КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Resirentin 25, 100 150 200 300 mg film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ресирентин 25 mg филмирани таблетки
Resirentin 25 mg film-coated tablets
Ресирентин 100 mg филмирани таблетки
Resirentin 100 mg film - coated tablets
Ресирентин 150 mg филмирани таблетки
Resirentin 150 mg film - coated tablets
Ресирентин 200 mg филмирани таблетки
Resirentin 200 mg film - coated tablets
Ресирентин 300 mg филмирани таблетки
Resirentin 300 mg film - coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Ресирентин 25 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа активно вещество 25 mg кветиапин (quetiapine) (като 28,78 mg кветиапин фумарат). Помощни вещества: 7 mg лактоза монохидрат и 0.0028 mg сънсет жълто FCF (E110).
Ресирентин 100 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа активно вещество 100 mg кветиапин (quetiapine) (като 115,13 mg кветиапин фумарат). Помощно вещество: 28 mg лактоза монохидрат.
Ресирентин 150 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа активно вещество 150 mg кветиапин (quetiapine) (като 172,70 mg кветиапин фумарат). Помощно вещество: 42 mg лактоза монохидрат.
Ресирентин 200 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа активно вещество 200 mg кветиапин (quetiapine) (като 230,27 mg кветиапин фумарат). Помощно вещество: 56 mg лактоза монохидрат.
Ресирентин 300 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа активно вещество 300 mg кветиапин (quetiapine) (като 345,40 mg кветиапин фумарат). Помощно вещество: 84 mg лактоза монохидрат 84 mg.
За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Resirentin 25, 100 150 200 300 mg film-coated tablets/
Филмирани таблетки
Ресирентин 25 mg филмирани таблетки: кръгли, двойно изпъкнали филмирани таблетки с прасковен цвят.
Ресирентин 100 mg филмирани таблетки: кръгли, двойно изпъкнали филмирани таблетки с жълт цвят. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
Ресирентин 150 mg филмирани таблетки: кръгли двойно изпъкнали филмирани таблетки с бледо жълт цвят.
Ресирентин 200 mg филмирани таблетки: кръгли двойно изпъкнали филмирани таблетки с бял цвят. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
Ресирентин 300 mg филмирани таблетки: продълговати двойно изпъкнали филмирани таблетки с бял цвят. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Кветиапин е показан за лечение на:
Шизофрения.
Биполярно разстройство:
- Умерени до тежки манийни епизоди
- Големи депресивни периоди
- Предотвратяване на рецидив от биполярно разстройство,при пациенти, чиито манийни, смесени или депресивни периоди са реагирали на лечение с кветиапин.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Кветиапин може да се приема с или без храна.
Възрастни
За лечение на шизофрения: за лечение на шизофрения кветиапин трябва да се прилага два пъти на ден. Общата дневна доза за първите 4 дни от лечението е 50 (Ден 1), 100 mg (Ден 2), 200 mg (Ден 3) и 300 mg (Ден 4).
След Ден 4 нататък препоръчителната дневна доза е от 300 - 450 mg. Тя може да се коригира в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент в границите от 150 до 750 mg дневно
За лечение на манийни епизоди, асоциирани с биполярно разстройство: кветиапин трябва да се приема два пъти дневно. Общата дневна доза за първите четири дни на лечението е 100 mg
(Ден 1), 200 mg (Ден 2), 300 mg (Ден 3) и 400 mg (Ден 4). Последващо коригиране на дозата до 800 mg дневно до Ден 6 трябва да става чрез увеличаване на дозата с не повече от 200 mg дневно. Дозата може да се коригира в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент в рамките на 200 до 800 mg дневно. Обичайната ефективна доза е в границите на 400 до 800 дневно.
За лечение на депресивни периоди при биполярно разстройство: кветиапин трябва да се приема веднъж дневно преди лягане. Общата дневната доза за първите четири дни на лечението е 50 mg (Ден 1), 100 mg (Ден 2), 200 mg (Ден), 300 mg (Ден 4). Препоръчваната дневна доза е 300 дневно. При клинични проучвания не е наблюдавана допълнителна полза при групата с 600 mg в сравнение с групата с 300 mg (вж. точка 6.1). Отделни пациенти могат да изпитат полза от доза от 600 mg. Дози по - високи от 300 mg трябва да бъдат назначени от лекари, имащи опит в лекуването на биполярно разстройство. При отделни пациенти в случай на проблеми с поносимостта, клиничните проучвания са показали, че може да се обмисли намаление на дозата до минимум от 200 mg.
За предотвратяване на рецидиви при биполяно разстройство: за предотвратяване на манийни,депресивни и смесени епизоди при биполярно разстройство пациентите,които са реагирали на лечението с кветиапин трябва да продължат лечението на същата доза. Дозата може да бъде коригирана в зависимост от клиничния отговор и поносимост на всеки пациент в дозовия диапазон от 300 до 800 mg на ден, разпределена два пъти дневно. Важно е да се използва най - ниската ефективна доза за поддържаща терапия.
Пациенти в напреднала възраст
Както при другите антипсихотици, кветиапин трябва да се използват с повишено внимание, особено през началния период на дозиране. Може да е необходимо бързината на титриране на дозата да се намали, а дневните терапевтични дози да са по-ниски в сравнение с използваните при по-млади пациенти, в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент. Средният плазмен клирънс на кветиапин е редуциран с 30 - 50 % при лица в напреднала възраст в сравнение с по - млади пациенти.
Ефикасността и безопасността не са оценявани при пациенти в над 65 годишна възраст с депресивни епизоди при биполярно рзстройство.
Деца и юноши
Не се препоръчва употребата на кветиапин при деца и юноши под 18 годишна възраст, тъй като няма достатъчно данни, които да подкрепят употребата при тази възрастова група. Наличните данни от проведените плацебо - контролирани клинични проучвания са представени в точки 4.4,4.8,5.1 и 5.2.
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Кветиапин се метаболизира значително от черния дроб. Поради това кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с известно чернодробно увреждане - особено в началния период на дозиране. Лечението на пациенти с чернодробно увреждане трябва да започне с 25 mg, дневно. Дозата трябва да се увеличава с по 25 - 50 mg дневно до достигане на ефективната доза, в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент.
