Ibandronic Acid Sandoz 6 mg/6 ml concentrate for solution for infusion x 1; x 3; x 5; x 10/Ибандронова киселина
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Ibandronic Acid Sandoz 6 mg/6 ml concentrate for solution for infusion x 1; x 3; x 5; x 10/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ибандронова киселина Сандоз 6 mg/6 ml концентрат за инфузионен разтвор
Ibandronic acid Sandoz 6 mg/6 ml concentrate for solution for infusion
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един флакон с 6 ml концентрат за инфузионен разтвор съдържа 6 mg ибандронова киселина {ibandronic acid) (като 6,75 mg ибандронова киселина, мононатриева сол, монохидрат).
Помощни вещества: натрий
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ibandronic Acid Sandoz 6 mg/6 ml concentrate for solution for infusion x 1; x 3; x 5; x 10/
Концентрат за инфузионен разтвор. Бистър, безцветен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Ибандронова киселина Сандоз е показан за:
Профилактика на скелетни събития (патологични фрактури, костни усложнения, изискващи лъчетерапия или хирургия) при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази.
Лечение на тумор-индуцирана хиперкалциемия със или без метастази.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с Ибандронова киселина Сандоз трябва да се започне само от лекари с опит в лечението на рак.
За интравенозно приложение.
Само за еднократно приложение. Трябва да се използва само бистър разтвор без наличие на частици в него.
Профилактика на скелетни събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази
Препоръчваната доза за профилактика на скелетни събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази е 6 mg интравенозна инжекция, която се прилага през 3-4 седмици. Дозата трябва да се прилага чрез инфузия в продължение най-малко на 15 минути. При инфузия съдържанието на флакона(ите) трябва само да се добави към 100 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид или към 100 ml 5% разтвор на глюкоза.
Инфузия с по-кратка продължителност (т.е. 15 минути) трябва да се прилага само при пациенти с нормална бъбречна функция или с леко бъбречно увреждане. Няма данни, характеризиращи прилагането на инфузия с по-кратка продължителност при пациенти с креатининов клирънс под 50 ml/min. Лекарите, предписващи лекарството, трябва да направят справка в раздела Пациенти с бъбречно увреждане (точка 4.2) за препоръки относно дозировката и приложението при тази група пациенти.
Лечение на тумор-индуцирана хиперкалциемия
Преди лечение с Ибандронова киселина Сандоз пациентът трябва да бъде адекватно рехидратиран с 9 mg/ml (0,9%) натриев хлорид. Трябва да се има предвид тежестта на хиперкалциемията, както и видът на тумора. По правило пациентите с остеолитични костни метастази се нуждаят от по-ниски дози в сравнение с пациентите с хуморален тип хиперкалциемия. При повечето пациенти с тежка хиперкалциемия (албумин-коригиран серумен калций* > 3 mmol/l или > 12 mg/dl) 4 mg е достатъчна единична доза. При пациенти с умерена хиперкалциемия (албумин-коригиран серумен калций < 3 mmol/l или < 12 mg/dl) 2 mg е ефективна доза. Най-високата доза, използвана в клиничните проучвания, е била 6 mg, но тази доза не прибавя допълнителна полза по отношение на ефикасността.
*3абележка:
Концентрациите на албумин-коригиран серумен калций се изчисляват по следния начин:
Албумин-коригиран = серумен калций (mmol/l) - [0,02 х албумин (g/l)] + 0,8 серумен калций (mmol/l)
или
Албумин-коригиран = серумен калций (mg/dl) + 0,8 х [4 - албумин (g/dl)] серумен калций (mg/dl)
За да се превърне албумин-коригираният серумен калций от стойности в mmol/l в mg/dl, умножете по 4.
В повечето случаи повишеното серумно ниво на калций може да бъде намалено до нормалната стойност до 7 дни. Медианното време до рецидив (връщане към нива на албумин-коригиран серумен калций над 3 mmol/l) е било 18-19 дни при дози от 2 mg и 4 mg. Медианното време до рецидив е било дни при доза от 6 mg.
