КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Opiodur 25, 50, 75, 100 microgr. /h transderm. Plastir/
1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Опиодур 25 микрограма/час трансдермален пластир
Опиодур 50 микрограма/час трансдермален пластир
Опиодур 75 микрограма/час трансдермален пластир
Опиодур 100 микрограма/час трансдермален пластир
Opiodnr 25 microgram/hour transdermal patch
Opiodur 50 microgram/hour transdermal patch
Opiodnr 75 microgram/hour transdermal patch
Opiodur 100 microgram/hour transdermal patch
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки трансдермален пластир Опиодур 25 микрограма/час съдържа 2,75 mg фентанил (fentanyl) с повърхност на пластира 10 cm", освобождават 25 микрограма фентанил на час.
Всеки трансдермален пластир Опиодур 50 микрограма/час съдържа 5.5 mg фентанил (fentanyl) с повърхност на пластира 20 cm", освобождаващ 50 микрограма фентанил на час.
Всеки трансдермален пластир Опиодур 75 микрограма/час съдържа 8,25 mg фентанил (fentanyl) с повърхност па пластира 30cm". освобождаващ 75 микрограма фентанил на час.
Всеки транедермален пластир Опиодур 100 микрограма/час съдържа 1 1 mg фентанил (fentanyl) с повърхност па пластира 40 cm". освобождаващ 100 микрограма фентанил на час.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Opiodur 25, 50, 75, 100 microgr. /h transderm. Plastir/
трансдермален пластир.
Фентанил трансдермален пластир е правоъгълен, светлокафяв на цвят пластир, поставен между два прозрачни защитни слоя с по-големи размери, които трябва да бъдат премахнати преди апликацията на пластира.
Пластирите са със слепите надписи:
"Fentanyl 25 μg/h" червен надпис
"Fentanyl 50 μg/h" червен надпис
"Fentanyl 75 μg/h" червеи надпис
"Fentanyl 100 μg/h" червен надпис
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Продуктът е показан за силна хронична болка, която може да бъде адекватно повлияна само с опиоидни аналгетици.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозирането е индивидуално и се основава па анамнезата на пациента по отношение употребата му на опиоидни аналгетици. като се вземе предвид:
• Възможно развитие на толеранс
• Настоящото общо състояние, медицинския статус на пациента, и
• Степента на тежест на заболяването
Необходимата доза фентанил се коригира индивидуално и трябва да се определя редовно след всяко приложение.
Пациенти, които за първи път получават лечение е опиоидни аналгетици
Налични са пластири с ниво на освобождаване 12.5 микрограма/час и те трябва да бъдат използвани мри първоначално дозиране. Не се препоръчва започване на лечение с Опиодур при пациенти в силно напреднала възраст или с много ниско тегло, поради известната им чувствителност към лечение е опиоидни аналгетици. В такива случаи се предпочита започване на лечението с ниски дози морфин с незабавно освобождаване и назначаване на лечение с Опиодур след определяне на оптималната доза.
Преминаване от прием на други опиоиди
При преминаване от пероралсн или парентерален прием на опиоиди към лечение с фентанил. началната доза трябва да сс изчислява както следва:
1. Трябва да се определи количеството аналгетици необходими през последните 24 часа.
2. Получената сума трябва да се преобразува към съответната доза на пероралсн морфин чрез използване на Таблица 1.
3. Съответната доза фентанил трябва да се определи както следва:
a) чрез използване на Таблица 2 при пациенти, които имат нужда от смяна на опиоидното лечение (съотношението на преобразуване от пероралсн морфин към трансдермален фентанил е равно на 1 50:1)
b) чрез използване на Таблица 3 при пациенти на стабилна и добре толерирана опиоидна терапия (съотношението на преобразуване от перорален морфин към трансдермален фентанил е равно на 100:1)
Таблица 1: Преобразуване на еквивалентния аналгетичен ефект
Всички дози. посочени в таблицата, са еквивалентни по аналгетичен ефект на 10 mg морфин.
