КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Ranitidine Sopharma sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
RANITIDINE SOPHARMA 25 mg/ml solution for injection
РАНИТИДИH СОФАРМА 25 mg/ml инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка ампула от 2 ml съдържа активно вещество ранитидинов хидрохлорид. еквивалентно на ранитидин (ranitidine) 50 mg.
Помощни вещества : метил парахидроксибензоат, пропил парахидроксибензоат и др. За пълния списък на помощните вещества виж т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ranitidine Sopharma sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
Инжекционен разтвор.
Прозрачен, безцветен до бледожълт разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Възрастни:
Ранитидин Софарма инжекционен разтвор е показан за лечение на язва на дванадесетопръстника, доброкачествена язва на стомаха, постоперативна язва, езофагиален рефлукс, синдром на Zollinger-Ellison и на следните състояния, при които е необходимо намаляване на стомашната секреция и производството на солна киселина:
- Профилактика на стомашно-чревен кръвоизлив, предизвикан от стрес-улкус при тежко
болни пациенти;
- Профилактика на рецидивиращи кръвоизливи при пациенти с кървяща пептична язва;
- Преди обща анестезия при пациенти, които са с риск от синдром на Mendelson, особено при пациентки по време на раждане.
Деца (6 месеца до 18 години):
Ранитидин Софарма инжекционен разтвор е показан за:
- краткосрочно лечение на пептична язва;
- лечение на гастро-езофагеален рефлукс, включително рефлукс-езофагит и симптоматично облекчаване на гастро-езофагеална рефлуксна болест.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ранитидин Софарма инжекционен разтвор може да се прилага като бавна (над 2 минути) интравенозна инжекция от 50 mg на всеки 6-8 часа или интрамускулно.
За профилактика на рецидивиращи гастро-интестинални хеморагии при пациенти спептични язви в критично състояние
Под формата на болус-инжекция се въвеждат 50 mg (2 ml) бавно интравенозно, послеДвано отинтравенозна инфузия с перфузор със скорост 0,125 - 0,25 mg/kg/h до възсгановяване приема на храна перорално.
За профилактика на гастроинтестинални хеморагии при тежко болни пациенти със стресови язви
Начална доза от 50 mg интравенозно бавно, последвано от инфузия с перфузор със скорост 0,125 - 0,25 mg/kg/h до възстановяване приема на храна перорално. При риск от възобновяване на симптомите може да се започне терапия с Ранитидин Софарма таблетки 150 mg два пъти дневно.
За профилактика на синдрома на Mendelson
Препоръчва се интрамускулно или бавно интравенозно приложение на 50 mg инжекционен разтвор, 45 до 60 минути преди въвеждането в обща анестезия.
Кърмачета/деца (6 месеца до 11 години)
Вижге точка 5.2 Фармакокинетични свойства - специални групи пациенти.
Ранитидин Софарма инжекционен разтвор може да се прилага като бавна (над 2 минути) интравенозна в максимална концентрация до 50 mg на всеки 6-8 часа
Лечение на пептична язва в острия период и гастро-езофагеален рефлукс
Интравенозна терапия при деца с пептична язва се препоръчва само ако не е възможно перорално приложение.
За лечение на пептична язва в острия период и гастро-езофагеален рефлукс при педиатрични пациенти Ранитидин Софарма инжекционен разтвор може да се прилага в дозировка, която е ефикасна при тези заболявания при възрастни и е ефикасна за потискане на производството на солна киселина при тежко болни деца. Началната доза (2 mg/kg или 2,5 mg/kg. максимално 50 mg) може да се приложи като бавна интравенозна инфузия за период до 10 минути или инжекция, последвана от вливане на 3 ml физиологичен разтвор за период до 5 минути или след разреждане с физиологичен разтвор до 20 ml. Поддържане на рН > 4,0 може да се постигне чрез интермитентна инфузия на 1,5 mg/kg на всеки 6 до 8 часа. Алтернативно, лечението може да продължи чрез прилагане на доза от 0,45 mg/kg, последвано от продължителна инфузия на 0,15 mg/kg/h
Профилактика на стрес-улкус при тежко болни пациенти
Препоръчителната доза за профилактика на стрес-улкус е I mg/kg (максимално 50 mg) на всеки 6 до 8 часа.
Алтернативно лечение може да бъде непрекъснато чрез прилагане на 125-250 mcg/kg/h под формата на продължителна инфузия.
