Renovia 20 tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/Реновиа
Original PDF
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Renovia 20 tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
1. Търговско име на лекарствения плодукт
Renovia® 20 mg film-coated tablets
Реновиа® 20 mg филмирани таблетки
2. Количествен и качествен състав
Една таблетка Renovia® 20 mg съдържа 20 mg лерканидипинов хидрохлорид (lercanidipine hydrochloride), което е еквивалентно на 18.8 mg лерканидипин (lercanidipine).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. Лекарствена форма/Renovia 20 tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
Филмирана таблетка.
Розова, кръгла, биконвексна таблетка, с делителна черта от едната страна.
4. Клинични данни
4.1 Терапевтични показания
Renovia® 20 mg е показан за лечение на лека до умерена есенциална хипертония.
4.2 Дозировка и начин на употреба
Препоръчителната доза е 10 mg перорално един път дневно, поне 15 минути преди хранене. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да се увеличи до 20 mg.
Дозата трябва да се титрира постепенно, защото понякога за да се прояви максималният антихипертензивен ефект са необходими около 2 седмици.
При някои пациенти, при които не се постига задоволителен контрол от монотерапия с антихипертензивно лекарство, може да има благоприятен ефект прибавянето на бета-блокер (atenolol), диуретик (hydrochlorothiazide) или инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (captopril или enalapril).
Тъй като кривата доза-отговор е стръмна с плато при дози между 20-30 mg, не се очаква по-добра ефективност при по-високи дози, но нежеланите лекарствени реакции могат да се увеличат.
Приложение в напреднала възраст:
Въпреки че според фармакокинетичните данни и клиничният опит не се налага прецизиране на дозата в напреднала възраст, при започване на лечението при тези пациенти е необходимо особено внимание.
Приложение при деца:
Тъй като липсва клиничен опит с пациенти под възраст 18 години, приложението при деца за момента не се препоръчва.
Приложение при нарушена бъбречна и чернодробна функция:
Необходимо е особено внимание при започване на лечението при пациенти с леко или умерено нарушена бъбречна и чернодробна функция. Въпреки че тези пациенти може да понасят обичайната препоръчителна доза, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да се осъществява внимателно. Антихипертензивният ефект може да се усили при пациенти с нарушена чернодробна функция и следователно е необходимо коригиране на дозата.
Лерканидипин не се препоръчва за приложение при пациенти с тежко нарушена чернодробна функция и при пациенти с тежко нарушена бъбречна функция (скорост на гломерулна филтрация, GFR<30 ml/min).
4.3 Противопоказания/Renovia 20 tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
• свръхчувствителност към лекарственото вещество лерканидипин, към някой от другите дихидропиридини или към някое от помощните вещества;
• бременност и кърмене (вж. т. 4.6.);
• жени при възможност за забременяване, освен ако не се прилага ефективна контрацепция;
• обструкция на изхода на лявата камера;
• нелекувана застойна сърдечна недостатъчност;
• нестабилна ангина пекторис;
• тежко нарушена бъбречна или чернодробна функция;
• до един месец след инфаркт на миокарда;
• едновременно приложение на:
- силни инхибитори на CYP3A4 (вж. т. 4.5);
- циклоспорин (вж. т. 4.5);
- сок от грейпфрут (вж. т. 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Необходимо е особено внимание при приложението на лерканидипин при пациенти със синдром на болния синусов възел (ако не е налице in situ пейсмейкър). Въпреки че хемодинамичните контролирани изпитвания не демонстрират нарушение на камерната функция, необходимо е внимание при пациенти с левокамерна дисфункция. Предполага се, че някои краткодействащи дихидропиридини могат да бъдат свързани с повишен сърдечно-съдов риск при пациенти с исхемична болест на сърцето. Въпреки че лерканидипин е дългодействащ дихидропиридин, при тези пациенти е необходимо внимание.
Някои дихидропиридини рядко могат да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. Много рядко при пациенти с предшестваща ангина пекторис може да се проявят увеличение на честотата, продължителността и тежестта на стенокардиите пристъпи. Могат да се наблюдават изолирани случаи на инфаркт на миокарда (вж. 4.8).
Приложение при нарушена бъбречна или чернодробна функция: При започване на лечението при пациенти с леко до умерено нарушена бъбречна или чернодробна функция е необходимо особено внимание. Въпреки че тези пациенти може да понасят обичайната препоръчителна доза, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да се осъществява внимателно. Антихипертензивният ефект може да се усили при пациенти с нарушена чернодробна функция и следователно е необходимо коригиране на дозата.
