КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/OxyContin tabl. modif. 40 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 40; x 50; x 56; x 60/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
OxyContin 10 mg, 20 mg, 40 mg, 80 mg modified-release tablets
ОксиКонтин 10 mg, 20 mg, 40 mg, 80 mg таблетки c изменено освобождаване
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Активно вещество:
Оксикодонов хидрохлорид USP 10, 20,40 или 80 mg.
Таблетките от 10 mg съдържат 9,0 mg оксикодон, като 10 mg оксикодонов хидрохлорид.
Таблетките от 20 mg съдържат 18,0 mg оксикодон, като 20 mg оксикодонов хидрохлорид.
Таблетките от 40 mg съдържат 36,0 mg оксикодон, като 40 mg оксикодонов хидрохлорид.
Таблетките от 80 mg съдържат 72,0 mg оксикодон, като 80 mg оксикодонов хидрохлорид.
За пълния списък на помощните вещества, вижте т. 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/OxyContin tabl. modif. 40 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 40; x 50; x 56; x 60/
Кръгли двойно изпъкнали таблетки с изменено освобождаване.
10 mg: Бели таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 10 от другата.
20 mg: Розови таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 20 от другата.
40 mg: Жълти таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 40 от другата.
80 mg: Зелени таблетки, маркирани с ОС от едната страна и 80 от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
За лечение на умерена и силна болка
4.2. Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение
Перорално
Таблетките OxyContin трябва да се приемат цели и да не се чупят, дъвчат или стриват.
Приемът на счупени, сдъвкани или стрити таблетки може да доведе до бързо освобождаване и абсорбция и потенциално предозиране с оксикодон.
Възрастни, пациенти над 65 години и деца над 12 години.
OxyContin таблетки трябва да се приема през 12-часови интервали. Дозата зависи от силата на болката и от предшестващите аналгетични нужди на пациента.
Обичайната начална доза за инвалидизирани пациенти, пациенти, нелекувани до момента с опиоиди, или пациенти със силна болка, която не се овладява с по-слаби опиоиди, е 10 mg през 12 часа. След това дозата трябва внимателно да се титрира, ако е необходимо ежедневно, за да се постигне обезболяване. Ако са необходими по-високи дози, повишението трябва да се прави на стъпки от 25 до 50% от дозата. Точната доза за всеки пациент е тази, която облекчава болката и се понася добре за период от пълни 12 часа. Нуждата от допълнителна медикация повече от два пъти дневно показва, че дозата на OxyContin таблетки трябва да се повиши. Няма таван на дозата и тя може да се повишава, докато пациентът се обезболи напълно, или докато се появят неовладими нежелани ефекти, които изискват да се прекрати повишението на дозата.
Засилващата се болка ще изисква повишаващи се дози OxyContin таблетки, използвайки 10, 20, 40 или 80 mg, самостоятелно или в комбинация, за да се достигне облекчаване на болката.
Преминаване към OxyContin от перорално лечение с морфин:
Пациенти, които преди това са били на перорално лечение с морфин, трябва да базират своята дневна доза OxyContin таблетки на следното съотношение: 10 mg орален оксикодон е еквивалентен на 20 mg орален морфин. Трябва да се подчертае, че това е ориентировъчно съотношение. Индивидуалните вариации налагат при всеки пациент внимателно титриране до подходящата доза.
Пациенти над 65 г :
Контролирани фармакокинетични проучвания при пациенти в напреднала възраст (над 65 години) показват, че в сравнение с по-млади възрастни пациенти клирънсът на оксикодон е само леко намален. Липсват нежелани ефекти в резултат от възрастта, така че дозата и интервалите между приемите за възрастни са подходящи за тях.
Болка при доброкачествени заболявания:
За да се избегне рискът от зависимост, лечението с OxyContin таблетки трябва да бъде кратко и с прекъсвания. Периодично трябва да се оценява необходимостта от продължаване на лечението. Обичайната дневна доза не трябва да надхвърля 160 mg дневно.
Болка при злокачествени заболявания:
Дозата трябва да се титрира до овладяване на болката, освен ако са налице неовладими нежелани реакции.
Пациенти с нарушена бъбречна и чернодробна функция:
За разлика от морфиновите препарати, приложението на ОхуСопип таблетки не води до значими нива на активни метаболити. Въпреки това, плазмената концентрация на оксикодон при тези пациенти може да бъде повишена в сравнение с пациенти с нормална бъбречна и чернодробна функция.
Деца под 12 години:
Не се препоръчва.
