КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Siofor 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 60; x 90; x 120/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Siofor® 1000 mg film-coated tablets
Сиофор® 1000 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една филмирана таблетка съдържа метформинов хидрохлорид (metformin hydrochloride) 1000 mg, еквивалентен на метформин (metformin) във вид на основа 780 mg.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Siofor 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 60; x 90; x 120/
Филмирана таблетка.
Бяла, биконвексна, продълговата филмирана таблетка със скосяване (snap-tab), улесняващо разделянето от едната страна и с делителна черта от другата страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на тип 2 захарен диабет у възрастни, особено при пациенти с наднормено тегло, ако диетата и физическите упражнение не водят до адекватен гликемичен контрол.
Метформинов хидрохлорид може да се използва като монотерапия или в комбинация с други перорални антидиабетни лекарства или с инсулин.
Демонстрирано е намаление на усложненията на диабета при пациенти с наднормено тегло и диабет тип 2 при лечение с метформин като първо средство на избор след неуспех от диетата (вижте точка 5.1)
4.2 Дозировка и начин на приложение
Монотерапия и комбинация с други перорални антидиабетни лекарства
• Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид 2 или 3 пъти дневно, прилаган по време или след хранене.
След 10-15 дни дозата трябва да се коригира според нивата на кръвната захар. Постепенното повишение на дозата може да подобри стомашно-чревната поносимост.
Максималната препоръчителна доза на метформинов хидрохлорид е 3 g/ден.
• При преминаване от друго перорално антидиабетно лекарство, трябва да се има предвид преустановяване на другото лекарство и започване на метформинов хидрохлорид в гореспоменатата доза.
Комбинация с инсулин
Метформинов хидрохлорид и инсулин могат да се използват като терапия за постигане на по-добър гликемичен контрол. Метформинов хидрохлорид се прилага в обичайната начална доза 500-850 mg метформинов хидрохлорид 2-3 пъти дневно, докато дозата на инсулина се прецизира според нивата на кръвната захар.
Напреднала възраст
Тъй като има риск за намалена бъбречна функция у пациенти в напреднала възраст, дозата на метформинов хидрохлорид трябва да бъде прецизирана според бъбречната функция. Необходимо е редовно проследяване на бъбречната функция (вж. т. 4.4).
Деца
Поради липса на данни, метформинов хидрохлорид не трябва да бъде използван при деца.
Инструкции за употреба
Благодарение наличието на скосяване от едната страна (snap-tab), филмираната таблетка може да бъде разделена по два начина - подобно на други таблетки с помощта на двете ръце, или ако се постави на твърда равна основа със скосяването отдолу и се натисне отгоре с палеца.
4.3 Противопоказания/Siofor 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 60; x 90; x 120/
- свръхчувствителност към метформинов хидрохлорид или към някое от
помощните вещества;
- диабетна кетоацидоза, диабетна прекома;
- бъбречна недостатъчност или нарушена бъбречна функция (напр. нива на серумния креатинин > 135 μmol/l при мъже и > 110 μmol/l при жени);
- остри състояния с риск за промяна в бъбречната функция, като:
• дехидратация;
• тежка инфекция;
• шок;
- вътресъдово приложение на йод-съдържащи контрастни материи (вижте точка 4.4);
- остри и хронични заболявания, които могат да доведат до тъканна хипоксия, като:
• сърдечна или дихателна недостатъчност;
• наскоро прекаран инфаркт на миокарда;
• шок;
- чернодробна недостатъчност, остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм;
- кърмене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Лактатна аиидоза
Лактатната ацидоза е рядко, но сериозно (висока смъртност при липса на незабавно лечение) метаболитно усложнение, което настъпва поради акумулация на метформин. Съобщенията за случаи на лактатна ацидоза при пациенти на метформин се наблюдават главно при диабетици с тежка бъбречна недостатъчност. Честотата на лактатната ацидоза може и трябва да бъде намалена чрез преценка и на съпътстващите рискови фактори, като лошо контролиран , диабет, кетоза, продължително гладуване, прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност и всички състояния, свързани с хипоксия.
Диагноза:
Лактатната ацидоза се проявява с ацидозна диспнея, коремна болка и хипотермия, последвани от кома. Диагностичните лабораторни изследвания показват ниско pH на кръвта, нива на плазмения лактат над 5 mmol/l, увеличени аниони и съотношение лактат/пируват. Ако се подозира метаболитна ацидоза, метформин трябва да се преустанови и пациентът незабавно трябва да се хоспитализира (вижте точка 4.9).
Бъбречна функция
Тъй като метформин се екскретира от бъбреците, серумните нива на креатинина трябва да се определят преди започване на лечението и редовно по време на лечението:
- поне веднъж годишно при пациенти с нормална бъбречна функция;
- поне два до четири пъти годишно при пациенти със серумен креатинин на горната граница на нормата и при пациенти в напреднала възраст.
Нарушената бъбречна функция при пациенти в напреднала възраст е честа и без симптоми. Специално внимание е необходимо в случаи, при които може да се наруши бъбречната функция, например при започване на антихипертензивно лечение или диуретично лечение и при започване на лечение с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
Приложение на йод-съдържащи контрастни вещества
Тъй като вътресъдовото приложение на йод-съдържащи контрастни вещества при рентгенологични изследвания може да доведе до бъбречна недостатъчност, приложението на метформин трябва да се преустанови преди или по време на изследването и да не се прилага повторно до 48 часа след това, и то само след изследване и установяване на нормална бъбречна функция.
Хирургични интервенции
Метформинов хидрохлорид трябва да бъде преустановен 48 часа преди определени хирургични операции с обща, спинална или перидурална анестезия. Лечението започва отново не по-рано от 48 часа след операцията или след пероралното хранене и само при установена нормална бъбречна функция.
Други предпазни мерки
- Всички пациенти трябва да продължат да спазват диетата си с равномерно разпределен прием на въглехидрати през деня. Пациентите с наднормено тегло трябва да продължат да спазват диетата, ограничаваща калориите.
- Обичайните лабораторни тестове за проследяване на диабета трябва да се правят редовно.
- Метформин сам по себе си никога не причинява хипогликемия; необходимо е внимание при приложението му в комбинация с инсулин или сулфанилурейни лекарства.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЕДНОВРЕМЕННОТО ПРИЛОЖЕНИЕ С
Алкохол
Повишен риск от лактатна ацидоза при остра алкохолна интоксикация, особено в случай на:
гладуване и недохранване;
чернодробна недостатъчност.
Приемът на алкохол и на алкохол-съдържащи лекарствени продукти трябва да се избягва.
Йод-съдържащи контрастни вещества
Вътресъдовото приложение на йод-съдържащи контрастни вещества може да доведе до бъбречна недостатъчност и до кумулация на метформин и риск от лактатна ацидоза. Приложението на метформин трябва да се преустанови преди или по време на изследването и да не се прилага повторно до 48 часа след това, и то само след изследване и установяване на нормална бъбречна функция.
ЕДНОВРЕМЕННОТО ПРИЛОЖЕНИЕ ИЗИСКВА ВНИМАНИЕ
Глюкокортикоиди (системно и локално приложение), бета-2-агонисти и диуретиии притежават вътрешна хипергликемична активност. Пациентът трябва да бъде информиран и да се проследява по-често нивото на кръвната захар, особено в началото на лечението. При необходимост, дозата на антидиабетните лекарства трябва да бъде коригирана по време на терапия с други лекарствени продукти и след тяхното преустановяване.
АСЕ-инхибиторите могат да понижат нивата на кръвната захар. При необходимост, дозата на антидиабетните лекарства трябва да бъде коригирана по време на лечението с други лекарствени продукти и след тяхното преустановяване.
4.6 Бременност и кърмене
Приложение по време на бременност
До момента няма налични епидемиологични данни. Проучванията с животни не показват вреден ефект по отношение на бременността, ембрионалното и феталното развитие, по време на раждане и при постнаталното развитие (вижте точка 5.3).
