КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Magnetolux 500 mcrmol/ml solution for injection/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Магнетолукс 500 micromol/ml инжекционен разтвор
Magnetolux 500 micromol/ml solution for injection
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml инжекционен разтвор съдържа 469 mg гадопентетат димеглумин (gаdopentetаte dimeglumine), еквивалентен на 500 mmol/ml, еквивалентни на 78,63 mg гадолиний.
5 ml инжекционен разтвор съдържа 2 345 mg гадопентетат димеглумин (gаdopentetаte dimeglumine), еквивалентен на 500 mmol/ml, еквивалентни на 393,15 mg гадолиний.
10 ml инжекционен разтвор съдържа 4 690 mg гадопентетат димеглумин (gаdopentetаte dimeglumine),eкъивaлemeн на 500 mmol/ml, еквивалентни на 786,30 mg гадолиний.
15 ml инжекционен разтвор съдържа 7 035 mg гадопентетат димеглумин (gаdopentetаte dimeglumine), еквивалентен на 500 mmol/ml, еквивалентни на 1 179,45 mg гадолиний.
20 ml инжекционен разтвор съдържа 9 380 mg гадопентетат димеглумин (gаdopentetаte dimeglumine), еквивалентен на 500 mmol/ml, еквивалентни на 1 572,60 mg гадолиний.
30 ml инжекционен разтвор съдържа 14 070 mg гадопентетат димеглумин (gadopentetate dimeglumine), еквивалентен на 500 mmol/ml, еквивалентни на 2 358,90 mg гадолиний.
100 ml инжекционен разтвор съдържа 46 900 mg гадопентетат димеглумин (gаdopentetаte dimeglumine), еквивалентен на 500 mmol/ml, еквивалентни на 7 863 mg гадолиний.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Magnetolux 500 mcrmol/ml solution for injection/
Инжекционен разтвор.
Бистър разтвор.
рН.........................................7,0 - 7,9
Вискозитет [mPas]
20 °С......................................4,9
37 °С......................................2, 9
Осмоларитет при
37 °С....................................1 960
[mOsm/kg Н2O]
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Този лекарствен продукт е предназначен само за диагностични цели.
Магнетолукс е контрастно средство за краниални и гръбначно-мозъчни изображения при изследвания с магнитно-резонансна образна диагностика (ЯМР).
Магнетолукс е показан също така за изследване посредством ЯМР на цялото тяло, включително областите на главата и шията, торакалното пространство, включително и сърцето, млечните жлези при жените, коремната кухина (панкреаса и черния дроб), ретроперитонеалното пространство (бъбрек), корема и малкия таз (простата, пикочен мехур и матка) и мускулно-скелетната система при интравенозно приложение.
Гадопентетат димеглумин улеснява визуализацията на абнормни структури или лезии и помага при диференцирането между здравата и патологична тъкан.
Гадопентетат димеглумин може също така да се използва за MR ангиография (без коронарните артерии) за изследвания и оценка на стенози, оклузии и колатерали.
Приложението на лекарствения продукт за диагностика на сърдечно-съдови заболявания включва измерване на миокардната перфузия в условията на фармакологичен стрес и диагностика на жизнеспособността ("delayed enhancement").
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение и магнитно-резонансна образна диагностика ЯМР
Препоръчваната доза Магнетолукс се прилага единствено под формата на интравенозна инжекция. Може да се прилага като болусна инжекция.
Магнетолукс трябва да бъде изтеглен в спринцовката непосредствено преди употреба. Ако този лекарствен продукт ще бъде използван с автоматична въвеждаща система, нейното използване трябва да бъде демонстрирано от страна на производителя на медицинското изделие. Инструкциите за използване на медицинското изделие трябва да бъдат стриктно спазвани.
Контрастно усиленото ЯМР изследване може да започне веднага след инжектирането на контрастното средство.
