КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Rimicid tabl. 100 mg x 100/
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Rimicid®
РИМИЦИД®
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа лекарствено вещество Isoniazid в количество 100 mg.
Помощни вещества: виж т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Rimicid tabl. 100 mg x 100/
Таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
В комбинирана терапия на:
• Всички форми на активна белодробна туберкулоза с и без бацилоотделяне у деца и възрастни (вкл. туберкулозен менингит).
• Всички форми на активна извънбелодробна туберкулоза.
• Микобактериози.
• Латентна туберкулозна инфекция.
• Туберкулоза в съчетание с други заболявания - карцином, СПИН.
• Кожна лайшманиоза.
Профилактика
• Самостоятелно или в комбинация с рифампицин за химиопрофилактика на туберкулозата при пациенти от високорискови групи - при хиперергична проба Манту, при болни на хемодиализа, при HIV-носители, диабетици, болни на системно кортикостероидно лечение, с остатъчни фиброзни изменения и калцификати.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение - перорално, на гладно.
Лечение:
Лечението се провежда в две фази: начална терапия и поддържаща
Начална терапия - при бацилоотделяне - първоначалното лечение трябва да се проведе с комбинация от 3 или 4 продукта, до постигане на бързо обезбациляване и минимизиране на възможността за поява на резистентност.
Минимален курс на лечение - 2 месеца, максимален - 3 месеца.
Поддържаща терапия - завършва успешно лечението до консолидизация на огнищата с продължителност от 3 до 9 месеца.
Ежедневни режими:
• Възрастни - 300 mg дневно като еднократна доза.
• Деца - до 10 mg/kg тегло.
Максимална дневна доза - не по-висока от 300 mg.
Интермитентни режими:
• Възрастни (3 пъти седмично) -10-15 mg/kg тегло,
• Деца - 10 mg/kg тегло (2 пъти седмично, но не по-висока от 900 mg.
Максимална дневна доза - не по-висока от 300 mg.
При туберкулозен менингит дозата може да бъде повишена до 30 mg/kg. Лечението е продължително.
При бременност, при пациенти с тежки форми на кардио-пулмонална инсуфициенция, артериална хипертензия, ИБС, атеросклероза в напреднала форма, заболявания на нервната система, бронхиална астма, псориазис; обострена екзема, микседем се препоръчва да не се превишава дозата от 10 mg/kg дневно.
Пациенти над 65 годишна възраст - първоначално се оценява функцията на бъбреците.
При нарушена функция виж дозировка при нарушена бъбречна функция.
Профилактика
- Като монотерапия - в продължение на 6 месеца до 1 година.
Комбинирано с рифампицин - в продължение на 3 месеца.
Възрастни - Дневна доза - 300 mg.
Деца - 5 до 10 mg/kg дневно (максимална дневна доза - 300 т#).
Специална категория пациенти
Пациенти с нарушена чернодробна функция
За пациенти с чернодробни увреждания дозата се редуцира с 50% с оглед потенциалната хепатотоксичност. При профилактика - самостоятелно, перорално - 300 mg еднократно дневно. --
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Необходимо е бъбречната функция да бъде мониторирана. Не се изисква коригиране на дозата при плазмена концентрация на креатинина по-малка от 6 mg/100 ml. При по-тежко нарушение на бъбречната функция се прилага адекватна доза в зависимост от креатининовия клирънс и серумното ниво на креатинина.
Бързи ацетилатори - препоръчвана средна дневна доза - 6 mg/kg.
Бавни ацетилатори- препоръчвана средна дневна доза - 3 mg/kg. При бавните ацетилатори дозата трябва така да се определи така, че плазмената концентрация на изониазид да е по-малко от 1 meg за ml, измерена 24 часа след последната доза.
4.3. Противопоказания/Rimicid tabl. 100 mg x 100/
• Свръхчувствителност към изониазид или етионамид, пиразинамид, ниацин и други химически сходни с тях продукти (съществува кръстосана чувствителност) илй~към някое от помощните вещества;
• Алкохолизъм;
• Тежка чернодробна недостатъчност;
• Тежка бъбречна недостатъчност;
• Епилепсия или други гърчови състояния;
• Полиомиелит в анамнезата.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
• Преди терапия с изониазид е необходимо да се оцени бъбречната функция, да се определят ендогенния клирънс на креатинина и серумната му концентрация.
