Кратка характеристика на продукта/Teveten Plus 600/12.5 mg film-coated tablets x 14; x 28/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg филмирани таблетки
Teveten® Plus 600 mg/12,5 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 735,8 mg Eprosartan mesylate dihydrate, еквивалентен на 600 mg Eprosartan (епросартан) и 12,5 mg Hydrochlorothiazide (хидрохлоротиазид).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Teveten Plus 600/12.5 mg film-coated tablets x 14; x 28/
Филмирани таблетки.
Таблетки с карамелен цвят и продълговата форма.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Есенциална хипертония.
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg е показан при пациенти, чието кръвно налягане не се понижава достатъчно при монотерапия с епросартан или хидрохлоротиазид.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Дозата е една таблетка дневно, която се приема сутрин.
Препоръчва се титриране на дозата с индивидуалните лекарствени вещества (епросартан 600 mgn хидрохлоротиазид 12,5 mg). Ако клинично е приемливо, може да се препоръча директно преминаване към фиксираната комбинация.
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg може да бъде използван самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства.
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg може да бъде приеман с или без храна.
При пациенти в напреднала възраст
При пациенти в напреднала възраст не е необходима корекция на дозата.
При деца
Лечение при деца и юноши под 18 години не се препоръчва, поради липса на данни за безопасност и ефикасност.
Дозиране при пациенти с увредена чернодробна функция
Не е необходимо коригиране на дозата на Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg при пациенти с леко до умерено увреждане на черния дроб (вижте т. 4.4). Теветен плюс е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане, (вижте т. 4.3).
Дозиране при пациенти с увредена бъбречна функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, чийто креатининов клирънс е над 30 mL/min (вижте т. 4.4). Поради наличие на хидрохлоротиазид, Теветен плюс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане, (вижте т. 4.3).
4.3. Противопоказания/Teveten Plus 600/12.5 mg film-coated tablets x 14; x 28/
Известна свръхчувствителност към някоя от съставките на продукта или към сулфонамиди;
Втори и трети триместър на бременността (вижте т. 4.4 и 4.6);
Тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 30 mL/min);
Тежка чернодробна недостатъчност, билиарна цироза и холестаза;
Резистентна на лечение хипокалиемия, хипонатриемия или хиперкалциемия и симптоматична хиперурикемия.
Хемодинамично значима билатерална реноваскуларна болест или тежка стеноза при единствен функциониращ бъбрек.
4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба
Пациенти с риск от бъбречно увреждане
При пациенти, чиято бъбречна функция зависи главно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, например пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (IV функционален клас по NYHA), двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на бъбречната артерия при единствен функциониращ бъбрек, има риск за развитие на олигурия и/или прогресивна азотемия и рядко за остра бъбречна недостатъчност, когато се лекуват с ACE инхибитори. Това е по-вероятно при пациенти, лекувани успоредно с диуретик. Няма достатъчно терапевтичен опит дали при такива пациенти съществува сходен риск при употребата на Ангиотензин II рецепторни блокери като епросартан. Когато пациенти с бъбречно увреждане се лекуват с комбинацията епросартан/хидрохлоротиазид, бъбречната функция трябва да се мониторира преди започване и на определени периоди по време на лечението. Ако настъпи нарушаване на бъбречната функция, лечението с епросартан/хидрохлоротиазид трябва да се преразгледа (вижте т. 4.3). При пациенти с увредена бъбречна функция може да се получи азотемия, свързана с приемането на хидрохлоротиазид.
Стеноза на бъбречната артерия
Теветен Плюс не трябва да се прилага за лечение на хипертония при пациенти с едностранна или двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек поради опасност от повишаване стойностите на серумните урея и креатинин (вж. т. 4.3.)
Първичен хипералдостеронизъм
Пациенти с първичен хипералдостеронизъм не се повлияват от прием на антихипертензивни лекарства, които инхибират РААС, поради което не се препоръчва лечение с Теветен Плюс.