Препоръчително е да се използва гадопентетат димеглумин при интензитет на полето между 0,14 Тесла и 1,5 Тесла независимо от силата приложена на магнитното поле.
Контрастно усиленото ЯМР изследване трябва да започне непосредствено след прилагането на Магнетолукс, в зависимост от използваната импулсна последователност и протокола на изследването. Оптимален контраст се наблюдава по време на първите минути след инжекционното прилагане на контрастното средство, времетраенето зависи от типа на лезията/тъканта. Оптималният контраст обикновено трае до 45 минути след инжекционното прилагане на препарата. Сканиране при напрегнатост на полето T1 е особено подходящо за контрастно усилване с гадопентетат димеглумин.
Този лекарствен продукт е предназначен за еднократна употреба.
Могат да бъдат използвани само разтвори без видими белези на нарушаване качеството на продукта (като например поява на частици в течността, повреди в опаковката).
Флаконът/бутилката не трябва да бъдат употребявани, ако целостта им е повредена в процеса на приготвяне на лекарствения продукт.
Препоръки за хранене
Гадене и повръщане са срещани нежелани лекарствени реакции при използването на контрастни средства за магнитно-резонансна образна диагностика, Препоръчително е пациентът да се въздържи от консумация на храна за период от 2 часа преди провеждане на изследването.
Тревожност
Изразеното напрежение, тревожност или болка могат да увеличат риска от поява на нежелани лекарствени реакции или могат да влошат реакциите, предизвикани от контрастното средство. За да се избегнат такива реакции, на такива пациенти могат да се дадат успокоителни лекарствени средства.
Дозировка
Възрастни, юноши и деца (над две годишна възраст)
Препоръчваната доза е 0,2 ml/kg т. т. Тя осигурява необходимото контрастно усилване за провеждане на краниални и гръбначно-мозъчни магнитно-резонансни образни диагностични изследвания, както и за ЯМР на останалите области.
В особени случаи, например ако въпреки липсата на ясна ЯМР находка остане сериозно клинично съмнение за наличие на лезия или при лезии с бедна васкуларизация и/или малко извънклетъчно пространство, за постигане на по-добър контраст може да се наложи прилагането на допълнителни 0,2-0,4 ml/kg т.т. при възрастни пациенти до 30 минути след първата инжекция, последвано незабавно от ЯМР, особено при относително по-слабоТ1-натоварени секвенции на сканиране.
За изключване на метастази или рецидиви на тумори при възрастни, първоначалното инжектирането на 0,6 ml/kg т.т. често води до по-голяма достоверност на диагнозата.
В зависимост от техниката на диагностичното изследване и от вида на изследвания обект при възрастни пациенти може да се наложи прилагането на максималната доза, за да се осигури визуализация на кръвоностните съдове (например ангиография).
Максимална доза: 0,6 ml/kg т.т за възрастни или 0,4 ml/kg т.т. за деца.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Магнетолукс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) < 30 ml/min /1,73 m2) и при пациенти в периоперативния период след чернодробна трансплантация (вж. точка 4.3).
Магнетолукс трябва да бъде използван само след внимателна оценка на рисковете и ползите при пациенти с умерено бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) 30-59 ml/min/1,73 m2) в доза,която не надвишава 0,2 mmol/kg т.т. (вж. точка 4.4). Не трябва да се използва повече от една доза при на сканиране.
Поради липсата на информация за мнокократно приложение, Магнетолукс инжекционен разтвор не трябва да се прилага многократно, освен ако интервалът между инжекциите е не по-малко от 7 дни.
Новородени на възраст до 4 седмици и кърмачета на възраст до 1 година
Магнетолуск е противопоказан при новородени на възраст до 4 седмици (вж. точка 4.3). Поради незрялата бъбречна функция при кърмачета на възраст до 1 година, Магнетолукс трябва да бъде използван при тези пациенти само след внимателна преценка в доза, която не надвишава 0,2 mmol/kg т.т. Не трябва да се използва повече от една доза при сканиране. Поради липсата на информация за мнокократно приложение, Магнетолукс инжекционен разтвор не трябва да се прилага многократно, освен ако интервалът между инжекциете е не по-малко от 7 дни. _
Препоръчваната доза Магнетолукс трябва да се прилага ръчно, за да се избегне предозиране и не трябва да се прилага заедно с автоматична въвеждаща система.
