.3 Срок на годност
2 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в оригиналната опаковка, на защитено от светлина място.
Да се съхранява под 25°С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца.
Да не се замразява!
6.5 Вид и съдържание на опаковката
Ампули от кафяво стъкло с вместимост 2 ml, с маркировка за отваряне на ампулата - точка над шийката на ампулата.
10 ампули в блистер от PVC фолио; 1 или 10 блистера в картонена кутия, заедно с листовка
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
СОФАРМА АД
ул. Илиенско шосе 16, 1220 София, България
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20020052
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Дата на първо разрешаване: 17.01.2002
Дата на последно подновяване: 20.12.2007
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Февруари, 2012
