КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Flosteron susp. inj. - 1 ml x 5/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Flosteron 7 mg/ml suspension for injection
Флостерон 7 mg/ml инжекционна суспензия
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки 1 ml от инжекционната суспензия (1 ампула) съдържа 2.63 mg бетаметазонов натриев фосфат (betamethasone disodium phosphate) и 6.43 mg бетаметазонов дипропионат (betamethasone dipropionate).
Помoщни вещества
Бензилов алкохол ....9 mg/ml
Пропилов парахидроксибензоат (E 216).........0,2 mg/ml
Метилов парахидроксибензоат (E 218) ..........1,3 mg/ml
Натрий....0,1385-0,14788 mmol/ml
За пълния списък на помощните вещества, виж 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Flosteron susp. inj. - 1 ml x 5/
Инжекционна суспензия
Инжекционната суспензия е бистра, безцветна и леко вискозна
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Флостерон се използва за лечение на заболявания, при които е показана прели всичко локална и само по изключение, системна терапия с кортикостероиди. ТоЙ може да се използва вътреставно, околоставно, интралезийно. вътрекожно и по изключение мускулно.
Ревматични заболявания: като допълнителна краткотрайна терапия за поддържане състоянието на пациента при остри епизоди или изостряне на заболяването, при които основните лекарствени продукти още не са дали ефект и при пациенти, при които аналгетичния и противовъзпалителен ефект на нестероидните противовъзпалителни средства са незадоволителни:
- възпалителни ревматични заболявания като ревматоиден артрит, серонегативсп спондилартрит, артрит при системни заболявания на съединителната тъкан, пост-травматичен артрит,
- дегенеративни ревматични заболявания, особено при наличие на синовит (Флостерон не трябва да се предписва при артроза на тазобедрената става).
- извьнставен ревматизъм: възпаление на фасциите и тендинит ,ревматична полимиалгия, синовит при остеоартрит. остър и подостър бурсит, епикондилит, остър неспецифичен тендосиновит.
- вътреставното приложение на Флостерон е показано при ревматоиден артрит, в случаите на тежко възпаление в определена става с вече обездвижване дължащо се на болка; при анкилозиращ спондилит когато възпалената става не се повлиява при обичайната терапия; при псориатичен артрит с артритни усложнения и тендосиновит; при заболяване, свързано с нарушение в калциево-фосфорната обмяна или при кристал-индуциращи артрити; моноартрити (след аспирация на синовиална течност); при дегенеративни заболявания на ставите (само в случаите на синовит и излив); при възпаление на бурсата (бурсит) с последваща аспирация.
Локално приложение (интралезийно инжектиране) е показано при- склерозиращ фоликулит. келоиди. granuloma annulare, саркоидоза на кожата; локализирани, хипертрофични. инфилтрирани, възпалителни лезии при: lichen ruber planus, псориатични плаки, granuloma annulare, lichen simplex chronicus (невродермит), дискоиден лупус еритематозус, липоидна некробиоза при диабетици и alopecia areata. Прилагането на Флостерон може да бъде от полза при кистозни тумори на апоневрозата или сухожилието (ганглия).
Системно лечение (интрамускулно приложение) е подходящо при някои видове алергични заболявания (сезонни или хронични ринити, реакции на свръхчувствителност)
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата трябва ла се определя индивидуално, в зависимост от големината на ставата, болестното състояние и терапевтичния отговор на пациента.
Вътреставно околоставно интрасиновиално:
Дозировката варира в зависимост от степента на възпалението и големината и локализацията на засегнатия участък.
Вътреставната апликация на кортикостероидна инжекция трябва винаги да се осъществява при строги асептични условия и е противопоказана, ако съществува някаква вероятност от инфекции в или около ставите.
Пациентът трябва да бъде предупреден незабавно да уведоми лекаря, поставил инжекцията в случай, че състоянието на ставата се влоши, поради възможността от появата на инфекции.
Инжектирането в големи носещи стави не трябва да се извършва повече от 3 до 4 пъти годишно в една и съща става, а в случай, че пациентът се нуждае от по-чести апликации, това е признак, че трябва да се предприемат други мерки за контрол върху болестта.
