КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Перил 8 mg, таблетки Peryl 8 mg tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 8 mg терт-бутиламинов периндоприл
(Perindopril tert-butylamine), еквивалентни на 7.092 mg Perindopril
като натриева сол (образувани in situ), и еквивалентни на 6.676 mg периндоприл
Съдържа също лактоза, безводна 121.118 mg
За пълния спъсък на помощните вещества, виж раздел 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Таблетка
Бяла до кремава, кръгла, двойно изпъкнала таблетка
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
8 mg:
Хипертония:
Лечение на хипертония
Стабилна коронарна болест на сърцето:
Намаление на риска от сърдечни инциденти при пациенти с анамнеза за миокарден инфаркт и/или реваскуларизация.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Препоръчва се Perindopril да се приема въднъж дневно, сутрин преди хранене.
Дозата трябва да се индивидуализира според профила на пациента (виж 4.4) и контрола на кръвното налягане.
Хипертония
Perindopril може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други класове антихипертензивни медикаменти.
Препоръчителната начална доза е 4 mg, веднъж дневно сутрин.
( Начин на приложение: За перорално приложение
При пациенти с висока активност на системата ренин-ангиотензин-алдостерон , ' (по-специално реновазална хипертония, нарушения на солевия и/или воден баланс, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) след прием на първоначалната доза може да се наблюдава
прекомерно понижение на кръвното налягане. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2 mg, като лечението трябва да започне под медицински контрол.
След едномесечно лечение дозата може да бъде повишена на 8 mg, веднъж дневно.
След започване на лечението с Perindopril може да настъпи симптоматична хипотония; това е по-вероятно при пациенти на съпътстваща терапия с диуретици.
Препоръчва се лечението да се провежда с повишено внимание, поради възможни нарушения на водно-солевия баланс при тези пациенти.
Ако е възможно, диуретикът трябва да се спре 2 до 3 дни преди началото на терапията с Perindopril (виж точка 4.4).
При хипертоници, при които диуретикът не може да бъде спрян, терапията с Perindopril трябва да започне с доза от 2 mg. Необходимо е следене на бъбречната функция и серумните стойности на калия. Следващата дозировка на Perindopril трябва бъде коригирана в зависимост от контрола на кръвното налягане. Ако е необходимо, приемането на диуретик може да се поднови.
При пациенти в напреднала възраст лечението трябва да започне с доза от 2 mg,
която след един месец може да бъде постепенно увеличена до 4 mg и след това, при необходимост до 8 mg, в зависимост от бъбречната функция (вж. таблицата по-долу).
Стабилна коронарна болест на сърцето
Лечението с Perindopril трябва да започне в доза от 4 mg веднъж дневно в продължение на 2 седмици, след което дозата да се увеличи до8 mg, веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция, и ако дозата от 4 mg се понася добре.
Пациентите в напреднала трябва да приемат 2 т% веднъж дневно в продължение на 1 седмица, последвани от 4 mg веднъж дневно през следващата седмица, преди дозата да бъде увеличена до 8 п^ веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция (виж таблица 1 "Корекция на дозата при нарушена бъбречна функция"). Дозата може да се увеличи, само ако предишната по-ниска доза се понася добре.
Корекция на дозата при нарушена бъбречна функция
При пациенти с нарушена бъбречна функция дозата трябва да се съобрази
с посочените в таблицата стойности на креатининовия клирънс.
Таблица 1. Корекция на дозата при нарушена бъбречна функция
Креатининов клирънс (пйУтт) Препоръчвана доза
СКЖ > 60 4 mg дневно
30 < С1СЯ < 60 2 дневно
15 < С1СЯ < 30 2 mg дневно през ден
Пациенти на хемодиализа*
C1CR< 15
2 mg в деня на диализата
*Диализният клирънс на периондоприлат е 70 ml/min.
Пациентите на хемодиализа трябва да приемат дозата след диализата.
Корекция на дозата при чернодробни увреждания
При пациенти с чернодробни увреждания не се налага корекция на дозата (виж точки 4.4 и 5.2).
