КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Etomidate - Lipuro emul. inj. 2 mg/ml - 10 x 10 ml/
1. Търговско наименование на лекарствения продукт
ETOMIDATE -®LIPURO
ЕТОМИДАТ-®ЛИПУРО
2. Количествен и качествен състав
1 ml от инжекционната емулсия съдържа 2 mg etomidate,
10 ml емулсия съдържа активно вещество: Етомидат (Etomidate) 20 mg
3. Лекарствена форма/Etomidate - Lipuro emul. inj. 2 mg/ml - 10 x 10 ml/
Emulsion for injection (инжекционна емулсия).
4. Клинични особености
4.1 Терапевтични показания
Увод в обща анестезия.
Бележка :
Ако се използва за краткотрайна анестезия, Етомидат-®Липуро трябва да се комбинира с подходящ аналгетик.
4.2. Дозировка и начин на приложение
4.2.1. Препоръчвана схема за дозиране
Дозата се адаптира според индивидуалния отговор и клиничния ефект. Трябва да се спазват следните препоръки:
По принцип, ефективната доза за анестезия е между 0,15 и 0,30 mg етомидат за kg телесно тегло, отговарящи на 0,075 до 0,15 ml Етамидат-®Липуро за kg телесно тегло. При деца от 2 до 13 години могат да се наложат по-високи дози. Понякога, за постигане на дълбочина и продължителност на съня сравними с тези при възрастни, се налага прилагането на 30% по-висока доза. Точната дозировка в тази възрастова група трябва да се коригира според клиничния ефект. Дозата трябва да се намали при:
- Пациенти с чернодробна недостатъчност, особено такива с чернодробна цироза,
- Пациенти с вероятност да имат понижен сърдечен дебит,
- Пациенти получаващи невролептици, наркотични аналгетици или седативни средства.
4.2.2. Метод и начин на приложение
Етомидат-®Липуро трябва да се прилага единствено строго интравенозно и по правило бавно (единична доза за приблизително 30 секунди), и ако е необходимо фракционирано. Интраартериалното инжектиране трябва да се избягва, тъй като има опасност Етомидат-®Липуро да предизвика некроза, ако се приложи артериално. Паравенозното приложение предизвиква силна болка.
Преди прилагане на Етомидат-®Липуро, трябва да се направи подходяща премедикация, за да се избегне появата на миоклонични движения. Препоръчва се използването на бензодиазепини, напр. инжектиране на диазепам мускулно около 1 час, или интравенозно 10 минути преди приложението на Етомидат-®Липуро. При пациенти с проявена епилепсия или с повишена склонност към гърчове, инжектирането на Етомидат-®Липуро трябва да се извърши бързо, т. е. в рамките на няколко секунди, за да се избегне прекалено бавната дифузия на Етомидат в мозъка. Добрата биологична наличност на етомидат и неговото бързо разпределение в мозъка предотвратяват отключването на гърчовете.
4.3 Противопоказания/Etomidate - Lipuro emul. inj. 2 mg/ml - 10 x 10 ml/
Етомидат-®Липуро не трябва да се прилага при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към етомидат или мастни емулсии.
Прилагането на Етомидат-®Липуро е противопоказано при деца под 2 години.
За приложението по време на бременност, вж. по- долу раздел 4.6., "Бременност и кърмене".
4.4 Специални предупреждения и специални предпазни мерки за употреба
4.4.1 Специални предупреждения
Етомидат-®Липуро не трябва да се прилага при пациенти с наследствени нарушения в биосинтеза на хемовата молекула, освен ако показанията за прилагане на етомидат не са категорично определени спед внимателна преценка на опасностите и потенциалните преимущества.
След продължително непрекъснато прилагане на етомидат съществува опасност от преходна адренокортикална недостатъчност.
4.4.2 Специални предпазни мерки за употреба
Етомидат-®Липуро може да бъде използван само от лекар владеещ ендотрахеална интубация с налично оборудване за изкуствена белодробна вентилация. Етомидат-®Липуро няма аналгетичен ефект. Ако се прилага за краткотрайна анестезия, трябва да бъде приложен мощен аналгетик, напр. фентанил преди или едновременно с Етомидат®-Липуро; трябва да се обърне внимание на информацията в раздел "Взаимодействия" по-долу.
4.5 Взаимодействия с други медикаменти и други форми на взаимодействия
Хипнотичният ефект на етомидат се усилва от невролелтици, наркотични аналгетици, седативни средства и алкохол.
4.6 Бременност и кърмене
Безопасността на Етомидат-®Липуро по време на бременност не е установена. Ето защо Етомидат-®Липуро трябва да се прилага при бременни жени само по изключение ако няма алтернатива.
Етомидат се секретира в кърмата. Ако се налага Етомидат-®Липуро да бъде приложен в периода на лактация, кърменето трябва да се прекъсне и да не се възобновява преди изтичането на 24 часа от приложението му; кърмата отделена през този период трябва да се изхвърли.