Новородени (под 1 месец)
Виж точка 5.2 Фармакокинетични свойства - специални групи пациенти.
Пациенти над 65-годишна възраст: 25 mg дневно интравенозно или интрамускулно.
Пациенти с бъбречна недостатъчност
Препоръчителната дневна доза при пациенти с креатининов клирънс < 50 ml/min е 25 mgинтравенозно или интрамускулно. При хемодиализа се редуцира нивото на циркулиращия ранитидин, поради което той се прилага в края на диализата.
Пациенти с чернодробна дисфункция (компенсирана цироза)
Не се налага корекция на дозировката.
Начин на приложение: интрамускулно или интравенозно.
Ранитидин инжекционен разтвор е съвместим със следните инфузионни разтвори: 0,9% разтвор на натриев хлорид, 5% декстроза, разтвор на 0,18% натриев хлорид и 4% декстроза, 4,2%^: разтвор на натриев бикарбонат; разтвор на Хартман.
Интрамускулно: по 50 mg (2 ml) на всеки 6 до 8 часа.
Интравенозно под формата на болус-инжекции: 50 mg (2 ml) от инжекционния разтвор се разрежда с физиологичен разтвор до обем 20 ml и се въвежда бавно в продължение на 2 min .
Инфузионно: Инжекционният разтвор се разрежда с 5% разтвор на декстроза или други съвместими разтвори и се въвежда интравенозно капково, със скорост 25 mg/h в продължение на 2 часа. При необходимост се провеждат повторни въвеждания на интерпали от 6 до 8 часа. Максималната дневна доза е не по-голяма от 400 mg.
4.3 Противопоказания/Ranitidine Sopharma sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
Ранитидин е противопоказан при наличие на свръхчувствителност към активното или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
• Лечението с ранитидин може да прикрие симптоми, свързани с карцином на стомаха и по тази причина да забави поставянето на диагнозата. Във връзка с това при съмнение за язва на стомаха преди терапия с ранитидин е необходимо да бъде изключена вероятността от наличие на злокачествен процес.
• Ранитидин се екскретира основно през бъбреците и поради това плазмените му нива се повишават при пациенти с бъбречни увреждания. При такива пациенти се препоръчва преизчисление па дозата и интервала на приложение. Наличието на бъбречна недостатъчност налага редуциране на дозата до 25 mg. С внимание се прилага и при пациенти с чернодробна дисфункция поради факта, че метаболизмът му протича основно в черния дроб.
• Клиничните случаи на предизвикана от ранитидин остра иитермитентна иорфирия са редки и неубедителни. Независимо от това се препоръчва при пациенти с анамнестични данни за остра порфирия да се избягва приложението на лекарствения продукт.
• Възможна е поява на брадикардия, ако се превиши препоръчаната скорост на въвеждане при пациенти с предразположение към нарушение на сърдечния ритъм.
• Парахидроксибензоатите, намиращи се в състава на ранитидин инжекционен разтвор, много рядко могат да причинят алергични реакции (възможно е да са от забавен тип) и много рядко бронхоспазъм.
• Има данни, че интравенозното прилагане на Н2- антагонисти в дози, по-високи от препоръчаните се свързва с повишаване на стойностите на чернодробните ензими, когато лечението продължава над пет дни.
• При пациенти в старческа възраст, пациенти с хронична белодробна болест, диабет или имунокомпроментирани пациенти може да има повишен риск от развитие на пневмония, придобита в обществото. Голямо епидемиологично проучване показва повишен риск от развитие на пневмония, придобита в обществото при пациенти, приемащи H2 рецепторни антагонисти спрямо тези, които са спрели лечението, с наблюдавано повишение на коригирания относителен риск с 1,63.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми па взаимодействие
Ранитидин може да окаже влияние на резорбция, метаболизъм и екскреция на лекарства, прилагани едновременно с него. Предизвикваните от него промени във фармакокинетичните параметри на лекарствените продукти могат да изискват корекция на дозировките им или прекратяване на тяхното приложение.
Лекарствените взаимодействия с ранитидин могат да включват няколко механизма:
Потискане на свързаната с СУР450 оксигеназна система със смесена функция
В терапевтични дози ранитидин не засилва действието на лекарствените продукти,които се метаболизират от тази система, такива като диазепам. лидокаин, фенитоин, пропранолол и теофилин.
Има съобщения за промяна в протромбиновото време при едновременно приложение на ранитидин и перорални антикоагуланти (варфарин). Поради тесния терапевтичен индекс на тези лекарства, е необходимо внимателно проследяване на промените в протромбиновото време при едновременното им приложение с ранитидин.
Взаимодействие на ниво тубулна секреция
Тъй като ранитидин частично се елиминира чрез катионна система, той може да окаже влияние върху клирънса на други лекарства, които се елиминират по същия начин. Ранитидин във високи дози (в които, например, се използва за лечение на Zollinger-Ellison синдром) може да понижи екскрецията прокаинамид и N-ацетилпрокаинамид, в резултат на което да се повишат плазмените им концентрации.
Промяна в рН на стомашното съдържимо
Бионаличността на някои лекарства може да бъде повлияна в резултат на промененото рН на стомашното съдържимо от ранитидин. В резултат на това може да бъде засилена резорбцията на триазолам, мидазолам, глипезид или да бъде намалена на кстоконазол, атазанавир. делавиридин, гефитниб.
Няма данни за неблагоприятни взаимодействия на ранитидин с амоксицилин и метранидазол. При едновременно приложение на ранитидин със сукралфат във високи дози (2 g) резорбцията на ранитидин се забавя. Това взаимодействие е наблюдавано при прием на сукралфат 2 часа след ранитидин.
4.6. Фертилитет, бременност и кърмене
Ранитидин преминава през плацентата и се излъчва в кърмата. Не се препоръчва употреба на лекарствения продукт по време на бременност и в периода на кърмене, освен ако не е крайно необходимо.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не оказва неблагоприятни ефекти върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Ranitidine Sopharma sol. inj. 25 mg/ml - 2 ml x 10; x 100/
Обикновено ранитидин се понася добре от пациентите. Нежеланите реакции сс класифицират по честота по следния начин: много чести (>1/10 ), чести ( >1/100, <1/10), нечести ( >1/1 000, < 1/100), редки (> 1/10 000, < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Честотата на нежеланите събития е определяна от спонтанни съобщения от постмаркетингови данни.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Много редки: промени в кръвната картина (левкопения, тромбоцитопения). Тези промени обикновенно обикновено са обратими. Агранулоцитоза или панцитопения, понякога с костномозъчна хипоплазия или аплазия.
Нарушения на имунната система
Редки: реакции на свръхчувствителност (уртикария, ангионевротичен едем, фебрилитет, бронхоспазъм, хипотензия, болки в гръдния кош).
Много редки: анафилактичен шок.
Психични нарушения
Много редки: обратими състояния на обърканост, депресия и халюцинации, предимно при тежко болни и при пациенти в напреднала възраст.
Нарушения на нервната система
Много редки: главоболие (понякога тежко), замайване и обратими непроизволни двигателни нарушения разстройства..
Нарушения на очите
Много редки: обратимо замъглено виждане. Има съобщения за замъглено виждане, изразяващо се в промяна на акомодацията.
Сърдечни нарушения
Много редки: както при другите Н2-блокери има съобщения за брадикардия и АV-блок.
Съдови нарушения
Много редки: васкулити.
Стомашно-чревни нарушения
Нечести: болка в областта на корема, констииация, гадене (тези симптоми обикновено отзвучават при прекратяване на лечението);
Много редки: диария, остър панкреатит.
Хепатобилиарни нарушения
Редки: преходни и обратими промени във функционалните чернодробни тестове;
Много редки: хепатити (хепатоцелуларен, холестатичен или смесен) с или без развитие на жълтеница, обикновено обратими.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Редки: кожен обрив;
много редки: еритема мултиформе, алопеция.
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Много редки: симптоми от страна опорно-двигателната система като артралгия и миалгия.
Нарушения на бъбреците н пикочните пътища
Редки: повишени стойности на креатинин (обикновено в незначителна степен, нормализиращи се в хода на лечението);
Много редки: остър интерстициален нефрит.
Нарушения на възпроизводителната система и гьрдата
Много редки: обратима импотентност при мъже, гинекомастия, галакторея.
Безопасността на ранитидин е изследвана при деца на възраст до 16 години със заболяване, свързано с промени в стомашната киселинност, и поносимостта в повечето случаи е била добра, с профил на нежелани реакции, подобен на този при възрастни. Има ограничени дългосрочни данни за безопасност, особено относно растежа и развитието.
4.9. Предозиране
Не са съобщени случаи на предозиране. Не се очакват нежелани реакции след предозиране с продукта. При прием на много високи дози се препоръчва съответна симптоматична и поддържаща терапия.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Продукти за пептична язва и гастроезофагеална рефлуксна болест (GORD); H2-рецепторни антагонисти.
