Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

.... Това, че може да купувате някои лекарства без лекарско предписание, не означава, че те не могат да предизвикват нежелани реакции.....

Начало » Лекарства » l » Lusopress 20 mg film-coated tablets/Лузопрес

Lusopress 20 mg film-coated tablets/Лузопрес

Оценете статията
(1 Оценка)

Lusopress 20 mg film-coated  tablets/Лузопрес


Original PDF

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. Търговско име на лекарствения продукт
Lusopress® Лузопрес
2. Количествен и качествен състав
Една таблетка Lusopress® съдържа 20 mg nitrendipine
3. Лекарствена форма
Таблетки
4. Клинични данни
4.1. Показания
Артериална хипертония
4.2. Дозировка и начин на употреба
Препоръчителната доза при възрастни е една таблетка дневно сутрин, ако няма друго предписание, или Уг таблетка два пъти дневно сутрин и вечер (еквивалентно на 20 mg nitrendipine дневно).
Ако е необходима по-висока доза, възможно е постепенното повишаване на дозата до една таблетка два пъти дневно сутрин и вечер (еквивалентно на 40 mg nitrendipine дневно).
Уг таблетка (10 mg nitrendipine ) би трябвало да се прилага сутрин, когато е показано намаление на дозата. Метаболизмът и екскрецията на лекарството са забавени при болни с хронично чернодробно заболяване или бъбречна недостатъчност. Ето защо е важно индивидуалното адаптиране на дозата в зависимост от тежестта на съпътстващите заболявания. В такива случаи лечението трябва да започне с лк таблетка (5 mg nitrendipine) сутрин.
Лечението с nitrendipine трябва да се съобразява с индивидуалните нужди на болния във връзка с тежестта на хипертоничната болест и трябва да се провежда под лекарски контрол.
4.3. Противопоказания
♦ Данни за свръхчувствителност към лекарствения продукт;
♦ кардиогенен шок;
♦ високостепенна стеноза на аортната клапа или субклапна аортна стеноза;
♦ остър миокарден инфаркт (през първите четири седмици);
♦ нестабилна стенокардия;
♦ бременност и лактация.
4.4. Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
Този лекарствен продукт трябва да се използва внимателно и под строг медицински контрол, при болни с декомпенсирана сърдечна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболявания или глаукома.
Данните за повишаване нивата на алкалната фосфатаза налагат периодично мониториране на чернодробната функция и при необходимост преустановяване на терапията.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Съвместно прилагане на антихипертензивни лекарства обикновен^^^пЙЙ^^зШре, въпреки че ефектът на nitrendipine може да бъде потенциран. Ейновреме^шр^^^^^^^а nitrendipine и бета-блокерите, както и на симетидин, изисква монитр^ра^йе|^ьи^катЬ\Ъ възможно засилване на хипотензивния ефект. При едновременното прш^жещ^а^ращш
може да възникне тежка хипотензия. Едновременното приложение на nitrendipine и дигоксин може да повиши концентрацията на сърдечните глюкозиди в кръвта. Трябва да се наблюдава внимателно за евентуални белези и симптоми на дигиталисова интоксикация. При необходимост дозата на дигоксина трябва да се редуцира.
Калциевите антагонисти могат да потенцират негативния инотропен ефект на антиаритмичните лекарствени продукти ( напр. амиодарон, хинидин ) и водят до синусов арест и AV - блок.
Ефектът на периферните мускулни релаксанти може да бъде удължен. Сокът на грейпфрут подтиска разграждането на. nitrendipine. Така по-високите плазмени концентрации на лекарството могат да доведат до значително снижение на кръвното налягане.
4.6. Бременност и кърмене
По време на бременност не трябва да се провежда лечение с Lusopress®, тъй като експерименталните изследвания с токсични за майката дози са предоставили данни за увреждане на плода. Няма наличен опит при хора.
Малки количества nitrendipine преминават в кърмата. Концентрациите в майчиното мляко корелират с тези в плазмата. Тъй като липсва опит за възможните ефекти на лекарството върху кърмачето, то прекъсване на кърменето се налага само ако лечението с Lusopress® е наложително през периода на кърмене.
Няма достатъчен опит за употребата му при деца.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
При някои болни способността за шофиране или за работа с машини може да бъде негативно повлияна от nitrendipine. Това важи особено в началото на лечението или при промяна на терапията, както и в случаите при едновременна употреба на алкохол.
4.8. Нежелани лекарствени реакции
Съобщените нежелани лекарствени реакции, дължащи се на вазодилататорния ефект на nitrendipine, като главоболие, зачервяване, чувство за горещина или периферен оток обикновено са преходни или леко изразени. Преустановяване на терапията се налага само в редки случаи.
В редки случаи се съобщава за тахикардия или палпитации.
Както и при другите вазоактивни лекарства, макар и рядко, особено в началото на лечението, може да възникнат стенокардии пристъпи или увеличаване на честотата, продължителността и тежестта на пристъпите при наличие на стенокардия. Лекарят трябва да бъде информиран, ако това се случи.
Гастроинтестинални нежелани реакции като гадене, констипация, диария и анорексия също са наблюдавани рядко.
Лечението с nitrendipine може да увеличи диурезата.
Рядко или в изолирани случаи са описвани следните нежелани лекарствени реакции при лечение с nitrendipine: миокарден инфаркт, нервност, кожни алергични реакции (пруритус, уртикария, екзантем), парестезии, миалгия, тремор, леки преходни промени в зрителната перцепция, хиперплазия на венците, гинекомастия при възрастни болни при продължителна терапия, повишени стойности на чернодробни ензими (алкална фосфатаза, и/или SGOT, SGPT). Повечето от тези нежелани реакции са леки и обратими след преустановяване на лечението.
4.9. Предозиране
Не са докладвани токсичните ефекти на nitrendipine при хора.
При свръхдозиране е възможна появата на зачервяване, главоболие, израз^е^ижение на кръвното налягане (с циркулаторен колапс) и промени в сърдечната честат^б|Щи1£ардия, тахикардия).
Терапевтичният фокус в такива случаи се поставя върху детоксикацйя^а/р—с-------л'----
на сърдечно - съдовия статус. При поглъщане през устата се препоръчва [ctjdi
възможно съчетаване с тънкочревна промивка. Ако обаче се приложат лакстативни средства, трябва да се има предвид, че приложението на калциеви антагонисти трябва може да доведе до инхибиране на интестиналната мускулатура до чревна атония. Хемодиализата не е подходяща, защото nitrendipine не може да се диализира. Препоръчва се обаче плазмафереза, поради високата степен на свързване с плазмените протеини и относително малкия обем на разпределение. Брадиаритмиите се третират симптоматично с атропин или орципреналин. При животозастрашаващите брадикардии се налага поставянето на временен пейс-мейкър.
Хипотензията в резултат на кардиогенен шок и артериална вазодилатация се лекува с калций (1-2 g calcium gluconate i.V.), допамин (до 25 ug/kg телесно тегло за минута), добутамин (до 25 ug/kg телесно тегло за минута), адреналин или норадреналин. Дозата на тези лекарства се определя главно според постигнатия ефект. Серумните нива на калция трябва да се поддържат на горната граница на нормата или да са леко повишени.
Поради риск от обременяване на сърцето, допълнителното прилагане на течности и обемни заместители трябва да се преустанови или да става при хемодинамично мониториране.
5. Фармакологични данни
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакологична група: Селективни блокери на калциевите канали, главно със съдови ефекти, дихидропиридинови производни (dihydropyridine derivatives). АТС код: С08 СА08
Nitrendipine представлява дихидропиридинов блокер на калциевите канали, структурно близък на нифедипина, вазодилататор с антихипертензивни свойства. Nitrendipine действа чрез блокиране на освобождаването след възбуждане на калциеви йони в сърдечната или съдовата гладка мускулатура, като по такъв начин инхибира активацията на АТФ-азата при контракция на миофибрилите. Nitrendipine притежава голяма степен на селективност спрямо съдовата гладка мускулатура. Неговият главен ефект е да намали периферната съдова резистентност и оттам намаляване на кръвното налягане. Експерименталните фармакологични проучвания показват, че този агент проявява антихипертензивен, коронародилиращ, антикоронароспастичен и миокардиопротективен ефект.
Nitrendipine не проявява значими ефекти върху ЦНС, върху двигателната активност или гастроинтестиналния пасаж.
5.2. Фармакокинетични свойства
Съобщава се, че nitrendipine се резорбира добре след перорално приложение, но претърпява значителен метаболизъм при първо преминаване (first-pass effect). Абсолютната бионаличност варира от 10 до 20% в зависимост от дозировката. След многократно приложение бионаличността се повишава до около 40%.
Максимална плазмена концентрация се достига за 2 часа, както след еднократно (Стах = 13.4 ng/ml), така и след многократно приложение (Стах = 23.2 ng/ml). Времето на полуживот варира от 2.5 до 22.5 часа. Не е наблюдаван феномен на натрупване.
Свързването с плазмените протеини е около 98% (70-80% от неговите поляризирани метаболити се свързват с плазмените протеини).
Nitrendipine се метаболизира в черния дроб главно чрез дехидрогенация на пиридоновите пръстени, разграждане на естерните групи чрез хидролиза на нивото на карбоксилните киселини и хидроксилиране на метиловите групи с последваща конюгация с глюкоронова киселина. По-малко от 0.1% от пероралната доза се отделя в непроменен вид с урината, а около 80% се открива в урината за 96 часа под формата на поляризирани метаболити.
5.3. Предклинични данни за безопасност
• Остра токсичност
Остра токсичност (Ш50) след перорално приложение е 2 775-2 910 гпц! повече от 10 000 тд/кд при плъхове и 213.3 тд/кд при кучета. Леталнат
икгравенозно приложение е 33.4 mg/kg при мишки и 17.8 mg/kg при плъхове. При интраперитонеално приложение на nitrendipine при плъхове, LD50 се достига при дози, по-големи от 200 mg/kg.
• Хронична токсичност
Пероралното приложение на nitrendipine в доза до 7.5 mg/kg/ден за 30 дни и 2.5 mg/kg/ден за 180 дни при кучета и до 200 mg/kg/ден за 30 дни и до 75 mg/kg/ден за 180 дни при плъхове не са предизвикали токсични ефекти.
• Тератогенен и мутагенен потенциал
Не са наблюдавани негативни ефекти върху бременността, плода и новородените. Nitrendipine не притежава мутагенни свойства.
6. Фармацевтични данни
6.1. Списък на помощните вещества и техните количества
Corn starch
Microcrystaliine cellulose Polyvinyl pyrrolidone Sodium laurilsulfate Magnesium stearate
29.0 mg 21.7 mg 7.0 mg 2.0 mg 0.3 mg
6.2. Физико - химични несъвместимости
He са известни
6.3. Срок на годност
3 години.
Да не се използва след изтичане на срока на годност.
6.4. Специални условия на съхранение
Веднъж извадени от блистера, таблетките трябва да се пазят от светлина.
6.5. Данни за опаковката
Първична опаковка: блистер, състоящ се от тройно ламиниран лист (полиамид/алуминий/PVC), топлинно свързан с алуминиево фолио.
Вторична опаковка: картонена кутия.
6.6. Препоръки при употреба
Няма
7. Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба
ISTTTUTO LUSO FARMACO DTTAUA S.p.A.
Via Carnia
20132 Milan/Italy
Telephone: (39 2) 2803 1
Fax: (39 2) 2803 205
Разпространява се от: BERLIN-CHEMIE AG (Menarini Group) Glienicker Weg 125 D-12489 Berlin, Germany Telephone: Berlin (030) 6707-0
8. Регистрационен номер
970 0036/31.01.1997г.
9. Дата на първото разрешаване за употреба
31.01.1997Г.
10.Дата на актуализация на текста
Септември 2002г.
===


КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Lusopress 50 mg film-coated  tablets/

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

ЛУСИТРАКС 50 mg филмирани таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 50 mg топирамат.
Помощни вещества: Всяка 50 mg таблетка съдържа 57.86 ту лактоза. За пълен списък на помощните вещества вижте т. 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Lusopress 50 mg film-coated  tablets/

Филмирани таблетки.
50 mg таблетки са жълти, кръгли и изпъкнали.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ 4.1. Терапевтични показания

Епилепсия
Топирамат е показан като монотерапия за възрастни и деца над 6 години, които имат тонично-клонични припадъци или частични припадъци с или без вторични припадъци Топирамат е показан като допълнителна терапия за възрастни и деца над 2 години, при които конвенционалните лекарства против епилепсия за : частични припадъци с или без вторични припадъци със синдрома на Ленокс Гасто и с първични тонично-клонични припадъци, не са достатъчни.

Ефикасността и безопасността на преминаването от помощна терапия към монотерапия с топирамат трябва да се демонстрира.

Мигрена
Топирамат се препоръчва за възрастни като помощно лечение за профилактика на мигрена, при пациенти, които не понасят или не реагират на други лечения на мигрена. Започването на лечение с топирамат трябва да се предписва само от специалисти и трябва да бъде извършвано под наблюдение.
Профилактично лечение на мигрена трябва да се предприема в следните случаи възрастни, които имат три или повече пристъпа на месец; чести пристъпи на мигрена ,които чувствително нарушават нормалното протичане на ежедневието на пациента.
Продължаването на лечението трябва да се преразглежда на всеки 6 месеца.
Ефективността на Топирамат при интензивна терапия на мигрена не е изследвана.

4.2. Дозировка и начин на приложение.

Основна информация
За оптимален контрол на припадъците и при деца и при възрастни е препоръчително лечението да започне с малки дози с постоянно увеличение до достигане на най-подходящата доза.

Топирамат може да се приема без оглед на храненето.

Не е необходимо да се следи плазмената концентрация на топирамат, за да се оптимизира терапията с топирамат.
Препоръките за дозировката се отнасят и за възрастни и за деца, включително и за хора в напреднала възраст, които не страдат от заболяване на бъбреците ( Вижте 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки за употреба).
Ако Топираматът е премахнат от плазмата чрез хемодиализа, допълнителна доза топирамат трябва да бъде приложена, равна приблизително на половината от дневната доза в дните на хемодиализа. Допълнителната доза трябва да се приложи на отделни дозировки в началото и в края на процедурата за хемодиализа. Допълнителната доза може да варира, в зависимост от оборудването за диализа, което се използва.

За дози, които не могат да се изпълнят от този лекарствен продукт, има други начини.

Допълнителна терапия при епилепсия
Възрастни
Лечението трябва да започне с 25-50 мг нощем в продължение на 1 седмица. Въпреки че е описано, използването на по-ниски начални дози не е системно изследвано. След това дозировката трябва да бъде увеличавана на 1-2 седмични интервали с увеличение 25-50 или 100 мг на ден, приемани на две отделни дози. Дозирането трябва да бъде клинично контролирано. Някои пациенти може успешно да се лекуват с единична дневна доза. При клиничните тестове на помощната терапия, дозата от 200мг дава ефект и е най-ниската изследвана доза. Тя се смята за най-малката ефикасна доза. Обичайната дневна обща доза е 200 до 400мг на две отделни дози. При някои пациенти се налага доза до 800 мг на ден, което е максималната препоръчителна доза.