4.3. Противопоказания/OxyContin tabl. modif. 40 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 40; x 50; x 56; x 60/
OxyContin таблетки е противопоказан при пациенти с: респираторна депресия, черепна травма, паралитичен илеус, остър корем, забавено изпразване на червата, тежка обструкция на дихателните пътища, тежка бронхиална астма, повишени плазмени нива на въглероден двуокис, известна свръхчувствителност към оксикодон, морфин или други опиоиди, при чувствителност към помощните вещества, остро чернодробно заболяване, едновременно приложение на моноамино-оксидазни инхибитори или до две седмици от тяхното прекратяване. Не се препоръчва за предоперативно приложение или до 24 часа след операция.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки прн употреба
OxyContin таблетки трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, зависими от наркотици, болни с токсична психоза и с повишено интракраниално налягане, гърчове, делириум тременс, хипотензия, хиповолемия, заболявания на жлъчния тракт, жлъчни или уретерални колики, панкреатит, обструктивни и възпалителни заболявания на червата, хипертрофия на простатата, адренокортикална недостатъчност, хипотиреоидизъм, хронична обструктивна белодробна болест, остър алкохолизъм, хронични бъбречни и чернодробни заболявания (вж. точка 4.2). При пациенти, изискващи повишено внимание, дозата на OxyContin таблетки трябва да се редуцира. OxyContin таблетки не трябва да се прилага при болни с риск от паралитичен илеус.
Ако се подозира поява на паралитичен илеус или се установи в хода на лечението, OxyContin таблетки трябва да се спре незабавно (вж. точка 4.3). Както при всички опиоидни препарати, пациенти, подлежащи на хордотомия или други, облекчаващи болката хирургични процедури, не трябва да приемат OxyContin таблетки 24 часа преди операцията. Ако впоследствие е показано лечение с OxyContin таблетки, дозата трябва да бъде адаптирана към новите постоперативни изисквания.
Както и при другите опиоидни препарати, OxyContin таблетки трябва да се прилага с внимание след коремна хирургия, тъй като опиоидните аналгетици нарушават чревния мотилитет и не трябва да се прилагат, докато лекарят не е сигурен, че червата функционират нормално.
Таблетките OxyContin 80 mg с удължено освобождаване не трябва да се прилагат при пациенти, които не са приемали опиоиди, тъй като при тези пациенти тази дозировка може да доведе до животозастрашаваща респираторна депресия.
При продължителна употреба на OxyContin пациентите могат да развият толеранс. В такива случаи те се нуждаят от по-високи дози OxyContin за постигане на желания контрол на болката. Продължителната употреба на OxyContin може да доведе до физическа зависимост. Ако лечението бъде прекратено рязко, могат да се наблюдават симптоми на отнемане. Препоръчва се прекратяването на лечението с OxyContin да става постепенно, за да бъдат избегнати симптомите на отнемане.
OxyContin притежава първичен потенциал на зависимост. Правилното приложение при пациенти с хронична болка намалява риска от физическа и психическа зависимост и следва да се преценява в зависимост от очакваните ползи от лечението. Обсъдете въпроса с Вашия лекар. В случаи на настояща или предишна алкохолна зависимост, препаратът следва да се прилага с повишено внимание.
За да бъде избегнато нарушаването на ефекта на продължително действие, таблетките с удължено освобождаване трябва да се приемат цели, без да се чупят, дъвчат или натрошават. Приемането на счупени, сдъвкани или натрошени таблетки води до по-бързо освобождаване и до абсорбиран е на потенциално летална доза от активната субстанция оксикодон (вж. 4.9 "Предозиране")-
OxyContin се състои от двойно-полимерна матрица и е предназначен само за перорал-но приложение. При неправилно прилагане под формата на венозни инжекции, някои от съставките, особено талкът, съдържащ се в таблетките, могат да причинят локална некроза на тъканите и белодробна гранулома, както и други тежки и потенциално жи-вотозастрашаващи реакции.
Трябва да се подчертае, че след определяне на ефективната доза на даден опиоиден аналгетик, не трябва да се преминава към други опиоидни средства без клинична оценка и внимателно ретитриране на дозата на пациента. В противен случай, не може да се гарантира постоянен аналгетичен ефект.
OxyContin таблетки 10 mg съдържат 69,25 mg лактоза.
OxyContin таблетки 20 mg съдържат 59,25 mg лактоза.
OxyContin таблетки 40 mg съдържат 35,25 mg лактоза.