Еквивалентна аналгетична доза(mg)
| Лекарствено вещество | Парентерално приложение (i.m.) | Перорално приложение |
| Морфин | 10 | 30-40 |
| Хидроморфон | 1,5 | 7,5 |
| Оксикодон | 10-15 | 20-30 |
| Метадон | 10 | 20 |
| Леворфанол |
2 | 4 |
| Оксиморфин | 1 | 10 (ректално) |
| Диаморфин | 5 | 60 |
| Петидин | 75 | - |
| Кодеин |
- | 200 |
| Бупренорфин | 0,4 | 0,8 (сублингвално) |
| Кетобемидон | 10 | 20-30 |
Таблица 2: Препоръчителни дози на трансдермален фентанил. основаваща се на пероралните дневни дози морфин 1
===
| Перорална доза морфин (mg / 24 h) | Освобождаване на трансдермален фентанил (микрограма / час) |
| 0- 44 | 12,5 |
| 45-134 | 25 |
| 135-224 | 50 |
| 225-314 | 75 |
| 315-404 | 100 |
| 405-494 | 125 |
| 495-584 | 150 |
| 585-674 | 175 |
| 675-764 | 200 |
| 765-854 | 225 |
| 855-944 | 250 |
| 945-1034 | 275 |
| 1035-1124 | 300 |
1 В клинични изпитвания този диапазон на дози на дневен перорален морфин е използван като база
за преобразуване на фентанил трансдермални пластири
2 Преобразуването на фентанил трансдермални плас тири в дози, по-високи от 25 μg/час е еднакво за възрастни и педиатрични пациенти
Таблица 3: Препоръчителни първоначални дози на трансдермален фентанил, основаващи се на пероралните дневни дози морфин
(при пациенти на стабилна и добре толерирана опиоидна терапия)
| Перорална доза морфин (mg /24 h) | Освобождаване на трансдермален фентанил (микрограма / час) |
| <60 | 12,5 |
| 60-89 | 25 |
| 90-149 | 50 |
| 150-209 | 75 |
| 210-269 | 100 |
| 270-329 | 125 |
| 330-389 | 150 |
| 390-449 | 175 |
| 450-509 | 200 |
| 510-569 | 225 |
| 570-629 | 250 |
| 630-689 | 275 |
| 690-749 | 300 |
Чрез комбиниране на няколко трансдермални пластира може да сс постигне ниво на освобождаване на фентанил пад 100 микрограма/час.
Първоначалната оценка на максималния аналгетичен ефект на Опиодур не трябва да се провежда преди пластира да бъде използван в продължение на 24 часа. Това се дължи на .постепенното увеличение на серумните концентрации на фентанил през първите 24 часа след приложение на пластира
През първите 12 часа след преминаване към Опиодур. пациентът продължава да приема предходния аналгетик в неговата предишна доза; през следващите 12 часа този аналгетик се прилага според нуждите.
Титриране на дозите и поддържащо лечение
Пластирът трябва да бъде подменян на всеки 72 часа. Дозата трябва да бъде титрирана индивидуално до постигане на аналгетична ефикасност. При пациенти, които имат силно изразено понижаване в периода от 48-72 часа след приложението, може да се наложи замяната на Опиодур след 48 часа.
Налични са пластири с ниво на освобождаване 12.5 микрограма/час и те са подходящи за титриране па дозата в по-ниската област на дозиране. Ако в края на периода на начално приложение ападгезията не е достатъчна, дозата може да бъде увеличена след 3 дни. до постигане на желания ефект при всеки пациент. Допълнителна корекция па дозите обикновено се извършва с увеличаване на дозите е 25 микрограма/час, въпреки че трябва да бъде отчетена и нуждата от допълнителна аналгезия, както и нивото на болката на пациента. Пациентите може да се нуждаят от периодични допълнителни дози краткодействащ аналгетик при „междинни пристъпи" на болката. Допълнителни или алтернативни методи на аналгезия, или алтернативно приложение на опиоиди трябва да бъдат обсъдени, когато дозите Опиодур надвишава] 300 микрограма/час.
Има съобщения за симптоми на отнемане при преминаването от продължително лечение с морфин към трансдермален фентанил. въпреки адекватната аналгетична ефикасност'. В случай на поява па симптоми па отнемане, препоръчва се лечението им е ниски дози краткодействащ морфин.
Промяна или прекратяване на лечението
При необходимост от прекратяване на приложението на пластира, всяко заменяне с други опиоиди трябва да става постепенно, започвайки с ниска доза и с постепенно повишаване на дозата. Това сс дължи на постепенното спадане на нивата на фентанил след премахване на пластира; необходими са най-малко 17 часа за понижаване на серумните концентрации на фентанил е 50%. По принцип, прекратяването на аналгезията с опиоиди трябва да бъде постепенно, за да сс избегнат симптомите на отнемане (гадене, повръщане, диария, тревожност и мускулен тремор). Таблици 2 и 3 не трябва да се използват при преминаване от трансдермален фентанил към лечение с морфин.