Деца над 2 години
Препоръчителната дневна доза Топирамат като допълнително лечение е приблизително 5 до 9 мг/кг на две отделни дози. Лечението трябва да започне от 25 мг (или по малко, в
зависимост от варирането на 1 до 3 мг/ кг/на ден) нощем за първата седмица. Дозата след това трябва да бъде увеличена след интервал от 1-или 2 седмици с количество от 1 до 3 мг
на ден (приемана на 2 отделни дози), за да се достигне оптимална клинична реакция.
Дозирането трябва да бъде клинично наблюдавано.
Дневна доза до 30 мг/кг на ден е изследвана и е общо взето добре приета.

Монотерапия при епилепсия

Възрастни
Дозирането трябва да започне от 25 мг нощем за 1 седмица. След това дозата трябва да се увеличава на интервал от 1 или 2 седмици с количество от 25-50 мг/на ден, приемано на 2 отделни дози. Ако пациентът не може да понесе режима на дозите, може да се използват по-малки дози при увеличаването или по-големи интервали от време между увеличенията. Дозите трябва да бъдат клинично следени.

Препоръчителната най-голяма начална доза при монотерапия с топирамат при възрастни е 100 мг/ден, а максималната препоръчителна дневна доза е 400 мг/ден. Тези препоръки за дозиране се отнасят за всички възрастни, включително и при хора в напреднала възраст, при отсъствие на съществено бъбречно заболяване.

Деца
Лечението на деца над 6 години трябва да започне с 0.5 до 1 мг/мг/ден, нощем през първата седмица. След това дозата трябва да се увеличава на интервали от 1 до 2 седмици с количество от 0.5 до 1 мг/кг /ден, приемана на две одтелни дози. Ако детето не може да понесе режима на дозировките, трябва да се използват по-малки количества при увеличението или по-големи интервали. Дозите и дозирането трябва да бъдат клинично наблюдавани.
Препоръчителната начална доза при монотерапия с топирамат при деца над 6 години е от 3 до 6 мг/кг/ден. Деца със скорошно диагностицирана епилепсия приемат до 500 мг на ден.

Мигрена

Възрастни
Лечението трябва да започне с 25 мг нощем за една седмица. След това дозата трябва да се увеличава с количество от 25 мг /ден в интервал от 1 седмица. Ако пациентът не понася режима на дозиране , трябва да се оставя по-голям интервал от време при допълването на дозите.

Препоръчителната дневна доза топирамат при профилактика на мигрена е 100 мг/ден, приемана на две отделни дози. По-големи дози не дават по-добър резултат. Някои пациенти усещат подобрение при дневна доза 50 мг. Дозата и дозирането трябва да бъдат клинично контролирани.

Деца
Топирамат за профилактика на мигрена при деца под 16 години не е изследван.

4.3. Противопоказания/Lusopress 50 mg film-coated  tablets/

Свръхчувствителност към активната съставка или някое от помощните вещества. Лечение за профилактика на мигрена при бременност или при жени в детеродна възраст, които не използват ефективни средства за контрацепция (виж т. 4.6).

4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Основна информация
При пациенти с или без клинична история на припадъци или епилепсия, антиепилептични лекарства, включително и топирамат, трябва постепенно да се прекъснат, за да се намали опасността от припадъци или увеличаване честотата на припадъците. При клиничните тестове дневните дози се редуцират на седмични интервали с количества от 50-100 мг при възрастни с епилепсия и с 25-50 мг при възрастни, приемащи топирамат с доза до 100 мг/ден за профилактика на мигрена. При клиничните тестове на деца, топирамат е постепенно прекъсван за период от 2-8 седмици. При случаи, които изискват по-бързото прекъсване на лечението с топирамат, се препоръчва подходящо наблюдение. Основният път за отделяне на непреработен топирамат и продуктите на неговия метаболизъм е чрез бъбреците. Бъбречното отделяне зависи от бъбречната функция и възрастта. При пациенти с умерено или сериозно бъбречно увреждане може да отнеме от 10 до 15 дни за достигане на стабилно ниво на плазмената концентрация, сравнено с 4 до 8 дни при пациенти с нормална бъбречна функция.
При всички пациенти графикът на дозиране трябва да бъде клинично наблюдаван (за контрол на припадъците, избягване на нежеланите реакции) като се има предвид, че при пациенти с известно бъбречно заболяване може да отнеме повече време за достигане на стабилно ниво на всяка доза.

Правилна хидратация по време на приемането на топирамат е много важна, тъй като може да понижи риска от поява на камъни в бъбреците (вижте по-долу). Допълнително може да понижи риска от противопоказни въздействия, свързани с виска температура по време на физическа активност или излагане на по-високи температури (виж 4.8).

Депресия / промени в настроението
При пациенти, приемащи топирамат са регистрирани оплаквания от депресия и промени в настроението.

Случаи на самоубийсто
Намерения за самоубийство и подобно поведение са регистрирани при пациенти, приемащи антиепилептични медикаменти . Метаанализ на случайно плацебо контролирани изследвания на антиепилептични медикаменти също показва леко завишен риск от намерения за самоубийство и суицидно поведение. Механизмът на този риск не е известен и наличната информация не изключва повишен риск при топирамат.
При двойно тествани клинични изпитания, случаи свързани със самоубийства (SR.Es) (намерение за самоубийство, опити за самоубийство, самоубийство) се появяват с честота 0.5% при пациенти, лекувани с топирамат (43 от 7,999 лекувани пациенти) и на 3 пъти по-висока инцидентност в сравнение с тези третирани с плацебо (0.15%; 5 от 3,150 пациента). Затова пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на самоубийствени намерения и поведение и трябва да се определи подходящо лечение. Пациентите (и тези, които се грижат за тях) трябва да бъдат съветвани да потърсят медицинска помощ при поява на самоубийствени намерения или поведение.
В съответствие с добрата клинична практика, при пациенти с клинична история на депресия и/или самоубийствено поведение, децата и младежите са по-застрашени от самоубийствени мисли или опити за самоубийство и трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на лечението.

Камъни в бъбреците (нефролитиаза)
При някои пациенти, особено тези, предразположени към камъни в бъбреците, може да се повиши рискът от поява на каменни образувания в бъбреците и свързаните симптоми и показатели като бъбречни колики, болки в бъбреците или болки в слабините. Рисковите фактори за нефролитиаза включват предишно образуване на камъни, семейна клинична история на нефролитиаза и хиперкалциране. Никой от тези фактори не може надеждно да предвиди образуване на камъни в бъбреците по време на лечението с топирамат. В добавка, пациенти, лекувани с медикаменти, свързани с нефролитиаза, могат да бъдат изложени на по-голям риск.

Увреждане на чернодробната функция
При пациенти с увреждане на черния дроб, топирамат трябва да се приема много внимателно, тъй като изчистването на топирамата може да бъде забавено.

Остро късогледство с вторична глаукома

Остро късогледство с вторична галукома е регистрирано при пациенти, приемащи топирамат. Симптомите включват намалена острота на зрението и/или очна болка. Офталмологичните открития включват двойно късогледтво, предшестващо камерно свиване, очна хиперемия (зачервяване) и повишено вътреочно налягане с или без разширяване на зениците (мидриаза). Може да се получи кръвоизлив, в резултат на който може да се получи вътрешно разместване на лещите и ирисите. Симптомите обикновенно се появяват за около месец след началото на лечението с Топирамат. Обратно на първична глаукома, която е рядка при хора на възраст под 40 години, вторичната глаукома, свързана с топирамат е регистрирана при педиатрични пациенти, както и при възрастни. Лечението включва бързо прекъсване на Топирамат, както и подходящи мерки за редуциране на вътреочното налягане. Тези мерки обикновено дават като резултат редуциране на вътреочното налягане.

