КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Anzemet sol. inj. 100mg/5 ml - 5 ml x 1/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
АНЦЕМЕТ 100 mg/5 ml инжекционен разтвор
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Долазетронов мезилат 20 mg/ml (Dolasetron mesilate) Всяка ампула съдържа:
100 mg долазетронов мезилат (Dolasetron mesilate) в 5 ml в инжекционен разтвор.
За пълния списък на помощните вещества, виж т.6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Anzemet sol. inj. 100mg/5 ml - 5 ml x 1/
Инжекционен разтвор.
Бистър, безцветен разтвор, без видими частици
4.1. Терапевтични показания
Овладяване на гадене и повръщане при пациенти подложени на първоначален или повторен курс противотуморна химиотерапия (включително високи дози cisplatin (цисплатин)).
Лечение на постоперативно гадене и повръщане.
Предотвратяване на постоперативно гадене и повръщане при високорискови пациенти, като например подлежащи на интраабдоминални гинекологични операции, или такива с анамнеза за постоперативно гадене и повръщане.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Anzemet ингравенозен може да се инжектира за повече от 30 секунди или разреден до 50 ml във физиологичен разтвор, 5% глюкоза или други съвместими интравенозни течности (вж. Раздел 6.2 "Несъвместимости") и да се инфузира за повече от 15 минути. Трябва да се избягва по-бързата инфузия. Вижте т.4.8.
ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПРОТИВОТУМОРНА ТЕРАПИЯ
Възрастни
За предотвратяване на гадене и повръщане на пациенти, получаващи еметогенна химиотерапия, се препоръчва еднократна доза от Anzemet 100 mg интравенозен, приблизително 30 мин. преди всеки курс на химиотерапия.
За предотвратяване на късното гадене и повръщане след приключване на химиотерапевтичния цикъл се препоръчва еднократна доза от Anzemet 200 mg таблетки.
Anzemet интравенозен или таблетки могат да се прилагат максимум до 4 последни дни във връзка с всеки цикъл химиотерапия.
Ефективността на Anzemet при овладяване на гаденето и повръщането може да се подобри чрез едновременно прилагане на кортикостероиди.
Педиатрични пациенти
Anzemet интравенозен е противопоказан при деца под 18 години (виж т.4.3 и т.4.4).
Пациенти в старческа възраст
Данните от пациентите и доброволците сочат, че фармакокинетиката на Anzemet и активният му метаболит не се променят при лица на възраст 65 и повече години, следователно не се налага корекция на дозата.
Пациенти с бъбречно увреждане
След интравенозно приложение на Anzemet при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 10 ml/min), плазмените нива на активния метаболит се повишават. Не е необходимо коригиране на дозата.
Малък процент от пациентите с бъбречни увреждания могат да метаболизират по-лошо, поради което плазмените нива при тях могат да са по-високи.
Пациенти с чернодробно увреждане
Плазмените нива на активния метаболит остават непроменени след интравенозно или перорално прилагане на Anzemet при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (клас В или С по Child-Pugh). Не се налага корекция на дозата.
ПОСТОПЕРАТИВНО ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ
Възрастни
При появата на повръщане и гадене се препоръчва еднократна дневна доза от 12.5 mg долазетронов мезилат.
За предпазване от постоперативно гадене и повръщане се препоръчва еднократна дневна доза от 12.5 mg долазетронов мезилат, 2 часа преди поставяне на анестезията.
Педиатрични паниенти
Anzemet интравенозен е противопоказан при деца под 18 години (виж т.4.3 и т.4.4).
Пациенти в напреднала възраст
Данните от пациентите и доброволците показват, че фармакокинетиката на Anzemet и активният му метаболит не се променят при лица на възраст 65 и повече години, и следователно не се налага корекция на дозата.
Пациенти с бъбречно увреждане
Плазмените нива на активния метаболит се повишават след перорално или инжекционно приложение на Anzemet при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 10 ml/min), Не е необходимо коригиране на дозата.
Малък процент от пациентите с бъбречни увреждания могат да метаболизират по-лошо, поради което плазмените нива при тях може да са по-високи.
Пациенти с чернодробно увреждане
Плазмените нива на активния метаболит се повишават след перорално приложение или остават непроменени при интравенозно приложение на Anzemet при пациенти ш оупгв чернодробна недостатъчност (клас В или С по Child-Pugh). Не се налага корекция на дозата.
За повече подробности относно приложението виж т.6.6
4.3. Противопоказания/Anzemet sol. inj. 100mg/5 ml - 5 ml x 1/
Свръхчувствителност спрямо лекарственото вещество или някое от помощните вещества на продукта
Долазетронов мезилат е противопоказан при деца и подрастващи под 18 години (виж т.4.4).