Деца и подрастващи (под 18-годишна възраст)
Ефективността и безопасността на Perindopril не е доказана при деца и подрастващи. Затова прилагането му при деца и подрастващи не се препоръчва.
4.3. Противопоказания
• Свръхчувствителност към Peryl или към някое от помощните вещества или към друг АСЕ-инхибитор;
• Анамнеза за ангиоедем, свързан с предшестваща терапия с АСЕ-инхибитор;
• Наследствен или идиопатичен ангиоедем;
• Втори и трети триместър на бременността (виж точки 4.4. и 4.6).
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Стабилна коронарна болест на сърцето
Ако през първия месец от лечението с Perindopril настъпи епизод на нестабилна ангина пекторис (изразен или не), преди продължаване на лечението трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението полза/риск.
Хипотония
АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат ексцесивно понижение на кръвното налягане. Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при пациенти с хипертония без усложнения и е по-вероятно да се прояви при пациенти с дехидратация, напр. чрез диуретици, ограничен прием на трапезна сол, диализа, диария или повръщане, или които страдат от тежка ренин-зависима хипертония. При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, с или без придружаваща бъбречна недостатъчност, е била наблюдавана симптоматична хипотония. Появата □ е най-вероятна при пациенти с по-тежка степен на сърдечна недостатъчност, свързана с използване на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или бъбречна дисфункция. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, започването на лечението и коригирането на дозите трябва става под строг лекарски контрол (виж 4.2. и 4.8). Същите съображения важат за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното понижение на кръвното налягане може да причини инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
При проява на хипотония пациентът трябва да се постави в легнало положение по гръб и, ако е необходимо, да се приложи интравенозно инфузия от 9 mg/ml натриев хлорид (0.9%) разтвор. Изолирана преходна хипотензивна реакция не е противопоказание за понататъшен прием на съответните дози, който в повечето случаи може да продължи без проблеми след повишаване на кръвното налягане вследствие на увеличения циркулаторен обем.
При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност и нормално или ниско кръвно налягане, употребата на Perindopril може да доведе до допълнително понижение на системното кръвно налягане. Това е очакван ефект и обикновено
не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията прерасне в симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на приема на Perindopril.
Стеноза на аортната и митралната клапа/Хипертрофична кардиомиопатия
Както и останалите АСЕ-инхибитори, Perindopril трябва да се назначава с повишено внимание на пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изходящия поток от лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Бъбречна дисфункпия
При пациенти с бъбречни увреждания (креатининов клирънс < 60 ml/min), началната доза на Perindopril трябва да се адаптира в зависимост от креатининовия клирънс на пациента, след което дозата се определя от отговора на пациента към лечението. Рутинното проследяване на серумните нива на калия и креатинина е част от обичайната медицинска практика при тези пациенти.
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, появата на хипотония след започване на терапия с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция. При такива пациенти се съобщава
за възникване на остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима,
При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на артерията към единствен бъбрек, лекувани с АСЕ-инхибитори, са наблюдавани повишени стойности на кръвната урея и серумния креатинин, които обикновено се нормализират след прекратяване на терапията. Това е особено вероятно при пациенти с бъбречна недостатъчност. При допълнително наличие на реновазална хипертония съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност. При тези пациенти лечението трябва да започне при строг медицински контрол с ниски дози и внимателно титриране на дозата.
Тъй като лечението с диуретици може допринесе за горепосочените прояви, прилагането им трябва да се преустанови и бъбречната функция да се проследява през първите седмици от терапията с Perindopril.
При някои пациенти с хипертония без симптоми на съпътстващо бъбречно съдово заболяване се наблюдава обикновено леко и преходно повишение на стойностите на кръвната урея и серумния креатинин, особено когато Perindopril се прилага едновременно с диуретик. Тази проява е по-вероятна при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане. Може да се наложи редуциране на дозата и/или прекъсване на лечението с диуретика и/или Perindopril.
Пациенти на хемодиализа
При пациенти, диализирани с мембрани с висока скорост на потока (high flux) и едновременно лекувани с АСЕ-инхибитор, се съобщава за възникване на анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се обсъди използване на различен вид диализна мембрана или антихипертензивно средство от различен клас.