Ако пациентката планира да забременее, както и по време на бременността, диабетът не трябва да се лекува с метформин, а за поддържане на нивата на кръвната захар близо до нормата трябва да се използва инсулин с цел намаление-натиска от малформации на плода, асоциирани с наднормени нива на кръвната захар .
Приложение по време на кърмене
Метформин се излъчва в млякото на кърмещи плъхове. Липсват подобни данни при хора и решението дали да се преустанови кърменето или да се преустанови приложението на метформин трябва да се вземе, като се има предвид значението на лекарствения продукт за майката.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Монотерапията с метформинов хидрохлорид не води до хипогликемия и поради това няма ефект върху способността за шофиране и работа с машини. Независимо от това, пациентите трябва да бъдат предупредени за риска от хипогликемия, когато метформин се използва в комбинация с други антидиабетни лекарства (сулфанилурйни, инсулин, репаглинид).
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Siofor 1 000 tabl. film 1 000 mg x 30; x 60; x 90; x 120/
Гастроинтестинални нарушения
Много чести (>1/10):
Гадене, повръщане, диария, коремна болка и загуба на апетит.
Наблюдават се най-често в началото на лечението и в повечето случаи отшумяват спонтанно. За да се профилактират тези гастроинтестинални симптоми се препоръчва метформин да се приема 2-3 пъти дневно по време или спед хранене. Постепенното повишение на дозата също може да подобри гастроинтестиналната поносимост.
Чести (>1/100, <1/10):
Метален вкус.
Нарушения от страна на кожата и подкожната тъкан
Много редки (< 1/10000):
Лека еритема при пациенти със свръхчувствителност.
Нарушения от храненето и метаболизма
Много редки (< 1/10000):
Понижена резорбция на витамин В12 с понижени плазмени нива е наблюдавано при пациенти, лекувани продължително време с метформин и по принцип не е от клинично значение.
Много редки (< 1/10000):
Лактатна ацидоза (0,03 случая на 1000 пациенто-години, вижте точка 4.4).
4.9 Предозиране
Хипогликемия не е наблюдавана при дози на метформин до 85 g, въпреки че в такива случаи е наблюдавана лактатна ацидоза. Голямо предозиране или съпътстващи рискови фактори могат да доведат до лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза е спешно състояние, което трябва да се лекува в болнична обстановка. Най-ефективнияг начин за остраняване на лактат и метформин е хемодиализата.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: перорално лекарство, понижаващо кръвната захар, бигваниди
АТС код: A10BA02
Метформин е бигванид с антихипергликемичен ефект, понижаващ както базалната, така и постпрандиалната кръвна захар. Той не стимулира секрецията на инсулин и поради това не води до хипогликемия.
Метформин действа чрез три механизма:
1. намалява синтезата на глюкоза в черния дроб, като инхибира глюконеогенезата и гликогенолизата;
2. подобрява периферното поемане и усвояване на глюкозата от мускулите, като повишава чувствителността към инсулин;
3. забавя резорбцията на глюкозата в червата.
Метформин стимулира вътреклетъчната синтеза на гликоген, като въздейства върху гликоген-синтетазата. Метформин повишава транспортния капацитет на всички видове мембранни преносители на глюкозата (GLUT).
При хора, независимо от действието си върху гликемията, метформин оказва благоприятни ефекти върху липидния метаболизъм. Това е демонстрирано с терапевтични дози в контролирани проучвания със средна или голяма продължителност: метформин понижава нивата на общия холестерол, LDL-холестерола и триглицеридите.