OxyContin таблетки 80 mg съдържат 78,50 mg лактоза.
Пациенти с фамилна обремененост с непоносимост към галактоза, синдром на Lapp на лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този препарат.
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Тъй като опиоидните аналгетици потенцират ефекта на фенотиазините, трицикличните антидепресанти, анестетиците, хипнотиците, седативите, мускулните релаксанти и антихипертензивните средства и могат да потенцират ефекта на СИОПС (SSRIs) (антидепресанти), оксикодон трябва да бъде прилаган с повишено внимание и може да се наложи намаляване на дозата при болни, приемащи тези препарати. Известно е, че моноаминооксидазните инхибитори взаимодействат с опиоидните аналгетици, като водят до възбуждане на ЦНС с хипер- или хипотензивни кризи (вж. точка 4.3).
Едновременното приложение на хинидин, инхибитор на цитохром 3450, не променя фармакодинамичния ефект на оксикодона. Симетидинът може да инхибира метаболизма на оксикодона.
4.6. Бременност и кърмене
Прилагането на OxyContin таблетки не се препоръчва при бременни и майки кърмачки.
Бременност
Липсват клинични данни за приложение при бременност.
Кърмене
Оксикодон се излъчва в кърмата и може да доведе до респираторна депресия на новороденото. Затова OxyContin таблетки не трябва да се прилага при кърмачки или, в случай на необходимост, кърменето трябва да бъде прекратено.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Оксикодон може да наруши реакциите на пациента в различна степен, в зависимост от дозата и индивидуалната чувствителност. Ако са засегнати реакциите, пациентът не трябва да шофира и да работи с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/OxyContin tabl. modif. 40 mg x 10; x 20; x 28; x 30; x 40; x 50; x 56; x 60/
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са гадене и констипация, срещащи се при около 25 до 30% от пациентите. Ако гаденето и повръщането причиняват проблеми, оксикодон може да се прилага в комбинация с антиеметик. Констипацията е обичаен ефект при всички силни опиоиди и следва да се лекува адекватно с лаксативи. Ако нежеланите реакции не преминават, трябва да се търси алтернативна причина.
Нежеланите лекарствени реакции са типични за пълните опиоидни агонисти и обикновено намаляват в хода на лечението, с изключение на констипацията. Предвиждането на страничните ефекти и адекватното им овладяване подобряват поносимостта на препарата.
Изброените по-долу нежелани лекарствени реакции са класифицирани съобразно тяхната честота на поява в отделните системи (чести или редки). Честотата при често срещаните нежелани лекарствени реакции е от порядъка на >1%, а при редките <1%.
Стомашно-чревни нарушения
Чести
коремна болка15
анорексия16
констипация17
диария 18
сухота в устата19
диспепсия20
гадене21
поврьщане21
Редки
дисфагия23
уригване24
флатуленция25
гастро-интестинални смущения 26
илеус27
промени във вкуса28,29
Нарушения на нервната система
Чести
тревожност30
астения31
объркване32
замаяностЗЗ
главоболие34
безсъние35
нервност36
сънливост37
мисловни абнормности38
Редки
тревожностЗ9
амнезия40,41
гърчове42,43
депресия44,45
емоционална лабилност4б,47
еуфория48
халюцинации49
хипертония50,51
хиперестезия52
неразположение 53
неволеви мускулни контракции54
парестезия55,56
нарушения в говора57
тремор58
замаяност59
нарушения в зрението60
синдром на отнеманеб1
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Редки
задръжка на урина65
Нарушения на възпроизводителната система
Редки
аменорея2
понижено либидо6З
импотентност64
Сърдечни нарушения
Чести
ортостатична хипотензиябб
Редки
хипотензия67
палпитации (свързани със синдрома на отнемане)68,69
синкоп70, 71
вазодилатация 72
Нарушения на метаболизма и храненето
Редки
дехидратация73,74
едем75
периферен едем76
жажда77
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Чести
диспнея 78,79
Редки
респираторна депресия2
Нарушения на кожата и подкожните тъкани
Чести
обрив80
Редки
суха кожа81,82
уртикария83,84,85
Общи нарушения
Чести
втрисане8б
пруритус87
изпотяване88
Редки
алергични реакции89,90
анафилактична реакцш91
анафилактоидна реакция92
медикаментозна зависимост9З
миоза94
толеранс95
При пациенти, лекувани с OxyContin таблетки може да възникне толеранс, въпреки че това не е значим проблем в рамките на програмата за клинични изпитвания. При пациенти, нуждаещи се от значимо повишение на дозата, схемата на лечение за контрол на болката трябва да бъде внимателно преразгледана.