Бъбречна трансплантация
Липсва опит относно прилагането на Perindopril при пациенти след бъбречна трансплантация. Свръхчувствителност/Ангиоедем
Съобщава се за редки случаи на ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително Perindopril (виж 4.8). Такива прояви могат да настъпят във всеки един момент по време на лечението. В такива случаи приемането на Perindopril трябва да се прекрати незабавно и да се предприеме съответно наблюдение на пациента, което трябва да продължи до пълното отзвучаване на симптомите. В случаите, когато отокът е ограничен на лицето и устните, състоянието по принцип се овладява без лечение, макар че прилагането на антихистаминови препарати облекчава симптомите.
Ангиоедем, свързан с оток на ларинкса, може да има фатален изход.
В случаите на ангажиране на езика, глотиса или ларинкса, което може да причини обструкция на въздушните пътища, незабавно трябва да се предприеме спешно лечение. То може да включва прилагане на адреналин и/или поддържане на проходимост на въздушните пътища. Пациентът трябва да бъде под строг лекарски контрол до пълното и трайно отзвучаване на симптомите.
Пациенти с анамнеза за ангиоедем, несвързан с терапия с АСЕ-инхибитор, са изложени на повишен риск от ангиоедем по време на лечение с АСЕ-инхибитор (виж 4.3).
Има съобщения за редки случаи на интестинален ангиоедем при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори. Пациентите се представят с коремна болка (с или без гадене и повръщане); в някои случаи липсва предшестващ ангиоедем на лицето и стойностите на С-1 естеразата са в норма. Диагнозата ангиоедем се поставя след провеждане на изследвания, в това число скенер на коремната област, ултразвук или хирургия, като симптомите отзвучават след прекъсване
на АСЕ-инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да бъде включен в диференциалната диагноза на пациенти с коремна болка, приемащи АСЕ-инхибитори.
Анафилактоидни реакции по време на афереза на липопротеини с ниска плътност (LDL)
В редки случаи при пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори, са наблюдавани животозастрашаващи анафилактоидни реакции по време на афереза на липопротеините с ниска плътност (LDL) с декстранов сулфат. Тези реакции могат да бъдат избегнати чрез временно прекратяване на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка афереза.
Анафилактични реакции по време на десенсибилизация
При пациенти, получаващи АСЕ-инхибитори, са наблюдавани анафилактоидни реакции по време на лечение за десенсибилизация (напр. отрова на хименоптера). Тези реакции са били избегнати при пациенти, при които приемът на АСЕ-инхибитор е бил временно преустановен, но са се проявили отново при непредумишлено повторно излагане на АСЕ-инхибитор.
Чернодробна недостатъчност
В редки случаи лечението с АСЕ-инхибитори се свързва със синдром, започващ с холестатична жълтеница и прогресиращ до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром е неясен. При пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, развиващи жълтеница или с изразено повишение на стойностите на чернодробните ензими, приемът на АСЕ-инхибитора трябва да се прекрати и да се осъществи съответно проследяване от лекар (виж 4.8).
Неутропения/Агранулоцитоза/Тромбоцитопения/Анемия
При пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори, се съобщава за случаи на неутропения/ агранулоцотоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция без други усложняващи фактори, неутропения се появява рядко. Perindopril трябва да се прилага с изключително внимание при пациенти с колагенни съдови заболявания, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или комбинация от тези усложняващи фактори, особено в случаи на доказана бъбречна дисфункция. Някои от тези пациенти развиват тежки инфекции, в някои случаи резистентни на интензивна антибиотична терапия. При назначаване на Perindopril на такива пациенти, се препоръчва редовно проследяване на левкограмата и пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават за всякакви признаци на инфекция (напр. възпалено гърло, температура)
Расова принадлежност
Честотата на случаите на ангиоедем, вследствие терапия с АСЕ-инхибитори,
е по-висока при пациенти от черната раса, отколкото при нечернокожи пациенти.
