КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Physiotens tabl. film 0,2 mg; 0,4 mg x 28; x 98/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Физиотенс 0,2 mg филмирани таблетки
Физиотенс 0,4 mg филмирани таблетки
Physiotens 0,2 mg film-coated tablets
Physiotens 0,4 mg film-coated tablets
2. КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Филмирани таблетки за перорално приложение, съдържащи 0,2 или 0,4 mg моксонидин (moxonidine).
За помощните вещества, моля вж. т. 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Physiotens tabl. film 0,2 mg; 0,4 mg x 28; x 98/
Филмирани таблетки
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Моксонидин е показан за лечение на хипертония.
4.2 Дозировка и начин на употреба
Обичайната начална доза моксонидин е 0,2 mg дневно с максимална дневна доза от 0,6 mg, давана като две отделни дози.
Максималната еднократна доза, която може да се приема е 0,4 mg.
Дневната доза се определя съобразно индивидуалния отговор на пациента.
Моксонидин може да бъде приеман с или без храна.
При пациенти с умерено бъбречно увреждане (GFR 30-60 ml/min) началната доза е 0,2 mg дневно. Ако е необходимо и се понася добре, дозата може да бъде увеличена до 0,4 mg дневно.
При пациенти на хемодиализа началната доза е 0,2 mg дневно. Ако е необходимо и се понася добре, дозата може да бъде увеличена до 0,4 mg дневно.
Моксонидин не трябва да се прилага при тежка бъбречна и чернодробна недостатъчност. (Вж. т. 4.3.)
Безопасността и ефективността при пациенти под 18 години не е установена.
4.3 Противопоказания/Physiotens tabl. film 0,2 mg; 0,4 mg x 28; x 98/
Моксонидин е противопоказан при пациенти с:
• известна свръхчувствителност към някоя от съставките на продукта
• синдром на болния синусов възел, SA блок или брадикардия
• брадикардия (сърдечна честота в покой <50 удара/минута)
• анамнеза за ангионевротичен едем
• AV - блок 2-ра и 3-та степен
• тежки аритмии
• тежка сърдечна недостатъчност (вж. раздел 4.4.)
• тежка ИБС или нестабилна стенокардия
• тежка чернодробна недостатъчност
• тежка бъбречна недостатъчност (GFR < 30 ml/min)
• деца под 18 години
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Когато моксонидин се използва при пациенти с AV блок от първа степен, трябва да се положат специални грижи за избягване на брадикардия.
Поради липса на клинични данни, потвърждаващи безопасната употреба при пациенти с умерена сърдечна недостатъчност, при тези пациенти моксонидин трябва да се прилага с повишено внимание.
Ако Моксонидин е използван в комбинация с β-блокер, при което двете лечения трябва да се прекратят, първо трябва да се спре приемът на β-блокера, а на Моксонидин няколко дни след това.
Досега не е наблюдаван re-bound ефект върху кръвното налягане след прекратяване на лечението с моксонидин. Въпреки това не се препоръчва рязкото спиране на терапията. Вместо това дозата трябва да се намалява постепенно за период от две седмици.
Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
4.5 Лекарствени и други взаимодействия
Едновременното приложение на моксонидин с други антихипертензивни лекарства води до адитивен ефект.
Тъй като трицикличните антидепресанти могат да намалят ефективността на централно действащи антихипертензивни средства, не се препоръчва трицикличните антидепресанти да се приемат едновременно с моксонидин.
Моксонидин може да засили ефекта на трицикличните антидепресанти (избягвайте едновременното предписване), анксиолитици, алкохола, седативите и хипнотиците.
Моксонидин умерено усилва нарушените когнитивни функции при пациенти приемащи lorazepam.
Моксонидин би могъл да засили седативния ефект на бензодиазепините при едновременен прием.
Моксонидин се екскретира чрез тубуларната екскреция. Взаимодействието с други агенти, които се екскретират по същия начин не може да бъде изключено.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Няма данни от адекватни, добре контролирани проучвания за използването на моксонидин при бременни жени. Изпитванията при животни показват ембриотоксичен ефект (вж. т. 5.3.)
Потенциалният риск при хората е неизвестен.
Моксонидин не трябва да се предписва по време на бременност, освен при категорична необходимост.
