Stimuloton tabl. film 50 mg x 30/Стимулотон
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Stimuloton tabl. film 50 mg x 30/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Stimuloton® 50 mg film-coated tablets
Stimuloton® 100 mg film-coated tablets
Sertraline
Стимулотон 50 mg филмирани таблетки
Стимулотон 100 mg филмирани таблетки
Сертралин
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Лекарствено вещество:
Всяка Стимулотон 50 mg филмирана таблетка съдържа 50 mg сертралин (sertraline), под формата на 55,95 mg сертралинов хидрохлорид (sertraline hydrochloride).
Всяка Стимулотон 100 mg филмирана таблетка съдържа 100 mg сертралин (sertraline), под формата на 111,90 mg сертралинов хидрохлорид (sertraline hydrochloride).
Помощни вещества:
За пълния списък на помощните вещества, вижте т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки за перорална употреба.
Описание:
Бели или почти бели, без миризма, биконвексни, продълговати, филмирани таблетки със стилизирано "Е271" (50 mg) и "Е272" (100 mg) върху едната страна и делителна линия от другата страна. Таблетките могат да се разделят на равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
• Краткосрочно (остри), или средно по продължителност (предотвратяване на релапс) лечение на депресивни епизоди (униполарни, биполарни съчетани с тревожност).
• Профилактика на униполарна депресия.
• Лечение на остро и хронично обсесивно-компулсивно разстройство.
• Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство при деца над 6 годишна възраст.
• Лечение на паническо разстройство с или без агорафобия.
• Лечение на посттравматично стресово разстройство (РТБО).
• Лечение на социялна фобия (социално тревожно разстройство).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Стимулотон трябва да се приема веднъж дневно (сутрин или вечер). Едновременното приемане на храна не оказва ефект върху абсорбцията на лекарството, следователно то може да се приема по време на хранене или независимо от него.
При възрастни пациенти с депресия, или с собсесивно-компулсивно разстройство, обичайната доза е 50 mg веднъж дневно. С цел да се намали честотата и тежестта на нежелани лекарствени реакции при пациенти с паническо разстройство, социална фобия, или посттравматично стресово разстройство, се препоръчва да се започне лечение с 25 дневна доза и да се увеличи до доза от 50 mg веднъж дневно след една седмица.
В случай на незадоволителни терапевтични резултати, дневната доза може да бъде увеличавана с 50 mg всяка седмица до достигане на максимум от 200 mg дневна доза, ако пациентът показва добра поносимост към лекарствения продукт.
Терапевтичен ефект може да се получи в рамките на 7дни, но обикновено се изискват от 2 до 4 седмици на лечение за постигане на цялостен антидепресантен ефект. При пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство може да са необходими 8-12 седмици за постигане на добри терапевтични резултати. Поддържащата доза трябва да е най-малката ефективна доза.
Лечението на юноши на възраст 13-17 години с обсесивно-компулсивно разстройство трябва да започне с начална доза от 50 дневно. Препоръчваната начална доза при деца на възраст 6-12 години с обсесивно-компулсивно разстройство е 25 mg дневно, която се увеличава на 50 mg дневно след 1 седмица. В случай на липса на задоволителен терапевтичен резултат, следващите дози могат да бъдат увеличавани на седмични интервали с по 50 mg до достигане на максимум 200 mg дневно. Все пак, като цяло по-ниското телесно тегло на децата в сравнение с възрастните трябва да бъде взето под внимание при превишаване на доза от 50 mg, за да се избегне прекомерен прием. Продължителното поддържащо лечение се провежда с минималната терапевтично ефективна доза.
Особени групи пациенти
Не се налага промяна на дозата при пациенти в старческа възраст. Елиминирането на сертралин не променя в значителна степен при пациенти с бъбречно заболяване, следователно намаляване на дозата не е необходимо.
