Medocef powd. inj. 2 g x 10/МЕДОЦЕФ
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Medocef powd. inj. 2 g x 10/
1. Име на лекарствения продукт
МЕДОЦЕФ 1 g прах за инжекционен разтвор / MEDOCEF 1 g powder for solution for injection
МЕДОЦЕФ 2 g прах за инжекционен разтвор / MEDOCEF 2 g powder for solution for injection
2. Качествен и количествен състав
Всеки флакон съдържа еквивалент на 1g и 2g цефоперазон (cefoperazone) като цефоперазон натрий (cefoperazone sodium).
3. Лекарствена форма/Medocef powd. inj. 2 g x 10/
Прах за инжекционен разтвор
4. Клинични данни
4.1. Терапевтични показания
Монотерапия:
Цефоперазон е показан за лечение на следните инфекции причинени от чувствителни към него бактерии:
• Инфекции нагорните и долните дихателни пътища
• Инфекции на пикочните пътища;
• Перитонит, холецистит, холангит и други интраабдоминални инфекции;
• Септицемия;
• Инфекции на кожата и меките тъкани;
• Инфекции на костите и ставите;
• Тазово-възпалителна болест, ендометрит, гонорея и други инфекции на гениталния тракт
Комбинирана терапия:
Поради широкия спектър на активност на цефоперазон, повечето инфекции могат да бъдат лекувани адекватно с монотерапия с този антибиотик. Въпреки това обаче, цефоперазон може да бъде прилаган в комбинация и с други антибиотици, когато тези комбинации са показани. Ако трябва да се прилага едновременно с аминогликозид, то по време на лечението трябва да се мониторира бъбречната функция (виж точки 4.2. "Дозировка и начин на приложение" и 6.2. "Несъвместимости").
4.2. Дозировка и начин на приложение
Приложение при възрастни:
Обичайната доза на цефоперазон при възрастни е 2 до 4 g/дневно, разделена на равни части и прилагани на всеки 12 часа. При тежки инфекции общата дневна доза може да достигне 8 g/днeвнo, разделени на равни части, през 12 часа. Приложението на 12 g/дневно, разделени на равни дози през 8 часа, както и приложението на дози до 16 g/дневно, разделени на равни дози, не е довело до усложнения. Лечението може да бъде започнато и преди да са получени резултатите за чувствителност на причинителя.
За лечение на неусложнен гонококов уретрит се препоръчва еднократно мускулно приложение на 500 mg цефоперазон. Лекарственият продукт трябва да се прилага дълбоко мускулно в голям мускул (глутеусите или квадрицепсите).
Приложение при пациенти с чернодробна недостатъчност:
Може да е необходимо коригиране на дозата в случаите на тежка жлъчна обструкция, тежка чернодробна недостатъчност или съпътстваща бъбречна недостатъчност. В тези случаи дозата не трябва да надвишава 2 g/днeвнo, без стриктно проследяване на серумните концентрации.
Приложение при пациенти с бъбречна недостатъчност
Тъй като бъбречната екскреция не е основния път на елиминиране на цефоперазон от организма, не е необходимо коригиране на обичайното дозиране (2 до 4 g/днeвнo), при пациенти с бъбречна недостатъчност.
При пациенти, при които скоростта на глумерулната филтрация е по-ниска от 18 ml/min или при които серумният креатинин е по-висок от 3.5 mg/dl, максималната доза на цефоперазон не трябва да надвишава 4 g/днeвнo.
Серумният полуживот на цефоперазон слабо се влияе от хемодиализа. Поради тази причина, съответната доза трябва да се въвежда след диализата.
Приложение при пациенти с чернодробна недостатъчност и съпътстваща бъбречна недостатъчност:
При пациенти с чернодробна и съпътстваща бъбречна недостатъчност е необходимо да се мониторират серумните концентрации на цефоперазон и при необходимост да се коригира дозата. В тези случаи дневната доза не трябва да надвишава 2 g/днeвнo, без да се мониторират серумните концентрации.
