КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Depo-Medrol susp. inj. 40 mg/ml - 1 ml; 2 ml/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Depo-Medrol 40 mg/ml suspension for injection
Депо-Медрол 40 mg/ml инжекционна суспензия
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки 1 ml инжекционна суспензия съдържа 40 mg метилпреднизолонов ацетат (methylprednisolone acetate).
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Depo-Medrol susp. inj. 40 mg/ml - 1 ml; 2 ml/
Инжекционна суспензия.
Описание: бяла суспензия
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
А. ИНТРАМУСКУЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Метилпреднизолоновият ацетат не е подходящ за лечение на остри животозастрашаващи състояния. Ако е необходим бърз хормонален ефект с максимална интензивност, е показано интравенозно приложение на високоразтворим метилпреднизолон натриев сукцинат. Когато пероралната терапия не е възможна, а количеството лекарствено вещество, лекарствената форма и интрамускулното приложение на лекарствения продукт са подходящи за лечение на състоянието, метилпреднизолонов ацетат инжекционна суспензия е показан при:
1. Ендокринни заболявания
• Първична или вторична адренокортикална недостатъчност (хидрокортизон или кортизон са лекарствата на избор; синтетични аналози може да бъдат използвани в комбинация с минералкортикоиди, където е приложимо; в ранна детска възраст, добавянето на минералкортикоиди е от особено значение).
• Остра адренокортикална недостатъчност (хидрокортизон или кортизон са лекарствата на избор, може да е необходимо добавяне на минералкортикоиди, особено когато се използват синтетични аналози)
• Вродена надбъбречна хиперплазия
• Хиперкалциемия във връзка с карцином Негноен тиреоидит
2. Ревматични заболявания
Като допълнително лечение за краткосрочно приложение (с цел преодоляване на остър епизод или екзацербация) при:
• Посттравматичен остеоартрит
• Синовит при остеоартрит
• Ревматоиден артрит, включително ювенилен ревматоиден артрит (отделни случаи може да изискват нискодозова поддържаща терапия)
• Остър и подостьр бурсит
• Епикондилит
• Остър неспецифичен тендосиновит
• Остър подагрозен артрит
• Псориатичен артрит
• Анкилозиращ спондилит
3. Колагенози
По време на екзацербация или като поддържащо лечение при подбрани случаи на:
• Системен лупус еритематозус
• Системен дерматомиозит (полимиозит)
• Остър ревматичен кардит
4. Кожни заболявания
• Пемфигус
• Тежка форма на еритема мултиформе (синдром на Stevens-Johnson)
• Dermatitis exfoliativa
• Mycosis fungoides
• Булозен херпетиформен дерматит
• Тежка форма на себореен дерматит
• Тежък псориазис
5. Алергични състояния
Контрол на тежки или инвалидизиращи алергични състояния, неподатливи на адекватни опити за конвенционално лечение при:
• Бронхиална астма
• Контактен дерматит
• Атопичен дерматит
• Серумна болест
Сезонен или целогодишен алергичен ринит
• Реакции на свръхчувствителност към лекарства
• Уртикариални трансфузионни реакции
• Остър неинфекциозен ларингеален едем (адреналин е лекарството на първи избор)
6. Очни заболявания
Тежки остри и хронични алергични и възпалителни процеси, засягащи окото, като:
• Херпес зостер офталмикус
• Ирит, иридоциклит
• Хориоретинит
• Дифузен заден увеит
• Неврит на очния нерв
• Възпаление на предния очен сегмент
• Алергичен конюнктивит
• Алергични язви по корнеалния ръб
• Кератит
• Реакции на свръхчувствителност към лекарства
7. Гастроинтестинални заболявания
За преодоляване на критичен период на заболяването при:
• Улцерозен колит (системна терапия)
• Възпалително заболяване на червата (болест на Крон или улцерозен колит) - системна терапия
8. Респираторни заболявания
• Фулминантна или дисеминирана белодробна туберкулоза (при съвместно приложение на съответни антитуберкулозни средства)
• Симптоматична саркоидоза
• Берилиоза
• Синдром на Loeffier, неподатлив на лечение с други средства
• Аспирационен пневмонит
9. Хематологични заболявания
• Придобита (автоимунна) хемолитична анемия
• Вторична тромбоцитопения при възрастни
• Еритробластопения (еритроцитна анемия)
• Вродена (еритроидна) хипопластична анемия
10. Онкологични заболявания
За палиативно лечение на:
• Левкози и лимфоми
• Остра левкоза при деца
11. Оточни състояния
• За индукция на диуреза или ремисия на протеинурията при нефрозен синдром, без уремия, от идиопатичен тип или дължащ се на лупус еритематозус.
