КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Sumamed caps. 250 mg x 6
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
SUMAMED® capsule 250 mg
СУМАМЕД® капсули 250 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа 250 mg азитромицин като дихидрат (Azithromycin as dihydrate).
За пълния списък на помощните вещества, вж. т.6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Sumamed caps. 250 mg x 6
Capsule Капсула
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Показания
SUMAMED® е показан при лечение на инфекции, причинени от един или повече от един чувствителни на азитромицин микроорганизми, (виж 5.1. Фармакодинамични свойства):
- инфекции на горните дихателни пътища: фарингит/тонзилит, синуит и възпаление на средното ухо
- инфекции на долните дихателни пътища: бронхит и пневмонии, придобити в обществото
- инфекции на кожата и меките тъкани: еритема хроника мигранс (първи стадий на Лаймска болест), еризипел, импетиго и вторична пиодермия
- полово предавани болести: неусложнени генитални инфекции причинени от Chlamydia trachomatis
- стомашни и дуоденални инфекции, причинени от Helicobcter pylori
4.2 Дозировка и начин на употреба
Възрастни, включително пациенти в напреднала възраст и деца с тегло над 45 kg,
За лечение на инфекции на горните и долните дихателни пътища, на кожата и меките тъкани (с изключение на еритема мигранс) общата доза азитромицин е 1500 mg, която се взема в продължение на 3 дни (по две капсули от 250 mg веднъж на ден).
За еритема мигранс общата доза азитромицин е 3 g) която се приема, както е посочено: 1 g (четири капсули от 250 mg) наведнъж през първия ден, последвани от 500 mg (две капсули от 250 mg) от втория до петия ден като еднократен дневен прием.
За лечение на неусложнени генитални инфекции причинени от Chlamydia trachomatis дозата е 1 g (четири капсули от 250 mg) приети наведнъж, еднократно.
За лечение на стомашни и дуоденални инфекции, причинени от Helicobacter pylori дозата е 1 g (четири капсули от 250 mg) дневно като единичен прием, в комбинация с антисекреторни и други лекарства, по преценка, на лекуващия лекар.
Бъбречна недостатъчност
При пациенти с леко увредена бъбречна функция (креатининов клирънс >40 ml/min) не е необходима корекция на дозировката. Не са провеждани проучвания при пациенти със стойности на креатининовия клирънс <40 ml/min и по тази причина е препоръчително при тях да се подхожда с повишено внимание.
Чернодробна недостатъчност
Азитромицин се метаболизира в черния дроб и се екскретира чрез жлъчката и не бива да се прилага при пациенти, страдащи от тежка чернодробна недостатъчност. Не са провеждани проучвания, свързани с прилагане на азитромицин при тези пациенти.
Начин на приложение:
SUMAMED® capsule 250 mg трябва да се поглъщат цели, еднократно дневно, най-малко един час преди или два часа след храна.
4.3 Противопоказания/Sumamed caps. 250 mg x 6
Азитромицин е противопоказан при пациенти с известна свръхчувствителност към азитромицин, макролиди или някое от помощните вещества.
Поради теоретичната възможност от поява на ерготизъм, азитромицин не бива да се прилага заедно с лекарствени продукти, съдържащи ерготаминови производни.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Алергични реакции: В редки случаи се съобщава за сериозни алергични (рядко фатални) реакции като ангионевротичен едем и анафилактични реакции. Някои от тези реакции имат като резултат рецидивиране на симптомите, което води до удължаване на периода за наблюдение и лечение.
Стрептококови инфекции: Обикновено пеницилин е първият избор за лечение на фарингити и тонзилити, причинени от Streptococcus pyogenes, както и за профилактика на остра ревматична треска. В повечето случаи азитромицин е ефективен срещу стрептококи, причиняващи инфекции на мезофаринкс, но няма данни за неговата ефикасност при предотвратяване на остра ревматична треска.
Суперинфекции: Както и при други антибактериални лекарствени продукти, съществува вероятност от поява на суперинфекции (напр. гъбични инфекции).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Антиацидни: По време на проучванията на ефекта върху фармакокинетиката на азитромицин, при едновременното му прилагане с антиацидни лекарствени продукти не са наблюдавани промени в неговата бионаличност, въпреки че измерените плазмени концентрации се понижават до 30%. Азитромицин трябва да се вземе най-малко 1 час преди и 2 часа след прием на антиациден продукт.
Карбамазепин: По време на проучване на фармакокинетичните взаимодействия, проведено при здрави доброволци, е установено, че азитромицин не повлиява значимо плазмените нива на карбамазепин или на активните му метаболити.