За много големи стави, като тазо-бедрената, може да се използват 1 до 2 ml. За големи стави (коленни, раменни или глезенни) - се използва 1 ml, за по-малки (лакетни. гривнени) - 0.5 до 1 ml. , за малки стави (стерно-клавикуларни. метакарпофалангеални стави) - 0.25 до 0,5 ml. При остър подагрозен артрит се прилагат от 0,5 до 1.0 ml.
За локална инфилтрация при бурсит се използва доза от 0,25 до 1 ml (в остър стадий до 2 ml), при тендосиновит или тендинит се прилага 0,5 ml, а при фиброзит 0,5 до 1ml .
За интралезийно приложение (интрадермално, не подкожно) при псориазис,alopecia areata, нумуларна екзема, lichen ruber planus , невродермит и дискоиден лупус еритематозус с туберкулинова спринцовка се инжектират 0.2 ml на квадратен сантиметър при едноседмичен интервал между апликациите и лечение при подходящи дерматолигични състояния. При вътрекожно приложение трябва да сс внимава за аплициране на еднакво количество от медикамента. Единичната доза не трябва да надвишава 1 ml.
При интралезийно приложение се използва същото количество бетаметазон както при интрадермално инжектиране.
Лекарственият продукт може да се аплицира най-много в две лезии едновременно.
Флостерон може да сс смесва при необходимост с местни анестетици в една спринцовка.
Флостерон може да се прилага интрамускулно в еднократни дози от 1 до 2 ml.
Доза от 0,6 mg бетаметазон е еквивалентна на доза от 0.75 mg дексаметазон, 4 mg триамцинолон. 4 mg метилпредпизолон и 20 mg хидрокортизон (AMA 1994).
4.3 Противопоказания/Flosteron susp. inj. - 1 ml x 5/
Бетаметазон не трябва да сс употребява при пациенти, свръхчувствителни към бетаметазон или към някое от помощните вещества.
Кортикостероидите не трябва да се използват при болни с пептична язва (при перорална употреба), остеопороза, туберкулоза, пресни чревни анастомози и дивертикулит, глаукома, диабет и тромбофлебит,остри вирусни, бактериални или системни гъбични инфекции (в случаи, когато не е назначено подходящо лечение), синдром на Cushing и по време на кърмене.
Относителните противопоказания включват хронична бъбречна недостатъчност, чернодробна цироза или хроничен хепатит, хипотиреоидизъм, психози или психоневрози и употреба при пациенти в напреднала възраст.
Мускулното приложение е противопоказано при болни е идиопатична тромбоцитопенична пурпура.
Бетаметазон не трябва да се употребява 8 седмици преди и най-малко 2 седмици след ваксинация.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Флостерон инжекционна суспензия не трябва да се прилага венозно.
Флостерон инжекционна суспензия съдържа две компоненти бетаметазон, една от които, бетаметазонов динатриев фосфат, има незабавно действие.
Лекарят, който използва лекарственият продукт, трябва да има предвид потенциала му за системен ефект.
Локалното (вътреставно) инжектиране на кортикостсроиди може да има системен както и ЛОКален ефект.
Необходимо е провеждане на съответно изследване на ставната течност за изключване на септичен процес.
Изразеното усилване на болката, придружено от локално подуване. по-нататъшно ограничаване движенията на ставата, фебрилитет и физическо неразположение са суспектии белези за септичен артрит. При възникване на това усложнение и при доказване на сепсиса, трябва да се започне съответно антибактериално лечение.
Трябва да се избягва локално инжектиране на стероид в става, която преди това е била възпалена.
Кортикостероиди не трябва да се инжектират в неустойчиви стави.
Флостерон не трябва да се аплицира в областта на Ахилесовото сухожилие, поради риск от руптура.
По време на лечението с кортикостероиди са противопопоказани ваксинации с живи вирусни ваксини.
Имунизацията с убити вирусни или бактериални ваксини не води до образуване на очакваното количество антитела и няма очаквания профилактичен ефект.
Обикновено, кортикостероид не се прилага 8 седмици преди и 2 седмици след ваксинацията.
При пациенти без анамнестични данни за преболедуване от варицела е налице повишен риск от поява на варицела и херпес симплекс инфекции при третиране с кортикостероиди.
Тези болни трябва да избягват контакт с инфектирани лица, а при
инцидентен контакт се препоръчва провеждане на пасивна имунизация.
Уместно е внимателно използване на лекарствения продукт при пациенти, които се възстановяват от оперативни интервенции или костни фрактури, тъй като прилагането на кортикостероиди може да забави зарастването на раните или счупените кости.