4,7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Дори когато Етомидат-®Липуро е използван според указанията, пациентите получили медикамента няма да са в състояние да шофират или управляват машини най-малко 24 часа след приложението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Etomidate - Lipuro emul. inj. 2 mg/ml - 10 x 10 ml/
Етомидат инхибира адренокортикалния биосинтез на стероиди. След единична доза етомидат, отговорът на надбъбречната кора спрямо стрес-фактори е подчертано намален в продължение на приблизително 4-6 часа.
След еднократна доза етомидат, при пациенти без премедикация често се наблюдават неволеви мускулни движения (миоклония). Те отговарят на освобождаването на физиологичното диенцефално възбуждане, подобно на хипногенната миоклония по време на физиологичен сън. Те могат да бъдат предотвратени чрез премедикация с наркотични аналгетици или бензодиазепини.
Понякога след приложение на етомидат се наблюдават гадене и повръщане, чиято първопричина обаче са наркотичните аналгетици, приложени едновременно или като премедикация, възможни са още кашлица, хълцане и втрисане.
Рядко след прилагане на етомидат е отбелязано освобождаване на хистамини. Сериозни ефекти са наблюдавани само в 3 случая. Въпреки това, етомидат е средство на избор при пациенти с анамнестични данни за алергия.
Налице са отделни съобщения за поява на ларингоспазъм след приложение на етомидат.
Бележка:
Конкретно след прилагане на по-високи дози етомидат и особено ако са комбинирани с медикаменти с централно потискащо действие, понякога може да се яви преходна апнея. Съобщени са случаи на сърдечна аритмия, както и леко и преходно понижение на кръвното налягане.
4.9 Предозиране
В случаи на предозиране, особено, когато етомидат е комбиниран с инхалационни анестетици, периодът на сън може да бъде удължен и да се явят кратки периоди на апнея.
При прилагане на Етомидат-®Липуро трябва да са налице пълното оборудване и медикаменти, които обикновено се използват при обща анестезия.
5. Фармакологични свойства
5.1 Фармакодинамични свойства
Лекарственото вещество етомидат действа като хипнотик и се използва за обща анестезия.
Етомидат-®Липуро е фармацевтичен препарат, при който мастно разтворимият етомидат е в емулсия от соево масло, средноверижни триглицериди и яйчен лецитин, не съдържа вещества подпомагащи разтварянето. Емулсията носител от години се използва за парентерално хранене и се понася добре.
Етомидат-®Липуро позволява статистически значимо намаляване (р< 0,00001) на местните нежелани лекарствени реакции, наблюдавани при водните разтвори. Ефектът настъпва много бързо, продължителността на сънотворния ефект е кратка вследствие преразпределение и разграждане. Еднократна доза от 0,3 mg/kg телесно тегло води в рамките на 10 секунди до загуба на съзнание и анестезия с продължителност 3 до 5 минути.
Латентният период за Етомидат-®Липуро при ЕЕГ е 36 секунди, началото на максималния ефект се достига след 46 секунди.
5.2 Фармакокинетични свойства
От литературата е известно, че полуживотът на мастните частици е кратък. След инжектиране етомидат се отделя бързо от мастните частици и се открива в плазмата в концентрация, сравнима с тази на водните разтвори. Изчезването на мастната емулсия не повлиява полуживота на етомидат.
Етомидат-®Липуро и водните разтвори имат сравним полуживот, време на разпределение и активно време. Статистически значими различия не могат да се установят. Свързването на етомидат с плазмените протеини (предимно с албумин) се определя на 76,5%, то е намалено при смущения в бъбречната функция и при хронични чернодробни увреждания.
Не е наблюдавано кумулиране.
Общият обем на разпределение 4,6 ± 2,2 l/kg е много голям и показва значително тъканно изчерпване; обемът на разпределение в централния компартимент от 24,2 ±4,2 l, или 21,2 ± 2,8 ,l или 23,2 ± 11,41 l очевидно е значително по-голям от вътресъдовия плазмен обем, т.е. централният компартимент включва също органи с висока степен на перфузия (напр. черен дроб, мозък), преразпределението от дълбокия перифериен до централния компартимент е моментът определящ скоростта на елиминиране. Кривата на отношението плазмената концентрация/време има 3 фази, които се вписват в отворен 3-компартиментен модел. Бързото разпределение от централния компартимент към периферния и по-дълбокия периферен компартимент, и високата скорост на елиминиране води до бързо спадане на плазмената концентрация след еднократно приложение (първоначален полуживот 1,3 до 4,5 минути). Големият обем на разпределение осигурява относително дълъг елиминационен полуживот (окончателен елиминационен полуживот 2,4 - 5 часа) въпреки високата скорост на чернодробно извличане.