Аортна и митрална клапна стеноза хипертрофична обструктивна кардиомиопатия
както при всички други вазодилататори е необходимо особено повишено внимание при пациенти с аортна или митрална клапна стеноза или ОХКМ.
Системен лупус еритематозус
съобщава се, че тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да обострят или активират СЛЕ.
Чернодробно увреждане
Хидрохлоротиазид трябва да се използва внимателно при пациенти с лека до умерена чернодробна недостатъчност, тъй като може да доведе до интерхепатална холестаза. Липсва клиничен опит с Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg, при пациенти с тежко увредена чернодробна функция.
Метаболитни и ендокринни ефекти
Хидрохлоротиазид може да наруши глюкозния толеранс и това би могло да наложи адаптиране на дозата на антидиабетните лекарства. Латентният захарен диабет би могъл да стане явен по време на лечение с Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg.
При дозировка от 12,5 хидрохлоротиазид в Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg има съобщения само за леки метаболитни или ендокринни ефекти (увеличение на серумния холестерол и триглицеридите).
При някои пациенти, лечението с хидрохлоротиазид може да предизвика хиперурикемия и подагра.
Нарушение на електролитния баланс
Хидрохлоротиазид може да причини нарушение на баланса на течностите и електролитите (хипокалиемия, хипонатриемия, хиперкалциемия, хипомагнезиемия и хипохлоремична алкалоза).
Както при всеки пациент лекуван с диуретик, трябва да се има предвид периодично определяне на серумните електролити.
Калий-съхраняващите диуретици, калиеви добавки или заместители на солта, съдържащи калиеви соли, трябва да бъдат прилагани внимателно заедно с Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg (вижте 4.5).
Тиазидните диуретици може да намалят бъбречната екскреция на калция и да предизвикат временно увеличение на серумния калций, дори и при пациенти без известни смущения на калциевия метаболизъм. Изявената хиперкалциемия може да бъде първия признак на латентен хиперпаратиреоидизъм. Приемът на тиазидни диуретици трябва да се прекрати преди проверката на паратиреоидната функция.
Хипотония
Би могла да се появи симптоматична хипотония, особено при пациенти с тежък натриев или обемен дефицит, например след лечение с високи дози диуретици, диета с ограничаване на солта, диария или повръщане. Недостигът на натрий и/или течности трябва да се коригира преди лечението с епросартан/хидрохлоротиазид.
Бременност
По време на бременност не трябва да се започва лечение с Ангиотензин II рецепторни блокери. Освен ако лечението с тях не е есенциално, пациентите трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с добре установен профил на безопасност. При диагностициране на бременност, лечението с Ангиотензин II рецепторни блокери трябва да се спре и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.(вж. т. 4.3 и 4.6).
Други
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Общи - необходимо е повишено внимание при пациени с предшестваща свръхчувствителност към други ангиотензин II рецепторни блокери. Реакциите на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид са по-вероятни при пациенти, страдащи от алергия или астма.
4.5 Взаимодействие с други лекарства и други форми на взаимодействие
- Понижаващият кръвното налягане ефект на Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg би могъл да се усили при едновременната употреба с други антихипертензивни средства, барбитурати, наркотици или алкохол.
НСПВС може да намалят диуретичния и антихипертензивен ефект на Теветен Плюс.
- Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg може обратимо да повиши серумните нива на лития, като по този начин увеличава риска от литиева токсичност. Поради липса на опит от едновременна употреба на епросартан и литий, не се препоръчва едновременно лечение с Теветен Плюс и литий. При пациенти, при които се налага да се използва тази комбинация, трябва редовно да се контролират серумните концентрации на литий.
Известни са следните взаимодействия за лекарствените вещества епросартан и хидрохлоротиазид.
Епросартан
Не се наблюдава ефект при приложението на епросартан върху фармакокинетиката на дигоксин и фармакодинамиката на варфарин или глибурид (глибенкламид). Също така не се наблюдава ефект върху фармакокинетиката на епросартан при едновременното използване на ранитидин, кетоконазол и флуконазол.
Епросартан е използван безопасно заедно с блокери на калциевите канали (напр. нифедипин с удължено освобождаване) без данни за клинично значимо неблагоприятно взаимодействие.