Лерканидипин не се препоръчва за приложение при пациенти с тежко нарушена чернодробна функция и при пациенти с тежко нарушена бъбречна функция (скорост на гломерулна филтрация, GFR<30 ml/min).
Алкохолът трябва да се избягва, тъй като той може да усили ефекта на вазодилатативни антихипертензивни лекарства (вж. 4.5).
Индукторите на CYP3A4, като антиконвулсанти (напр. phenytoin, carbamazepine) и rifampicin могат да намалят плазмените нива на лерканидипин и това да доведе до по-ниска ефективност на лерканидипин, в сравнение с очакваната.
Една таблетка съдържа 60 mg lactose и поради това не трябва да се прилага при пациенти с Lapp лактазна недостатъчност, галактоземия или малабсорбционен синдром на глюкоза/галактоза.
4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия
Лерканидипин се метаболизира от ензима CYP3A4 и поради това едновременното приожение на инхибитори и индуктори на CYP3A4 могат да повлияят метаболизма и елиминирането на лерканидипин.
Трябва да се избягва едновременното назначение на Renovia® 20 с инхибитори на CYP3A4 (напр. ketoconazole, itraconazole, ritonavir, erythromycin, troleandomycin (вж 4.3).
Изпитване за взаимодействие със силен инхибитор на CYP3A4, ketoconazole, показва значително повишение на плазмените нива на lercanidipinbe (15 пъти повишение на площта под кривата AUC и 8 пъти повишение на максималната плазмена концентрация Стах за еутомера S-лерканидипин).
Cyclosporin и лерканидипин не трябва да се прилагат едновременно (вж. 4.3).
При едновременно приложение се наблюдават повишени плазмени нива както на лерканидипин, така и на cyclosporin. Проучване при млади здрави доброволци показва, че ако cyclosporin се прилага 3 часа след прием на лерканидипин, плазмените нива на лерканидипин не се променят, докато AUC на cyclosporin се повишават с 27%. Едновременното приложение обаче на лерканидипин с cyclosporin води до 3 пъти увеличение на плазмените нива на лерканидипин и 21 % увеличение на AUC на cyclosporin.
Лерканидипин не трябва да се приема със сок от грейпфрут (вж. 4.3).
Подобно на други дихидропиридини, lercaniipine е чувствителен към инхибиране на метаболизма от сок от грейпфрут с последващо повишение на системната му бионаличност и с усилване на хипотензивния ефект.
При едновременно приложение на 20 mg лерканидипин с перорален прием на midazolam от доброволци в напреднала възраст, абсорбцията на лерканидипин се увеличава (с около 40 %) и скоростта на абсорбцията намалява (Тmах намалява от 1.75 до 3 часа). Концентрациите на midazolam остават непроменени.
Необходимо е внимание при едновременното назначение на Renovia® 20 с други субстрати на CYP3A4, като terfenadine, astemizole, антиаритмици клас III, amiodarone, quinidine.
Едновременното приложение на Renovia® 20 с индуктори на CYP3A4 като антиконвулсанти (напр. phenytoin, carbamazepine) и rifampicin трябва да се осъществява внимателно тъй като антихипертензивния ефект може да бъде намален и кръвното налягане трябва да се измерва по-често от обичайното.
При едновременно приложение на лерканидипин с metoprolol, бета-блокер който се елиминира главно чрез черния дроб, бионаличността на metoprolol не се променя, докато бионаличността на лерканидипин намалява с 50 %. Този ефект може да се дължи на намаление на чернодробния кръвоток, причинен от бета-блокера, и поради това може да се прояви и при други лекарства от тази група. Следователно лерканидипин може безопасно да се прилага заедно с бета-блокери, като е необходимо коригиране на дозата.
Проучване за взаимодействие с fluoxetine (инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4), проведено при доброволци на възраст 65 ± 7 години (средно ± стандартно отклонение), не показва клинично значими промени във фармакокинетиката на лерканидипин.
Едновременното приложение на 800 mg cimetidine дневно не води до значителни промени в плазмените концентрации на лерканидипин. При по-високи дози обаче е необходимо внимание, тъй като може да се увеличат бионаличността и да се усили хипотензивният ефект на лерканидипин.
