КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Probitor 40 mg powder for solution for infusion/
1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Пробитор 40 mg прах за инфузионен разтвор
Probitor 40 mg powder for solution for infusion
2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки флакон с прах за инфузионен разтвор съдържа омепразол натрий (omeprazole sodium), съответстващ на 40 mg омепразол (omeprazole).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1
3 ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Probitor 40 mg powder for solution for infusion/
Прах за инфузионен разтвор.
Прахът за инфузионен разтвор е бял до почти бял прах.
Приготвеният разтвор е с pH около 9-10,5.
Осмоларитета на разтвора, приготвен със 100 ml 5 % глюкозен разтвор е около 0,297 Osmol/kg. Осмоларитета на разтвора, приготвен със 100 ml 0.9 % разтвор на натриев хлорид е около 0,282 Osmol/kg.
4 КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Като алтернатива на пероралните лекарствени форми, когато е необходимо изразено инхибиране на стомашната киселинност при:
дуоденална язва ,
доброкачествена язва на стомаха
рефлукс езофагит
синдром на Zollinger-Ellison
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировка
Омепразол 40 mg като еднократно дневно интравенозно приложение се препоръчва само при тези инцидентни случаи, при които пероралното лечение е неподходящо и силно изразеното потискане на киселинността е от първостепенно значение. Средното понижаване на киселинната продукция в стомаха за 24 часа е приблизително 90%. При пациентите със синдром на Zollinger-Ellison препоръчителната начална доза е 60mg омепразол дневно. При дозата от 60mg трябва да се приложи допълнително половината (50 ml) от приготвения разтвор под формата на интравенозна инфузия. Неизползваният разтвор трябва да бъде изхвърлен. Може да бъде необходимо използването на по-високи дози и дозировката трябва да се коригира според индивидуалните
нужди. При обща доза по-голяма от 60 mg дневно, приложението на дневната доза трябва да се разпредели на интервали през деня.
Една седмица лечение обикновено е достатъчно.
Понижена бъбречна и чернодробна функция
Не е необходимо коригиране на дозата според бъбречната функция. При пациенти с нарушена чернодробна функция биологичната наличност може да бъде повишена и плазменият полуживот на омепразол може да се увеличи. При такива пациенти може да бъде достатъчна дневна доза от 10-20 mg.
Деца
Съществува ограничен опит от употреба при деца. По тази причина не се препоръчва употребата на омепразол инфузия при деца.
Пациенти в старческа възраст
Омепразол може да се прилага при пациенти в старческа възраст, без да е необходимо коригиране на дозата.
Начин на приложение
Приготвяне на разтвора
За инструкции за приготвяне на разтвор от продукта преди приложение, виж точка 6.6
Приложение
Омепразол прах за инфузионен разтвор е предназначен само за интравенозно приложение и не трябва да се прилага по други начини. Скоростта на инфузия трябва да бъде 3-5 ml в минута (продължителност на инфузията: най-малко 20-30 минути или най-малко 10-15 минути, когато се прилага половината от инфузионния разтвор).
Приготвеният разтвор трябва да се използва в рамките на 12 часа след разтваряне във физиологичен разтвор и 6 часа след разтваряне в 5% глюкоза, като всяко неизползвано количество от приготвения разтвор трябва да се изхвърли.
От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва незабавно след приготвянето му, освен ако разтварянето е извършено при контролирани асептични условия.
4.3 Противопоказания/Probitor 40 mg powder for solution for infusion/
Омепразол е противопоказан при пациенти със свръхчувствителност към омепразол или някое от помощните вещества.
Омепразол, подобно на останалите инхибитори на протонната помпа, не трябва да се прилага заедно с атазанавир (виж точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При пациенти с язва на стомаха трябва да се определи Helicobacter pylori-статуса, ако това е уместно. При пациенти, за които е доказано, че са Helicobacter pylori-позитивни, трябва да се предприеме елиминиране на бактерия чрез ерадикираща терапия винаги когато е възможно.