Доказано е, че епросартан не потиска изоензимите на човешките цитохром Р450 изоензими, като CYP1А, 2А6, 2С9/8, 2С19, 206, 2Е и ЗА ин витро.
Хидрохлоротиазид
Чрез понижаване на серумните нива на калия хидрохлоротиазид може да засили действието и нежеланите реакции на дигиталиса и антиаритмичните лекарства.
Хидрохлоротиазид повишава риска от хипокалиемия, ако се прилага едновременно с лекарства, чието действие е свързано със загуба на калий, например калий-губещи диуретици, слабителни, кортикостероиди и адренокортикотропен хормон (АКТХ) (вижте т. 4.4).
Хидрохлоротиазид може да наруши глюкозния толеранс. Може да се наложи адаптиране на дозата на антидиабетните лекарства (вижте т. 4.4).
Анийонообменните смоли, например Colestyramine или Colestipol, намаляват абсорбцията на хидрохлоротиазид.
Хидрохлоротиазид може да усили действието на недеполяризиращите (от тубокураринов тип) релаксанти на напречнонабраздената мускулатура
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Тъй като всяка от активните съставки на този лекарствен продукт оказва влияние върху бременността, използването на Теветен Плюс не се препоръчва през първия триместър (вижте т. 4.4). Употребата на Теветен Плюс е противопоказана по време на втория и третия триместър от бременността, (вижте т. 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните данни относно риска за тератогенност при употребата на ACE инхибитори през първия триместър на бременността не са окончателно изяснени. Не може да бъде изключено известно увеличаване на риска. Тъй като няма контролирани епидемиологични данни за риска при употребата на ангиотензин II рецепторни блокери, сходен риск може да съществува и за този клас лекарства. Освен ако лечението с тях не е абсолютно необходимо, пациентите трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с добре установен профил на безопасност по време на бременността. При диагностициране на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни блокери трябва да се спре и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че използването на ангиотензин II рецепторни блокери по време на втория и третия триместър на бременността води до фетотоксичност (намалена бъбречна функция, недостатъчно количество амниотична течност, забавено вкостяване на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вижте т. 5.3). Ако са използвани ангиотензин II рецепторни блокери по време на втория и третия триместър на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа на плода. Кърмачетата на майките, приемали ангиотензин II рецепторни блокери по време на бременността трябва да бъдат внимателно изследвани за хипотония (вижте т. 4.3 и 4.4).
Опитът при използването на хидрохлоротазид по време на бременността е ограничен, особено по време на първия триместър. Опитите при животни са недостатъчни. Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Имайки предвид механизма на действие на хидрохлоротазид, използването на този лекарствен продукт по време на втория и третия триместър на бременността може да наруши фетоплацентарната перфузия и може да предизвика неонатални и фетални ефекти като жълтеница, електролитни нарушения и тромбоцитопения.
Хидрохлоротиазид не трябва да се използва при гестационен оток, хипертония на бременността и пре-еклампсия поради риск от намаляване на плазмения обем и плацентарна хипоперфузия, без да се получи очакваната полза за времето на лечение.
Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за лечение на есенциална хипертония при бременни, освен в редки случаи при липса на алтернативно лечение.
Кърмене
Тъй като няма достатъчно данни за използването на Теветен Плюс по време на кърмене, то се препоръчва кърмачките да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с по-добре установен профил на безопасност, особено при новородени или преждевременно родени деца.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Влиянието на Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg върху способността за шофиране и работа с машини не е изследвано, но основавайки се на фармакодинамичните му свойства, малко е вероятно Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg да влияе върху тази способност. При шофиране и работа с машини трябва да се има предвид, че понякога по време на лечението на хипертония би могло да се появи замайване и отпадналост.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Teveten Plus 600/12.5 mg film-coated tablets x 14; x 28/
Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции при пациенти, лекувани с епросартан са главоболие и неспецифични стомашно-чревни оплаквания при 11% и 8% респективно от пациентите.
НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ, НАБЛЮДАВАНИ ПРИ ПАЦИЕНТИ, ЛЕКУВАНИ С ЕПРОСАРТАН В КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ
| Система по MedDRA | Много чести > 1/10 | Чести >1/100 <1/10 | Нечести >1/1000 <1/100 |
| Нарушения на имунната система | свръхчувствителност* | ||
| Нарушения на нервната система | главоболие* | замайване* | |
| Съдови нарушения | хипотония | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | алергични кожни реакции (обрив, сърбеж, уртикария) | ангиоедем* | |
| Стомашно-чревни нарушения | неспецифични гастроинтестинални оплаквания (гадене, повръщане, диария) |
||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на прилагане | астения |
Никоя от гореспоменатите нежелани лекарствени реакции не се появява в комбинирания продукт (епросартан + хлоротиазид) в по-голяма честота, отколкото при самостоятелното използване на епросартан. Само при комбинацията (епросартан + хлоротиазид) хипотония се среща в категория „чести" при ограничен брой пациенти (п=372)
* не се появява с по-голяма честота, отколкото при плацебо.
В добавка към нежеланите реакции, съобщени по време на клинични проучвания, следните нежелани реакции са били докладвани по време на постмаркетинговата употреба на епросартан.
Честотата не може да бъде определена от достъпните данни (не е известна).
Нарушения при бъбреците и пикочните пътища:
Увредена бъбречна функция, вкл. бъбречна недостатъчност при рискови пациенти (т.е. такива със стеноза на бъбречната артерия).
Известно е, че хидрохлоротиазид дава следните нежелани лекарствени реакции (честотата не е известна):
Нарушения на кръвта и лимфната система - апластична анемия, агранулоцитоза, хемолитична анемия, тромбоцитопения, левкопения.
Нарушения на имунната система - анафилактични реакции
Нарушения в метаболизма и храненето - анорексия, хипокалиемия, хипонатриемия, хиперкалциемия, хипомагнезиемия, хипохлоремия, хиперурикемия, подагра, хипергликемия, хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия
Психиатрични нарушения - нарушения в либидото
Нарушения на нервната система - парестезия, главоболие, замайване
Нарушения в ухото и лабиринта - вертиго
Съдови нарушения - хипотония, вкл. постурална хипотония, васкулит
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения - белодробен оток, пневмонит
Стомашно-чревни нарушения - панкреатит, абдоминални болки, гадене, повръщане, диария, запек, стомашен дискомфорт
Хепатобилиарни нарушения - жълтеница (интрахепатална холестатична жълтеница)
Нарушения на кожата и подкожната тъкан - токсична епидермална некролиза, фоточувствителни реакции, обрив
Нарушения на мускулно-скелетната и съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, мускулни спазми
Нарушения на бъбреците на пикочните пътища - бъбречна недостатъчност, интерстициален нефрит, бъбречно увреждане.
Нарушения на репродуктивната система и гърдата - сексуална дисфункция
Общи нарушения и ефекти в мястото на приложение - пирексия, астения.
Следните нежелани реакции са докладвани спонтанно след пускането на пазара на епросартан + хидрохлоротиазид.
Честотата им не може да бъде определена от наличните данни.
Психични нарушения -депресия, тревожност, безсъние, нервност, безпокойство.
4.9. Предозиране
Няма докладвани случаи за предозиране на Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg. Епросартан + хидрохлоротиазид се понася добре след перорален прием (максимална доза приемана досега 1200/25 mg). Най-вероятно предозирането може да доведе до хипотония. Другите симптоми могат да бъдат свързани с дехидратация (обезводняване) и загуба на електролити (хипокалиемия, хипохлоремия, хипонатриемия) и най-вероятно ще се проявят с гадене и сънливост.
Лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. В зависимост от времето, изминало след поглъщането, мерките трябва да включват предизвикване на повръщане, стомашна промивка и/или прилагане на активен въглен. Ако е налице хипотония, пациентът трябва да бъде поставен легнал по гръб и да се възстановят солевите и водните загуби.