Циклоспорин: Някои антибиотици от групата на макролидите повлияват метаболизма на циклоспорин. Тъй като не са провеждани конкретни фармакокинетични и клинични проучвания по отношение на възможния ефект от комбинирането на азитромицин и циклоспорин, е необходимо внимателно да се прецени терапевтичната полза от съвместното им приложение. В случай, че едновременното им прилагане е оправдано и наложително,следва да се мониторират стойностите на циклоспорин и при необходимост да се коригира дозировката му.
Кумаринови антикоагуланти: Установена е повишена тенденция към поява на кръвоизливи в резултат от едновременно прилагане на азитромицин и варфарин или орални кумаринови антикоагуланти. Препоръчва се по-често проследяване на протромбиновото време.
Дигоксин: При някои пациенти е установено, че антибиотици от групата на макролидите нарушават чревния метаболизъм на дигоксин. Този факт трябва да се има предвид при пациенти, едновременно приемащи азитромицин и дигоксин. Възможно е повишаване на концентрацията на дигоксин и се препоръчва контролиране на стойностите му в плазмата.
Ерготамин: Поради теоретичната възможност от поява на ерготизъм не се препоръчва едновременното му прилагане с азитромицин.
Метилпреднизолон: По време на проучване на фармакокинетичните взаимодействия, проведено лри здрави доброволци, е установено, че азитромицин не повлиява значимо фармакокинетиката на метилпреднизолон.
Терфенадин: Появата на сериозни ритьмни нарушения, след приемане на други анти-инфекциозни продукти в комбинация с терфенадин, при пациенти с удължен QТ интервал, е довело до провеждане на проучвания върху възможните взаимодействия. По време на фармакокинетичните проучвания няма данни за настъпили взаимодействия между азитромицин и терфенадин. В някои от случаите не е било възможно да се изключи напълно вероятността от взаимодействия, но няма конкретни доказателства за тяхната проява. Както и при другите макролиди, азитромицин трябва да се прилага с повишено внимание при комбиниране с терфенадин.
Теофилин: Азитромицин не повлиява фармакокинетиката на теофилин при здрави доброволци, в случаите, когато двете лекарства са прилагани заедно. Комбинирането на теофилин и други макролидни антибиотици понякога води до повишаване на.серумните нива на теофилин.
Зидовудин: Еднократни дозировки от 1000 mg както и приложени многократно дози от 1200 mg или 600 mg азитромицин, не оказват влияние върху фармакокинетичните показатели в плазмата или екскрецията на зидовудин чрез урината, както и на неговия глюкурониден метаболит. Приемането на азитромицин повишава концентрациите на клинично активния метаболит фосфорилиран зидовудин в мононуклеарните клетки на периферното кръвообръщение. Клиничното значение на тези данни не е напълно изяснено, но те могат да са от полза за пациентите.
Диданозин: Едновременното прилагане на диданозин и дневни дози от 1200 mg азитромицин при 6 пациенти не е оказало влияние върху фармакокинетиката на диданозин в сравнение с плацебо.
Рифабутин. Едновременното прилагане на рифабутин и азитромицин не повлиява серумните концентрации на нито едно от лекарствата. Установена е неутропения при комбинираното им приложение. Тя се свързва с прилагането на рифабутин и не е установена причинно-следствена връзка с употребата на азитромицин.
4.6 Бременност н кърмене
Бременност: Проучванията върху животни показват, че азитромицин преминава през плацентата, но няма доказателства, че уврежда фетуса. Липсват достатъчни и добре контролирани изследвания на бременни жени. Тъй като изследванията при животни не винаги са показателни за повлияването при хора, по време на бременност азитромицин трябва да се прилага само при липса на друга алтернатива.
Кърмене: Няма данни за това дали азитромицин се екскретира в кърмата, по тази причина азитромицин трябва да се прилага при кърмещи жени само, ако няма друга алтернатива.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма данни за това дали азитромицин влияе върху способността за шофиране и работа с машини
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Sumamed caps. 250 mg x 6/
Азитромицин се понася добре с ниска честота на нежелани лекарствени реакции
Нарушения в кръвоносната и лимфна системи:
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Тромбоцитопения
По време на клиничните проучвания рядко се съобщава за поява на лека и преходна неутропения, но не е потвърдена причинно-следствена връзка с азитромицин.
Психични нарушения:
-Редки(>1/10,000, <1/1,000)
Агресивност, безпокойство, тревожност и нервност.
Нарушения на нервната система
- Нечести (> 1/1,000, <1/100)
Замаяност/световъртеж, сънливост, главоболие, гърчове (установени след употреба и на други макролиди), промяна на вкуса.