Сертралин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със съпътстващо заболяване на черния дроб като се препоръчва намаляване на дозата или увеличаване на междудозовия интервал (виж т. 4.4).
Симптоми на отнемане наблюдавани при преустановяване приема на SSRI
Рязкото прекъсване на трябва да се избягва. При спиране на лечението със сертралин, дозата трябва да се намалява постепенно за период от поне една до две седмици, за да се намали риска от поява на симптоми на отнемане (виж т. 4.4 и т. 4.8). Ако след намаляване на дозата или при спиране на лечението се появят симптоми на непоносимост, може да се разгледа възможността за повторно преминаване към по-рано предписаната доза. Впоследствие, лекарят може да продължи намаляването на дозата, но в по-постепенен курс.
4.3 Противопоказания/Stimuloton tabl. film 50 mg x 30/
• Свръхчувствителност към лекарственото вещество или към някое от помощните вещества.
• Едновременно лечение с МАО-инхибитори или в рамките на 14 дни след спиране на приема им (както и обратното).
• Пациенти с нестабилна епилепсия.
• Деца под 6 години (поради липсата на достатъчен клиничен опит по отношение ефикасността и безопасността на лекарството в тази възрастова група).
• Едновременната употреба при пациенти, приемащи пимозид е противопоказана (виж т. 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Електроконвулсивната терапия (ЕКТ)
Няма клиничен доклад за потенциалните рискове и ползи при пациенти на едновременно прилагане на електроконвулсивно лечение и сертралин.
Активизиране на мания или хипомания:
Както и при другите антидепресанти, лечението може да предизвика мания или хипомания при малък процент от пациентите (около 0,4 %).
Самоубийство/суицидни мисли или клинично влошаване
Депресията е свързана с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийство). Този риск съществува до достигане на значима ремисия. Тъй като подобрение може да не настъпи през първите няколко седмици или повече от началото на лечението, пациентите трябва да бъдат под строго наблюдение до появата му. Клиничният опит сочи, че рискът от самоубийство може да нарасне през ранните етапи на възстановителния период.
Други психични заболявания при които сертралин се предписва също могат да бъдат свързани с повишен риск от събития, свързани със самоубийство.
Освен тава тези заболявания могат да бъдат съчетани с голямо депресивно разстройство. При лечение на пациенти с други психични нарушения трябва да бъдат съблюдавани същите предпазни мерки, както при лечение на пациенти с голямо депресивно разстройство. Известно е, че пациенти с анамнеза за събития, свързани със самоубийство, или показващи в значителна степен суицидни идеации, преди започване на лечението, са изложени на по-висок риск от суицидни мисли или опити за самоубийство и трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на лечението. Мета-анализ на плацебо-контролирани клинични изпитвания на антидепресанти при възрастни пациенти с психични разстройства показва повишен риск от суицидно поведение при пациенти под 25-годишна възраст, лекувани с антидепресанти в сравнение с плацебо. Лекарствената терапия трябва да се съпътства със строго наблюдение на пациентите, в частност на тези, които са изложени на висок риск, особено в началните етапи на лечението и след промени в дозите. Пациентите (и полагащите грижи за тях) трябва да бъдат предупредени относно необходимостта от наблюдение за всеки признак на клинично влошаване, суицидно поведение или мисли и необичайни промени в поведението, както и да потърсят незабавно консултация с лекар, ако такива симптоми съществуват.
Употреба при деца и юноши под 18 години на възраст
Стимулотон не трябва да се използва за лечение на деца и юноши на възраст под 18 години, с изключение на пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство. Суицидно поведение (опит за самоубийство и мисли за самоубийство) и враждебност (предимно агресия, опозиционно поведение и гняв) са по-често наблюдавани при клинични проучвания сред децата и юношите, лекувани с антидепресанти, в сравнение с тези, лекувани с плацебо. Въпреки това, ако възоснова на клиничната необходимост, все пак е взето решение за лечение, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява на суицидни симптоми. В допълнение, липсват дългосрочни данни за безопасност при деца и юноши по отношение на растежа, съзряването и когнитивното и поведенчески развитие.