Епросартан не може да се отстрани чрез хемодиализа. Степента, до която хидрохлоротиазид може да се отстрани чрез хемодиализа, не е установена.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ангиотензин II рецепторни антагонисти, комбинация.
АТС код: C09DA 02.
Епросартан
Епросартан е мощен, непептиден, активен при перорално приложение, не-бифенил не-тетразол ангиотензин II рецепторен антагонист, който се свързва селективно с ATI-рецептора. Ангиотензин II е мощен вазоконстриктор и главен активен хормон на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, като играе важна роля в патофизиологията на хипертонията.
В допълнение е показано, че при животни епросартан блокира директния вазоконстрикторен отговор към ангиотензина, а също и индиректните ефекти, които са медиирани от усилена невротрансмисия, показващо наличието на потенциал да антагонизира повишената активност на симпатиковата нервна система.
Епросартан антагонизира действието на ангиотензин II върху кръвното налягане, бъбречния кръвоток и секрецията на алдостерон при хора. Контролът върху кръвното налягане се поддържа за 24 часов период без прояви на постурална хипотония или рефлексна тахикардия, след първата доза. Преустановяването на лечението с епросартан не води до така нареченият бърз ребаунд ефект по отношение на кръвното налягане.
Епросартан не компрометира бъбречните авторегулаторни механизми. При нормални възрастни мъже епросартан не е показал повишаване на средния бъбречен плазмен дебит. Епросартан не пречинява влошаване на бъбречната функция при пациенти с есенциална хипертония и бъбречна недостатъчност.
Епросартан не потенцира ефектите, свързани с брадикинини (медиирано от ACE инхибицията), например кашлицата.
Хидрохлоротиазид
Хидрохлоротиазид е утвърден тиазиден диуретик. Тиазидите влияят върху бъбречните тубуларни механизми на електролитна реабсорбция, като директно повишават екскрецията на течност, натрий и хлориди. Диуретичното действие на хидрохлоротиазид намалява плазмения обем, повишава активността на плазмения ренин, увеличава алдостероновата секреция, с последващо повишаване на калиевата и бикарбонатна загуба с урината и с понижаване на серумния калий. Изглежда, че антихипертензивното действие на хидрохлоротиазид се дължи на комбинираните механизми на диуретичния ефект и директното действие върху съдовете (намаляване на съдовото съпротивление).
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg
Комбинираното интравенозно (i.v.) приложение на епросартан и хидрохлоротиазид при плъхове със спонтанна хипертония е показало значително антихипертензивно действие.
При пациенти с изолирана систолна хипертония само епросартан осигурява статистически значимо понижаване на кръвното налягане в сравнение с плацебо. Прибавянето на хидрохлоротиазид (12,5 mg веднъж дневно) към терапията с епросатан (600 или 1200 mg/дневно) предизвиква статистическо значимо и клинично важно допълнително понижение на систолното налягане в сравнение с монотерапията с епросартан.
Комбинираното прилагане на епросартан предотвратява загубата на калий, държаща се на диуретичния ефект на хидрохлоротиазид, основно чрез блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система..
5.2 Фармакокинетични свойства
Епросартан
След перорално приложение, абсолютната бионаличност на епросартан е около 13%. Плазмените концентрации на епросартан достигат максимума си след 1 до 2 часа. Елиминационният полуживот на епросартан обичайно е 5 до 9 часа. Епросартан не акумулира значимо при продължителна употреба.
Свързването на епросартан с плазмените протеини е 98% и не се влияе от пола, възрастта, наличието на чернодробно заболяване или на леко до умерено бъбречно увреждане.
Обемът на разпределение на епросартан е 13 L. Общият плазмен клирънс е 130 ml/min. След перорално дозиране на маркиран с въглерод-14 [14С] епросартан, около 90% от радиоактивността се открива в изпражненията. Около 7% от радиоактивността се отделя с урината, като 80% от нея се дължи на Епросартан.
Двете стойности AUC (площта под кривата) и Cmax (максималната концентрация) на епросартан са по-високи при хора в напреднала възраст (средно два пъти), но не се налага корекция на дозата.