При наличие на алармиращи симптоми (напр. значително неумишлено отслабване на тегло, рецидивиращо повръщане, дисфагия, хематемеза или мелена) и когато се подозира стомашна язва;, преди започване на лечението с омепразол трябва да се изключи възможността за злокачествено заболяване, тъй като лечението може да маскира симптомите и да забави поставянето на диагнозата.
Диагнозата рефлукс езофагит трябва да се потвърди ендоскопски.
Понижената стомашна киселинност, по всякакви причини - включително инхибитори на протонната помпа - повишава количеството на бактериите, които са нормална микрофлора за стомашно-чревния тракт. Лечението с понижаващи киселинността лекарствени продукти води до слабо повишаване на риска от стомашно-чревни инфекции, като Salmonella и Campylobacter.
При пациенти с тежко увредена чернодробна функция в хода на лечението с омепразол периодично трябва да се проверява активността на ензимите, показателни за чернодробната функция.
При комбинирано лечение също е необходимо повишено внимание при пациенти с тежка бъбречна и чернодробна дисфункция (за понижаване на дозата виж точка 4.2).
При приложение на инфузионната форма на омепразол има съобщения за слепота и глухота; затова при тежко болни пациенти се препоръчва проследяване на зрителните и слуховите усещания.
Този лекарствен продукт по същество не съдържа натрий. Общото количество натрий (Na+) в приготвения разтвор е по-малко от 1 mmol (23 mg) за доза от 40 mg.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Тъй като омепразол се метаболизира в черния дроб посредством изоформите на цитохром Р450 (главно CYP 2С19, S-мефенитоин хидроксилаза) и инхибира ензимите от CYP2C субфамилията (CYP 2С19 и CYP 2С9) той може да забави елиминирането на други активни вещества метаболизирани от тези ензими. Това се наблюдава при диазепам (и също така при други бензодиазепини като триазолам и флуразепам), фенитоин и варфарин. При пациенти, които провеждат продължително лечение с фенитоин, съпътстващото лечение с 20 mg омепразол дневно перорално не модифицира плазмената концентрация на фенитоина. По същият начин съпътстващото лечение с 20 mg омепразол дневно перорално не води до промяна във времето на съсирване при пациенти, които провеждат продължително лечение с варфарин. Препоръчва се периодично мониториране на пациентите, които получават варфарин или фенитоин и може да е необходимо понижаване на дозата на варфарин или фенитоин.
Други активни вещества, които може да бъдат повлияни са хексабарбитал, циталопрам, имипрамин, кломипрамин и т.н.
Омепразол може да инхибира чернодробния метаболизъм на дисулфирам. След съвместно перорално приложение са съобщени няколко случаи на мускулна ригидност с възможна връзка с комбинирания прием.
Съществуват противоречиви данни относно взаимодействието на приложения перорално омепразол с циклоспорин. Поради това при пациентите които провеждат лечение с омепразол трябва да се мониторират нивата на циклоспорин, тъй като е възможно повишаването им.
Плазмените концентрации на омепразол и кларитромицин нарастват при съвместно перорално приложение. Макар че липсва взаимодействие с метронидазол или амоксицилин, тези противомикробни средства се прилагат съвместно с омепразол за ерадикация на Helicobacter pylori.
Поради намалената стомашна киселинност абсорбцията на кетоконазол и итраконазол може да бъде намалена в хода на лечение с омепразол, както се случва и при другите инхибитори на киселинната секреция и с антиацидите.
Едновременното лечение с омепразол и дигоксин при здрави лица води до 10 % нарастване на бионаличността на дигоксин като следствие от по-високото стомашно pH.
Съвместното приложение на омепразол (40 mg еднократно дневно) с атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до значително понижаване на експозицията спрямо атазанавир (приблизително 75% понижаване на AuC, Cmax, и Cmin). Повишаването на дозата на атазанавир до 400 mg не може да компенсира влиянието на омепразол върху експозицията спрямо атазанавир. Инхибиторите на протонната помпа, включително и омепразол, не трябва да се прилагат съвместно с атазанавир (виж точка 4.3).
Омепразол може да намали абсорбцията след перорално приложение на витамин В12. Това трябва да се има предвид при пациентите с ниски базални нива, които провеждат дългосрочно лечение с омепразол.