Акатизия/психомоторното безпокойство
Използването на сертралин е било свързано с развитие на акатизия, характеризираща се със субективно неприятно или тревожно безпокойство и необходимост от движение често придружавана от невъзможността от седене или стоене неподвижно. Това най-вече се появява в рамките на първите няколко седмици от лечението. При пациенти, които развиват тези симптоми, повишаването на дозата може да бъде пагубно.
Епилептични припадъци
В клинични проучвания със сертралин, епилептични припадъци са били наблюдавани при 0,08 % от депресивните пациенти (около 3/4000) и 0,2 % от пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство (4/1800). Връзката между приложението на сертралин с епилептични пристъпи и не е свързана .Няма данни за лечение на пациенти с епилепсия със сертралин. Лекарството не трябва да се прилага при пациенти с нестабилна епилепсия, докато при пациентите, които не получават пристъпи трябва да преминават редовен медицински преглед. Ако настъпи пристъп, приемането на сертралин трябва да се преустанови.
Чернодробна недостатъчност
По-голямата част от метаболизирането на сертралин се извършва в черния дроб. Според фармакокинетични проучвания на еднократна доза, сертралин има дълъг елиминационен полуживот и по-високи стойности на АuС при пациенти с лека чернодробна цироза. Следователно, сертралин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробни заболявания, като трябва да се разглежда възможността за по-малки дневни дози дневно или по-дълги междудозови интервали.
Бъбречна недостатъчност
Фармакокинетиката на еднократна или многократна доза сертралин, не се променя в значителна степен при пациенти с умерени (креатинов клирънс 20-50 тУппп) или тежко (<20 т1/пип) бъбречно заболяване. Предходните изследвания показват, че не е необходимо да се променя дозата на пациенти с бъбречни заболявания лекувани със сертралин.
Симптоми на отнемане наблюдавани при прекъсване на лечението със SSRI
Симптомите на отнемане, когато лечението е прекъснато са чести, особено при внезапно спиране (виж т. 4.8).
Рискът от симптоми на отнемане може да зависи от няколко фактора, включително продължителността и дозата на лечение и процентът на намаляване на дозата. Замаяност, сензорни нарушения (включително парестезия), нарушения на съня (включително инсомния и интензивни сънища), възбуда или тревожност, гадене и/или повръщане, тремор и главоболие са най-често съобщаваните реакции. Обикновено тези симптоми са леки до умерени, въпреки това, при някои пациенти те могат да бъдат тежки по интензитет. Те обикновено се появяват в първите няколко дни от прекратяване на лечението, но има много редки съобщения за такива симптоми при пациенти, които по невнимание са пропуснали доза. В повечето случаи тези симптоми минават от само себе си и обикновено утихват в рамките на 2 седмици, въпреки че при някои пациенти могат да продължат (2-3 месеца или повече). Ето защо се препоръчва сертралин да бъде постепенно намаляван, когато се прекъсва лечението за период от няколко седмици или месеци, според нуждите на пациента (виж т. 4.2).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продуктии други форми на взаимодействие
МАО-инхибитори
Според докладите, комбинация на сертралин с МАО-инхибитори, включително селективния сележелин и обратимия (RIMA) моклобемйд, доведе до тежки усложнения. Определени случаи наподобяват серотонинов синдром. Подобни, понякога фатални случаи са били описани за комбинирано използване на другите антидепресанти и МАО-инхибитори, а също и за монотерапия с МАО-инхибитор започната веднага след спирането на други антидепресанти. Симптомите, наблюдавани при комбинирането на SSRI и МАО-инхибитори са хипетермия, ригидност, миоклонус, вегетативна нестабилност (евентуално с бързи флуктуации на респираторната и циркулаторната функция), душевни промени с например обърканост, раздразнителност, от време на време с изключителна възбуда, които биха могли да доведат до делириум или кома. Следователно, сертралин никога не трябва да се прилага в комбинация с МАО-инхибитор или в рамките на 14 дни след спирането на МАО-инхибитор, или за поне 1 ден след края на лечението с обратим МАО-инхибитор (RIMA). Подобно, най-малко 14 дни трябва да изминат между началото на лечението с обратим или необратим МАО-инхибитор и спиране на приложението на сертралин.