4.3 Противопоказания/Resirentin 25, 100 150 200 300 mg film-coated tablets/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. Едновременото приложение на инхибитори на цитохром Р450 ЗА4, каквито са HIV-протеазните инхибитори, азоловите антимикотици, еритромицин, кларитромицин и нефазодон е противопоказано (вж. точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Деца и юноши (от 10 до 17 годишна възраст)
Не се препоръчва употребата на кветиапин при деца и юноши под 18 годишна възраст поради липсата на данни, които да подкрепят употребата при тази възрастова група. Клинични изпитвания показват, че в допълнение към познатия профил на безопасност установен при възрастни (вж. точка 4.8), определени нежелани реакции настъпват с по - голяма честота при деца и юноши в сравнение с възрастни (увеличен апетит, повишения в серумния пролактин и екстрапирамидални симптоми), а други не са наблюдавани при проучвания с възрастни (повишение на кръвното налягане). Промени в резултатите от изследванията на тироидната функция също са наблюдавани при деца и юноши.
В допълнение, във връзка с безопасността от лечението, може да се отбележи, че дългосрочните въздействия, които имат отношение върху растежа и развитието не са били проучвани за повече от седмици. Дългосрочни въздействия върху когнитивното и поведенческото развитие не са познати.
При плацебо - контролирани клинични изпитвания с деца и юноши, кветиапин се асоциира с увеличена проява на екстрапирамидалните симптоми (ЕПС) в сравнение с плацебо, при пациенти лекувани от шизофрения и биполярна мания (вж. точка 4.8).
Самоубийство/суицидни мисли или клинично влошаване
Депресията при биполярно разстройство е свързана с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийство). Този съществува, до достигане на значима ремисия. Тъй като подобрение може да не настъпи през първите няколко седмици от началото на лечението, пациентите трябва да бъдат под строго наблюдение до появата му. Клиничният опит сочи, че рискът от самоубийство може да нарасне през ранните етапи на възстановителния период.
При клинични изпитвания на пациенти с големи депресивни периоди при биполярно разстройство е наблюдаван повишен риск от събития, свързани със самоубийство при млади пациенти на възраст под 25 години, които са били лекувани с кветиапин, в сравнение с тези, третирани с плацебо (3 % срещу 0% съответно).
Освен това лекарите трябва да имат предвид потенциалния риск от събития, свързани със самоубийство, след внезапно прекъсване на лечението с кветиапин, като отчетат известните рискови фактори на лекуваното заболяване.
Сънливост
Лечението с кветиапин се асоциира със сънливост и сродни симптоми като седация (вж. точка 4.8). При клинични проучвания при лечение на пациенти с биполярна депресия, чувството на сънливост се появява обикновено през първите 3 дни от лечението и е предимно със слаба или умерена интензивност. При пациенти с биполярна депресия, които изпитват сънливост с тежка интензивност може да се наложи по - чест контакт за период от най - малко 2 седмици от появата на чувството на сънливост или до подобряване на симптомите, като може да се обмисли и преустановяване на лечението.
Сърдечно-съдови заболявания
Кветиапин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известно сърдечно -съдово заболяване, мозъчно - съдова болест или други състояния, предразполагащи към хипотония. Кветиапин може да предизвика ортостатична хипотония, особено по време на началния период на титриране на дозата; това се случва по - често при пациенти в напреднала възраст, отколкото при пациенти в по - млада възраст. Следователно трябва да се прецени нуждата от намаляване или по - постепенно титриране на дозата, ако това се случи.
Гърчове
При контролираните клинични изпитвания не е имало разлика в честотата на поява на гърчове между пациентите, лекувани с кветиапин или с плацебо. Както при другите антипсихотици се препоръчва повишено внимание при лечение с кветиапин на пациенти с анамнеза за гърчове (вж. точка 4.8).
Екстрапирамидални симптоми (ЕПС)
При плацебо - контролирани клинични проучвания при възрастни пациенти, кветиапин се свързва с увеличена честотата на екстрапирамидални симптоми (ЕПС) в сравнение с плацебо при пациенти лекувани при големи депресивни периоди при биполярно разстройство (вж. точка 4.8).
Късна дискинезия
Ако се появят признаци или симптоми на късна дискинезия трябва да се обмисли намаляване на дозата или преустановяване на лечението (вж. точка 4.8).
Невролептичен малигнен синдром
Невролептичният малигнен синдром се свързва с лечението с антипсихотици, включително кветиапин (вж. точка 4.8). Клиничните прояви включват хипертермия, променен психичен статус, мускулна ригидност, вегетативна нестабилност и повишена креатинфосфокиназа. В такъв случай приемът на кветиапин трябва да се преустанови и да се започне подходящо лечение.
Тежка неутропения
По време на клинични проучвания с кветиапин нечесто се съобщава за тежка неутропения (неутрофилен брой < 0,5 X 109/L). Повечето случаи на тежка неутропения са наблюдавани няколко месеца след започване на терапията с кветиапин. Няма зависимост от дозата. Пост -маркетинговият опит сочи, че след прекъсване на терапията с кветиапин левкопенията и/или неутропенията е отзвучала. Възможни рискови фактори за неутропенията включват предшестващ малък брой бели кръвни клетки и анамнеза на лекарствено индуцирана неутропения. Приемът на кветиапин трябва да се преустанови при пациенти с брой на неутрофилите < 1,0 X 109/L. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на инфекция, а броят на неутрофилите да се следи (до нарастване над 1,5 X 109/L) (вж. точка 5.1).
Взаимодействия Вижте също точка 4.5.
Съпътстващата употреба на кветиапин с мощен индуктор на чернодробните ензими като карбамазепин и фенитоин значително намалява плазмената концентрация на кветиапин. Това може да повлияе върху ефикасността на терапията с кветиапин. При пациенти, приемащи индуктор на чернодробните ензими, започването на терапия с кветиапин трябва да стане само ако лекуващият лекар прецени, че ползата от кветиапин превишава рискът от отстраняване на индуктора на чернодробните ензими. Важно е всяка промяна в дозата на индуктора да бъде постепенна и ако е необходимо да се замени с не - индуктор (напр. натриев валпроат).
