КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕПАРАТА/Ranitidin tabl. film 150 mg x 60
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНОТО СРЕДСТВО
Ranitidin
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Ranitidine hydrochloride, екв. на 150 mg Ranitidine в една филмтаблетка.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ranitidin tabl. film 150 mg x 60
Филмтаблетки
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Показания
Дуоденална язва; доброкачествена и следоперативна стомашна язва, включително причинен от нестероидни противовъзпалителни средства; дуоденална язва, инфектирана с Helicobacter pylori (в комбинация с други средства); рефлукс езофагити; синдром на Zöllmger-Ellison; симптоматично лечение на гастроезофагалния рефлукс; симптоматично лечение и профилактика на хронични епизодични диспепсия.
Ранитидин е показан за профилактика на рецидиви от стомашна и дуоденална язва; стресова язва при тежко болни; рецидивираши кръвоизливи при пациенти с пептична язва; преди въвеждане в обща анестезия при риск от киселинна аспирация (синдром на Mendelson), особено при бременни по време на раждане.
4. 2. Дозировка и начин на приложение
При дуоденална и стомашна язва у възрастни пациенти обикновено по 150 mg 2 пъти дневно - сутрин и вечер преди лягане, независимо от времето на хранене. Курсът на лечение е 4 до 8 седмици. За профилактика на рецидиви и за поддържащо лечение - по 150 mg вечер преди лягане.
При рефлукс езофагити се назначава по 150 mg 2 пъти дневно в продължение най-малко на 8-12 седмици. При пациенти със среднотежка до тежка форма на заболяване дозировката може да се увеличи до 150 mg 4 пъти дневно за период от 12 седмици.
При синдром на Zöllinger-Ellison началната дневна доза е 3 пъти по 150 mg, или 2-3 пъти дневно по 300 mg , ако поносимостта при тези пациенти е добра. За лечение на пациенти с риск от стрес улкус се препоръчва дозата от 150 mg 2 пъти дневно.
За симптоматично облекчаване на гастроезофагеалния рефлукс се препоръчва доза от 150 mg 2 пъти дневно в продължение на 2 седмици. Ако за този период не се постигне подобрение, лечението може да продължи още 2 седмици.
За лечение на хронична епизодична диспепсия по 150 mg сутрин и вечер в продължение на 6 седмици.
За профилактика на синдрома на Mendelson - по 150 mg вечерта преди операцията и 150 mg 2 часа преди въвеждане в обща анестезия. При започване на родилния акт по 150 mg, последвани от 150 mg на 6 часа при необходимост.
При тежка бъбречна недостатъчност се препоръчва по 150 mg вечер за период от 4 до 8 седмици. Може да се назначава и при болни с трансплантиран бъбрек.
При деца от 8 до 16 години - по 150 mg 2 пъти дневно. Препоръчаната доза за лечение на пептична язва при деца е от 2 до 4 mg/kg дневно, с максимална доза 300 mg за 24 часа. За лечение на синдрома на Mendelson - 2, 3 или 4 mg/kg на 12 часа.
4. 3. Противопоказания/Ranitidin tabl. film 150 mg x 60/
Свръхчувствителност към препарата. Не се прилага при деца под 8-годишна възраст.
4.4. Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба
Внимателно трябва да се наблюдават болни, при които се прилагат едновременно нестероидни противовъзпалителни средства и ранитидин (особено при напреднала възраст или при наличие на пептична язва).
Препоръчва се да се избягва приложението на препарата при пациенти с остра порфирия.
Лечението с ранитидин (както с всички хистаминови Н2-антагонисти) може да маскира симптомите, съпровождащи злокачествени стомашни заболявания. Необходимо е преди започване на лечението с ранитидин да се проведат прецизни изследвания, за да се изключи всякакво съмнение за малигнено заболяване.
Поради това, че препаратът се метаболизира в черния дроб и се екскретира през бъбреците, дозите му трябва да се коригират при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция. С внимание да се назначава при възрастни пациенти със сърдечно-съдови заболявания поради опасност от брадикардия и атриовентрикуларен блок. При възрастни пациента, при сериозни заболявания и нарушени бъбречни функции може да се наблюдават неврологични нежелани лекарствени реакции като силно главоболие, депресия, халюцинации.
Ранитидин може да забави разграждането на алкохола и да повиши нивото му в кръвта, поради което не се препоръчва едновременната му употреба с алкохол.