Ограничен брой пациенти (50 пациенти) са получили втора инфузия при хиперкалциемия. Повторното лечение може да се има предвид при рецидивираща хиперкалциемия или недостатъчна ефикасност.
Ибандронова киселина Сандоз концентрат за инфузионен разтвор трябва да се прилага под формата на интравенозна инфузия. За тази цел съдържанието на флаконите трябва да се добави към 500 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид (или към 500 ml 5% разтвор на декстроза) и да се влива в продължение на два часа.
Тъй като случайното интраартериално приложение на продуктите, които не се препоръчват специално за тази цел, както и паравенозното приложение, може да причинят тъканно увреждане, трябва да се внимава Ибандронова киселина Сандоз концентрат за инфузионен разтвор да се прилага интравенозно.
Пациенти с чернодробно увреждане
Не се изисква коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Пациенти с бъбречно увреждане
Няма данни за намаление на поносимостта, свързано с увеличената експозиция на Ибандронова киселина при пациенти с различна степен на бъбречно увреждане. Все пак при профилактика на скелетни събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази трябва да се спазват следните препоръки:
| Креатининов клирънс (ml/min) | Дозировка/Продължителност на инфузията 1 | Обем на инфузията 2 |
| >50 | 6 mg/ 15 минути | 100 ml |
| 30 < Clcr < 50 | 6 mg /1 час | 500 ml |
| <30 | 2mg / 1 час | 500 ml |
1 Приложение през 3 до 4 седмици
2 0,9% разтвор на натриев хлорид или 5% разтвор на глюкоза
Продължителност на инфузията от 15 минути не е изследвана при пациенти с рак и креатининов клирънс < 50 ml/min.
Пациенти в напреднала възраст
Не се изисква коригиране на дозата.
Деца и юноши
Не се препоръчва употребата на Ибандронова киселина Сандоз при пациенти под 18 години поради липсата на достатъчно данни относно безопасността и ефикасността.
4.3 Противопоказания/Ibandronic Acid Sandoz 6 mg/6 ml concentrate for solution for infusion x 1; x 3; x 5; x 10/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
Необходимо е да се внимава при пациенти с известна свръхчувствителност към други бифосфонати.
Ибандронова киселина Сандоз не трябва да се използва при деца.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Клиничните проучвания не са показали данни за влошаване на бъбречната функция при продължителна терапия с ибандронова киселина. Въпреки това, при пациенти, лекувани с ибандронова киселина, се препоръчва да се проследяват бъбречната функция, серумния калций, фосфатите и магнезия според клиничната оценка на отделния пациент.
Тъй като няма клинични данни, не могат да се направят препоръки за дозиране при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност.
Трябва да се избягва прекомерна хидратация при пациенти с риск от сърдечна недостатъчност.
Хипокалциемията и другите нарушения на костния и минералния метаболизъм трябва да се лекуват ефективно преди започване на лечение с ибандронова киселина на метастазно костно заболяване.
Адекватният прием на калций и витамин D е важен за всички пациенти. Пациентите трябва да приемат допълнително калций и/или витамин D, ако приемът с храната е недостатъчен.
Има съобщения за остеонекроза на челюстта, което обикновено е свързано с изваждане на зъб и/или локална инфекция (включително и остеомиелит), при пациенти с рак, получаващи схеми на лечение, включващи главно интравенозно прилагани бифосфонати. Много от тези пациенти са лекувани също и с химиотерапия и кортикостероиди. Също така, има съобщения за остеонекроза на челюстта при пациенти с остеопороза, които са получавали бифосфонати перорално.
Трябва да се има предвид стоматологичен преглед с включване на подходяща профилактична стоматологична терапия преди лечение с бифосфонати при пациенти със съпътстващи рискови фактори (като напр. рак, химиотерапия, лъчетерапия, кортикостероиди, лоша устна хигиена).