Хипергликемия
Хипергликемия или влошаване на съществуващ диабет са докладвани в при лечение с кветиапин. Подходящо клинично мониториране е желателно при диабетици и пациенти с рискови фактори за развитие на diabetes mellitus (вж. точка 4.8).
Липиди
По време на клинични изпитвания с кветиапин се наблюдава увеличение на триглицеридите и холестерола (вж. точка 4.8). Промените в липидните нива трябва се овладеят по клинично обоснован начин.
Метаболитен риск
Като се имат предвид, наблюдаваните при клиничните проучвания промени в теглото, кръвната захар и липидите, е възможно да настъпи влошаване в профила на метаболитен риск при отделни пациенти, което трябва да се овладее по подходящ клиничен начин (вж. точка 4.8).
Удължаване на QT- интервала
По време на клинични изпитвания и при приложение съобразно кратката характеристика на продукта, приложението на кветиапин не е свързано с персистиращо удължаване на абсолютния QT - интервал. В постмаркетинговия период е съобщено за удължаване на QT -интервала при употребата на кветиапин в терапевтични дози (вж. точка 4.8) и при предозиране (вж. точка 4.9). Кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание и когато е предписан заедно с лекарства, които удължават QT - интервала и съпътстващи невролептици, особено при пациенти в напреднала възраст или такива със синдром на вродено удължаване на QT-интервала, застойна сърдечна недостатъчност, сърдечна хипертрофия, хипокалиемия или хипомагнезиемия (вж. точка 4.5). ,
Реакции на отнемане .
Остри симптоми на отнемане като безсъние, гадене, главоболие, диария, повръщане, замаяност
и раздразнителност са описани след внезапно прекъсване на лечението с кветиапин,
Препоръчва се постепенно спиране на терапията за период от поне една или две седмици (вж. точка 4.8)
Пациенти в напреднала възраст с психоза, свързана с деменция
Кветиапин не е одобрен за лечение на психоза, свързана с деменция.
Приблизително 3-кратно повишен риск от мозъчно - съдови нежелани събития е установен при рандомизирани, плацебо - контролирани проучвания с някои атипични антипсихотици при популация от дементно болни. Механизмът на този повишен риск не е известен . Увеличеният риск не може да бъде изключен за други антипсихотици или други популации пациенти. Кветиапин трябва да се използва внимателно при пациенти с рискови фактори за мозъчен инсулт.
При мета - анализ на атипични антипсихотични лекарствени продукти е съобщено, че пациентите в напреднала възраст с психоза, свързана с деменция, са с повишен риск от смърт в сравнение с плацебо. При две 10 - седмични плацебо - контролирани проучвания с кветиапин в същата популация пациенти (n=710; средна възраст: 83 години интервал 56 - 99 години), честотата на смъртност при пациенти, лекувани с кветиапин е била 5,5 % срещу 3,2 % в групата с плацебо. Пациентите в тези проучвания са починали поради различни причини, съответстващи на очакваните за тази популация. Тези данни не установяват причинно -следствена връзка между лечението с кветиапин и смъртта при пациенти с деменция в напреднала възраст.
Дисфагия
Съобщено е за дисфагия (вж. точка 4.8) при употребата на кветиапин. Кветиапин трябва се използва с повишено внимание при пациенти с риск от аспирационна пневмония.
Лактоза
Таблетките Ресирентин съдържат лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо - галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Допълнителна информация
Данните за кветиапин в комбинация с дивалпроекс или литиум при умерени до тежки манийни епизоди са ограничени, въпреки това комбинирата терапия се понася добре (вж. точки 4.8 и 5.1). Данните сочат адитивен ефект през седмица 3.
Едно от помощните вещества на Ресирентин 25 mg филмирани таблетки, сънсет жълто (ЕИО) може да причини алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
С оглед на действието на кветиапин главно върху централната нервна система. Ресирентин филмирани таблетки трябва да се прилага с повишено внимание в комбинация с други лекарства с централно действие и с алкохол.
Цитохром Р450 (CYP) ЗА4 е ензим, който е първично отговорен за цитохром Р450 медиирания метаболизъм на кветиапин. При проучване за лекарствени взаимодействия на кветиапин при здрави доброволци, едновременното приложение на кветиапин (дозировка от 25 mg) с кетоконазол, CYP ЗА4 инхибитор, е довело до 5 - до 8 - кратно повишение на AUC на кветиапин. Въз основа на това, едновременната употреба на кветиапин с CYP3A4 инхибитори е противопоказана. Също така не се препоръчва консумацията на сок от грейпфрут цо време на лечението с кветиапин.
При проучване с многократно дозиране при пациенти за оценка на фармакокинетиката на кветиапин, прилаган преди и по време на лечение с карбамазепин (известен индуктор на
чернодробните ензими), едновременното приложение на карбамазепин значително е увеличило клирънсът на кветиапин. Това увеличение на клирънса е намалило системната експозиция на кветиапин (измерена чрез AUC) до средно 13 % от експозицията при самостоятелно прилагане на кветиапин, въпреки че при някои пациенти е наблюдаван по-голям ефект. В резултат от това взаимодействие, може да настъпят по-ниски плазмени концентрации, което може да засегне ефикасността на терапията с кветиапин. Едновременното приложение на кветиапин с фенитоин (друг индуктор на микрозомалните ензими) предизва значително повишение на клирънса на кветиапин с приблизително 450 %. При пациенти, получаващи индуктор на чернодробните ензими, започването на терапия с кветиапин може да стане само ако лекарят прецени, че ползата от кветиапин надвищава риска от отстраняване индуктора на чернодробните ензими. Важно е всяка промяна на индуктора да е постепенна и ако е необходимо да се замества с не -индуктор (напр. натриев валпроат) (вж. точка 4.4)
Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значително при едновременно приложение на антидепресантите имипрамин (известен CYP2D6 инхибитор) или флуоксетин (известен CYP ЗА4 и CYP2D6 инхибитор).
Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значително при едновременно приложение с антидепресантите имипрамин (известен CYP 2D6 инхибитор) или флуоксетин (известен CYP ЗА4 и CYP 2D6 инхибитор).
Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значително при едновременно приложение с антипсихотиците рисперидон или халоперидол. Едновременното приложение на кветиапин и тиоридазин е довело до увеличаване на клирънса на кветиапин с приблизително 70 %. Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значително при едновременно приложение с циметидин.
