Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

.... Това, че може да купувате някои лекарства без лекарско предписание, не означава, че те не могат да предизвикват нежелани реакции.....

Начало » Лекарства » o » Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras. Capsules/ОРМУС

Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras. Capsules/ОРМУС

Оценете статията
(0 оценки)

Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras.  Capsules/ОРМУС


Original PDF

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras.  Capsules/

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

ОРМУС 20 mg стомашно-устойчиви капсули, твърди
ORMUS 20 mg gastro-resistant capsules, hard
ОРМУС 40 mg стомашно-устойчиви капсули, твърди
ORMUS 40 mg gastro-resistant capsules, hard

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка капсула съдържа 20 mg езомепразол (под формата на магнезиев дихидрат).
Помощни вещества: Всяка капсула съдържа 8,05 захароза, 1,85 микрограма метил-р- хидроксибензоат (Е218) и 0,56 микрограма пропил-р-хидроксибензоат (Е 216).

Всяка капсула съдържа 40 mg езомепразол (под формата на магнезиев дихидрат).
Помощни вещества: Всяка капсула съдържа 16,09 mg захароза, 3,65 микрограма метил-р-хидроксибензоат (Е218) и 1,1 микрограма пропил-р-хидроксибензоат (Е 216).
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras.  Capsules/

Стомашно-устойчиви капсули, твърди.
Всяка капсула е с непрозрачно жълто капаче и непрозрачно бяло тяло, маркирани с надпис „20 mg" в черно. Капсулата съдържа белезникаво-сиви сферични микрогранули.

Всяка капсула е с непрозрачно жълто капаче и непрозрачно жълто тяло, маркирани с надпис „40 mg" в черно. Капсулата съдържа белезникаво-сиви сферични микрогранули.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Стомашно-устойчивите капсули Ормус са предназначени за:

Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
- лечение на ерозивен рефлуксен езофагит
- продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за предотвратяване на рецидив
- симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

В комбинация с подходяща антибактериална терапевтична схема на лечение за ерадикация на Helicobacter pylon и носппане на:
- заздравяване на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori и
- предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язва, свързана с Helicobacter pylori

Продължително лечение след интравенозна индуцирана профилактика на кървене от пептични язви.

Лечение на синдром на Zollinger Ellison

4.2 Дозировка и начин на приложение

Капсулите трябва да се поглъщат цели с някаква течност. Не трябва да се дъвчат или смачкват. При пациенти, които се затрудняват да преглъщат, таблетките могат да се разтворят в половин чаша негазирана вода. Не трябва да се използват други течности, тъй като стомашноустойчивото покритие може да се разтвори. Разбъркайте докато таблетките се раздробят и изпийте течността с пелетите незабавно или в рамките на 30 минути. Изплакнете чашата с половин чаша вода и изпийте съдържанието. Пелетите не трябва да се дъвчат или смачкват.

При пациенти, които не могат да поглъщат, таблетките могат да се разтворят във вода и разтворът да се приложи с помощта на назо-гастрална сонда Важно е да се установи дали избраните спринцовка и сонда са подходящи. За указания относно разтварянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6

Възрастни и деца над 12 години

Гастроезофагеална-рефлуксна болест (ГЕРБ)
лечение на ерозивен рефлукс-езофагит 40 mg веднъж дневно в продължение на 4 седмици.
Препоръчва се допълнително 4-седмично лечение при пациенти, при които езофагитьт не е заздравял или симптомите персистират.
продължително лечение на пациенти със заздравял езофагит за предотвратяване на рецидив 20 mg веднъж дневно.

Симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
20 mg веднъж дневно при пациенти без езофагит. Ако не се постигне контрол на симптомите след 4 седмици, пациентът трябва да се изследва допълнително. След като симптомите отзвучат, последващ контрол на симптоматиката може да се достигне като се вземат 20 mg веднъж дневно. При необходимост възрастните пациенти могат да приемат 20 mg веднъж дневно при нужда. При пациенти лекувани с НСПВС, при които е налице риск от развитие на стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, не се препоръчва последващ контрол на симптомите, както при режим при нужда

Възрастни
В комбинация с подходяща антибактериална терапевтична схема на лечение за ерадикация на Helicobacter pylori и
- заздравяване на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori и
- предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язва, свързана с Helicobacter pylori
20 mg Ормус с 1 g амоксицилин и 500 mg кларитромицин - всичките два пъти дневно в продължение на 7 дни.