По време на лечението при такива пациенти трябва да се избягват, по възможност, инвазивни стоматологични процедури. При пациенти, които са развили остеонекроза на челюстта докато се лекуват с бифосфонати, стоматологична хирургическа интервенция може да влоши състоянието. Няма данни дали преустановяването на лечение с бифосфонати понижава риска от остеонекроза на челюстта при пациенти, при които се налага прилагането на стоматологични процедури. Клиничната преценка на лекуващия лекар определя схемата на лечение при всеки пациент въз основа на индивидуалната оценка на съотношението полза/риск.
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) за флакон, т.е. по същество не съдържа натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ибандронова киселина Сандоз не трябва да се смесва с разтвори, съдържащи калций.
Не е наблюдавано взаимодействие при едновременно приложение с мелфалан/преднизолон при пациенти с мултиплен миелом.
Други проучвания за взаимодействията при жени в постменопауза са показали липса на потенциал за взаимодействие с тамоксифен или хормоно-заместителна терапия (естроген).
По отношение на елиминирането няма вероятност за лекарствени взаимодействия от клинично значение. Ибандроновата киселина се елиминира само чрез бъбречна секреция и не се подлага на биотрансформация. Секреторният път изглежда не включва известни системи за киселинен или алкален транспорт, участващи в екскрецията на други лекарствени вещества. Освен това ибандроновата киселина не инхибира основните чернодробни изоензими Р450 при човека и не индуцира чернодробната система цитохром Р450 при плъхове. Свързването с плазмените протеини в терапевтични концентрации е ниско и поради това е малко вероятно ибандроновата киселина да измести други лекарствени вещества.
Препоръчва се повишено внимание, когато се прилагат бифосфонати с аминогликозиди, тъй като двете лекарства могат да понижат нивата на серумен калций за продължително време. Внимание трябва да се обърне и на възможното едновременно наличие на хипомагнезиемия.
По време на клиничните изпитвания ибандронова киселина е прилагана едновременно с често използваните противоракови средства, диуретици, антибиотици и аналгетици без възникване на клинично доловими взаимодействия.
Проучвания за взаимодействията има само при възрастни.
4.6 Бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на ибандроновата киселина при бременни жени. Експерименталните проучвания при плъхове показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Поради това Ибандронова киселина Сандоз не трябва да се прилага по време на бременност.
Не е известно дали ибандроновата киселина се екскретира в кърмата при човека. Експерименталните проучвания при кърмещи плъхове са показали наличие на ниски нива на ибандронова киселина в млякото след интравенозно приложение. Ибандронова киселина Сандоз не трябва да се прилага по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Пациентите трябва да бъдат предупредени, че може да се появят умора и замаяност след приложение на Ибандронова киселина Сандоз инфузия, и в този случай те не трябва да шофират, да работят с потенциално опасни машини или да изпълняват други дейности, които може да бъдат опасни при намалена концентрация.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Ibandronic Acid Sandoz 6 mg/6 ml concentrate for solution for infusion x 1; x 3; x 5; x 10/
Нежеланите реакции са подредени според честотата, като най-напред са изброени най-честите,
при прилагането на следната конвенция:
много чести (>1/10)
чести (>1/100 и < 1/10)
нечести (>1/1 000 и < 1/100)
редки (>1/10 000 и <1/1 000)
много редки (<1/10 000)
с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Лечение на тумор-индуцирана хиперкалциемия
Профилът на безопасност на ибандронова киселина при тумор-индуцирана хиперкалциемия е получен по време на контролирани клинични проучвания с това показание и след интравенозно приложение на ибандронова киселина в препоръчваните дози. Лечението най-често е било свързано с повишаване на телесната температура. Понякога се съобщава за грипоподобен синдром, състоящ се от фебрилитет, студени тръпки, болки по костите и/или мускулите. В повечето случаи не се е изисквало специфично лечение и симптомите са отзвучавали след няколко часа/дни.
В Таблица 1 са изброени нежеланите реакции, регистрирани по време на клиничните изпитвания (събитията са регистрирани, независимо от определянето на причинно-следствената връзка).