12. Нервна система
• Остра екзацербация на мултиплена склероза.
13. Други
• Туберкулозен менингит със субарахноидален блокаж или заплашващ блокаж (при съвместно приложение на съответно антитуберкулозно лечение)
• Трихинелоза със засягане на нервната система или миокарда
B. ЗА ВЪТРЕСТАВНО, ПЕРИАРТИКУЛАРНО, ИНТРАБУРСАЛНО ИЛИ МЕКОТЪКАННО ПРИЛОЖЕНИЕ (вж. също раздел 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба)
Метилпреднизолонов ацетат е показан като допълнителна терапия за краткосрочно приложение (за преодоляване на остър епизод или екзацербация) при:
• Синовит при остеоартрит
• Ревматоиден артрит
• Остър и подостър бурсит
• Остър подагрозен артрит
• Епикондилит
• Остър неспецифичен теносиновит
• Посттравматичен остеоартрит
C. ЗА ИНТРАЛЕЗИЙНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Метилпреднизолонов ацетат е показан за интралезийно приложение при следните състояния: Келоиди, локализирани хипертрофични, инфилтративни, възпалителни лезии при:
• lichen planus, псориатични плаки
• granuloma annulare
• lichen simplex chronicus (невродермит)
• lupus erythematosus discoides
• necrobiosis lipodica diabeticorum
• alopecia areata
Метилпреднизолонов ацетат може да бъде полезен при кистични тумори на апоневрозите или сухожилията (ганглиони)
D. ЗА ИНТРАРЕКТАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
• Улцерозен колит
4.2 Дозировка и начин на приложение
Поради възможните физични несъвместимост, метилпреднизолонов аиетат инжекционна суспензия не трябва да бъде разреждан или смесван с други разтвори. Суспензиите за парентерално приложение трябва да бъдат проверени визуално за наличието на чужди частички или промяна на цвета преди приложение винаги, когато лекарството и опаковката го позволяват.
ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЛОКАЛЕН ЕФЕКТ
Лечението с метилпреднизолонов ацетат не премахва необходимостта от прилагане на обичайните мерки. Въпреки че този метод на лечение обикновено облекчава симптоматиката, той в никакъв случай не води до излекуване и хормонът не въздейства върху причината за възпалението.
1. Ревматоиден артрит и остеоартрит
Дозата за интраартикуларно приложение зависи от размера на ставата и варира в зависимост от тежестта на състоянието при конкретния пациент. В хронични случаи инжекциите могат да бъдат повторени през интервали от една до пет или повече седмици в зависимост от степента на облекчението получено от първата инжекция.
Дозите в следващата таблица са ориентировъчни:
| Размер на ставата | Примери | Диапазон на дозировката |
| Голяма | Коленни Глезенни Раменни |
20 до 80 mg |
| Средна | Лакътни Гривнени |
10 до 40 mg |
| Малка | Метакарпофалангеални Интерфалангеални Стерноклавикуларни Акромиоклавикуларни |
4 до 10 mg |
Процедура:
Преди извършване на интраартикуларната инжекция се препоръчва запознаване с анатомията на засегнатата става. За получаване на пълен противовъзпалителен ефект е важно инжекцията да се направи в синовиалното пространство. При спазване на същата стерилна техника, както при извършване на лумбална пункция, стерилна игла (съчленена със суха спринцовка) с дебелина от 20 до 24 G в се вкарва бързо в синовиалната кухина. Инфилтрацията с прокаин е избирателна. Аспирацията само на няколко капки ставна течност доказва, че иглата е достигнала до ставното пространство. За всяка става мястото на инжектиране се определя от мястото, където синовиалното пространство е разположено най-близо до повърхността и което е свободно от големи кръвоносни съдове и нерви. Без да се сменя мястото на иглата аспирационната спринцовка се отстранява и се замества от втора спринцовка, съдържаща необходимото количество Депо-Медрол. След това буталото се изтегля леко навън с цел аспириране на синовиална течност и проверка дали иглата все още е в синовиалното пространство. След инжектиране ставата се раздвижва внимателно няколко пъти с цел да бъде подпомогнато смесването на синовиалната течност със суспензията. Мястото се покрива с лека стерилна превръзка.