===Метаболитна ацидоза
Хиперхлоремична, неанионна недостатъчност, метаболитна ацидоза (намален серумен бикарбонат под нормалните стойности при липса на респираторна алкалоза) се асоциира с лечението с топирамат. Това понижение в серумния бикарбонат се дължи на инхибиторния ефект на топирамат върху бъбречната карбонатна анхидраза. Обикновено понижението на бикарбоната се появява в ранния стадий на лечението. Тези понижения обикновено са слаби до средни (средно понижение от 4 тто1/Ь при дози от 100 мг/ден или повече при възрастни и приблизително 6 гг^/кг^ау при педиатрични пациенти). Рядко пациентите изпитват понижение по ниско от 10 тто1/Ь. Условията, които предразполагат към ацидоза ( като бъбречна недостатъчност, серозни респираторни проблеми, диария, операция, кетогенна диета, или някои лекарства) може да спомогнат за карбонатното понижение, предизвикано от топирамат. Хроничната метаболитна ацидоза при педиатрични пациенти може да забави растежа. Ефектът от топирамата върху растежа и увреждания на костите не е системно изследван нито при възрастни, нито при педиатрични пациенти. В зависимост от условията е препоръчителна подходяща оценка на нивата на серумния бикарбонат при терапия с топирамат. Ако бъде развита метаболитна ацидоза и^тя^се задълбочи е добре да се редуцират дозите или да се прекъсне топирамата. ..-.>'" •
Добавки към режима на хранене
Добавки към режима на хранене или повишена консумация на храна може да се предприеме, ако пациентът губи тегло или има ненормално качване на тегло по време на терапията с този медикамент
Топираматът съдържа лактоза. Пациенти с наследствена непоносимост към галактоза, разновидност на лактозата или гликозо-галактозна малабсорбция не бива да приемат това лекарство.
Профилактика на мигрена
При профилактика на мигрена, преди прекъсване на лечението, дозите трябва да бъдат намалявани най-малко 2 седмици, за да се намали рискът от подновяване на мигренните пристъпи.
Загуба на тегло
По време на двойното лечение с топирамат от 100мг/ден, основната промяна в теглото между първия и последния ден на лечението е -2.5 кг, в сравнение с -0.1 при групата, лекувана с плацебо. Общо 68% от пациентите са загубили тегло по време на тестовете, сравнено с 33% от пациентите, приемали плацебо. Намаляване на теглото се наблюдава при 1% от всички пациенти, приемали плацебо и при 9% от всички пациенти, приемали топирамат по 100 ггщ дневно.
Значителна загуба на тегло може да се появи при по-дълготрайно лечение с топирамат при мигрена. При клиничните изследвания на топирамат 100 т§ за профилактика на мигрена, продължителна загуба на тегло се наблюдава с основно намаляване на теглото от 5.5 кг за над 20 месеца. Двадесет и пет процента от пациентите, лекувани с топирамат за мигрена са имали загуба на тегло от > 10% от телесната маса.
Препоръчително е при пациенти с дълготрайна топираматна профилактика на мигрена да бъдат редовно претегляни и внимателно наблюдавани за продължителна загуба на тегло. Ако клинично се наблюдава значителна загуба на тегло, трябва да се предприеме прекъсване на лекарството.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други взаимодействия Ефект на топирамата върху други антиепилептични лекарства
Прибавянето на Топирамат към други антиепилептични лекарства (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал, примидон) няма клинично доказан ефект върху стабилното им състояние в плазмената концентрация, освен при някои пациенти, където прибавянето на топирамат към фенитоин може да доведе до повишаване на плазмената концентрация на фенитоина. Тази възможност се дължи на специфичния ензим полиморфен изоформ (СУР2С терп). Следователно, всеки пациент, който приема фенитоин трябва да бъде наблюдаван за нивата на фенитоина.
Изследване на фаркамкокинетиччно взаимодействие при пациенти с епилепсия, показва че добавянето на топирамат към ламотригин няма ефект върху нивата на ламотригин в плазмата при дози топирамат от 100 до 400 мг/ден. Освен това не се наблюдаващ, стабилните нива на плазмена концентрация на топирамата при спирането на лймо^игйн$%^\
Ефект на други антиепилептични лекарства върху топирамат / "~ / '^^ч^КХ^- \
• '<Ъ>------<ь* /У
Фенитоин и карбамазепин намаляват нивото на плазмена концентрация на топирамата. Прибавянето или премахването на фенитоин и карбамазепин към топирамата може да изискват увеличаване на дозата на топирамата. Това трябва да стане чрез титриране до достигане на клиничен ефект.
Прибавянето или премахването на валпроева киселина не предизвиква съществен клиничен ефект в плазмената концентрация на топирамат и не изисква увеличаване на дозата топирамат.
Резултатите от тези взаимодейтвия са обобщени в следното:
AED с добавяне на AED концентрация Концентрация на
Топирамат
Phenytoin +->** R
Carbamazepine <-> R
Valproic Acid <-> <->
Lamotrigine <-> <->
Phénobarbital <-> NS
Primidone <-> NS
= Без ефект върху плазмената концентрация (< 15% change) ** = Повишаване на плазмената концентарцич при някои пациенти R = Понижаване на плазмената концентрация NS = Не изследвано AED = антиепилептично лекарство
Други взаимодействия
Дигоксин (Digoxin)
При изследване на единична доза, зоната на серумния дигоксин на плазмената крива (AUC) намалява с 12% здради едновременното му приемане с Топирамат. Клиничната достоверност на това наблюдение не е доказана. Когато се прибавя или премахва топирамат от лечение на пациенти, приемащи дигоксин, трябва да се обърне специално внимание на проследяване на нивата на серумния дигоксин.
Депресори на централната нервна система
Едновременната употреба на Топирамат и алкохол или други депресори на CNS не е изследвано по време на клиничните тестове, но трябва да бъде избягвано.
Орални контрацептиви
При изследване на взаимодействието с орални контрацептиви, топирамат повишава значително плазмената честота на естрогенния компонент. Следователно трябвал^^е^има предвид риска от тератогенност, пациентите трябва да получават обогатяванеж^^^ма^!^^^ от 50 ug естроген или да използват алтернативни, нехормонални методи i^tprrpanei^iitrnf^^
_&>. V- ■ л ■v
ч
Пациенти приемащи орални контрацептиви трябва да уведомяват за всяка промяна в кървенето.
Литий (Lithium)
При здрави доброволци, не се наблюдава редукция (18% for AUC) при системно излагане на литий по време на едновременно приемане на топирамат 200 мг/ден. При пациенти с биполярни нарушения, фармакокинетиката на лития остава незасегната при лечение с топирамат в дози 200 мг/ден., но се наблюдава повишаване при по-продължително излагане (% за AUC) следващо дози топирамат до 600 мг/ден. Литийните нива трябва да бъдат наблюдавани при едновременно приемане на топирамат.
Рисперидон
Взаимодействието между лекарствата при изследване проведено с единична доза и такова с повече дози при здрави доброволци и пациенти с биполярно разстройство дават сходни резултати. Когато се приема едновременно с топирамат при увеличаващи се дози от 100, 200 и 400 мг/ден се наблюдава редукция на рисперидона (приеман в дози от 1 до 6 мг/ден) при системно приемане (16% и 33% за стабилно състояние на AUC респективно при дози 250 и 400 мг/ден ). Минимални изменения във фармакокинетиката на всички антипсихотични фракции (рисперидон плюс 9-хидроксирисперидон) и без изменения за 9-хидроксирисперидон, където е наблюдаван. Значителни клинични изменения не се наблюдават при системно излагане на рисперидон за цялата активна половина или при топирамат. Това взаимодействие не е от клинична значимост.