Приложение при деца
Дневната доза на цефоперазон при кърмачета и деца е от 50 до 200 mg/kg/дневно, разделена на равни части на всеки 8 до 12 часа. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 12 g/ дневно.
Приложение при новородени
Лекарственият продукт успешно се прилага при деца, но не е широко проучен при новородени и недоносени кърмачета под 6-месечна възраст.
Начин на приложение:
Medocef (цефоперазон) се прилага като интрамускулна или интравенозна инжекция, или като бавна интравенозна инфузия.
Интрамускулно приложение:
Препоръчва се разреждане на две стъпки. Прониква се до основата на флакона, за да се разрохка праха, който по време на съхранението може да се е сбил. Добавя се необходимото количество стерилна вода (виж таблицата) и енергично се разбърква с движения нагоре-надолу, докато Medocef не се разтвори изцяло. По време на този процес в разтвора се образуват малки мехурчета и преди да се продължи се изчаква да се избистри, за да се провери разтварянето. Тогава се добавя необходимото количество лидокаин 2% (виж таблицата) и се размесва.
| Вид на флакона | Стъпка 1 Обем на стерилна вода | Стъпка 2 Обем на лидокаин 2% | Обем за изтегляне | Крайна концентрация на цефоперазон |
| 1g | 2.8 ml | 1.0 ml | 4.0 ml | 250 mg/ml |
| 2g | 5.4 ml | 1.8 ml | 8.0 ml | 250 mg/ml |
Интравенозно приложение при възрастни и деца
За приготвяне на начално разтваряне за интравенозно приложение, добавете 5 mg на грам цефоперазон от някой от следните разтвори: 5%-ен разтвор на глюкоза, 5%-ен разтвор на глюкоза и 0.9% или 2%-ен разтвор на натриев хлорид, 10%-ен разтвор на глюкоза, 0.9% или 2%-ен разтвор на натриев хлорид, 10% -ен разтвор на глюкоза, 0.9% %-ен разтвор на натриев хлорид, стерилна вода за инжекции (да не се използва като носител за интравенозна инфузия). Тогава полученият разтвор се изтегля за понататъшно разреждане и приложение като се използва някой от горните носители за интравенозна инфузия. За интермитентна инфузия, разтвореното лекарство трябва да се разреди допълнително в 20 mg- 40 mg разтворител на грам и да се приложи за период от 15-30 минути. За продължителна инфузия, разтвореното лекарство трябва да се разреди допълнително до крайна концентрация от 2mg - 25 mg/ml преди приложение.
За струйно интравенозно приложение:
максималната единична доза на цефоперазон не трябва да надвишава 2 g при възрастни и 50 mg/kg при деца . След разтваряне с подходящ разтворител, до крайна концентрация от 100 mg/ml , се прилага за не по-малко от 3 минути на 1 g активно вещество.
За краткотрайна интравенозна инфузия: всеки от флаконите от 1 % цефоперазон се разтварят с 20 до 100 mg съвместим стерилен разтвор за интравенозно приложение. Инфузията продължава за период от 15 минути до 1 час. В случаите, когато за разтворител се използва стерилна вода за инжекции, то количеството й не трябва да надвишава 20 mg.
За продължителна интравенозна инфузия: всеки грам цефоперазон се разтваря с 5 ml стерилна вода за инжекции или бактериостатична вода за инжекции, като така полученият разтвор се прибавя към разтвора за парентерално приложение.
Цефоперазон е физически съвместим със следните разтвори за начално разтваряне: 5%-ен разтвор на глюкоза, 0.9%-ен разтвор на натриев хлорид, смес от 0.9%-ен разтвор на натриев хлорид и декстран с ниско молекулно тегло, разтвор на Рингер лактат, албимин и някои аминокиселини.
4.3. Противопоказания/Medocef powd. inj. 2 g x 10/
Пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към активното вещество или към цефалоспоринови антибиотици, или към лидокаин (при интрамускулно приложение).
