КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Esomeprazole Ranbaxy 20 mg gastro-res. Tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Esomeprazole Ranbaxy 20 mg gastro-resistant tablets
Езомепразол Ранбакси 20 mg стомашно-устойчиви таблетки
Esomeprazole Ranbaxy 40 mg gastro-resistant tablets
Езомепразол Ранбакси 40 mg стомашно-устойчиви таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа: 20 mg езомепразол (esomeprazole) като езомепразол магнезий аморфен.
Помощни вещества:
Всяка таблетка съдържа също не повече от 27.45 mg захароза.
Всяка таблетка съдържа: 40 mg езомепразол (esomeprazole) като езомепразол магнезий аморфен.
Помощни вешества:
Всяка таблетка съдържа също не повече от 54.90 mg захароза.
За помощните вещества виж 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Esomeprazole Ranbaxy 20 mg gastro-res. Tablets/
Стомашно-устойчива таблетка
20 mg: светло керемидено червени до кафеви на цвят, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки с гравирано 'Е5' върху едната страна и гладки от другата.
40 mg: светло керемидено червени до кафеви на цвят, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки с гравирано 'Е6' върху едната страна и гладки от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Езомепразол стомашно-устойчиви таблетки са показани за лечение на:
Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
- лечение на ерозивен рефлуксен езофагит
- продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за предотвратяване на рецидив на рефлуксен езофагит
- лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
В комбинация с подходяща антибактериална терапевтична схема на лечение за ерадикация на Helicobacter pylori и
- за здравяване на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori и
- предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язва, свързана с Helicobacter pylori
Пациенти, нуждаещи се от продължителна терапия с нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ)
Заздравяване на стомашна язва, свързана с лечение с НСПВЛ.
Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с НСПВЛ при рискови пациенти.
Продължително лечение след интравенозна превенция на повторно кървене при пептични язви
Лечение на синдром на Zollinger Ellison
4.2. Дозировка и начин на приложение
Таблетките трябва да се поглъщат цели с течност. Таблетките не трябва да се дъвчат или смачкват. При пациенти, които се затрудняват да преглъщат, таблетките могат да се разтворят в половин чаша негазирана вода. Не трябва да се използват други течности, тъй като стомашно-устойчивото покритие може да се разтвори. Разбъркайте, докато таблетките се раздробят и изпийте течността с пелетите незабавно или в рамките на 30 минути. Изплакнете чашата с половин чаша вода и изпийте съдържанието. Пелетите не трябва да се дъвчат или смачкват.
При пациенти, които не могат да поглъщат, таблетките могат да се разтворят във вода и разтворът да се приложи с помощта на назо-гастрална сонда. Важно е да се установи дали избраните спринцовка и сонда са подходящи.
За подготовка и инструкции за приложение виж раздел Указания за употреба/работа с продукта раздел 6.6.
Възрастни и подрастващи над 12 годишна възраст
Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
- лечение на ерозивен рефлукс-езофагит
40 mg веднъж дневно в продължение на 4 седмици
Препоръчва се допълнително 4-седмично лечение при пациенти, при които езофагитът не е оздравял или симптомите персистират.
- продължително лечение на патенти с оздравял езофагит за предотвратяване на реиидив 20 mg веднъж дневно
-симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
20 mg веднъж дневно при пациенти без езофагит. Ако не се постигне контрол на симптомите след четири седмици, пациентът трябва да се изследва допълнително. След като симптомите отзвучат, последващ контрол на симптоматиката може да се достигне като се вземат 20 mg веднъж дневно при нужда. При пациенти лекувани с НСПВЛ, при които е налице риск от развитие на стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, при последващия контрол на симптоматиката не се препоръчва режим на приемане на лекарствения продукт при нужда.
Възрастни
В комбинация с подходяща антибактериална терапевтична схема на лечение за ерадикация на Helicobacter pylori и
- заздравяване на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori и
- предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язва, свързана с Helicobacter pylori
20 mg Езомепразол с 1 g амоксицилин и 500 mg кларитромицин - всичките два пъти дневно в продължение на 7 дни.