Таблица 1 Брой (процент) на пациентите, съобщавали нежелани реакции по време на контролирани клинични изпитвания при тумор-индуцирана хиперкалциемия след лечение с ибандронова киселина
Забележка:
Данните за дозите от 2 mg и 4 mg ибандронова киселина са сборни. Събитията са отбелязани, независимо от определяне на причинно-следствената връзка.
Често намалената бъбречна екскреция на калций е придружена от понижаване на нивата на серумните фосфати, което не изисква терапевтични мерки. Серумното ниво на калций може да се намали до хипокалциемични стойности.
Други реакции, възникващи с по-ниска честота, а именно:
Нарушения на имунната система:
Много редки: Свръхчувствителност
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много редки: Ангионевротичен оток
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Много редки: Бронхоспазъм
Приложението на други бифосфонати е било свързано с бронхоспазъм при пациенти с астма, чувствителни към ацетилсалицилова киселина.
Профилактика на скелетни събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази
Профилът на безопасност на ибандронова киселина за интравенозно приложение при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази е получен по време на контролирани клинични проучвания с това показание и след интравенозно приложение на ибандронова киселина в препоръчваните дози.
В Таблица 2 са изброени нежеланите реакции от основното проучване фаза III (152 пациентки, лекувани с ибандронова киселина 6 mg), т.е. нежелани събития с далечна, възможна или вероятна връзка с изследваното лекарство, които са възниквали често и с по-голяма честота в групата с активно лечение спрямо плацебо.
Таблица 2 Нежелани реакции, които са възниквали често и с по-голяма честота спрямо плацебо при пациентки с метастатично костно заболяване, дължащо се на рак на млечната жлеза, лекувани с ибандронова киселина 6 mg, с интравенозно приложение
Други нежелани реакции, съобщавани по рядко, са:
Нечести:
Инфекции и инфестации: цистит, вагинит, орална кандидоза
Неоплазми - доброкачествени и злокачествени (вкл. кисти и полипи): доброкачествена кожна неоплазия
Кръв и лимфна система: анемия, кръвна дискразия
Нарушения на метаболизма и храненето: хипофосфатемия
Психични нарушения: нарушения на съня, тревожност, склонност към афект
Нарушения на нервната система: мозъчно-съдово нарушение, лезия на нервно коренче,
амнезия, мигрена, невралгия, хипертония, хиперестезия, парестезия около устата, паросмия
Нарушения на ухото и вътрешното ухо: глухота
Сърдечни нарушения: миокардна исхемия, сърдечносъдово нарушение, сърцебиене
Съдови нарушения: хипертония, лимфедем, варикозни вени
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения: белодробен оток, стридор
Стомашно-чревни нарушения: гастроентерит, дисфагия, гастрит, разязвявания в устата,хейлит
Хепато-билиарни нарушения: холелитиаза
Нарушения на кожата и подкожната тъкан: обрив, алопеция
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища: задръжка на урината, бъбречна киста
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата: тазова болка
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: хипотермия
Изследвания: повишение на алкалната фосфатаза в кръвта, намаление на теглото
Наранявания, отравяния и усложнения, въвникнали в резултат на интервенции: нараняване, болка на мястото на инжектиране
Има съобщения за остеонекроза на челюстта при пациенти, лекувани с бифосфонати. Повечето от тези съобщения се отнасят за пациенти с рак, но има и съобщения за такива случаи при пациенти, които се лекуват за остеопороза. Остеонекрозата на челюстта обикновено е свързана с изваждане на зъб и/или локална инфекция (включително остеомиелит). За рискови фактори се считат също: диагностициран рак, химиотерапия, лъчетерапия, кортикостероиди и лоша устна хигиена (вж. точка 4.4).
4.9 Предозиране
До момента няма опит с остро отравяне с ибандронова киселина концентрат за инфузионен разтвор. Тъй като по време на предклиничните проучвания с високи дози е било установено, че бъбреците и черният дроб са прицелни органи за токсичност, трябва да се мониторира функцията на бъбреците и черния дроб. Клинично значимата хипокалциемия трябва да се коригира чрез интравенозно приложение на калциев глюконат.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Бифосфонати,
АТС код: М05В А 06
Ибандроновата киселина принадлежи към бифосфонатната група съединения, които действат специфично върху костите. Тяхното селективно действие върху костната тъкан се основава на високия афинитет на бифосфонатите към костните минерали. Бифосфонатите действат чрез инхибиране на остеокластната активност, въпреки че точният механизъм все още не е ясен.
