КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Diclac sol. inj. 75 mg/3 ml x 1; x 5/
1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Diclac 75 mg/3 ml solution for injection
Диклак 75 mg/3 ml инжекционен разтвор
2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една ампула с 3 ml инжекционен разтвор съдържа 75 mg диклофенак натрий {diclofenac sodium).
Други помощни вещества: 120 mg бензилов алкохол в една ампула.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Интрамускулна инжекция
За лечение на:
• екзацербация на възпалителни и дегенеративни форми на ставни заболявания: ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, остеоартрит, спондилоартрит, болезнени синдроми на гръбначния стълб, извънставен ревматизъм
• подагрозна криза
• бъбречна и жлъчна колика
• посттравматична и постоперативна болка, възпаление или подуване
• тежки пристъпи на мигрена
Интравенозна инфузия
Лечение или профилактика на постоперативна болка в болнични условия.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Като основна препоръка, дозата трябва да бъде индивидуално определяна и да бъде прилагана най-ниската терапевтична доза за възможно най-кратък период от време.
Възрастни
Диклофенак инжекционен разтвор не трябва да се прилага повече от 2 дни; ако е необходимо лечението може да се продължи с таблетки или супозитории.
Интрамускулна инжекция
За да се избегнат увреждания на нерви или други тъкани на мястото на приложение, трябва да се спазват следните препоръки:
Препоръчителната доза е една ампула от 75 mg дневно, приложена дълбоко интраглутеално в горния външен квадрант. При тежки случаи (напр. колики) дневната доза може по изключение да се повиши на две инжекции от 75 mg, разделени с интервал от няколко часа (по една във всеки глутеус). Друга възможност е комбинирането на една ампула 75 mg с друга лекарствена форма диклофенак (напр.таблетки, супозитории) до обща максимална дневна доза от 150 mg.
При пристъпи на мигрена клиничният опит е ограничен до приложение на една ампула от 75 mg веднага след настъпване на пристъпа, последвана при необходимост от супозитории до 100 mg в същия ден. Общата доза не трябва да надвишава 175 mg през първия ден.
Интравенозна инфузия
Диклофенак инжекционен разтвор не трябва да се прилага като интравенозна болус инжекция. Непосредствено преди инфузията, разтворът на диклофенак трябва да се разреди с 0,9% разтвор на натриев хлорид или 5% разтвор на глюкоза, буфериран с натриев бикарбонат. Препоръчват се два алтернативни дозови режима за диклофенак инжекционен разтвор. За лечение на умерена до силна постоперативна болка трябва да се приложат 75 mg за период от 30 минути до 2 часа. При необходимост лечението може да се повтори след няколко часа, но дозата не трябва да надвишава 150 mg за 24-часов период.
За профилактика на постоперативна болка се прилага натоварваща доза от 25 mg до 50 mg след операцията за период от 15 минути до 1 час, последвано от продължителна инфузия на 5 mg на час до максималната дневна доза от 150 mg.
Деца и юноши
Поради високата доза диклофенак Диклак инжекционен разтвор не е подходящ за деца и юноши.
4.3 Противопоказания/Diclac sol. inj. 75 mg/3 ml x 1; x 5/
• Известна свръхчувствителност към активното вещество диклофенак или някое от помощните вещества.
• Активна стомашна или чревна язва, кървене или перфорация.
• Последен триместър на бременността (вж. точка 4.6 Бременност и кърмене).
• Тежка чернодробна, бъбречна или сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
• Както и останалите НСПВС, диклофенак е противопоказан при пациенти, при които пристъпи на астма, уртикария или остър ринит се провокират от ацетилсалицилова киселина и други НСПВС.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Предупреждения
Стомашно-чревни кръвоизливи, язви или перфорация, дори и с летален изход, са съобщавани при всички НСПВС, включително диклофенак. Те възникват по всяко време на терапията, с или без предшестващи предупредителни признаци или тежки стомашно-чревни прояви в анамнезата. Като цяло имат по-сериозни последствия при хора в напреднала възраст. Ако при пациенти, приемащи диклофенак, се появят кървене от стомашно-чревния тракт или язва, трябва да се прекрати приема на лекарствения продукт.