Пациенти нуждаещи се от продължителна терапия с НСПВЛ
Заздравяване на стомашна язва свързана с НСПВЛ:
Обичайната доза е 20 mg веднъж дневно в продължение на 4-8 седмици.
Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с НСПВЛ при рискови пациенти:
20 mg веднъж дневно
Продължително лечение след интравенозна превенция на повторно кървене при пептични язви
40 mg веднъж дневно в продължение на 4 седмици след интравенозна превенция на повторно кървене при пептични язви.
Лечение на синдрома на Zollinger Ellison
Препоръчителната начална доза е Езомепразол таблетки 40 mg два пъти дневно. В последствие дозировката трябва да бъде съобразена с индивидуалните нужди и лечението да продължи в зависимост от клиничните показатели. Въз основа на наличните клинични данни по- голяма част от пациентите могат да бъдат контролирани при дози от 80 до 160 mg езомепразол дневно. При дозировка над 80 mg дневно, дозата трябва да се раздели в два приема на ден.
Деца под 12 годишна възраст
Езомепразол не трябва да се прилага при деца под 12 годишна възраст, тъй като няма налични данни.
Увредена бъбречна функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция. Поради ограничения опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, такива пациенти трябва да се лекуват внимателно (виж раздел 5.2).
Увредена чернодробна функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане не трябва да се надхвърля максимална доза от 20 mg Езомепразол (виж раздел 5.2.).
Пациенти в напреднала възраст (над 70 години)
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст.
4.3. Противопоказания/Esomeprazole Ranbaxy 20 mg gastro-res. Tablets/
Известна свръхчувствителност към езомепразол, субституирани бензимидазоли или^вякоя друга съставка на лекарствения продукт.
Свръхчувствителност към други инхибитори на протонната помпа.
Подобно на други инхибитори на протонната помпа, езомепразол не трябва да се/прилага с нелфинавир (вж. Раздел 4.5).
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При наличието на каквито и да било обезпокоителни симптоми (напр. значима загуба на тегло без пациентът да си е поставял за цел редукция на теглото, повтарящо се повръщане, дисфагия, хематемезис или мелена) и в случаите, в които се подозира или е диагностицирана стомашна язва трябва да се изключи наличието на злокачествено заболяване, тъй като лечението с Езомепразол може да завоалира симптомите и да забави диагнозата.
Пациентите на продължително лечение (особено тези, които получават терапия за повече от година) трябва да са под редовно наблюдение.
На пациентите, които се лекуват при нужда, трябва да се обърне внимание да се свържат незабавно с лекуващия си лекар, ако симптомите им променят характера си. Когато се предписва езомепразол за лечение при нужда, трябва да се има предвид възможността за взаимодействия с други лекарства, дължащи се на флуктуирането на плазмените концентрации на езомепразола. Виж раздел 4.5.
Когато се предписва езомепразол за ерадикация на Helicobacter pylori, трябва да се имат предвид възможните лекарствени взаимодействия на всички компоненти на тройната терапия. Кларитромицин е мощен инхибитор на CYPЗА4 и това трябва да се вземе предвид, както и противопоказанията и взаимодействията на кларитромицина, когато тройната терапия се прилага при пациенти, които вземат едновременно други лекарства, метаболизиращи се от CYPЗА4, като цизаприд.
Този продукт съдържа захароза. Пациентите с редки наследствени заболявания, изразяващи се с непоносимост към фруктозата, с малабсорбция на глюкоза- галактоза или недостатъчност на захараза-изомалтаза не трябва да употребяват това лекарство.
Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до слабо повишаване на риска от поява на стомашно-чревни инфекции като Салмонелоза и Камбилобактериоза (виж Раздел 5.1).
Едновременното приложение на Езомепразол с Атазанавир не е препоръчително (виж раздел 4.5). Когато едновременното приложение на атазанавир с инхибитори на протонната помпа е неизбежно, се препоръчва близко клинично мониториране при дози на атазанавир до 400 mg с 100 mg ритонавир; езомепразол 20 mg не трябва да се изключва.