Пимозид
Повишени нива на пимозид са доказани в едно проучване на еднократна ниска доза пимозид (2 mg) в комбинация със сертралин. Тези повишени нива не са били свързани с промени в ЕКГ. Докато механизмът на това взаимодействие не е известно, поради стеснения терапевтичен индекс на пимозид, комбинирана трапия на сертралин и пимозид е противопоказана.
ЦНС депресанти и алкохол
При здрави доброволци, на които се дава доза от 200 mg сертралин дневно, не се наблюдава потенциране на ефектите на алкохол или карбамазепин или халоперидол или фенитоин върху когнитивните функции и психомоторните прояви. Въпреки това, трябва да се внимава, когато сертралин се прилага едновременно с ЦНС лекарства и консумацията на алкохолни напитки трябва да се избягват по време на лечението.
Лекарства с висока степен на свързване с протеините
Тъй като сертралин се свързва с плазмените протеини, трябва да се има предвид възможността за взаимодействие с други лекарства свързващи се с белтъците.
Циметидин
Едновременното прилагане води до значително намаляване на освобождаването на сертралин, въпреки че клиничното значение на този феномен не е изяснено все още.
Кумаринови производни
Едновременното прилагане води до леко, но значително удължаване на протромбиновото време, следователно, протромбиновото време, трябва внимателно да бъде проверено и в началото на приложението на сертралин, а също и след неговото спиране.
Лекарства метаболизирани от цитохром Р450 2D6 изоензима ,
Според проучванията за взаимодействие, дългосрочното приложение на доза от 50 mg сертралин дневно причинява леко увеличение на стационарните плазмени нива на дезипрамин, използван като съединение-образец метаболизирано от цитохром Р450 2D6 изоензима.
Лекарства метаболизирани от други цитохром Р450 ензими
Според in vivo проучвания за взаимодействие, дългосрочното приложение на доза от 200 mg сертралин не оказва ефект върху CYP3A3/4 изоензим-медиираното ендогененно бета-хидроксилиране на кортизол или върху метаболизма на карбамазепин или терфенадин. Дългосрочното приложение на дози от 200 mg дневно не променя плазмените нива на толбутамид, фенитоин и варфарин, като по този начин сертралин изглежда не инхибира CYP2C9 до някаква значима степен. Дългосрочното лечение с дози от 200 mg дневно не променя също така и плазмените нива на диазепам, като по този начин клинично значимо инхибиране на CYP2C19 от сертралин също може да се изключи. Според in vitro проучвания, метадона е било или не, но незначително задържащ ефект върху CYP1А2.
Литий
Според плацебо-контролирани клинични проучвания при здрави доброволци фармакокинетиката на литий не се променя значително от едновременното прилагане на сертралин, но в сравнение с групата на плацебо, честотата на треперене се повишава а също се увеличава възможността за фармакодинамични взаимодействия. Подобно на други SSRIs, специално внимание трябва да се обърне, ако сертралин се комбинира с други молекули, които действат върху серотонинергичната система (например литий).
Серотонинергични агенти
Периодът, който трябва да измине преди смяната на лечението на пациента от един на друг SSRI не е определен още, следователно, всяка такава намеса трябва да се направи с изключителна предпазливост. Едновременното прилагане на други серотонинергични съединения (например триптофан или фенфлурамин) със сертралин, изисква специално внимание и трябва да се избягва, ако е възможно.