Липофилните свойства подпомагат бързото преминаване през кръвно-мозъчната бариера. Концентрацията в цереброспиналната течност съответства приблизително на свободната, несвързана с протеини концентрация на етомидат (25 ± 3%).
Първата фаза на биотрансформация е хидролиза на етиловия естер в черния дроб. Малка част се подлага на окислително N-деалкилиране. Всички открити метаболити са фармакологично неактивни.
След интравенозно инжектиране на 15 mg етомидат база (радиоактивно белязана), около 75% от общата радиоактивност се явява в урината в рамките на 24 часа. Приблизително 50% от дозата се явява в първите 4 часа след инжектиране. Чрез екстраполация е възможно да се установи, че около 87% ще се екскретира в урината след достатъчно дълъг период, т.е. другите начини на екскреция играят минимална роля. Основният метаболит в урината е продукт на хидролизата на етомидат, а именно R-(+)-1-(а-метилбензил) -5-имидазолкарбоксилова киселина, част от който се представя като глюкуронид и представлява приблизително 80% от радиоактивността в урината; като 55 -59% са под формата на киселина и 21 - 24% - под формата на неговия глюкуронид.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност
Налице са LD50 стойности за двете форми- етомидат разтвор и Етомидат®~Липуро:
Легенда: S = разтвор, Е = Етомидат®-Липуро, Терапевтично съотношение = LD50/ED50
Субхронична токсичност
ЕКГ, кръвно налягане, хематологичният и биохимичният анализи, изследванията на урината и хистопатологичните изследвания не показват никакви нежелани лекарствени реакции, зависими от медикамента при ежедневно прилагане на етомидат върху плъхове в продължение на 3 седмици (най-висока доза 5,0 mg/kg телесно тегло) и върху кучета в продължение на 2 седмици (най-висока доза 1,50 mg/kg телесно тегло).
Репродуктивна токсичност
Изследванията върху плъхове и зайци, при които етомидат е приложен в дози от 5 или 4,5 mg/kg телесно тегло дневно по време на органогенезата не показват никакъв тератогенен или други ембриотоксични ефекти. Не са правени изследвания за приложение по време на феталното развитие. Опитът с приложение върху бременни жени е ограничен до времето на раждане. Етомидат преминава през плацентата, когато се използва при анестезия в акушерството. Коефициентът по Апгар на новородените е сравним с този след приложение на други хипнотици. Степента и клиничните ефекти от инхибирането на стероидния синтез в бъбречната кора на новороденото не са известни.
Мутагенност/ канцерогенност
Етомидат не е изследван за възможни мутагенни ефекти. По принцип не е възможно да се изключи този ефект.
Изследвания в дългосрочен план за канцерогенност при животни не са правени.
6. Фармацевтични особености
6.1. Списък на допълнителните съставки
Соево масло (Soya-bean oil), средноверижни триглицериди (medium-chain triglycerides), глицерол (glycerol), яйчен лецитин (egg lecithin), натриев олеат (sodium oleate), вода за инжекции (water for injections).
6.2. Несъвместимости
Етомидат-®Липуро не трябва да се смесва с други инжекционни разтвори, без предварително изследване за съвместимост.
Освен това Етомидат-®Липуро не трябва да се прилага едновременно с други инжекционни разтвори през общ венозен път, освен ако не е доказано, че са съвместими. Ето защо медикаментите, които се налага да се приложат едновременно, напр. аналгетици, трябва да се прилагат в последователен ред през същия венозен път или през отделна венозна канюла.
Етомидат-®Липуро може да се инжектира в маркуча на система с изотоничен разтвор на натриев хлорид, която временно е спряна.
6.3. Срок на годност
Етомидат-®Липуро може да се съхранява в продължение на 2 години и не трябва да се използва след датата, посочена върху етикета.
6.4 Специални условия за съхранение
Да се пази от светлина.
Да не се съхранява при температура над 25°С.
Да не се замразява.
6.5 Данни за опаковката
Продуктът се предлага в стъклени ампули, съдържащи 10 х 10 ml.
6.6 Инструкции за употреба / работа
Етомидат-®Липуро не съдържа антимикробни консерванти. Незабавно след отваряне на ампулата, емулсията трябва да бъде изтеглена в спринцовка при асептични условия и да се инжектира, тъй като мастната емулсия подпомага растежа на микроорганизмите. Неизползваните количества трябва да се изхвърлят.
Ампулите трябва да се разклатят преди употреба, за да се осигури хомогенност.
7. Притежател на Разрешението за употреба
8. Braun Melsungen AG, P.O. Box 1110 + 1120, D- 34209 Melsungen, Germany
8. Номер на регистрацията
20000364
9. Дата на първа / предишна регистрация
Април 2000
10. Дата на (частичната) ревизия на текста,.
12.06.2000