Хидрохлоротиазид (НСТ2)
Изследване на взаимодействието проведено при здрави доброволци показва стабилни нива на фармакокинетиката на НСТ2 (25 mg ц24Ь) и топирамат (96 пг§ ц\2Ъ) когато се приемат поотделно или едновременно. Стах се повишава с 27% и АиС се повишава с 29% когато НСТ2 се прибави към топирамат. Клиничното значение на това не е известно. Прибавянето на HC^Z към терапия с топирамат може да изисква увеличаване на дозата топирамат. Стабилното ниво на фармакокинетиката на \\CTZ не се повлиява значително от едновременното приемане на топирамат. Лабораторните резултати отчитат намаляване на серумния калий след приемане на топирамат или НСТ2, което е по-значително когато двете лекарства се приемат едновременно.
Метформин
Изследването на взаимодействието при здрави доброволци показва стабилно ниво на фармакокинетиката на метформина, когато той се приема самостоятелно и когато метаформина и топирамата се приемат заедно. Резулатите от това изследване показват, че при метформин средно Стах и средно АиС се повишават с 18% и 25%, съответно, когато средно СЪ1^ се понижава с 20% когато метформинът се приема с топирамат. Топираматът не засяга метформин г|11ах. Плазмената чистота на орално приеман топирамат изглежда се редуцира при едновременното приемане на метформин. Степента на промяната в чистотата не е ясна. Клиничното значение на влиянието на метформина върху фармакокицез^п^г^]^1^. топирамата не е ясно. Когато топирамат се добавя към или се премахва от^ц^^хб"^^^\ пациенти, лекувани с метформин трябва внимателно да се следи диа^р!ич^ртдй^Хч^
състояние. !!2^ШШф^%\
---------.-;";>'
Полиглитазон
Изследването на взаимодействието при здрави доброволци показва стабилни фармакокинетични нива натопирамат и полиглитазон, приемани поотделно и заедно. 15% увеличение в АиСт на полиглитазона, без изменение в Стах,. Това откритие не е статистически значимо. Освен това 13% и 16% понижение в Стах и АиСТ,88 съответно, на активния хидрокси-метаболит, както и 60% понижение в Стах85 и А11СТ >88 на активния кето-метаболит. Клиничното значение на тези открития не е известно. Когато топираматът се добави към полиглитазонната терапия или полиглитазон се добави към топираматна терапия, трябва да се отдели голямо внимание на ежедневното следене на диабетичното състояние на пациентите.
Глибенкламид
Изследването на взаимодействието при пациенти с диабет тип 2 показва стабилно състояние на фармакокинетиката на глибенкламида (5mg/fleH) приеман самостоятелно или заедно с топирамат (150 mg/ден). Има 25% редукция при AUC24 по време на приемането на топирамат. Системното излагане на активни метаболити, 4-frwz.s-hydroxy-glibenclamide (Ml) и 3-cw-hydroxygli bene lam ide (M2), са също редуцирани съответно с 13% и 15%. Стабилното фармакокинетично състояние на топирамата не е засегнато при едновременното приемане на глибенкламид. Когато топирамат се прибавя към лечение с глибенкламид и обратното, трябва да се отдели голямо внимание на ежедневното следене на диабетичното състояние на пациентите.
Други
Когато топирамат се използва с други реагенти, предразполагащи към нефролитиаза, може да се повиши рискът от нефролитиаза. По време на използването на топирамат подобни реагенти трябва да се избягват, тъй като могат да доведат до физиологични условия, които да предизвикат образуването на камъни в бъбреците. Взаимодействието с бензодиазепин не е изследвано.
Валпроева киселина
Едновременната употреба на топирамат и валпроева киселина (valproic acid) се асоциира с hyperammonemia с или без енцефалопатия при пациенти, които са имали поносимост към което и да е от лекарствата поотделно. В повечето случаи симптомите и признаците са затихнали със спирането на всяко едно от лекарствата. Тази нежелана реакция не е в резултат на фармакокинетично взаимодействие. Връзка между hyperammonemia с монотерапия с топирамат или друго лекарство против епилепсия не е установена.
Допълнителни изследвания на фармакокинетични взаимодействия на лекарства
Клиничните изследвания са проведени, за да се оцени потенциално фармакокинетично взаимодействие между топирамат и други реагенти. Промените в Стах или AUC, като резултат на взаимодействие са обобщени по-долу. Втората колона (концентрация на едновременно приеманите лекарства) описва какво се случва с концентра^ият^-^на едновременно приеманите лекарства посочени в първата колона, когатй^с^ ^Доб^^чх топирамат. Третата колона (концентрация на топирамат) описва как ^%c^'peMeHH«fo^ \\ приемане на описаните лекарства изменя концентрацията на топирамата./' ^ , А \tc v
■V-_____
Обобщение на резултатите от допълнителните изследвания на фармакокинетични взаимодействия____.__.-
ЛекарствоКонцентрация на лекарствотоКонцентрация на топирамат
Амитриптилин (Amitriptyline)<—> 20% повишение в Cmax and AUC от nortriptyline metaboliteNS
Dihydroergotamine (орално и подкожно)<—><—»
Халоперидол (Haloperidol)<—> 31 % увеличение на AUCot редуцирания метаболитNS
Пропанолол (Propanolol)<—> 17% увеличение в Cmax for 4-ОН propranolol (ТРМ 50 mg ql2h)16% увеличение в Стах , 17% увеличение в AUC (80 mg propranolol ql2h)
Sumatriptan (орално и подкожно)<—>NS
Пизотифен (Pizotifen)«—><—>
(а) % са нивата на промените в средно Стах или АиС с оглед на монотерапияата <-» = N0 без ефект върху С,пах и АиС (^ 15% промяна ) на главното съединение N8= не е изледвано
Лабораторни тестове
Клиничните тестове показват, че топираматът предизвиква средно понижение 4 ттоУЬ в нивото на срумния бикарбонат (вижте т.4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки за употреба).
4.6. Бременност и кърмене
Рискове при епилепсия и антиепилептици
Жени, които смятат да забременеят и такива с потенциал за забременяване, трябва да се посъветват със специалист. Препоръчително е за жени в детеродна възраст да използват адекватни начини за контрацепция. Нуждата от антиепилептично лечение трябва да се преразгледа при жени, възнамеряващи да заченат. Рисковият фактор за малформации при новороденото е с от 2 до 3 пъти по-голям при майки, приемали антиепилептици. Най-често наблюдавани са цепната устна, кардиоваскуларни малформации и дефекти в невралната тръба.
Комбинираната антиепилептична терапия може да засили риска от вродени малформации повече отколкото монотерапията и за това е важно да се предприема монотерапия, когато това е възможно.
Не бива да се предприема внезапнио прекъсване на терапията, тъй като това може да доведе до внезапен припадък, който може да има сериозни последици и за маДкатгрЕ детето. ;/
Рискове, свързани с топирамат
Топираматът дава тератогенни резултати при мишки, плъхове и зайци. При плъховете топираматьт разкъсва плацентарната бариера. Няма изследвания на топирамат при бременни жени. Топирамат не бива да се използва по време на бременност., освен ако предполагаемата полза е по-голяма, отколкото възможния риск за зародиша. Във всеки случай, рискът при излагането на ембриона на топирамат и рискът от рязкото прекъсване на бременноста трябва да се имат предвид.