Много рядко по време на терапията с НСПВС, включително диклофенак, са съобщавани тежки кожни реакции, някои от тях с летален изход, включително ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза (синдром на Lуеll)(вж. точка 4.8). Рискът е най-голям в началото на терапията, тъй като при повечето случаи тези реакции възникват през първия месец на лечението. При първи симптоми на кожен обрив, лезии по лигавиците или други признаци на свръхчувствителност лечението с диклофенак трябва да се прекрати.
Както при останалите НСПВС, в редки случаи могат да възникнат алергични реакции, включително анафилактични/анафилактоидни реакции дори при липса на предходна
експозиция на диклофенак.
Поради своите фармакодинамични свойства, подобно на останалите НСПВС, диклофенак може да маскира признаците и симптомите на инфекция.
Предпазни мерки
Общи
Поради липсата на доказателство за синергичен ефект и вероятността от адитивнн нежелани реакции, едновременната употреба на диклофенак и системни НСГГВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа-2, трябва да се избягва.
Необходимо е внимание при хора в напреднала възраст, приемащи основни групи лекарства. При тези пациенти и пациентите с ниско тегло е препоръчително да се прилага най-ниската терапевтична доза.
Съпътстваща астма
При пациенти с астма, сезонен алергичен ринит, подуване на назалната лигавица (т.е. назални полипи), ХОББ или хронични инфекции на респираторния тракт (особено свързани със симптоми, подобни на алергичен ринит), реакциите към НСПВС като екзацербация на астма (т.нар. непоносимост към аналгетици/аналгетична астма), оток на Квинке или уртикария са почести в сравнение с други пациенти. Ето защо при тези пациенти се препоръчват специални мерки (готовност за спешна помощ). Това се отнася и за пациенти, алергични към други вещества, напр. кожни реакции, сърбеж или уртикария.
Специално внимание се препоръчва при парентералната употреба на диклофенак при пациенти с бронхиална астма, поради риск от екзацербация на симптомите.
Стомашно-чревни ефекти
При всички НСПВС, включително диклофенак, е задължително строго наблюдение от лекар и специално внимание при предписване на пациенти със симптоми, указващи стомашно-чревни нарушения или с анамнеза, предполагаща стомашна или чревна язва, кървене или перфорация (вж.точка 4.8 Нежелани реакции). Рискът от стомашно-чревно кървене се увеличава с повишаване на дозата на НСПВС и при пациенти с анамнеза за язва, особено усложнена с кръвоизлив или перфорация, както и при пациенти в напреднала възраст.
За намаляване на риска от гастроинтестинална токсичност при пациенти с анамнеза за язва, особено усложнена с кръвоизлив или перфорация и при пациенти в напреднала възраст, лечението трябва да се започне с възможно най-ниската ефективна доза. Трябва да се има предвид възможната комбинация с протективни лекарства (напр. мизопростол или инхибитори на протонната помпа) (вж. по-долу и точка 4.5) за тези пациенти, както и за пациентите, изискващи допълнителна терапия с ниски дози ацетилсалицилова киселина или други лекарствени продукти, които могат да повишат гастроинтестиналния риск (вж. точка 4.5).
Пациентите с анамнеза за гастроинтестинална токсичност, особено в напреднала възраст, трябва да съобщават всички необичайни симптоми в коремната кухина (особено стомашно-чревни кръвоизливи). Необходимо е повишено внимание, ако пациентите приемат едновременно лекарствени продукти, повишаващи риска от язви или кръвоизливи като перорални кортикостероиди, антикоагуланти (като варфарин), селективни инхибитори на серотониновия реъптейк или инхибитори на тромбоцитната агрегация (като ацетилсалицилова киселина) (вж. точка 4.5).
Необходим е строг медицински контрол и повишено внимание при пациенти със стомашно-чревно заболяване в анамнезата (улцерозен колит, болест на Крон), тъй като тяхното състояние може да се влоши (вж. точка 4.8).
Чернодробни ефекти
Необходим е строг медицински контрол при предписване на диклофенак на пациенти с нарушена чернодробна функция, тъй като тяхното състояние може да се влоши.