4. 5. Лекарствени и други взаимодействия
При едновременно приложение с орални антикоагуланти, фенитоин, бензодиазепини, бета-блокери, теофилин и прокаин се потиска тяхното елиминиране. Ранитидин потиска резорбцията на кетоконазол. При успоредно приложение на ранитидин с варфарин се наблюдава известно намаляване на варфариновия клирънс. Резорбцията на ранитидин се нарушава при едновременно приемане на сукралфат.
4. 6. Употреба при бременност и кърмене
Ранитидин преминава през плацентата и се излъчва в майчиното мляко. Употребата му в периода на бременност и кърмене трябва да става само ако евентуалната полза за майката е по-голяма от вероятния риск за плода или кърмачето.
4. 7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не оказва влияние върху активното внимание и реакциите.
4. 8. Нежелани лекарствени реакции/Ranitidin tabl. film 150 mg x 60/
Не са наблюдавани сериозни нежелани реакции. При малка част от болните се съобщава за главоболие, замаяност, замъглено виждане, обриви, гадене, повръщане и диария, което не изисква прекратяване на лечението.
Много рядко от страна на централната нервна система могат да се наблюдават безсъние, сомнолентност, световъртеж, нарушение в паметта, възбуда или депресия, халюцинации, дезориентация, загуба на цветно виждане.
Възможно е да настъпят преходни и обратими промени във функционалните чернодробни тестове. Съществуват единични съобщения за панкреатити и много редки случаи на хепатит (хелатоцелуларен, холестатичен или смесен) с или без жълтеница, която обикновено е обратима.
При някои пациенти може да се регистрират обратими левкопения и тромбоцитопения. Съществуват единични съобщения за агранулоцитоза или панцитопения.
От страна на сърдечно-съдовата система в единични случаи, както и при другите Н2 -блокери, може да се установи брадикардия, AV-блок и сърдечен арест.
Изключително рядко след прилагане на единична доза са наблюдавани реакции на свръхчувствителност (уртикария, едем на Квинке, повишена температура, бронхоспазъм, хипотензия, анафилактичен шок).
4.9. Предозиране
При свръхдозиране могат да се наблюдават следните симптоми: главоболие, повдигане, повръщане, брадикардия, хипотония; в много редки случаи - обърканост, депресия. Препоръчва се симптоматична и поддържаща терапия. При необходимост препаратът се отстранява от организма чрез стомашни промивки и/ или хемодиализа,
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
Ранитидин е бързодействащ, компетитивен, обратим инхибитор на хистамин Н2-рецепторите с висока ефективност. Потиска базалната и стимулираната (с хистамин или пентагастрин) секреция на солна киселина, като намалява количеството на секретирания стомашен сок, както и неговото киселинно и пепсиново съдържание. Установено е, че ранитидин е 7 пъти по-активен, отколкото циметидин като инхибитор на предизвиканата с хистамин секреция в ин виво експерименти (перфузия на стомаха) на анестезирани плъхове. Данните от литературата показват, че ранитидин притежава изразено лротивоязвено действие при различни модели на експериментални язвени увреждания. Препаратът не променя съществено секрецията на пепсин, както и съдържанието на гастрин в кръвния серум Ранитидин не повлиява съдържанието на пролактин, кортизол, алдостерон ,не предизвиква изменение в стойностите на андрогенните или естрогенните
хормони. Препаратът няма антиандрогенно действие, няма ефект върху серумните гонадотропини, TSH или GH; не потиска цитохром Р450-свързаните оксигеназни ензими със смесена функция в черния дроб. Няма данни за клинично значимо увреждане на ендокринните и половите функции.
Резултатите от наши изследвания с ранитидин при модел на стресови язви показват, че препаратът в използваните дози (12,5; 25 и 50 mg/kg) има изразено статистически значимо антиулцерозно действие. Най-демонстративно намалява средният брой на язвените увреждания при групата опитни животни, третирани с ранитидин в доза 50 mg/kg, докато процентът на потискане на среден общ размер на язвените лезии достига около 80% и при трите използвани дози.
При проследяване ефектите на ранитидин в дози от 12,5 до 100 mg/kg върху индометацинови язви на плъхове се установява, че средният брой на язвените увреждания намалява от 8,2 ± 4,1 (при контролната група плъхове, третирани с индометацин и дестилирана вода) до 0,9 ± 1,1 (при групата опитни животни, третирани с индометацин и ранитидин в доза 100 mg/kg). Подобен изразен, статистически значим резултат се наблюдава и по отношение на средния общ размер на язвените лезии, при които процентът на потискане достига от около 68% (ранитидин - 12,5 mg/kg) до 97% (ранитидин 100 mg/kg).