Пациенти нуждаещи се от продължителна терапия с НСПВС
Заздравяване на стомашна язва свързана с НСПВС: Обичайната доза е 20mg веднъж дневно в продължение на 4-8 седмици.
Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с НСПВС при рискови пациенти: 20mg веднъж дневно.

Поддържане на хемостазата и превенция на повторно кървене при стомашна или дуоденална язва след лечение с инфузионен разтвор
40 mg веднъж дневно за 4 седмици след инфузия за прсфилактика на повторно кървене на пептична язва.

Лечение на синдром на Zollinger Ellison
Препоръчваната първоначална доза е Ормус 40 mg два пъти дневно. В последствие дозировката трябва да бъде съобразена с индивидуалните нужди и лечението да продължи в зависимост от клиничните показатели. Въз основа на наличните клинични данни по-голяма част от пациентите могат да бъдат контролирани при дози от 80 до 160 mg езомепразол дневно. При дозировка над 80 mg дневно, дозата трябва да се раздели в два приема на ден.

Деца под 12 годишна възраст
Ормус не трябва да се прилага при деца под 12 годишна възраст, тъй като няма налични данни.

Увредена бъбречна функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция. Поради ограничения опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, такива пациенти трябва да се лекуват внимателно (виж раздел 5.2).

Увредена чернодробна функция
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане, не трябва да се надхвърля максимална доза от 20 mg Ормус (виж раздел 5.2).

Пациенти в старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

4.3 Противопоказания/Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras.  Capsules/

Известна свръхчувствителност към езомепразол или към някое от помощните вещества. Езомепразол не трябва да се приема едновременно с нелфинавир (виж раздел 4.5).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

При наличието на каквито и да било обезпокоителни симптоми (напр. значима загуба на тегло, повтарящо се повръщане, дисфагия, хематемезис или мелена) и в случаите, в които се подозира или е диагностицирана стомашна язва трябва да се изключи наличието на злокачествено заболяване, тъй като лечението с езомепразол може да завоалира симптомите и да забави диагнозата.

Пациентите на продължително лечение (особено тези, които получават терапия за повече от година) трябва да са под редовно наблюдение. На пациентите, които се лекуват с езомепразол при нужда, трябва да се обърне внимание да се свържат незабавно с лекуващия си лекар, ако симптомите им променят характера си.

Когато се предписва езомепразол за лечение при нужда, трябва да се има предвид възможността за взаимодействия с други лекарства, дължащи се на флуктуирането на плазмените концентрации на езомепразола. Виж раздел 4.5.

Когато се предписва езомепразол за ерадикация на Helicobacter pylori, трябва да се имат предвид възможните лекарствени взаимодействия на всички компоненти на тройната терапия.

Кларитромицин е мощен инхибитор на CYPЗА4 и това трябва да се вземе предвид, както и противопоказанията и взаимодействията на кларитромицина, когато тройната терапия се прилага при пациенти, които вземат едновременно други лекарства, метаболизиращи се от CYPЗА4 (като цизаприд и др.).

Този продукт съдържа захароза. Пациентите с редки наследствени заболявания изразяващи се с непоносимост към фруктозата, с малабсорбция на глюкоза-галактоза или недостатъчност на захараза-изомалтаза не трябва да употребяват това лекарство.

Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до повишен риск от стомашно-чревни инфекции, например Salmonella и Campylobacter (виж раздел 5.1).

Не се препоръчва едновременния прием на езомепразол и атазанавир (виж раздел 4.5). Ако комбинацията на атазанавир с инхибитор на протонната помпа се смята за неизбежна, препоръчва се внимателен клиничен контрол при комбинация с увеличаваща се доза атазанавир до 400 mg с 100 mg ритонавир; не трябва да се увеличава дозата от 20 mg езомепразол.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ефекти на езомепразола върху фармакокинетиката на други лекарства