Рязкото прекъсване на лечението с OxyContin таблетки или прилагането на опиоиден антагонист може да доведе до синдром на отнемане, прояваващ се с безпокойство, раздразнителност, студени тръпки, горещи вълни, спазъм на пилора, ставни болни, ринорея, диафореза, коремни спазми и диария. Ако намаляването на дозата, препоръчвано в точка 4.4 доведе до синдром на отнемане, дозата трябва да бъде слабо завишена до изчезване на признаците и симптомите. Намаляването на дозата може да започне отново, като се увеличава интервала между намаляването на дозите.
4.9. Предозиране
Симптоми на предозиране:
Миозис, респираторна депресия, сънливост, намален тонус на скелетната мускулатура, хипотония. При тежки случаи могат да настъпят: циркулаторен колапс, ступор, кома, брадикардия и некардиогенен белодробен оток. Злоупотребата със силни опио-иди, като оксикодон във високи дози може да има летален изход.
Лечение на предозирането:
Предозирането се лекува с прилагане на опиоидни антагонисти (напр. налоксон 0.4-2 mg интравенозно). Ако е необходимо, се повтаря през 2-3 минути или се прави инфузия от 2 mg в 500 ml 0.9% разтвор на натриев хлорид или 5% декстроза (0.004 mg/ml налоксон). Скоростта на инфузията трябва да бъде съобразена с предшестващата доза и с повлияването на пациента. Може да се обсъди евакуация на стомаха.
За овладяване на циркулаторен колапс вследствие предозиране следва да се предприемат съответните поддържащи мерки (в това число апаратно дишане, кислород, вазопресори и вливания на течности). При сърдечен арест или аритмии може да се наложи сърдечен масаж или дефибрилация. При необходимост може да се използва апаратно дишане. Поддържането на метаболизма на течностите и електролитите е наложително.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1. Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Опиоидни аналгетици
АТС код N02АА 05
Оксикодонът е чист опиоиден агонист без антагонистични качества. Той има афинитет към капа-, мю- и делта-рецепторите в мозъка и гръбначния мозък.
Оксикодонът е подобен на морфина по своето действие. Терапевтичнят му ефект е главно обезболяващ, анксиолитнчен, противокашличен и седативен. Механизмът на действие засяга опиоидните рецептори на ЦНС за ендогенни съединения с опиоидо-подобно действие.
5.2. Фармакокинетични свойства
В сравнение с морфина, който има абсолютна бионаличност от приблизително 30%, оксикодонът след приемане през устата има висока абсолютна бионаличност до 87% . Оксикодонът има време на полуживот от приблизително 3 часа и се метаболизира главно до нороксикодон и оксиморфон. Оксиморфонът има известно аналгетично действие, но се открива в много ниски концентрации в плазмата и се смята, че не допринася за оксикодоновия фармакологичен ефект.
Освобождаването на оксикодон от таблетките OxyContin е двуфазно, като началното сравнително бързо освобождаване осигурява бърза аналгезия, последвана от по-контролирано освобождаване, определящо 12-часов ефект. Средният елнминационен полуживот е 4.5 часа, поради което равновесно състояние се постига за около един ден.
Освобождаването на оксикодон от таблетките OxyContin е независимо от рН.
OxyContin таблетките имат орална бионаличност, сравнима с обикновения оксикодон, но първият достига максимална плазмена концентрация за около 3 часа, а обикновеният оксикодон за 1 до 1.5 часа. Максималната и минималната концентрация на осикодон от OxyContin таблетки 10 mg назначени през 12 часа, са еквивалентни на тези, постигнати от обикновен оксикодон 5 mg даван през 6 часа. OxyContin таблетки 10 mg 20 mg 40 mg и 80 mg са биоеквивалентни по отношение на степен и скорост на абсорбция. Богатата на мазнини храна не променя максималната концентрация и степента на абсорбция на оксикодон.
