1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Asolfena 5 mg film-coated tablets
Asolfena 10 mg film-coated tablets
Асолфена 5 mg филмирани таблетки
Асолфена 10 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Асолфена 5 mg филмирани таблетки
Една филмирана таблетка съдържа 5 mg солифенацин сукцинат (solifenacin succinate) съответстваща на 3,8 mg солифенацин (solifenacin).
Асолфена 10 mg филмирани таблетки
Една филмирана таблетка съдържа 10 mg солифенацин сукцинат (solifenacin succinate) съответстваща на 7,5 mg солифенацин (solifenacin).
Помощни вещества: лактоза монохидрат
| Лекарствен продукт | Количество лактоза монохидрат |
| Асолфена 5 mg филмирани таблетки | 137,5 mg |
| Асолфена 10 mg филмирани таблетки | 132,5 mg |
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Asolfena 5 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки.
5 mg филмирани таблетки
Бели, кръгли, леко изпъкнали филмирани таблетки със скосени ръбове.
10 mg филмирани таблетки
Розово-бели, кръгли, леко изпъкнали филмирани таблетки със скосени ръбове.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Симптоматично лечение на инконтиненция на урина и/или увеличена честота на позиви за уриниране, срещащи се при пациенти със синдром на свръхактивен пикочен мехур.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка
Възрастни, включително пациенти в старческа възраст
Препоръчаната доза е 5 mg солифенацин сукцинат веднъж дневно. При необходимост дозата може да се увеличи до 10 mg солифенацин сукцинат веднъж дневно.
Деца и юноши
Безопасността и ефективността при деца още не е доказана. Поради това Асолфена не трябва да се използва при деца.
Специфични популации
Пациенти с бъбречна недостатъчност
При пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс > 30 ml/min) не се налага адаптиране на дозата. Пациентите с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) трябва да се лекуват внимателно и дневната доза да не надвишава 5 mg (вж. точка 5.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
При пациенти с лека степен на чернодробна недостатъчност не се налага адаптиране на дозата. При пациенти с умерена чернодробна недостатъчност (точки по Child-Pugh 7 до 9) лечението трябва да се провежда предпазливо и дневната доза да не надвишава 5 mg.
Пациенти, лекувани едновременно с мощни инхибитори на цитохром Р450 3А4
Максималната доза Асолфена трябва да бъде 5 mg, когато пациентите едновременно се лекуват с кетоноказол или терапевтични дози от други мощни инхибитори на CYP3А4, например ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вж. точка 4.5).
Начин на приложение
Асолфена се приема перорално като таблетките се поглъщат цели с течности. Може да се приема с или без храна.
4.3 Противопоказания/Asolfena 5 mg film-coated tablets/
- Пациенти, свръхчувствителни към активната съставка или към което и да е от помощните вещества.
- Пациенти със задръжка на урина, с тежки стомашно-чревни оплаквания (включително токсичен мегаколон), миастениа гравис или тясноъгълна глаукома и при пациенти с риск към тези заболявания.
- Пациенти, подлежащи на хемодиализа (вж. точка 5.2).
- Пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2)
- Пациенти с тежка бъбречна или умерена чернодробна недостатъчност и пациенти, които в момента се лекуват с мощен инхибитор на CYP3А4, напр. кетоконазол (вж. точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Преди да започне лечението с Асолфена трябва да се установи дали честото уриниране не се дължи на други фактори (сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване). Ако има инфекция на пикочните пътища, трябва да започне подходящо антибактериално лечение.
Асолфена трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с:
- клинично значима обструкция на оттока на пикочния мехур с риск за задръжка на урина
- обструктивни нарушения на стомашно-чревния тракт
- риск от намален стомашно-чревен мотилитет
- тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/rnin; вж. точка 4.2 и 5.2) като дозата за тези пациенти не трябва да надвишава 5 mg
- умерена чернодробна недостатъчност (точки по Child-Pugh 7 до 9; вж. точка 4.2 и 5.2) и дозата не трябва да надвишава 5 mg
- едновременна употреба на мощен CYP3A4 инхибитор, напр. кетоконазол (вж. Точка 4.2 и 4.5)
- хиатусна херния/гастроезофагеален рефлукс и/или такива, които към момента приемат лекарствени продукти (като бифосфонати), които могат да предизвикат или обострят езофагит.
- вегетативна невропатия.
Безопасността и ефективността при пациенти с неврогенна причина за свръхактивността на детрузора все още не е установена.
Максималният ефект на Асолфена може да се установи най-рано след 4 седмици.
Пациенти с редки наследтвени проблеми на непоносимост към галактоза и Lapp-лактазен дефицит лактаза или малабсорбция на глюкоза-галактоза не трябва да приемат този продукт.