4.5. Взаимодействие с други лекарства средства и други форми на взаимодействие
Ефекти на езомепразола върху фармакокинетиката на други лекарства
Лекарствени продукти с рН зависима абсорбция
Намалената интрагастрална киселинност по време на лечение с езомепразол може да увеличи или намали резорбцията на лекарства, ако тя се повлиява от стомашната киселинност. Както и при употребата на други инхибитори на киселинната секреция или антиациди, резорбцията на кетоконазола и итраконазола може да бъде намалена при лечение с езомепразол.
Има данни, че омепразол взаимодейства с някои протеазни инхибитори. Клиничната значимост и механизмите на тези взаимодействия не винаги са познати. Повишеното стомашно pH по време на лечението с омепразол може да промени абсорбцията на протеазните инхибитори. Други Възможни механизми на взаимодействие са чрез инхибирането на CYP 2С19. Относно атазанавир и нелфинавир, са докладвани понижени серумни нива, резултат от съвместната употреба с омепразол, поради която тя не се препоръчва. Съвместната употреба на омепразол (40 mg веднъж дневно) с азатанавир 300 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до значимо понижение на експозицията на атазанавир (приблизително 75% понижаване на кривта концентрация-време, Сmах и Cmin). Повишаването на дозата на атазанавир до 400 mg не компенсира въздействието на омепразол върху атазанавир. Съвместната употреба на омепразол (20 mg qd) с атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg здрави доброволци води до понижаване с приблизително 30 % на експозицията на атазанавир, сравнена с експозицията при атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg qd без омепразол 20 mg qd. Съвместната употреба на омепразол (40 mg) намалява средната AUC, Сmах и Cmin на нелфинавир с 36-39%, а средната AUC, Сmах и Cmin на активния метаболит М8 са понижени с 75-92%. При саквинавир (съвместно с ритонавир), повишените серумни нива (80-100%) се наблюдават по време на съвместната употреба с омепразол (40 mg qd). Лечението с омепразол 20 mg qd не е показало влияние върху експозицията на дарунавир (съвместно с ритонавир) и ампренавир. Лечението с омепразол 20 mg gq не оказва ефект на експозицията на ампенавир (при съвместната или без употребата с ритонавир). Лечението с омепразол 40 mg qd не оказва ефект на експозицията на лопинавир (съвместно с ритонавир). Поради сходните фармакодинамични и фармакокинетични свойства на омепразол и есомепразол, съвместната употреба на езомепразол и атазанавир не е препоръчителна, както и съвместната употреба на езомепразол и нелфинавир.
Лекарствени продукти, метаболизиращи се от CYP2С19
Езомепразол инхибира CYP2С19, основния ензим, метаболизиращ езомепразола. Поради това, когато езомепразол се комбинира с лекарства, които се метаболизират от CYP2С19, като диазепам, циталопрам, имипрамин, кломипрамин, фенитоин и др., плазмените концентрации на тези лекарства може да се увеличат и да се наложи намаление на дозата. Това трябва да се има предвид, особено когато се предписва за лечение при нужда. Едновременното приложение на 30 mg езомепразол е довело до 45% намаление на клирънса на субстрати на CYP2С19 на диазепама. Едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 13% увеличение на най-ниските плазмени нива на фенитоина при болни с епилепсия. Препоръчва се мониториране на плазмените концентрации на фенитоина при започване или прекъсване на лечението с езомепразол. Омепразол (40 mg веднъж дневно) повишава нивото на вориконазол (CYP2С19 субстрат), Сmах и AUC съответно с 15% и 41%.
В рамките на клинично проучване, времето за коагулация при пациенти приемащи едновременно 40 mg езомепразол и варфарин не превишава допустимите стойности. Въпреки това, след разрешаването за употреба, са наблюдавани няколко изолирани случая с клинична значимост на повишено ниво на INR. Препоръчва се лекарско наблюдение на пациентите, които започват и прекратяват лечение с езомепразол при съвместна употреба на варфарин или друго кумариново производно.
При здрави доброволци едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 32% увеличение на площта под кривата концентрация-време (AUC) и до 31% удължаване на времето на полуживот (t1/2), но не е наблюдавано значимо увеличаване на максималните плазмени нива на цизаприда. Леко удълженият QTc интервал, наблюдаван след самостоятелно приложение на цизаприд, не се е увеличил допълнително, когато цизаприд е бил даден в комбинация с езомепразол (виж и раздел 4.4.).