Фармакокинетиката на литий не се променя при едновременното прилагане с кветиапин. Фармакокинетиките на натриев валпроат и кветиапин не се променят в клинично значима степен, когато са прилагани едновременно.
Съответни проучвания за взаимодействие с най - често прилаганите сърдечно - съдови лекарства не са провеждани.
Кветиапин трябва да употребява с повишено внимание при едновременната употреба с лекарствени продукти, които предизвикват електролитен дисбаланс или увеличават QT -интервала.
4.6 Бременност и кърмене
Безопасността и ефикасността на квепиатин по време на бременност при хора не са установени. До момента няма индикации за увреждания при изследвания с животни, въпреки, че не са изследвани възможните ефекти върху феталното око. По тази причина, кветиапин трябва да се използва по време на бременност само ако ползите оправдават потенциалните рискове. След бременности, при които е прилаган кветиапин, са наблюдавани неонатални симптоми на отнемане.
Степента на екскреция на кветиапин в кърмата при човека е неизвестна. Затова е необходимо жените, които кърмят, да се съветват да избягват кърменето по време на приема на кветиапин.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Като се имат предвид действието му предимно върху централната нервната система, кветиапин може да окаже влияние върху дейностите, изискващи концентрация . Поради това пациентите трябва да се съветват да не шофират или работят с машини до изясняване на индивидуалната им чувствителност.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Най - честите Нежелани Лекарствени Реакции (НЛР) при кветиапин са сънливост, замаяност, сухота в устата, лека астения, запек, тахикардия, ортостатична хипотония и диспепсия.
Както и при другите антипсихотици лечението с кветиапин може да се съпровожда от увеличено тегло, синкоп, невролептичен малигнен синдром, левкопения, неутропения и периферни отоци.
Честотите на Нежеланите Лекарствени Реакции, свързани с терапията с кветиапин са поместени по - долу, съобразно формата, препоръчван от Съвета на Международните Организации за Медицински Науки (CIOMS III Работна група; 1995).
Честотите на нежеланите реакции са степенувани както следва:
Много чести (>1/10)
Чести (>1/100 до <1/10)
Нечести (>1/1 000 до <1/100)
Редки (>1/10 000 до <1/1 000)
Много редки (<1/10 000)
с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести: Левкопения1
Нечести: Еозинофилия, Тромбоцитопения
С неизвестна честота:Неутропения1
Нарушения на имунната система
Нечести: Свръхчувствителност
Много редки: Анафилактична реакция6
Нарушения ендокринната система
Чести: Хиперпролактинемия16
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести: Увеличен апетит
Много редки: Захарен диабет1'5> 6
Психични нарушения
Чести: Необичайни сънища и кошмари
Нарушения на нервната система
Много чести: Замаяност 4'17, сомнолентност2'17, главоболие
Чести: Синкоп, екстрапирамидални симптоми '*13
Нечести: Дизартрия, гърч синдром на неспокойните крака, късна дискинезия 1,6
Сърдечни нарушения
Чести: Тахикардия4
Нарушения на очите
Чести: Замъглено зрение
Съдови нарушения
Чести: Ортостатична хипотония
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести: Ринит
Стомашно-чревни нарушения
Много чести: Сухота в устатата
Чести: Запек, диспепсия
Нечести: Дисфагия9
Хепатобилиарни нарушения
Редки: Жълтеница6
Много редки: Хепатит6
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много редки: Ангиоедем6, синдром на Stevens - Johnson 6
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Редки: Приапизъм, галактореа
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много чести: Симптоми на отнемане (прекъсване)1'10
Чести: Лека астения, периферен едем, раздразнителност
Редки: Невролептичен малигнен синдром 1
Изследвания
Много чести:Увеличение в нивата на серумните тригрицериди 11
Увеличение на общия холестерол (предимно LDL холестерола)12
Намаление на HDL холестерола18, покачване на теглото 9
Чести:Увеличение на серумните трансаминази (ALT, AST)3,
Понижен брой на неутрофилите, увеличение на кръвната захар до хипергликемични нива7,
Нечести:Увеличения на гама - GT нивата3,
Намален брой на тромбоцитите 14,
Удължаване на QT интервала 1,13,19
Редки:Повишения на креатин фостокиназата в кръвта 15
(1) Вж. точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба.
(2) Сомнолентност може да се появи в първите две седмици на лечението и обикновено изчезва с продължаване на приема на кветиапин.
(3) Асимптоматично повишаване нивото на серумната трансаминаза (ALT, AST) или гама - GT нива е наблюдавано при някои пациенти, на които е приложен кветиапин. Това увеличение обикновено е обратимо при продължение на лечението с кветиапин.
(4) Както други антипсихотици с алфа - 1 адренергична блокадна активност, кветиапин може да индуцира ортостатична хипотония, свързана със замаяност, тахикардия, а при някои пациенти -синкоп, особено в началния период на титриране на дозата (вж. точка 4.4).
(5) Влошаване на предварително съществуващ диабет е съобщено в много редки случаи.
(6) Изчисляване честотата на тези нежелани реакции е въз основа само на пост -маркетинговите данни.
(7) Стойности на кръвната захар на гладно > 1 mg/dL или след хранене > 200 mgZdL, отчетени поне веднъж.
(8) Увеличение на нивата на дисфагия с кветиапин спрямо плацебо е наблюдавано само в проучванията при биполярна депресия.
(9) Основано на >7% покачване на теглото в сравнение с изходното. Това Се случва главно в първите няколко седмици от лечението при възрастни.
(10) Следните симптоми на отнемане са наблюдавани при клинични изпитвания с плацебо контролирана монотерапия в острата фаза, които оценяват симптомите при прекъсване на лечението: инсомния, гадене, главоболие, диария, повръщане, замаяност и раздразнителност. Честотата на тези реакции намалява значително след първата седмица от прекъсване на терапията.
(11) Триглицериди > 200 mg/dL (> 2,258 mmol/L) (пациенти > 18 годишна възраст) или > 150 mg/dL (пациенти < 18 годишна възраст), отчетени поне веднъж.