Както при другите НСПВС, така и при диклофенак, стойностите на един или повече чернодробни ензими може да се повишат. Като предпазна мярка при продължително лечение с диклофенак се препоръчва редовно проследяване на чернодробната функция. Ако се установят стойности на чернодробните показатели извън нормата или повишени, развият се клинични симптоми на чернодробно заболяване или настъпят други прояви (напр.еозинофилия, обрив), лечението с диклофенак трябва да се преустанови. При употребата на диклофенак може да настъпи хепатит без развитие на продромални симптоми.
При пациенти с чернодробна порфирия употребата на диклофенак трябва да бъде с повишено внимание, тъй като може да отключи пристъп.
Бъбречни ефекти
Поради съобщенията за задръжка на течности и оток, свързани с терапията с НСПВС, включително диклофенак, е необходимо повишено внимание при пациенти с нарушена сърдечна или бъбречна функции, анамнеза за хипертония, при пациенти в напреднала възраст, пациенти на съпътстващо лечение с диуретици или лекарствени продукти, които могат значително да повлияят бъбречната функция, както и при тези пациенти със значително намален екстрацелуларен обем поради различни причини, напр.преди или след голяма хирургична операция (вж.точка 4.3 Противопоказания). При употребата на диклофенак в такива случаи се препоръчва проследяване на бъбречната функция като предпазна мярка. Спирането на терапията води до възстановяване на изходното състояние.
Хематологични ефекти
При продължително лечение с диклофенак, както и при останалите НСПВС, се препоръчва проследяване на кръвната картина.
Подобно на другите НСПВС диклофенак може временно да потисне тромбоцитната агрегация. Пациенти с дефекти в хемостазата трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Описаните взаимодействия включват тези, наблюдавани при диклофенак инжекционен разтвор и/или други лекарствени форми на диклофенак.
Литий
При едновременна употреба диклофенак може да увеличи плазмените концентрации на литий. Препоръчва се мониториране на серумните литиеви нива.
Дигоксин
При едновременна употреба диклофенак може да увеличи плазмените концентрации на дигоксин. Препоръчва се мониториране на серумните дигоксинови нива.
Диуретици и антихипертензивни агенти
НСПВС могат да отслабят ефектите на диуретиците и антихипертензивните продукти (напр.бета-блокери, ACE инхибитори). Ето защо такива комбинации трябва да се използват внимателно и кръвното налягане на пациентите (особено на тези в напреднала възраст) трябва да се проследява редовно. Пациентите трябва да приемат достатъчно количество течности и да се мониторира редовно бъбречната функция след началото на комбинираната терапия, както и периодично след това, особено при прием на диуретици и ACE инхибитори, поради високия риск от нефротоксичност. Съпътстващото лечение с калий-съхраняващи диуретици може да доведе до хиперкалиемия, което изисква често мониториране на серумните нива на калий (вж.точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Други НСПВС и кортикостероиди
Едновременното приложение на диклофенак и други системни НСПВС или кортикостероиди може да повиши честотата на гастроинтестиналните нежелани реакции (вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Антикоагуланти и инхибитори на тромбоцитната агрегация
Препоръчва се повишено внимание, тъй като едновременното приложение може да повиши риска от кръвоизливи (вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба). Въпреки че лабораторните изследвания не показват, че диклофенак повлиява действието на антикоагулантите, има отделни съобщения за повишен риск от кръвоизливи при пациенти, приемащи едновременно диклофенак и антикоагуланти. Ето защо се препоръчва строго наблюдение на такива пациенти.
Селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина (SSRD
Едновременното прилагане на системни НСПВС, включително диклофенак, и SSRI може да повиши риска от стомашно-чревни кръвоизливи (вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Антидиабетни лекарствени продукти
Клинични проучвания показват, че диклофенак може да бъде прилаган едновременно с перорални антидиабетни продукти без да се повлиява техния терапевтичен ефект. Въпреки това има отделни съобщения както за хипогликемичен, така и за хипергликемичен ефект, налагащ промени в дозировката на антидиабетния продукт по време на терапията с диклофенак. Ето защо при едновременно приложение като предпазна мярка се препоръчва мониториране на кръвните нива на глюкозата.