===Употреба при пациенти в напреднала възпаст
Пациентите в напреднала възраст трябва да се наблюдават внимателно и при необходимост дозите да бъдат намалявани (вж. точки 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация
Начин на приложение
При малки деца с за предпочитане пластира да се приложи в торната част на гърба за да сс минимализира вероятността детето да премахне пластира.
Опиодур трябва да се прилага само при педиатрични пациенти с опиоидеп толеранс (на възраст от 2 до 16 години), които вече получават еквиваленти на най-малко 30 mg пероралеп морфин. За преминаването на педиатрични пациенти от перорални и парентералпи опиоди на фентанил трансдермални пластири, следва да се използва Преобразуване на еквивалентния аналгетичен ефект (Таблипа 1) и Препоръчителни дози на трансдермален фентанил. основаващи се па пероралните дневни дози морфин (Таблица 2).
За деца. получаващи повече от 90 mg перорален морфин на ден. са налични само ограничени данни от клинични проучвания. В педиатричните проучвания, необходимата доза Опиодур е била изчислена консервативно: 30 mg до 45 mg перорален морфин на ден или неговата еквивалентна доза опиоид е била заменена с един пластир Опиодур 12 миркограма/час. Трябва да сс отбележи, че гази схема на преминаване за деца се отнася само за преминаването от перорален морфин (или негов еквивалент) на Опиодур. Схемата на преминаване не може да се използва за преминаване от Опиодур па други опиоиди. тъй като може да се получи предозиране.
Аналгезивният ефект от първата доза Опиодур няма да е оптимален през първите 24 часа. Поради това. през следващите 12 часа. тези аналгетици трябва да се прилагат въз основа на клиничните нужди,
Тъй като пиковите нива на фентанил се получават след 12 до 24 часа на лечение, наблюдението на пациента за нежелани реакции, които мотат да включват хиповентилация, се препоръчва за най-малко 48 часа след .започване на лечение е Опиодур или увеличение на дозата (вж. също точка 4.4).
Титриране на дозата и поддържащо лечение
Ако аналгезивният ефект на Опиодур е недостатъчен, трябва да се приложи допълнително морфин или друг краткодействащ опиоид. В зависимост от нуждата за допълнителен аналгетик и нивото па болка на детето, може да се реши да се приложат повече пластири. Коригирането па дозата трябва да става с 12 тс»/час.
Употреба при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане
Пациентите с увредена чернодробна или бъбречна функция трябва да се наблюдават внимателно и при необходимост дозите да бъдат намалевани (вж. точка 4.4).
Начин на приложение
За трансдермална употреба.
Опиодур трябва да се прилага на нераздразнена и ненаранена от облъчване кожа. па гладка повърхност от торса или торната част на ръката.
За употреба при деца: Няма налични данни за безопасност и фармакокинетика за други области на приложение.
При малки деца е за предпочитане пластира да се приложи в горната част на гърба, за да се мипимализира вероятността детето да премахне пластира.
Космите на мястото на приложение (предпочита се неокосмена област) трябва да бъдат премахнати с ножица (не обръснати) преди приложението на пластира. Ако областта трябва да се почисти преди приложението на пластира, това трябва да стане с вода. Сапуни, масла, лосиони, алкохол или други препарати, които могат да раздразнят кожата или да променят нейните характеристики, не трябва да бъдат използвани. Кожата трябва да е напълно суха преди приложението на пластира.
Тъй като трансдермалният пластир е защитен от външно водоустойчиво покритие, той може да бъде носен и но време на къпане.
Опиодур се прилага непосредствено след изваждане от опаковката. След отстраняване на покриващия слой, трансдермалния пластир се поставя чрез силно притискане с дланта на ръката за около 30 секунди, за да се осигури пълно залепване, особено около краищата. Фентанил трансдермален пластир трябва да се носи непрекъснато за 72 часа, след което трансдермалния пластир се подменя. Новият трансдермален пластир винаги трябва да се прилага на различна област 0 1 кожата от предишната. Същата област на приложение може да бъде използвана отново след период от най-малко 7 дни.
Ако след премахването на трансдермалния пластир по кожата останат следи от него. те мотат да бъдат отстранени чрез използване па обилно количество вода. В никакъв случай нс трябва да сс използва алкохол или други разтворители, тъй като те могат да проникнат в кожата като-резултат на ефекта на пластира.
4.3 Нр от иво н оказания
■ Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества
• Остра или поетоиеративна болка, поради невъзможност за титриране на дозата по време на краткотрайното приложение.
■Тежки увреждания на централната нервна система.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Продуктът- трябва да се използва само като част от интегрирано лечение на болката в случаите, когато пациента с оценен адекватно медицински, социално и психологически.