Кърмене
Моксонидин се излъчва в майчиното мляко и следователно не трябва да се прилага пр време на кърмене. Ако лечението с моксонидин е абсолютно необходимо, кърменето трябва да се спре.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма данни, които да сочат, че моксонидин се отразява неблагоприятно върху способността за шофиране или работа с машини. Съобщава се за сънливост и замаяност. Това трябва да се има предвид при изпълнението на тези дейности.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Physiotens tabl. film 0,2 mg; 0,4 mg x 28; x 98/
Най-често съобщаваните нежелани реакции при прием на моксонидин са сухота в устата, замаяност, обща отпадналост и сънливост. Тези симптоми често намаляват след първите няколко седмици от лечението.
Нежелани лекарствени реакции по системна органна класификация (наблюдавани по време на плацебо-контролирано клинично проучване с n= 886 пациенти, лекувани с моксонидин съгласно честотата на поява):
Чести (честота 1-10%)
Нечести (честота <1%)
Редки (честота < 0,1%
Сърдечни нарушения
Нечести: брадикардия
Нарушения на ухото и лабиринта
Нечести:тинитус
Нарушения на нервната система
Чести: главоболие*, замаяност/ вертиго, сънливост
Нечести: синкоп*
Съдови нарушения
Нечести: хипотония, (вкл. ортостатична)
Стомашно-чревни нарушения
Чести:диария, гадене/ повръщане, диспепсия сухота в устата
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести: кожен обрив,
Нечести: сърбеж
Редки: ангиоедем
Общи нарушения
Чести:астения
Нечести:едем
Психиатрични нарушения
Нечести: безсъние, нервност
* Няма повишение в честотата, в сравнение с плацебо
4.9 Предозиране
Симптоми при предозиране
Има съобщения за някои случаи на предозиране, при погълнати дози до 19,6 mg без фатален изход.
Съобщените признаци и симптоми включват: главоболие, седация, сънливост, хипотония, замаяност, обща отпадналост, брадикардия, сухота в устата, повръщане, изтощение и стомашни болки.
В случай на тежко предозиране се препоръчва внимателно наблюдение за нарушения в съзнанието и потискане на дишането.
Като допълнение, според данните от няколко токсикологични изпитвания върху животни, може да се получи транзиторна хипертония, тахикардия и хипергликемия.
Лечение на предозирането
Не е известен специфичен антидот. В случаи на хипотония се препоръчва циркулационна поддръжка, като например течности и прилагане на dopamine. Брадикардията може да бъде лекувана с atropine.
α- рецепторните антагонисти биха могли да намалят или да премахнат парадоксалния хипертензивен ефект на свръхдозата моксонидин.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1 Фармакодинамични свойства
МОКСОНИДИН е селективен имидазолинов рецепторен агонист (СИРА)
АТС класификация: C02AC05 (Антихипертензивни; Централно действащи антиадренергични агенти, Имидазолинови рецепторни агонисти).
В различни животински видове моксонидин се проявява като ефикасно анти-хипертензивно средство. Налични експериментални данни показват, че мястото на анти-хипертензивното действие на моксонидин е централната нервна система (ЦНС). В мозъчният ствол моксонидин стимулира избирателно имидазолиновите рецептори. Тези чувствителни към имидазолин рецептори са съсредоточени в ростралната вентролатерална медула, място критично за централния контрол на периферната симпатикусова нервна система. Стимулирането на имидазолиновите рецептори води до намаляване на симпатикусовата активност и понижава кръвното налягане.
Моксонидин се различава от други симпатиколитични антихипертензивни средства по това, че проявява много слаб афинитет към известни α1-адреноцептори, в сравнение с имидазолиновите рецептори. На този слаб афититет към α2-адреноцепторите се дължи ниската степен на нежелани реакции на седация и сухота в устата при лечение с моксонидин.
При хора, моксонидин води до намаляване на системната съдова резистентност и последващо понижение на артериалното налягане.
Антихипертензивният ефект на моксонидин е доказан в двойно-слепи, плацебо-контролирани рандомизирани проучвания.