AUC стойността за епросартан (но не Cmax) се повишават средно с около 40% при пациенти с чернодробно увреждане, но това не налага корекция на дозата.
В сравнение с хора с нормална бъбречна функция, средните стойности на AUC и на Cmax са приблизително с 30%> по-високи при пациенти с умерено увреждане на бъбреците (креатининов клирънс 30-59 ml/min) и приблизително с 50% по-високи при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 5-29 ml/min).
Фармакокинетиката на епросартан не се различава при мъжете и жените.
Хидрохлоротиазид
Хидрохлоротиазид не се метаболизира, а бързо се отстранява чрез бъбреците. Най-малко 61% от пероралната доза се отстранява непроменена за по-малко от 24 часа. Хидрохлоротиазид преминава през плацентата, но не и през кръвно-мозъчната бариера и се отделя с кърмата.
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg
Едновременното приложение на хидрохлоротиазид и епросартан няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката и на двата продукта.
Бионаличността на епросартан и хидрохлоротиазид не се влияе от храната, но абсорбцията се забавя. Максималните плазмени концентрации се достигат 4 часа след приемането за епросартан и 3 часа след приемането за хидрохлоротиазид.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Обща токсичност
Комбинацията епросартан/хидрохлоротиазид прилагана перорално в продължение на 3 месеца в дози до 300/9,4 mg/^ден на мишки и до 1000/3 mg/kg/ден на кучета, не е предизвикала токсичност и електрокардиографски изменения. По-високи дози хидрохлоротиазид предизвикват тубуларна дегенерация на бъбреците.
Генотоксичност
При нетоксични концентрации, съотношението 600: 12,5 епросартан/хидрохлоротиазид не индуцира генни мутации ин витро и хромозомни аберации ин витро и ин виво.
Репродуктивна токсичност
Доказано е, че при бременни зайци епросартан предизвиква майчина и фетална смъртност при доза 10 mg/kg дневно само в напреднала бременност. Хидрохлоротиазид при хора не усилва майчината и ембрио-феталната токсичност на епросартан.
Комбинацията, прилагана перорално в дози до 3/1 mg/kg дневно (епросартан/хидрохлоротиазид), не води до токсичност нито за майката, нито за развитието на плода.
Канцерогенност
С комбинацията епросартан/хидрохлоротиазид не са проведени изследвания за карциногенност.
При плъхове и мишки, на които е даван епросартан в дози съответно до 600 или 2000 mg/kg дневно в продължение на 2 години, не се наблюдава канцерогенност. Въпреки съмнителните данни за генотоксичност и канцерогенност на хидрохлоротиазид при някои експериментални модели, богатият опит с приложението му при хора не показва връзката между употребата му и увеличение на поява на неоплазми.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Сърцевина на таблетките:
Лактоза монохидрат, микрокристална целулоза, прежелатинизирано нишесте, кросповидон, магнезиев стеарат.
Обвивка на таблетките:
Талк, поливинилов алкохол, макрогол 3350, титанов диоксид (Е171), железен оксид черен (Е 172), железен оксид жълт (Е 172).
6.2. Несъвместимости
Няма.
6.3. Срок на годност
3 години.
Да се съхранява в оригиналната опаковка!
6.4. Специални условия на съхранение
При температура под 25°С.
6.5. Данни за опаковката
Непрозрачни блистери от PVC/Aclar/Al.
Теветен Плюс 600 mg/12,5 mg в блистерни опаковки по 14; 28 филмирани таблетки.
6.6. Препоръки при употреба
Няма.
7. Притежател на разрешението за употреба
Solvay Pharmaceuticals GmbH
Hans-Boeckler-Allee 30173 Hannover Германия
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР В РЕГИСТЪРА ПО ЗЛПХМ
№ 20040339
9. ДАТА НА ПЪРВОТО РАРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ (ПОДНОВЯВАНŗНА РАЗРЕШЕНИЕТО)
10. ДАТА НА (ЧАСТИЧНА) АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Декември 2009 г.