In vivo ибандроновата киселина предпазва от експериментално-индуцирана костна деструкция, причинена от преустановяване на функцията на половите жлези, ретиноиди, тумори или туморни екстракти. Инхибирането на ендогенната костна резорбция е документирано също от 45Ca кинетични проучвания и чрез освобождаване на радиоактивен тетрациклин, предварително инкорпориран в скелета.
В дози, които са били значително по-високи от фармакологично ефективните, ибандроновата киселина не е имала ефект върху костната минерализация.
Костната резорбция, дължаща се на злокачествено заболяване, се характеризира с прекомерна костна резорбция, която не е балансирана със съответното образуване на костно вещество. Ибандроновата киселина селективно инхибира остеокластната активност, като намалява костната резорбция и по този начин намалява скелетните усложнения от злокачественото заболяване.
Клинични проучвания при лечение на тумор-индуцирана хиперкалциемия
Клиничните проучвания при хиперкалциемия при злокачествено заболяване показват, че инхибиторният ефект на ибандроновата киселина върху тумор-индуцирана остеолиза и специално върху тумор-индуцирана хиперкалциемия се характеризира с понижаване на серумния калций и екскреция на калция чрез урината.
В клинични проучвания при пациенти с изходно ниво на албумин-коригиран серумен калций >3,0 mmol/l след адекватна рехидратация в препоръчваните терапевтични дозови граници са получени следните честоти на отговор със съответните интервали на доверителност.
Таблица 3 Честоти на отговор (Пациенти с тумор-индуцирана хиперкалциемия)
При тези пациенти и дозировки, средното време за постигане на нормални стойности на калция е било 4 до 7 дни. Медианното време за рецидив (връщане до стойности на албумин-коригирания серумен калций над 3,0 mmol/l) е било от 18 до дни.
Клинични проучвания при профилактика на скелетни събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази
Клиничните проучвания при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази са показали, че има доза-зависим инхибиторен ефект върху костната остеолиза, оценена чрез маркери за костна резорбция, и доза-зависим ефект върху скелетните събития.
Профилактичният ефект върху скелетните събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази с ибандронова киселина 6 mg, приложен интравенозно, е бил оценен в едно рандомизирано, плацебо-контролирано клинично изпитване фаза III с продължителност от 96 седмици. Пациентките с рак на млечната жлеза и рентгенологично потвърдени костни метастази са били рандомизирани за получаване на плацебо (158 пациентки) или 6 mg ибандронова киселина (154 пациентки). Резултатите от това изпитване са обобщени по-долу.
Първични крайни точки за ефикасност
Първичните крайни точки на изпитването са били честота на период със скелетна морбидност (SMPR). Това е съставна крайна точка, която се състои от следните събития, свързани със скелета (ССС) като субкомпоненти:
- лъчетерапия на кост за лечение на фрактури/потенциални фактури
- хирургична костна интервенция за лечение на фрактури
- вертебрални фрактури
- невертебрални фактури.
Анализът на SMPR е бил коригиран за време и се счита, че едно или повече събития, възникващи в един период от 12 седмици, биха могли да бъдат потенциално свързани. Поради това множество събития са били преброени само веднъж за целите на анализа. Данните от това изследване показват значително предимство на ибандронова киселина 6 mg за интравенозно приложение спрямо плацебо за намаление на ССС, измерени чрез коригирана по време SMRP (р = 0,004). Броят на ССС е бил също така значимо намален в групата с ибандронова киселина 6 mg и е отбелязано 40% намаление на риска от ССС спрямо плацебо (относителен риск 0,6, р = 0,003). Резултатите от проучването на ефикасността са обобщени в Таблица 4.