За повече информация вижте точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба (новородени и кърмачета).
Пациенти в старческа възраст (над 65 години)
Не се налага корекция на дозата. Необходимо е повишено внимание при пациенти в старческа възраст (вж. точка 4.4).
Таблица на препоръчваните дози/максималните дози:
| 0,2 ml/kg т. т. | нормална доза за възрастни, юноши и деца при краниални, гръбначномозъчни и ЯМР изследвания на цялото тяло. | максимална доза за деца (< 2 години) |
| 0,4 ml/kg т. т. | при трудна диагностична ситуация | максимална доза за деца (> 2 години) |
| 0,6 ml/kg т. т. | при визуализация на кръвоносни съдове | максимална доза за възрастни |
4.3 Противопоказания/Magnetolux 500 mcrmol/ml solution for injection/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
Магнетолукс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) < 30 ml/min/1,73 m2) и при пациенти в периоперативния период след чернодробна трансплантация и при новородени на възраст до 4 седмици (вж. точка 4.4).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Обичайните предпазни мерки при провеждане на ЯМР трябва да бъдат взети под внимание, например ЯМР изследване не трябва да бъде провеждано при пациенти с пейсмейкъри на сърцето, феромагнитни импланти или инсулинови помпи.
Магнетолукс не е предназначен за интратекално приложение и е само за еднократна употреба.
По възможност приложението на контрастното вещество трябва да се извършва в легнало положение на пациента, а след самото прилагане пациентът трябва да бъде наблюдаван в продължение на около 30 минути, тъй като повечето нежеланите реакции се появяват в този интервал от време.
Този лекарствен продукт може да бъде прилаган единствено от упълномощен медицински персонал в клинични условия, където необходимите лекарствени продукти и медицинско оборудване (напр. ендотрахиална тръба и оборудване за дихателна реанимация) са налице, за да бъдат предприети незабавни спешни мерки в случай на поява на нежелани лекарствени реакции (напр. свръхчувствителност, гърчове).
• Свръхчувствителност
Както всички контрастни средства за интравенозно приложение, Магнетолукс може да доведе до анафилактоидна реакция/реакции на свръхчувствителност или други идиосинкразни реакции, характеризиращи се с кардио-васкуларни, дихателни и кожни манифестации. В изключително редки случаи, може да предизвика тежки реакции, включително шок.
Повечето от тези реакции се появяват в първия половин час след прилагането на лекарствения продукт. Както при останалите контрастни средства в редки случаи могат да бъдат наблюдавани късни реакции (след часове или дни).
Ако се появят реакции на свръхчувствителност, приложението на контрастното средство трябва да бъде незабавно преустановено и при необходимост трябва да бъде започнато интравенозно лечение. Препоръчва се поставянето на постоянен катетър за периода на провеждане на изследването. При пациенти, при които се е появявала свръхчувствителност при предишно приложение на контрастни средства, които са боледували от бронхиална астма или са с алергична предиспозиция, решението за прилагане на гадопентетат димеглумин трябва да се вземе след внимателна преценка на съотношението полза - риск, тъй като опитът показва, че тези пациенти проявяват по често от другите реакции на свръхчувствителност.
Може да се обсъди премедикация с антихистамини и/или глюкокортикоиди.
• Пациенти, приемащи бета-блокери
Трябва да се отбележи, че пациенти, приемащи бета-блокери, не винаги реагират на бета-агонисти, които обикновено се използват за лечение на реакции на свръхчувствителност.