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Парестезии и астения
- Безсъние и свръхактивност
Нарушения на ухото и вътрешното ухо
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Установено е, че макролидите предизвикват увреждания на слуха. При някои пациенти се съобщава за слухови нарушения, глухота, звънене в ушите. Много от тези случаи са свързани с проучвания, при които азитромицин е прилаган във високи дози и за продължителен период от време. Има налични данни, че по-голяма част от тези нарушения имат преходен характер.
Сърдечни нарушения
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Сърцебиене, аритмия, свързана с камерна тахикардия (наблюдавани и след употреба на други макролиди).
Стомашно-чревни нарушения
- Чести (>1/100, <1/10)
Гадене, повръщане, диария, стомашен дискомфорт (болка/спазми)
- Нечести (>1/1,000, <1/100)
Кашави изпражнения, газове, нарушено храносмилане, анорексия.
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Запек, обезцветяване на езика, псевдомембранозен колит
Хепато-билиарни нарушения:
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Наблюдавани са хепатит и холестатичен иктер, включително нарушения в стойностите на чернодробните ензими. В редки случаи се съобщава и за чернодробна некроза и чернодробна недостатъчност с фатален изход.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
- Нечести (>1/1,000, <1/100)
Алергични реакции, включително пруритус и обрив
- Редки (>1/10,000, <1/1000)
Алергични реакции, включително ангионевротичен оток, уртикария, фоточувствителност, сериозни кожни нарушения като мултиформен еритем, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза.
Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан и костни нарушения:
- Нечести (>1/1,000, <1/100)
Артралгия
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Интерстициален нефрит и остра бъбречна недостатъчност
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата:
- Нечести (> 1/1,000, <1/100)
Вагинити
Нарушения от общ характер
- Редки (>1/10,000, <1/1,000)
Анафилактични реакции, включително оток (в редки случаи с фатален изход) Кандидози
4,9 Предозиране
Нежеланите ефекти, наблюдавани след прилагане на дози, превишаващи препоръчаните, са подобни на тези, проявени при прием на терапевтични дози.
Типичните симптоми на предозиране на макролидните антибиотици включват обратима загуба на слуха, тежко изразено гадене, повръщане и диария. В такива случаи е необходимо да се приемат медицински въглен и симптоматично повлияващи лекарства, както и да бъдат взети мерки за поддържане на жизнените функции при необходимост.
5 ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамичнн свойства
АTCкод: J01FA 10
Начин на действие:
Азитромицин е азалид, подклас на макролидните антибиотици. Молекулата е получена чрез прибавяне на азотен атом към лактонния пръстен на erythromycin А. Химическото име на азитромицин е 9-deoxy-9a-aza-9a-methyl-9a-homoerythromycin А. Молекулната маса е 749,0. Механизмът на действие на азитромицин се базира на подтискане синтезата на протеини в бактериите, чрез свързване с рибозомната 50S субединица и инхибиране на пептидната транслокация.
Механизми за възникване на резистентност:
Резистентността към азитромицин може да е вродена или придобита. Основните механизми за възникване на резистентност при бактериите са три: промяна в мястото на действие; промяна в
транспортните механизми на антибиотика, модифициране на антибиотика.
Пълна кръстосана резистентност е установена при Streptococcus pneumoniae, ß-хемолитични стрептококи от група A, Enterococcus faecalis и Staphylococcus aureus, включително метицилин
резистентните щамове на S. aureus (MRSА) към еритромицин, азитромицин, други макролиди и линкозамиди.
Граници:
Чувствителност на типични патогени към азитромицин: NCCLS:
• чувствителен < 2 mg/l; резистентен > 8 mg/l
• Haemophilus spp:. чувствителен < 4 mg/l
• Streptococcus pneumoniae and Streptococcus pyogenes: чувствителен < 0.5 mg/l; резистентен > 2 mg/l
Чувствителност
Честотата на придобитата резистентност може да варира в зависимост от географското положение и с времето за определени видове. По тази причина е препоръчително наличие на информация, относно резистентността в конкретната страна, особено при лечение на тежки инфекции-
Необходимо е експертно мнение, в случай че особеностите на резистентността подлагат под въпрос ефективността от прилагането на азитромицин.
Антибактериален спектър на азитромицин
Чувствителни микроорганизми
Аеробни Грам- положителни микроорганизми
Staphylococcus aureus
Метицилин - чувствителни
Streptococcus pneumoniae
Пеницилин - чувствителни
Streptococcus pyogenes
Аеробни Грам- отрицателни микроорганизми
Haemophilus influenzae
Haemophilus parainfluenzae
Legionella pneumophila
Moraxella catarrhalis
Pasteurella multocida
Анаеробни микроорганизми
Clostridium perfringens
Fusobacterium spp.