Лечението с Опиодур трябва да бъде започнато единствено от лекар с опит; запознат с фармакокинстиката на фентанил трансдермални пластири и с риска от тежка хииовентилация. След проява на тежки нежелани реакции, пациентът трябва да се наблюдава за период от 24 часа след премахване на пластира заради времето на полуживот на фентанил (вж. точка 5.2).
При хронична болка, която не е причинена от карцином, може да се предпочете започване на лечението със силни опиоиди с незабавно освобождаване (напр. морфин) и предписване на фентанил трансдермалпи пластири след определяне на ефикасността и оптималната доза на силния ониоид.
Трансдермалният пластир не трябва да бъде разрязван, тъй като няма информация за качеството, ефикасността и безопасността на такива разделени пластири.
Ако са необходими дози. еквивалентни на повече от 500 mg морфин, се препоръчва преоценка на опиоидната терапия.
Най-честите нежелани лекарствени реакции след прилагане на обичайните дози са сънливост, объркване, гадене, повръщане и констипация. Първите от тях са преходни и ако симптомите персистират. причината за тях трябва да се изследва. Констипацията, от друга страна, не изчезва нри продължаване на лечението. Всички тези нежелани реакции могат да бъдат очаквани и следователно трябва да се предвиждат, за да се оптимизира лечението, като това особено важи за констипацията. Често може да се наложи коригиращо лечение (вж. точка 4.8).
Внезапна болка
Изследванията показват, че почти всички пациенти, независимо от лечението с фентанил пластир, се нуждаят от допълнително лечение с мошен лекарствен продукт с бързо освобождаване за овладяване на внезапни пристъпи на болка.
Респираторна депресия
Както при всички мощни опиоиди, при някои пациенти е възможна появата на респираторна депресия при употреба на Опиодур; пациентите трябва да бъдат наблюдавани за такива ефекти. Респираторната депресия може да продължи след премахването на пластира. Честотата на поява на респираторна депресия се увеличава с повишаване на дозата на фентанил. Лекарствата, които повлияват ЦНС, могат да засилят респираторната депресия (вж. точка 4.5). При пациенти със съществуваща респираторна депресия, фентанил трябва да се използва с повишено внимание и в по-ниски дози.
Хронично белодробно заболяване
При пациенти е хронично обструктивно или друго белодробно заболяване, фентанил може да има но-сериозпи нежелани лекарствени реакции: при такива пациенти опиоидите могат да' намалят дихателните движения и да повишат резистентностга на дихателните пътища.
Лекарствена зависимост
При многократно приложение на опиоиди могат да се развия! толерантност и физическа и психическа зависимост, което се наблюдава рядко при лечение на болка, свързана с кариином.
Употребата на фентанил при пациенти, които не са употребявали опиоиди се свързва с много редки случаи на значителна респираторна депресия и/или смърт когато сс използва като начално лечение е опиоиди. Рискът от сериозна или животозастрашаваща хиповентилация съществува дори ако са използвани най-ниските дози Опиодур при започване на лечението при пациенти, които не са употребявали опиоиди. Препоръчително е Опиодур да се използва само при пациенти, които са показали толеранс към опиоидите (вж. точка 4.2).
Повишено вътречерепно налягане
Опиодур трябва да се използва с внимание при пациенти, които мотат да са особено чувствителни към вътречерепните ефекти от задържането на С02, каквито са пациентите с доказано повишено вътречерепно налягане, нарушено съзнание или кома.
Бъроечно заболяване
Опиоидите могат да предизвикат хипотония, особено при пациенти с хиповолемия. Следователно с необходимо повишено внимание при лечение на пациенти с хипотония и/или пациенти с хиповолемия. Опиодур може да предизвика брадикардия. Фентанил трансдермални пластири трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с брадиаритмии.
Нарушена чернодробна функция
Фентанил се метаболнзира до неактивни метаболити в черния дроб и по тази причина пациентите с чернодробно заболяване могат да имат забавено елиминиране. Пациентите с чернодробно увреждане трябва да се наблюдават внимателно и при необходимост дозата да бъде намалена.
Бъбречно уврежоане
По-малко от 10% от фентанил се отделя непроменен през бъбреците и за разлика от морфина, не са известни активни метаболити. отделяни през бъбреците. Данните, получени след интравепозно приложение на фентанил при пациенти с бъбречна недостатъчност показват-, че обемът на разпределение на фентанил може да бъде променен чрез диализа. Това може да повлияе серумните концентрации. Ако пациентите с бъбречни увреждания приемат траисдермален фентанил. те трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми на токсичност с фентанил и при необходимост дозата следва да бъде намалена.