При болни е чернодробна цироза или хипотериоидизъм се потенцира ефекта на кортикостероидите.
Продължителното лечение с лекарствения продукт, прилаган във високи дози трябва да се извършва внимателно; кортикостероидната терапия не трябва да се преустановява внезапно.
Потискането на надбъбречната кора може да продължи няколко години след преустановяване на кортикостероидната терапия.
Препоръчва се внимателно прилагане на лекарствения продукт при болни с хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, епилепсия, тромбоемболизъм, миастения гравис и глаукома, тежък хипотиреоидизъм, тежко чернодробно увреждане. Увеличава се рискът от хипокалиемия.
Употребата на бетаметазон може да окаже влияние на кожните тестове за свръхчувствителност.
Деца могат да бъдат лекувани с кортикостероиди само по изключение
Специални предупреждения за помощните вещества
Бензилов алкохол е противопоказан при деца под 3 годишна възраст.
Известно е, че парахидроксибензоатите причиняват уртикария. Обикновено те причиняват реакция от забавен тип, такива като контактен дерматит и рядко незабавна реакция като уртикария и бронхоспазъм.
4.5 Взаимодействие С други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
При локално приложение на бетаметазон. винаги трябва да се проверява съвместимостта при прибавяне на (локални) анестетици.
Едновременното приложение на бетаметазон и нестероидни противовъзпалителни средства повишава риска от кървене от храносмилателния тракт и образуването на язви.
При едновременно приложение с рпфампицпн. карбамазепин, фенобарбитон, фенитоин (дифенилхидантоин), примидон, ефедрин и амииоглутетимид, се намалява ефекта на бетаметазон.
Кортикостероидите намаляват ефекта на антидиабетните лекарствени средства, антихипертензивните, кумариновите антикоагуланти и натрийуретици, но потенцират действието на хепарина, албендазола и калийуретиците.
При едновременно приложение на високи дози глюкокортикоиди и бета-рецепторни агонисти се повишава риска от хипокалиемия.
При пациенти с хипокалиемия се наблюдава по-голяма аритмогенност и токсичност на сърдечните гликозиди.
Глюкокортикоидите повишават бъбречния клирънс на салицилати и по тази причина понякога е трудно да се достигне терапевтичната серумна концентрация на тези лекарствени продукти. Пациенти, при които дозата на кортикостероидите е понижавана постепенно, трябва да бъдат внимателно следени, тъй като е възможно повишаване на серумните концентрации на салицилатите и поява на интоксикация. При едновременен прием с перорални контрацептиви, полу-животът на кортикостероидите може да се удължи, да се увеличи техния биологичен ефект и да се повиши риска от възникване на нежелани реакции.
Едновременната употреба на ритодрин и кортикостероиди е противопоказана, тъй като може да предизвика белодробен оток.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Кортикостероидите трябва да се използват по време на бременност само в случай, че евентуалните благоприятни ефекти на майката или плода превишават потенциалния риск от лечението. По време на бременност, се препоръчва използване на минималната ефективна доза. позволяваща контрол на основното заболяване. Децата, които са родени от майки, третирани по време на бременност с глюкокортикоиди, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за белези на надбъбречна недостатъчност.
Кортикоидите преминават през плацентата и е възможно да достигнат високи концентрации в плода.
Няма данни, които доказват евентуални терагогенни ефекти на кортикостероидите. Малки количества кортикостероиди преминават в майчиното мляко. По тази причина не се препоръчва кърмене по време на лечението с кортикостероиди (особено при използване на по-високи от физиологичните дози).
Потенциалните ефекти включват забавяне на растежа на новороденото и намалена секреция на ендогенни глюкокортикоиди.
4.7 Влияние върху способността ш шофиране и работа с машини
Флостерон не оказва влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Flosteron susp. inj. - 1 ml x 5/
Много чести (> 1/10)
Чести (>1/100 до <1/10)
Нечести (>1/1 000до<1/100)
Редки (>1/10 000 до <1/1 000)
Мног редки (<1/10 000)
С неизвестна честота (не може да бъде определена от наличните данните
Честотата на нежелани реакции са посочени от отделните органи и системи.
При възникване на тежки нежелани реакции, лечението трябва да се прекрати..
4.9. Предозиране
В редки случаи се съобщава за остро предозиране или фатален изход вследствие предозиране, особено при локално приложение.