Prevotella spp.
Porphyr iomonas spp.
Други микроорганизми
Chlamydia trachomatis
Видове, при които придобитата резистентност може да представлява проблем
Аеробни Грам -положителни микроорганизми
Streptococcus pneumoniae
Пеницилин - средно чувствителни
Пеницилин - резистентни
Микроорганизми с вродена резистентност
Аеробни Грам- положителни микроорганизми
Enterococcus faecalis
Staphylococci MRSA, MRSE*
Анаеробни микроорганизми
Групата на Bacteroides fragilis
* Метицилин - резистентните staphylococci се отличават с много широко разпространена придобита резистентност към макролиди. Поставени са в тази група, тъй като рядко проявяват чувствителност към азитромицин.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Бионаличността на азитромицин след перорално приложение е приблизително 37%, а максимална плазмена концентрация се достига 2-3 часа след приемане на лекарството.
Разпределение
След перорално приложение азитромицин се разпределя широко в организма. Фармакокинетичните проучвания доказват, че концентрацията на азитромицин, измерена в тъканите, е значително по-висока (до 50 пъти) от измерената в плазмата. Това показва, че азитромицин в голяма степен се свързва с тъканите.
Свързването със серумните протеини варира в съответствие с плазмената концентрация в интервал от 12% при 0,5 μg/ml до 52% при 0,05 μg/ml серум. Средният обем на разпределение при steady state нива (VVss) достига 31,1 l/kg.
Елиминиране
Крайният плазмен елиминационен полуживот отразява в голяма степен елиминационния полуживот от тъканите, който е от 2 до 4 дни.
Приблизително 12% от интравенозно приетата доза азитромицин се екскретира непроменена в урината в продължение на следващите три дни. В действителност високи концентрации от непроменен азитромицин са открити в човешката жлъчка.
В жлъчката се откриват още десет метаболита, които са образувани чрез N- и О-деметилиране, хидроксилиране на дезозамини и агликонови пръстени, и чрез разпадане на кладинозни съединения. Сравнението на резултатите, получени от течно хроматографски и микробиологичен анализ показва, че метаболитите на азитромицин не са микробиологично активни.
При изпитвания на животни са намерени високи концентрации азитромицин във фагоцитите. Установено е, че по време на активна фагоцитоза се освобождават по-високи концентрации азитромицин в сравнение с количеството освободено от неактивните фагоцити. Следователно при изпитвания на животни измерените концентрации азитромицин в инфектираната тъкан са високи, в сравнение с неинфектираната.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При изпитвания на животни с дозировка 40 пъти по-висока от клиничната терапевтична доза, азитромицин причинява обратима фосфолипидоза, но като правило не се наблюдават токсикологични последствия, свързани с това. Не е установено азитромицин да причинява токсични реакции при пациенти, приемащи препоръчителните дози.
Карциногенен потенциал:
Дългосрочни изпитвания при животни за оценка на карциногенния потенциал не са провеждани, тъй като лекарството е предназначено само за краткосрочно лечение и няма индикации за карциногенна активност.
Мутагенен потенциал:
Азитромицин не показва потенциал за генни и хромозомни мутации при in vitro и in vivo изследвания.
Възпроизводителна токсичност:
Ембриотоксичността е изследвана върху животни. При мишки и плъхове не се наблюдава тератогенен ефект. При плъхове, получаващи азитромицин в дози от 100 и 200 mg/kg телесно тегло дневно, води до леко изоставане на осификацията на плода и до нарастване на телесното тегло на майката. При перинатални и постнатални изследвания на плъхове се наблюдава леко забавяне на развитието, вследствие на лечение с азитромицин в дози 50 mg/kg дневно.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества:
Съдържимо на капсулата:
Microcrystalline cellulose
Sodium lauryl sulphate
Magnesium stéarate
Обвивка на капсулата:
Gelatin
Titanium dioxide (Е 171)
Colour Indigocarmine (Е 132)
Sulphur dioxide
6.2 Несъвместимости
He са известни.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални предпазни мерки при съхранение
Да се съхранява под 25°С.
6.5 Вид и състав на контейнера
6 капсули в блистер (PVC/PVDC//Al фолио). Един блистер в картонена кутия.
6.6 Указания за употреба / приготвяне
Не са необходими специални указания за употреба.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Pliva Ljubljana d.o.o.
Potksejmiscu35
1231 Ljubljana - Crnuce
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН № В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 28 ОТ ЗЛХМ
20000866/22.06.2006
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА 21.06.1994 г.
Slovenia
Април 2006 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
април 2006