Пациенти с повишена температура/външни източници на топлина
Значителното покачване на телесната температура може да увеличи степента на абсорбция на фентанил. По тази причина пациентите, които имат повишена температура трябва да бъдат наблюдавани за нежелани реакции, причинени от опиоиди. Мястото на приложение на пластира пс трябва да се излага на висока температура от външни източници на топлина, напр. сауна.
Пациенти в старческа възраст
Данните от проучвания с интравепозно приложение па фентанил сочат, че при пациентите 15 напреднала възраст може да се наблюдава намален клирънс. удължен полуживот и те могат да бъдат по-чувствителни към активната съставка в сравнение с по-младите пациенти. Въпреки това. проучвания с фентанил траисдермален пластир при пациенти в напреднала възраст показват фармакокинетика на фентанил. която не се различава значително от тази при по-млади пациенти, въпреки че има тенденция серумните концентрации да бъдат по-високи. Пациентите в напреднала възраст или кахектичните пациенти трябва да бъдат наблюдавани внимателно за признаци на токсичност от фентанил и при необходимост дозата трябва да се намали.
Педиатрични пациенти
Опиодур ме трябва да се прилага при педиатрични пациенти, които не са употребявали оииоиди (вж. точка 4.2). Възможността за сериозна или животозастрашаваща хиповентилация съществува независимо от дозата на приложения траисдермален фентанил (вж. Таблица 1 и 2 в т. 4.2). 1 ранедермалният фентанил не е проучван при деца под 2-годишна възраст. Фентанил трансдермалми пласлири трябва да се прилага само при деца на 2 или повече години, с толеранс към опиоиди те (вж. точка 4.2). Фентанил грапедермални пластири не трябва да се използва при дена под 2-годишна възраст.
'За предпазване от случайно поглъщане от дена. мястото на приложение на фентанил зраисдермални пластири трябва да се избере с внимание (вж. точка 4.2) и прилепването на пластира трябва внимателно да се наблюдава.
Пациенти с миастения гравис
Могат да настъпят не-епилептични (мио)клонични реакции. Необходимо е повишено внимание при лечение па пациенти е миастения гравис.
Изхвърляне на пластира
Използваните пластири могат да съдържат значително количество остатък от активното вещество. Следователно след премахването, използваните пластири трябва да бъдат здраво нрегънати на две, с лепящата част навътре, така че лепящата част да не е открита, след което изхвърлени безопасно и далече от достъпа на деца, в съответствие с инструкциите на опаковката.
Използването на фентанил пластири може да доведе до положителен допинг тест. Използването на фентанил пластири като допинг средство може да бъде опасно за здравето.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Трябва да се избягва едновременната употреба е производни на барбитуровата киселина, тъй като мотат да се засилят ефектите на респераторна депресия на фентанил.
Не се препоръчва едновременната употреба с бупренорфин, налбуфин или пентазоцин. Тези лекарствени продукти имат висок афинитет към опиоидните рецептори с относително ниска вътрешна активност като по този начин частично антагонизират аналгетичния ефект на фентанил и могаз" да предизвикат симптоми на отнемане при пациенти с опиоидна зависимост.
Едновременното приложение с други лекарствени продукти, потискащи ЦНС може да предизвика допълнителни ефекти па потискане, като е възможно да настъпят хиповентилация. хипотония, както и дълбока седация или кома.
• оииоиди
• анксиолитици и транквилизатори
• ХИ! н ютици
• общи анестстици
• фенотиазипи
• скслстно-мускудни релаксанти
• седиращи антихистамини
• алкохолни напитки
Поради това. едновременната употреба с което и да е от изброените по-горс лекарствени продукти и активни съставки изисква наблюдение на пациента.
Има съобщения, че МАО-иихибиторите увеличават ефекта на наркотичните аналгетици, особено при пациенти със сърдечна недостатъчност. По тази причина, фентанил не трябва да сс. използва.:'%у интервала от 14 дена след прекратяване на лечението с МАО-инхибитори (вж. точка 43)..
Опиодур се препоръчва за употреба при пациенти, при които се налага едновременната употреба на МАО-инхибитори. Докладвани са тежки и непредвидими взаимодействия с МАО-инхибитори. включващи нотенцирансто на опиоидните ефекти или потенцирането на серотонинергичните ефекти.
Фентанил, активна съставка е висок клирънс. се метаболизира бързо и във висока степен главно от CYP3А4.