Метотрексат
Препоръчва се повишено внимание при приложението на НСПВС, включително диклофенак, в интервал по-малък от 24 часа преди или след приложение на метотрексат, тъй като може да доведе до повишена концентрация на метотрексат в кръвта и повишаване на токсичните му ефекти.
Циклоспорин
Диклофенак, подобно на другите НСПВС, може да засили нефротоксичността на циклоспорин поради ефекта му върху бъбречните простагландини. Ето защо трябва да бъде предписван в по-ниски дози на пациенти, приемащи циклоспорин.
Хинолонови антибиотици
Съобщавани са отделни случаи на гърчове, които вероятно се дължат на едновременната употреба на хинолони и НСПВС.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Употребата на диклофенак при бременни жени не е проучвана. Ето защо диклофенак не трябва да се използва през първите два триместьра на бременността, освен ако потенциалната полза за майката не надвишава риска за фетуса. Както и при останалите НСПВС, употребата на диклофенак през третия триместър на бременността е противопоказана поради вероятност от маточна инертност и/или преждевременно затваряне на ductus arteriosus (вж.точка 4.3 Противопоказания). Проучванията при животни не показват директно или индиректно токсично влияние върху бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж.точка 5.3 Предклинични данни за безопасност).
Кърмене
Подобно на други НСПВС диклофенак преминава в майчиното мляко в малки количества. Ето защо диклофенак не трябва да се прилага по време на кърмене, за да се избегнат нежеланите ефекти върху кърмачето.
Фертилитет
Както при други НСПВС употребата на диклофенак може да повлияе фертилитета при жени и затова не се препоръчва употребата му при жени, опитващи да забременеят. При жени с проблемно забременяване и такива, които провеждат изследвания за безплодие, трябва да се обмисли прекратяването на лечението с диклофенак.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Пациенти, които имат зрителни нарушения, замаяност, вертиго, сънливост или други нарушения на ЦНС, докато приемат диклофенак трябва да се въздържат от шофиране или работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Diclac sol. inj. 75 mg/3 ml x 1; x 5/
Класифицирането на нежеланите лекарствени реакции се основава на информацията за тяхната честота:
Много чести: > 1/10
Чести: > 1/100 до < 1/10
Нечести: > 1/1 000 до < 1/100
Редки: > 1/10 000 до < 1/1 000
Много редки: < 1/10 000, включително отделни съобщения
Посочените по-долу нежелани реакции включват такива, съобщавани както за краткотрайно, така и за продължително лечение с диклофенак в различни лекарствени форми.
Инфекции и инфестации
Много редки -Абсцес на мястото на инжектиране
Нарушения на кръвната и лимфната системи
Много редки -Тромбоцитопения, левкопения, анемия
(включително хемолитична и апластична анемия), агранулоцитоза
Нарушения на имунната система
Редки - Свръхчувствителност, анафилактични и анафилактоидни реакции (включително хипотония и шок)
Много редки - Ангионевротичен оток (включително оток на лицето)
Психични нарушения
Много редки - Дезориентация, депресия, безсъние, кошмари, раздразнителност, психотични нарушения
Нарушения на нервната система
Чести-Главоболие, замаяност
Редки - Сънливост
Много редки - Парестезия, нарушения на паметта, гърчове, тревожност, тремор, асептичен менингит, вкусови нарушения, мозъчно-съдов инцидент
Нарушения на очите
Много редки -Зрителни нарушения, замъглено зрение, диплопия
Нарушения на ухото и лабиринта
Чести-Вертиго
Много редки-Тинитус, нарушен слух
Сърдечни нарушения
Много редки- Палпитации, болка в гърдите, сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт
Съдови нарушения
Много редки -Хипертония, васкулит
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Редки - Астма (включително диспнея)
Много редки - Пневмонит
Стомашно-чревни нарушения
Чести -Гадене, повръщане, диария, диспепсия, коремна болка, флатуленция, анорексия
Редки - Гастрит, кървене от стомашно-чревния тракт, хематемеза, кървава диария, мелена, стомашна или чревна язва (с или без кървене или перфорация)
Много редки - Колит (включително хеморагичен колит и екзацербация на улцеративен колит или болест на Крон), запек, стоматит, глосит, нарушения на хранопровода, диафрагмо-подобни чревни стриктури, панкреатит
Хепатобилиарни нарушения
Чести -Повишени трансаминази
Редки -Хепатит, жълтеница, чернодробни нарушения
Много редки -Фулминантен хепатит, чернодробна некроза, чернодробна недостатъчност
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести- Обрив
Редки-Уртикария
Много редки -Булозни ерупции, екзема, еритема, мултиформена еритема, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell), ексфолиативен дерматит, косопад, реакции на фоточувствителност, пурпура, алергична пурпура, сърбеж
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Много редки - Остра бъбречна недостатъчност, хематурия, протеинурия, нефротичен синдром, интерстициален нефрит, бъбречна папиларна некроза
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести -Реакции на мястото на приложение, болка и втвърдяване на мястото на приложение
Редки -Оток, некроза на мястото на приложение
4.9 Предозиране
Симптоми
Предозирането на диклофенак няма типична клинична картина. То може да причини симптоми като повръщане, гастроинтестинални кръвоизливи, диария, замаяност, тинитус или гърчове. В случай на значително отравяне са възможни остра бъбречна недостатъчност и чернодробно нарушение.