Клинична ефективност:
Проспективно рандомизирано (UKPDS) проучване установява дългосрочните ползи от интензифицирания контрол на кръвната захар при диабет тип 2:
Анализът на резултатите при пациенти с надноремно тегло, лекувани с метформин след неуспех от приложение само на диета, показват:
- сигнификантно намаление на абсолютния риск за всички усложнения, свързани с диабета в групата, лекувана с метформин (29,8 инцидента/1000 пациенто-години) спрямо приложение само на диета (43,3 инцидента/1000 пациенто-години), р=0,0023 и спрямо комбинирани групи - сулфанилурейни и монотерапия с инсулин (40,1 инцидента/1000 пациенто-години), р=0,0034;
- сигнификантно намаление на абсолютния риск за смъртност, причинена от диабет: метформин 7,5 инцидента/1000 пациенто-години, само диета - 12,7 инцидента/1000 пациенто-години, р=0,017;
- сигнификантно намаление на абсолютния риск за обща смъртност: метформин 13,5 инцидента/1000 пациенто-години спрямо само диета - 20,6 инцидента/1000 пациенто-години (р=0,011) и спрямо комбинирани групи - сулфонилурейни и монотерапия с инсулин - 18,9 инцидента/1000 пациенто-години (р=О,021);
- сигнификантно намаление на абсолютния риск от инфаркт на миокарда: метформин 11 инцидента/1000 пациенто-години, само диета - 18 инцидента/1000 пациенто-години (р=0,01).
За метформин, използван като второ средство на избор, в комбинация със сулфонилурейни, не са доказани ползи за клиничния изход.
Комбинацията от метформин и инсулин е прилагана при определени пациенти с диабет тип I, но ползите от това лечение не са официално установени.
5.2 Фармакокинетични свойства
Резорбция
След перорално приложение на метформин, tmax се достига след 2,5 часа. Абсолютната бионаличност на 500 mg или на 850 mg метформинов хидрохлорид е около 50-60 % при здрави индивиди. След перорално приложение, нерезорбираното количество, което се открива във фецеса е 20-30 %.
След перорално приложение, резорбцията на метформин се насища и е непълна. Приема се, че фармакокинетиката на резорбцията на метформин е нелинеарна.
При обичайни дози и дозови схеми, steady state плазмени концентрации се постигат в рамките на 24-48 часа и по принцип са под 1 μg/ml. В контролирани клинични проучвания, максималните плазмени концентрации (Cmax) на метформин не надвишават 4 μg/ml, дори при максимални дози.
Храната намалява степента и леко забавя резорбцията на метформин. След приложение на доза от 850 mg метформинов хидрохлорид се наблюдава 40 % по-ниска максимална плазмена концентрация, 25 % намаление на площта под кривата (AUC, area under the curve) и 35 минути удължение на времето за достигане на максималната плазмена концентрация. Не е известно клиничното значение на това намаление.
Разпределение
Свързването с плазмените протеини е незначително. Метформин се разпределя в еритроцитите. Пиковите нива в кръвта са по-ниски в сравнение с пиковите плазмени нива и се проявяват по същото време. Червените кръвни клетки най-вероятно представляват вторичен компартимент на разпределение. Средният обем на разпределение (Vd) варира между 63-276 I.
Метаболизъм
Метформин се отделя непроменен с урината. При хора не са открити метаболити.
Елиминиране
Бъбречният клирънс на метформин е > 400 ml/min, което показва, че метформин се елиминира с гломерулна филтрация и с тубулна секреция. След перорално приложение, крайното време на полуживот е около 6,5 часа.
При нарушена бъбречна функция, бъбречният клирънс намалява в съответствие с този на креатинина и така времето на полуелиминиране се удължава, което води до увеличени нива на metformin в плазмата.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват специфичен риск за хора, въз основа на конвенционални проучвания за фармакология на безопасността, хронична токсичност, генотоксичност, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Хипромелоза, повидон К 25, магнезиев стеарат (Ph. Eur.), макрогол 6000, титанов диоксид (Е 171).
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6.3 Срок на годност
3 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия за съхранение.
6.5 Данни за опаковката
PVC/алуминиев блистер или PVC/PVDC/алуминиев блистер. Опаковки с 30 филмирани таблетки. Опаковки с 60 филмирани таблетки. Опаковки с 90 филмирани таблетки. Опаковки с 120 филмирани таблетки.
Не всички опаковки могат да се продават.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. Притежател на разрешението за употреба
BERLIN-CHEMIE AG (MENARINI GROUP) Glienicker Weg 125 12489 Berlin, Германия
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
IM1665/19.10.2005
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
19.10.2005
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Март, 2010 г.