Едновременното приложение на 20 mg лерканидипин при пациенти на продължителна терапия с β-methyldigoxin не демонстрира фармакокинетични взаимодействия. Здрави доброволци, лекувани с digoxin след приложение 20 mg лерканидипин на гладно, показва средно увеличение на Сmах на digoxin с 33%, докато AUC и бъбречният клирънс не се променят сигнификантно. Пациенти с придружаващо лечение с digoxin трябва внимателно клинично да се проследяват за белези на дигиталисова интоксикация.
При едновременно многократно приложение на 20 mg лерканидипин с 40 mg simvastatin, AUC на лерканидипин не се променя сигнификантно, докато AUC на simvastatin се увеличава с 56%, а на активният му метаболит B-hydroxyacid - с 28%. Не се очаква тези промени да имат клинично значение. Не се очаква взаимодействие когато лерканидипин се приема сутрин, a simvastatin се прилага вечер, както се препоръчва за такъв тип лекарство.
Едновременното приложение на 20 mg лерканидипин на гладно при здрави доброволци не променят фармакокинетиката на warfarin.
Лерканидипин може да бъде безопасно прилагана с диуретици и АСЕ-инхибитори.
Алкохол трябва да се избягва, тъй като може да усили ефекта на вазодилатативните антихипертензивни лекарства (вж. 4.4).
4.6 Бременност и кърмене
Данните за лерканидипин не показват доказателства за тератогенен ефект при плъхове и зайци и репродуктивността при плъхове не се нарушава. Независимо от това, поради липса на клиничен опит с лерканидипин при бременни и кърмачки, а също така и поради тератогенния ефект на други дихидропиридини при животни, Renovia® 20 не трябва да се прилага по време на бременност или при жени при възможност за забременяване освен ако не се прилага ефективна контрацепция.
Поради високата липофилност на лерканидипин може да се очаква излъчване в кърмата. Ето защо не трябва да се прилага при кърмене.
4.7 Ефект върху способността за шофиране и работа с машини
Клиничният опит показва, че лерканидипин не нарушава способността на пациента за шофиране и работа с машини, Въпреки това е необходимо внимание, защото понякога може да възникнат замаяност, астения, умора и рядко сомнолентност.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Renovia 20 tabl. film 20 mg x 7; x 14; x 28; x 35; x 42; x 50; x 56; x 98; x 100/
Нежелани реакции се появяват при около 1,8 % от лекуваните пациенти.
Таблицата показва честотата на нежеланите лекарствени, с поне вероятна причинно-следствена връзка, според MedDRA класификация по органи и системи и подредени по честота (нечести, редки).
Както е показано в таблицата, най-често срещаните нежелани лекарствени реакции, съобщени от контролирани клинични проучвания са главоболие, замаяност, периферен оток, тахикардия, сърцебиене, зачервяване, като всяка от тях се проявява в по-малко от 1% от пациентите.
| MedDRA System Organ Class | Честота | Препоръчителни термини |
| Нарушения на имунната система | Много редки (<1/10 000) | свръхчувствителност |
| Психични нарушения | Редки (>1/10 000 <1/1000) | сомнолентност |
| Нарушения на нервната система | Нечести (> 1/1000 < 1/100) | главоболие; замаяност |
| Сърдечни нарушения | Редки (>1/10 000 < 1/1000) Нечести (>1/1000 <1/100) |
ангина пекторис, тахикардия, палпитации |
| Съдови нарушения | Нечести (> 1/1000 < 1/100) Много редки (<1/10 000) |
зачервяване синкоп |
| Стомашно-чревни нарушения | Редки (>1/10 000 < 1/1000) | гадене, диспепсия, диария, абдоминална болка, повръщане |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Редки (>1/10 000 <1/1000) | обрив |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Редки (>1/10 000 < 1/1000) | миалгия |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Редки (>1/10 000 <1/1000) | полиурия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нечести (> 1/1000 < 1/100) Редки (>1/10 000 <1/1000) |
периферен отток астения; умора |
Постмаркетингови спонтанни съобщения информират за много редки (< 1/10,000) нежелани ефекти: гингивална хипертрофия, обратими повишение на чернодробните трансаминази, хипотония, често уриниране и гръдна болка.
Някои дихидропиридини могат рядко да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. Много рядко при пациенти с предшестваща ангина пекторис може да се увеличи честотата, продължителността или тежестта на стенокардиите пристъпи. Може да се наблюдават изолирани случаи на миокарден инфаркт.
Лерканидипин не повлиява кръвната захар или серумните липидни нива.