4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Фармакологични взаимодействия
Едновременното приложение с други лекарствени продукти с антихолинергични свойства може да засили терапевтичния ефект и нежеланите реакции. Трябва да мине около 1 седмица след спиране на лечението с Асолфена преди да се започне приема на друго антихолинергично лекарство. Лечебният ефект на солифенацин може да се понижи при едновременно прилагане на агонисти на холинергичните рецептори.
Солифенацин може да намали ефекта на лекарствените продукти, които стимулират мотилитета на стомашно-чревния тракт, напр. метоклопрамид и цизаприд.
Фармакокинетични взаимодействия
Изследванията "in vitro" показват, че солифенацин в терапевтични концентрации не инхибира CYP3 A1/2, 2С9, 2С19, 2D6 или 3А4 получени от човешки чернодробни микрозоми. Затова не се очаква солифенацин да променя клирънса на лекарствените продукти, метаболизирани от тези CYP ензими.
Ефект на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на солифенацин
Солифенацин се метаболизира от CYP3А4. Едновременният прием на кетоконазол (200 mg дневно), мощен инхибитор на CYP3А4, предизвиква двукратно увеличение на AUC на солифенацин , а кетоконазол в дневна доза 400 mg предизвиква трикратно увеличение на AUC на солифенацин . Затова максималната доза на Асолфена трябва да се ограничи до 5 mg, когато се използва едновременно с кетоконазол или с терапевтични дози от други мощни CYP3А4, инхибитори (напр. ритонавир, нелфинавир, интраконазол) (вж. т. 4.2).
Едновременното лечение със солифенацин и мощен инхибитор на CYP3А4е прротивопоказана при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност и умерена и средно тежка чернодробна недостатъчност.
Ефектите на ензимна индукция върху фармакокинетиката на солифенацин и неговите метаболити не е изследвана както и ефектът на субстратите на CYP3А4 с по-висок афинитет върху експозиция на солифенацин . Тъй като солифенацин се метаболизира от CYP3А4, са възможни фармакокинетични взаимодействия с други субстрати на CYP3А4 с по-висок афинитет (напр. верапамил, дилтиазем) и индуктори на CYP3А4(напр. рифампицин, фенитоин, карбамазепин)
Ефект на солифенацин върху фармакокинетиката на други лекарствени продукти
Перорални контрацептиви
Приемът на Асолфена не показва фармакокинетично взаимодействие на солифенацин с комбинираните перорални контрацептиви (етинилестрадиол/левоноргестрел).
Варфарин
Употребата на Асолфена не променя фармакокинетиката на R. -варфарин или S -варфарин, както и техния ефект върху протромбиновото време.
Дигоксин
Приемът на Асолфена не оказва влияние върху фармакокинетиката на дигоксин.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Липсват данни от употребата на солифенацин при бременни жени. Проучванията при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху фертилитета, ембрионалното/феталното развитие и върху раждането (вж. 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. На бременни жени трябва да се предписва с повишено внимание.
Кърмене
Няма данни за екскрецията на солифенацин в кърмата при хора. При мишки солифенацин и/или метаболитите му се екскретират в кърмата и предизвикват дозо-зависимо забавяне на растежа на новородени мишки (вж. точка 5.3). По тази причина употребата на Асолфена трябва да се избягва в периода на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Тъй като солифенацин , както и другите антихолинергични лекарства, може да предизвика замъглено зрение и по-рядко сънливост и умора (вж. точка 4.8 Нежелани реакции), способността за шофиране и работа с машини могат да са нарушени.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Asolfena 5 mg film-coated tablets/
Поради фармакологичния ефект на солифенацин Асолфена може да предизвика леки или умерени по тежест нежелани лекарствени реакции. Честотата на нежеланите реакции от антихолинергичен тип е свързана с дозата.
Най-често се съобщава за сухота в устата. Тя се появява при 11% от пациентите лекувани с дневна доза 5 mg, при 22% от тези, лекувани с доза 10 mg и при 4% от контролите с плацебо .
Обичайно сухотата в устата е лека и само в редки случаи се е наложило прекратяване на лечението. Като цяло лекарственият продукт се приема добре (99%) и приблизително 90% от пациентите са провели пълния период от 12-седмично лечение по време на клиничното изпитване.