При терапевтично клинично проучване с продължителност 2 месеца, моксонидин е подобрил индекса на инсулиновата чувствителност с 21% спрямо плацебо при пациенти със затлъстяване и инсулинова резистентност със средностепенна хипертония.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорален прием моксонидин се абсорбира бързо (tmax около един час) и почти напълно от горната част на стомашно-чревния тракт. За период от 24 часа, 78% от цялата доза се отделя в урината като чист моксонидин и 13% от дозата се отделя като дехидрогениран моксонидин. Други по-маловажни метаболити в урината са около 8% за доза. По-малко от 1% се елиминират чрез изпражненията. Абсолютната бионаличност е около 88%, което показва, че няма значителен метаболизъм при първо преминаване (first pass).
Приемът на храна не влияе на фармокинетиката на моксонидин. В проби от човешка плазма, е установен само дехидрогениран моксонидин. Фармакодинамичната активност на дехидрогенирания моксонидин е около 1/10, в сравнение с моксонидин. :
Свързването с плазмените протеини, определено in vitro е около 7.2%.
Елиминирането на моксонидин и неговите метаболити е сравнително бързо (терминалният полуживот е приблизително 2.5 часа и съответно 5 часа).
Фармакокинетика при пациенти с хипертония:
При пациенти с хипертония няма наблюдавани значими фармакокинетични промени, в сравнение със здрави доброволци.
Фармакокинетика при възрастни:
Наблюдавани са възрастово обусловени промени във фармакокинетиката и най-вероятно те се дължат на намалената метаболитна активност и/или сравнително по-високата бионаличност при възрастни. Обаче тези фармакокинетични различия не се считат за клинично значими.
Фармакокинетика при деца:
Тъй като Моксонидин не се препоръчва при деца, не са правени фармакокинетични проучвания при тази възрастова група.
Фармакокинетика при бъбречни увреждания:
Елиминирането на моксонидин в значителна степен е свързано с креатининовия клирънс. При пациенти с умерено бъбречно увреждане (GF 30-60 ml/min), стабилно установените плазмени концентрации и терминалният полуживот са почти 2 пъти и респективно 1,5 пъти по-високи, сравнени с пациенти с хипертония с нормална бъбречна функция (GF > 90ml/min). При пациенти с тежко бъбречно увреждане (GF < 30 ml/min), стабилно установените плазмени концентрации и терминалният полуживот са почти 3 пъти по-високи. Не се наблюдава акумулиране на лекарството при тези пациенти след многократно дозиране. При пациенти с терминална бъбречна недостатъчност (GF < 10 ml/min), които са подложени на хемодиализа, плазмената концентрация и терминалният полуживот са 6 пъти, респективно 4 пъти по-високи. Във всички групи максималните плазмени концентрации на моксонидин са само 1,5-2 пъти по-високи.
Следователно при пациенти с бъбречно увреждане, дозата трябва да се определя според индивидуалния случай.
Моксонидин се елиминира в ниска степен при хемодиализа.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Няма данни за канцерогенност, мутагенност или засягане на фертилитета при in vitro проучвания или при изследвания на животни.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза, повидон, кросповидон, магнезиев стеарат, хипромелоза, етилцелулоза, макрогол 6000, талк, червен железен оксид (E172), титанов диоксид (E171).
6.2 Физико-химични несъвместимости
Няма
6.3 Срок на годност
Physiotens 0,2 mg: 2 години
Physiotens 0,4 mg: 3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Physiotens 0,2 mg: да се съхранява при температура под 25°С.
Physiotens 0,4 mg: да се съхранява при температура под 30°С.
6.5 Данни за опаковката
PVC/PVDC/Al или PVC/Al блистерна опаковка
Опаковки:
Оригинална опаковка: 28 или 98 филмирани таблетки.
6.6 Препоръки при употреба
Няма
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Abbott Products GmbH Hans-Boeckler-Allee 20 30173 Hannover, Германия
8. Регистрационен №
Physiotens 0,2 mg tabLfilm № 9900124
Physiotens 0,4 mg tabLfilm № 99001
9. ДАТА HA ПЬРВО РАЗРЕШАВАНЕ ЗА УПОТРЕБА HA ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
23.01.1991
10. ДАТА НА (ЧАСТИЧНА) АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ТЕКСТА
Юли 2010