Anzemet интравенозен не трябва да се прилага при пациенти с подчертано удължен QTc-интервал (например свързан с вродено удължаване на QT-интервала), пациенти с AV блок II и III степен, и такива получаващи едновременно антиаритмични лекарствени продукти клас I и III.
Информацията относно влиянието на Anzemet интравенозен върху кардиограмата на подобни пациенти е недостатъчна, за да се заключи, че лекарствения продукт може да се използва без опасност при тези обстоятелства.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Установено е, че 5НТ3 антагонистите, в това число и Anzemet интравенозен, предизвикват удължаване на ЕКГ интервалите, включително и на QT- интервала.
Употребата на 5НТ3 рецепторни антагонисти и други лекарствени продукти, удължаващи ЕКГ интервалите налагат внимание при пациенти с налично удължаване на сърдечните интервали на провеждане, и особено на QT, пациенти със значителен електролитен бедрен блок, дисбаланс или съпътстващи сърдечни заболявания като застойна сърдечна недостатъчност. Вижте т. 4.3 и т. 4.8.
Много често при деца и подрастващи се наблюдават сериозни изменения в електрокардиограмата. Има данни, които показват, че тези сериозни изменения в QT- интервала са по-чести при деца отколкото при възрастни.
Отделни случаи на застойна суправентрикуларна и вентрикуларна аритмия, сърдечен арест и миокарден инфаркт са били наблюдавани при деца и подрастващи.
Употребата на долазетронов мезилат при деца и подрастващи е противопоказана (виж т.4.3).
Anzemet интравенозен не трябва да се инжектира интрамускулно.
Съобщава се за реакции на кръстосана свръхчувствителност при пациенти, получавали други селективни 5НТз рецепторни антагонисти. Въпреки,че реакции на кръстосана свръхчувствителност досега не са наблюдавани при доласетрон мезилат, пациентите развили реакции на свръхчувствителност спрямо други 5НТ3 рецепторни антагонисти трябва да се следят внимателно след прилагане на Anzemet интравенозен.
4.5. Взаимодействия с други лекарства и други форми на взаимодействие
Потенциалът за клинично значими лекарствени взаимодействия демонстриран от Anzemet интравенозен и активният му метаболит е нисък при най-често употребяваните в химиотерапията или хирургията лекарствени продукти, тъй като активният метаболит се елиминира по много пътища. Инхибирането или индуцирането на цитохром Р450 не предизвиква големи промени в клирънса на Anzemet интравенозен, както личи при едновременно прилагане на Cimetidine в продължение на 7 дни (пиковите плазмени концентрации и системната експозиция на активния метаболит нараснаха съответно с 15% и 24% респективно) и едновременно прилагане на rifampicin в продължение на 7 дни (пиковите плазмени концентрации на активния метаболити системната експозиция на активния м спаднаха съответно със 17% и 28% респективно).
Ефикасността на Anzemet интравенозен може да се усили чрез едновременно прилагане на кортикостероиди (dexamethasone).
4.6. Бременност и кърмене
Няма натрупан опит при хора.
Anzemet интравенозен не трябва да се използва по време на бременност, освен ако не се приеме, че очакваната полза за пациентката е по-голяма от евентуалния риск за плода.
При приложение на долазетронов мезилат на животни не е установено да е тератогенен и не влияе върху мъжкия и женския фертилитет, нито върху перинаталното и постнаталното развитие.
Не е известно дали Anzemet или метаболигите му се екскретират в човешкото мляко. Следователно, долазетронов мезилат не трябва да се употребява по време на кърмене.
4.7 Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Не е известно да има такова.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Anzemet sol. inj. 100mg/5 ml - 5 ml x 1/
Нежелани лекарствени реакции настъпили по време на клиничните проучвания или съобщени спонтанно, са представени по-долу. Тяхната честота е определена въз основа на следната конвенция: много чести (>1/10) чести (>1/100 до < 1/10); нечести (>1/1 000 до< 1/100); редки (>1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000).
Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациентите с карцином получаващи Anzemet интравенозен като еднократна доза по време на проучвания бяха главоболие 21,9%, диария 9,9%, тахикардия 3,3%, повишена температура 3,2% и отпадналост 3,2%; тези явления бяха наблюдавани със същата честота при 5НТ3 рецепторния антагонист с който се извършваше сравнението.