4.9 Предозиране
В постмаркетингови проучвания има съобщения за два случая на предозиране (съответно 150 mg и 280 mg лерканидипин, приложени с цел опит за самоубийство).
| Доза | Признаци/Симптоми | Предприети мерки | Изход |
| 150 mg + неопределено количество алкохол | Сънливост | Стомашна промивка Активен въглен |
Възстановяване |
| 280 mg + 5.6 mg моксонидин | Кардиогеге шок Тежка миокардна исхемия Лека бъбречна недостатъчност |
Високи дози катехоламини Фуроземид Дигиталис Парентерални плазмени заместители |
Възстановяване |
| 800 mg | Повръщане Хипотония |
Активен въглен Очистителни Допамин i.v. |
Възстановяване |
Подобно на другите дихидропиридини, може да се очаква, че предозирането ще доведе до прекомерна периферна вазодилатация със значителна хипотония и рефлекторна тахикардия. В случай на тежка хипотония, брадикардия и загуба на съзнание, трябва да се приложи поддържащо сърдечно-съдово лечение и интравенозно приложение на атропин за брадикардията.
Поради продължителният фармакологичен ефект на лерканидипин, много в важно сърдечно-съдовата система да се мониторира в продължение поне на 24 часа. Няма информация за ползата от диализата. Тъй като лекарството е високолипофилно, много е вероятно плазмените нива да не са показателни за продължителността на рисковия период и диализата може да не е ефективна.
5. Фармакологични данни
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: селективни блокери на калциевите канали с главно съдови ефекти
АТС код: С08СА13
Лерканидипин е калциев антагонист от групата на дихидропиридините и инхибира трансмембранния инфлукс на калций в сърцето и в гладките мускули. Механизмът на неговото антихипертензивно действие се дължи на директен релаксиращ ефект върху съдовата гладка мускулатура и по този начин понижава общото периферно съпротивление. Независимо от краткото му плазмено време на полуживот, лерканидипин притежава продължително антихипертензивно действие и е лишен от отрицателен инотропен ефект поради на високата съдова Селективност.
Тъй като лерканидипин води до вазодилатацията с постепенно начало, остра хипотония и рефлекторна тахикардия се наблюдават рядко при хипертоници.
Подобно на другите асиметрични 1,4-дихидропиридини, антихипертензивното действие на лерканидипин се дължи главно на S - енантиомера.
В допълнение към клиничните проучвания за подкрепа на терапевтичните показания, са проведени и допълнителни малки неконтролирани, но рандомизирани проучвания s пациенти с тежка хипертония (средно ± SD диастолно артериално налягане 114.5 ± 3.7 mmHg) доказват, че кръвното налягане се нормализира в 40 % от 25-те от пациента при приложение на 20 mg еднократно дневно и в 56 % от 25-те пациента при приложение на 10 mg лерканидипин два пъти дневно. В двойно-сляпо, рандомизирано контролирано проучване спрямо плацебо при пациенти с изолирана систолна хипертония, лерканидипин е ефективен за понижаване на систолното артериално налягане от начални стойности 172.6±5.6 mmHg до 140.2 ± 8.7 mmHg.
5.2 Фармакокинетични свойства
Лерканидипин с резорбира напълно след перорално приложение на 10-20 mg и достиха максилални плазмени нива, съответно 3.30 ng/ml ± 2.09 s.d. и 7.66 ng/ml ± 5.90 s.d., 1.5-3 часа след приложението.
Двата енантиомера на лерканидипин имат подобен профил по отношение на плазмените нива: еднакво време за достигане на максимални плазмени концентрции, максималните плазмени концентрации и AUC са средно 1.2 пъти по-високи за S-енантиомера, времето на полуживот на двата енантиомера е твърде сходно. Не се наблюдава in vivo интерконверсия на двата енантиомера.
Поради високият first-pass метаболизъм, абсолютната бионаличност на Renovia® 20 след перорално приложение при пациенти по време на хранене е около 10 %, въпреки че намалява с около 1/3 при здрави доброволци, приложена на гладно.
Бионаличността на лерканидипин при перорално приложение се увеличава 4 пъти, ако се приеме до 2 часа след консумация на храна, богата на мазнини. Следователно лерканидипин трябва да се приема преди хранене.
Разпределението от плазмата към тъканите и органите е бързо и пълно.
Степента на свързване на лерканидипин с плазмените протеини надвишава 98%. Тъй като пациентите с тежка бъбречна и тежка чернодробна недостатъчност имат понижени нива на плазмените протеини, може да се повиши свободната фракция на лекарството.