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки за употреба
Свръхчувствителност:
Преди назначаване на лечение с цефоперазон е необходима щателна анамнеза за реакции на свръхчувствителност в миналото към цефалоспорини, пеницилини и други лекарствени продукти. Необходимо е повишено внимание при назначаване на цефоперазон на пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към пеницилини, поради възможността за кръстосани реакции на свръхчувствителност. Антибиотиците се назначават с внимание при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност, особено когато се касае за медикаментозна алергия. При провокиране на алергични реакции, лечението незабавно трябва да се прекрати, и се назначава подходящо лечение. Тежките реакции изискват спешно приложение на адреналин. При необходимост се прилагат кислород, кортикостероиди интравенозно, поддържане на свободни дихателни пътища, включително интубация.
Чернодробна недостатъчност:
Цефоперазон основно се екскретира чрез жлъчката. При пациенти с чернодробна недостатъчност или билиарна обструкция серумният полуживот на цефоперазон обикновено се удължава, а екскрецията с урината се увеличава. Дори при пациенти с тежко увреждане на черния дроб, жлъчните концентрации достигат терапевтични стойности, като серумният живот нараства 2 до 4 пъти. При пациенти с чернодробно увреждане, може да се наложи намаляване на дозата, като необходимостта от това е още по-голяма, ако е съпроводено и от бъбречно увреждане.
Приложение при бъбречна недостатъчност
Серумният полуживот на цефоперазон слабо се влияе от диализата. Затова се препоръчва дозирането да се прави след завършване на диализната сесия (виж точка 4.2).
Други предупреждения:
При употребата на цефалоспорини, както и на други широкоспектърни антибиотици е съобщавано за случаи на псевдомембранозен колит. Затова тази възможност трябва да се има предвид за пациенти, които развиват диария във връзка с лечение с антибиотици. Лечението с широкоспектърни антибиотици променя нормалната чревна флора и това може да причини растеж на клостридии. Проучвания сочат, че един от основните причинители на антибиотично свързания колит е токсин, произвеждан от Clostridium difficile. Доказано е, че смолите на холестирамин и колестипол свързват токсина in vitro. Леките случаи на колит могат да се повлияят само от спиране на лечението. Умерено до тежките случаи трябва да се лекуват с заместване на загубата на вода, електролити и протеини, както е показано. Ако колитът не преминава след спиране на лечението или ако е тежък, е показано лечение на колит с ванкомицин перорално (лекарство на избор за лечение на псевдомембранозен колит). Трябва да се имат предвид и други причини за колит.
Както и при някои други антибиотици при малък брой пациенти, третирани с цефоперазон е установен дефицит на витамин К. Това вероятно е свързано с потискане на чревната флора, която нормално синтезира този витамин. Рискова група в това отношение са пациенти с непълноценно хранене, малабсорбционен синдром (например муковисцидоза) и пациенти, които от дълго време са на парентерално хранене. При такива пациенти е необходимо проследяване на протромбиновото време и допълнително въвеждане на витамин К. При приложение на цефоперазон са наблюдавани редки случаи на хипопротромбинемия. Пациенти с първични и вторични нарушения на кръвосъсирването (тромбоцитопения, тромбоцитопатия или други коагулационни увреждания) са изложени на по-голям риск от кървене или тромбоемболични феномени. При тези рискови пациенти трябва да се прави тест на Quick на всеки 2-3 дни и да се прилага витамин К (10 mg седмично).
Както и с другите антибиотици, съществува възможност за колонизация с резистентни микроорганизми при продължителна употреба на цефоперазон. Това е по-често за опортюнистичните микроорганизми, особено Enterobacteriaceae и Pseudomonas при имунокомпрометирани пациенти и е вероятно свързано с бета-лактамните антибиотици. Поради това по време на лечение, пациентите трябва внимателно да се проследяват. Може да се наблюдават фалшиво положителни резултати за захар в урината при използване на мед редукционните тестове (на Benedict и Fehling) и на "Clinitest".