Таблица 4 Резултати от проучването на ефикасността (пациентки с рак на млечната жлеза с метастатично костно заболяване)
Вторични крайни точки за ефикасност
Доказано е статистически значимо подобрение на бала на костната болка при лечение с ибандронова киселина 6 за интравенозно приложение в сравнение с плацебо. Намалението на болката през цялото изследване е било постоянно под изходното ниво и се е съпровождало от значимо намаление на употребата на аналгетици. Влошаването на качеството на живот е било значимо по-малко при пациентките, лекувани с ибандронова киселина, спрямо плацебо. Тези вторични резултати за ефикасност, обобщени в табличен вид, са представен в Таблица 5.
Таблица 5 Вторични резултати за ефикасност (пациентки с рак на млечната жлеза с метастатично костно заболяване)
*Средни промени от изходното ниво до последната оценка
При пациентките, лекувани с ибандронова киселина, е наблюдавано значимо понижение на маркерите на костна резорбция в урината (пиридинолин и дезоксипиридинолин), което е било статистически значимо в сравнение с плацебо.
В едно клинично изпитване при 130 пациентки с метастазирал рак на млечната жлеза е сравнявана безопасността на ибандронова киселина, прилаган чрез инфузия с продължителност над 1 час или 15 минути. Не е наблюдавана разлика в показателите на бъбречната функция. Общият профил на нежеланите събития на ибандроновата киселина след 15 минути инфузия отговаря на познатия профил на безопасност при по-голяма продължителност на инфузията и не се отбелязват нови данни по отношение на безопасността, свързани с продължителност на инфузията 15 минути.
Продължителност на инфузията 15 минути не е проучвана при пациенти с рак и креатининов клирънс < 50 ml/min.
5.2 Фармакокинетични свойства
След 2-часова инфузия на 2, 4 и 6 ибандронова киселина фармакокинетичните параметри са пропорционални на дозата.
Разпределение
След начална системна експозиция ибандроновата киселина бързо се свързва с костта или се екскретира с урината. При човека привидният краен обем на разпределение е най-малко 90 l и е изчислено, че количеството на дозата, достигащо до костта, е 40-50% от циркулиращата доза. Свързването с протеините в плазмата при човека е приблизително 87% при терапевтични концентрации и поради това взаимодействие от типа лекарство-лекарство, дължащо се на изместване, е малко вероятно.
Метаболизъм
Няма данни, че ибандроновата киселина се метаболизира при животните или човека.
Елиминиране
Границите на наблюдавания привиден полуживот са широки и зависят от дозата и чувствителността на метода на оценяване, но привидният терминален полуживот обикновено е в границата от 10-60 часа. Ранните плазмени нива обаче бързо се понижават, като достигат до 10% от максималните стойности до 3 и 8 часа след интравенозно или перорално приложение съответно. Не е наблюдавано системно кумулиране, когато ибандроновата киселина е прилагана интравенозно веднъж на 4 седмици в продължение на 48 седмици на пациенти с метастатично костно заболяване.
Общият клирънс на ибандроновата киселина е нисък със средни стойности в границите на 84-160 ml/min. Бъбречният клирънс (около 60 ml/min при здрави жени в постменопауза) представлява 50-60%) от общия клирънс и е свързан с креатининовия клирънс. Счита се, че разликата между наличния общ и бъбречен клирънс отразява поемането от костта.
Фармакокинетика при специални популации
Пол
Бионаличността и фармакокинетиката на ибандроновата киселина са подобни при мъжете и жените.
Раса
Няма данни за клинично значими етнически разлики между азиатци и представители на бялата раса при елиминирането на ибандроновата киселина. Има много малко данни за пациенти от африкански произход.