Подобно на останалите АСЕ-инхибитори, Perindopril може да има по-слаб антихипертейзивен ефект при
чернокожи, отколкото при нечернокожи пациенти, вероятно поради преобладаването на по-ниски ренинови нива сред популацията хипертоници от черната раса.
Кашлица
Има съобщения за поява на кашлица при използване на АСЕ-инхибитори. Обикновено кашлицата е непродуктивна, персистираща и отзвучава след прекратяване на лечението. Като част от диференциалната диагноза на пациенти с кашлица трябва да се има предвид кашлицата, индуцирана от АСЕ-инхибитори.
Хирургични интервенции/Анестезия
При пациенти, подлагани на големи хирургични интервенции, или по време на анестезия със средства, предизвикващи хипотония, Perindopril може да блокира продукцията на ангиотензин II, вследствие на компенсаторно освобождаване на ренин. Лечението трябва да се прекрати един ден преди операцията. При развитие на хипотония, за която се прецени, че се дължи на този механизъм, тя може да се коригира чрез увеличаване на циркулаторния обем.
Хиперкалиемия
При някои пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително Perindopril, е наблюдавано повишение на нивата на серумния калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия, включват бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, възраст (над 70 години), захарен диабет, интеркурентни инциденти, по-конкретно дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстващ прием на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол; или приемане на други медикаменти, свързани с повишаване на серумните нива на калия (напр. хепарин). Използването на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или заместители на готварската сол, съдържащи калий, могат да доведат до сигнификантно повишение на серумния калий при пациенти с бъбречна дисфункция. Хиперкалиемията може да бъде причина за тежки, понякога фатални аритмии. При необходимост от съпътстващо използване на горепосочените средства, те трябва да бъдат прилагани с повишено внимание и при често проследяване на нивата на серумния калий (виж точка 4.5).
Диабетици
При диабетици, лекувани с перорални антидиабетни средства или инсулин, през първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори е необходим стриктен гликемичен контрол (виж 4.5).
Литий
Комбинирането на литий с Perindopril по принцип не се препоръчва (виж 4.5).
Калий-съхраняващи диуретици. калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на говарската сол По принцип не се препоръчва комбиниране на Perindopril и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на готварската сол (виж 4.5).
Бременност
По време на бременност не трябва да бъде започвано лечение с АСЕ-инхибитори. С изключение на случаите, когато продължаването на терапията с АСЕ-инхибитор е наложителна, при планиране на бременност трябва да се премине на алтернативно антихипертензивно лечение с доказан профил на безопасност при бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕ-инхибитор трябва незабавно да бъде прекратено, и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (виж точки 4.3 и 4.6).
Помощни вещества
Поради съдържанието на лактоза, пациенти, с редки наследствени нарушения, католгалактозен
интолеранс, глюкозо-галактозна малабсорбция или Lapp лактазен дефицит, не трябва да приемат това лекарство.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Диуретици
При пациенти, приемащи диуретици, особено пациенти със загуба на вода и/или
електролити, може да се наблюдава прекомерно понижение на кръвното налягане
след започване на терапията с АСЕ-инхибитори. Рискът от хипотензивен ефект
може да се намали чрез спиране на диуретика, възстановяване на кръвния обем или увеличаване на
приема на сол преди започване на терапията с ниски и постепенно повишавани дози Perindopril.
Калий-съхраняващи диуретици. калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на говарската сол
Макар че серумният калий обикновено остава в нормални граници, при някои пациенти, лекувани с Perindopril, може да се появи хиперкалиемия.
Калий-съхраняващите диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки или съдържащите калий заместители на готварската сол могат да доведат до значимо увеличаване на стойностите на серумния калий. По тази причина, комбинирането на Perindopril с горепосочените медикаменти не се препоръчва (виж точка 4.4). Ако едновременната им употреба е показана поради изявена хипокалиемия, те трябва да се прилагат с повишено внимание и при често проследяване на стойностите на серумния калий.
Литий
Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на лития и токсичност при едновременно приемане на литий и АСЕ-инхибитори. Едновременната употреба с тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и да увеличи вече повишения риск от литиева токсичност от АСЕ-инхибиторите. Не се препоръчва едновременното използване на Perindopril и литий, но при необходимост от комбинирана терапия серумните нива на лития трябва да се проследяват внимателно.