Лекарствени продукти с рН зависима абсорбция
Намалената интрагастрална киселинност по време на лечение с езомепразол може да увеличи или намали резорбцията на лекарства, ако тя се повлиява от стомашната киселинност. Както и при употребата на други инхибитори на киселинната секреция или антиациди, резорбцията на кетоконазола и итраконазола може да бъде намалена при лечение с езомепразол.
За омепразол е докладвано, че взаимодейства с някои протеазни инхибитори. Клиничната значимост и механизмите зад тези докладвани взаимодействия винаги са неясни. Увеличеното стомашно рН по време на лечението с омепразол може да промени абсорбцията на протеазните инхибитори. Други възможни механизми на взаимодействие са чрез инхибиране на CYP2С19. За атазанавир и нелфинавир, намалени серумни нива са докладвани, когато са приемани заедно с омепразол и поради това комбинацията не се препоръчва. Едновременният прием на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg / ритонавир 100 mg от здрави доброволци води до значително намаляване на експозицията на атазанавир (приблизително 75% намаление в AUC, Сmax и Сmin. Увеличавайки дозата на атазанавир до 400 mg не компенсира ефекта от експозицията на омепразол и атазанавир. Едновременото приемане на омепразол (20 mg) с атазанавир 400 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци води до намаляване експозицията на атазанавир приблизително 30 %, в сравнение с експозицията, наблюдавана с атазанавир 300 mg/ ритонавир 100 mg, но без омепразол 20 mg. Едновременният прием на омепразол (40 mg) и нелфинавир, намалява средните стойности на AUC, Сmax и Сmin, на нелфинавир с 36-39 % и средните стойности на AUC, Сmax и Сmin на фармакологично активния метаболит М8 са намалени с 75-92%. За саквинавир (при едновременен прием с ритонавир), са докладвани повишени серумни нива (80-100%) по време на комбиниран прием с омепразол (40 mg). Лечението с омепразол 20 mg не оказва ефект върху експозицията на ампренавир (с или без прием на ритонавир еновременно). Лечението с омепразол 40 mg не оказва влияние върху експозицията на лопинавир (с едновременен прием и на ритонавир). Поради подобни фармакодинамични ефекти и фармакокинетични свойства на омепразол и езомепразол, не се препоръчва едновременен прием на езомепразол и атазанавир, а комбинацията между езомепразол и нелфинавир е противопоказана.

Лекарства, които се метаболизират от CYP2С19
Езомепразол инхибира CYP2С19, основният ензим, метаболизиращ езомепразола. Поради това, когато езомепразол се комбинира с лекарства, които се метаболизират от CYP2С19, като диазепам, циталопрам, имипрамин, кломипрамин, фенитоин и др., плазмените концентрации на тези лекарства може да се увеличат и да се наложи намаление на дозата. Това трябва да се има предвид, особено когато се предписва за лечение при нужда. Едновременното приложение на 30 mg езомепразол е довело до 45% намаление на клирънса на субстрати на CYP2С19 на диазепама. Едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 13% увеличение на най-ниските плазмени нива на фенитоина при болни с епилепсия. Препоръчва се мониториране на плазмените концентрации на фенитоина при започване или прекъсване на лечението с езомепразол. Омепразол (40 mg веднъж дневно), приеман заедно с вориконазол (субстрат на CYP2C19) повишава неговите Сmax и AUC с 15% и 41 %, респективно.

В рамките на клинично проучване времето за коагулация при пациенти приемащи едновременно 40 mg езомепразол и варафарин не превишава допустимите стойности.
Въпреки това, след разрешаването за употреба, са наблюдавани няколко изолирани случая с клинична значимост на повишено ниво на INR. Препоръчва се лекарско наблюдение на пациентите, които започват и прекратяват едновременен прием варфарин или други кумаринови производни.

При здрави доброволци едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 32% увеличение на площта под кривата концентрация-време (AUC) и до 31 % удължаване на времето на полуживот (1 1/2), но не е наблюдавано значимо увеличаване на максималните плазмени нива на цизаприда. Леко удълженият QTc интервал, наблюдаван след самостоятелно приложение на цизаприд, не се е увеличил допълнително, когато цизаприд е бил даден в комбинация с езомепразол (виж и раздел 4.4.).

Едновременното приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg/ритонавир 100 mg при здрави доброволци понижава значително експозицията на атазанавир (приблизително 75% понижена AUC, Сmax и Сmin.). Увеличението на дозировката на атазанавир до 400 mg не компенсира влиянието на омепразол върху експозицията на атазанавир. Инхибиторите на протонната помпа, включително езомепразол не трябва да се прилагат едновременно с атазанавир (вж. Раздел 4.3).
Доказано е, че езомепразол няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на амоксицилин или хинидин.
Взаимното прилагане на езомепразол и напроксен или рофекоксиб не показват никакви клинично значими взаимодействия по време на краткосрочни проучвания, оценяващи ефекта от едновременното им прилагане.