Интраконазол (мощен инхибитор на CYP3А4) в доза от 200 mg/дневно, приложен пероралпо за период от четири дена пс е имал значим ефект върху фармакокинстиката на интравенозен фентанил. Въпреки това. при отделни лица са наблюдавани повишени плазмени концентрации. Псроралното приложение на ритонавир (един от най-мощните инхибитори на CYP3А4) понижава клирънса на интравенозен фентанил с две трети и удвоява полуживота му. Едновременната употреба на мощни инхибитори па CYP3А4 (папр. ритонавир, кетоконазол. итраконазол. някои макролидни антибиотици) с фентанил. приложен трансдермално, може да доведе до повишена плазмена концентрация на фентанил. Това може да увеличи или удължи както терапевтичните ефекти, така и нежеланите реакции, което може да предизвика тежка респираторна депресия. В такива случаи трябва да се предприемат' засилени грижи и наблюдение на пациента. Не сс препоръчва комбинираната употреба на ритонавир или други мощни инхибитори на CYP3А4 с трансдермален фентанил. освен в случаите когато пациента се наблюдава внимателно.
4.6 Бременност и кърмене
Не е установена безопасността на фентанил по време на бременност. Изследвания при животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Опиодур трябва да се използва по време на бременност само когато съществува ясна необходимост.
Продължителното лечение но време на бременност може да предизвика симптоми на отнемане при новороденото.
Употребата на фентанил при раждане (включително цезарово сечение) не се препоръчва, тъй като фентанил преминава през плацентата и може да предизвика респираторна депресия при новороденото. Ако Опиодур сс използва, антидот за детето трябва да е непосредствено наличен.
Фентанил се екскретира в кърмата и може да предизвика седация и респираторна депресия при кърмачето. По тази причина кърменето трябва да бъде прекратено по време на лечението и за най-малко 72 часа след премахването на Опиодур.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Фентанил влияе сериозно върху способността за шофиране и работа с машини. Това може да сс очаква особено в началото на лечението, при всяка промяна в дозирането, както и при употреба на алкохол или антипсихотини. Пациентите, стабилизирани на специфична доза, не трябва непременно да бъдат ограничавани. Следователно, пациентите трябва да се консултират с лекаря си. дали шофирането и работата е машини с разрешена.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Според честотата ма появяване нежеланите реакции се описват като:
Много чести: (> 1 /10)
Чести: (> 1/100 до < 1/10)
Нечести:(> 1/1000 до <1/100)
Редки: (> I 5 0 000 до < 1/1 000)
Много редки: (< 1/10 000). неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни)
Най-сериозната нежелана реакция на фентанил е респираторна депресия.
Нарушения на имунната система
Много редки: анафилаксия
Психиатрични нарушения
Много чести: сънливост
Чести: седация. нервност, намален апетит
Нечести: еуфория, амнезия, безсъние, халюцинации, възбуда
Много редки: налудничави идеи. състояния на възбуда, астения, депресия, тревожност, объркване, сексуална дисфункция. симптоми на отнемане
Нарушения на нервната система
Много чести: замаяност, главоболие
Нечести: тремор, парестезия, нарушения на речта
Много редки: атаксия, припадъци (включително клонични припадъци и генерализирани конвулсии припадъци)
Нарушения на окото
Редки: амблиопия
Сърдечни нарушения
Нечести: тахикардия, брадикардия
Редки: аритмия
Респираторни, гръдни и медиастииачни нарушения
Нечести: диепнея, хиповентилация
Много редки: респираторна депресия, апнея
Съдови нарушения
Нечести: хипертония, хипотония
Редки: вазодилатация
Стомашно-чревни нарушения
Много чести: гадене, повръщане, констипация
Чести: ксеростомия. диспепсия
Нечести: диария
Редки: хълцане
Много редки: болезнена флатуленция, илеус
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Много чести: изпотяване, пруритус
Чести: кожни реакции на мястото на приложение
Нечести: екзантема, еритема
Обрива, еритема и пруритуса обикновено изчезват до един ден след отстраняване на пластира.
Нарушения на сгъстените и пикочните пътища
Нсчести: ретенция на урината Много редки: олигоурия, цисталгия
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Редки: едсм. усещане за студ
Други нежелани реакиии
Продължителното лечение с фентанил може да доведе до развитие на толеранс, физическа и. психическа зависимост. При преминаване от изписваните преди това опиоидни аналгетиЦи към
лечение с Омиодур или елед внезапно прекратяване па лечението, пациентите могат да проявят опиоидни симптоми на отнемане (като гадене, повръщане, диария, тревожност и треперене).