Микрозомална ензимна индукция
По време на клиничните проучвания, сертралин показва, но лек индукторен ефект върху чернодробните ензими. При прилагане на 200 mg дневни дози едновременно с антипирин, сертралин предизвиква слабо (5 %), но значително намаление на елиминационния полуживот на антипирин. Минималното намаляване на елиминационния полуживот на антипирин се дължи на клинично незначителна промяна на чернодробния метаболизъм.
Атенолол
Сертралин не променя бета блокиращия ефект на атенолол при едновременно приложение.
Глибенкламид и дигоксин
Не се наблюдава никакво взаимодействие при приложение на 200 mg дневна доза сертралин в комбинация с глибенкламид или дигоксин.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Поради липса на съответно контролирани клинични данни за хора, сертралин не трябва да бъде прилаган по време на бременност, освен ако се счита, че ползата от лечението надхвърля възможните рискове. Жените в детеродна възраст следва да прилагат ефективни контрацептивни мерки по време на терапията
Кърмене
Сертралин се екскретира чрез майчиното мляко. Поради недостига на контролирани клинични проучвания със сертралин по време на кърмене, сертралин не трябва да се използва от кърмачки, освен ако по преценка на лекаря, въз основа на внимателна оценка риск/полза, приложението не е крайно необходимо.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Монотерапията със сертралин не е свързвана с увреждане на психомоторната функция. Едновременната употреба на Стимулотон с други лекарства обаче, може да доведе до нарушение на психомоторната функция. Следователно е необходима внимателна индивидуална оценка за всеки пациент и неговото лечение, преди да се вземе решение дали може да шофира, да работи с машини или да извършва дейности с повишен риск.
Според резултатите от клиничните проучвания, монотерапията със сертралин не повлиява психомоторното поведение на пациентите. Независимо от това, тъй като другите лекарства, прилагани за дадена индикация могат да засегнат психомоторното поведение, способността на пациента да шофира и да работи с машини трябва да се определи индивидуално, в зависимост от отговора му на лечението и да се разгледа съпътстващото лечение.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Stimuloton tabl. film 50 mg x 30/
Нежеланите лекарствени реакции са разделени в следните категории според честота на поява: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1000 до < 1/100), редки (> 1/10 000 до < 1/1000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (не може да се прецени според наличните данни). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта. За някои нежелани реакции няма подходящи данни по отношение честота. (Цифрите в скоби дават % честотата на нежеланите лекарствени реакции. Първото число се отнася до пациенти лекувани със сертралин, а второто за плацебо групата).
Изследвания
Нечести: (0,8 %) описано е асимптоматично повишаване на нивата на чернодробните трансаминази (ГОТ, ГПТ). Промените настъпват през първите 9 седмици на лечение и отзвучават веднага след спиране на лекарството.
Нарушения на нервната система
Много чести: сомнолентност (14/7 %), замаяност (13/8 %);
Чести: тремор (9/2 %).
Нарушения на окото
Чести: зрителни нарушения (4/2 %).
Стомашно-чревни нарушения
Много чести: диария, редки изпражнения (20/9 %), гадне (28/13 %), сухота в устата (15/9%);
Чести: повръщане (4/2 %), диспепсия (8/4 %), флатуленция (3/2 %).
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести: анорексия (6/2 %);
С неизвестна честота: Наблюдавано е и обратимо намаление на нивото на натрий в кръвта. Вероятно, е свързано със синдрома на недостатъчна секреция на ADH (SIADH), тъй като това се наблюдава предимно при пациенти в старческа възраст, които имат съпътстващи диуретично или друго.
Общи нарушения
Много чести: уморяемост (12/8 %);
Чести: повишено потене (7/2 %), вълни (2/1 %).
Нарушения на половата система и млечната жлеза
Много чести: проблеми с еякулацията (14/1 %).
Психиатрични нарушения
Много чести: инсомния (22/11 %);
Чести: нервност, понижено либидо (5/1 %).