Ефекти на други лекарства върху фармакокинетиката на езомепразол
Езомепразол се метаболизира от CYP2С19 и CYPЗА4. Едновременното приложение на езомепразол и инхибиторьт на CYPЗА4 кларитромицин (500 mg два пъти дневно) е довело до удвояване на експозицията (AUC) на езомепразола. Взаимното прилагане на езомепразол и комбиниран инхибитор на CYP2С19 и CYPЗА4 може да доведе до увеличаване на експозицията на омепразол повече от два пъти. Инхибитор на CYP2С19 и CYPЗА4 като вориконазол увеличава площта под кривата (AUC) на омепразол с около 280 %. Коригиране на дозата на омепразол обикновено не се налага в тези случаи. Въпреки това, коригиране на дозата обаче трябва внимателно да се прецени при пациенти с тежко чернодробно увреждане или ако е предписано продължително лечение.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Няма клинични данни за експозиция на езомепразол по време на бременност. Епидемиологични изследвания с рацемичната смес омепразол при голяма експозиция по време на бременност не показват вредни или токсични за ембриона ефекти. Изследвания при животни с езомепразол не показват директни или индиректни ефекти по отношение на ембрионалното/феталното развитие. Изследвания при животни с рацемичната смес не показват директни или индиректни ефекти по отношение на бременността, раждането или посттдаталното развитие. Специално внимание трябва да се обърне при предписване на на езомепразол при бременни жени.
Не е известно дали езомепразол се екскретира в кърмата при човека. Не са провеждани проучвания при кърмачки. Поради това езомепразол не трябва да се прилага по време на кърмене.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са наблюдавани подобни ефекти.

4.8 Нежелани лекарствени реакции/Ormus 20 mg, 40 mg gastro-ras.  Capsules/

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани или подозирани по време на клиничните изпитвания на езомепразол и от пост-маркетингова употреба. Нито една от тях не е била свързана с дозата. Според честотата на тяхната поява нежеланите реакции се делят на (чести > 1/100, <1/10;нечести>1/1 000,< 1/100; редки >1/10 000, <1/1000; много редки <1/10 000).

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки-Левкопения, тромбоцитопеения
Много редки-Агранулоцитоза, панцитопения

Нарушения на имунната система

Редки-Реакции на свръхчувствителност например треска, ангиоедем и анафилактична реакция/шок

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести-Периферен едем
Редки-Хипонатриемия

Психични нарушения

Нечести-Безсъние
Редки-Ажитация, объркване, депресия
Много редки-Агресия, халюцинации

Нарушения на нервната система

Чести-Главоболие
Нечести-Замаяност, парестезия, сомнолентност
Редки-Нарушения на вкуса

Нарушения на очите

Редки-Замъглено виждане

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести-Вертиго

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Редки-Бронхоспазъм

Стомашно-чревни нарушения

Чести-Абдоминална болка, запек, диария, метеоризъм, гадене/повръщане
Нечести-Сухота в устата
Редки-Стоматит, гастро-интестинална кандидиаза

Хепато-билиарни нарушения

Нечести-Повишени нива на чернодробните ензими
Редки-Хепатит с или без жълтеница
Много редки-Чернодробна недостатъчност, енцефалопатия при пациенти с прекарано чернодробно заболяване

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести-Дерматит, сърбеж, обрив, уртикария
Редки-алопеция, фоточувствителност
Много редки-Еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson , токсична епидермална некролиза (TEN)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Редки-Артралгия, миалгия
Много редки-Мускулна слабост

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Много редки-Интерстициален нефрит

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Много редки-Гинекомастия

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Редки-неразположение, увеличено потене

4.9 Предозиране

До днес няма опит с преднамерено предозиране. Симптомите описани във връзка 280 mg са гастроинтестинални симптоми и симптоми на слабост. Единични дози от 80 mg не са довели до някакво събитие. Не е известен специфичен антидот. Езомепразол се свързва с плазмените протеини в много висока степен и поради това не се отстранява лесно чрез диализа. Както при всеки случай на предозиране, лечението трябва да бъде симптоматично и да се прилагат общи поддържащи мерки.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: инхибитори на протонната помпа
АТС код: А02В С05
Езомепразол е S-изомер на омепразол и намалява стомашната киселинна секреция чрез високо прицелен механизъм на действие. Той е специфичен инхибитор на протонната помпа в париеталната клетка. R- и S-изомерите на омепразол имат подобно фармакодинамично действие.