• Пациенти със сърдечносъдови заболявания
При пациенти със сериозни сърдечни заболявания (например тежка сърдечна недостатъчност, коронарна артериална болест) реакциите на свръхчувствителност могат да се окажат по-тежки или дори фатални.
• Пациенти с нарушения на централната нервна система
При пациенти, страдащи от епилепсия или интракраниални лезии вероятността от гърчове по време на изследването може да се повиши, макар че подобен тип реакции се наблюдават много рядко, когато се прилага гадопентетат димеглумин.
• Увредена бъбречна функция
Преди приложение на Магнетолукс всички пациенти трябва да бъдат скринирани за бъбречна дисфункция чрез провеждане на лабораторни изследвания.
Съобщава се за случаи на нефрогенна системна фиброза (NFS), свързана с използването на Магнетолукс и някои други контрастни материи, съдържащи гадолиний, при пациенти с остро или хронично тежко бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) < 30 ml/min/1,73 m2). Пациенти, подложени на чернодробна трансплантация, са изложени на особено висок риск, тъй като честотата на остра бъбречна недостатъчност е висока в тази група. По тази причина Магнетолукс не трябва да се използва при пациенти с тежко бъбречно увреждане, при пациенти в периоперативния период след чернодробна трансплантация и при новородени, (вж. точка 4.3).
Рискът за развити е на NFS при пациенти с умерено бъбречно увреждане (гломерулна филтрация (GFR) 30-59 ml/min/1,73 m2) е неизвестен, ето защо Магнетолукс трябва да се използва само след внимателна оценка на рисковете и ползите при пациенти с умерено бъбречно увреждане.
Провеждането на хемодиализа скоро след прилагане на Магнетолукс може да е от полза за полза за отстраняването на Магнетолукс от организма. Няма данни, които да подкрепят започването на хемодиализа като начин за предпазване от развитието на NFS или лечение на NFS при пациенти, които на са били подложени вече на хемодиализа.
• Новородени и кърмачета
Магнетолукс е противопоказан при новородени на възраст до 4 седмици (вж. точка 4.3). Поради незрплата бъбречна функция при кърмачета на възраст до 1 година Магнетолукс трябва да бъде използван при тези пациенти само след внимателна преценка.
• Пациенти в старческа възраст
Тъй като бъбречният клирънс на Магнетолукс може да бъде увреден при пациенти в старческа възраст, от особено важно значение е пациентите на възраст над 65 години да бъдат скринирани за бъбречна дисфункция.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействията с други лекарствени продукти.
Наблюдава се увеличение на възможността за поява на реакции на свръхчувствителност при прилагането на контрастни средства у пациенти, приемащи бета-блокери (вж. т. 4.4)
Взаимодействие с лабораторни тестове:
Определянето на серумно желязо с комплексометрични методи може да доведе до получаване на невярно ниски резултати до 24 часа след използване на гадопентетат димеглумин поради наличието на свободна пентетова киселина в разтвора на контрастната материя.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на гадопентетат димеглумин при бременни жени.
Изпитванията при животни показват репродуктивна токсичност след повторно приложение с високи дози (вж. точка 5.3). Магнетолукс не трябва да се използва по време на бременност, освен когато клиничното състояние на жената не налага използването на гадопентетат димеглумин.
Кърмене
Не е известно дали гадопентетат димеглумин се екскретира в кърмата. Наличните данни при животни показват екскреция на гадопентетат димеглумин в кърмата (вж. точка 5.3 за подробности). Рискът за кърмачето не може да бъде изключен. Кърменето трябва да се прекрати за минимум 24 часа след прилагането на Магнетолукс.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани изследвания за установяване на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Амбулаторните пациенти, които шофират или работят с машини, трябва да имат пред вид, че със закъснение могат да се появят някои реакции като гадене или хипотония.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Magnetolux 500 mcrmol/ml solution for injection/
Нежеланите лекарствени реакции, свързани с прилагането на гадопентетат димеглумин са обикновено леки и краткотрайни. Не са съобщавани прояви на сериозни, животозастрашаващи или фатални нежелани лекарствени реакции.