Оксикодон се метаболизира в черния дроб до нороксикодон, оксиморфон и нороксиморфон, които впоследствие се глюконизират. Основните ензими, участващи във формирането на метаболитите нороксикодон, оксиморфон и нороксиморфон, са CYPЗА4 и
CYP2D6. Ин витро изследвания на лекарствените взаимодействия на нороксиморфон с използване на човешки чернодробни микрозоми не показват значима инхибиция на действието на CYPЗА4 и CYP2ГЗб, което предполага, че нороксиморфон не променя метаболизма на други медикаменти, метаболизирани чрез CYPЗА4 и CYP2D6.99 Установено е, че нороксиморфон се свързва с мю-опиоидните рецептори. 100 Независимо от доказаното действие на оксиморфон, аналгетичният ефект на метаболитите на оксикодон е клинично несигнификантен.11
Активната субстанция и нейните метаболити се екскретират с урината и изпражненията. 1
Плазмените концентрации на оксикодон не се повлияват значимо от възрастта, като при пациенти в напреднала възраст те са с 15% по-високи в сравнение с млади пациенти.
При жените плазмените концентрации на оксикодон са с около 25% по-високи в сравнение с мъжете, на базата на прием на кг телесно тегло.
В сравнение с нормални индивиди, пациентите с лека до тежка чернодробна недостатъчност могат да имат по-високи плазмени концентрации на оксикодон и нороксикодон и по-ниски плазмени концентрации на оксиморфон. Възможно е повишение на полуживота на елиминиране на оксикодон, което да доведе до потенциране на ефекта на лекарството.
В сравнение с нормални индивиди, пациентите с лека до тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 60 мл/мин) могат да имат по-високи плазмени концентрации на оксикодон и неговите метаболити. Възможно е повишение на полуживота на елиминиране на оксикодон, което да доведе до потенциране на ефекта на лекарството.
5.3. Предклинични данни за безопасност
5.3.1. Тератогенност
Ефектът на оксикодон върху репродуктивността при хора не е проучен добре. Не са провеждани изпитания върху фертилитета и постнаталните ефекти вследствие интраутеринно излагане на медикамента. Експериментални изследвания върху мишки и зайци обаче с перорални дози оксикодон, еквивалентни на 3 до 47 пъти дозата за възрастни хора от 160 mg дневно, не показват данни за увреждане на плода от оксикодон.
5.3.2. Канцерогенност
Не са провеждани експерименти с животински модели за оценка на карциногенния потенциал на оксикодон.
5.3.3. Мутагенност
Данните от няколко проучвания сочат нисък риск от генотоксичност вследствие оксикодон при хора. Оксикодон не показва мутагенност при следните изследвания: тест с Ames Salmonella и E.coli (със и без метаболитна активация) при дози до 5000 mcg/ml, хромозомен аберационен тест върху човешки лимфоцити (в отсъствие на метаболитна активация) при дози до 1500 mcg/ml и с активация след 48-часово излагане на дози до 5000 mcg/ml, както и микронуклеарен тест ин виво на костен мозък от мишки (при плазмени нива до 48 mcg/ml).
Изпитанията показват мутагенност при наличие на метаболитна активация при хромозомния аберационен тест (при дози по-големи или равни на 1250 mcg/ml) при 24-часово, но не и при 48-часово излагане на действието на лекарството, както и при теста върху мишки с лимфома при дози от 50 mcg/ml или по-високи с метаболитна активация и при 400 mcg/ml или по-високи с метаболитна активация.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества
Лактоза
Повидон
Полимерна дисперсия на амониев метакрилат
Триацетин
Стеарилов алкохол
Талк
Магнезиев стеарат
Като допълнение покритието на таблетката съдържа:
10 mg таблетка .
хипромелоза (Е464), хидроксипропил целулоза, титанов диоксид (Е 171), макрогол
20 mg таблетка
хипромелоза (Е464), титанов диоксид (El71), макрогол полисорбат 80, железен оксид
40 mg таблетка
хипромелоза (Е464), титанов диоксид (El71), макрогол, полисорбат 80, железен оксид
80 mg таблетка
хипромелоза(Е464), хидроксипропилцелулоза, титанов диоксид (E171), макрогол, железен оксид (E172), индиго кармин (Е132)
6.2. Несъвместимости
Неприложимо
6.3. Срок на Годност
Три години
6.4. Специални условия за съхранение
Да се съхранява при температура под 25 °С.
6.5. Данни за опаковката
Полипропиленови опаковки с полиетиленови капачки. PVC блистери с основа от алуминиево фолио.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Mundipharma Ges.m.b.H. Apollogasse 16-18, Postfach 83 1072 Wien Австрия
8. НОМЕР HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
OxyContin 10mg: 20010056
OxyContin 20mg: 20010057
OxyContin 40mg: 20010058
OxyContin 80mg: 20010059
9. ДАТА HA ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
03.01.2001
13.06.2006
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Септември 2008
