КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Olmesta 10, 20, 40 mg film-coated tablets/
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Олместа 10 mg филмирани таблетки
Олместа 20 mg филмирани таблетки
Олместа 40 mg филмирани таблетки
Olmesta 10 mg film-coated tablets
Olmesta 20 mg film-coated tablets
Olmesta 40 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Олместа 10 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 10 mg олмесартан медоксомил (olmesartan medoxomil).
Олместа 20 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 20 mg олмесартан медоксомил (olmesartan medoxomil).
Олместа 40 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 40 mg олмесартан медоксомил (olmesartan medoxomil).
Помощно/и вещество/а:
Олместа 10 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 20 mg лактоза монохидрат.
Олместа 20 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 40 mg лактоза монохидрат.
Олместа 40 mg филмирани таблетки: Всяка филмирана таблетка съдържа 80 mg лактоза монохидрат.
За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Olmesta 10, 20, 40 mg film-coated tablets/
Филмирана таблетка.
Олместа 10 mg филмирани таблетки: Бели, кръгли, изпъкнали филмирани таблетки с вдлъбнато релефно изначение "О" от едната страна и числото "10" от другата.
Олместа 20 mg филмирани таблетки: Бели, кръгли, изпъкнали филмирани таблетки с вдлъбнато релефно изначение "О" от едната страна и числото "20" от другата.
Олместа 40 mg филмирани таблетки: Бели, овални филмирани таблетки с вдлъбнато релефно изначение "О" от едната страна и числото "40" от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни
Олместа се прилага като еднократна дневна доза по едно и също време всеки ден, със или без храна, например по време на закуската. Таблетките не трябва да се дъвчат.
Началната препоръчителна доза е 10 mg веднъж дневно. Все пак, при пациенти чието артериално налягане не се контролира адекватно с тази доза, дневната доза може да се повиши до оптимална дневна доза от 20 mg веднъж дневно. Ако се налага допълнителен контрол на артериалното налягане дневната доза на олмесартан медоксомил може да се повиши максимално до 40 mg дневно или Да се добави хидрохлоротиазид.
Антихипертензивният ефект на олмесартан медоксомил се установява трайно в рамките на 2 седмици след началото на терапията, а максималният ефект се наблюдава до около 8-та седмица след започване на лечението. Това трябва да се има предвид при обсъждане на необходимостта от корекция на дозата при всеки отделен пациент.
Пациенти в старческа възраст (> 65 години)
Като цяло не се налага адаптиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вижте по-долу препоръките за дозиране при пациенти с увредена бъбречна функция). Ако се налага повишаване на дозата до 40 mg, е необходим непосредствен контрол на артериалното налягане.
Намалена бъбречна функция
Поради недостатъчния опит с по-високи дози при тази група пациенти, максималната доза при пациенти с леко до умерено тежко увредена бъбречна функция (креатининов клирънс от 20 -60 ml/min) е 20 mg олмесартан медоксомил веднъж дневно. Употребата на олмесартан медоксомил при пациенти с тежко увредена бъбречна функция (креатининов клирънс < 20 ml/min) не се препоръчва, тъй като опитът в тази група пациенти е ограничен (вж. точки 4.4 и 5.2).
Увредена чернодробна функция
За пациенти с леко увредена чернодробна функция няма препоръки за адаптиране на дозата. При пациенти с умерено увредена чернодробна функция се препоръчва начална доза от 10 mg олмесартан медоксомил веднъж дневно, а максималната дневна доза не трябва да превишава 20 mg веднъж дневно. При пациенти с увредена чернодробна функция, които вече се лекуват с диуретици и/или други антихипертензивни продукти, се препоръчва внимателно проследяване на артериалното налягане и бъбречната функция. Няма опит с употребата на олмесартан медоксомил при пациенти с тежко увредена чернодробна функция, поради което употребата му при тази група пациенти не се препоръчва (вж. точки 4.4 и 5.2). Олмесартан медоксомил не трябва да се прилага при пациенти с билиарна обструкция (вж. точка 4.3).
Деца и юноши (Педиатрична популация)
Не се препоръчва употребата на Олместа при деца и юноши под 18 години, поради липсата на данни за безопасност и ефикасност.
4.3 Противопоказания/Olmesta 10, 20, 40 mg film-coated tablets/
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества на Олместа таблетки (вж. точка 6.1).
Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).