Най-разпространените нежелани лекарствени реакции, които са съобщавани са гадене, повръщане, виене на свят, болка и усещане за затопляне или усещане За студено в мястото на инжектиране на контрастното средство или цялостно усещане за затопляне.
Съобщавани са случаи на нефрогенна системна фиброза (N8?) при употреба на Магнетолукс (вж. точка 4.4).
Честота на настъпване на нежелани лекарствени реакции от пост-регистрационни данни (спонтанни съобщения и клинични проучвания):
Честотата е измерена на основата на клинични проучвания, проведени преди и след маркетинговата фаза, при над 13 000 пациента, а в това число и на основата на спонтанни съобщения.
| База данни на системо - органни класове | Нечести (> 1/1 000 до < 1/100) | Редки (> 1/10 000 до < 1/1 000) | С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Преходни промени в нивата на серумното желязо | ||
| Нарушения на имунната система | свръхчувствителност/анафилактични реакции: ангиоедем, възпаление на конюнктивата на окото, кашлица, сърбеж, ринит, кихане, уртикария, бронхоспазми, гърлени спазми, оток на ларинкса/фаринкса, хипотония, шок | ||
| Нарушения на нервната система | замайване, парестезии, главоболие | възбуда, обърканост, нарушения в говора и обонятелните усещания, конвулсии, тремор, кома, сънливост | |
| Нарушения на очите | болка, зрителни нарушения, лакримация | ||
| Нарушения на ухото и лабиринта | болка, слухови нарушения | ||
| Сърдечни нарушения | Клинично значими преходни нарушения в сърдечната честота и кръвното налягане, нарушения в сърдечния ритъм или функция, сърдечен арест | ||
| Съдови нарушения | припадъци, циркулаторни реакции, придружени от разширение на периферните кръвоносни съдове, последвани от хипотония и спонтанна загуба на съзнание (синкоп), тахикардия и цианоза, които могат да доведат до загуба на съзнание | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | преходни нарушения в дихателната ; честота, задъхване, задух, респираторен арест, белодробен оток |
||
| Стомашно-чревни нарушения | гадене, повръщане | коремна болка, диария, нарушения във вкусовите усещания, сухота в устата, отделяне на слюнка | |
| Хепато-билиарни нарушения | преходно повишаване на стойностите на чернодробните ензими и билирубина | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | еритем, зачервяване и вазодилатация, обриви | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | болки в областта на гърба, артралгия |
||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | уринарна инконтиненция, позиви за уриниране, при пациенти с бъбречна недостатъчност: повишаване на нивата серум креатинин и обостряне на съществуващото бъбречно заболяване | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | усещане за затопляне | гръдна болка, общо неразположение, усещане за студено, изпотяване, астения, промени на телесната температура, треска екстравазация и болка на мястото на инжектиране, студени тръпки, леко усещане за затопляне и оток, зачервяване, некроза на тъканта, флебит и тромбофлебит |
докладвани са случаи на нефрогенна системна фиброза (NFS). |
Анафилактичните реакции, които могат да се наблюдават независимо от приложената доза и начина на приложение, могат да бъдат първите симптоми на начален шок.
Късните нежелани реакции, предизвикани от прилагането на контрастно средство са редки (вж. т. 4.4).
4.9 Предозиране
Няма съобщения за случаи на предозиране.
До момента не са наблюдавани белези на интоксикация от предозиране в рамките на клинично приложение.
Случайното предозиране, поради хиперосмоларитета на Магнетолукс може да доведе до следните реакции: повишаване на белодробното артериално налягане, осмотична диуреза, хиперволемия, дехидратация и васкуларна болка в мястото на приложение..
Гадопентетат димеглумин може да се елиминира от организма чрез хемодиализа. Няма обаче данни за това, че хемодиализата е подходяща за предпазване от нефрогенна системна фиброза (NSF).
Поради малките количества на използваното активно вещество и съвсем малките количества на гастро-интестинална абсорбция (< 1 %) не е вероятно случайното поглъщане на контрастното средство да предизвика интоксикация.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Парамагнитно контрастно вещество
АТС код: V08C А01
Магнетолукс е контрастно средство за краниални и гръбначно-мозъчни изображения при изследвания с магнитно-резонансна образна диагностика (ЯМР). Засилващият контрастен ефект се дължи на ди-N-метилглюкаминовата сол на гадопентетат (GdDTPA) -гадолиниев комплекс на диетилен триаминпентаоцетна киселина.
Гадолиниевият йон скъсява времето на релаксация /спин-решетка/ на възбудените атомни ядра и по този начин при подходяща секвенция на сканиране (като T1 - премерена спин-ехо техника) увеличава интензитета на сигнала и води до засилване на контрастното изображение.
Гадопентетат димеглумин показва единствено незначителна зависимост от силата на магнитното поле.
Gadopentetate dimeglumine (гадопентетат димеглумин) не се свързва с протеините и не инхибира ензимната активност (напр. Na+ и К+ АТФ-аза на миокарда). При гломерулна филтрация на бъбреците настъпва екскреция на веществото. Не са наблюдавани нежелани ефекти върху бъбреците.
Гадопентетат димеглумин осигурява контрастно усилване и улеснява визуализацията на абнормни структури или лезии в различни части на тялото, включително и на ЦНС. Гадопентетат димеглумин не преминава през интактната кръвно-мозъчна бариера. В случаи на дисфункция на кръвно-мозъчната бариера, прилагането на гадопентетат димеглумин може да доведе до подобрена визуализация на патологични промени и лезии с абнормална васкуларизация (или на тези, които причиняват дисфункция в кръвно-мозъчната бариера) в мозъка (интракраниални лезии), гръбнака и асоциираните тъкани, както и на лезии в торакса, пелвиса и ретроперитонеалното пространство. Подобрява също така очертанията на туморните образувания, определяйки тяхната агресивност. Гадопентетат димеглумин не се натрупва в нормална мозъчна тъкан или в лезии с нормална васкуларизация (напр. кисти, зараснали следоперативни рани). Контрастното усилване не се наблюдава при всички видове патологични процеси, напр. при някои видове образувания с ниска степен на злокачественост или при неактивни плаки на МС не настъпва контрастно усилване. Магнетолукс може да се прилага с цел диагностично диференциране между здравите и патологични тъкани, диагностиране на различни патологични структури и диференциране между туморни образувания и туморен рецидив и цикатриксна тъкан след лечение.
В по-високи концентрации и след продължително инкубиране in vitro, гадопентетат димеглумин оказва слаб ефект върху морфологията на еритроцитите. След интравенозно приложение на гадопентетат димеглумин при хора, този процес, който е обратим, може да доведе до слаба интраваскуларна хемолиза, която може да обясни слабото повишение на серумните билирубин и желязо, наблюдавано в първите няколко часа след инжектирането.
5.2 Фармакокинетични свойства
Гадопентетат димеглумин реагира в организма подобно на другите силно хидрофилни и биологично неактивни съединения (напр. манитол или инулин). Фармакокинетиката, наблюдавана при хора, не зависи от дозата.
Разпределение
След интравенозно приложение активното вещество се разпределя бързо в извънклетъчното пространство.
Седем дни след интравенозно приложение на радиоактивно белязания гадопентетат димеглумин по-малко от 1% от приложената доза е открит останал в организма на плъхове и кучета, като относително по-високи концентрации са установени в бъбреците под формата на интактен гадолиниев комплекс.
Гадопентетат димеглумин не преминава през интактна кръвно-мозъчна бариера както и от кръвта в тестисите. Малкото количество, което може да премине през плацентата, бързо се елиминира от плода.