Лерканидипин се метаболизира в голяма степен от СУРЗА4,като в урината и фецеса не се открива непромененото вещество. Превръща се предимно в неактивни метаболити и приблизително 50% от дозата се излъчва с урината.
Опити in vitro с човешки чернодробни микрозоми показват, че лерканидипин в известна степен инхибира CYP3A4 и CYP2D6 в концентрации съответно 160 пъти и 40 пъти по-високи от тези, при максимална плазмена концентрация след приложение на 20 mg.
Освен това проучванията за взаимодействия при хората показват, че лерканидипин не променя плазмените нива на midazolam, типичен субстрат на CYP3A4 или на metorpolol, типичен субстрат на CYP2D6. Следователно в терапевтични дози не се очаква лерканидипин да инхибира биотрансформацията на лекарства, метаболизирани от CYP3A4 и CYP2D6.
Елиминирането се осъществява главно чрез биотрансформация.
Средното време на полуживот възлиза на 8-10 часа, а терапевтичната активност продължава 24 часа поради високата степен на свързване с липидната мембрана. При многократно приложение не се наблюдава акумулация.
Пероралното приложение на лерканидипин води до плазмени нива на лерканидипин, които не са правопропорционални на дозата (нелинеарна кинетика). След приложение на 10, 20 или 40 mg, съотношението между максималните плазмени концентрации е 1:3:8, а съотношението между площта под кривата плазмена концентрация - време е 1:4:18, което предполага прогресивно насищане на first-pass метаболизма. Следователно наличността нараства с увеличаването на дозата.
При пациенти в напреднала възраст, пациенти с леко до умерено нарушена бъбречна функция или с леко до умерено нарушена чернодробна функция, фармакокинетичното поведение на лерканидипин е било сходно с наблюдаваното при общата популация от пациенти. Пациенти с тежки бъбречни нарушения или пациенти, зависими от диализа, показват по-високи нива (приблизително 70%) на лекарството. При пациенти с умерено до тежко нарушена чернодробна функция има вероятност системната бионаличност на лерканидипин да се увеличи, тъй като по принцип лекарството се метаболизира в голяма степен в черния дроб.
5.3 Предклинични данни за поносимост
Фармакологичните изследвания за безопасността при животни не показват повлияване на автономната нервна система, централната нервна система или стомашно-чревната дейност при антихипертензивни дози.
Съответните ефекти, наблюдавани при продължителни проучвания при плъхове и кучета, са свързани пряко или косвено с известните ефекти на високи дози калциеви антагонисти и се дължат предимно на прекомерно голяма фармакодинамична активност.
Лерканидипин не е генотоксичен и не показва данни за карциногенен риск.
Фертлитетът и общото репродуктивно поведение при плъховете не се повлияват от лечението с лерканидипин.
Няма данни за тератогенен ефект при плъхове и зайци; въпреки това при плъхове, лерканидипин във високи дози предизвиква пре- и постимплантационни загуби и забавяне на феталното развитие.
Когато лерканидипин се прилага във високи дози (12 mg/kg/ден) по време на раждане, води до дистокия.
Разпределението на лерканидипин и/или неговите метаболити в бременни животни и излъчването му в кърмата им не е изследвано.
Метаболитите не са изследвани поотделно в токсикологични изследвания.
6. Фармацевтични свойства
6.1 Списък на помощните вещества
Сърцевина на таблетката:
Лактоза монохидрат
Микрокристална целулоза
Натриев нишестен гликолат
Повидон К З0
Магнезиев стеарат
Филмирано покритие:
Хипромелоза
Талк
Титанов диоксид (Е171)
Макрогол 6000
Железен оксид (Е172)
6.2 Несъвместимости
Не са известни.
6.3 Срок на годност
3 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в оригиналната опаковка!
6.5 Данни за опаковката
Алуминиев/непрозрачен PVC блистер.
Опаковки от 7, 14, 28, 35, 42, 50, 56, 60, 90, 98 и 100 таблетки.* Болнична опаковка от 280 (10x28) таблетки.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. Притежател на разрешението за употреба
Berlin-Chemie AG (MENARINI GROUP) Glienicker Weg 125 12489 Berlin Германия
8. Номер на разрешението за употреба
20050450/29.08.2005
9. Дата на първото разрешаване/подновяване на разрешението употреба
29.08.2005
10. Дата на актуализиране на текста
Март, 2010 г.
* Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба "
