КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Noax 50 mg orodispersible tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
NOAX 50 mg orodispersible tablets
НОАКС 50 mg таблетки, диспергиращи се в устата
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 50 mg трамадол хидрохлорид (tramadol hydrochloride).
Помощни вещества: съдържа аспартам, източник на фенилаланин. Виж т. 4.4 за допълнителна информация.
За пълния списък на помощните вещества виж т. 6.1.
3. ФАРМАЦЕВТИЧНА ФОРМА/Noax 50 mg orodispersible tablets/
Таблетка, диспергираща се в устата.
Кръгла, бяла, двустранно вдлъбната таблетка, обозначена с 'Т' от едната страна и с '50' от другата, с характерен ментов вкус.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Лечение на умерена до силна болка
4.2. Дозировка и начин на приложение
Както при всички аналгетици, дозата на Ноакс следва да се определи съобразно остротата на болката и клиничния отговор на пациента.
Ако не е предписано друго, таблетките трамадол се приемат, както следва:
Възрастни и деца над 12 години
За перорално приложение:
Остра болка:
Първоначалната доза е 50-100 mg в зависимост от интензитета на болката. Тя може да бъде последвана от дози от 50 или 100 mg 4 часа по-късно, а продължителността на терапията да бъде съобразена с клиничната необходимост. Общата дневна доза от 400 mg не трябва да се превишава, освен при специални клинични обстоятелства.
Болка, свързана с хронични състояния:
Използвайте първоначална доза от 50 mg и след това титрирайте дозата съобразно силата на болката. Първоначалната доза може да бъде последвана при необходимост от 50-100 mg. Препоръчителните дози са само индикативни. Пациентите следва винаги да приемат най-ниската доза. която осигурява ефективен контрол на болката. Общата дневна доза от 400 mg не трябва да се превишава, освен при специални клинични обстоятелства. Необходимостта от продължаване на лечението следва да се оценява на редовни интервали, тъй като се съобщава за симптоми на абстиненция и зависимост (виж т. 4.4).
Пациенти в напреднала възраст:
Може да се използва обичайната дозировка, макар че следва да се отбележи, че при доброволци над 75-годишна възраст, времето на полуелиминиране на трамадола се увеличава със 17 % след перорален прием. Следва да се обмисли промяна на дозата или увеличаване на интервала между дозите.
Бъбречна недостатъчност/ бъбречна диализа:
Елиминирането на трамадола може да се удължи. Да се използва обичайната първоначална доза. За пациенти с креатининов клирънс < 30 ml/min. интервалът между дозите трябва да се увеличи на 12 часа. Трамадол не се препоръчва за пациенти с остра бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 10 ml/min). Тъй като трамадолът се отстранява много бавно чрез хемодиализа или хемофилтрация, прием след диализата за поддържане на болкоуспокояващия ефект обикновено не се налага.
Чернодробна недостатъчност:
Елиминирането на трамадола може да се удължи. Да се използва обичайната първоначална доза, но при чернодробна недостатъчност интервалът между дозите трябва да се увеличи на 12 часа и дозата да се намали, ако е необходимо. Трамадол не се препоръчва за пациенти с остра чернодробна недостатъчност.
Деца под 12 години:
Не се препоръчва.
Таблетката се разтваря бързо в устата и след това може да се погълне с или без вода. Като алтернатива, таблетката може да се разтвори в половин чаша вода, да се разбърка и изпие веднага и независимо от храненията.
4.3. Противопоказания/Noax 50 mg orodispersible tablets/
Ноакс не трябва да се прилага на пациенти с доказана свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества.
Продуктът не трябва да се дава на пациенти, страдащи от остра интоксикация или предозиране с алкохол, хипнотици. централно действащи аналгетици, опиоиди или психотропни лекарства.
Както другите опиоидни аналгетици. трамадол не трябва да се дава на пациенти, които приемат инхибитори на моноамин оксидаза и до две седмици след преустановяване на този прием.
Лекарството не трябва да се приема едновременно с nalbuphine, buprenorphine или pentazocine (виж 4.5).
Ноакс е противопоказан при лечение на наркотична зависимост.
Ноакс е противопоказан при пациенти, страдащи от неконтролирана епилепсия.
Ноакс не трябва да се приема по време на кърмене, ако е необходимо продължително лечение, т.е. повече от 2-3 дни.
Ноакс не е подходящ за деца под 12 годишна възраст.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения:
В терапевтични дози Ноакс има потенциала да причини абстинентни симптоми. Рядко се съобщава за случаи на зависимост и злоупотреба. Но Ноакс трябва да се използва само за кратки периоди и под строг медицински надзор при пациенти с тенденция към злоупотреба с лекарства или зависимост.
