КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Rimicid sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 50/
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Rimicid®
РИМИЦИД®
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
2 ml инжекционен разтвор съдържа лекарствено вещество Isoniazid - 50 mg (25 mg/ml - 2 ml).
Помощни вещества виж т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Rimicid sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 50/
Инжекционен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
В комбинирана терапия на: всички форми на активна туберкулоза с и без бацилоотделяне при деца и възрастни (вкл. туберкулозен менингит); туберкулоза в съчетание с други заболявания - карцином, СПИН; микобактериози, когато е затруднена или невъзможна пероралната употреба.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение - интрамускулно
След въвеждане на изониазид се препоръчва съблюдаване на постелен режим в продължение на 1 - 1,5 часа.
Дозирането е индивидуално в зависимост от характера и формата на заболяването, както и от поносимостта към лекарствения продукт.
Лечение
Пациенти с нормална бъбречна функция
Интуамускулно
Възрастни - 5 mg/kg. еднократно дневно или 15 mg/kg. два-три пъти седмично.
Деца - 10-20 mg/kg. еднократно дневно или 20-40 mg/kg. два-три пъти седмично.
Бързи ацетилатори - препоръчва се средна дневна доза 6 mg/kg.
Бавни ацетилатори - препоръчва се средна дневна доза 3 mg/kg. При бавните ацетилатори дозата трябва така да се определи така, че плазмената концентрация на изониазид да е по-малко от 1 mcg за ml, измерена 24 часа след последната доза.
Максимална дневна доза - 300 mg.
При туберкулозен менингит дозата може да бъде повишена до 30 mg/kg. Лечението е продължително.
При бременност, при пациенти с тежки форми на кардио-пулмонална инсуфициенция, артериална хипертензия, ИБС, атеросклероза в напреднала форма, заболявания на нервната система, бронхиална астма, псориазис, обострена екзема, микседем се препоръчва да не се превишава дневна доза от 10 mg/kg.
Пациенти над 65 годишна възраст - първоначално се оценява функцията на бъбреците. При нарушена функция виж дозировка при нарушена бъбречна функция.
Пациенти с нарушена чернодробна функция
При пациенти с чернодробни нарушения дозата се редуцира с 50 % с оглед потенциалната хепатотоксичност.
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Необходимо е бъбречната функция да бъде мониторирана. Не се изисква коригиране на дозата при плазмената концентрация на креатинина по-малка от 6 mg/100 ml. При по-тежко нарушение на бъбречната функция се прилага адекватна доза в зависимост от креатининовия клирънс и серумното ниво на креатинина.
4.3. Противопоказания/Rimicid sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 50/
• Свръхчувствителност към изониазид или етионамид, пиразинамид, ниацин и други химически сходни с тях продукти (съществува кръстосана чувствителност), свръхчувствителност към метил парахидроксибензоат;
• Тежки форми на алкохолизъм;
• Тежки нарушения на чернодробната функция;
• Тежки нарушения на бъбречната функция;
• Епилепсия или други гърчови състояния;
• Полиомиелит в анамнезата.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
• Преди терапия с изониазид е необходимо да се оцени бъбречната функция, да се определят ендогенния клирънс на креатинина и серумната му концентрация.
• Изониазид трябва да се назначава с особено внимание при пациенти с предразположеност към гърчове, при данни от анамнезата за психоза, чернодробни или бъбречни нарушения;
• При пациенти с риск от развитие на невропатия или пиридоксинов дефицит (пациенти с диабет; алкохолизъм; недохранване; уремия; бременност; HIV-инфекция) към лечението е необходимо да се добави пиридоксин в дневни дози 10 до 50 mg.
• По време на лечението с изониазид пациентите трябва да бъдат информирани за първите признаци на евентуална чернодробна дисфункция. При наличие на клинични данни за хепатит, като чувство на умора, анорексия и гадене лечението с изониазид се преустановява;
• Периодично през 30 дни трябва да се мониторират чернодробните функции чрез проследяване стойностите на серумните трансаминази, билирубин и алкална фосфатаза.
• В редки случаи, при прогресираща хипербилирубинемия и нарастващи стойности на алкалната фосфатаза се налага спиране на лечението с изониазид.
• Изключително рядко са наблюдавани случаи на хепатити с фатален край вследствие чернодробна некроза, в резултат на недиагностицирани до този момент хепатобилиарни заболявания. Рискът се увеличава с напредване на възрастта.
• На пациентите, провеждащи терапия с изониазид се препоръчва периодичен офталмологичен контрол.
• Изониазид не се прилага като монотерапия, за да се избегне развитието на устойчиви към лекарственото вещество щамове.
• В единични случаи изониазид може да индуцира антинуклеарни антитела, което да доведе до поява на системен лупус еритематодес.
• При новородени и недоносени деца се удължава елиминационният полуживот на изониазид, което налага стриктно и внимателно дозиране.
• Лекарственият продукт съдържа метил дарахидроксибензоат, който може да причини реакции на свръхчувствителност от забавен тип. Рядко предизвиква незабавна реакция с уртикария и бронхоспазъм.