Подходящи места за вътреставно инжектиране са коленните, глезенните, гривнените, лакътните, раменните, фалангеалните и тазобедрените стави. Тъй като понякога проникването в тазобедрената става е затруднено, това налага да се вземат предпазни мерки за избягване на големите кръвоносни съдове в тази област. Неподходящи за инжектиране са стави, които са анатомично недостъпни като тези на гръбначния стълб, и тези, които са лишени от синовиално пространство като например сакроилиачните стави. Неуспешното лечение най-често се дължи на неуспешно проникване във вътреставното пространство. Безполезно или почти безполезно е инжектирането в околните тъкани. Ако липсва ефект след инжектиране в синовиалните пространства, потвърдено чрез аспирация на течност, повторните инжекции обикновно са безполезни. Локалното лечение не повлиява подлежащия болестен процес, поради което винаги
когато това е възможно, трябва да бъде прилагано комплексно лечение включително физиотерапия и ортопедична корекция.
След вътреставно кортикостероидно лечение трябва да се вземат мерки за избягване на прекалено натоварване на ставите, при които е постигнато симптоматично подобрение. Пренебрегването на тези мерки може да доведе до влошаване на състоянието на ставата, значително надхвърлящо благоприятните ефекти на кортикостероида.
Нестабилни стави не трябва да бъдат инжектирани. Повторните вътреставни инжекции могат в някои случаи да доведат до нестабилност на ставата. В някои случаи е необходимо рентгеново проследяване с цел установяване на влошаване.
Ако преди инжектирането на Депо-Медрол се използва локален анестетик, листовката на анестетика трябва да се прочете внимателно и да бъдат спазвани всички предпазни мерки.
2. Бурсит
Полето около мястото на инжектиране се стерилизира и се анестезира с 1% разтвор на прокаин хлорид. В бурсата се вкарва съчленена със суха спринцовка игла с дебелина от 20 до 24 в, след което се прави аспирация на течност. Иглата се оставя на място и аспирационната спринцовка се сменя с малка спринцовка, съдържаща необходимата доза. След инжекцията иглата се изтегля и на мястото се поставя лека превръзка.
3. Други: ганглион, тендинит. епикондилит
При лечение на състояния като тендинит или теносиновит трябва да се внимава, след прилагане на подходящ антисептик върху надлежащата кожа, суспензията да бъде инжектирана по скоро във влагалището на сухожилието, отколкото в самото сухожилие. Сухожилието може да бъде палпирано лесно в изпънато положение. При лечение на състояния като епикондилит зоната на най-изразена болезненост трябва да бъде маркирана точно и суспензията да се инфилтрира в очертаното поле. При ганглиони на сухожилните влагалища суспензията се инжектира директно в кистичното образувание. Необходимо е, разбира се, спазване на обичайните мерки за стерилност при всяка инжекция (обработка на кожата с подходящ антисептик). Дозата при лечение на различните заболявания на сухожилните и бурсални структури, изброени по-горе, зависи от конкретното състояние и варира от 4 до 30 mg. При рецидивиращи или хронични състояния могат да се приложат повторни инжекции.
Ако се използват флакони за многократна употреба, трябва да се обърне специално внимание на мерките за предотвратяване на контаминация на съдържимото (вж. точка 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
4. Инжекции за постигане на локален ефект при кожни заболявания
След почистване с подходящ антисептик, например 70% алкохол, 20 до 60 mg от суспензията се инжектират в лезията. При големи лезии може да е необходимо разпределяне на дозите, вариращи от 20 до 40 mg, в няколко инжекции на различни места. Трябва да се избягва инжектирането на твърде голямо количество, което предизвиква побеляване на кожата, последвано от образуване на малка круста. Обичайно се прилагат от една до четири инжекции през интервали, зависещи от вида на подлежащата на лечение лезия и продължителността на подобрението, предизвикано от първата инжекция.
В. ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИСТЕМЕН ЕФЕКТ
Дозата за интрамускулно приложение варира в зависимост от лекуваното състояние. Когато се търси продължителен ефект седмичната доза се изчислява чрез умножаване на дневната перорална доза по 7, и се прилага под формата на еднократна интрамускулна инжекция.
Дозировката трябва да бъде индивидуализирана в зависимост от тежестта йа заболяването и терапевтичния отговор при конкретния пациент. При кърмачета и деца препоръчителната дозировка трябва да бъде съответно намалена, но се определя потскоро от тежестта на състоянието, отколкото от стриктното съобразяване с възрастта или телесното тегло.