• Изониазид трябва да се назначава с особено внимание при пациенти с предразположеност към гърчове, при данни от анамнезата за психоза, чернодробна или бъбречна недостатъчност;
• При пациенти с риск от развитие на невропатия или пиридоксинов дефицит (пациенти с диабет; алкохолизъм; недохранване; уремия; бременност; HIV- инфекция) към лечението е необходимо да се добави пиридоксин в дневни дози от 10 до 50 mg.
По време на лечението с изониазид пациентите трябва да бъдат информирани за първите признаци на евентуал чернодробна дйсфункция. При наличие на клинични данни за хепатит, като чувство на умора, анорексия и гадене лечението с изониазид се преустановява.
• Периодично - през около 30 дни е необходимо мониториране на чернодробните функции чрез проследяване стойностите на серумните трансаминази, билирубин и алкална фосфатаза.
• В редки случаи, при прогресираща хипербилирубинемия и нарастващи стойности на алкалната фосфатаза се налага спиране на лечението с изониазид. Изключително рядко са наблюдавани случаи на хепатити с фатален край вследствие чернодробна некроза, вероятно в резултат на недиагностицирани до този момент хепатобилиарни заболявания. Рискът се увеличава с напредване на възрастта.
• На пациентите, провеждащи терапия с изониазид се препоръчва периодичен офталмологичен контрол.
• Изониазид не трябва да се прилага като монотерапия, за да се избегне развитието на устойчиви към лекарственото вещество щамове.
• В единични случаи изониазид може да индуцира антинуклеарни антитела, което да доведе до поява на системен лупус еритематодес.
• Продуктът съдържа като помощно вещество пшенично нишесте, което може да представлява опасност за хора с цьолиакия.
4.5. Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия
• Чревната резорбция на изониазид се понижава от продукти, съдържащи алуминиев хидроокис, поради което лекарственият продукт трябва да се приема 1 час преди антиациди.
• Рискът от хепатотоксичност се повишава при едновременен прием на изониазид с рифампицин или други потенциално хепатотоксични продукти.
• Изониазид може да потисне чернодробния метаболизъм на голям брой лекарства и в някои случаи да повиши токсичността им. Поради тези причини изониазид не трябва да се приема едновременно с: карбамазепин, етосукцимид, фенитоин, диазепам, теофилин, циклосерин, варфарин.
• При едновременно прилагане с дисулфирам са наблюдавани психотични реакции и атаксия.
• Изониазид може да намали серумната концентрация на кетоконазол и съответно неговата ефективност.
• Кортикостероидите могат да повишат чернодробния метаболизъм и/или екскрецията на изониазид и по този начин да намалят неговата плазмена концентрация и ефективност особено при бързите ацетилатори.
• Метаболизмът на изониазид може да се ускори при хроничен алкохолизъм вследствие на което се понижава ефективността от лечението. Алкохолиците са с повишен риск от развитие на периферни невропатии и нежелани ефекти от страна на черния дроб.
• Палпитации, главоболие, конюнктивално дразнене, тахикардия, тахипное, засилено потоотделяне са наблюдавани при прием на изониазид след консумация на сирене, червено вино, някои видове риба. Вероятната причина е кумулиране на тирамин или хистамин, което повишава опасността от хипертонични кризи и анафилаксия.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Изониазид е подходящ за лечение на туберкулоза при бременни жени. По време на бременност препоръчваната дневна доза е 10 mg/kg. При необходимост от лечение с изониазид едновременно се провежда профилактика на нежелани реакции с пиридоксин.
Кърмене
Не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции при употреба на изониазид по време на кърмене. Необходимо е внимателно да се наблюдават кърмачетата за поява на евентуални нежелани и токсични реакции.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Поради нежеланите ефекти, които се наблюдават при някои пациенти по време на лечение с Римицид® (вертиго, еуфория, психози, атаксия) е необходимо повишено внимание при шофиране и работа с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Rimicid tabl. 100 mg x 100/
Когато се използва в терапевтични дози изониазид е с добра поносимост. Рискът от поява на нежелани лекарствени реакции е повишен при бавните ацетилатори. Най-честите нежелани лекарствени реакции са от страна на нервната система и черния дроб.