Предозирането може да предизвика, обикновено при няколкоседмично прилагане на много високи дози, повечето от посочените по-горе нежелани реакции, преди всичко синдром на Gushing.
Няма специфичен антидот. Лечението в случаи на предозиране е поддържащо и симптоматично.
Прилагането на хемодиализа е неефективно по отношение извличането на кортикостероиди от организма.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: глюкокортикоиди,
АТС код: H02AB01.
Бетаметазон е синтетичен глюкокортикоид с противовъзпалителни и имуносупресивни свойства. Освен това, той действа по отношение на енергийния метаболизъм, глюкозната хомеостаза и (посредством отрицателна обратна връзка) върху секрецията на хипоталамусния активиращ фактор и трофичния хормон от аденохипофизата. Стероидите е 1,2 връзка в пръстен А и други замествания в С 16 на пръстен D ,9 алфа -флуоро дериватите притежават изразена глюкокортикоидна активност. Физически тези замествания в С 16 премахват Минералкортикоидната активност.
Действието на глюкокортикоидите не е изяснено напълно. В настоящия момент има достатъчно доказателства, че тяхното действие е на клетъчно ниво. Съществуват две добре обособени рецепторни системи в клетъчната цитоплазма.
Посредством свързване с глюкокортикоидните рецептори, кортикостероидите осъществяват противовъзпалителен и имуносупресивен ефект и регулират глюкозната хомеостаза; посредством свързване с минералкортикоидните рецептори регулират натриевия и калиевия метаболизъм и баланса на електролити и вода.
Кортикостероидите са мастноразтворими вещества и лесно преминават през клетъчната мембрана на клечките, които са обект на действието им.
Свързването на хормона с рецептора предизвиква промяна в устройството на последния, в резултат на което се повишава афинитета към ДНК.
Хормон/рецепторният комплекс прониква в клетъчното ядро и се свързва с регулаторната зона на ДНК молекулата, известна също така като елемент за отговор на глюкокортикоидите (GRE). Активираният рецептор, свързан с GRE или специфични гени, регулира транскрипцията на mРНК, която може да бъде повишена или намалена. Новообразуваната mРНК се транспортира в рибозомите, което се последва от образуване на нови протеини. В зависимост от прицелните клетки и протичащите в тях процеси, образуването на нови белтъци може да се увеличи (напр. тирозин трансаминази в чернодробните клетки) или намали (напр. IL-2 в лимфоцитите). Тъй като във всички тъкани се откриват глюкокортикоидни рецептори, се предполага, че тези хормони действат на повечето клетки в организма.
Противовъзпалителното и имуносупресивно действие на глюкокортикоидите се основава на техните молекулярни и биохимични ефекти. Молекулярните противовъзпалителни ефекти са следствие на свързването на глюкокортикоидите с глюкокортикоидните рецептори и промяната на експресията на редица гени регулиращи образуването на различни информационни молекули, протеини и ензими участващи във възпалителната реакция. Биохимичните противовъзпалителни ефекти на глюкокортикоидите са следствие от блокиране на образуването и функцията на хуморални медиатори на възпалението: простагландини, тромбоксани, цитокинини и левкотриени. Бетаметазон намалява образуването на левкотриени посредством понижено освобождаване на арахидонова киселина от клетъчните фосфолипиди, което се осъществява чрез потискане активността на фосфолипаза A2 . Действието върху фосфолипазата не е директно, а посредством увеличаване на концентрацията на липокортин (макрокортин), който представлява инхибитор на фосфолипаза A2. Потискащият ефект на бетаметазон спрямо образуването на простагландини и тромбоксан е следствие на намаленото образуване на специфична mРНК, като резултат на действието на глюкокортикоида, с последващо намалено образуване на циклооксигеназа. Освен това, посредством повишена концентрация на липокортин, бетаметазон намалява образуването на PAF. Други биохимични противовъзпалителни ефекти включват намаляване образуването на TNF и IL-1.
5.2.Фармакокинетични свойства
При вътреставно приложение на бетаметазоиовата комбинация се достигат максимални плазмени концентрации до 30 минути.
След абсорбция, фармакокинетиката на локалните кортикостероиди е сходна с тази,на системните. Кортикостероидите се свързват с плазмените белтъци в различна степен. Първично се метаболизират в черния дроб и се излъчват през бъбреците .Някои от локалните кортикостероиди и техните метаболити се излъчват също и чрез жлъчката.