4.5. Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия
• Рискът от хепатотоксичност се повишава при едновременен прием на изониазид с рифампицин или други потенциално хепатотоксични продукти.
• Изониазид може да потисне чернодробния метаболизъм на голям брой лекарства и в някои случаи да повиши токсичността им. Поради тези причини изониазид не трябва да се приема едновременно с карбамазепин, етосукцимид, фенитоин, диазепам, теофилин, циклосерин, варфарин.
• Изониазид може да намали серумната концентрация на кетоконазол и съответно неговата ефективност.
• Едновременният прием на изониазид със дисулфирам може да предизвика атаксия или психични разстройства, поради промени в метаболизма на допамин.
• Кортикостероидите могат да засилят чернодробния метаболизъм и/или екскрецията на изониазид и по този начин да намалят неговата плазмена концентрация и ефективност особено при бързите ацетилатори.
• Метаболизмът на изониазид може да се ускори при хроничен алкохолизъм, вследствие на което се понижава ефективността от лечението. Алкохолиците са с повишен риск от развитие на периферни невропатии и нежелани ефекти от страна на черния дроб.
• Палпитации, главоболие, конюнктивално дразнене, тахикардия, тахипное, засилено потоотделяне са наблюдавани при прием на изониазид след консумация на сирене, червено вино, някои видове риба. Вероятната причина е кумулиране на тирамин или хистамин, което повишава опасността от хипертонични кризи и анафилаксия.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Изониазид е подходящ за лечение на туберкулоза при бременни жени. По време на бременност препоръчваната дневна доза е 10 mg/kg. При необходимост от лечение с изониазид едновременно се провежда профилактика на нежелани реакции с пиридоксин.
Кърмене
Не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции при употреба на изониазид по време на кърмене. Необходимо е внимателно да се наблюдават кърмачетата за поява на евентуални нежелани и токсични реакции.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не е приложимо. Прилага се в болнична обстановка.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Rimicid sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 50/
Когато се използва в терапевтични дози изониазид е с добра поносимост. Рискът от поява на нежелани лекарствени реакции е повишен при бавните ацетилатори. Най-честите нежелани лекарствени реакции са от страна на нервната система и черния дроб.
Кръв и заболявания на лимфната система
Много рядко могат да се наблюдават агранулоцйтоза, хемолитична или апластична анемия, тромбоцитопения, еозинофидия. Нарушения на имунната система
Лицата, показали свръхчувствителност към етионамид, пиразинамид и други химически сходни продукти, показват по-висок риск от развитие на прояви на свръхчувствителност към изониазид поради наличие на кръстосана алергия.
Има съобщения за наблюдавани пурпура и ревматоидни реакции (lupus-like симптом, артралгии, ревматичен синдром, пневмонит).
Метаболитни и хранителни нарушения
Рядко - пелагра, хипергликемия.
Неврологични нарушения
Периферната невропатия е дозозависима нежелана реакция и варира от 2 % до 20 %. По-често невропатия се появява при болни с туберкулоза,съчетана с други заболявания с предшестващо засягане на периферната нервна система - диабет,уремия, при бременни, алкохолизъм, непълноценно хранене, онкологично болни. Понякога е възможно потискане на дихателния център, рядко ступор, кома. За предотвратяване на тези нежелани реакции се препоръчва едновременен прием на изониазид с витамин В6. Рядко се наблюдава хиперрефлексия.
Ушни и лабиринтни нарушения
В редки случаи - вертиго.
Гастроинтестинални нарушения
Рядко се наблюдават: гадене, повръщане, сухота в устата, констипация.
Хепато-билиарни нарушения
При 10-20% от пациентите се наблюдава транзиторно повишаване на стойностите на чернодробните ензими обикновено в първите няколко месеца от началото на лечението.
Изключително рядко са наблюдавани фатални изходи от хепатит вследствие чернодробна некроза.
Бъбречни и урологични нарушения
Рядко - ретенция на урината.
Репродуктивна система
Рядко се наблюдава гинекомастия.
Постмаркетингови наблюдения
От постмаркетинговите наблюдения липсват съобщения за сериозни или неочаквани нежелани реакции. В единични случаи е регистриран бързопреходен обрив, който отзвучава след приложение на антихистаминови продукти.
4.9. Предозиране
Дози от 2 до 3 g изониазид са потенциално токсични. Дози от 10 до 15 g могат да бъдат фатални без прилагане на адекватна терапия. Възможно е симптомите на предозиране да не се проявят и наблюдават в първите 2 часа.
Предозирането се проявява с два основни синдрома: церебрален и кардио-васкуларен.
Церебралният синдром включва следната клинична симптоматика: възбуда, делир, мидриаза, усилени рефлекси, главоболие, тремор, пристъпи от тонично - клонични гърчове, а в тежките случаи - сопор и кома, парализа на дихателните и вазомоторните центрове.
Кардио-васкуларният синдром се проявява с хипотония и колапсни състояния, изпотяване, чувство на затопляне, еритема на лицето, ЕКГ - данни за хипоксия.