(12) Холестерол > 240 mg/dL(> 6,2064 mmol/L) ) (пациенти >18 годишна възраст) или >200 mg/dL (>5,172 mmol/L) (пациенти <18 годишна възраст), отчетен поне веднъж. Повишение в LDL холестерола от> 30 mg/dL (> 0,769 mmol/L) е наблюдавано много често. Средната промяна сред пациентите, при които е било отчетено това повишение е била 41,7 mg/dL (>1,07 mmol/L).
(13) Вижте текста по - долу
(14) Тромбоцити < 100 X 10 9/L, отчетени поне веднъж
(15) Основано на сведения относно нежелани събития от клинични проучвания за повишение на креатин фостокиназата в кръвта, което не е свързано с невролептичен малигнен синдром
(16) Пролактинови нива (пациенти > 18 годишна възраст): >20 μg/L (>869,56 μmol/L) мъже; >30 μg/L (> 1304.34 μmol/L) жени, във всеки един момент.
(17) Може доведе до падания.
(18) HDL холестерол: < 40 mg/dL (1,025 mmol/L) мъже; <50 mg/dL (1,282 mmol/L) жени, във всеки един момент.
(19) Честота на пациенти които имат изменение на QTc интервала от < 450 msec до > 450 с увеличение от > 30 msec.При плацебо - контролирани клинични проучвания средната промяна и честотата на пациенти, с изменение до клинично значимо ниво е сходна между кветиапин и плацебо.
Случаи на увеличение на QT - интервала, вентрикуларна аритмия, внезапна, необяснима смърт, сърдечен арест и torsades de pointes са докладвани много рядко при употребата на невролепици и се считат като прояви на класа лекарства.
При краткосрочни, плацебо - контролирани клинични изпитвания при шизофрения и биполярна мания сумарната честота на екстрапирамидални симптоми е сходна с тази на плацебо (шизофрания: 7,8 % за кветиапин и 8,0 % на плацебо; биполярна мания: 11,2 % за кветиапин и 11,4 % за плацебо). При краткосрочни, плацебо - контролирани клинични изпитвания при биполярна депресия сумарната честота за екстрапирамидални симптоми е 8,9 % за кветиапин, в сравнение с 3,8 % за плацебо, върпеки, че честотата на индивидуалните нежелани събития (като акатизия, екстрапирамидално нарушение, тремор, дискинезия, дистония, безпокойство, неволеви мускулни контракции, психомоторна хиперактивност и мускулна ригидност) като цяло са ниски и не надвишават 4 % при всяка терапевтична група.
Лечението с кветиапин се свързва със слаби дозо-зависими понижения на нивата на тироидните хормоните, особено на общия Т4 и свободния Т4. Намалението на общия и свободния Т4 е максимално в рамките на първите две до четири седмици на лечението, като при продължителна терапия не се наблюдава по-нататъшно намаление. В почти всички случаи при прекратяване на лечението с кветиапин се наблюдавала обратимост на ефекта върху общия и свободния Т4, независимо от продължителността на терапията. По-слабо понижаване на общия ТЗ и 'обратния' ТЗ са били наблюдавани само при по-високи дози. Нивата на TBG (тироксин-свързващ глобулин) са непроменени и като цяло не са наблюдавани реципрочни повишения на TSH и няма индикация кветиапин да причинява клинично значим хипотиреоидизъм.
Деца и юноши (10 до 17 годишна възраст) ,
Същите НЛР като описаните по - горе трябва да се имат предвид при и при деца и юноши.
Таблицата по - долу обобщава НЛР, които може да настъпят с по - висока честота лри
пациенти деца и юноши (10-17 годишна възраст), отколкото при възрастни или НЛР, които не
са били установени при възрастна популация.
Честотите на нежеланите реакции са степенувани както следва:
Много чести (> 1/10)
Чести (>1/100 до <1/10)
Нечести (>1/1 000 до <1/100)
Редки (>1/10 000 до <1/1 000)
Много редки (<1/10 000)
с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Нарушения на метаболизма и храненето
Много чести: Увеличен апетит
Изследвания
Много чести: Повишение на пролактина1, повишение на кръвното налягане2
Нарушения на нервната система
Много чести: Екстрапирамидални симптоми3
Чести: Раздразнителност4
(1) Нива на пролактин (пациенти < 18 годишна възраст): >20 μg/L (>869,56 μmol/L) мъжки пол; > μg/L (>1130,428 μmol/L) женски пол, във всеки един момент.
(2) Въз основа на промени над клинично значим праг (адаптирано според критериите на National Institute of Health) или повишения >20mmHg за систолично или >10 mmHg за диастолично кръвно налягане, във всеки един момент, при две плацебо - контролирани клинични проучвания в остра фаза (3-6 седмици) при деца и юноши.
(3) Виж точка 5.1.
(4) Забележка: честотата съответства на тази, наблюдавана при възрастни, но раздразнителността може да има различни клинични прояви при деца и юноши в сравнение с тези при възрастни.
4.9 Предозиране
Фатален изход е бил съобщен при клинични изпитвания след остро предозиране с 13,6 g и по време на пост - маркетинговия период с ниски дози от 6 g само кветиапин. Независимо от това преживяемост е съобщена след остри предозирания до 30 g.
От пост - маркетинговия опит има много редки съобщения за самостоятелно предозиране на
кветиапин, които са довели до смърт или кома, или QT - удължаване.
Пациенти с предварително съществуващо тежко сърдечно - съдово заболяване вероятно са
изложени на повишен риск от ефектите на предозиране (вж. точка 4.4).
Като цяло, съобщените симптоми и признаци са такива, които се получават в резултат на
засилване на известните фармакологични ефекти на лекарството, т.е.сънливост и седация;
тахикардия и хипотония.