Хемодинамичните изследвания на интравенозно приложения ранитидин показват, че в доза 1 mg/kg т.м. в остри опити върху наркотизирани кучета препаратът не предизвиква съществени промени в проучваните основни хемодинамични показатели.
5. 2. Фармакокинетични свойства
Резорбцията на ранитидин след перорален прием е бърза и не се повлиява от приемане на храна иди антиацидни средства. Максималните плазмени концентрации на ранитидина са Cmax = 221,6 ± 86,2 ng/ml, 95% С1 [178,8 - 4,5]. Tmax (h) е 2,25 ± 1,51, 95% С1 [1,5-3]. Бионаличността на препарата е 50%. Метаболизира се в черния дроб. Елиминационният полуживот е 2,5 до 3 часа. Екскретира се предимно през бъбреците (60-70%), в непроменен вид (35% от пероралната формата и частично под формата на метаболити.
5. 3. Предклинични данни за безопасност
Изследването на остра токсичност на субстанция ранитидин е проведено върху бели мишки линия Н (18-25 g) и бели плъхове Wistar (150-200 g) от двата пола, разпределени в групи по 6 животни. Ранитидин е прилаган еднократно перорално и интрамускулно. Острата (LD50) токсичност на ранитидин при перорално приложение върху мишки е 1349 (852,0 2136,0) mg/kg, а върху плъхове - над 3000 mg/kg. При интрамускулно приложение върху мишки LD50 е 443,0 (392,0 501,0) mg/kg, а върху плъхове - LD50 е около 3000 mg/kg. Получените данни дават основание ранитидин да се причисли към слабо токсичните вещества при орално приложение съгласно класификацията на Hodge и Sterner.
В условията на субакутен и хроничен опит върху бели плъхове Wistar, третирани перорално с дози 300 mg/kg и 600 mg/kg (30-дневна токсичност) и с дози 150 и 300 mg/kg (90 и 180-дневна токсичност) не се установиха промени в поведението, леталитета, както и статистически значими изменения в изследваните хематологични и биохимични показатели, извън границите на нормалната вариабилност на показателите за този вид животни. Патоморфологични отклонения в структурата на изследваните вътрешни органи не се установяват.
Подобни резултати бяха получени при изследванията за хронична (180-дневна) токсичност върху кучета, третирани перорално със 100 mg/kg т-м.
Получените данни дават основание да се приеме, че в условията на проведените токсикологични проучвания върху плъхове и кучета ранитидин не предизвиква токсичен ефект.
Препаратът не показва ембриотоксично и тератогенно действие след перорално приложение в доза 800 mg/kg при бели плъхове. При изследване по теста на Ames не е установено мутагенно действие.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества и техните количества в една таблетка:
Pregelatinized starch (Sepistab TS 200) .........................72 mg
Cellulose, nncrocrystalHne (Avicel PH 101)...................... 27 mg
Povidone K 25 .......................................................20 mg
Kolidone VA 64 ........................................................7 mg
Silica, colloidal anhydrous (Aerosil 200) .......................3 mg
Magnesium stearate .............................3 mg
Ethanol 96 per cent ................................разтворител
Water, purified ........................................разтворител
6. 2. Физико-химични несъвместимости
Няма.
6. 3. Срок на годност
2 (две) години.
6. 4. Специални условия на съхранение
В оригиналната опаковка.
6. 5. Данни за опаковката
Първична опаковка
Десет (10) броя таблетки с тънкослойна обвивка се опаковат в блистер от PVC по ОН 08242-77 и алуминиево фолио (внос) по БДС 11058-81. Върху алуминиевото фолио се отпечатват означения съгласно Наредба N0 7 на МЗ от 22.06.2000 г. Текстовото оформление на блистера е в син цвят.
Вторична опаковка
Шест (6) блистера, заедно с листовка се поставят в единична сгъваема кутия, изработена от едностранно пигментнопокрит картон по БДС 11373-89. Върху кутията са отпечатани означения съгласно Наредба N0 7 на МЗ от 22.06.2000 год. Текстовото оформление на кутията е в черен и бял цвят, а цветовото - в небесносиньо и сиво.
6. 6. Препоръки при употреба
Да не се прилага след изтичане срока на годност, посочен върху опаковката! Да се пази от достъп на деца !
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ
НИХФИАД София 1797
бул. "Кл. Охридски" N0 3
8. ДАТА НА ИЗГОТВЯНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКАТА
08.01.2001 год.