Терапевтични мерки
Лечението на острото отравяне с НСПВС, включително диклофенак, се състои основно от поддържащи мерки и симптоматично лечение. Поддържащи мерки и симптоматично лечение се прилагат при усложнения като хипотония, бъбречна недостатъчност, гърчове, стомашно-чревни нарушения и дихателна депресия.
Специални мерки като форсирана диуреза, диализа или хемоперфузия вероятно не помагат при елиминиране на НСПВС, включително диклофенак, поради високата им степен на свързване с плазмените протеини и екстензивния метаболизъм.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
АТС код: М01АВ05
Фармакотерапевтична група: нестероидни противовъзпалителни и противоревматични средства, производни на оцетната киселина и свързани вещества
Механизъм на действие
Диклак съдържа диклофенак натрий, нестероидно вещество с изявени противоревматични, противовъзпалителни, аналгетични и антипиретични свойства. Инхибирането на простагландиновия синтез, доказан експериментално, се счита за основа на механизма му на действие. Простагландините играят важна роля в причината за възпалението, болката и повишената температура.
Диклофенак натрий не потиска in vitro синтеза на протеогликан в хрущяла при концентрации, еквивалентни на концентрациите, достигани при хора.
Фармакодинамични ефекти
При ревматични заболявания противовъзпалителните и аналгетични свойства на диклофенак водят до клиничен ефект, който се характеризира със значително облекчаване на симптомите като болка при покой, при движение, сутрешна скованост и подуване на ставите, както и до функционално подобрение.
Установено е също, че диклофенак показва значителен аналгетичен ефект при умерена и тежка болка от неревматичен произход, ефект, който настъпва след 15 до 30 минути.
Диклофенак показва и благоприятен ефект при мигренозни пристъпи.
При посттравматични и постоперативни възпалителни състояния диклофенак бързо облекчава както спонтанната болка, така и болката при движение и намалява подуването и отока на раната.
При едновременно приложение с опиоиди за облекчаване на постоперативната болка, диклофенак значително намалява нуждата от тях.
Диклофенак ампули са особено удобни за първоначално лечение на възпалителни и дегенеративни ревматични заболявания, и на болезнени състояния, дължащи се на възпаление от неревматичен произход.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция
След интрамускулно приложение на 75 mg диклофенак резорбцията е незабавна и средните плазмени концентрации от 2,5 микрограма/ml (8 micromol/l) се достигат след около 20 минути. Резорбираното количество е в линейна зависимост от дозата.
Когато 75 mg диклофенак се прилага като интравенозна инфузия за 2 часа, средните плазмени концентрации са около 1,9 микрограма/ml (5,9 micromol/l). Краткотрайните инфузии водят до по-високи плазмени концентрации, докато по-дългите инфузии водят до плато концентрации, пропорционални на скоростта на вливане след 3 до 4 часа. Обратно, при интрамускулна инжекция, стомашно-устойчиви таблетки или супозитории, плазмените концентрации спадат бързо веднага щом максималните нива се достигнат.