Поради възможно клинично значимо взаимодействие жълтия кантарион не трябва да се прилага съвместно с омепразол.
Липсват данни за взаимодействие с кофеин, пропранолол, теофилин, метопролол, лидокаин, хинидин, фенацетин, естрадиол, амоксицилин, будезонид, диклофенак, метронидазол, напроксен, пироксикам или антиациди, когато омепразол се прилага перорално.
4.6 Бременност и кърмене
Опитът с приложението на омепразол при бременни жени е ограничен. Опитът досега не показва повишаване на риска от вродени малформации или други вредни ефекти на омепразол върху бременността или нероденото дете. Експерименталните проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие по отношение на репродукцията. По време на бременност Омепразол 40 mg прах за инфузионен разтвор трябва да се предписва само когато е категорично необходим.
Омепразол се екскретира в кърмата. Решението за продължаване/ преустановяване на кърменето или продължаване/преустановяване на лечението с Омепразол 40 mg прах за инфузионен разтвор зависи от ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за майката.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Извън нежеланите реакции засягащи ЦНС и зрителните способности (виж 4.8.), не се очаква приемът на омепразол да доведе до ефекти върху способността за шофиране.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Probitor 40 mg powder for solution for infusion/
Омепразол като цяло се понася добре, нежеланите реакции са леко изразени и обратими. В проведените клинични проучвания и постмаркетинговото проследяване са наблюдавани следните нежелани реакции, макар че в повечето случаи не може да се установи причинно-следствена връзка между тези реакции и лечението с омепразол. За тяхната класификация се използва следната дефиниция на честотите:
Много чести > 1/10 (>10%)
Чести > 1/100 до < 1/10 (> 1% до < 10%)
Нечести >1/1 000 до < 1/100 (> 0,1% до <1%)
Редки > 1/10 000 до < 1/1 000 (> 0,01% до < 0,1%)
Много редки < 1/10 000 (< 0,01%) включително изолирани съобщения)
Нарушения на кръвоносната и лимфна системи
Редки: левкопения, тромбоцитопения, агранулоцитоза и панцитопения.
Много редки: промени в кръвната картина
Нарушения на имунната система
Нечести: уртикария.
Редки: реакции на свръхчувствителност напр. висока температура, ангиоедем,бронхоспазъм, анафилактичен шок, алергичен васкулит.
Нарушения на нервната система
Чести: сомнолентност, нарушения на съня (безсъние), вертиго, главоболие и сънливост.
Тези оплаквания обикновено се подобряват в хода на продължителна терапия.
Нечести: парестезии.
Редки: световъртеж. Обратими обърканост, възбуда, агресия, депресия и халюцинации главно при тежко болни или пациенти в старческа възраст.
Нарушения на окото
Нечести: зрителни нарушения (замъглено зрение, намалена зрителна острота или ограничаване на периферното зрение). Тези състояния обичайно търпят обратно развитие при преустановяване на лечението.
Нарушения на ухото и вътрешното ухо
Нечести: дисфункция на слуха (напр. тинитус). Тези състояния обичайно отшумяват при преустановяване на лечението.
Стомашно-чревни нарушения
Чести: диария, запек, флатуленция (възможно съпроводена с коремна болка), гадене и повръщане. В по-голяма част от тези случаи симптомите се подобряват при преустановяване на терапията.
Нечести: нарушения на вкуса. Това състояние обикновено отшумява при преустановяване на лечението.
Редки: кафяво-черно оцветяване на езика при съвместно приложение на кларитромицин и доброкачествени жлезисти кисти (и двете са обратими след преустановяване на лечението), сухота в устата, стоматит, кандидоза или панкреатит.
Хепато-билиарни нарушения
Нечести: покачване на нивата на ензимите, отразяващи чернодробната функция (което отшумява след преустановяване на лечението).
Редки: хепатит със или без иктер, чернодробна недостатъчност и енцефалопатия при
пациенти с предшестващо тежко чернодробно заболяване.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Нечести: сърбеж, кожни обриви, алопеция, еритема мултиформе или фоточувствителност и по-изразена склонност към изпотяване.