Билиарна обструкция (вж. точка 5.2).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Вътресъдова хиповолемия:
При пациенти с хиповолемия и/или хипонатриемия вследствие на мощна диуретична терапия, ограничения на солта, диария или повръщане, може да се появи симптоматична хипотония предимно след първата доза. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди приложението на олмесартан медоксомил.
Други състояния със стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система:
При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или основно бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия,лечението с други лекарствени продукти, които повлияват тази система е свързано с остра хипотония,азотемия, олигурия и в редки случаи остра бъбречна недостатъчност. Вероятността за появата на подобни ефекти не може да бъде изключена при антагонисти на рецепторите на ангиотензин ІІ.
Реновазална хипертония:
Ако пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на артерията на единствения функциониращ бъбрек са лекувани с лекарствени продукти, повлияващи ренин-ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.
Увредена бъбречна функция и бъбречна трансплантация:
Когато олмесартан медоксомил се използва при пациенти с увредена бъбречна функция, се препоръчва провеждането на периодичен контрол на серумния калий и нивата на креатинина. Не се препоръчва употребата на олмесартан медоксомил при пациенти с тежко увредена бъбречна функция (креатининов клирънс < 20 ml/min) (вж. точки 4.2 и 5.2). Няма опит от приложението на олмесартан медоксомил при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация или такива с бъбречна недостатъчност в терминален стадий (т.е. креатининов клирънс <12 ml/min).
Увредена чернодробна функиия:
Няма опит при пациенти с тежко увредена чернодробна функция, поради което употребата на олмесартан медоксомил при тази група пациенти не се препоръчва (вж. точка 4.2 за препоръките за дозиране при пациенти с леко или умерено увредена чернодробна функция).
Хиперкалиемия:
Приложението на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система може да доведе до хиперкалиемия.
Рискът, възможно фатален се повишава при пациенти в старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност и такива с диабет, при пациенти лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивото на калий и/или при пациенти с интеркурентни заболявания.
Преди обсъждане на едновременната употреба на лекарствени продукти, които засягат ренин-ангиотензин-алдостероновата система, трябва да се оцени съотношението полза/риск и да се имат предвид и други терапевтични алтернативи.
Основните рискови фактори за хиперкалиемия, които трябва да се имат предвид са:
- Диабет, бъбречно увреждане, възраст (> 70 години)
- Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система и/или калиеви добавки. Някои лекарствени продукти или терапевтични класове лекарствени продукти могат да провокират хиперкалиемия: съдържащи калий заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарства (включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори като циклоспорин или такролимус, триметоприм;
- Интеркурентни състония и предимно дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно влошаване на състоянието на бъбреците (напр. поради инфекциозно заболяване), клетъчна лиза (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, масивна травма).
При пациентите в риск се препоръчва внимателно мониториране на нивата на серумния калий (вж. точка 4.5).
Литий:
Както и при останалите ангиотензин II рецепторни антагонисти, комбинацията на литий с олмесартан медоксомил не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Стеноза на аортна или митрална клапа: обструктивна хипертрофична кардиомиопатия:
Както и за останалите вазодилататори, при пациенти със стеноза на аортна или митрална клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия се препоръчва особена предпазливост.
Първичен хипералдостеронизъм:
Пациентите с първичен хипералдостеронизъм обикновено не отговарят на терапия с антихипертензивни средства, които действат чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова употребата на олмесартан медоксомил при такива пациенти не се препоръчва.
Етнически различия:
Както и при останалите антагонисти на ангиотензин II, понижаващият артериалното налягане ефект на олмесартан медоксомил е до известна степен по-слаб при чернокожите пациенти в сравнение с тези от други раси, вероятно поради по-често срещания ниско-ренинов статус сред чернокожите пациенти с хипертония
Бременност:
По време на бременност не трябва да се започва лечение с антагонисти на ангиотензин II. Освен ако терапията с антагонисти на ангиотензин II не се счита за съществена, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с антагонисти на ангиотензин II трябва да бъде преустановено незабавно и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).
Други:
Както и при останалите антихипертензивни продукти прилагани на пациенти с исхемична болест на сърцето или исхемична мозъчно-съдова болест, е възможно да се наблюдава рязко понижение на артериалното налягане, което да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lарр-лактазен дефицит или глукозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Ефекти на другите лекарствени продукти върху олмесартан медоксомил:
Калиеви добавки и калий-съхраняващи диуретици
Като се има предвид опита от употребата на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калий-съдържащи заместители на солта или други лекарства, които могат да повишат серумните нива на калий (напр. хепарин) може да доведе до повишаване нивото на серумния калий (вж. точка 4.4). Затова едновременната им употреба не се препоръчва.