Честотата се определя като:
Много чести (>1/10)
Чести (>1/100 до<1/10)
Нечести (>1/1 000 до <1/100)
Редки (г>1/10 000 до <1/1 000)
Много редки (<1/10 000)
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Във всяка група честота, нежеланите реакции са подредени по ред на отслабване на сериозността им.
| MedDRA база данни на системо-органни класове | Много чести | Чести | Нечести |
Редки | Много редки, с неизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекции на пикочните пътища, цистит | ||||
| Психични нарушения | Халюцинации*, състояние на обърканост* | ||||
| Нарушения на нервната система | Сомнолентност Дисгезия |
Замаяност* Главоболие* |
|||
| Нарушения на очите | Замъглено зрение | Сухота в очите | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Сухота в носа | ||||
| Стомашно-чревни нарушения | Сухота в устата | Запек Гадене Диспепсия Болка в корема |
Гастро-езофагеална рефлуксна болест Сухота в гърлото |
Запушване на дебелото черво Фекално задръстване |
Повръщане* |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Суха кожа | Еритема мултиформе*, Сърбеж* Обрив* Уртикария* |
|||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Затруднено уриниране | Ретенция на урина | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора Периферен оток |
* наблюдавани след пускане на пазара
QT удължаване и Torsade де Pointes са били докладвани във връзка с използването на солифенацин след пускането му на пазара. Тъй като тези спонтанно съобщени събития са от световния опит след пускането му на пазара, честотата на събитията и ролята на солифенацин в причинно-следствената връзка не може да се определи надеждно.
4.9 Предозиране
Предозирането на солифенацин сукцинат може да доведе до тежки антихолинергични реакции. Най-високата доза солифенацин сукцинат, приложена случайно на един пациент е била 280 mg за период от 5 часа и е довела до промени в психичното състояние, не изискващи хоспитализация.
В случай на предозиране със солифенацин сукцинат трябва да се използва активен въглен. Стомашната покривка е целесъобразна, ако се направи до 1 час, но не трябва да се предизвиква повръщане.
Както и при другите антихолинергични лекарства, симптомите могат да се лекуват както следва:
-При тежките централни антихолинергични ефекти, като халюцинации или силно
изразена възбуда, се прилага физостигмин или карбахол.
- При конвулсии или силно изразена възбуда — бензодиазепин.
- Дихателна недостатъчност - изкуствено дишане.
- Тахикардия - бета-блокери.
- При задържане на урина - катетеризация.
- При мидриаза - пилокарпин капки за очи и/или поставяне на пациента в тъмна стая.
Както и при другите антимускаринови средства, в случай на предозиране трябва да се обърне специално внимание на пациенти с риск от удължаване на QT-интервала (напр. хипокалиемия, брадикардия и едновременно прилагане на лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT-интервала) и при такива със сърдечни заболявания напр. исхемия на миокарда, аритмия и застойна сърдечна недостатъчност).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Пикочни антиспазматични средства,
АТС код: G04B D08
Механизъм на действие:
Солифенацин е компетитивен специфичен антагонист на холинергичните рецептори.
Пикочният мехур се инервира от парасимпатиковите холинергични нерви. Ацетилхолинът предизвиква свиване на гладките мускули на детрузора чрез мускариновите рецерецептори имуществено от М3 подтип. Фармакологичните изследвания "in vitro" и "in vivo^ показват , че солифенацин е компетитивен инхибитор на мускариновия М3 рецептор. Освен това той е специфичен антагонист на мускариновите рецептори, като е с малък или без афинитет към други рецептори и йонни канали, които са изследвани.
5.2 Фармакодинамични ефекти
Лечението със солифенацин в дози 5 mg и 10 mg дневно е било проучено чрез няколко двойно слепи рандомизирани контролирани клинични изпитвания при мъже и жени със свръхактивен пикочен мехур. Както е показано в таблицата по-долу, и двете дози солифенацин сукцинат 5 mg и 10 mg предизвикват статистически значими подобрения в първичните и вторични точки в сравнение с плацебо. Резултатите се получават една седмица от началото на лечението и се стабилизират за период от 12 седмици. Продължително открито изпитване показало, че ефективността се поддържа поне 12 месеца. След 12-седмично лечение приблизително 50% от пациентите, страдащи от инконтиненция преди лечението, нямат инконтиненция, а други 35% от пациентите постигат честота на уриниране по-малко от 8 пъти дневно. Лечението на симптомите на свръхактивния пикочен мехур се отразява благоприятно върху качеството на живот с цялостното усещане за добро здраве, като намалява епизодите на инконтиненция, физическите и социални ограничения, неприятните емоции, тежестта на симптомите, стриктните ограничения и нарушението на съня/жизнеността.
Резултати (обобщени данни) от четири контролирани (фаза 3) проучвания с продължителност 12 седмици.
Забележка:
В 4 от пилотните проучвания са използвани солифенацин сукцинат 10 mg и плацебо. В 2 други е използван солифенацин сукцинат 5 mg, а едно от проучванията е включвало толтеродин 2 mg 2 пъти дневно.