АТС код: А02ВА02.
Ранитидин е конкурентен обратим инхибитор на действието на хистамина върху Н2-рецепторите в лигавицата на стомаха и дуоденума. Инхибира дневната и нощна базална стомашно-киселинна секреция, както и тази, стимулирана от храна, пентагастрин и бетазол. Ранитидин не оказва влияние върху секрецията на пепсин. Няма ефекти върху серумното ниво на гастрина при гладуване или в следобедните часове. Наблюдава се повишаване на нитратно-редуциращите микроорганизми в стомаха при приложението на ранитидин.
Според наличните клинични данни ранитидин е прилаган при деца за профилактика на стрес-улкус. Не са категорични доказателства за профилактика на стрес-улкус. Лечението на тези пациенти се основава на факта, че след прилагане на ранитидин рН е над 4. Значението на този параметър при деца със стрес-улкус остава да бъде доказано.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
След интрамускулно приложение, ранитидин се резорбира бързо, като върхови плазмени
концентрации се достигат за около 15 минути.
Разпределение
Обемът на разпределение е около 1,4 l/kg.
Метаболизъм
Метаболизира се основно в черния дроб. При хора N-oxyde е основният метаболит в урината (6 от дозата). Други метаболити са S-oxyde (2%) и desmetilranitidine (2%) и 1-2% като аналог на фуроева киселина.
Екскреция
Бъбречният клирънс е около 410 ml/min, предимно чрез активна тубулна секреция. Времето на полуживот е около 2-3 часа.
Фармакокинетика при специални категории пациенти
Кърмачета/деца (над 6 месеца)
Ограничените фармакокинетични данни показват, че няма значима разлика във времето на полуживот и плазмения клирънс при деца и здрави възрастни, приемащи ранитидин интравенозно, при коригиране на дозата в зависимост от телесното тегло. Фармакокинетичните данни при кърмачета са изключително ограничени, но изглежда са в съответствие с тези при по-големи деца.
Новородени (под 1 месец)
Ограничените фармакокинетични данни при бебета, лекувани с екстракорпорална мембранна оксигенация показват, че при новородени плазменият клирънс след интравенозно прилагане може да бъде намален (1,5-8,2 ml/min/kg), а елиминационният полуживот да се увеличи. При новородени клирънсът на ранитидин изглежда е свързан с очакваната степен на гломерулна филтрация.
Пациенти с чернодробни нарушения
Изследванията върху пациенти с чернодробни нарушения (цироза) показват, че има малки, но клинично незначими изменения във времето на полуживот, разпределението, клирънса и бионаличността на ранитидин при тях.
Пациенти над 50-годишна възраст
При тази възрастова популация времето на полуелиминиране е удължено с 3-4 часа; клирънсът е редуциран в зависимост от възрастта и състоянието на бъбречната фунция. Системната експозиция и кумулираието са по-високи с 50%. При пациенти в напреднала възраст бионаличността е повишена.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Изчислената средна летална доза (LD50) след интравенозно приложение на мишки и плъхове е 77 и 83 съответно.
При еднократно интрамускулно приложение при мишки LD50 е 443 (392-501) mg/kg тм.. а при плъхове - LD50 е около 3 000 mg/kg т. м.
Клинико-лабораторните и патоморфологични изследвания не показват данни за токсични промени в условията на проведените експерименти.
Изследвания върху експериментални животни не показват наличие на тератогенно, ембриотоксично, мутагенно и карциногенно действие на ранитидина.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Калиев дихидрогенфосфат; динатриев фосфат, дихидрат; метил парахидроксибензоат. пропил парахидроксбензоат, вода за инжекции.
6.2 Несъвместимости
Не са установени.
6.3 Срок на годност
3 години.
6.4 Специални условни па съхранение
В оригиналната опаковка, на защитено от светлина място, при температура под 25°С.
Да не се замразява!
Да се държи далеч от погледа на деца!
6.5 Данни за опаковката
Инжекционен разтвор 2 ml в безцветни ампули от прозрачно стъкло 1-ви хидролитичен клас. По 10 ампули в блистер от РVС фолио; по 1 или 10 блистера в картонена кутия, заедно с листовка.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
СОФАРМА АД
ул. Илиенско шосе 16, 1220 София, България
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Per. № 20040308
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
01.07.2004
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Януари 2012 год.