По време на проучване, при което Anzemet интравенозен се прилагаше интравенозно върху пациенти с карцином в продължение на седем последователни дни, най-често съобщаваните нежелани лекарствени явления бяха главоболие 43,7%, констипация 32,1%, отпадналост 24,2%, нарушения на съня 16,9%, диспепсия 16,3%, диария 16,3%, коремни болки 15,7%, замайване 14,0%, сънливост 12,0%, горещи вълни 11,4%, болка 11,4%, анорексия 10,8%, промяна във вкуса 8,7%, тръпки/треперене 7,9% и флатуленция 6,1%; тези явления бяха наблюдавани със същата честота при 5НТ3 рецепторния антагонист, с който се извършваше сравнението.
Съобщаваните нежелани реакции при хирургични пациенти, получаващи интравенозно Anzemet в проучвания с еднократна доза, бяха:
Чести:
Нарушения на нервната система: главоболие, замаяност
Сърдечно-съдови нарушения: брадикардия, хипотония, промени в Т-вълната на електрокардиограмата
Хепато-билиарни нарушения: леко преходно повишение на серумните трансаминази
Редки:
Стомашно-чревни нарушения: чревни обструкции, панкреатит Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения: бронхоспазъм Сърдечни нарушения: сърдечна аритмия, тежка брадикардия
Хепато-билиарни нарушения: жълтеница
Нарушения на нервната система: гърчове
Съдови нарушения: оток
Възможно е да възникнат обратими промени в ЕКГ интервалите (удължаване на PR и QT, разширяване на QRS комплексите), които по степен и честота са свързани с кръвните нива на активния метаболит. Тези промени се самоограничават със спадането на кръвните нива. При някои пациенти се наблюдава удължаване на интервалите в продължение на 24 и повече часа. Удължаването на интервалите би могло да доведе до сърдечно-съдови усложнения, включително сърдечен блок или сърдечни аритмии. За такива се съобщава в редки случаи.
Непосредствено при, или скоро след интравенозно болусно прилагане на долазетронов мезилат, е възможно да се наблюдават следните нежелани реакции:
Много редки:
Сърдечни нарушения: брадикардия, тежка хипотония, евнуално загуба на съзанание, ширококомплексна тахикардия или камерна тахикардия, както и на камерно мъждене/сърдечен арест след интравенозно приложение
Общи нарушения и ефекти на мястото на инжектиране: усещане за локална болка или парене.
Както и при други 5НТ3 рецепторни антагонисти, налице са съобщения за анафилактични/анафилактоидни реакции, включително кожни реакции като обрив, сърбеж, уртикария, респираторни реакции като бронхоспазъм и много редки съобщения за оток на лицето/ангиоедем и шок.
4.9 Предозиране
Признаци и симтоми:
Докладвани са случаи на предозиране.
Съобщава се за тежка хипотония, замаяност и удължаване на PR, QRS и QTc интервалите при предозиране след интравенозна инфузия.
Поведение при предозиране:
При съмнение за предозиране, състоянието на пациента се овладява с подкрепяща терапия. Не съществува специфичен антидот.
Не е известно дали долазетрон се излъчва при хемодиализа или при перитониална диализа. При съмнения за предозиране, трябва да се направи ЕКГ и ако има клинични индикации, пациентът трябва да бъде кардиологично наблюдаван.
5 ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Серотонинови (5НТз) антагонисти,
АТС код: А04А А04
Доласетрон мезилат и основният му метаболит са селективни серотонинови 5НТз антагонисти. Не е известен точният им механизъм на действие като антиеметик. Серотониновите 5НТз рецептори се намират в нервните окончания на n. vagus в периферията и са разположени централно в химиорецепторната тригерна зона на area postrema. Смята се, че химиотерапевтичните средства предизвикват гадене и повръщане освобождавайки серотонин от ентерохромафинните клетки на тънкото черво и така освободеният серотонин активира 5НТ3 рецепторите разположени върху еферентните вагусови влакна, което предизвиква рефлекс за повръщане. Ефектът на Anzemet при овладяване на гаденето и повръщането, предизвикани от противотуморната терапия се дължи на антагонизиране на 5НТ3 рецепторите върху невроните разположени периферно и/или централно.
Механизмите на действие при постоперативно гадене и повръщане не са известни, но вероятно са налице общи пътища с тези на предизвиканите от химиотерапия гадене и повръщане.
5.2 Фармакокинетични свойства
Общи характеристики на активното вещество
Долазетронов мезилат се метаболизира бързо (t1/2 < 10 минути) и напълно до активния редуциран метаболит, който се разпределя широко из организма със среден ясен обем на разпределение от 5,5 - 7,9 l/kg. Свързването на активния метаболит с плазмените протеини е приблизително 69-77%.