Редки: синдром на Stevens-Johnson или токсична епидермална некролиза
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Редки: мускулна слабост, миалгии и ставна болка.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Редки: нефрит (интерстициален нефрит)
Други нежелани реакции
Нечести: неразположение, периферни отоци (които отшумяват след спиране на лечението)
Редки: хипонатриемия, гинекомастия.
В спорадични случаи има съобщения за необратими зрителни нарушения при много тежко болни пациенти, които са лекувани с интравенозна инфузия с омепразол и в частност с високи дози. Причинна връзка обаче не е установена.
4.9 Предозиране
Наличната информация касаеща ефектите от предозиране с омепразол при хора е ограничена. Интравенозни еднократни дози до 80 mg и дневни интравенозни дози достигащи 200 mg или 520 mg за 3 дни са толерирани без нежелани реакции.
При предозиране най-често наблюдаваните реакции са леко изразена тахикардия, сомнолентност и главоболие. Лечението, ако е необходимо, е симптоматично.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Лекарствени продукти за лечение на пептична язва и гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), инхибитори на протонната помпа
АТС-код: А02В С01
Омепразол, субституиран бензимидазол, е инхибитор на стомашната протонна помпа, т.е. омепразол директно и по дозозависим начин инхибира ензима Н+, К+-АТФ-аза, който е отговорен за стомашната киселинна секреция от стомашните париетални клетки. Поради този селективен вътреклетъчен механизъм на действие и нисък афинитет спрямо другите мембранно-свързани рецептори (като хистаминови Н2, мускаринови M1 или гастринергични рецептори), омепразол е разпределен в отделен клас антиацидни средства, които блокират последната стъпка в киселинната секреция.
Като следствие от този механизъм на действие, омепразол води до инхибиране както на базалната така и на стимулираната киселинна секреция, независимо от вида на стимула.
Така омепразол повишава стойностите на pH и намалява обема на стомашната киселинна секреция.
Като слаба основа лекарството предшественик омепразол се натрупва в киселата среда на париеталните клетки и става ефективен като инхибитор на Н+, К+-АТФ-азата само след протониране и преобразуване.
В кисела среда при pH под 4 протонирания омепразол се превръща в омепразол сулфенамид, който е истинското активно вещество.
В сравнение с плазмения полуживот на омепразол основа, омепразол сулфенамид остава в клетката за по-дълъг период от време (виж 5.2 Фармакокинетични свойства). Така времетраенето на потискането на киселинната секреция е значително по-дълго от периода в който омепразол-основа се установява в плазмата. Степента на потискане на киселинната секреция е пряко свързана с площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC), но не и с плазмената концентрация в който и да било времеви период. Достатъчно ниско ниво на pH се установява само в стомашните париетални клетки; това обяснява високата специфичност на омепразол. Омепразол сулфенамид е веществото, което се свързва с ензима и инхибира неговата активност.
Ако ензимната система е инхибирана, стойността на pH нараства и по-малко количество омепразол акумулира или се преобразува в стомашните париетални клетки. Следователно акумулирането на омепразол се регулират от разновидност на механизма на обратната връзка.
Интравенозното приложение на омепразол позволява бързо и ефективно инхибиране на образуването на киселина в стомаха. При пациенти с дуоденална язва средното понижаване на базалната и стимулирана продукция на киселина в рамките на 24 часа е приблизително 90%.
Еднократна интравенозна инфузия с 40 mg за период от 24 часа има почти същият ефект върху киселинната продукция, колкото перорална доза от 80 mg.
5.2 Фармакокинетични свойства
Разпределение:
Обемът на разпределение на омепразол в организма е относително малък (0,3 l/kg телесно тегло) и съответства на обема на извънклетъчната течност. Приблизително 95% е свързан с плазмените протеини.