Действия при предозиране
Няма специфичен антидот на квепиатин. В случаи на тежки признаци трябва да се има предвид възможността за участие на множество лекарства, като се препоръчват интензивни грижи включващи установяване и поддържане на проходими дихателни пътища, осигуряване на адекватно кислородно подаване и вентилация и мониториране; и поддържане на сърдечносъдовата система. Тъй като предотвратяването на абсорбция при свъхдоза не е проучено, трябва да се има предвид прилагането на стомашна промивка (след интубиране, ако пациентът е в безсъзнание) и приемът на активен въглен заедно с лаксатив. Внимателният лекарски контрол и наблюдение трябва да бъдат продължени до възстановяването на пациента.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антипсихотици
АТС код: N05AH04
Механизъм на действие
Кветиапин е атипично антипсихотично средство. Кветиапин и активният метаболит в човешката плазма, норкветиапин взаимодействат с широк спектър невротрансмитерни рецептори. Кветиапин и норкветиапин проявяват афинитет към мозъчните серотонинови (5HT2) и допаминови D1 - и D2 - рецептори. Предполага се, че тази комбинация от рецепторен антагонизъм с по - висока селективност към 5HT2 рецептори в сравнение с D2 - рецепторите, допринася за клиничните антипсихотични свойства и слабите екстрапирамидни странични ефекти на кветиапин. В допълнение, норкветиапин има висок афинитет към норепинефриновия транспортер (НЕТ). Кветиапин и норкветиапин имат също така и висок афинитет към хистаминергичните и адренергични си рецептори, с по-нисък афинитет към адренергичните α1 рецептори и серотонин 5НТ1А рецетпори. Кветиапин няма оценим афинитет към холинергичните мускаринови или към бензодиазепиновите рецептори.
Фармакодинамични ефекти
Кветиапин е активен при тестове за антипсихотична активност, като условно рефлекторно избягване. Той също така блокира действието на агонисти на допамина, измерено поведенческо или електрофизиологично и повишава концентрациите на метаболитите на допамина, които са неврохимичен индекс на D2 - рецепторна блокада .
При предклинични тестове, предвиждащи ЕПС, кветиапин се различава от стандартните антипсихотици и има атипичен профил. Кветиапин не причинява свръхчувствителност на D2 -допаминовия рецептор след хронична употреба. Кветиапин предизвиква само слаба каталепсия в дози, ефективно блокиращи допаминовите D2 - рецептори. Кветиапин демонстрира селективност към лимбичната система като блокира деполяризацията на мезолимбичните, но не и на нигростриатусни допамин - съдърващи неврони след хронично приложение. Кветиапин показва минимална способност за причиняване на дистония в сенсибилизирани с халоперидол или при нетретирани с лекарства Cebus маймуни след остро и хронично приложение (вж. точка 4.8).
Клинична ефикасност
При три плацебо - контролирани клинични проучвания при пациенти с шизофрения, които употребяват променящи се дози кветиапин няма разлика между групите, третирани с кветиапин и плацебо по отношение на честотата на ЕПС или едновременна употреба на антихолинергици. Плацебо - контролирано проучване, оценяващо фиксирани дози на кветиапин в диапазона от 75 и 750 mg на ден, не дава доказателство за увеличение на ЕПС или употребата на съпровождащи холинергици.
При четири плацебо - контролирани клинични проучвания, оценяващи дози на кветиапин до 800 mg на ден при лечение на умерени до тежки манийни епизоди, по две като монотерапия и като комбинирана терапия заедно с литий или дивалпроекс, не е имало разлики между третираните с кветиапин и плацебо групи по отношение честотата на ЕПС или съвместната употреба на антихолинергици.
При плацебо - контролирани изпитвания при пациенти в напреднала възраст с психоза, свързана с деменция, честотата от церебро - васкуларни нежелани събития за 100 пациенто -години не е била по - висока при лекуваните с кветиапин пациенти в сравнение с получавалите плацебо.
При лечението на средни до тежки манийни епизоди при две изпитвания като монотерапия, кветиапин демонстрира превъзхождаща ефикасност в сравнение с плацебо за намаляване на
манийните симптоми на 3 - та и 12 - та седмица. Няма данни от дългосрочни изпитвания,които да покажат ефективността на кветиапин за предотвратяване на следващи манийни или депресивни епизоди. Данните за кветиапин в комбинация с дивалпроекс или литий при остри умерени до тежки манийни епизоди на 3 - та и 6 - та седмица са ораничени; независимо от това комбинираната терапия се понася добре. Данните показват адитивен ефект на седмица 3. Второ проучване не показва адитивен ефект на седмица 6.
Средната медианна доза в последната седмица при повлиялите се била приблизително 600 mg на ден и приблизително 85 % от повлиялите се са били в лозовия обхват от 400 до 800 mg на ден.
При четири клинични проучвания, включващи пациенти с депресивни периоди при биполярно I или II разстройство с или без бързо циклиращи епизоди, 51 % от пациентите, лекувани с кветиапин, получават най - малко 50 % подобрение в общия резултат по скалата MADRS на седмица 8 в сравнение с 37 % от пациентите, третирани с плацебо. Антидепресивният ефект е значителен на ден 8 (седмица 1). Наблюдавани са по - малко епизоди на мания, възникнала по време на лечение с кветипин, отколкото с плацебо. При продължително лечение антидепресивният ефект се запазва при пациенти, лекувани с кветиапин (средна продължителност на лечението 30 седмици). Кветиапин е намалил риска от възникване на рецидивиращо разстройство на настроението (манийно или депресивно) с 49 %. Кветиапин превъзхожда плацебо при лечение на симптомите на тревожност, свързани с биполярна депресия, оценено чрез средната промяна от изходно ниво до седмица 8 в общия резултат по скалата HAM-A.
В две проучвания за профилактика на рецидивите, оценяващи кветиапин в комбинация с тимостабилизатори, при пациенти с манийни, депресивни или смесени епизоди комбинацията с кветиапин превъзхожда монотерапията с тимостабилизатори по отношение на удължаване на времето до рецидивиране, на което и да е разстройство на настроението (манийно, смесено или депресивно).Кветиапин е прилаган два пъти дневно в доза от 400 до 800 mg, на ден като комбинирана терапия с литий или валпроат.
В едно дългосрочно проучване (лечение до 2 години) оценяващо предотвратяването на рецидиви при пациенти с манийни, депресивни или смесени епизоди кветиапин превъзхожда плацебо по отношение на удължаване на времето до рецидив (маниен, смесен или депресивен) при пациенти с биполярно I разстройство. Броят на пациенти получили разстройство на настроението е бил 91 (22,5 %) в групата с кветиапин, 208 (51,5 % ) в групата с плацебо и 95 (,1 %) при групата с литий,съответно. При сравняване на продължително лечение с кветиапин спрямо превключване на литий, резултатите показват, че при пациенти, реагирали на лечение с кветиапин, превключването на литий не се асоциира по отношение на удължаване на времето до поява на рецидив, свързан с разстройство на настроението.