Доказано е, че езомепразол няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на амоксицилин, хинидин.
Не е установеноклинично значимо фармакокинетично взаимодействие при едновременното приложение на езомепразол и напроксен или езомепразол и рофекоксиб в рамките на краткосрочни клинични проучвания.
Ефекти на други лекарства върху фармакокинетиката на езомепразол
Езомепразол се метаболизира от CYP2С19 и CYPЗА4.
Едновременното приложение на езомепразол и инхибитор на CYPЗА4, кларитромицин (500 mg два пъти дневно) е довело до удвояване на експозицията (АиС) на езомепразол. Едновременната употреба на езомепразол и комбиниран инхибитор на CYP2С19 и CYPЗА4 може да доведе до увеличачане и повече от удвояване на експозицията на езомепразола. Комбинираният инхибитор на CYP2С19 и CYPЗА4 вориконазол повишава омепразол АиС с 280%. Не се налага коригиране на дозата на езомепразола и в двата случая. Въпреки това, трябва да се има впредвид приспособяване на дозата при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и в случай на нужда от продължително лечение.
4.6. Бременност и кърмене
Няма достатъчни клинични данни за експозиция на езомепразол по време на бременност. Епидемиологични изследвания с рацемичната смес омепразол при голяма експозиция по време на бременност не показват вредни или токсични за ембриона ефекти. Изследвания при животни с езомепразол не показват директни или индиректни ефекти по отношение на ембрионалното/феталното развитие. Изследвания при животни с рацемичната смес не показват директни или индиректни ефекти по отношение на бременността, раждането или постнаталното развитие. Поради това засега е уместно въздържане от употреба на езомепразол при бременни жени.
Не е известно, дали езомепразол се екскретира в кърмата при човека. Не са провеждани проучвания при кърмачки. Поради това езомепразол не трябва да се прилага по време на кърмене.
4.7. Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Езомепразол не оказва влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8. Нежелани реакции/Esomeprazole Ranbaxy 20 mg gastro-res. Tablets/
Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани или подозирани по време на клиничните изпитвания на езомепразол и от пост-маркетингова употреба. Нито една от тях не е била свързана с дозата. Според честотата на тяхната поява, нежеланите реакции се делят на (чести >1/100, <1/10; нечести >1/1 000, < 1/100; редки >1/10 000, <1/1000; много редки <1/10 000).
Нарушения в кръвта и лимфната система
Редки: Левкопения, тромбоцитопения
Много редки: Агранулоцитоза, панцитопения
Нарушения на имунната система
Редки: Свръхчувствителност напр. треска, ангиоедем и анафилактична реакция/ шок
Нарушения на метаболизма и храненето
Нечести: Периферен оток
Редки: Хипонатремия
Психиатрични нарушения
Нечести: Инсомния
Редки: Раздразнение, обърканост, депресия
Много редки: Агресия, халюцинации
Нарушения на нервната система
Чести: Главоболие
Нечести: Световъртеж, парастезия, сомнолентност
Редки: Нарушения на вкуса
Нарушения в зрението
Нечести: Замъглено зрение
Нарушения на слуха и вестибуларни разстройства
Нечести: Вертиго
Респираторни, торакални и медиастинални нарушения
Редки: Бронхоспазъм
Нарушения на гастроинстестиналния тракт
Чести: Абдоминална болка, констипация, диария, флатуленция, гадене/ повръщане
Нечести: Сухота в устата
Редки: Стоматит, гастроинтестинална кандидоза
Чернодробни нарушения
Нечести: Повишени чернодробни ензими
Редки: Хепатит с или без жълтеница
Много редки: Чернодробна недостатъчност, енцефалопатия при пациенти с анамнеза за предишно чернодробно заболяване
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести: Дерматит, сърбеж, обрив, уртикария
Редки: Алопеция, фоточувствителност
Много редки: Еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза (TEN)
Мускулоскелетни, нарушения на съединителната тъкан и костите
Редки: Артралгия, миалгия
Много редки: Мускулна слабост
Нарушения на бъбреците и пикочната система
Много редки: Интерстициален нефрит
Репродуктивна система
Много редки: Гинекомастия
Нарушения от общ характер и нарушения в мястото на приложение
Редки: отпадналост, повишено потоотделяне
4.9. Предозиране
Има ограничен опит с преднамерено отравяне. Симптомите описани във връзка с 280 mg са гастроинтестинални симптоми и симптоми на слабост. Единични дози от 80 mg не са довели до някакво събитие. Не е известен специфичен антидот. Езомепразол се свързва с плазмените протеини в много висока степен и поради това не се отстранява лесно чрез диализа: Както при всеки случай на предозиране, лечението трябва да бъде симптоматично и да се прилагат общи поддържащи мерки.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: инхибитор на протонната помпа
АТС код: А02В С05
Езомепразол е S-изомер на омепразол и намалява стомашната киселинна секреция чрез високоприцелен механизъм на действие. Той е специфичен инхибитор на протонната помпа в париеталната клетка. R- и S-изомерите на омепразол имат подобно фармакодинамично действие.