Други антихипертензивни лекарствени продукти:
Понижаващият артериалното налягане ефект на олмесартан медоксомил може да бъде повишен чрез едновременна употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.
Нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВЛП):
НСПВЛП (включително ацетилсалицилова киселина в дози > 3 g/дневно и СОХ-2 инхибитори) и ангиотензин II рецепторните антагонисти могат да имат синергично действие по отношение намаляване на гломерулната филтрация. Рискът при едновременната употреба на НСПВЛП и ангиотензин II рецепторни антагонисти е появата на остра бъбречна недостатъчност. Преди започване на терапията се препоръчва мониториране на бъбречната функция и адекватна хидратация на пациента.
Освен това, комбинираната терапия може да намали антихипертензивния ефект на ангиотензин II рецепторните антагонисти, което да доведе до частична загуба на ефикасност.
Други съединения:
След лечение с антиацид (алуминиев магнезиев хидроксид) е била наблюдавана умерена редукция на бионаличността на олмесартан. Едновременното приложение на варфарин и дигоксин няма ефект върху фармакокинетиката на олмесартан.
Ефекти на олмесартан медоксомил върху други лекарствени продукти:
Литий:
При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин II рецепторни антагонисти е било докладвано за обратимо повишение на концентрациите и токсичността на литий в серума. Поради това комбинацията от олмесартан медоксомил и литий не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако употребата на тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумното ниво на литий.
Други съединения:
Съединенията, които са били проучвани по време на специфични клинични изпитвания при здрави доброволци включват варфарин, дигоксин, антиацид (магнезиев алуминиев хидроксид), хидрохлоротиазид и правастатин. Не са били наблюдавани клинично значими взаимодействия, а особено олмесартан медоксомил не е проявил значим ефект по отношение фармакокинетиката или фармакодинамиката на варфарин или фармакокинетиката на дигоксин.
По време на in vitro изпитвания, олмесартан не е проявил клинично значими инхибиторни ефекти върху човешките ензими от системата на цитохром Р450 1А1/2, 2А6, 2С8/9, 2С19, 2D6, 2Е1 и ЗА4 и не имал никакъв или е проявил минимален ефект върху активността на цитохром Р450 на плъхове. По тази причина не са провеждани in vivo изпитвания за взаимодействие с известни инхибитори и индуктори на ензимите от цитохром Р450, и не се очакват клинично значими взаимодействия между олмесартан и съединения, които се метаболизират от гореспоменатите ензими от системата на цитохром Р450.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност:
Употребата на антагонисти на ангиотензин II не се препоръчва през първия триместър от бременността (вж. точка 4.4). Употребата на антагонисти на ангиотензин II е противопоказана през втория и третия триместър от бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните данни по отношение на риска от тератогенност след експозиция на ангиотензин-рецепторни блокери през първия триместър от бременността не са категорични; все пак малко повишение на риска не може да бъде изключено. Докато липсват контролирани епидемиологични данни по отношение на риска с антагонисти на ангиотензин II, могат да съществуват сходни рискове за този клас лекарствени продукти. Освен ако продължителната употреба на ангиотензин рецепторни блокери не се счита за изключително необходима, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При доказване на бременност, лечението с антагонисти на ангиотензин II трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че експозицията на антагонисти на ангиотензин II през втори и трети триместър води до фетотоксични прояви при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия). (вж. точка 5.2).
При експозиция с антагонисти на ангиотензин II след втория триместър от бременността, се препоръчва провеждането на ултразвуков контрол на бъбречната функция и черепа.
Бебета, чиито майки са приемали антагонисти на ангиотензин II трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4). ,
Кърмене:
Олмесартан се екскретира в млякото на кърмещи плъхове, но не е известно дали преминава в човешката кърма.
Тъй като липсва информация за употреба на олмесартан медоксомил по време на кърмене, Олместа не се препоръчва за приложение, като за предпочитане е използване на алтернативна терапия с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или преждевременно родени бебета.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите на олмесартан медоксомил върху способността за шофиране и работа с машини. По отношение на шофирането или работата с машини трябва да се има предвид, че при пациентите на антихипертензивна терапия рядко може да се появи замаяност или умора.