Педиатрични пациенти
Профилът на нежелани лекарствени реакции при деца и подрастващи, лекувани с Опиодур. с подобен на този при възрастни. Не е идентифициран по-висок риск за педиатричната популация от очаквания при употребата на опоиди за облекчаване на болка, свързана със сериозно заболяване и няма специфичен за педиатричната популация риск, свързан с употребата на Опиодур при деца на 2-годишна възраст, ако се използва според указанията. Много често нежелани лекарствени реакции, докладвани в педиатрични клинични проучвания са били треска, повръщане и гадене.
4.9 Предозиране
(импшоми
Симптомите па предозиране с фентанил са продължение на неговите фармакологични действия, напр. летаргия, кома, респираторна депресия с дишане тип Спеупе-ЗюкеБ и/или цианоза. Други симптоми могат да бъдат хипотремия, понижен мускулен тонус, брадикардия, хипотопия. Признаците на токсичност са дълбока седация, атаксия, миоза, конвулсии и респиратона депресия, която е главния симптом.
Лечение
За овладяване на респираторната депресия трябва да бъдат взети незабавни контрамерки, които включват премахване на пластира и физическо или словесно стимулиране на пациента. Тези действия могат да бъдат последвани от прилагане на специфичен опиоиден антагонист, какъвто е налоксон.
При възрасти се препоръчва начална доза от 0,4-2 тя налоксон хидрохлорид интравенозио. При необходимост такава доза може да бъде прилагана на всеки 2 или 3 минути, или да бъде приложена като постоянна инфузия от 2 тя в 500 т1 натриев хлорид 9 тя/т1 (0.9 %) разтвор или разтвор на глюкоза 0.004 ггщ/т! (5 %). Степента на инфузия трябва да бъде коригирана според направените преди това болус инжекции и индивидуалния отговор на пациента. В случай, че интравенозното приложение не е възможно, налоксон хидрохлорид може да бъде приложен също и интрамускулпо или подкожно. След интрамускулно или подкожно приложение началото на действието с по-бавно в сравнение с интравенозното приложение. Интрамускулното приложение осигурява по-продължителен ефект в сравнение с интравенозното приложение. Респираторната депресия в следствие на предозиране може да нерсистира по-дълго от ефекта на опиоидния антагонист. Възобновяването на наркотичния ефект може да предизвика остра болка и отделяне на катехоламини. Лечението в интензивно отделение е важно, ако се изисква от клиничното състояние на пациента. При настъпване па тежка или трайна хипотония трябва да се има предвид възможна хиповолемия, която трябва да се лекува с подходящи парентерални течности.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапсвтичпа група: опиоиди; Фенилпиперидинови производни АТС код: N02/4В03
Фентанил е опиоиден аиалгетик. който взаимодейства предимно с ц-рецептора. Неговите основни терапевтични ефекти са аналгезия и седация. Серумните концентрации на фентанил. които предизвикват минимални аналгетични ефекти при пациенти, които не са употребявали опиоиди. варират между 0.3-1.5 п§/т1; наблюдава се повишаване честотата па нежелани реакции при покачване на серумните нива над 2 пя/т1.
Какт най-ниската ефективна концентрация на фентанил, така и концентрацията, която предизвиква нежелани реакции, се повишават с развитието на нарастващ толеранс. Тенденцията за развитие на толеранс се различава значително при отделните лица.
12
Безопасността па Опиодур с била оценена в три отворени проучвания с 293 педиатрични пациента с хронична болка, от 2 до 1 8-годишна възраст, от които 66 деца са били на възраст от 2 до 6 години. В тези проучвания. 30 т« до 45 перорален морфин на ден е бил заместен с един фентанил 12 цо/час трансдермален пластир. Начална доза от 25 цо/час и по-висока е използвана от 181 пациента, които са били на предишни дневни дози от най-малко 45 т« на доза перорален морфин.
5.2 Фармакокннстичии свойства
Слсд прилагане на Опиодур, фентанил се абсорбира продължително през кожата за период от 72 часа. В резултат на полимерния матрикс и дифузията на фентанил през кожните слоеве, степента на отделяне сс запазва относително постоянна.
Лос орания
Слсд първото приложение па Опиодур серумните концентрации на фентанил сс повишават постепенно, като обикновено се стабилизират между 12 и 24 часа и остават' относително постоянни през остатъка от 72-часовия период на приложение. Достигнатите серумни концентрации на фентанил зависят на размера на трансдермалния пластир фентанил. За всички практически цели, след повторно 72-часово приложение се достигат равновесни серумни концентрации, които се запазват при следващите приложения на пластир със същия размер.