В терапевтични дози се съобщава за отзвучаващи симптоми с честота от 1 на 8,000 случаи. Съобщенията за зависимост и злоупотреба са по-редки. Поради този потенциал, клиничната необходимост от продължаване на лечението с аналгетика трябва редовно да се преразглежда. При пациенти с тенденция към злоупотреба с лекарства или зависимост лечението трябва да бъде за кратки периоди и под строг медицински контрол.
Ноакс е неподходящ като заместител за опиоидно - зависими пациенти. Макар да е антагонист на опиоидите, той не може да потисне морфин озвучаващите симптоми.
Консумацията на алкохол и едновременното приемане на Carbamazepine не се препоръчват по време на лечението.
Предпазни мерки:
Ноакс трябва да се използва внимателно при пациенти с травма на главата, повишено вътречерепно налягане, влошена чернодробна и бъбречна функция, понижено ниво на съзнание и при пациенти, податливи на конвулсивни нарушения или в шок.
Съобщава се за конвулсии в терапевтичните дози и рискът може да се увеличи при дози, превишаващи обичайната дневна горна граница. Пациенти с анамнеза на епилепсия или податливи на припадъци трябва да се лекуват с трамадол, само ако има належащи причини. Рискът от конвулсии може да се повиши при пациенти, приемащи трамадол едновременно с лекарства, които понижават прага на припадък (виж т. 4.5).
В препоръчителните дози е малко вероятно Ноакс да доведе до клинично значима респираторна депресия. Трябва, обаче, да се внимава при лечението на пациенти със съществуваща респираторна депресия или прекомерна бронхиална секреция, както и пациенти, приемащи едновременно ЦНС депресанти.
Съобщава се за един случай на перикардит скоро след прием на трамадол; макар връзката между двете събития да не е дефинитивна, перикардит трябва да се наблюдава по време на лечение с Ноакс.
Продуктът съдържа аспартам, източник на фенилаланин, който може да бъде вреден за хора с фенилкетонурия.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Противопоказано е едновременното приложение на следните продукти:
Пациенти, лекувани с инхибитори на моноамин оксидаза до 14 дни преди приемане на опиоиден pethidine са претърпели застрашаващи живота взаимодействия, засягащи централната нервна система, както и респираторните и циркулационни центрове (риск от серотонергичен синдром - виж по-долу). Възможността от поява на подобни взаимодействия между инхибитори на моноамин оксидаза (включително селективни инхибитори МАО А и селективни инхибитори МАО В и linezolid) и трамадол не могат да бъдат изключени.
Комбинацията от смесени агонисти/ антагонисти (напр. buprenorphine, nalbuphine, pentazocine) и трамадол не се препоръчва, тъй като е теоретически възможно болкоуспокояващият ефект на един чист агонист да бъде отслабен при тези обстоятелства и да се появи синдром на абстиненция.
Необходима е преценка при едновременното приложение на следните продукти:
Други активни вещества, които доказано инхибират CYP3A4, като напр. кетоконазол и еритромицин, могат да инхибират метаболизма на трамадол (N-demethylation), както и вероятно също метаболизма на активния О-деметилиран матаболит. Клиничната значимост на това взаимодействие не е изучена (виж т. 4.8).
Съобщава се за изолирани случаи на серотонергичен синдром при терапевтична употреба на трамадол в комбинация с други серотонергични агенти като селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI). Признаците на серотонергичния синдром може да включват: обърканост, безпокойство, възбуда, треска, изпотяване, тахикардия, тремор, атаксия, хипер-рефлексия, миоклонус, диария и вероятно кома.
Преустановяването на приема на серотонергичен агент води до бързо подобрение.
Едновременният прием на Ноакс и други лекарства с централно действие (включително други опиоидни производни, бензодиазепини, барбитурати, други анксиолитици, хипнотици, седативни антидепресанти, седативни антихистамини, невролептици, централно действащи антихипотензивни продукти, баклофен и алкохол) могат да потенцират депресант ефект върху ЦНС, включително да причинят респираторна депресия.
Едновременният прием на carbamazepine подчертано намалява серумните концентрации на трамадол до такава степен, че може да доведе до понижена болкоуспокояваща ефективност и по-кратко време на действие.
Трамадол може да повиши потенциала на селективните инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI), трицикличните антидепресанти (ТСА), антипсихотици и други лекарства, снижаващи прага на припадък (напр. bupropion и mefloquine) и да причини конвулсии (виж т. 4.4 и 5.2).