Място и механизъм на действие
Езомепразол е слаба основа и се концентрира и превръща в активна форма в силно киселата среда на секреторните каналчета в париеталните клетки на стомашната лигавица, където той инхибира ензима Н+,К+-АТФ-аза- основна ензимосигуряваща дейност на протонната помпа и инхибира както базалната, така и стимулираната киселинна секреция.
Ефект върху стомашната киселинна секреция
След перорален прием на 20 mg и 40 mg езомепразол началото на ефекта се наблюдава след един час. При многократно приложение на 20 mg езомепразол веднъж дневно в продължение на пет дни, средната максимална киселинна продукция след стимулиране с пентагастрин е намаляла с 90% при измерване 6-7 часа след приема в ден пети.
След пет дни перорално приложение на 20 mg и 40 mg езомепразол стомашното pH над 4 е поддържано съответно в продължение на средно време от 13 и 17 часа от 24-часовия период при пациенти с ГЕРБ. Процентът от пациенти на 20 mg езомепразол, които са поддържали стомашното pH над 4 в продължение на най-малко 8, 12 и 16 часа е бил съответно 76%, 54% и 24%. Съответните проценти при езомепразол 40 mg са били 97%, 92% и 56%.
Доказана е връзка между инхибирането на стомашната секреция и експозицията при използване на AUC като референтен показател за плазмената концентрация.
Терапевтични ефекти на инхибирането на киселинността
Излекуване на рефлукс-езофагит с езомепразол 40 mg се наблюдава приблизително при 78% от пациентите след четири седмици и при 93% след осем седмици.
Едноседмично лечение с езомепразол 20 mg два пъти дневно и подходящи антибиотици води до успешна ерадикация на Н. pylori при приблизително 90% от пациентите.
След лечение за ерадикация в продължение на една седмица се счита, че няма нужда от последваща монотерапия с антисекреторни лекарства за ефективно излекуване на язва и отстраняване на симптомите при неусложнени дуоденални язви.
Други ефекти, свързани с инхибирането на киселинната секреция
По време на лечение с антисекреторни лекарства серумният гастрин се увеличава в отговор на намалената стомашна киселинна секреция.
При някои пациенти на продължително лечение с езомепразол са наблюдавани повишен брой ECL, вероятно свързани с повишените серумни нива на гастрина.
По време на продължително лечение с антисекреторни лекарства се съобщава за известно увеличение на честотата на поява на кистозно-дегенеративни промени в стомашните ^^зйй. ТРези
промени са следствие от продължителното инхибиране на киселинната секреция. Засега се счита, че те са доброкачествени и обратими.
Понижената стомашна киселинност, поради използването главно на инхибитори на протонната помпа, повишава броя на нормално персистиращите в стомашно-чревния тракт бактерии. Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до леко покачване на риска от развитие на стомашно-чревни инфекции като Салмонелоза и Кампилобактериоза.