Място и механизъм на действие
Езомепразол е слаба основа и се концентрира и превръща в активна форма във силно киселата среда на секреторните каналчета в париеталните клетки на стомашната лигавица, където той инхибира ензима Н,КГ-АТФ-аза - основна ензимосигуряваща дейност на протонната помпа и инхибира както базалната, така и стимулираната киселинна секреция.

Ефект върху стомашната киселинна секреция
След перорален прием на 20 mg и 40 mg езомепразол началото на ефекта се наблюдава след един час. При многократно приложение на 20 mg езомепразол веднъж дневно в продължение на пет дни средната максимална киселинна продукция след стимулиране с пентагастрин е намаляла с 90% при измерване 6-7 часа след приема в ден пети.

След пет дни перорално приложение на 20 mg и 40 mg езомепразол стомашното рН над 4 е поддържано съответно в продължение на средно време от 13 и 17 часа от 24-часовия период при пациенти с ГЕРБ. Процентът от пациенти на 20 mg езомепразол, които са поддържали стомашното рН над 4 в продължение на най-малко 8,12 и 16 часа е бил съответно 76%, 54% и 24%. Съответните проценти при езомепразол 40 mg са били 97%, 92% и 56%.

Доказана е връзка между инхибирането на стомашната киселинна секреция при използване на AUC като референтен показател за плазмената концентрация.

Терапевтични ефекти на инхибирането на киселинността
Излекуване на рефлукс-езофагит с езомепразол 40 mg се наблюдава приблизително при 78% от пациентите след четири седмици и при 93% след осем седмици.

Едноседмично лечение с езомепразол 20 mg два пъти дневно и подходящи антибиотици води до успешна ерадикация на Н. pylori при приблизително 90% от пациентите.

След лечение за ерадикация в продължение на една седмица се счита, че няма нужда от последваща монотерапия с антисекреторни лекарства за ефективно излекуване на язва и отстраняване на симптомите при неусложнени дуоденални язви.
В рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване, 764 пациенти с ендоскопски потвърдено кървене от пептична язва характеризирано като Forest la, lb, lla или llb (9%, 43 %, 3 8% и 10% съответно), са били рандомизирани да получават езомепразол инфузионен разтвор (п=375) или плацебо (п=389). След ендоскопска хемостаза, в продължение на 72 часа пациентите получавали или 80 mg езомепразол интравенозна инфузия за 30 мин. с последваща непрекъсната инфузия от 8 mg/h, или плацебо. След началния период от 72 часа, всички пациенти получавали в продължение на 27 дни 40 mg перорален езомепразол за киселинна супресия. Процентът на поява на повторно кървене след по-малко от 3 дни, бил 5.9% в групата на езомепразол в сравнение с 10.3% в плацебс-групата. На 30-я ден след приключване на лечението, процентът на поява на повторно кървене в групата на езомепразол спрямо групата на плацебо бил съответно 7.7% спрямо 13.6% .

Други ефекти, свързани с инхибирането на киселинната секреция
По време на лечение с антисекреторни лекарства серумният гастрин се увеличава в отговор на намалената стомашна киселинна секреция.

При някои пациенти при продължително лечение с езомепразол са наблюдавани повишен брой ECL, вероятно свързани с повишените серумни нива на гастрина.

По време на продължително лечение с антисекреторни лекарства се съобщава за известно увеличение на честотата на поява на кистозно-дегенеративни промени в стомашните ерозии. Тези промени са следствие от продължителното инхибиране на киселинната секреция. Засега се счита, че те са доброкачествени и обратими.
Понижената стомашната киселинност в резултат от различни въздействия, включително на инхибитори на протонната помпа, води до нарастване на броя на бактериите, нормални обитатели на гастроинтестиналния тракт, в стомаха. Терапията с инхибитори на протонната помпа може да доведе до леко повишен риск от стомашно-чревни инфекции, като такива, причинени от Salmonella и Campylobacter
В две клинични изпитвания в сравнение с ранитидин, езомепразол показва по-добър ефект при лечение на стомашна язва при пациенти приемащи НСПВС, включително СОХ-2 селективни НСПВС.
В две клинични изпитвания в сравнение с плацебо, езомепразол показва по-добър ефект при профилактика на стомашна и дуоденална язва при пациенти на НСПВС (на възраст >60 и/или с предишна язва), включително СОХ-2 селективни НПВС.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция и разпределение
Езомепразол е лабилен в кисела среда и поради това се прилага перорално във вид на стомашно-устойчиви гранули. Превръщането в R-изомер in vivo е незначително. Абсорбцията на езомепразола е бърза, каТо максималните плазмени нива се наблюдават приблизително 1-2 часа след приема. Абсолютната бионаличност е 64% след единична доза от 40 mg и се повишава до 89% след многократно приложение веднъж дневно. При 20 mg езомепразол съответните стойности са респективно 50% и 68%. Обемът на разпределение в равновесно състояние при здрави лица е приблизително 0.22 l/kg. Езомепразолът се свързва с плазмените протеини в 97%.
Едновременното приемане с храна може да забави и намали абсорбцията на езомепразола, въпреки че това не оказва значимо влияние на ефекта на езомепразола върху стомашната киселинност.

Метаболизъм и екскреция
Езомепразол се метаболизира напълно от системата на цитохром Р450 (CYP) т.е. от неговите изомери CYP2С19 и по-малко от CYPЗА4. Основната част от метаболизма на езомепразола зависи от полиморфния CYP2С19, отговорен за образуването на хидрокси- и дезметил- метаболити на езомепразола. Останалата част зависи от друг специфичен изоензим - CYPЗ А4, отговорен за образуването на езомепразол сулфон, основният метаболит в плазмата

Показателите по-долу отразяват предимно фармакокинетиката на лица с функциониращ CYP2С19 ензим, екстензивни метаболизатори.

Тоталният плазмен клирънс е около 17 l/h след единична доза и около 9 l/h след многократно приложение. Плазменият полуживот е около 1.3 ч след многократно прилагане веднъж дневно. Фармакокинетиката на езомепразол е изследвана при дози до 40 mg два пъти дневно. Площта под кривата концентрация-време се увеличава при многократно прилагане на езомепразола Това увеличение зависи от дозата и води до повече от пропорционално на дозата увеличение на AUC след многократно прилагане. Тази зависимост от времето и дозата се дължи на намаление на метаболизма при първо преминаване и на системния клирънс, вероятно причинени от инхибирането на ензима CYP2С19 от езомепразола и/или неговия сулфонов метаболит. Езомепразол се елиминира напълно от плазмата между приемите, като няма тенденция за кумулиране при приемане веднъж дневно.

Главните метаболити на езомепразол нямат ефект върху стомашната киселинна секреция. Почти 80% от пероралната доза на езомепразол се екскретират под формата на метаболити с урината, а остатъкът - с фекалиите. Под 1 % от изходното лекарство се открива в урината.

Специални групи пациенти
Приблизително при 2,9 ± 1,5 % от популацията липсва функциониращ CYP2С19 ензим и те са наречени слаби метаболизатори. При тези лица метаболизмът на езомепразола вероятно се катализира предимно от CYPЗА4. След многократно прилагане на 40 mg езомепразол веднъж дневно средната площ под кривата концентрация-време е била приблизително 100% по-голяма при слабите метаболизатори, отколкото при лицата с функциониращ CYP2С19 ензим (екстензивни метаболизатори). Средните максимални плазмени концентрации са били повишени с около 60%. Тези находки нямат отношение към дозирането на езомепразола.

Метаболизмът на езомепразол не се променя значимо при лица в напреднала възраст (71 -80 години).

След еднократно прилагане на 40 mg езомепразол средната площ под кривата концентрация-време е приблизително 30% по-голяма при жени, отколкото при мъже. Не е установена полова разлика след многократно прилагане веднъж дневно. Тези находки нямат отношение към дозирането на езомепразола

Нарушена органна функция
Метаболизмът на езомепразол при болни с леко до умерено нарушена функция на черния дроб може да бъде влошен. Степента на метаболизиране е намалена при пациенти с тежко увредена чернодробна функция, което юди до удвояване на площта под кривата концентрация-време на езомепразола. Поради това при пациенти с тежка дисфункция не трябва да се превишава максималната доза от 20 mg. Езомепрозол и главните му метаболити не показват тенденция за кумулиране при приемане веднъж дневно.