Случаи на суицидни намерения и суицидно поведение са докладвани по време на лечението със сертралин или непосредствено след прекратяване му (виж т. 4.4).
Спорадично - въпреки че причинно-следствена връзка с лечението не е била доказана - двигателни нарушения (психомоторни смущения/акатизия - виж т. 4.4, екстрапирамидни симптоми, нарушения в походката), конвулсии, нередовен менструален цикъл, галокторея, зачервяване на кожата (рядко erythema multiforme) са описани във връзка с прилагането на сертралин , В повечето случаи, двигателните нарушения са наблюдавани при пациенти на съпътстващо лечение с невролептици или при такива, с двигателни нарушения в миналото.
Както и при други антидепресанти, някои съобщавани симптоми, включително парестезия, хипоестезия, депресивни симптоми, халюцинации, агресивни реакции, раздразнителност, безпокойство, психоза е трудно да се различат от основните симптоми на заболяването
Симптоми на отнемане наблюдавани след прекъсване на лечението със SSRI
Прекратяване на сертралин (особено когато внезапно) често води до симптоми на отнемане. Замаяност, сензорни нарушения (включително парестезия), нарушения на съня (включително инсомния и интензивни сънища), възбуда или тревожност, гадене и/или повръщане, тремор и главоболие са най-често съобщаваните реакции. Обикновено тези събития са леки до умерени и минават от само себе си, въпреки това, при някои пациенти те могат да бъдат тежки и/или продължителни. Ето защо се препоръчва, когато лечението със сертралин повече не се изисква, постепенно спиране чрез намаляване на (виж т. 4.2 и т. 4.4).
4.9 Предозиране
Според опита, натрупан досега, сертралин сам по себе си не предизвиква никакви тежки симптоми дори при прекомерно предозиране. В комбинация с алкохол и/или с други лекарства, обаче, е опсана дори фатална свръхдоза. Няма специфичен антидот. Предозирането изисква интензивни грижи. Дихателните пътища трябва да се поддържат проходими с цел осигуряването на оксигенация и вентилация. Активен въглен със сорбитол могат да бъдат по-полезни, отколкото промивка на стомаха и повръщане. В допълнение към симптоматично и поддържащо лечение е важно да се следят сърдечните и други жизненоважни функции. Поради високия обем на разпределение на сертралин, предизвиканата диуреза, диализата, хемоперфузията или кръвния обмен не може да се очаква да бъдат от съществена полза.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антидепресант от типа на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI).
АТС код: N06 AB06
Сертралин е антидепресант, принадлежащ към SSRI-те.
Механизъм на действие
Сертралин селективно инхибира пресинаптичнито обратно захващане на серотонина, като по този начин увеличава нивото на медиатора в серотонинергичните синапси. Сертралин почти не повлиява обратното захващане на норадреналина и допамина. Терапевтични дози също така инхибират поемането на серотонина от тромбоцитите. При експерименти с животни е доказано, че сертралин няма връзка с никакви стимулаторни, седативни, антихолинергични или кардиотоксични ефекти. При здрави доброволци, сертралин не оказва никакво седативно действие и не повлиява на психомоторното поведение на субектите. Тъй като инхибирането на механизма на обратното захващане е селективен за серотонин, катехоламинергичната активност не се увеличава от товасъединение. Сертралин не притежава афинитет нито към мускариновите (холинергични), нито към серотонинергичните, допаминергичните, адренергични, хистаминергичните, GABA или бензодиазепиновите рецептори. При експеримент с животно, подобно на други антидепресанти, дългосрочното прилагане на сертралин, води до намаляване броя на церебралните норадренергични рецептори (down-regulation). Според резултатите на контролирани клинични проучвания на пациенти с депресия и обсесивно-компулсивно разстройство - в контраст с трициклични антидепресанти -сертралин не предизвика повишаване на теглото, само в някои случаи се наблюдава загуба на тегло. Приложението на сертралин не причинява нито психическа, нито соматична зависимост.