Не всички показатели и лечебни групи са оценявани във всяко отделно проучване. Затова броят на пациентите може да се различава по отношение на показатели и лечебни групи
P- стойността е в сравнение с плацебо.
5.2 Фармакокинетични свойства
Обща характеристика
Резорбция
След прием на солифенацин сукцинат таблетки максимална плазмена концентрация на солифенацин се достигат след 3 до 8 часа. Cmax зависи от дозата. и площта под кривата (AUC) нараства пропорционално при доза между 5 mg и 40 mg. Абсолютната бионаличност е около 90%.
Приемът на храна не променя Cmax и AUC на солифенацин .
Разпределение
Привидният обем на разпределение на солифенацин след интравенозно приложение е около 600 l. Солифенацин до голяма степен (около 98%) е свързан с плазмените протеини (главно а1-кисел гликопротеин).
Метаболизъм
Солифенацин се метаболизира основно в черния дроб, главно чрез цитохром Р450 3 CYP 3А4), но съществуват и алтернативни пътища на метаболизъм, които допринасят
метаболизирането му. Системният клирънс на солифенацин е около 9,5 l/h, а терминалния полуживот е 45-68 часа. След перорален прием в плазмата са идентифицирани един фармакологично активен (4R-хидрокси солифенацин) и 3 неактивни метаболита ( N -глюкуронид, N-оксид и 4R. -хидрокси- N -оксид на солифенацин).
Екскреция
След единично прилагане на 10 mg (белязан 14С)- солифенацин около 70% от радиоактивността е била наблюдавана в урината, а 23% във фекалиите след дни. В урината около 11% от радиоактивността се открива като непроменено активно вещество, около 18% като N-оксид метаболит, 9% като 4R-хидрокси- N -оксид метаболит и 8% като 4R- хидрокси метаболит (активен метаболит).
Пропорционалност на дозата
Фармакокинетиката е линейна в терапевтичен дозов интервал.
Характеристики на пациентите
Възраст
Не се налага адаптиране на дозата в зависимост от възрастта.
Изпитванията при пациенти в старческа възраст са показали, че наличието на солифенацин, изразено чрез AUC след прилагане на солифенацин сукцинат 5 mg и 10 m.g веднъж дневно, е подобна при здравите пациенти (на възраст от 65 до 80 г.) и при здравите по-млади индивиди (на възраст под 55 години). Средната скорост на резорбция, изразена в tmax, е малко по-бавна, терминалният полуживот е около 20% по-дълъг при пациенти в старческа възраст. Тези леки разлики не се считат клинически значими. Фармакокинетиката на солифенацин при деца и юноши не е установена.
Пол
Фармакокинетиката на солифенацин не се влияе от пола.
Раса
Фармакокинетиката на солифенацин не се влияе от расата.
Бъбречна недостатъчност
AUC и Cmax на солифенацин при пациенти с лека и умерена бъбречна недостатъчност не се различават значително от тези при здрави доброволци. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) Cmax на солифенацин се увеличава с около 30% спрямо контролите, AUC с повече от 100%, а t1/2-с повече от 60%. Наблюдава се статистически значима връзка между креатининов клирънс и клирънса на солифенацин. Фармакокинетиката при пациенти, подложени на хемодиализа не е изследвана.
Чернодробна недостатъчност
При пациенти с умерена чернодробна недостатъчност (точки по Chld-Pugh. от 7 до - 9) Cmax не се променя,AUC се увеличава с 60% и t1/2 се удвоява. Фармакокинетиката на солифенацин при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност не е проучена.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Преклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане, фертилитет, ембрионалното/феталното развитие, генотоксичност и карциногенен потенциал. В проучването в пре- и постнаталното развитие на мишки прилагането на солифенацин при майките в периода на кърмене предизвиква дозозависима по-малка преживяемост след раждане, намалено тегло на малките и по-бавни клинично значими нива на развитие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката:
Лактоза монохидрат
Повидон К-25
Магнезиев стеарат (Е572)
Филмово покритие:
Хипромелоза
Талк (Е553b)
Титанов диоксид (Е171)
Триацетин
Червен железен оксид (Е 172) (само в таблетките от 10 mg)
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
24 месеца
НDРЕ контейнер
Срокът на годност след първоначално отваряне е 3 месеца.
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Блистерна опаковка (PVC/PVDC/Al-фолио): 10, 30, 50, 60, 90 и 100 филмирани таблетки в кутия.
HDPE контейнер с РР запушалка: 250 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
KRKA, d.d., Novo mesto, Smarjeska cesta 6, 8501 Novo mesto, Словения
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА / ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
: 31.05.2010