Хормоналното лечение представлява допълнение, а не заместител на конвенционалната терапия. Дозировката трябва да се намалява или спира постепенно, когато лекарството се прилага повече от няколко дни. Тежестта, прогнозата и очакваната продължителност на заболяването, както и реакцията на пациента към приложеното лечение, са основните фактори при определяне на дозировката. При настъпване на период на спонтанна ремисия в хода на хронично състояние, лечението трябва да бъде спряно. При продължително лечение са необходими редовни рутинни лабораторни изследвания като общо изследване на урината, кръвна захар 2 часа след нахранване, измерване на кръвното налягане и телесното тегло и рентгенография на гръдния кош. Желателно е рентгеново изследване на горната част на храносмилателния тракт при пациенти с анамнеза за язвена болест или значими диспептични оплаквания.
При пациенти с адреногенитален синдром е подходяща еднократна интрамускулна инжекция от 40 mg на всеки две седмици. Като поддържащо лечение при пациенти с ревматоиден артрит седмичната интрамускулна доза варира от 40 до 120 пг^. Обичайната дозировка при пациенти с кожни лезии, които са получили подобрение от системно кортикоидно лечение, е 40 до 120 mg метилпреднизолонов ацетат, приложен интрамускулно веднъж седмично в продължение на една до четири седмици. При тежък остър дерматит, причинен от отровен бръшлян, облекчението обикновено настъпва в рамките на 8 до 12 часа след интрамускулно приложение на еднократна доза от 80 до 120 mg. При хроничен контактен дерматит могат да се наложат повторни инжекции на интервали от 5 до 10 дена. При себореен дерматит подходящата седмична доза за контрол на състоянието е 80 mg.
При пациенти с астма, след интрамускулно приложение на 80 до 120 mg, облекчението може да настъпи в рамките на 6 до 48 часа и продължава от няколко дена до две седмици. По подобен начин, при пациенти с алергичен ринит (сенна хрема) след интрамускулна доза от 80 до 120 mg обикновено в рамките на 6 часа настъпва облекчаване на хремата, което трае от няколко дена до три седмици.
Ако състоянието, за което се провежда лечение, е съпроводено от прояви на стрес, дозировката на суспензията трябва да бъде повишена. При необходимост от бърз хормонален ефект с максимална интензивност е показано интравенозно приложение на високоразтворим метилпреднизолон натриев сукцинат.
С. ИНТРАРЕКТАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Депо-Медрол в дози от 40 до 120 mg, приложени под формата на ретенционни клизми или продължителна апликация от три до седем пъти седмично за период от две или повече седмици, е полезно допълнение към лечението при някои пациенти с улцерозен колит. При много пациенти се постига контрол с 40 mg Депо-Медрол, разтворен в 30 до 300 ml вода в зависимост от степента на засягане на възпалената мукоза на дебелото черво. Необходимо е, разбира се, съчетаване с други общоприети мерки.
ПРИЛОЖЕНИЕ ПРИ ДЕЦА
При деца препоръчителната дозировка трябва да бъде намалена и следва да се съобрази по-скоро с тежестта на състоянието, отколкото да се придържа стриктно към нивото, определено от възрастта или телесната маса.
4.3 Противопоказания/Depo-Medrol susp. inj. 40 mg/ml - 1 ml; 2 ml=
Системни микотични инфекции.
Известна свръхчувствителност към веществата, включени в състава на Депо-Медрол.
Интравенозно приложение.
Интратекално приложение.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Този продукт не е подходящ за многократна употреба. След приложение на необходимата доза останалата част от суспензията трябва да бъде изхвърлена.
Многократната употреба на Депо-Медрол от един флакон изисква специални предпазни мерки за да се избегне контаминация. Въпреки че първоначално са стерилни, многократното използване на флаконите може да доведе до замърсяване, освен ако не се спазва строга асептична техника. Необходимо е да се вземат предпазни мерки, като например да се употребяват еднократни стерилни спринцовки и игли.
Кортикостероидните кристали потискат възпалителните реакции в дермата, но присъствието им там може да предизвика дезинтеграция на клетъчните елементи и физикохимични промени в основната субстанция на съединителната тъкан. Рядко възникващите в резултат на това кожни и/или подкожни промени може да доведат до образуване на вдлъбнатини по кожата на мястото на инжекциите. Степента на изразеност на тази реакция варира според количеството инжектирани кортикостероиди. Регенерацията обикновено е пълна и настъпва в рамките на няколко месеца или след като всички кортикостероидни кристали се абсорбират.
За да се намали до минимум рискът от атрофия на кожата и подкожната тъкан е необходимо да се вземат мерки да не бъдат надхвърляни препоръчителните инжекционни дози. Винаги, когато това е възможно, трябва да се прилагат многократни малки инжекции в областта на лезията. Техниката на вътреставно инжектиране трябва да включва предпазни мерки за избягване на инжектиране или преминаване на лекарството в дермата.