5.2 Фармакокинетични свойства
В дозов диапазон от 50-200 mg, сертралин има линейна, т.е. пропорционална на дозата фармакокинетика, която не се променя при възрастни пациенти и пациенти в старческа възраст. Абсорбцията от стомашно-чревния тракт е бавна; пикова плазмена концентрация се достига в рамките на 4,5-8,4 часа след приемане на дозата. Едновременното приемане на храна има пренебрежимо малък ефект върху бионаличността на сертралин. При приемане на еднократни дневни дози, стационарните плазмени нива на сертралин се достигат в рамките на около 1 седмица. Свързването с плазмените протеини е около 98 %. След абсорбция, сертралин е обект на интензивен чернодробен first-pass метаболизъм. Съединението е с висок (> 20 l/kg) обем на разпределение. Основният метаболит, N-дезметил сертралин е 20 пъти по-мощен инхибитор на 5НТ обратното захващане и е отговорен за по-малко от 10 % от клиничните ефекти. И сертралина и неговият метаболит N-дезметил сертралин са обект на интензивна биотрансформация и почти същите пропорции на метаболитите се екскретират чрез урината и изпражненията. Един малък дял (0,2 %) от приложената доза се излъчва с урината като непроменен сертралин. Елиминационният полуживот на сертралин при млади и възрастни жени и мъже пациенти варира между 22 и 36 часа, докато този на N-дезметил сертралин - между 62 и 104 часа.
При чернодробно увреждане стойностите на елиминационен полуживот и AUC на сертралин са повишени.
Фармакокинетиката при повтарящите се дози на сертралин не се пр6меня в значителна степен при лека, умерена или тежка бъбречна недостатъчност. Сертралин се излъчва в майчиното мляко. Няма данни относно способността му да прониква през плацентата.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Оценката от дългосрочните експерименти с животни показва, че сертралин се понася добре дори ако се прилага в дози няколко пъти по-високи от терапевтично ефективната доза.
Мутагенеза
Сертралин със или без метаболитна активация не показва генотоксичност нито при бактериални мутационни тестове, нито при лимфома мутационен тест при мишки. Също така не показва мутагенна активност при in vivo цитогенетични аберационни тестове с костен мозък от мишки и in vitro тест с човешки лимфоцити.
Бременност
Изследвания за репродуктивна токсичност са проведени върху плъхове и зайци, приемащи 80 mg/kg телесно тегло и 40 mg/kg телесно тегло, дневни дози съответстваща на около четири пъти над препоръчителната максимална доза за човек. Резултатите не показват тератогенен ефект при тези дозови нива.
Тестове за раждаемост
При плъхове, лекувани с дневни дози 80 mg/kg телесно тегло (съответстваща на четири пъти над препоръчителната максимална доза на човек), сертралин намалява плодовитостта на животните.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Сърцевина: магнезиев стеарат хидроксипропилцелулоза натриев нишестен гликолат (тип А) калциев хидрогенфосфат дихидрат целулоза микрокристална
Обвивката: макрогол 6000 титанов диоксид (Е 171) хипромелоза
6.2 Несъвместимости
Не е приложимо.
6.3 Срок годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
Стимулотон 50 mg: 30 филмирани таблетки (3 х 10) в PVC/PVDC блистерни ленти и картонената кутия.
Стимулотон 100 mg: 28 филмирани таблетки (2 х 14) в PVC/PVDC блистерни ленти и картонената кутия.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
EGIS Pharmaceuticals PLC H-l 106, Kereszturi ut 30-38. BUDAPEST, УНГАРИЯ
8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Стимулотон 50 mg: 20040312
Стимулотон 100 mg: 20050194
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Стимулотон 50 mg: 01.07.2004 г.
Стимулотон lOOmg: 06.04.2005 г.
10. ДАТА НА ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
Декември 2008 г.