Съобщава се за изолирани случаи на взаимодействие с кумаринови антикоагуланти, водещи до увеличаване INR, така че трябва да се подхожда внимателно при започване на лечение с трамадол при пациенти, приемащи антикоагуланти.
Болкоуспокояващият ефект на трамадол отчасти се постига чрез инхибиране на обратния захват на nor-epinephrine и стимулиране на освобождаването на серотонин (5-НТ). В изследвания пред- или следоперативното приложение на антиеметичния антагонист на 5-НТ3 ondansetron повишава необходимостта от трамадол при пациенти със следоперативни болки.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Изследванията върху животни показват, че при много високи дози трамадол се появяват ефекти върху органното развитие, осификацията (образуване на костна тъкан) и неонаталната смъртност. Трамадол преминава през плацентата, но изследванията върху животни не показват тератогенни ефекти (виж т. 5.3). Липсват достатъчно данни за безопасността на трамадол при човешка бременност, ето защо Ноакс не трябва да се дава на бременни жени.
Трамадол, приеман преди или по време на раждане не влияе на маточните контракции. При новородените може да предизвика промени в дихателната честота, които обикновено нямат клинична значимост.
Хроничната употреба по време на бременност може да предизвика синдром на абстиненция у новороденото.
Кърмене:
Трамадол и неговите метаболити се откриват в малки количества в човешката кърма. Бебето може да погълне около 0.1 % от дозата, приета от майката. Ноакс не трябва да се приема през периода на кърмене.
4.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Ноакс може да причини сънливост и този ефект може да се засили от алкохола и други депресанти на ЦНС. Амбулаторните пациенти трябва да бъдат предупредени да не шофират или работят с машини, ако се повлияват по този начин.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Noax 50 mg orodispersible tablets/
В долната таблица са представени възможните нежелани лекарствени реакции подредени по системо-органни класове и класифицирани по честота.
Нарушения на имунната система
Редки (>1/10.000, < 1/1.000)- алергични реакции (напр. диспнея, бронхиален спазъм, хриптене, ангионевротичен едем) и анафилаксис.
Метаболитни и хранителни нарушения
Редки (>1/10.000, < 1/1.000)- промени в апетита.
Психиатрични нарушения
Редки (>1/10.000. < 1/1.000)Следните могат да варират по характер и интензитет в зависимост от индивида (виж по-долу): - промени в настроението (напр. приповдигнатост, дисфория) - промени в активността (напр. подтисната, увеличена) - промяна в когнитивните и сензорни възможности (напр. поведение при вземане на решения, нарушени възприятия) - халюцинации - объркване - нарушения в съня - кошмари - зависимост (виж по-долу)
Нарушения на нервната система
Много чести (>1/10)- замаяност
Чести (>1/100, <1/10)- главоболие - сънливост
Редки (>1/10.000, <1/1.000)- епилептични конвулсии (виж по-долу) - парестезия -тремор - неволни мускулни контракции - нарушена координация
Много редки (вкл. изолирани случаи) (< 1/10.000)- виене на свят
Зрителни нарушения
Редки (>1/10.000, < 1/1.000)- замъглено зрение
Сърдечни нарушения
Нечести (>1/1000, < 1/100)- сърдечносъдова регулация(напр. сърцебиене, тахикардия, ортостатична хипотензия, сърдечносъдов колапс). Тези ефекти могат да се появят особено при интравенозно поставяне при физически стресирани пациенти.
Редки (>1/10.000, < 1/1.000)- брадикардия, повишено кръвно налягане
Съдови нарушения
Много редки (вкл. изолирани случаи) (< 1/10.000)- изчервяване
Респираторни, торакални и медиастинални нарушения
Много редки (вкл. изолирани случаи) (< 1/10.000)- влошаване на астмата - респираторна депресия (виж по-долу)
Стомашно-чревни нарушения
Много чести (>1/10)- повръщане, гадене
Чести (>1/100, <1/10)- запек, сухота в устата
Нечести (>1/1000, < 1/100)- повдигане, стомашно-чревно раздразнение (чувство на натиск в стомаха, подуване)
Чернодробно- жлъчни нарушения
Много редки (вкл. изолирани случаи) (< 1/10.000)- повишени стойности на чернодробните ензими (съобщава се за няколко изолирани случая)
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести (>1/100 < 1/10)- потене
Нечести (>1/1000, <1/100)- кожни реакции (напр. пруритус, обрив, уртикария)
Мускулно- скелетни, на съединителната тъкан и костни нарушения
Редки (>1/10.000, < 1/1.000)- двигателна слабост
Нарушения на бъбреците и пикочната система
Редки (>1/10.000, <1/1.000)- нарушения в уринирането (трудности при отделяне и задържане на урината)
Общи нарушения
Чести (>1/100, <1/10)- умора
След приемане на трамадол могат да се появят психични нежелани реакции, които варират индивидуално по интензитет и характер (в зависимост от личността и продължителността на лечение с лекарството). Те включват промени в настроението (обикновено приповдигнатост, понякога дисфория), промени в активността (обикновено потисната, понякога повишена) и промени в когнитивните и сензорни способности (напр. поведение при вземане на решения, нарушени възприятия), халюцинации, объркване, нарушения на съня и кошмари.
Продължителният прием на Ноакс може да доведе до зависимост (виж т. 4.4). Могат да се появят симптоми на абстинентни реакции, подобни на тези при отказване от опиати, както следва: възбуда, тревожност, нервност, безсъние, хиперкинезия, тремор и стомашно-чревни симптоми.
Епилептичните конвулсии са редки и се появяват главно след приемане на високи дози трамадол или съпътстващо лечение с продукти, които могат да понижат прага на припадък или самите те индуцират церебрални конвулсии (напр. антидепресанти или антипсихотици, виж т. 4.5).
Съобщава се и за влошаване на астма, макар причинно-следствена връзка да не е установена. Съобщава се за респираторна депресия. Ако препоръчителните дози бъдат значително превишени и едновременно се приемат други централно действащи депресанти (виж т. 4.5), може да се появи респираторна депресия.
4.9. Предозиране
Симптоми:
Симптомите на предозиране са типични за опиоидните аналгетици и включват миоза, повръщане, ниско кръвно налягане, сърдечносъдов колапс, седиране и кома, епилептични припадъци и респираторна депресия. Може да възникне и дихателна недостатъчност.
Лечение:
Предприемат се общи спешни мерки. Поддържане на проходимостта на въздушния път (аспирация!), поддържане на дишането и кръвообращението в зависимост от симптомите. Стомахът следва да се изпразни чрез повръщане (ако пациентът е в съзнание) или чрез стомашна промивка. Антидотът за респираторна депресия е naloxone. При опити с животни naloxone не показва ефект върху конвулсиите. В такива случаи се поставя интравенозно диазепам.
Трамадол се елиминира минимално от серума чрез хемодиализа или хемофилтрация. Ето защо лечението на остра интоксикация с Ноакс като се използва само хемодиализа или хемофилтрация не е подходящо за детоксикация.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: аналгетик; други опиоиди
АТС код: N02AX02
Трамадол е аналгетик с централно действие. Той е неселективен чист агонист при мю-, делта- и капа- опиоидните рецептори с по-висок афинитет към мю- рецептора. Други механизми, допринасящи за неговия обезболяващ ефект, са инхибирането на невронния обратен захват на норадреналин и стимулирането на освобождаването на серотонин.
Трамадол има антитусивни свойства. За разлика от морфина, трамадол не потиска дишането в широк диапазон аналгетични дози. Ефектите на трамадол върху сърдечно - съдовата система са сравнително малки. Силата на трамадола е 1/10 до 1/6 от тази на морфина.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция
След перорален прием трамадол почти напълно се абсорбира. Средната абсолютна бионаличност е около 70% след единична доза и се увеличава до около 90% в стабилно състояние.
След еднократен перорален прием на трамадол 100 mg от млади здрави доброволци, плазмени концентрации се откриват след около 15-45 минути със средна максимална плазмена концентрация Cmax от 280 до 308 ng/ml и време за достигане на максималната плазмена концентрация Tmax от 1.6 до 2 часа.
В едно специфично изследване за сравнение на ородисперсните таблетки с капсули с незабавно освобождаване, приемът на еднократна доза 50 mg от Ноакс от здрави доброволци показа средна зона под кривата „плазмена концентрация - време" (AUC) = 1102 ± 357 ng.h/ml, средна Cmax = 141 ±39 ng/ml и средно Tmax = 1.5 часа. Съответните стойности за референтния продукт бяха AUC = 1008 ± 285 ng.h/ml, Cmax = 139 ± 37 ng/ml и Tmax = 1.5 часа. 90-процентните доверителни интервали бяха 94-110% за Cmax и 104-112% за AUC.
Разпространение
Свързването на трамадола от плазмения протеин е около 20%. То не зависи от плазмената концентрация на лекарството в терапевтичния диапазон.
Трамадол преминава през кръвно-мозъчната бариера и през плацентата. Трамадол и неговият метаболит O-desmethyltramadol се откриват в кърмата в много малки количества (съответно 0.1% и 0.02% от приетите дози).
Трамадол има висок афинитет към тъканите, с видим обем на разпространение от 3 до 4 l/kg.
Метаболизъм
Трамадол се метаболизира от цитохромния Р450 изоензим CYP2D6. Той претърпява биотрансформация до редица метаболити, главно чрез N- и О-деметилация. О-desmethyl tramadol изглежда фармакологично най-активният метаболит, показващ аналгетично действие при гризачи. Той е 2 до 4 пъти по-активен от трамадола.
Тъй като хората отделят по-висок процент непроменен трамадол отколкото животните, счита се, че приносът на този метаболит към аналгетичното действие вероятно е по-
малък при хората, отколкото при животните. При хората плазмената концентрация на този метаболит е около 25% от тази на непроменения трамадол.
Инхибирането на единия или двата цитохромни Р450 изоензима, CYP3A4 и CYP2D6, участващи в метаболизма на трамадола, може да повлияе на плазмената концентрация на трамадола или неговия активен метаболит. Клиничните последици от тези взаимодействия не са изучени.
Елиминиране
Крайното време на полуелиминиране (t1/2β) на трамадола е 6.0 ± 1.5 часа при млади доброволци. За O-desmethyltramadol, t1/2β (6 здрави доброволци) е 7.9 часа (диапазон 5.4-9.6 часа).
Когато маркиран с С14 трамадол е даван на хора, около 90% от него се отделят през бъбреците, а останалите 10% се появяват в изпражненията.
Фармакокинетиката на трамадол показва незначителна зависимост от възрастта до 75 годишна възраст. При доброволци на възраст над 75 години t1/2β е 7.0 ± 1.6 часа след перорален прием.
Тъй като трамадол се елиминира както метаболитно, така и бъбречно, крайното време на полуелиминиране t1/2β може да бъде удължено при нарушена чернодробна или бъбречна функция. Но увеличението на стойностите на t1/2β е сравнително малко, ако поне един от тези органи функционира нормално. При пациенти с чернодробна цироза t1/2β на трамадол е средно 13.3 ± 4.9 часа; при пациенти с бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 5 ml/min) той е 11.0 ± 3.2 часа.
Фармакокинетика/ Фармакодинамика (PK/PD)
Трамадол има линеен фармакокинетичен профил в диапазона на терапевтичната доза.
Съотношението PK/PD зависи от дозата, но варира в широки граници. Обикновено серумна концентрация между 100 и 300 ng/ml е ефективна.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не показват специфична опасност за хората въз основа на конвенционалните изследвания на фармакологичната безопасност, токсичност при многократна доза, генотоксичност или канцерогенен потенциал.
Изследванията на трамадол при плъхове и зайци не показват тератогенен ефект, но при високи дози се проявява фетотоксичност, дължаща се на майчината токсичност. При плъхове, трамадол в дози от 50 mg/kg/ден нагоре причинява токсичен ефект у майките и повишена неонатална смъртност. При поколението ефектите се проявяват във формата на забавена осификация и забавено отваряне на вагината и очите. Мъжката фертилност не е засегната. След по-високи дози(от 50 mg/kg/ден нагоре) женските екземпляри показват понижена фертилност. При зайците, у майките се проявяват токсични ефекти от 125 mg/kg нагоре, както и скелетни аномалии у поколението.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
етилцелулоза, коповидон К28, силициев диоксид, манитол (Е421), кросповидон тип А, ментов аромат (мента, натурални етерични масла от гаултерия, евкалиптол, ванилин, етилванилин, полски джоджен, малтодекстрин и арабска гума), магнезиев стеарат, аспартам (Е951),
6.2. Несъвместимости
Неприложимо.
6.3. Срок на годност
3 години.
6.4. Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални предпазни мерки при съхранение.
6.5. Вид и съдържание на опаковката
оРА/Al/PVC: алуминиеви блистери
Съдържание на опаковките: 10, 20, 30 и 60 таблетки.
Не всички опаковки са налични на пазара.
6.6. Инструкции за употреба
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
CSC Pharmaceuticals Handels GmbH Адрес: Gewerbestrasse 18-20 Gewerbegebiet Klein-Engersdorf A-2102 Bisamberg АВСТРИЯ
8. НОМЕР HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ /ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
10. ДАТА НА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
Юни 2010