Метаболизъм и екскреция
Омепразол се метаболизира изцяло, главно в черния дроб от CYP 2C19. Плазменият полуживот е около 40 минути и тоталният плазмен клирънс е 0,3 до 0,6 l/min. При малък процент от пациентите липсва функциониращ ензим CYP 2C19 и при тях скоростта на елиминиране на омепразол е намалена. В тези случаи, времето на полуживот може да бъде приблизително 3 пъти по-дълго от обичайното и площта под кривата плазмена концентрация-време (AuC) на перорално приложения омепразол може да нарасне с над 10 пъти. В плазмата се установяват сулфон, сулфид и хидроксиомепразол. Тези метаболити не оказват съществен ефект върху киселинната секреция.
Около 20% от приложената доза се екскретира във фецеса и останалите 80% се екскретират в урината под формата на метаболити. Двата основни метаболита в урината са хидроксиомепразол и съответстващата карбоксилна киселина.
Специални групи пациенти
При пациенти с увреждане на бъбречната функция системната наличност на омепразол е много сходна на тази при здрави лица.
При пациенти с хронично чернодробно заболяване клирънсът на омепразол е намален и плазменият полуживот може да нарасне до приблизително 3 часа. Поради това при тези-пациенти системната бионаличност може да се повиши.
При пациенти в старческа възраст бионаличността на омепразол е леко завишена и скоростта на елиминиране е слабо намалена. Индивидуалните нива обаче са почти еднакви с тези при млади здрави лица и няма признаци, че поносимостта при пациенти в старческа възраст, които провеждат лечение с обичайни дози омепразол, е понижена.
След интравенозно приложение на 40 mg омепразол за 5 дни измерената абсолютна бионаличност нараства с приблизително 50%; това би могло да се обясни с понижаване на чернодробния клирънс поради насищане на ензима CYP2C19.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане, генотоксичност, карциногенен потенциал и репродуктивна токсичност.
При доживотни проучвания при плъхове или лица с частична фундектомия, които провеждат лечение с омепразол се наблюдават хиперплазия на стомашните ECL-клетки и карциноиди.
Тези промени са вследствие на продължителната хипергастринемия, която е вторична на потискането на киселинността.
6 ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Натриев хидроксид (за коригиране на pH)
Динатриев едетат
6.2 Несъвместимости
Омепразол прах за инфузионен разтвор не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на инфузионните разтвори упоменати в точка 6.6. Разтвореният продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
6.3 Срок на годност
2 години.
Реконституиран разтвор:
Химична и физична стабилност по време на употреба са демонстрирани за 12 часа, когато разтварянето става във физиологичен разтвор и за 6 часа в 5% глюкоза, при условие че разтварянето е осъществено при контролирани асептични условия и е съхраняван под 25°С.
Химична и физична стабилност по време на употреба също са демонстрирани за 24 часа при 2-8°С, както във физиологичен разтвор, така и в 5% глюкоза.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. В случай че не се приложи веднага, времето за съхранение по време на употреба и съхраняването преди приложението са отговорност на прилагащия и обичайно не трябва да надвишават 24 часа при 2 до 8 °С, освен ако разтварянето не е осъществено в контролирани и асептични условия.
6.4 Специфични условия на съхранение
Прах за инфузионен разтвор: да се съхранява под 25°С. Съхранявайте флаконите в картонената опаковка, за да се предпазят от светлина.
За условията на съхранение на реконституирания лекарствен продукт, виж точка 6.3
6.5 Данни за опаковката
10 ml безцветен стъклен флакон Тип I с червена бромобутилова гумена запушалка и алуминиев обкат с полипропиленова капачка.
Опаковки с 1,5, 10 или 20 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Прахът за инфузионен разтвор трябва да се разтваря само в 100 ml физиологичен разтвор или в 100 ml 5% инфузионен разтвор на глюкоза. Прахът за инфузионен разтвор трябва първоначално да се разтвори в 5 ml от течността за разтваряне на праха и след това незабавно да се разреди до 100 ml.
Не използвайте приготвения разтвор, ако в него се установяват видими частици.
Приготвеният разтвор е само за еднократна употреба.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните законови изисквания.
7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Sandoz d.d.
Verovskova 57, 1000 Ljubljana, Словения
8 НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9 ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10 ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
12/2009