В две клинични изпитвания в сравнение с ранитидин, Езомепразол показва по-добър ефект при лечение на стомашна язва при пациенти приемащи НСПВЛ, включително СОХ-2 селективни НСПВЛ.
В две клинични изпитвания в сравнение с плацебо, Езомепразол показва по-добър ефект при профилактика на стомашна и дуоденална язва при пациенти на НСПВЛ (на възраст >60 и/или с предишна язва), включително СОХ-2 селективни НСПВЛ.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция и разпределение
Езомепразол е лабилен в кисела среда и поради това се прилага перорално във вид на стомашно-устойчиви гранули. Превръщането в R-изомер in vivo е незначително. Резорбцията на езомепразола е бърза, като максималните плазмени нива се наблюдават приблизително 1-2 часа след приема. Абсолютната бионаличност е 64% след единична доза от 40 mg и се повишавадо 89% след многократно приложение веднъж дневно. При 20 mg езомепразол съответните стойности са респективно 50% и 68%. Обемът на разпределение в равновесно състояние при здрави лица е приблизително 0.22 л/кг. Езомепразолът се свързва с плазмените протеини в 97%.
Едновременното приемане с храна може да забави и намали резорбцията на езомепразола, въпреки че това не оказва значимо влияние на ефекта на езомепразола върху стомашната киселинност.
Метаболизъм и екскреция
Езомепразол се метаболизира напълно от системата на цитохром Р450 (CYP). Основната част от метаболизма на езомепразола зависи от полиморфния CYP2C19, отговорен за образуването на хидрокси- и дезметил- метаболити на езомепразола. Останалата част зависи от друг специфичен изоензим- CYP3A4, отговорен за образуването на езомепразол сулфон, основният метаболит в плазмата.
Показателите по-долу отразяват предимно фармакокинетиката на лица с функциониращ CYP2C19 ензим, екстензивни метаболизатори.
Тоталният плазмен клирънс е около 17 L/h след единична доза и около 9 L/h след многократно приложение. Плазменият полуживот е около 1.3 ч след многократно прилагане веднъж дневно. Площта под кривата концентрация- време се увеличава при многократно прилагане на езомепразол. Това увеличение зависи от дозата и води до нелинейна зависимост доза-AUC след многократно прилагане. Тази зависимост от времето и дозата се дължи на намаление на метаболизма при първо преминаване и на системния клирънс, вероятно причинени от инхибирането на ензима CYP2C19 от езомепразола и/или неговия сулфонов метаболит. Езомепразол се елиминира напълно от плазмата между приемите, като няма тенденция за кумулиране при приемане веднъж дневно.
Главните метаболити на езомепразол нямат ефект върху стомашната киселинна секреция. Почти 80% от пероралната доза на езомепразол се екскретират под формата на метаболити с, урината, а остатъкът - с фекалиите. Под 1% от изходното лекарство се открива в урината.
Специални групи пациенти
Приблизително при 2.9± 1.5%% от популацията липсва функциониращ CYP2C19 ензим и те са наречени слаби метаболизатори. При тези лица метаболизмът на езомепразола вероятно се катализира предимно от CYP3A4. След многократно прилагане на 40 mg езомепразол веднъж дневно средната площ под кривата концентрация-време е била приблизително 100% по-голяма при слабите метаболизатори, отколкото при лицата с функциониращ CYP2C19 ензим (екстензивни метаболизатори). Средните максимални плазмени концентрации са били повишени с около 60%. Тези находки нямат отношение към дозирането на езомепразол.
Метаболизмът на езомепразол не се променя значимо при лица в напреднала възраст (71-80 години).
След еднократно прилагане на 40 mg езомепразол средната площ под кривата концентрация-време е приблизително 30% по-голяма при жени, отколкото при мъже. Не е установена полова разлика след многократно прилагане веднъж дневно. Тези находки нямат отношение към дозирането на езомепразол.
Нарушена органна функция
Метаболизмът на езомепразол при болни с леко до умерено нарушена функция на черния дроб може да бъде влошен. Степента на метаболизиране е намалена при пациенти с тежко увредена чернодробна функция, което води до удвояване на площта под кривата концентрация- време на езомепразол. Поради това при пациенти с тежка дисфункция не трябва да се превишава максималната доза от 20 mg. Езомепрозол и главните му метаболити не показват тенденция за кумулиране при приемане веднъж дневно.