Бионаличността на оралния бетаметазон е около 72%, полу-животът е 5,6 часа, обемът на разпределение 1,4 l/kg свързването с плазмените белтъци 64% при средно плазмено ниво 88 ng/mll. В непроменен вид се излъчва 0,05% от лекарствения продукт. Само малко количество бетаметазон се свързва с други протеини.
Бетаметазон се метаболизира в черния дроб, като по-голямата част от приложената доза се излъчва вероятно чрез жлъчката.
След метаболизиране в черния дроб, метаболитите се излъчват преди всичко през бъбреците и само малки количества чрез жлъчката.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Токсичността на бетаметазон е относително ниска: LD50 след мускулно приложение при мишки, плъхове и зайци превишавала 5 mg/kg (около 50 пъти терапевтичната доза при хора).
След подкожно приложение, били отчетени стойности на LD50 при плъхове от 140 mg/kg. Еднократната мускулна апликация от 10 mg/kg не довела до фатален изход, но предизвикала намаляване на телесното тегло. Доза от 40 mg/kg довела до смъртен изход с белези на генерализирано заболяване вследствие на общо потискане на имунните защитни механизми. На мястото на мускулната инжекция била отбелязана поява на алопеция и абсцеси.
Продължителната мускулна апликация на бетаметазон двунатриев фосфат и бетаметазон ацетат (1 : 1) при плъхове в дози 10 до 50 пъти по-високи от терапевтичните дози при хора (0.96-4,8 mg/kg), приложени един път седмично, предизвикали потискане наддаването на тегло, атрофия на тимуса и хиперплазия на надбъбречните жлези. При прилагане на лекарствения продукт на по-кратки интервали (всеки трети ден или ежедневно), посочените дози били много опасни и дори фатални, вследствие кумулацпя довела до изразени катаболни ефекти, както и до намаляване на имунните защитни сили. При разпръскване на бетаметазон върху хранителни топчета в доза 0,3 mg/kg, приемани от морски свинчета, били отбелязани увреждания на храносмилателния тракт, бъбреците и черния дроб. Тези ефекти били с по-лек характер при комбиниране на бетаметазон с минерална вместо с обикновена питейна вода.
Бетаметазон лесно преминава през плацентарпата бариера. При плъхове и зайци било установено, че медикаментът предизвикал забавяне на увеличаването на теглото на плода, разцепване на небцето, повишаване на К+-АТФ-азната активност и
променлив отговор към съотношението ДНК/протеини в различните органи. Било установено,че приложен при бременни животни, няколко дни преди раждането, бетаметазон стимулира узряването на белите дробове на плода. По отношение на тератогенност. медикаментът се класифицира от USA FDA категория C. Не са отбелязани мутагенни и карциногенни ефекти на бетаметазон.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
динатриев фосфат дихидрат
натриев хлорид
натриев едетат
полисорбат 80
бензилов алкохол
метилов парахидроксибензоат (E218)
пропилов парахидроксибензоат (Р216)
кроскармелоза натрий
макрогол
концентрирана солна киселина
вода за инжекции
6.2. Несъвместимости
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6.
6.3. Срок на годност
3 години.
6.4. Специални условия за съхранение
Да се съхранява под 25°С.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
6.5 Данни за опаковката
Ампула (чисто хидролитично стъкло Ph. Eur. Type I): 5 ампули от 1 ml инжекционна суспензия, в кутия.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания. Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с изискванията на местного законодателство.
Инжекционната суспензия може да се прилага вътреставно. околоставно, интрадермално в областта на кожните лезии или за инфилтриране на меките гъкани).
Флостерон суспензия може също така да се прилага мускулно.
Флостерон може да се смесва с локални анестетици в една спринцовка като съвместимостта трябва винаги да се проверява.
Флостерон инжекционна суспензия не може да се прилага венозно.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
KRKA, d.d.. No\o mesto, Smarjeska cesta 6, 8501 Novo mesto. Словения
8. HOMEP HA PАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДATA HA ПЪPBO PA3PEШABAHE/ПOДHOBЯBAHE HA PA3PEШEHИETO 3A УПOTPEБA
10. ДATA HA AKTУAЛИ3ИPAHE HA TEKCTA
Дек. 2010 г.