Кръв и заболявания на лимфната система
Много рядко могат да се наблюдават агранулоцитоза, хемолитична или апластична анемия, тромбоцитопенияг еозино филия.
Нарушения на имунната система
Лицата, показали свръхчувствителност към етионамид, пиразинамид и други химически сходни лекарствени продукти, показват по-висок риск от развитие на прояви на свръхчувствителност към изониазид поради наличие на кръстосана алергия.
Има съобщения за наблюдавани пурпура и ревматоидни реакции (lupus-like симптом, артралгии, ревматичен синдром, пневмонит).
Метаболитни и хранителни нарушения
Рядко - пелагра, хипергликемия.
Неврологични нарушения
Периферната невропатия е дозозависима нежелана реакция и варира от 2 % до 20 %. По-често невропатия се появява при болни с туберкулоза, съчетана с други заболявания с предшестващо засягане на периферната нервна система - диабет, уремия, при бременни, алкохолизъм, непълноценно хранене, онкологично болни. Понякога е възможно потискане на дихателния център, рядко ступор, кома. За предотвратяване на тези нежелани реакции се препоръчва едновременен прием на изониазид с витамин В6. Рядко се наблюдава хиперрефлексия.
Ушни и лабиринтни нарушения
В редки случаи — вертиго.
Гастроинтестинални нарушения
Рядко се наблюдават: гадене, повръщане, сухота в устата; констипация!
Хепато-билиарни нарушения
При 10-20% от пациентите се наблюдава транзиторно повишаване на стойностите на чернодробните ензими обикновено в първите няколко месеца от началото на лечението.
Изключително рядко са наблюдавани фатални изходи от хепатит вследствие чернодробна некроза.
Бъбречни и урологични нарушения
Рядко - ретенция на урината.
Репродуктивна система
Рядко се наблюдава гинекомастия.
Постмаркетингови наблюдения
От постмаркетинговите наблюдения липсват съобщения за сериозни или неочаквани нежелани реакции. В единични случаи е регистриран бързопреходен обрив, отзвучал след приложение на антихистаминови продукти.
4.9. Предозиране
Дози от 2 до 3 g изониазид са потенциално токсични. Дози от 10 до 15 g могат да бъдат фатални без прилагане на адекватна терапия. Възможно е симптомите на предозиране да не се проявят и наблюдават в първите 2 часа. Предозирането се проявява с два основни синдрома: церебрален и кардио-васкуларен.
Церебралният синдром включва следната клинична симптоматика: възбуда, делир, мидриаза, усилени рефлекси, главоболие, тремор, пристъпи от тонично-клонични гърчове, а в тежките случаи - сопор и кома, парализа на дихателните и вазомоторните центрове.
Кардио-васкуларният синдром се проявява с хипотония и колапсни състояния, изпотяване, чувство на затопляне, еритема на лицето, ЕКГ-данни за хипоксия.
Лечение:
Специфичен антидот е витамин В6 във високи дози - първоначално се прилага интравенозно в доза, еквивалентна на приетата доза изониазид. В случай, че не е известно приетото количество изониазид се прилагат 5 g пиридоксин интравенозно. При необходимост дозата се повтаря на интервали от 5 до 30 мин. Пиридоксин може да се приложи в еднократна интравенозна инфузия в 5% глюкоза в продължение на 30 до 60 минути. Няма определена максимална доза за пиридоксин. В продължение на 1 час може да бъде приложена доза от 70 до 357 mg/kg.
Провежда се форсирана диуреза със слабо алкализиране на урината, противошоково лечение; диализа (перитонеална, хемодиализа или карбохемоперфузия), дихателна реанимация и кислородотерапия. Прилагат се симптоматични средства (diazepam интравенозно - при гърчове).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична грула - Антимикобактериални продукти. Лекарства за лечение на туберкулоза. Хидразиди.
АТС code-J04AC01.