Площта под кривата концентрация-време (AUC) след интрамускулно или интравенозно приложение е около два пъти по-голяма в сравнение с пероралното или ректалното приложение, защото около половината от активното вещество, прието перорално или ректално, се метаболизира при първото преминаване през черния дроб ("first pass" effect).
Фармакокинетичното поведение не се променя при многократно приложение. Не се наблюдава кумулиране при спазване на препоръчителните дозови интервали.
Разпределение
99,7% от диклофенак се свързва с плазмените протеини, основно с албумин (99,4%). Привидният обем на разпределение се изчислява на 0,12 до 0,17 l/kg.
Диклофенак прониква в синовиалната течност, където максимални концентрации се измерват 2-4 часа след достигане на максимални плазмени концентрации. Елиминационният полуживот от синовиалната течност е 3-6 часа. Два часа след достигане на максимални плазмени нива, концентрациите на активното вещество са по-високи в синовиалната течност отколкото в плазмата и остават по-високи за период от 12 часа.
Метаболизъм
Диклофенак се метаболизира отчасти чрез глюкурониране на интактната молекула, но основно чрез еднократно и многократно хидроксилиране и метоксилиране, водещи до няколко фенолови метаболита (3'-хидрокси-, 4'-хидрокси-, 5-хидрокси-, 4\5-дихидрокси- и 3'-хидрокси-4'-метоксидиклофенак), повечето от които се превръщат в глюкуронови конюгати. Два от тези фенолови метаболити са биологично активни, но в много по-малка степен от диклофенак.
Елиминиране
Тоталният системен клирънс на диклофенак от плазмата е 263±56 ml/min (средна стойност ± SD). Крайният полуживот в плазмата е 1-2 часа. Четири от метаболитите, включително двата активни, също имат къс плазмен полуживот от 1-3 часа. Един метаболит, 3"-хидрокси-41-метоксидиклофенак, има много по-дълъг плазмен полуживот, но той е практически неактивен.
Около 60% от приложената доза се екскретират в урината като глюкуронидни конюгати на интактната молекула и като метаболити, повечето от които са също под формата на глюкурониди. По-малко от 1% се екскретират като непроменено вещество. Останалата част от дозата се елиминира като метаболити чрез жлъчката във фецеса.
Особености на пациентите
Няма съществени възрастови разлики в резорбцията, метаболизма или елиминирането. Въпреки това при малък брой пациенти в напреднала възраст 15 минутна интравенозна инфузия води до 50% по-високи плазмени концентрации от очакваните според данните за млади здрави индивиди.
При пациенти, страдащи от бъбречна недостатъчност, от кинетиката на единична доза не може да се направи извод за кумулиране на непромененото вещество при обичайна терапевтична схема. При креатининов клирънс по-малък от 10 ml/min, изчислените равновесни плазмени нива на хидроксиметаболитите са около 4 пъти по-високи от нормата. Въпреки това накрая метаболитите се елиминират през жлъчката.
При пациенти с хроничен хепатит или компенсирана цироза, кинетиката и метаболизма на диклофенак са същите както при пациентите без чернодробно заболяване.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни от проучвания на токсичност при еднократно и многократно приложение, както и проучвания на генотоксичност, мутагенност и канцерогенност не показват опасност за хората при използване на препоръчителна терапевтична доза. Няма доказателство, че диклофенак има тератогенен потенциал при мишки, плъхове или зайци.
Диклофенак няма влияние върху фертилитета на плъхове.
Пренаталното, перинаталното и постнаталното развитие на поколението не е засегнато.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
К-ацетилцистеин, бензилов алкохол, манитол, пропиленгликол, натриев хидроксид, вода за инжекции.
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6.3 Срок на годност
5 години.
Да не се прилага след изтичане на датата, означена върху опаковката.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С.
Да се пази от светлина.
6.5 Данни за опаковката
Опаковка, съдържаща 1 или 5 ампули с 3 ml инжекционен разтвор.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални инструкции за употреба.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Нехаl АG
Industriestrasse 25
D-83607 Ноlzkirchen
Германия
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20030085
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
28.02.2008
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Октомври 2008