Клиничните проучвания показват, че кветиапин е ефективен при шизофрения и мания, когато се дава два пъти дневно, въпреки че кветиапин има фармакокинетичен полуживот от приблизително 7 часа. Това се потвърждава допълнително от данните от позитронно -емисионната томография (ПЕТ), които показват, че при кветиапин окупирането на 5НТ2- и D2-рецепторите продължава до 12 часа. Безопасността и ефикасността на дози над 800 mg дневно не са оценявани.
Дългосрочната ефикасност на кветиапин за предпазване от рецидиви при шизофрения не проверявана в слепи клинични проучвания. В открити проучвания, в които приеманото вещество е известно, при пациенти с шизофрения кветиапин е ефективен при иоддържане на ч клиничното подобряване по време на продължителна терапия при пациенти, Наказали първоначален терапевтичен отговор, което предполага известна дългосрочни ефикасност.
При плацебо - контролирани проучвания при монотерапия при пациенти с първоначален неутрофилен брой > 1,5 X 109/L, честотата на поява на поне един случай с неутрофилен брой < 1,5 X 109/L е 1,72 % при пациенти лекувани с кветиапин, в сравнение с 0,73 % при плацебо. При всички клинични проучвания (плацебо - контролирани, открити - с приемане на известно вещество, при активна сравнителна терапия) пациенти с базален неутрофилен брой > 1,5 X 109/L), честотата на поява на поне един случай с неутрофилен брой < 0,5 X 109/L е 0,21 % при пациенти лекувани с кветиапин и 0 % при плацебо, а честотата на случаи с неутрофилен брой > 0,5 - < 1,0 X 109/L е 0,75 % при пациенти, лекувани с кветиапин и 0,11 % при плацебо.
Деца и юноши (10 до 17 годишна възраст)
Безопасността и ефикасността на кветипин е била изследвана при триседмично плацебо -контролирано проучване при лечение на мания (n= 284 пациенти, от US, възраст 10-17 год.) Около 45 % от популацията от пациенти има като допълнителна диагноза Синдром на Хиперактивност с Дефицит на Вниманието (СХДВ, ADHD). В допълнение е било проведено шестседмично плацебо - контролирано изпитване при лечение на шизофрения (n = 222 пациенти, възраст 13-17 год.). И при двете проучвания са били изключени пациентите, за които се знае, че не са регирали на лечението с кветиапин. Лечението с кветиапин е започнало с доза от 50 mg /ден и е повишено до 100 mg/ден на ден 2; в последствие дозата е титрирана до таргетна доза (мания 400 - 600 mg/ден; шизофрения 400 - 800 mg/ден) чрез увеличения от 100 mg/ден, разпределени два или три пъти дневно.
При проучването при мания разликата между средната промяна от изходно ниво (изчислена по метода на най - малкото отклонение) в общия резултат по скалата YMRS (активно терапия минус плацебо) е била -5,21 за кветиапин в доза от 400 mg/ден и -6,56 за кветиапин в доза от 600 mg/ден. Нивата на реагиралите на лечението (подобрение по YMRS > 50%) са били 64 % за кветиапин в доза от 400 mg/ден, 58% за кветиапин в доза от 600 mg/ден и 37% в плацебо групата
При проучването при шизофрения разликата между средната промяна от изходно ниво (изчислена по метода на най - малкото отклонение) в общия резултат по скалата PANSS (активна терапия минус плацебо) е била -8,16 за кветиапин в доза 400 mg/ден и -9,29 за кветиапин в доза 800 mg/ден. Нито нискодозовия (400 mg/ден), нито високодозовия режим (800 mg/ден) на кветиапин е превъзхождал плацебо по отношение на процента пациенти показали отговор към лечението, определен като > 30% понижение от изходно ниво в общия резултат по скалата PANSS.
Няма налични данни за поддържането/запазването/продължаването на ефекта или предотвратяването на рецидиви при тази група пациенти.
Едно 26 - седмично, открито - с приемане на известно вещество, продължение към проучванията в остра фаза (п = 380 пациенти), с вариращи дози от 400 - 800 mg/ден кветиапин, предоставя допълнителни данни за безопасността. Било е съобщено за повишения в кръвното налягане при деца и юноши, както и за увеличен апетит, екстрапирамидални симптоми (ЕПС) и повишения в серумния пролактин е било съобщавано с по - голяма честота при деца и юноши, отколкото при възрастни пациенти (вж. точки 4.4 и 4.8).
Екстрапирамидални симптоми
При краткосрочно плацебо - контролирано проучване при монотерапия при пациенти в юношеска възраст (13-17 год.) с шизофрения, сумарната честота на екстрапирамидални. симптоми е била 12,9 % за кветиапин и и 5,3 % за плацебо, въпреки че честотата на отделните нежелани събития (например акатизия, тремор, екстрапирамидално нарушение хипокинезия, безпокойство , психомоторна хиперактивност, мускулна ригидност, дискинезия) не е надхвърлила 4,1 % във всяка от групите. При краткосрочно плацебо - контролирано Проучване при монотерапия при пациети - деца и юноши (10-17 годишна възрат) с биполярна мания, сумарната честота на екстрапирамидални симптоми е била 3,6 % за кветиапин и 1,1 % за плацебо. При дългосрочно открито - с приемане на известно вещество, проучване при шизофрения и биполярна мания, сумарната честота от породените от лечението ЕПС е била 10%.
Повишаване на теглото
При краткосрочни клинични проучвания при педиатрични пациенти (10-17) годишна възраст, 17 % от лекуваните с кветиапин пациенти и 2,5 % от пациентите, получавали плацебо са повишили с > 7% теглото си. След като се коригира спрямо нормалния растеж за по-дълъг период, увеличение с най - малко 0,5 стандартно отклонение от изходното ниво на индекса на телесна маса (ИТМ) е било използвано като мярка за клинично значима промяна; 18,3 % от пациентите, лекувани с кветиапин за период от поне седмици са отговорили на този критерий.