Не са провеждани проучвания при пациенти с намалена бъбречна функция. Тъй като през бъбреците се извършва екскрецията на метаболигите на езомепразола, но не и елиминирането на изходното съединение, не се очакват промени в метаболизма на езомепразола при пациенти с увредена бъбречна функция.

Деца

Подрастващи на възраст между 12-18 години:
След многократен прием на 20 mg и 40 mg езомепразол, общата експозиция (AUC) и времето за достигане на максимална плазмена концентрация t max) при деца между 12 и 18 годишна възраст са съизмерими със стойностите наблюдавани при възрастни пациенти и при двете дозировки на езомепразол.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Предклиничните проучвания не установяват някакви особени рискове за човека въз основа на токсичността след многократно третиране, генотоксичностга и репродуктивната токсичност.

Изследванията за канцерогенност при плъхове, извършени с рацемичната смес, са показали хиперплазия на стомашните ECL-клетки и карциноиди. Тези стомашни ефекти при плъховете се дължат на продължителната изявена хипергастринемия вследствие на намалената продукция на стомашна киселина и са наблюдавани след продължително третиране на плъхове с инхибитори на стомашната секреция.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Съдържание на капсулата
Захарни сфери (захароза и царевично нишесте)
Хипромелоза
Диметикон емулсия 35 %, съдържаща диметикон, пропил-р-хидроксибензоат (Е216), метил-р-хидроксибензоат (Е218), сорбинова киселина, натриев бензоат, полиетилен гликол сорбитанов монолауреат, октилфенокси полиетокси етанол и пропилей гликол Полисорбат 80 Манитол
Диацетилирани моноглицериди Талк
Метакрилна киселина-етил акрилат кополимер (1:1)
30% Дисперсия, съдържаща метакрилна киселина и етил акрилат, натриев лаурил сулфат и полисорбат 80 Триетил цитрат Макроглицеролови стеарати

Обвивка на капсулата
Железен оксид черен (El72)
Шеллак
Железен оксид жълт (Е 172)
Титанов диоксид (E171)
Желатин

6.2 Несъвместимости

Неприложимо.

6.3 Срок на годност

Блистери
2 години

Бутилки:
Преди отваряне: 2 години
След отваряне на бутилката: 3 месеца

6.4 Специални условия на съхранение

Да се съхранява под 250 С.
За бутилката: Да се съхранява плътно затворена, за защита от влага.
За блистера: Да се съхранява в оргиналната опаковка за защита от влага.

6.5 Данни за опаковката

HDPE бутилки, съдържащи силикагел като сушител и затворящи се с полипропиленова капачка. За отваряне на бутилката се премахва алуминиевия кант. Размер на опаковката: 28, 30, 90 или 98 капсули.
PA-Aluminium-PVC/Aluminium блистери
Размер на опаковката: 3, 7, 14, 15, 25, 28, 30, 50, 56, 60, 90, 98, 100 или 140 капсули. Не всички опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Прием посредством стомашна сонда:
1. Поставете съдържанието на капсулата в приблизително 25 ml или 50 ml вода (За някои сонди, разтваряне в 50 ml вода е необходимо, за да се избегне запушването на сондата). Разбърква се.
2. Изтеглете суспензията в спринцовка и добавете около 5 ml въздух.
3. Разклатете спринцовката за около 2 минути, за да се разтворят гранулите.
4. Задръжте спринцовката с върха нагоре и проверете дали не е запушен върха.
5. Прикрепете спринцовката към сондата, докато се задържи в горе описаната позиция.
6. Разклатете спринцовката и я поставете с върха надолу. Веднага инжектирайте 5-10 ml в сондата. Обърнете спринцовката след инжектиране и разклатете (спринцовката трябва да се задържи с връх сочещ нагоре, за да се избегне запушване на върха).
7. Обърнете спринцовката с върха надолу и веднага инжектирайте друго количество 5-10 ml в сондата. Повтаряйте процедурата, докато спринцовката се изпразни.
8. Напълнете спринцовката с 25 ml вода и 5 ml въздух и повторете стъпка 6, ако е необходимо да се отмие всякакъв седимент, останал в спринцовката. За някои спринцовки е необходима 50 ml юда.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

STADA ARZNEIMITTEL AG Stadastrasse 2-18, D-61118 Bad Vilbel Германия

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Август 2010

Последна редакция Петък, 28 Юли 2023 09:11
eXTReMe Tracker