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). включително аспирин >3 g дневно
Едновременното приемане на АСЕ-инхибитори с нестероидни противо-възпалителни средства (ацетил салицилова киселина в схема на противо-възпалителна терапия, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) може да намали антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите. Едновременното прилагане на НСПВС и АСЕ-инхибитори може да повиши риска от влошаване на бъбречната функция, в това число възможна остра бъбречна недостатъчност и повишаване на серумния калий при пациенти с предшестваща бъбречна дисфункция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в напреднала възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и бъбречната функция трябва да бъде проследявана както при започване на лечението, така и периодично след това.
Антихипертензивни средства и вазодилататори
Едновременното прилагане на тези средства може да увеличи хипотензивния ефект на Perindopril. Едновременното приложение с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане.
Антидиабетни медикаменти
Резултатите от епидемиологични проучвания предполагат, че едновременното приложение на ACE-
инхибитори и антидиабетни медикаменти (инсулини, перорални хипогликемични средства) може да причини по-силен ефект на понижение на кръвната захар с риск от хипогликемия. По-вероятно е този ефект да се появи през първите седмици от комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.
Трициклични антидепресанти/ Антипсихотици/ Анестетици
Едновременното използване на някои анестетични лекарствени продукти, трициклични антидепресанти и антипсихотици с АСЕ-инхибиторите може да
доведе до допълнително понижение на кръвното налягане (виж точка 4.4). Симпатикомиметици
Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите.
Ацетилсалицилова киселина, тромболитици, ß-блокери, нитрати:
Perindopril може да се прилага едновременно с ацетилсалицилова киселина (когато се използва като тромболитик), с тромболитици, ß-блокери и/или нитрати.
Соли на златото:
Съобщава се за редки нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) при пациенти на инжекционна терапия със съединения на златото (натриев ауротиомалат) и едновременно прилагане на АСЕ-инхибитори, в това число Perindopril.
4.6. Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност
Използването на АСЕ-инхибитори не се препоръчва през първия триместьр
от бременността (виж раздел 4.4). Прилагането на АСЕ-инхибитори е противопоказано по време на втория и третия триместьр от бременността (виж раздели 4.3 и 4.4).
Данните от епидемиологични проучвания на риска от тератогенност след излагане на АСЕ-инхибитори по време на първия триместьр от бременността не са окончателни, без обаче да изключват известно повишение на риска. С изключение на случаите, в които продължаването на терапията с АСЕ-инхибитор е наложително, при планирана бременност трябва да се премине на алтернативно антихипер-тензивно лечение с доказан профил на безопасност при бременност. При установяване на бременност, терапията с АСЕ-инхибитори трябва да бъде преустановена незабавно и при необходимост да бъде назначена алтернативна терапия.
Известно е, че излагането на АСЕ-инхибитори през втория и третия триместьр от бременността води до индуциране на фетотоксичност при човека (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (виж раздел 5.3).
При излагане на АСЕ-инхибитори по време на втория триместьр от бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа.
Новородени, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори, трябва да бъдат стриктно наблюдавани за поява на хипотония (виж раздели 4.3 и 4.4).
Кърмене:
Поради липса на информация относно прилагането на Peryl по време на кърмене, употребата на Peryl не се препоръчва и се предпочитат алтернативни терапии с доказан профил на безопасност през кърмаческия период, особено в случаи на кърмене на новородени или преждевременно родени деца.
4.6. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Peryl не повлиява пряко способността за шофиране и работа с машини, но при някои пациенти могат да настъпят индивидуални реакции на понижение на кръвното налягане, особено при започване на терапията или при комбинирана терапия с други антихипертензивни медикаменти. Това може да се отрази на способността за шофиране или работа с машини.
4.7. Нежелани лекарствени реакции
По време на лечение с Perindopril са наблюдавани следните нежелани реакции, класифицирани в зависимост от тяхната честота:
Много чести (>1/10), чести (>1/100, <1/10), нечести (>1/1000, <1/100),
редки (>1/10 000, <1/1000), много редки (>1/10 000), неизвестни (липсват данни).