Лечение:
Специфичен антидот е витамин B6 във високи дози - първоначално се прилага интравенозно в доза, еквивалентна на приетата доза изониазид. В случай, че не е известно приетото количество изониазид, се прилагат 5 g пиридоксин интравенозно. При необходимост дозата се повтаря на интервали от 5 до 30 мин. Пиридоксин може да се приложи в еднократна интравенозна инфузия в 5% глюкоза в продължение на 30 до 60 минути. Няма определена максимална доза за пиридоксин. В продължение на 1 час може да бъде приложена доза от 70 до 357 mg/kg. Провежда се форсирана диуреза със слабо алкализиране на урината, противошоково лечение; диализа (леритонеална, хемодиализа или карбохемоперфузия), дихателна реанимация и кислородотерапия. Прилагат се симптоматични средства (diazepam интравенозно - при гърчове).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група - Антимикобактериални продукти. Лекарства за лечение на туберкулоза. Хидразиди.
АТС code-J04AC01.
Изониазид има бактерицидно действие върху микобактерии в активен метаболизъм и бактериостатично - върху микобактерии в латентно състояние. Действа едновременно върху вътреклетъчните и върху извънклетъчните туберкулозни микобактерии. Конкурира никотинамид в биосинтеза на NAD и се свързва избирателно с тирозиновите остатъци в нуклеиновите аминокиселини. Превръща се в изоникотинова киселина, която се инкорпорира в дефектен NAD. Свързва в хелатен комплекс медните йони, необходими за виталността на туберкулозните микобактерии. Нарушава каталазната и пероксидазната активност на микобактериите. Образува хидразони с пиридоксала, пирогроздена киселина и други карбонилни съединения, играещи роля в метаболизма на туберкулозните микобактерии. Инхибира синтеза на ДНК и вторично - на РНК.
Въпреки че механизмите на действие не са съвсем уточнени, изониазид инхибира ключов механизъм в биосинтезния път на миколовите киселини, важна съставка на микобактериалната стена. При контакт с изониазид микобактериите търпят значителни морфологични промени на ниво липидна мембрана.
5.2. Фармакокинетични свойства
Резорбция
Изониазид се резорбира много бързо след интрамускулно приложение. След парентерално приложение серумна пикова концентрация от 3-5 %/ml се достига за 1 час.
Разпределение
Изониазид се свързва слабо с плазмените протеини - от 0 до 10 %. Ликворната му концентрация е от 50 до 100 %. Разпределя се в плевралното и асцитно съдържимо, цереброспиналната течност, казеозни материали, слюнка, кожа, мускули. Повлиява туберкулозните микобактерии в макрофагите. Вариациите в серумните концентрации, кинетика и ацетилиращ ефект не повлияват изхода от лечението.
Метаболизъм
Метаболизмът е чрез Р 450- оксидазна система (70-90 %), главно чрез ацетилиране в черния дроб и отделяне на метаболитите през бъбреците. Степента на ацетилиране в черния дроб е генетично (фенотипно) обусловена и се различават бързи и бавни ацетилатори. Бавните ацетилатори са по-чувствителни към високите концентрации, дават по-често нежелани реакции, например периферна полиневропатия. В Европа и Северна Америка 45-60 % от хората се класифицират като бавни ацетилатори.
Екскреция
Малко количество изониазид се елиминира непроменен през бъбреците, поради което е необходимо да се проследява креатининовият клирънс. За пациенти с остро чернодробно увреждане се редуцира дозата с 50 % с оглед потенциалната хепатотоксичност. Продуктът се диализира при перитонеална и хемодиализа, поради което прилагането му трябва да бъде след диализата.
5.3. Предклинични данни за безопасност
В експериментални условия върху мишки е установена поява на белодробни тумори. Няма данни за мутагенност върху човешки лимфоцити в условия ин виво след прилагане на терапевтични дози. Няма данни за канцерогенност при хора.
В опити, проведени върху животни е установено, че изониазид предизвиква промени в ембрионите и фетусите. При клинични изпитвания, проведени при бременни жени по-малко от 1% от новородените/фетусите показват отклонения от страна на ЦНС след терапия с изониазид.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Methyl parahydroxybenzoate, water for injections.
6.2. Физико-химични несъвместимости
He са известни.
6.3. Срок на годност
5 (пет) години.
6.4. Специални условия на съхранение
В оригиналната опаковка, на сухо и защитено от светлина място, при температура под 25°С.
Да не се замразява!
Да се съхранява на места, недостъпни за деца!
6.5. Данни за опаковката
Първична опаковка
Ампули от кафяво стъкло I-ви хидролитичен клас по 2 ml - 50 mg. Десет ампули в блистерна опаковка от твърдо ПВХ фолио.
Вторична опаковка
Един или пет блистера в картонена кутия заедно с листовка.
6.6. Специфични предпазни мерки при изхвърляне на използван лекарствен продукт или отпадачни материали от него
Няма специални.
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
СОФАРМА АД, България
1220 София, ул. "Илиенско шосе" N 16, България
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР В РЕГИСТЪРА
20010660
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
18.06.2001 г.
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Февруари 2006 год.