Предупреждения за възможни взаимодействия:
Приемането на алкохол по време на лечението и в рамките на 5 дни след прилагането на цефоперазон се свързва с дисулфирам-подобна реакция, характеризираща се със зачервяване на лицето, главоболие, изпотяване и тахикардия. Подобна реакция е наблюдавана и с други цефолоспорини. Пациентите трябва да бъдат предупредени да не употребяват алкохол по време на лечението и до 5 дни след завършването му. Има се предвид включително и алкохола, съдържащ се в някои лекарствени продукти.
Изисква се внимание при едновременното прилагане на цефалоспорини с аминогликозиди или бримкови диуретици, тъй като тези комбинации могат да доведат до нежелани въздействия върху бъбречната функция.
Разтвори, съдържащи лидокаин не могат да се прилагат при деца на възраст под 30 месеца.
Преди назначаване на лечение с цефоперазон е препоръчително да се направи изследване за чувствителност (виж точка 5.1) и критерии за чувствителност.
Приложение при кърмачета:
Цефоперазон се прилага успешно за лечение на инфекции при малки деца. Опитът от приложение при недоносени и новородени е сравнително малък. Следователно преди започване на лечение на тази възрастова група трябва да се прецени съотношението полза / риск. При новородени с керниктер използването на Цефоперазон не измества билирубина от местата му на свързване с плазмените протеини.
Препоръчително е, както и при всички мощни, системно действащи антибиотици периодично да се проследява за органни и системни нарушения, това включва бъбреци, черен дроб и хемопоетична система.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Лекарствени продукти:
Аминогликозидни антибиотици:
едновременното им прилагане с цефоперазон изисква проследяване за нефротоксични ефекти. Разтворите на цефоперазон и аминогликозиди не трябва да се смесват, тъй като между тях е налична физикохимична несъвместимост.
Антикоагуланти:
Едновременното приложение на кумаринови или индандионови производни, хепарин или тромболитични средства може да увеличи риска от кръвоизлливи . Това лечение трябва да бъде внимателно контролирано ,като се проследява протромбиновото време .Терапевтичната доза на антикоагуланта по време на лечение с цефоперазон и след това, понякога трябва да се адаптира, за да се поддържа желаната степен на съсирване.
Бримкови диуретици:
Комбинацията на цефалоспорини и бримкови диуретици предизвиква нефротоксичност. Трябва да се избягва при пациенти със съществуващо бъбречно заболяване.
Храна и алкохол:
Етанол (алкохол): едновременното приемане на алкохол или употребата му 5 дни след лечението с цефоперазон може да предизвика дисулфирам-подобна реакция, характеризираща се с зачервяване на лицето, изпотяване, главоболие и тахикардия. Подобна реакция е наблюдавана и с други цефалоспорини. Пациентите трябва да избягват не само алкохолните питиета, но и лекарствата, съдържащи алкохол, включително и такива за парентерално приложение с алкохол-консервант по време на лечението или до 5 дни след прекратяване на лечението.
Лабораторни тестове:
Директен антиглобулинов тест: по време на лечението с цефоперазон може да се получи фалшиво позитивиране на директния тест на Coombs.
Тест за глюкоза: по време на лечението с цефоперазон може да се получи фалшиво позитивен тест за глюкоза в урината по метода на Бенедикт и Фелинг. Препоръчва се ензимно-глюкозооксидазен тест.
4.6. Бременност и кърмене
Липсват адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Лекарственият продукт се прилага на бременни, само ако потенциалната полза за майката, надвишава възможния риск за плода.
Цефоперазон се екскретира в малки количества в кърмата. Препоръчва се предпазливост по време на кърмене и лечение с цефоперазон.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не е известно цефоперазон да повлиява способността за шофиране и опериране с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Medocef powd. inj. 2 g x 10/
Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по честота според MedDRA конвенцията: (много чести (>1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести (>1/1,000 до <1/100); редки (>1/10,000 до <1/1,000); много редки (<1/10,000), неизвестни (не могат да бъдат изчислени от наличните данни)) и по базата данни система орган клас.
MedDRA честотата не може да се изчисли от наличните данни.