Органна система
Чести
Нечести
Много редки
Неизвестни
Нарушения на кръвта и лимфната система
Понижение на хемоглобина и хематокрита, тромбоцитопения, левкопения, неутропения, агранулоцитоза или панцитопения. При пациенти с конгенитален вбРОН се съобщава за хемолитична анемия (виж 4.4)
Метаболизъм и хранителни нарушения
Хипогликемия (виж 4.4 и 4.5)
Психиатрични нарушения
Нарушения в настроението и съня
Нарушения на нервната система
Главоболие, замайване,
Объркване
световъртеж парестезия
Нарушения в
Нарушено
зрението
Чести_
зрение
Нечести_Много редки
Неизвестни
Нарушения на Тинитус
ухото и ушния
лабиринт
Съдови нарушения
Сърдечни нарушения
Респираторни, торакални и медиастинални нарушения
Хипотония и свързани с нея ефекти
Кашлица, диспнея
Бронхоспазъм
Инсулт, възможно Васкулит
вторичен на
ексцеси вна хипотония
при високорискови
пациенти (виж 4.4)
Аритмия, ангина пекторис и миокарден инфаркт, възможно вторични на ексцесивна хипотония при високорискови пациенти (виж 4.4)
Еозинофилна пневмония, ринит
Гастро-
интестинални
нарушения
Гадене,
повръщане,
коремна болка,
дизгеузия,
диспепсия,
диария,
констипация
Сухота в устата Панкреатит
Хепато-билиарни нарушения
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Мускуло-скелетни
нарушения и
нарушения
на съединителната
Обрив, пруритус
Мускулни крампи
Ангиоедем на лицето, крайниците, лигавичните мембрани, езика, глотиса и/или ларинкса, утрикария (виж 4.4).
Хепатит(цитолитичен или холестатичен (виж 4.4)
Еритема мултиформе
тъкан и костите
Нарушения на бъбреците и пикочния тракт
Нарушения
на репродуктивната
система и млечните
Бъбречна Остра бъбречна
недостатъчност недостатъчност
Импотентност
жлези
Общи нарушения
Астения
Изпотяване
Лабораторни изследвания:
Могат да настъпят повишения на кръвната урея и плазмения креатинин, хиперкалиемия, обратима при прекъсване на лечението, особено при наличие на бъбречна недостатъчност, тежка сърдечна недостатъчност и реноваскуларна хипертензия.
Рядко се съобщава за повишение на чернодробните ензими и серумния билирубин. Клинични проучвания
В рамките на периода на рандомизация на проучването EUROPA са събирани данни само за тежки нежелани реакции. Тежки нежелани реакции са се проявили при малък брой пациенти: 16 (0.3%) от общо 6122 пациенти в групата с Perindopril
и 12 (0.2%) от 6107 пациенти в групата с плацебо. При пациентите, лекувани с
Perindopril, хипотония е наблюдавана при 6 пациенти, ангиоедем при 3 пациенти и
внезапен сърдечен арест при 1 пациент. Броят на пациентите, прекратили лечението поради кашлица,
хипотония или други нежелани реакции, е бил
по-голям в групата с Perindopril в сравнение с плацебо, съответно 6.0% (п=366) спрямо 2.1% (п=129). 4.9. Предозиране
Данните за предозиране при хора са ограничени.
Симптомите, свързвани с предозиране на АСЕ-инхибитори могат да включват
хипотония, циркулаторен шок, електролитен дисбаланс, бъбречна недостатъчност, хипервентилация,
тахикардия, палпитации, брадикардия, замайване, тревожност и кашлица.
Препоръчваното лечение при предозиране е интравенозна инфузия на 9 mg/ml разтвор на натриев хлорид (0.9%). При настъпване на хипотония, пациентът трябва да се постави в шоково положение. При възможност, може да се предприеме лечение с инфузия на ангиотензин II и/или интравенозно прилагане на катехоламини.