Преди започване на терапия, жените в детеродна възраст трябва да бъдат подробно информирани за възможния ефект на топирамат върху ембриона и рисковете трябва да бъдат обсъдени с пациента във връзка с ползата от лечение на мигрена с топирамат. Установен е уретерен дефект ( hypospadias) при деца от мъжки пол, които са били изложени на топирамат в матката с или без други антиконвулсанти.; въпреки това, непременна връзка с топирамат не е била установена. При едно изследване, сравняващо наблюдаваните стойности с известните стойности на МСМ сред населението, рискът от цепната устна и небце е с 11 пъти по-висок, а за hypospadias, с 14 пъти по-висок.
Рискове при лечение на мигрена с топирамат
Лечението или профилактиката на мигрена с топирамат е противопоказно по време на бременност и при жени в детеродна възраст, които не използват ефективни методи за контрацепция, (вижте т.4.3 и 4.5).
Кърмене
Топирамат се отделя в кърмата при кърмещи плъхове. Отделянето в кърмата на топирамат при хора не е изследвано. Ограничени изследвания показват увеличено отделяне на топирамат в кърмата. Топирамат не бива да се употребява по време на кърмене. Ако се налага лечение с топирамат по време на кърмене, майката трябва да спре кърменето.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Както и другите антиепилептични лекарства, топираматът оказва влияние върху СТМБ и може да предизвика сънливост, замайване или други свързани симптоми. Леки до средни нежелани реакции могат да бъдат потенциално опасни при пациенти, които шофират или работят с машини, особено ако лечението е ново за пациента.
4.8. Нежелани лекарствени реакции
В таблицата по-долу са показани нежеланите странични ефекти по система, орган и честота. По-голямата част от нежеланите странични ефекти при клиничните тестове са с ниска до средна острота и са свързани с дозата. Тези, свързани с дозата обикновено се проявяват във фазата на титриране и често остават във фазата на поддържане, но рядко започват във фазата на поддържане. Бързо увеличаване на дозирането и високата начална доза обикновено причиняват нежеланите реакции и водят до прекъсване на лечението
4.8.1 Епилепсия
а) Монотерапия
Качествено видовете нежелани реакции, наблюдавани при тестовете на
ерап 1.щп\х&^ Д
основно същите, както при тестовете на топирамат като допълнителна т^а^^^^^щрр^^ \
W4- - у <■ IJ
долу). С изключение на парестезия и умора при възрастните, тези нежелани реакции се наблюдават при подобна или по-ниска честота при тестовете на монотерапията.
Възрастни
Резултати от двойни клинични тестове на монотерапията
ЧестотаСистема/ОрганНежелана реакция
Стомашно-чревниГадене
разстройства Общи дисфункцииУмора
Много чести (> 1/10)ИзследванияЗагуба на тегло
Метаболизъм и хранене Нервна системаАнорексия Парастезия, главоболие, замайване, сънливост
Стомашно-чревниСтомашни болки
разстройства Нервна системаНуроазИтев^а
Чести (> 1/100, < 1/10)Психиатрични растройстваБезсъние, затруднения на паметта. депресия, трудно
концентриране, нервност, проблеми с настроението, тревожност_
Деца
Резултати от двойни клинични тестове на монотерапията
ЧестотаСистема/ОрганНежелана реакция
Метаболизъм и храненеАнорексия
Много чести
(> 1/10)Нервна системаГлавоболие, сънливост
Общи дисфункцииУмора
ЧестиИзследванияЗагуба на тегло
(> 1/100, < 1/10)Нервна системазамайване, Парестезия
Психиатрични растройстватрудно концентриране,безсъние,
нервност
Ь) Като допълнителна терапия
Възрастни -_^г~-Тъй като топирамат най-често се прилага заедно с други антиепилептични/^к^р^тр^^ възможно да се определи, кое лекарство причинява нежеланите реакц1^^|&з^лтжйт^<^ двойните клинични тестове, някои от които включват бърз титра/рт#1е%^Ш|Щд \а*2, V показани в таблицата по-долу. [[ / .^Щ^РЩЛ е;
Честота
Система/Орган
Нежелана реакция
Чести * (3:1/100, < 1/10)
Очи
Стомашно-чревни разстройства Общи дисфункции
Изследвания Метаболизъм и хранене Нервна система
Психиатрични разстройства
Двойно виждане, нарушено зрение
Стомашни болки, гадене Умора
Загуба на тегло Анорексия
Атаксия, астения. замайване, нистагъм, парестезия, психомоторно забавяне, сънливост
Объркване, трудно концентриране, затруднения на паметта, говорни проблеми, нервност, емоционална лабилност (проблеми с натсроението, ^егл|ност)^гше^ия_____
Редки (> 1/1000, <1/100)
Дисфункции в кръвната система и лимфната тъкан Общи дисфункции
Нервна система Психиатрични разстройства
Ьеисореша (заболяване на белите кръвни телца) Ненормална походка
Проблеми с координацията Промени във вкуса, агресивни реакции , апатия, когнитивни проблеми, психотични симптоми (халюцинации)_
Много редки (< 1/10000, не е известно)
Васкуларни разстройства
Венозно тромбоцитни реакции*
^нежеланите реакции се появяват по-често при пациенти на топирамат, отколкото при тези, приемащи плацебо
** сигурна връзка с топирмата не е доказана Други нежелани реакции са посочени по-долу
Честота
Система/Орган
Нежелана реакция
Много редки (<1/10000, не е известно)
Чернодробни разстройства Изследвания
Хепатит * дисфункция * Повишени ензими**
чернодробна чернодробни
рпри пациенти лекувани с други лекарства при приемането на топирамат ** при пациенти приемащи томпирамат с или без други лекарства
Резултатите от двойните клинични тестове, някои от които включват бърз титрационен период са показани в таблицата по-долу.________
Честота
Система/Орган
Нежелана реакция
Чести * (> 1/100, < 1/10)
Стомашно-чревни растройства Общи дисфункции Изследвания
Метаболизъм и хранене Нервна система
Психиатрични растройства
Гадене, повишено
слюнкооделяне
Умора, Ненормална походка
Загуба на тегло
Анорексия
Сънливост, атаксия, замайване, хиперактивност, парестезия трудно концентриране, затруднения на паметта, говорни проблеми / и свързани с тях, безсъние, нервност, проблеми на личността (поведенчески проблеми), агресивни реакции, проблеми с настроението_____
Редки (> 1/1000, <1/Ю0)
Дисфункции в кръвната система и лимфната тъкан Нервна система
Психиатрични растройства
Ьеисорета(заболяване на белите кръвни телца) Психомоторни проблеми
Емоционална лабилност, тревожност, апатия, когнитивни проблеми, объркване, халюцинации, депресия_
* нежеланите реакции се появяват по-често при деца пациенти на топирамат, отколкото при тези, приемащи плацебо
4.8.2 Профилактика на мигрена
Резултатите от двойни медицински изследвания, по време на които клинично значимите нежелани реакции са се появили с честота 5% или повече и се проявяват с по-висока честота при пациенти, приемащи топирамат, отколкото при такива, приемащи плацебо, са показани по-долу: Възрастни
Честота
Система/Орган
Нежелана реакция
Много чести (> 1/10)
Чести (> 1/100, < 1/10)
Нервна система Очи
Стомашно-чревни разстройства Общи дисфункции
Изследвания
Парестезия* Нарушено зрение
гадене, стомашни изсъхване на устата ^''.^••^^ ^'^У*^ ^ умора, диар^, ?'>-'''" лошо-, \
храносмилане •; ~: / \ \
Загуба на тегло \\ £ [;-^^^^^^^| 52 1
Метаболизъм и хранене Нервна система
Психиатрични растройства
анорексия
Анорексия, отпадналост, сънливост, промяна във вкуса трудно концентриране, езикови проблеми, безсъние, неспокойство, проблеми с настроението, депресия_
*50% от пациентите са получили парастезия
Деца