За дози <250 micromol гадопентетат на килограм телесно тегло (= 0,5 ml инжекционен разтвор/kg) плазмената коцентрация се понижава след фазата на разпределение (няколко минути след прилагането) с време на полуживот около 90 минути, което отговаря на скоростта на бъбречна ексреция. При дози от 100 micromol на килограм телесно тегло (= 0,2 ml инжекционен разтвор/kg), на 3-тата и 60-тата минути след инжектирането се измерва, съответно 0,6 и 0,24 mmol гадопентетат димеглумин/1 плазма.
Метаболизъм
Не са открити процеси на метаболен разпад или разцепване на парамагнитния йон.
Елиминиране
Гадопентетат димеглумин се елиминира от бъбреците посредством гломерулна филтрация. Процентът на екстраренална екскреция е много нисък.
Средно 83 % от първоначалната доза се елиминира с урината в рамките на 6 часа след прилагане, докато в рамките на 24 часа се екскретират 91 %. Количеството екскретирано с изпражненията е по-малко от 1 % (в период от 5 дни след инжектиране). Бъбречният клирънс на гадопентетат димеглумин е приблизително 120 ml/min за 1,73 m2 телесна повърхност и следователно е сравним с бъбречния клирънс на инулин или 51Сг-ЕДТА.
При пациенти с бъбречна недостатъчност
Гадопентетат димеглумин се елиминира напълно през бъбреците дори и при лека или умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс >20 ml/min). Плазменият полуживот на гадопентетат димеглумин) се увеличава в зависимост от степента на бъбречната недостатъчност. Не се наблюдава увеличение на екстрареналното елиминиране.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни на база на конвенционалните фармакологични изследвания, за безопасност, токсичност при многократно приложение и генотоксичност не показват особен риск за хората. След многократното прилагане на гадопентетат димеглумин върху бременни зайци се наблюдава забавяне на развитието. Експерименталните тестове за локална поносимост на гадопентетат димеглумин при еднократно и многократно интравенозно прилагане и еднократно интрамускулно инжектиране показват, че непреднамерено паравенозно приложение може да доведе до леки нежелани реакции в мястото на инжектиране.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Меглумин
Пентетова киселина
Вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
6.3 Срок на годност
3 години
Физико-химичната стабилност се запазва за период от 24 часа при температура 25 °С. От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се употреби веднага след отваряне. Ако не се приложи веднага, ползвателят носи отговорност за времето и условията на съхранение преди употреба след отваряне. Периодът на съхранение след отваряне не може да е по-дълъг от 24 часа при температура от 2 до 8 °С.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 30 °С.
Флаконът/бутилката да се съхраняват във външната картонена опаковка, за да се предпазят от светлина.
За условията на съхранение след отваряне вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Флакон от безцветно стъкло (стъкло тип I) или бутилка (стъкло тип II) с гумена запушалка и алуминиева капачка, опаковани в картонена кутия.
опаковки с 1 флакон от 5, 10, 15, 20 или 30 ml опаковки с 1 бутилка от 100 ml
опаковки с 5 флакона от 5, 10, 15, 20 или 30 ml опаковки с 5 бутилки от 100 ml
опаковки с 10 флакона от 5, 10, 15, 20 или 30 ml опаковки с 10 бутилки от 100 ml
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Специалният етикет върху флаконите/бутилките за проследяване трябва да се залепи в картона/ИЗ на пациента, за да е възможно прецизно документиране на използваната контрастна материя, съдържаща гадолиний. Използваната доза също трябва да бъде записана.
Всички неизползвани количества и отпадъчни материали, получени вследствие на употребата, както и предмети, които са били в контакт с продукта при прилагането му с автоматична система за приложение, трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Sanochemia Pharmazeutika AG
Boltzmanngasse 9-11 A-1090 Vienna Австрия
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Per. №
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юли 2010