Perindopril може да бъде елиминиран от системното кръвообращение чрез хемодиализа (виж точка 4.4). При резистентна брадикардия е показано използване на пейсмейкър. Виталните признаци, серумните електролити и концентрациите на креатинин трябва да бъдат непрекъснато проследявани.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: АСЕ-инхибитори, обикновени АТС код: С09А А04
Perindopril е инхибитор ензим, които превръща ангиотензин I в ангиотензин II (ангиотензин конвертиращ ензим, ACE). Конвертиращият ензим, или киназа,
е екзопептидаза, позволяваща преобразуването на ангиотензин I във вазоконстрикторен ангиотензин II, както и разпадането на вазодилататора брадикинин в неактивен хептапептид. АСЕ-инхибицията води до намаление на
ангиотензин II в плазмата, което на свой ред води до повишена активност на плазмения ренин (чрез инхибиране на отрицателната обратна връзка на освобождаване на ренин) и намалена секреция на алдостерон. Тъй като ACE деактивира брадикинина, АСЕ-инхибицията също така води до повишена активност на циркулиращите и регионални каликреин-кининови системи
(и по този начин до активиране на простагландиновата система). Възможно е този механизъм да допринася за антихипертензивното действие на АСЕ-инхибиторите, както и донякъде за някои техни нежелани реакции (напр. кашлица).
Perindopril действа чрез активния си метаболит периндоприлат. Останалите метаболити не демонстрират инхибиция на активността на ACE in vitro.
Хипертония
Perindopril е активен при всички степени на хипертония: лека, умерена, тежка; наблюдава се понижение на систолното и диастолното налягане както в легнало, така и в изправено положение. Perindopril намалява периферното съдово съпротивление, водейки до понижение на артериалното налягане. В резултат на това периферният кръвоток се повишава, без да повлиява сърдечната честота.
По правило, бъбречният кръвоток се повишава, докато степента на гломерулна филтрация (GFR) обикновено остава непроменена.
Антихипертензивната активност е максимална между 4 и 6 часа след прием на еднократна доза и остава постоянна в продължение на поне 24 часа; ефектите при минимална плазмена концентрация отговарят на 87-100% от тези при максимална концентрация. Понижението на артериалното налягане настъпва бързо. При пациенти с клиничен отговор, нормализиране на артериалното налягане се постига в рамките на един месец и се запазва без проява на тахифилаксия. Прекратяването на лечението не води до ребаунд ефект. Perindopril намалява левокамерната хипертрофия.
При хора, Perindopril доказано демонстрира вазодилататорни свойства.
Той подобрява еластичността на големите артерии и намалява съотношението медиа/лумен на малките артерии.
Съпътстващата терапия с тиазидни диуретици води до синергичен ефект от адитивен тип. Комбинацията от АСЕ-инхибитор и тиазид също така намалява риска от хипокалиемия, индуцирана от лечението с диуретици.
Сърдечна недостатъчност
Perindopril намалява работата на сърцето, вследствие намаление на пред- и след натоварването. Проучвания при пациенти със сърдечна недостатъчност демонстрират:
• понижение на налягането на пълнене на лява и дясна камера;
• намалена тотална периферна съдова резистентност
• повишение на сърдечния ударен обем и подобрение на сърдечния индекс
В сравнителни проучвания първият прием на 2 mg Perindopril tert-butylamine
при пациенти с лека до умерена сърдечна недостатъчност не се свързва със сигнификантно понижаване на артериалното налягане в сравнение с плацебо.
Пациенти със стабилна коронарна болест на сърцето
EUROPA е мултицентрово, международно, рандомизирано, двойно-сляпо,
плацебо-контролирано клинично проучване с продължителност 4 години.
Дванадесет хиляди двеста и осемнадесет (12 218) пациенти над 18 годишна възраст са били рандомизирани на Perindopril 8 mg (n=6110) или плацебо (п=6108).
Популацията пациенти, включени в проучването, е била с доказана коронарна болест на сърцето, но без клинични признаци на сърдечна недостатъчност.
Общо 90% от пациентите са били с предшестващ инфаркт на миокарда и/или реваскуларизация. По-голямата част от пациентите са получавали референтния медикамент на проучването на фона на конвенционална терапия, включваща тромбоцитни инхибитори, липидопонижаващи средства и ß-блокери.