Изониазид има бактерицидно действие върху микобактерии в активен метаболизъм и бактериостатично - върху микобактерии в латентно състояние. Действа едновременно върху вътреклетъчните и върху йзвънклетьчните туберкулозни микобактерии. Конкурира никотинамид в биосинтеза на NAD и се свързва избирателно с тирозиновите остатъци в нуклеиновите аминокиселини. Превръща се в изоникотинова киселина, която се инкорпорира в дефектен NAD. Свързва в хелатен комплекс медните йони, необходими за виталността на туберкулозните микобактерии. Нарушава каталазната и пероксидазната активност на микобактериите. Образува хидразони с пиридоксала, пирогроздената киселина и други карбонилни съединения, играещи роля в метаболизма на туберкулозните микобактерии. Инхибира синтеза на ДНК и вторично - на РНК.
Въпреки че механизмите на действие не са съвсем уточнени, изониазид инхибира ключов механизъм в биосинтезния път на миколовите киселини, важна съставка на микобактериалната стена. При контакт с изониазид микобактериите търпят значителни морфологични промени на ниво липидна мембрана.
5.2. Фармакокинетични свойства
Резорбция
След перорално приемане се наблюдава бърза и пълна резорбция. След еднократен прием на доза от 300 mg на гладно пикова концентрация от 3 до 8 μg/ml се достига в продължение на 1-2 часа. Резорбцията се забавя при прием на храна и антиациди.
Разпределение
Изониазид се свързва слабо с плазмените протеини- от 0 до 10 %. Обемът на разпределение на изониазид е 0,6 l/kg телесно тегло.
Прониква в плевралното и асцитно съдържимо, - цереброспиналната течност, казеозни материали, слюнка, кожа, мускули. Ликворната му концентрация е от 50 до 100%.
Метаболизъм
Метаболизира се предимно чрез ацетилиране в хепатоцитите, което е генетично детерминирано. Генетично бързото ацетилиране от ацетилтрансферазата е доминантен белег, докато бавното ацетилиране се предава по рецесивен път. Тези фармакокинетични особености обуславят наличието на два пика в плазмените концентрации в човешката популация, отговаряща съответно на "бързите ацетилатори" (най-често японци и ескимоси) и "бавните ацетилатори" (по-често при европейските народи). При бързите ацетилатори средната доза е 6 mg/kg, а при бавните - 3 mg/kg-
Малка част от изониазид се метаболизира чрез конюгиране в бъбреците, или се превръща в хидразон и изоникотинова киселина.
Екскреция
Малко количество изониазид се елиминира непроменен през бъбреците - 5-27%. Отделя се посредством хемодиализа и перитонеална диализа. При нормална бъбречна функция елиминадионният полуживот е 1-3 часа, а при бъбречни нарушения - от 5 до 10 часа.
5.3. Предклинични данни за безопасност
В експериментални условия върху мишки е установена поява на белодробни тумори. Няма данни за мутагенност върху човешки лимфоцити в условия ин виво след прилагане на терапевтични дози. Няма данни за канцерогенност при хора.
В опити, проведени върху животни е установено, че изониазид предизвиква промени в ембрионите и фетусите. При клинични изпитвания, проведени при бременни жени по-малко от 1% от новородените/фетусите показват отклонения от страна на ЦНС след терапия с изониазид.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Wheat starch, talc.
6.2. Физико - химични несъвместимости
Не са известни.
63. Срок на годност
5 (пет) години.
6.4. Специални условия на съхранение
В оригиналната опаковка, на сухо и защитено от светлина място, при температура под 25°С.
Да се съхранява на места, недостъпни за деца!
6.5. Данни за опаковката
Първична - блистери, по 50 таблетки в блистер от ПВХ/алуминиево фолио.
Вторична - по 2 блистера в картонена кутия.
6.6. Специфични и предпазни мерки при изхвърляне на използван лекарствен продукт или отпадъчни материали от него
Няма специални изисквания.
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Софарма АД, България
София 1220, ул. "Илиенско шосе" №16
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР В РЕГИСТЪРА
20010706
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА/ ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
20.06.2001 год.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Февруари 2006