Според MedDRA базата данни система орган клас при употребата на цефоперазон са наблюдавани следните нежелани реакции:
Нарушения на имунната система:
Чести: преходна еозинофилия
Нечести: уртикария, макуло-папулозен обрив, треска, анафилактични реакции (включително шок), синдром на Stevens-Johnson
Нарушения на кръвта и лимфната система:
Чести: преходна еозинофилия, хипопротромбинемия
Нечести: обратима неутропения
Редки: намален хемоглобин и хематокрит, хемолитична анемия, хеморагии (неуточнени по друг начин)
Хепато-билиарни нарушения
Чести: преходно покачване на SGOT, SGPT и алкална фосфатаза
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Чести: преходно покачване на урея и серумен креатинин.
Теорититично ,по време на съвместно приложение с аминогликозиди или бримкови диуретици може да се отключи бъбречна недостатъчност.
Стомашно-чревни нарушения:
Чести: преходни нарушения в чревния пасаж (неоформени изпражнения или диария). Обикновено диарията се повлиява от симптоматично лечение или спира при прекратяване на терапията.
Нечести: гадене, повръщане, псевдомембранозен колит.
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: преходна болка на мястото на инжектиране след интрамускулно приложение.
Нечести: флебит на мястото на приложение (след въвеждане на интравенозни катетри)
Нарушения на нервната система:
Редки: тремор, главоболие, замаяност
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести: сърбеж
Изследвания:
Редки: фалшиво положителен тест на Coombs по време на продължително лечение с цефалоспоринови антибиотици.
4.9. Предозиране
Няма достатъчно данни за острата токсичност на цефоперазон. Очаква се при предозиране да възникнат реакции подобни на нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при нормално приложение, но по-силно проявени. Трябва да се вземе под внимание и фактът, че високи концентрации на бета-лактамните антибиотици в цереброспиналната течност могат да предизвикат неврологични ефекти и да потенциират появата на гърчове. Тъй като цефоперазон се отстранява от циркулацията при хемодиализа, тази процедура може да се използва, за да се ускори елиминирането на лекарствения продукт от организма в случай на предозиране, при някои пациенти с увредена бъбречна функция.
5. Фармакологични свойства
Фармакотерапевтична група: трета генерация цефалоспорини;
АТС код: J01DD12
5.1. Фармакодинамични свойства
Цефоперазон е широкоспектърен, бактерициден, трета генерация цефалоспоринов антибиотик, който действа като инхибира синтеза на клетъчната стена.
In-vitro е активен спрямо голям брой клинично значими микроорганизми и е резистентен на разграждащото действие на редица бета-лактамази. В спектъра му на действие се включват:
Грам-положителни микроорганизми:
Staphylococcus aureus (пеницилаза - продуциращи и пеницилаза - непродуциращи щамове),
Staphylococcus epidermidis,
Streptococcus pneumoniae (Diplococcus pneumoniae),.
Streptococcus pyogenes (група А бета-хемолитични стрептококи),
Streptococcus agalactiae (група В бета-хемолитични стрептококи),
Streptococcus faecalis (enterococcus)
Грам-отрицателни микроорганизми:
Escherichia coli,
Klebsiella spp.,
Enterobacter spp.,
Citrobacter spp.
Haemophilis influenzae,
Proteus mirabilis,
Proteus vulgaris,
Morganella morganii (Proteus morganii),
Providencia rettgeri (Proteus rettgeri),
Providencia spp.,
Serratia species (включително и Serratia marcescens)
Salmonela spp. и Shigella spp.,
Pseudomonas aeruginosa и някои други щамове
Pseudomonas,
Acinetobacter calcoaceticus,
Neisseria gonorrhoeae,
Neisseria meningitidis,
Bordetella pertussis,
Yersinia enterocolitica.
Цефоперазон е активен и спрямо някои анаероби като:
Грам-положителни и Грам-отрицателни коки (в това число Peptococcus и Peptosteptococcus и Veillonela spp.)
Грам-положителни бацили (в това число Clostridium spp., Eubacterium, Lactobacillus spp.)