Разпределение
Свързването е плазмените протеини на фентанил е 84 %. Ииотрансформаиия
Фентанил се мстаболизира главно от черния дроб чрез CYP3А4. Главният метаболит, норфентанил, е неактивен.
Елиминиране
При прекратяване на лечението с Опиодур, серумните концентрации на фентанил се понижават постепенно, спадайки с приблизително 50 % съответно за 13-22 часа при възрастни и 22-25 часа при деца. Продължаващата абсорбция на фентанил от кожата е причина за по-бавното понижаване на серумната концентрация, отколкото е наблюдавано след интравенозна инфузия.
Приблизително 75 % от фентанил се отделя с урината, главно под формата на метаболити и по-малко от 10 % като непроменена активна съставка. Около 9 % от дозата се отделя с изпражненията, главно под формата на метаболити.
Фармакокинетика при специални групи
Според телесното тегло, клирънсът (Ь/час/клз;) при педиатрични пациенти е 82% по-нисок при деца на възраст от 2 до 5 години и 25% по-висок при деца на възраст от 6 до 10 години в сравнение с деца на възраст от 1 1 до 16 години, които е вероятно да имат същия клирънс, като този на възрастни. Тези находки са взети под внимание при определяне на препоръките за дозиране при педиатрични пациенти.
Пациентите в напреднала възраст и изтощени пациенти могат да имат намален клирънс на фентанил. което да доведе до удължен краен полуживот. При пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане клирънса на фентанил може да бъде нарушен поради промени в плазмените протеини и метаболит пия клирънс. което да доведе до повишени серумни концентрации (вж. точки 4.2 и 4.4).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклинични данни не разкриват специални опасности за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при повтарящи се дози и генотоксичпост. Проучвания при женски плъхове са показали понижен фертилитст и повишена смъртност па плода. По-наскорошни проучвания показват, че ефектите върху плода се дължат на токсичността на майката, а ис на директни ефекти на активното вещество върху развитието на плода. В проучване на пре- и постна гал пото развитие, нивото па оцеляване на плода е значително намалено при дози. които слабо понижават теглото на майката. Този ефект може да сс дължи или на променена майчина грижа или па дирсклеп ефект па фентанил върху бременните. Нфекти върху соматичното развитие и поведение на децата не са наблюдавани. Не се демонстрирани тератогенни ефекти.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Пкриващ слой
Полиетилен терефталат филм с флуорокарбон, отстраняваща се обвивка. Заден покриваш слой
Полиетилен терефталат/етилен винил ацетат кополимер филмово покритие
Залепваш слой, съдържащ лекарствено вещество
Силиконово лепило (полидиметилсилоксан, силикатна смола) Пол иди метилсил океан
Мембрана, контролираща скоростта на освобождаване Етилен винил ацетат кополимер филмово покритие
Залепващ за кожата слой
Силиконово лепило (полидиметилсилоксан, силикатна смола) ! 1олидиме тилсилоксан
Отстраняващ се слой
1 юлиетилен терефталат филм с флуорокарбон, отстраняваща се обвивка
Принтиращо мастило
Червено мастило
6.2 Несъвместимости
За ла се предотврати интерференция със залепващите се части на пластира, не трябва да сс прилагат кремове, масла, лосиони или пудри върху чаезта от кожата, върху която ще сс постави пластира.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия па съхранение
Да се съхранява под 25°С.
6.5 Данни за опаковката
Продуктът с пакетиран между два слоя мулти-ламиниран материал, слепени по краищата, така чс да прод\ ктът да е защитен за дена. Компонентите на този мулти-ламиниран материал са от външната и вътрешната страна, изомерна смола (в директен контакт с продукта), алуминиево фолио, бяла LDP1-; смола и полиестерен филм.
Видове опаковки: 3. 5. 10. 16 и 20 трансдермални пластира.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
В трансдермалните пластири остава голямо количество фентанил дори след употребата. Използваните трансдермални пластири трябва да бъдат сгънати със залепващата повърхност навътре и така да бъдат изхвърлени, или когато е възможно да бъдат върнати в аптеката. Всички неизползвани лекарствени продукти трябва да бъдат изхвърлени или върнати в аптеката.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
PHARMABIDH LTD 9. Mcnclaou str. I 52 35 Vrilisia. Athens , I "ърция
8. ПОМЕР(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
9. ДАТA НA ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