Депо-Медрол не трябва да бъде прилаган по
никакви други пътища на въвеждане освен тези, изброени при терапевтичните показания. Изключително важно е по време на приложението на Депо-Медрол да се използва подходяща техника и да се подходи внимателно, за да се осигури правилно поставяне на лекарството.
Приложението по друг път на въвеждане, освен посочените в т. 4.1., е било свързано със съобщения за сериозни медицински събития, включващи: арахноидит, менингит, парапареза/параплегия, сензорни нарушения, чревна дисфункция/дисфункция на пикочния мехур, припадъци, нарушение на зрението, включително слепота; очно и околоочно възпаление и отлагания или крусти в мястото на инжектиране. Трябва да се вземат съответни мерки за избягване на вътресъдово инжектиране.
При пациенти на кортикостероидно лечение, подложени на необичаен стрес, е показано повишаване на дозата на бързодействащите кортикостероиди преди, по време на и след стресовата ситуация.
Кортикостероидите могат да маскират някои белези на инфекция и в хода на приложението им е възможна поява на нови инфекции. При употреба на кортикостероидите съществува риск от намаляване на резистентността на организма и невъзможност за ограничаване на инфекцията. Употреба на кортикостероиди като монотерапия или в комбинация с други имуносупресивни средства, които засягат клетъчния имунитет, хуморалния имунитет или функцията на неутрофилите, може да е свързана с появата на инфекции от всякакви патогени, включително вирусни, бактериални, микотични, протозойни или хелминтни организми, с всякаква телесна локализация. Тези инфекции могат да бъдат леки, но могат да бъдат тежки и понякога фатални. С увеличаване на дозата на кортикостероидите честотата на инфекциозните усложнения също нараства. При наличие на остра инфекция кортикостероидите не трябва да се прилагат вътреставно, интрабурсално или вътресухожилно за постигане на локален ефект.
Продължителната употреба на кортикостероиди може да доведе до задни субкапсуларни катаракти, глаукома с възможно увреждане на зрителните нерви и може да улесни възникването на вторични очни инфекции, причинени от гъбички или вируси.
Диабетици
Възможна е проява на латентен захарен диабет или повишаване нуждите от инсулин и/или перорални глкжозопонижаващи лекарства.
Употреба при деца
Съществува опасност от потискане на растежа при деца, получаващи продължително глюкокортикоидно лечение в дневна доза, разделена в няколко приема. Прилагането на такава схема трябва да бъде ограничено до случаите с най-тежки показания.
Приложението на живи или атенюирани ваксини е противопоказано при пациенти, получаващи имуносупресивни дози кортикостероиди. Убити или инактивирани ваксини могат да бъдат прилагани при пациенти, получаващи имуносупресивни дози кортикостероиди; отговорът обаче към такива ваксини може да бъде намален. Показаните имунизации могат да бъдат направени при пациенти, получаващи неимуносупресивни дози кортикостероиди.
Употребата на Депо-Медрол при активна туберкулоза трябва да бъде ограничена до случаите на фулминантна или дисеминирана туберкулоза, при които кортикостероидите се прилагат за овладяване на болестния процес съвместно с подходящи антитуберкулозни средства.
При показания за кортикостероиди при пациенти с латентна туберкулоза или туберкулинова реактивност е необходимо внимателно проследяване, тъй като може да настъпи реактивиране на заболяването. При продължително кортикостероидно лечение тези пациенти трябва да получават химиопрофилактика.
Поради това, че са наблюдавани редки случаи на анафилактични реакции при пациенти, получаващи парентерално кортикостероидно лечение, трябва да бъдат предприети съответните предпазни мерки преди приложение, особено когато пациентът е с анамнеза за алергия към някое лекарство.
Има съобщения за алергични кожни реакции, очевидно свързани с помощните вещества в състава на лекарството. Рядко кожните проби са положителни към самия метилпреднизолонов ацетат.
Кортикостероидите трябва да бъдат използвани внимателно при пациенти с очна инфекция с херпес симплекс поради опасността от перфорация на корнеята.
При употреба на кортикостероиди могат да настъпят психични нарушения, вариращи от еуфория, безсъние, емоционална нестабилност, личностови промени и тежка депресия до типични психотични прояви. Кортикостероидите могат също така да влошат съществуваща емоционална нестабилност или психотични тенденции.
Кортикостероидите трябва да бъдат използвани с повишено внимание при неспецифичен улцерозен колит, ако съществува вероятност за заплашваща перфорация, абсцес или друг вид пиогенна инфекция. Повишено внимание е необходимо при дивертикулит, свежи чревни анастомози, активна или латентна пептична язва, бъбречна недостатъчност, хипертония, остеопороза и миастения гравис, когато стероиди се използват като основно или допълнително лечение.