Не са провеждани проучвания при пациенти с намалена бъбречна функция. Тъй като през бъбреците се извършва екскрецията на метаболитите на езомепразол, но не и елиминирането на изходното съединение, не се очакват промени в метаболизма на езомепразол при пациенти с увредена бъбречна функция.
Педиатрия
Подрастващи 12-18 години:
След многократно прилагане на доза от 20 mg или 40 mg езомепразол, общата експозиция (AUC) и времето за достигане на максимална плазмена концентрация на лекарството (tmax) при подрастващи от 12 до 18 годишна възраст са съизмерими със стойностите наблюдавани при пациенти и при двете дозировки на езомепразол.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Предклиничните проучвания не установяват някакви особени рискове за човека въз основа на токсичността след многократно третиране, генотоксичността и репродуктивната токсичност. Изследванията за канцерогенност при плъхове, извършени с рацемичната смес, са показали хиперплазия на стомашните ECL- клетки и карциноиди. Тези стомашни ефекти при плъховете се дължат на продължителната изявена хипергастринемия, вследствие на намалената продукция на стомашна киселина и са наблюдавани след продължително третиране на плъхове с инхибитори на стомашната секреция.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
20 mg и 40 mg таблетки
Сърцевина на таблетка
Хидроксипропилна целулоза (Е463)
Кросповидон (ТуреА)
Покритие
Повидон (КЗО)
Макрогол-400 Макрогол-4000
Макрогол 6000
Хипромелозен фталат (HP-55S)
Хипромелозен фталат (НР-50)
Диетилфталат
Хидроксипропилцелулоза
Микрокристална целулоза (РН 101)
Микрокристална целулоза(РН 112)
Кросповидон (типВ)
Натриев стерилфумарат
Opadry 03В86651
Кафяво (НМРС 29101
Хипермелоза 6сР
Титанов диоксид (El 71),
Макрогол/PEG 400
Железен оксид червен(Е172)
Захарни сфери (захароза и царевично нишесте)
Талк (Е553Ь)
6.2. Несъвместимости
Не е приложимо.
6.3. Срок на годност
2 години
6.4. Специални предпазни мерки при съхранение
Да се съхранява при температура под 30°С.
6.5. Данни за опаковката 20 mg и 40 mg:
ОРА-Аl-РЕ-сикатив-НОРЕ/А1 блистерни опаковки със 7, 14, 15, 28, 30, 50, 56, 60, 90, 98 и 100 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6. Инструкции за употреба, съхранение и изхвърляне
Всеки неизползван продукт или отпадъците трябва да се изхвърлят в съответствие с местните разпоредби.
Прием чрез гастрична сонда
1. Поставете таблетката в подходяща спринцовка и напълнете спринцовката с приблизително 25 ml вода и приблизително 5 ш1 въздух. Това е необходимо, за да се предотврати запушването на сондата от пелетите от таблетката.
2. Незабавно разклатете спринцовката за около 2 минути, за да разтворите таблетката.
3. Задръжте спринцовката изправена със заострения край нагоре и проверете, дали не е запушена.
4. Прикрепете спринцовката към сондата, като продължите да я държите в същото положение.
5. Разклатете спринцовката и я насочете с върха надолу. Инжектирайте 5-10 ml веднага в сондата. Извадете спринцовката след инжектирането и я разклатете (спринцовката трябва да се държи със заострения край нагоре, за да не се запуши).
6. Обърнете спринцовката със заострения край сочещ надолу и веднага инжектирайте още 5-10 ml в сондата. Повторете тази процедура, докато спринцовката се изпразни.
7. Ако има нужда да се отмие вещество, което е останало в спринцовката, напълнете спринцовката с 25 ml вода и 5 ml въздух и повторете пета стъпка. За някои сонди са необходими 50 ml вода.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Ranbaxy UK Ltd Building 4, Chiswick Park, 566 Chiswick High Road London W4 5YE Великобритания
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Март, 2010 г.