Пациенти с бъбречно увреждане
Експозицията на ибандронова киселина при пациенти с различна степен на бъбречно увреждане е свързана с креатининовия клирънс (Clcr). В клиничното фармакологично изпитване WP18551, след интравенозно приложение на еднократна доза от 6 mg (инфузия с продължителност 15 минути), средната AUC0-24 се повишава съответно с 14% и 86% при лица с леко (среден изчислен Clcr=68,1 ml/min) и умерено (среден изчислен Clcr=41,2 ml/min) бъбречно увреждане в сравнение със здрави доброволци (среден изчислен Clcr=120 ml/min). Средната не се е повишила при пациенти с леко бъбречно увреждане и се е увеличила с 12% при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Няма данни за намаление на поносимостта, свързана с повишение на експозицията. Препоръчва се, обаче, коригиране на дозата или продължителността на инфузията при пациенти, при които се прилага за профилактика на скелетни събития при рак на млечната жлеза и костни метастази (вж. точка 4.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
Няма фармакокинетични данни за ибандроновата киселина при пациенти, които имат чернодробно увреждане. Черният дроб не играе съществена роля за клирънса на ибандроновата киселина, тъй като тя не се метаболизира, а се отделя чрез бъбречна екскреция и поемане от костите. Поради това не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане. Освен това, тъй като в терапевтични концентрации ибандроновата киселина се свързва с протеина приблизително в 87%, малко вероятно е хипопротеинемията при тежко чернодробно заболяване да доведе до клинично значимо повишение на свободната плазмена концентрация.
Пациенти в напреднала възраст
При един мултивариантен анализ възрастта не е била независим фактор за нито един от всички изследвани фармакокинетични параметри. Тъй като бъбречната функция намалява с възрастта, това е единственият фактор, който трябва да се има предвид (вж. раздела за бъбречно увреждане).
Деца и юноши
Няма данни за приложението на ибандронова киселина при пациенти под 18-годишна възраст.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При неклиничните изпитвания ефекти се наблюдават само при експозиции в достатъчна степен по-големи спрямо максималната експозиция при хора, показали малка релевантност към клиничната употреба. Както и при другите бифосфонати е установено, че бъбреците са основният прицелен орган на системна токсичност.
Мутагенност/карциногенност:
Не са наблюдавани признаци за карциногенен потенциал. Тестовете за генотоксичност не са показали данни за ефект на ибандроновата киселина върху генетичната активност.
Репродуктивна токсичност:
Няма данни за директна фетална токсичност или тератогенни ефекти на ибандроновата киселина при интравенозно третирани плъхове и зайци. Нежеланите реакции на ибандроновата киселина при изследванията за репродуктивна токсичност при плъхове са били очакваните за този клас лекарства (бифосфонати). Те включват намален брой имплантации, повлияване на естественото раждане (дистокия), увеличение на висцералните вариации (синдром бъбречно легенче-уретер) и аномалии на зъбите при Б1 поколение при плъховете.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лимонена киселина монохидрат, натриев хлорид, натриев хидроксид за корекция на рН, хлороводородна киселина за корекция на рН, вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
За да се избегнат потенциални несъвместимости, ибандронова киселина концентрат за инфузионен разтвор трябва да бъде разреден само с изотоничен разтвор на натриев хлорид или 5% разтвор на глюкоза.
Ибандронова киселина Сандоз не трябва да се смесва с разтвори, съдържащи калций.
6.3 Срок на годност
3 години
Физико-химичната стабилност след разреждане с разтвор на натриев хлорид (0,9%) и разтвор на глюкоза (5%) е демонстрирана за 48 часа при 2°С - 8°С.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва незабавно да се използва. Ако не се използва веднага, потребителят носи отговорност за продължителността и условията на съхранение преди употреба, които обикновено не би трябвало да превишават 24 часа при 2 до 8°С, освен ако разреждането не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква особени условия за съхранение преди разреждане. За условията на съхранение на разредения лекарствен продукт, вижте точка 6.3.
6.5 Данни за опаковката
Флакон с 6 ml концентрат за инфузионен разтвор (стъкло тип I), затворен с бромобутил каучукова запушалка с алуминиев обкат, с приложена полиетиленова капачка.
Опаковки, които съдържат 1, 3, 5 или 10 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Sandoz d.d.
Verovskova 57, 1000 Ljubljana Словения
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
02/2010