Интрасиновиалното инжектиране на кортикостероид може да предизвика както локални, така и системни ефекти.
Необходимо е съответно изследване на вътреставната течност, за да се изключи септичен процес.
Значителното засилване на болката, придружено от локално подуване, допълнително ограничаване на движенията на ставата, фебрилитет и общо неразположение насочват към септичен артрит. При настъпване на това усложнение и потвърждаване на диагнозата сепсис трябва да бъде започнато адекватно антимикробно лечение.
Локалното инжектиране на стероид в стави с предшестваща инфекция трябва да се избягва.
Кортикостероидите не трябва да бъдат инжектирани в нестабилни стави.
Необходима е стерилна техника за избягване на инфекции или контаминация.
Трябва да се има предвид по-бавното ниво на абсорбция при интрамускулно приложение.
Въпреки че контролирани клинични проучвания са показали, че кортикостероидите са ефикасни за овладяване на остри екзацербации на мултиплена склероза, те не показват, че кортикостероидите повлияват крайния изход или естествената еволюция на заболяването. Проучванията показват, че за получаване на значим ефект са необходими относително високи дози кортикостероидите (вж. 4.2 Дозиране и начин на приложение).
Тъй като усложненията от лечението с глюкокортикоиди са зависими от големината на дозата и продължителността на лечението, въз основа на отношението риск/полза трябва да бъде взето решение за дозировката и продължителността на лечението, както и дали лечението да бъде ежедневно или интермитентно при всеки отделен случай.
При пациенти, получаващи кортикостероидна терапия, са описани случаи на сарком на Kaposi. Спирането на кортикостероидите може да доведе до клинична ремисия.
4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия
Фармакокинетичните взаимодействия, които се изброени по-долу, имат потенциална клинична значимост.
При съвместното приложение на метилпреднизолон и циклоспорин настъпва взаимно инхибиране на техния метаболизъм, поради което нежеланите реакции, свързани със самостоятелното приложение на тези лекарства, е възможно да се появяват по-често. Съобщавани са гърчове при съвместната употреба на метилпреднизолон и циклоспорин.
Лекарствени продукти, които индуцират чернодробните ензими като фенобарбитл, фенитоин и рифампицин могат да увеличат клирънса на метипреднизолон, в резултат на което може да се наложи увеличаване на дозата на метилпреднизолон, за да се постигне желания ефект.
Лекарства като тролеандомицин и кетоконазол могат да инхибират метаболизма на метилпреднизолон и по този начин да намалят неговия клирънс. Следователно, дозата на метилпреднизолон трябва да се титрира, за да се избегне стероидна токсичност.
Метилпреднизолон може да повиши клирънса на хронично прилагана във високи дози ацетилсалицилова киселина. Това може да доведе до понижаване на серумните концентрации на салицилатите или да увеличи риска от салицилатна токсичност при спиране на метилпреднизолан. Ацетилсалициловата киселина трябва да се използва внимателно в комбинация с кортикостероиди при пациенти страдащи от хипопротромбинемия.
Ефектът на метилпреднизолон върху пероралните антикоагулатни е различен. Има съобщения както за повишени, така и за намалени ефекти на антикоагуланта, когато е даден съвместно с кортикостероиди. Следователно, коагулационните параметри трябва да се мониторират, за да се поддържа желаният антикоагулантен ефект.
4.6 Бременност и кърмене
Някои проучвания при животни са показали, че приложени върху майчиния организъм във високи дози кортикостероидите могат да предизвикат малформации на плода. Адекватни репродуктивни проучвания с кортикостероидите при хора не са направени. Поради това употребата на това лекарство при бременни, кърмещи или жени в детеродна възраст изисква внимателна преценка на ползите на лекарството спрямо потенциалния риск за майката и зародиша или плода. Поради липсата на достатъчно доказателства за безопасността при хора по време на бременност, това лекарство трябва да бъде използвано по време на бременност само ако е категорично необходимо.
Кортикостероидите преминават лесно през плацентата. Деца, родени от майки, които са приемали значителни дози кортикостероиди по време на бременност, трябва да бъдат внимателно наблюдавани и оценявани за белези на надбъбречна недостатъчност. Няма известни ефекти на кортикостероидите върху родовата дейност или изгонването на плода.
Кортикостероидите се екскретират в майчиното мляко.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Неприложимо
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Depo-Medrol susp. inj. 40 mg/ml - 1 ml; 2 ml/
Забележка:
Изброените нежелани реакции са типични за всички системни кортикостероиди. Тяхното включване в този списък не означава непременно, че специфичната реакция е била наблюдавана при това лекарство.
Водно-електролитни нарушения
Задръжка на натрий
Застойна сърдечна недостатъчност при предразположени пациенти
Хипертония
Задръжка на течности
Загуба на калий
Хипокалиемична алкалоза
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Стероидна миопатия
Мускулна слабост
Остеопороза
Патологична фрактура
Компресионни фрактури на прешлени
Асептична некроза
Сухожилна руптура, по-специално на ахилесовото сухожилие
Стомашно-чревни нарушения
Пептична язва с възможна перфорация и кръвоизлив
Стомашен кръвоизлив
Панкреатит
Езофагит
Перфорация на черво
Повишаване на стойностите на аланин трансаминаза (ALT, SGPT), аспартаттрансаминаза (AST, SGOT) и алкалната фосфатаза са наблюдавани след кортикостероидно лечение. Тези промени обикновено са малки, не са свързани с никакъв клиничен синдром и са обратими при спиране на лечението.
Нарушения на кожата и покожната тъкан
Нарушено зарастване на рани
Петехии и екхимози
Тънка ранима кожа
Стрий
Нарушения на метаболизма и храненето
Отрицателен азотен баланс поради белтъчен катаболизъм
Нарушения на нервната система
Повишено вътречерепно налягане
Pseudotumor cerebri
Психични нарушения
Припадъци
Нарушения на еднокринната система
Нарушения в менструацията
Развитие на кушингоидно състояние
Потискане на оста хипофиза-надбъбречна кора
Понижен въглехидратен толеранс
- проявяване на латентен захарен диабет
- повишени нужди от инсулин или перорални хипогликемизиращи средства при диабетици
Потискане на растежа при деца
Нарушения на очите
Задни субкапсуларни катаракти
Повишено вътреочно налягане
Екзофталм
Нарушения на имунната система
Маскиране на инфекции
Активиране на латентни инфекции
Опортюнистични инфекции
Реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия
Възможно потискане на реакциите към кожни проби
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Редки случаи на слепота, свързани с интралезийно лечение в областта на лицето и главата
Анафилактични и алергични реакции
Хиперпигментация или хипопигментация
Подкожна и кожна атрофия
Постинжекционно дифузно зачервяване след интрасиновиално приложение
Charcot - подобна артропатия
Инфекции на мястото на инжектиране при неспазване на стерилност
Стерилен абсцес
4.9 Предозиране
Няма клиничен синдром, съответстващ на остро предозиране с метилпреднизолонов ацетат. Честите повторни дози (дневно или няколко пъти седмично) за продължителен период от време могат да доведат до кушингоидно състояние.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Кортикостероиди за системно приложение,
АТС код: H02AB04
Депо-Медрол е стерилна водна суспензия, съдържаща синтетичния глюкокортикоид метилпреднизолонов ацетат. Той има силно и продължително противовъзпалително, имуносупресивно и антиалергично действие. Депо-Медрол може да бъде прилаган i.m. с цел продължително системно действие, както и in situ за локално лечение. Удълженото действие на Депо-Медрол се обяснява с бавното освобождаване на лекарственото вещество.
Метилпреднизолонов ацетат притежава общите свойства на глюкокортикоида метилпреднизолон, но е по-слабо разтворим и се метаболизира по-трудно, което обяснява удълженото му действие.
Глюкокортикоидите преминават чрез дифузия през клетъчните мембрани и образуват комплекси със специфични цитоплазмени рецептори. След това тези комплекси навлизат в клетъчното ядро, свързват се с ДНК (хроматин) и стимулират транскрипцията на иРНК (информационна РНК) и последващия белтъчен синтез на различни ензими, които в крайна сметка са отговорни за многобройните ефекти след системно приложение. Освен че оказват важно влияние върху възпалителните и имунни процеси, глюкокортикоидите засягат и обмяната на въглехидратите, белтъчините и мастите. Те въздействат също така и върху сърдечно-съдовата система, скелетната мускулатура и централната нервна система.
Ефекти върху възпалителните и имунни процеси:
Противовъзпалителните, имуносупресивните и антиалергичните свойства на глюкокортикоидите са отговорни за повечето от терапевтичните приложения. Тези свойства водят до следните резултати:
намаляване на имуноактивните клетки в близост до възпалителното огнище;
намалена вазодилатация;
стабилизиране на лизозомните мембрани;
инхибиция на фагоцитозата;
намалено производство на простагландини и производни вещества.