Абсолютната бионаличност при приложение на перорален разтвор е около 75%. Активният метаболит се елиминира чрез бъбречна екскреция (приблизително 30%) и по метаболитен път, главно чрез глюкурониране и хидроксилиране.
При хора t1/2 на активния метаболит е 7-9 часа. Фармакокинетиката на активния метаболит в рамките на терапевтичния дозов диапазон е линейна.
Специални популации
Фармакокинетиката на активния метаболит е еднаква при пациенти с карцином, лица в напреднала възраст и при здрави млади индивиди от мъжки и женски пол.
При пациенти с тежки бъбречни нарушения (креатининов клирънс < 10 ml/min), максималните плазмени нива на метаболита се повишават със 17% или 34%, респективно след интравенозно или перорално приложение на_Anzemet и системната експозиция се увеличава до 2 пъти.
При пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh Class В or С), максималните плазмени нива на метаболитите са увеличени 18% и респективно 66% при системно перорален приложение на Anzemet I.V. Системната експозиция не се променя след интравенозно приложение на Anzemet при тази група пациенти.
При лошо метаболизиращите sparteine/debrisoquine, максималните плазмени нива на метаболита остават непроменени, докато системната експозиция се увеличава до 2 пъти.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Многократното ежедневно прилагане на долазетронов мезилат върху плъхове и кучета предизвиква явления от страна на ЦНС при плазмени концентрации в същия диапазон като при хора получили максималната препоръчвана интравенозна доза (100 mg.). Не се съобщава за подобни ефекти с честота по-голяма отколкото тази при активното сравняемо вещество или плацебо сред хора.
При плъхове са наблюдавани гърчове след неколкократно интравенозно дозиране (60 mg/kg/ден), което доведе до плазмени концентрации равни или по-високи от 7 пъти максималните плазмени концентрации при хора, получавали най-високата препоръчвана доза (100 mg}. Гърчове са наблюдавани също и след еднократни интравенозни дози от 140 и 126 mg/kg съответно при мишки и плъхове.
Не е установена мутагенност на доласетрон мезилат по време на разнообразен брой проучвания за мутагенност, в това число и микронуклеарно изследване при мишки. Туморните находки сред групата на висока доза при проучванията за карцинорогенност при мишки не са оценени като значими за краткосрочната клинична употреба. В микромоларни концентрации долазетрон и неговия метаболит MDL 74,156 ,както и при другите 5-НТЗ антагонисти, блокира! човешките сърдечни Na+ и HERG К+ йонни канали.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Манитол, натриев трихидрат ацетат, ледена оцетна киселина, вода за инжекции.
6.2 Несъвместимости
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва в разтвори с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6. Важно е, когато и каквито лекарства да се прилагат едновременно с Anzemet * интравенозен, системата и инжекционният порт да бъдат щателно промити със съвместим инфузионен разтвор между приложението на двата разтвора.
6.3 Срок на годност
Срокът на годност е 4 години.
Разтвореният продукт - 24 часа
6.4 Специални условия на съхранение
Неразтворен продукт: съхранявайте ампулите в картонената опаковка при стайна температура (от 15 до 30°С), за да се предпази от светлина. При продължително излагане на светлина на работното място може да се получи леко пожълтяване на разтвора и да се увеличат разпадните продукти.
Разтворен продукт: разтворите за интравенозна употреба трябва да се използват незабавно след приготвянето им. Ако се налага да се съхрани, максималното време за съхранение на разтворите е 24 часа. Да се съхранява в хладилник (при температура от 2°С до 8°С).
6.5 Вид и състав на опаковката
Ампули от прозрачно стъкло тип I с вместимост 5 ml (100 mg) в картонена кутия. Кутиите са опаковани в прозрачно фолио. Опаковка - х 1 ампула
6.6 Специални предпазни мерки при работа
Ампулата и разтворът трябва да бъдат огледани преди употреба.
Да се използва само ако разтвора е бистър, безцветен и без частици. Да не се употребява, ако ампулата е повредена.
Съвместимост с инфузионни разтвори: Ахнете интравенозен трябва да се смесва само с препоръчаните инфузионни разтвори. Anzemet интравенозен е физически и химически
стабилен в концентрации до 2 mg/ml в следните инфузионни разтвори:
5% Глюкоза
0,9% Натриев хлорид
10% Манитол
Разтвор на Хартман
0,18% Натриев хлорид / 4% Глюкоза
Anzemet е съвместим с полипропиленови спринцовки.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Санофи-Авентис България ЕООД София 1303,Бул. Ал. Стамболийски 103 България
8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20021050
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ / ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
28.12.2002
10. ДАТА НА ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
Януари 2009