Самоубийство/ суицидни мисли или клинично влошаване
При краткосрочни клинични проучвания при педиатрични пациенти с шизофрения, честотата на събитията, свързани със самоубийство е била 1,4% (2/147) за кветиапин и 1,3 % (1/75) за плацебо при пациенти <18 годишна възраст. При краткосрочни клинични проучвания при педиатрични пациенти с биполярна мания, честотата на събитията, свързани със самоубийство е била 1,0 % (2/193) за кветиапин и 0 % (0/90) за плацебо при пациенти <18 годишна възраст.
5.2 Фармакокинетични свойства
Кветиапин се абсорбира добре и се метаболизира в голяма степен след перорално приложение. Бионаличността на кветиапин не се повлиява значимо от приема заедно с храна.Кветиапин се свързва приблизително 83 % с плазмените протеини. Равновесните пикови моларни концентрации на активния метаболит норкветиапин са 35 % от тези, наблюдавани за кветикапин. Фармакокинетиките на кветиапин и норквепиатин са линейни в рамките на одобрения дозов диапазон. Кинетиката на кветиапин не се различава при мъже и жени. Средният клирънс на кветиапин при пациенти в напреднала възраст е приблизително с 30 % до 50 % по-нисък от този при лица на възраст между 18 и 65 години.
Средният плазмен клирънс на кветиапин се намалява с приблизително с 25 % при лица с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min/1.73m2), но индивидуалните стойности на клирънса са в граници при нормални лица. Средната моларна дозова фракция на свободния кветиапин и активния човешки плазмен метаболит норкветиапин е < 5 %, екскретирани в урината.
Кветиапин се метаболизра в голяма степен от черния дроб, като на изходното съединение се падат по - малко от 5 % от непроменения лекарство - свързван материал в урината или фекалиите след приложение на радио - белязан кветиапин. Приблизително 73 % от радиоактивността се екскретира с урината и 21 % с фекалиите. Средният плазмен клирънс на кветиапин намалява приблизително с 25 % при лица с установено чернодробно увреждане (стабилна алкохолна цироза). Тъй като кветиапин се метаболизира в голяма степен от черния дроб, се очакват увеличени плазмени нива при популации с чернодробно увреждане. При такива пациенти може да се наложи коригиране на дозата (вж. точка 4.2). Проучванията in vitro са установили, че CYP3A4 е основният ензим, отговорен за цитохром Р450 медиирания метаболизъм на кветиапин.
Норкветиапин се формира главно и елиминира чрез CYP3A4.
слаби инхибитори на активността на човешките цитохром Р450 1А2,2С9, 2С19, 2D6 и ЗА4. In vitro CYP инхибиране се наблюдава само в концентрации поне 5 до 50 пъти по-високи от тези, наблюдавани при дозов интервал от 300 до 800 mg/ ден при хора. Въз основа на тези in vitro
резултати, малко вероятно е едновременното приложение на кветиапин с други лекарства да доведе до клинично значимо лекарствено инхибиране на цитохром Р450 медиирания метаболизъм на другото лекарство. От проучвания при животни се показва, че квепиатин може да индуцира цитохром Р450 ензимите. Въпреки това при проучване за специфични лекарствени взаимодействия при психотични пациенти, не е установено нарастване на активността на цитохром Р450 след прием на кветиапин.
Деца и юноши (10 до 17 годишна възраст)
Фармакокинетичните данни са били изследвани при 9 деца на възраст 10-12 години и 12 юноши, на които е провеждано лечение с назначена равновесна доза от 400 mg кветиапин два пъти дневно. При равновесно състояние, дозо - нормализираните плазмени нива на изходното съединение кветиапин, при деца и юноши (10-17 годишна възраст) като цяло са били подобни на тези при възрастни, въпреки че Cmax при деца се намира в по -високия край на диапазона, наблюдаван при възрастни. AUC и Cmax на активния метаболит норкветиапин са били по - високи с приблизително 62 % и 42 % съответно, при деца (10 -12 години) и 28 % и 14 % съответно, при юноши (13 - 17 години), в сравнение с възрастни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Няма данни за генотоксичност в серии от in vitro и in vivo проучвания за генотоксичност. При лабораторни животни, изложени на клинично значими нива на експозиция, са наблюдавани следните отклонения, които все още не са потвърдени в дългосрочно клинично проучване: При плъхове е наблюдавано отлагане на пигмент в щитовидната жлеза; при маймуни cynomolgus - хипертрофия на тироидните фоликуларни клетки, понижаване на плазмените Тз нива, понижаване концентрацията на хемоглобина и понижен брой на червените и бели кръвни клетки; при кучета - помътняване на лещата и катаракти.
Въз основа на тези находки ползите от лечението с квепиатин трябва да се преценят спрямо рисковете за безопасността на пациента.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Сърцевина:
Хипромелоза
Калциев хидроген фосфат дихидрат
Лактозен монохидрат
Царевично нишесте
Натриев нишестен гликолат (тип А)
Магнезиев стеарат
Микрокристална целулоза
Талк
Колоидален силициев диоксид
Обвивка:
Ресирентин 25 mg филмирани таблетки: Opadry розово 02В34304 (червен железен оксид (Е172), жълт железен оксид (Е 172), хипромелоза, титаниев диоксид, макрогол 400, сънсет жълто FCF (E110)).
Ресирентин 100 mg филмирани таблетки: Opadry жълто 02В396 (жълт железен оксид (Е172), хипромелоза, титаниев диоксид, макрогол 400).
Ресирентин 150 mg филмирани таблетки: Opadry жълто 02В396 (жълт железен оксид (E172), хипромелоза, титаниев диоксид, макрогол 400) и Opadry жълто 20А28735 (хидроксипропил целулоза, хипромелоза, титаниев диоксид, талк).
Ресирентин 200 mg и 300 mg филмирани таблетки: Opadry бяло 20А28735 (хидроксипропил целулоза, хипромелоза, титаниев диоксид, талк).
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални предпазни мерки при съхранение
Да се съхранява в оригиналната опаковка.
6.5 Данни за опаковката
PVC/Al блистери
Опаковки:
Ресирентин 25 mg, 100 mg, 150 mg, 200 mg и 300 mg филмирани таблетки: 30 или 60 филмирани таблетки (в блистер по 10).
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
V12Kft. 2051, Biatrobägy Viadukt u. 12. Унгария
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
03/2010 /