Грам-отрицателни бацили (в това число Fusobacterium spp., много щамове Bacteroides fragilis и други щамове Вacteroides spp).
5.2. Фармакокинетични свойства
Цефоперазон не се резорбира от стомашно-чревния тракт. След интрамускулна инжекция на 1 g цефоперазон, на първия час се достигат средни серумни концентрации от съответно 55 μg/ml/1 g.
След венозна инжекция на 1 g цефоперазон, средната серумна концентрация от 153 μg/ml/1g се достига за 15 минути. Цефоперазон показва обратимо свързване с плазмените протеини: приблизително 90%.
Средният плазмен полуживот на цефоперазон е приблизително 2 часа, независимо от начина на въвеждане (при кърмачета серумният полуживот- е 6-12 часа в съответствие с гестационната възраст).
Цефоперазон се характеризира с добро разпределение в организма след интрамускулна или интравенозна апликация. Концентрацията на цефоперазон е над MIC по отношение на често изолируемите патогени в асцитната течност, перитонеалната течност, церебро-спиналната течност (при пациенти с възпалени менинги), урината, жлъчката, стената на жлъчния мехур, храчките, белодробната тъкан, тонзилите, лигавицата на синусите, ухото на предсърдието, бъбреците, уретрите, простата и тестикуларна тъкан, матка и фалопиеви тръби, кости, скелетните мускули, пъпна връв и амниотична течност.
Цефоперазон се екскретира както в урината (20-30%), така и в жлъчката (70-80%). Максимални концентрации в жлъчката се достигат обикновено между първия и третия час след интравенозно приложение на 2 g и са 6000 mcg/ml. Максимални концентрации в урината се достигат до 3 часа след интравенозно приложение на 2 g и са 2200 mcg/ml. Цефоперазон се екскретира като непроменено лекарство (по-малко от 1% се метаболизира). Цефоперазон не измества билирубин от местата на свързване с плазмените протеини.
5.3. Предклинични данни за безопасност
LD50 при мишки (перорално и подкожно приложение) е по-голяма от 13-15 g/kg, а след интравенозно приложение е 4.76 g/kg при мъжките и 3.84 g/kg при женските животни. При дългосрочни изследвания при кучета, цефоперазон не причинява някаква хистологична лезия на бъбреците. При плъхове при дози от 1-2 g/kg дневно за период от 4 седмици не се индуцират хистологични лезии на вътрешното ухо. При мишки, плъхове и маймуни при дози до 10 пъти по-високи от човешките дози, не се установява никакво нарушение на фертилността или някаква тератогенна активност.
6. Фармацевтични данни
6.1. Списък на помощните вещества
Не се съдържат помощни вещества.
6.2. Несъвместимости
Аминогликозиди:
Разтворите на цефоперазон и аминогликозиди не трябва да се смесват директно, тъй като между тях съществува физико-химична несъвместимост (виж точка 4.5).
6.3. Срок на годност
Две (2) години
6.4. Специални условия на съхранение
Съхранява се на сухо място, при температура под 25°С.
Препоръчва се да се използва веднага след приготвяне. Ако е необходимо може да се съхранява за 24 часа на стайна температура и за 120 часа в хладилник (2° С - 8° С).
6.5. Данни за опаковката
Безцветни флакони от стъкло тип III с обем 20 mg, каучукова запушалка и алуминиева капачка.
Картонени кутии с по 10 и по 100 флакона.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне/и работа
Разтварянето на съдържанието и прилагането му трябва да се извършва в асептични условия. Флаконите Medocef са предназначени за еднократна употреба и остатъка от неупотребения разтвор се изхвърля.
7. Притежател на разрешението за употреба
Мебоспеmgе 1лд., р.о. Ьох 51409, Ьипазво!, СУ-3505
8. Номер(а) на разрешението за употреба
Medocef 1g: 20050001
Medocef 2g: 20050002
9. Дата на първо разрешаване/подновяване на разрешението за употреба
05.01.2005
10. Дата на актуализиране на текста
юни 2009 г.