Основният критерий за ефективност е била комбинирана крайна цел на сърдечно-съдова смъртност, нефатален инфаркт на миокарда и/или сърдечен арест с успешна реанимация. Лечението с Perindopril tert-butylamine 8 mg (еквивалентен на 10 mg
Perindopril arginine) е довело до сигнификантно абсолютно понижение на първичната крайна цел с 1.9% (намаление на относителния риск с 20%, 95% СЦ9.4; 28.6]
- рО.001). При пациенти с анамнеза за предшестващ миокарден инфаркт и/или реваскуларизация се наблюдава абсолютно понижаване с 2.2% на първичната
крайна цел, отговарящо на RRR 22.4% (95% CI [12.0;31.6] -рО.001), в сравнение с плацебо.
5.2. Фармакокннетични свойства
След перорално приложение Perindopril се резорбира бързо и пикови концентрации се достигат след 1 час. Плазменият полуживот на Perindopril е 1 час.
Perindopril е промедикамент. 27% от приложената доза Perindopril достигат кръвообращението под формата на активния метаболит периндоприлат. Освен
до активния метаболит, Perindopril се разгражда до пет неактивни метаболити. Пиковата плазмена концентрация на Perindopril се достига в рамките на 3 до 4 часа.
Приемът на храна забавя превръщането в периндоприлат, а следователно и бионаличността, затова Perindopril трябва да се приема перорално като еднократна дневна доза сутрин преди хранене.
Демонстрирана е линеарна зависимост между дозата на Perindopril и неговата плазмена експозиция.
Обемът на разпределение е приблизително 0.21/kg за несвързан периндоприлат. Свързването с плазмените протеини е около 20%, основно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.
Perindopril се елиминира с урината и елиминационният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 часа, като равновесно състояние се постига в рамките на 4 дни.
Елиминирането на периндоприлат намалява при пациенти в напреднала възраст, а също и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. Желателно е коригирането на дозата при пациенти с бъбречна недостатъчност да става в зависимост от степента на увреждане (креатининов клирънс).
Диализният клирънс на периндоприлат е равен на 70 ml/min.
Кинетиката на Perindopril се променя при пациенти с цироза: чернодробният клирънс на молекулата-майка намалява наполовина. Количеството на образувания периндоприлат обаче не намалява и затова не се налага корекция на дозата (виж точки 4.2 и 4.4)..
5.3. Предклннични данни за безопасност
В проучвания за хронична токсичност с перорално приложение (при плъхове и маймуни), прицелният орган е бъбрекът, с обратими увреждания.
Няма данни за мутагенност при in vitro и in vivo проучвания.
Проучванията за репродуктивна токсичност (при плъхове, мишки, зайци и маймуни) не показват признаци за ембриотоксичност или тератогенност. Има данни обаче, че инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, като клас, индуцират нежелани лекарствени реакции върху късното развитие на плода, водещи до фетална смърт и вродени дефекти при гризачи и зайци: наблюдавани са бъбречни лезии и увеличена пери- и постнатална смъртност.
Не е наблюдавана карциногенност при дългосрочни проучвания с плъхове и мишки. 6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Лактоза ,безводна Царевично нишесте Целулоза микрокристална Талк
Магнезиев стеарат
6.2. Несъвместимости
Неприложимо
6.3. Срок на годност
2 години
6.4. Специални условия на съхранение
Да не се съхранява при температура над 25 °С. Да се съхранява в оригиналната опакавка, за да се предпази от светлина.
6.5. Вид и съдържание на контейнера
Алуминий/Алуминий блистери Опаковки от: 30 таблетки 60 таблетки 90 таблетки
Не всички опаковки се предлагат на пазара
6.6. Специални предпазни меркн при изхвърляне
Няма специални изисквания.
Всеки неизползван продукт трябва да се изхвърля при спазване на местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
ICN Polfa Rzesz6w S.A., Przemyslowa Street, 35-959 Rzeszow Полша
8. НОМЕР НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА