КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Dalacin®C 150 mg capsules, hard
Dalacin*C 150 mg капсули, твърди
Dalacin *C 300 mg capsules, hard
Dalacin*C 300 mg капсули, твърди
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Dalacin С 150 mg капсули, твърди:
В една капсула се съдържат 150 mg клиндамицин (clindamycin) под формата на клиндамицин хидрохлорид. Капсулите съдържат също и лактоза монохидрат.
Dalacin®C 300 mg капсули, твърди:
В една капсула се съдържат 300 mg клиндамицин (clindamycin) под формата на клиндамицин хидрохлорид. Капсулите съдържат също и лактоза монохидрат.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Капсула, твърда. Dalacin®C 150 mg:
Бяла капсула, маркирана с "CLIN 150" и "Pfrizer"
Dalacin®C 300 mg:
Бяла капсула, маркирана с "CLIN300" и "Pfrizer"
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Клиндамицин е показан за лечение на следните инфекции, когато са причинени от чувствителни анеаробни бактерии, чувствителни щамове на аеробни Грам-положителни бактерии, като стрептококи, стафилококи и пневмококи, както и чувствителни щамове Chlamydia trachomatis.
а) Инфекции на горните дихателни пътища, в това число: тонзилит, фарингит, синузит, възпаление на средното ухо и скарлатина.
б) Инфекции на долните дихателни пътища, в това число: бронхит, пневмония, емпием и белодробен абсцес.
в) Кожни и мекотъканни инфекции, в това число: акне, фурункули, целулит, импетиго, абсцеси, инфектирани рани. При специфични инфекциозни процеси на кожата и меките тъкани, причинени от чувствителни към лекарствения продукт патогени, като еризипел или панарициум, се предполага, че ще се повлияят добре от терапията с клиндамицин.
г) Инфекции на костите и ставите, в това число остеомиелит и септичен артрит
д) Гинекологични инфекции, включващи ендометрит, целулит, колпит, тубоовариален абсцес, салпингит и възпалителни заболявания на органите на таза, в комбинация с подходящ антибиотик, активен по отношение на Грам-отрицателни аероби. При цервицити причинени от Chlamydia trachomatis, монотерапията с клиндамицин показва ефективност при унищожаването на микроорганизма.
е) Интраабдоминални инфекции, в това число перитонит и абсцеси на коремната кухина, в комбинация с антибиотици, които действат на Грам-отрицателни аеробни микроорганизми
ж) Септицемия и ендокардит - доказана е ефективност на клиндамицин в лечението на определени случаи на ендокардит, където предварително е доказано, че лекарството оказва бактерицидно действие спрямо причинителите на инфекцията (in vitro) при концентрации на препарата, които се достигат в серума.
е) Одонтогенни инфекции, като периодонтален абсцес и периодонтит.
и) Токсоплазмозен енцефалит при пациенти със СПИН. При пациенти, които не толерират конвенционалното лечение, ефективна се е оказала комбинацията клиндамицин и пириметамин.
Й) Пневмония, причинена от Pneumocystis carinii при пациенти със СПИН. Пациенти, които не толерират или не се повлияват адекватно от конвенционалната терапия, клиндамицин може да бъде използван в комбинация с примаквин.
Клиндамицин фосфат, приложен в комбинация с аминогликозиди като гентамицин или тобрамицин предотвратява развитието на перитонит или интраабдоминален абсцес след перфорация на червата или бактериална контаминация след травма.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка при възрастни и деца над 12 години
600-1800 mg/дневно, разпределени в 2,3 или 4 еднакви дози. Клиндамицин хидрохлорид капсули трябва да се приема с пълна чаша вода, за да се избегне възможно езофагиално дразнене.
Дозировка при деца 6-11 години
Дози от 8 до 25 mg/kg дневно, разделени на 3 или 4 приема.
При деца с тегло 10 kg или по-малко се препоръчва използването на клиндамицин палмитат хидрохлорид гранули за сироп като препоръчителната минимална доза е 1/2 чаена лъжичка (37,5 mg) три пъти дневно (вж. кратката характеристика на гранулите за сироп).
Дозировка при специфични показания
Лечение на бета-хемолитични стрептококови инфекции
Вижте дозировката в общите случаи по-горе. Лечението трябва да продължи най-малко 10 дни.
Лечение на възпалителни заболявания на органите на таза
900 mg клиндамицин фосфат (i.v.) на всеки 8 часа, в комбинация с антибиотик, активен по отношение на Грам-отрицателни аеробни причинители, прилаган интравенозно, напр. 2,0 mg/kg гентамицин с последващи 1,5 mg/kg 3 пъти дневно при болни с нормална бъбречна функции. Продължителността на интравенозното лечение е минимум 4 дни и поне 48 часа след подобрение на пациента. След това се продължава с перорален прием на клиндамицин хидрохлорид по 450 - 600 mg на всеки 6 часа, като целият курс на терапия е 10 -14 дни.
Лечение на цервицити. причинени от Chlamydia trachomatis:
450 - 600 mg клиндамицин хидрохлорид 4 пъти дневно перорално в продължение на 10-14 дни.
Лечение на токсоплазмозен енцефалит при пациенти със СПИН
Прилага се интравенозно клиндамицин фосфат или перорално клиндамицин хидрохлорид в доза 600 - 1200 mg на всеки 6 ч в продължение на две седмици, след което се продължава с 300 - 600 mg перорално на всеки 6 ч. Обикновено терапевтичният курс е 8 - 10 седмици. Дозата пириметамин е 25 до 75 mg перорално дневно в продължение на 8 до 10 седмици. При приложение на по-високи дози пириметамин трябва да се назначи фолиева киселина в доза 10-20 mg/дневно.
Лечение на пневмония, причинена от Pneumocystis carinii при пациенти със СПИН
Прилага се клиндамицин фосфат интравенозно в доза 600 - 900 mg на всеки 6 ч или 900 mg на всеки 8 ч или клиндамицин хидрохлорид 300 - 450 mg перорално на всеки 6 ч в продължение на 21 дни и примаквин 15 - 30 mg един път дневно в продължение на 21 дни.
Лечение на остър стрептококов тонзилит/фарингит
Прилага се перорално лечение с клиндамицин хидрохлорид капсули 300 mg два пъти дневно в продължение на 10 дни.
Лечение на малария
Клиндамицин хидрохлорид капсули или клиндамицин палмитат гранули за сироп (перорално приложение).
Възрастни: 10 до 20 mg/kg дневно и деца 10 mg/kg дневно разделени на 2 приема през 12 часа в продължение на 7 дни, самостоятелно или в комбинация с хинин (12 mg/kg на всеки 12 часа), или хлорохин (15до 25 mg на всеки 24 часа) в продължение на 3 - 5 дни.
Профилактика на ендокардити при пациенти, свръхчувствителни към пеницилин Клиндамицин хидрохлорид капсули или клиндамицин палмитат гранули за сироп (перорално приложение).
Възрастни: 600 mg 1 час преди процедурата; деца: 20 mg/kg 1 час преди процедурата. Алтернативно, при необходимост от парентерално приложение: клиндамицин фосфат 600 mg I.V. 1 час преди процедурата.
Профилактика на инфекции при операции в областта на главата и врата
Вж. кратката характеристика на парентералната форма.
4.3 Противопоказания
Клиндамицин е противопоказан при пациенти, показали чувствителност към клиндамицин или линкомицин, или някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Псевдомембранозен колит е наблюдаван при почти всички антибактериални агенти, включително и при клиндамицин. Той може да варира от лек до животозастрашаващ. Поради това е важно да се има предвид тази диагноза при пациенти с диария, появила се след приложение на антибактериални агенти.
Лечението с антибактериални агенти променя нормалната флора на дебелото черво и може да позволи допълнителен разтеж на Clostridia. Проучванията показват, че токсинът произведен от Clostridium difficile е основния причинител на антибиотичния колит. Трябва да бъдат предприети съответните мерки след като е поставена диагнозата псевдомембранозен кколит. Леките форми на псевдомембранозен колит обикновено се повлиява от
спирането само на лекарството. При умерените и тежки състояния трябва да се има предвид лечение с добавка на течности, електролити, протеини и лечение с антибактериално лекарство ,което е клинично ефективно спрямо Clostridium difficile.
Клиндамицин не трябва да се назначава при лечение на менингит, тъй като прониква слабо в цереброспиналната течност.
При продължително лечение е необходимо проследяване функциите на черния дроб и бъбреците.
Клиндамицин хидрохлорид съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми като галактозна непоносимост, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти н други форми на взаимодействие
Антагонизъм е демонстриран in vitro по отношение на еритромицин. Поради възможна клинична значимост на този факт не се препоръчва едновременното приложение на тези лекарства.
Клиндамицин показва наличие на невромускулен блокиращ потенциал и може да засили действието на други нервномускулни блокиращи агенти. Поради това следва да се използва внимателно при пациенти, получаващи такива агенти.
4.6 Бременност и кърмене
Клиндамицин е категория В според класификацията на лекарствените продукти взависимост от техния тератогенен потенциал.
Приложение при бременност
Клиндамицин преминава в плацентата при хора. След многократно приложение, концентрацията в амниотичната течност е била около 30% от плазмените нива на майката. Клиндамицин следва да се използва при бременни само при доказана необходимост.
Приложение при кърмачки
Наблюдаваното ниво на клиндамицин в кърмата при хора е в границите от 0,7 до 3,8 μg/ml. Клиндамицин трябва да се използва при кърмачки само при доказана необходимост.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма известни.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
По-долу са изброени всички нежелани лекарствени реакции по системо-органен клас и честота (много чести (>1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100) и редки (>10 000 до <1/1 000)). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Нечести: преходна неутропения (левкопения), еозинофилия, агранулоцитоза и тромбоцитопения. Не могат да се направят директни етиологични връзки с едновременното лечение с клиндамицин и някое от горепосочените.
Стомашно-чревни нарушения
Чести: абдоминална болка, гадене, повръщане и диария (вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Нечести:езофагит
Хепато-билиарни нарушения
Нечести: жълтеница и отклонения в тестовете на чернодробната функция.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести: макуло-папулозен обрив и уртикария, генерализиран леко и средно изразен морбилиформен кожен обрив
Редки: еритема мултиформе в някои случаи напомняща синдрома на Стивънс-Джонсън, анафилактоидна реакция, сърбеж, вагинит, ексфолиативен и везикулобулозен дерматит.
4.9 Предозиране
Токсичността на клиндамицин не е дозо-зависима. Няма специфични симптоми или признаци свързани с предозиране.
Хемодиализата и перитонеалната диализа не са ефективни методи за отстраняване от серума на клиндамицин.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: линкозамидни антибиотици,
АТС код: JO 1FF 01
Лекарственото вещество клиндамицин е полусинтетичен антибиотик, който се получава от линкомицин чрез заместване на 7-(К)-хидроксилната група с 7-(S)-хлор.
Клиндамицин притежава силна антимикробна активност свързана с ефекта му върху микробиалната протеинова синтеза.
В зависимост от чувствителността на микроорганизма и концентрацията на антибиотика, клиндамицин може да действа както бактерицидно така и бактериостатично. Антимикробен спектър
In vitro клинадмицин показва активност спрямо следните микроорганизми:
1. Аеробни Грам-положителни коки, включително:
Staphylococcus aureus
Изолати на Staphylococcus aureus, чувствителни към метицилин обикновено са чувствителни и към клиндамицин. Клиндамицин има потенциална активност и спрямо много метицилин-резистентни щамове, но поради изолирането на значим брой резистентни на клиндамицин метицилин-резистентни щамове е необходим тест за чевствителност (антибиограма), преди използването на клиндамицин при инфекции причинени от тези микроорганизми.
Staphylococcus epidermidis
(пеницилаза-продуциращи и пеницилаза-непродуциращи щамове)
При проведените изследвания in vitro е отбелязано бързо развитие на устойчивост към клиндамицин у някои стафилококови щамове, които са били резистентни към еритромицин.
Стрептококи (с изключение на S. faecalis).
Пневмококи
2. Анаеробни Грам-отрицателни бактерии, включително: Bacteroides species (в това число група В. fragilis и група В. melaninogenicus) Fusobacterium species.
3. Анаеробни Грам-положителни неспорообразуващи бактерии, включително:
Propionibacterium
Eubacterium
Actinomyces species; вкл. A. israelii
4. Анаеробни и микроаерофилни Грам-положителни коки, включително
Peptococcus species Peptostreptococcus species.
Микроаерофилни стрептококи.
Clostridia:
Клостридиите проявяват по-голяма резистентност към клиндамицин, отколкото повечето анаероби. Повечето щамове Clostridium perfringens са чувствителни към клиндамицин, но други видове, например С. sporogenes и С. tertium, често са устойчиви към действието му. Необходимо е да се направи тест за чувствителност.
Обикновено към клиндамицин са резистентни следните микроорганизми:
- Аеробни Грам-отрицателни бацили
- Streptococcus faecal is
- Nocardia species
- Neisseria meningitidis
- Щамове метицилин-резистентни & aureus и щамове H. influenzae (според областите, в които се изолират резистентни щамове).
In vitro е наблюдавана е кръстосана резистентност между клиндамицин и линкомицин. Установен е антагонизъм между клиндамицин и еритромицин и други химично аналогични макролиди.
Въпреки че клиндамицин хидрохлорид е активен както in vitro, така и in vivo, клиндамицин фосфат и клиндамицин палмитат не показват in vitro активност. Въпреки това, в живия организъм и двете соли се хидролизат бързо до активната база.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
След перорален прием настъпва бърза и почти пълна (90%) резорбция на клиндамицин. При възрастни, след перорален прием на 150 mg клиндамицин, максимална серумна концентрация от 2,5 μg/ml се достига след 45 минути. Три часа след пероралния прием серумната концентрацията е 1,5 μg/ml, а след 6 часа достига 0,7 μg/ml. Максималните серумни концентрации след приложение на клиндамицин palmitate се достигат за същото време както при клиндамицин хидрохлорид. При пероралното приложение на клиндамицин палмитат при деца в дози 2, 3 и 4 mg/kg, на всеки 6 часа, максималната серумна концентрация е съответно 1,2, 2,2 и 2,4 mcg/ml 60 минути след първото му приемане. След петия прием се достига равновесна серумна концентрация. При продължаване на лечението с тези дози се достига максимална концентрация в кръвния серум, която е съответно 2,5, 3,0 и 3,8 μg/ml. При перорално приложение, резорбцията на клиндамицин не се повлиява количествено от едновременен прием на храна, но може да бъде забавена.
Разпределение
Свързването с плазмените протеини е между 40 и 90% от въведената доза. След перорално приложение не се наблюдава кумулиране в организма. Клиндамицин прониква лесно в повечето телесни тъкани и течности. В костната тъкан клиндамицин достига ±40% (20-75%) от концентрацията в кръвния серум. В майчиното мляко концентрацията е 50-100% от тази в кръвния серум, в синовиалната течност 50%, в храчките 30-75%, в перитонеалната течност 50%, в кръвта на плода 40%, в гнойта 30% и в плевралната течност 50-90% от концентрацията в кръвния серум. Клиндамицин не прониква в цереброспиналната течност дори и при менингит.
Метаболизъм
Плазменият полуживот на клиндамицин е ± 1,5 - 3,5 часа. При болни с тежки нарушения в бъбречната или чернодробна функции плазменият полуживот е малко удължен. Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно или бъбречно заболяване. Клиндамицин се метаболизира в значителна степен.
Екскреция
Екскрецията в урината на микробиологично активен продукт варира от 10 до 20%, и е около 4% във фецеса. Останалото количество се отделя под формата на биологично неактивен метаболит.
Екскрецията става предимно чрез жлъчката и фецеса.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Продължителни проучвания при животни с клиндамицин за определяне на канцерогенния потенциал не са проведени. Проведените тестове за генотоксичност са включвали м икронуклеарен тест при плъхове и Ames Salmonella reversion test. И при двата теста са отчетени отрицателни резултати. Проучванията за ефект върху фертилитета на плъхове, третирани с перорални дози до 300 mg/kg дневно (около 1,1 пъти най-високата препоръчителна доза за възрастни при хора, базирана на mg/m2), не са показали ефект върху фертилитета или способността за чифтосване. Едногодишни проучвания за перорална токсичност при плъхове (Spartan Sprague-Dawley) и кучета в дози до 300 mg/kg дневно (съответно около 1,1 и 3,6 пъти най-високата препоръчителна доза за възрастни при хора, базирана на mg/m2) са показали добра поносимост към клиндамицин. Не са наблюдавани значими разлики в патологичните находки между третираните с клиндамицин групи животни и съответните контролни групи. Плъхове получавали клиндамицин хидрохлорид в дози 600 mg/kg дневно (около 2,1 пъти най-високата препоръчителна доза за възрастни при хора, базирана на mg/m2) в продължение на 6 месеца са показали добра поносимост към лекарството. Въпреки това, при кучета третирани при същото дозово ниво (около 7,2 пъти най-високата препоръчителна доза за възрастни при хора, базирана на mg/m2) е наблюдавано повръщане, липса на апетит и загуба на тегло.
6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Dalacin®C 150 mg и 300 mg капсули
Магнезиев стеарат
Царевично нишесте
Талк
Лактоза монохидрат
Капачка и тяло:
Титанов диоксид
Желатин
6.2 Несъвместимости
Няма.
6.3 Срок на годност
5 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява при температура под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
Блистери с капсули опаковани в картонена кутия. В една опаковка се съдържат 16 или 100 капсули. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Pfizer Enterprises SARL,
Rond-point du Kirchberg, 51,
Avenue J.F. Kennedy, L-1855 Luxembourg,
Люксембург
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Dalacin® C J50 mg капсули, твърди: 20030574
Dalacin® C 300 mg капсули, твърди: 20030575
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
05.08.2003