Ефектът на топирамат при деца под 16 години за лечение на мигрена не е изследван.
4.8.3 След пускане за разпространение и други
Нежелани лекарствени реакции, регистрирани след пускането на топирамат за обща употреба са описани по-долу.
Нежеланите лекарствени реакции са подредени по честота, като се използва следната
условност (изчислени са на пациент за години на употреба)
Много чести > 1/10
Чести > 1/100 ю< 1/10
Необичайни > 1/1000 ю < 1/100
Редки > 1/10000 го < 1/1000
Много редки <1/10000, не е известно (не могат да бъдат определени от наличната информация)
Честотите показани по-долу отразяват регистрирани стойности за нежеланите реакции от спонтанни оплаквания и не представят по-прецизни стойности, които могат да бъдат постигнати по пътя на клиничните или експерименталните тестове.
Изолирани оплаквания са получени за хепатит и чернодробна дисфункция при пациенти , които използват комбинирана терапия, при приемането на топирамат. Много рядко са получавани оплаквания от волска кожа, реакция на лигавицата (включително разнородно зачервяване, мехурести обриви, Синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некроза). По-голямата част от тези оплаквания са при пациенти, приемащи други лекарства, предизвикващи волска кожа и реакции на лигавицата. Намалено изпотяване е рядко регистрирано. По-голямата част от случаите са при деца.
Нежелани реакции след пускане за разпространение
Дисфункции в кръвната система и лимфната тъканМного редки: 1еисореша(заболяване на белите кръвни телца) и пеЩгореша(намаляване броя на белите кръвни телца), thrombocytopenia.
Метаболизъм и храненеРедки : анорексия Много редки: метаболитна ацидоза^виж т.4.4.); липса на апетит, hyp^er^^o^Smia (виж т. 4.5Взаимодей^в^\.-€--др^^\ лекарствени продукти и//дру/1^^фв^Аи "-цС взаимодействие). -7 3" / ,r^i^^||*\. \ ?«
>
Психиатрични разстройстваНеобичайни:опити, намерения за и самоубийство, (виж т. 4.4.) Редки: депресия(виж т 4.4.); безспокойство; сънливост. Много редки: безсъние, объркване, психотични разстройства, агресия, халюцинации,разстройство на езиковите функции.
Нервна системаРедки: парастезия, конвулсии, главоболие. Много редки: речеви нарушения, промени във вкуса, амнезия, накърняване на паметта, конвулсии при спиране на лекарството (виж т 4.4.)
ОчиРедки: нарушено зрение, замъглено зрение Много редки: късогледство, глауккома виж т 4.4.),
Стомашно-чревни разстройстваРедки:гадене Много редки: диария, стомашни болки и повръщане
Кожа и дисфункции на подкожната тъканРедки: оплешивяване Много редки: обриви
Бъбреци и уриниранеРедки: нефролитиазис ( виж раздела)
Общи дисфункцииРедки: умора Много редки:треска, анормално усещане, слабост
ИзследванияРедки: загуба на тегло
4.9. Предозиране
Предозирането на топирамат е регистрирано. Признаците и симптомите включват конвулсии, сънливост, речеви нарушения, замъглено зрение, двойно виждане, нарушения в мисловния процес, нарушена координация, стомашни болки, безспокойство, замайване и депресия. Клиничните последствия не са сериозни в повечето случаи, но са регистрирани смъртни случаи, след предозиране на повече от едно лекарства, включително и топирамат. Предозирането на топирамат може да доведе до сериозна метаболитна ацидоза. (Виж Предупреждения).
Пациент, който е приел доза изчислена между 96 и 110 £ топирамат е приет в болница с кома, продължила 20-24 часа, последвана от пълно възстановяване след 3 до 4 дни.
Лечение
При остро предозиране на топирамат, ако е скорошно, стомахът трябва да бъде изчистен незабавно чрез промивка или чрез предизвикване на повръщане. Активен въглен се използва за изчистване на топирамат ин витро. Лечението трябва да бъде подходящо, за да има ефект. Хемодиализата би могла да бъде ефективен начин за отстраняване на топирамат от тялото. Пациентите трябва да бъдат добре хидратирани.
/#'-$^
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА // *>ч>—\
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: (2.6.). Антиепилептик и антиконвулсант . АТС Code: N03AX11 топирамат.
Химия
Топирамат е антиепилептично съединение, химически създадено като 2,3:4,5-Bis-0-(l-niethylethylidene)-(3-D- fructopyranose sulfamate, c молекулярна формула C12H2iN08S и молекулярно тегло 339.36. топирамат е бяла кристална пудра с горчив вкус. Топирамат е по-разтворим в алкални разтвори, съдържащи натриев хидроксид или натриев фосфат с рН of 9 to 10. Лесно разтворим в ацетон, хлороформ, диметил сулфоксид и етанол. Разтворимостта му във вода е 9.8 mg/ml. Наситеният му разтвор има рН = 6.3.
Фармакодинамични свойства
Топирамат се класифицира като сулфамат- заместител монозахарид. Точният механизъм, по който действа като антиконвулсант не е известен. Електрофизиологическите и биохимичните изследвания на невронни култури идентифицират 3 свойства, които може да спомагат за ефикасността на топирамат.
Топирамат редуцира честотата, при която възможността за действие е генерирана щом невроните са подложени на продължителна деполяризация, показателна за зависима от състоянието волтажно-чувствителна блокада на натриевите канали. Топирамат се свързва с активността на у-аминобутировата киселина (GABA) в някои от подвидовете на GABAA рецептора, и повишава капацитета на GABA за вътрешната циркулация на хлоридните йони в невроните, като се предполага, че топирамат спомага дейността на този инхибиторен невротрансмитер. Този ефект не се блокира от флумазенил, неутрализатор на бензодиазепин, нито повишава продължителността на отвореност на каналите, различавайки се от приспивателните, които модулират GABAA рецепторите. Тъй като профилът на топирамат като антиепилептик се различава от този на бензодиазепина може да модулира подвид на GABAA рецептор, невлияещ се от бензодиазепин. Топирамат неутрализира капацитета да активира каинит / a-amino-3-hydroxy-5-methylisoxazoIe-4-propionic aci (AMPA) glutamate excitatory aminoacid, но няма действие на N-methyl-D-Aspartate в подвидовете на NMDA рецептори. Тези ефекти зависят от концентрацията, на интервали от 1 дМ to 200 uM, с минимална дейност от 1 uM to 10 цМ. Освен това топирамат инхибира карбонатните анхидразни изоензими. Този фармакологичен ефект е много по-слаб от този на ацетазоламида, известен инхибитор на анхидразата не следва да е едно от основните антиепилептични действия на топирамат . При животни, топирамат проявява антиконвулсивно действие при максималните електрошокови припадъци (MES) при плъхове и мишки. Ефикасен е при видове епилепсия при гризачи, които включват тонични кризи и отсъствие на кризи при произволни епилептични плъхове (SER) и тонико-клонични кризи предизвикани при плъхове чрез възпаление на сливиците или чрез цялостна исхемия. Топирамат е ефективен само при блокиране на клонични припадъци, предизвикани от GABAA рецепторния неутрализатор pentylenetetrazole. Изследванията при мишки, едновременно третирани с топирамат и карбамазепин или phénobarbital показват синергично антиконвулсивно действие, докато взаимодействието с фенитоин показва допълнително антиконвулсивно действие. При клинично ..ддрваедените допълнителни терапевтични тестове не се забелязва корелация м^д^и щлагм^ата концентация на топирамат и неговата клинична ефикасност. При хс^а^йе*.^е^забе^я^в^г следи от непоносимост. ;/ \ # V