Дозата от 4 mg метилпреднизолон има еднакъв глюкокортикостероиден (противовъзпалителен) ефект с този на 20 mg хидрокортизон. Метилпреднизолон има минимален минералкортикоиден ефект (200 mg метилпреднизолон са еквивалентни на 1 mg дезоксикортикостерон).
Ефекти върху обмяната на въглехидратите и белтъчините:
Глюкокортикоидите имат катаболен ефект върху белтъчините. В черния дроб освободените аминокиселини се превръщат в глюкоза и гликоген посредством процеса на глюконеогенеза. Абсорбцията на глюкоза в периферните тъкани намалява, което може да доведе до хипергликемия и глюкозурия, особено при пациенти, предразположени към диабет.
Ефекти върху мастната обмяна:
Глюкокортикоидите имат липолитично действие. Това липолитично действие засяга главно крайниците. Те имат също така и липогенен ефект, който е най-изразен върху гръдния кош, шията и главата. Всичко това води до преразпределение на мастните депа. Максимално фармакологично действие на глюкокортикоидите се наблюдава известно време след достигане на пикови плазмени концентрации, което показва, че повечето ефекти на лекарствата се дължат по-скоро на промяна в ензимната активност, отколкото на директно действие на лекарството.
5.2. Фармакокинетични свойства
Метилпреднизолонов ацетат се хидролизира до активната си форма от серумни холинестерази. При човека метилпреднизолон образува слаба, дисоцируема връзка с албумин и транскортин. Приблизително 40 до 90% от лекарството се намира в свързана форма. Вътреклетъчното действие на глюкокортикоидите води до отчетлива разлика между плазменото и фармакологичното време на полуелиминиране. Фармакологичното действие персистира даже и след изчезване на лабораторно доловими плазмени концентрации. Продължителността на противовъзпалителното действие на глюкокортикоидите е приблизително равна на продължителността на супресия на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. интрамускулно инжектиране на 40 mg/ml дава максимални серумни концентрации на метилпреднизолн 1.48±0.86 mg/100 ml (Cmax) след приблизително 7.3±1 часа (Tmax). В този случай времето на полуживот е 69.3 часа. След еднократна интрамускулна инжекция на 40 до 80 mg метилпреднизолонов ацетат продължителността на супресия на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек варира от 4 до 8 дни.
Вътреставното инжектиране на 40 mg във всяко коляно (обща доза: 80 mg) дава след 4 до 8 часа максимална концентрация на метилпреднизолон приблизително 21.5 mg/100 ml. След вътреставно инжектиране метилпреднизолонов ацетат дифундира от ставата в системното кръвообращение в продължение на около 7 дни, което се демонстрира от продължителността на потискане на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек и по серумните концентрации на метилпреднизолон.
Метаболизмът на метилпреднизолон се осъществява в черния дроб по начин, подобен на този на кортизол. Основните метаболити са 20 бета-хидрометилпреднизолон и 20 бета-хидрокси-6-алфа-метилпреднизолон. Метаболитите се екскретират главно в урината под формата на глюкурониди, сулфати и неконюгирани съединения. Тези реакции на конюгация се осъществяват основно в черния дроб и до известна степен в бъбреците.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Липсват данни, показващи, че глюкокортикоидите са карциногенни, мутагенни или увреждат фертилитета.
Някои проучвания при животни са показали, че приложени при бременни животни във високи дози кортикостероидите могат да предизвикат малформации в потомството.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Полиетиленгликол 3350
Миристил-гама-пиколинов хлорид
Натриев хлорид
Вода за инжекции
Натриев хидроксид (за коригиране на рН)
Хлороводородна киселина (за коригиране на рН)
6.2 Несъвместимости
Поради възможна физическа несъвместимост Депо-Медрол не трябва да бъде разреждан или смесван с други разтвори.
6.3 Срок на годност
5 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
Депо-Медрол се предлага в стъклени флакони, съдържащи 1 т1 или 2 ml инжекционна суспензия.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне
Преди прилагането им парентералните лекарствени продукти задължително се проверяват визуално за наличие на частици или промяна в цвета. Необходима е стриктна стерилна техника, за да се избегнат ятрогенни инфекции. Този лекарствен продукт не е подходящ за интравенозно и интратекално приложение и флаконът не следва да бъде използван многократно. След приложение на необходимата доза останалата част от суспензията трябва да бъде изхвърлена.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Pfizer Enterprises SARL, Rond-point du Kirchberg 51, Avenue J.F. Kennedy L-1855 Luxembourg Люксембург
8. НОМЕР HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20040391
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Разрешеване за употреба: 28.02.1994
Подновяване на разрешението за употреба: 17.08.2004
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
08.2010