5.2. Фармакокинетични свойства
Фармакокинетичният профил на топирамат, в сравнение с други антиепилептични лекарства показва по-дълъг период на плазмен разпад, линеарна фармакокинетична, бъбречна чистота, липса на значитело свързване с протеини и липса на клинично значими метаболити. Топирамат не е силен индуктор на ензим метаболизиращи лекарства и може да се приема независимо от храненето. Не е необходимо да се наблюдава плазмената концентрация на топирамат. При клиничните тестове не се наблюдава връзка между плазмената концентрация и ефективността или нежеланите реакции.
Топирамат се абсорбира бързо и добре. След перорално приемане на 100 гг^ топирамат от здрави доброволци средната най-голяма плазмена концентрация е (Стах) 1.5 тс&т\ за 2 до 3 часа (Ттах). Основано на възстановяване на радиоктивността от урината, средното ниво на абсорбация на 100 mg доза от С14 топирамат е най-малко 81%. Няма клинично значим ефект на храната върху топирамат. Главно 13-17% топирамат е свързан с плазмените протеини. Има малка възможност топирамат да се свърже с еритроцити, с които е насищаема плазмената концентрация над 4 тс^т\. Нивото на разпределение зависи от дозата. Най-малката видима стойност на дистрибуция е измерена на 0.55-0.8 Ь/к£ за единична доза до 1200 т§. Полът има значение при дистрибутираното количество. Стойностите при жените са около 50% от тези при мъжете. Това се дължи на по-високите нива на мазнини при жените и няма клинични последствия. Топирамат няма разширен метаболизъм при здрави доброволци (=20%). Топирамат се метаболизира до 50% при пациенти, на които се прилага едновременна антиепилептична терапия с известни ензими, предизвикващи метаболизиране на лекарства. Шест метаболита са изолирани, характеризирани и идентифицирани от плазмата, урината и екскрементите на хората. Всеки метаболит представлява по-малко от 3% от общата радиоактивност отделяна след приемане на С14-топирамат. Два метаболита, които запазват най-много структурата на топирамат са изследвани и е открито, че нямат или имат малка антиконвулсивна активност. При хора, основният път на отделяне на непреработен топирамат и неговите метаболити е чрез бъбреците (най-малко 81% от дозата). Около 66% от С14. Доза Топирамат се изхвърля като непреработена чрез урината четири дни. След приемане 50 гг^ и 100 mg топирамат 2/ден, средната бъбречна чистота е около 18 пт!/гшп и съответно 17 т1/ггип. Има доказана бъбречна тубулна реабсорбация на топирамат. Този факт се базира на изследвания на плъхове едновременно приемали топирамат и пробеницид, със значително повишаване на бъбречната чистота. Общо, плазмената чистота е приблизително 20 го 30 гпЬ/тт при хора, приемали го перорално. Топирамат показва ниска интерподчинена вариативност в плазмената концентрация, като има предвидима фармакокинетика.
Фармакокинетиката на топирамат е линеарна с постоянни нива на плазмена чистота и с област под плазмената концентрация увеличаваща се пропорционално на дозата над ЮОдо 400 mg единична орална доза при здрави пациенти. На пациенти с нормална бъбречна функция са им неодходими 4 до 8 дни за достигане на стабилно състояние на плазмената концентрация. Най-малката Стах след комбинирани орални дози 2 пъти на ден от 100 т§ при здрави пациенти е 6.76 \xgfmL. След приемане на комбинирани дози топирамат от 50 гг^ иЮО два пъти дневно, минималното време за изхвърляне от плазмата е
приблизително 21 часа.
Едновременното приемане на комбинирани дози топирамат от 100 ггщ до 400л»Й5;;2^цен, с фенитоин и карбамазепин показва пропорционално повишение на доз^тй^рщо^г^кв плазмената концентрация. Плазмен топирамат и бъбречна чистот^^ф1^,,-тгатгие;1^р^ нарушена бъбречна функция (СЬсг <60 гп1/гшп), и плазмената чист^а^^^ш^^а^^тон пациенти с трайни бъбречни увреждания. В резултат се очакват. \пЩ-Щ1^^^^^^^1ЮН\%
концентрации при стабилно състояние за дози определени на пациенти с бъбречни увреждания, при сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция. При топирамат хемодиализата е показала ефективност за отстраняването му от плазмата. Плазменото изчистване на топирамат намалява при пациенти със средни и остри чернодробни заболявания. Плазмената чистота на топирамат остава непроменена при по-възрастни пациенти, при отсъствие на бъбречни заболявания.
Фармакокинетика при деца под 12 години
Фармакокинетиката на топирамат при деца, както и при възрастни, подложени на допълнителна терапия, е линеарна, с честота независима от дозата и стабилно ниво на плазмената концентарция, с повишение пропорционално на дозата. При децата все пак има по-висока чистота и по-къс полуразпад. Следователно плазмената концентрация при деца за същата т^к^ доза може да бъде по-ниска при деца отколкото при възрастни. Както и при възрастните чернодробния ензим индуциран от антиепилептичните лекарства намалява стабилното ниво на плазмената концентрация.
5.3. Предклинични данни за безопасност
При общи токсикологични изследвания е идентифицирана токсичност на топирамат, която поразява стомаха, бъбреците, пикочния мехур и кръвта (анемия). Токсичността, доказана при системно излагане на животни, е по-ниска от очакваната отколкото при пациенти с препоръчаната терапия. Клиничната значимост на тези открития не е известна, но не може да бъде изключена.
Няма данни за генотоксичност на топирамата. При канцерогенно изледване върху мишка, туморите на меките тъкани са наблюдавани, но се смята, че се видовоспецифични и са нерелевантни при хората. Няма доказателства за канцерогенност при плъхове. Репродуктивни токсикологични изследвания показварт, че топирамат е тератогенен и ембриотоксичен при изследваните видове (мишки, плъхове, зайци), при системно излагане в степен по-ниска от очакваната при пациенти с такава терапия. Рискът при хората не е известен , но не бива да бъде изключван.
Средна инхибиция на бърз калиев канал се демонстрира ин витро, предполагайки потенциален риск от ОТ продължение при високи дози при наличие на други аритмологични фактори.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Ядро
Лактоза монохидрат Желатиново царевично нишесте Натриево нишесте гликолат тип А Микрокристална целулоза
Магнезиев стеарат .—_^
Обвивка
Основен бутилов метакрилат кополимер Натриев лаурилсулфат Стеаринова киселина Магнезиев стеарат
19
1ft
Талк
Титанов диоксид ( Е171 ) Жълт железен оксид ( Е 172 )
6.2. Несъвместимости
Няма.
6.3. Срок на годност
3 години.
6.4. Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква някакви специални условия за съхранение.
6.5. Данни за опаковката
Таблетките са опаковани в PVC/PCTFE/PVC and Aluminium/PVDC блистер.
Те са разпространени в блистери по 10, 30 и 60 таблетки. Възможно е не всички размери
опаковки да са налични на пазара.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне/и работа
Няма специални изисквания
Неизползван продукт трябва да бъде изхвърлен според местните изисквания.
7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
TECNIMEDE - Sociedade Técnico-Medicinal, S.A.
Rua da Tapada Grande, 2
Abrunheira
2710-089 Sintra
Португалия
8. НОМЕР (A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ / ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Последна редакция Понеделник, 26 Март 2018 08:25
eXTReMe Tracker