4.8 Нежелани лекарствени реакции/Olmesta 10, 20, 40 mg film-coated tablets/
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Маркетингов опит:
От постмаркетинговия опит са били докладвани следните нежелани лекарствени реакции: Те са описани в системо-органни класове и са разпределени в групи по честота, като е използвана следната конвенция: много чести (>1/10); чести (>1/100 до <1/10); нечести (>1/1 000 до <1/100); редки (>1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000) с неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни).
| Система органни класове | Много редки |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Тромбоцитопения |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хиперкалиемия |
| Нарушения на нервната система | Световъртеж, главоболие |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Кашлица |
| Стомашно-чревни нарушения | Коремна болка, гадене, повръщане |
| Нарушения на кожата и подкожните тъкани | Пруритус, екзантем, обрив Алергични състояния като ангионевротичен оток, алергичен дерматит, оток на лицето и уртикария |
| Нарушения на мускуло-скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни крампи, миалгия |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Остра бъбречна недостатъчност и понижена бъбречна функция (вж. също раздел "Изследвания") |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Астенични състояния като астения, умора, летаргия и физическо неразположение |
| Изследвания | Патологично променени тестове за бъбречната функция като повишение на креатинина и кръвната урея. Повишени стойности на чернодробни ензими. |
Единични случаи на рабдомиолиза са били съобщавани като временно свързани с приема на ангиотензин II рецепторни блокери. Въпреки това, причинно следствена връзка не е била установена.
Клинични изпитвания:
В двойно слепи, плацебо контролирани клинични изпитвания на монотерапия, общата честота на свързаните с лечението нежелани реакции е била 42,4% за олмесартан медоксомил и 40,9% за плацебо.
В плацебо контролирани изпитвания на монотерапия единствената нежелана лекарствена реакция, която недвусмислено е била свързана с лечението е била замаяност (честота 2,5% за олмесартан медоксомил и 0,9% за плацебо).
По време на продължително лечение (2-годишно), честотата на отказ от лечение поради нежелани събития дължащи се на олмесартан медоксомил 10-20 веднъж дневно е била 3,7%. От всички клинични изпитвания с олмесартан медоксомил (включително изпитвания с групи с плацебо и с активен компаратор) са били докладвани следните нежелани реакции, независимо от причинно-следствената връзка или честотата, дължащи се на плацебо. Те са изброени по системи и са разпределени по честота съобразно описаната по-горе конвенция.
| Системо-органни класове | Чести | Нечести | Редки |
| Нарушения на нервната система | Замаяност | Световъртеж | |
| Сърдечни нарушения | Ангина пекторис | Хипотония | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Бронхит,кашлица, ринит, фарингит | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Коремна болка,диария,диспепсия, гастроентерит, гадене | ||
| Нарушения на кожата и подкожните тъкани | Обрив | ||
| Нарушения на мускуло- скелетната система и съединителната тъкан | Артрит, болка в гърба ,скелетна болка | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Хематурия, инфекция на пикочните пътища | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Болка в гърдите, умора, грипоподобни симптоми,периферен оток, болка |
Лабораторни показатели
В плацебо контролирани изпитвания на монотерапия, честотата е била до известна степен по-висока за олмесартан медоксомил в сравнение с плацебо по отношение на хипертриглицеридемията (2,0% спрямо 1,1%), както и по отношение на повишената креатин фосфокиназа (1,3% спрямо 0,7%).
Лабораторните нежелани реакции докладвани от всички клинични изпитвания с олмесартан медоксомил (включително изпитвания без плацебо като контрола), независимо от причинно-следствената връзка или сравнение спрямо плацебо включват:
| Системо-органни класове | Чести | Редки |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Повишение на стойностите на креатинфосфокиназата, хипертриглицеридемия, хиперурикемия |
Хиперкалиемия |
| Хепатобилиарни нарушения | Повишение на стойностите на чернодробните ензими |
Допълнителна информация относно специални популации пациенти:
При пациентите в старческа възраст, честотата на хипотонията е леко повишена от рядка до нечеста.
4.9 Предозиране
Информацията за предозиране при хора е ограничена. Най-честия вероятен ефект от предозирането е хипотония. При предозиране, пациентите трябва да бъдат под активно наблюдение и да бъдат поставени на поддържащо и симптоматично лечение.
Липсва информация дали олмесартан се очиства с диализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антагонисти на ангиотензин II,
АТС код: С09С А08
Олмесартан медоксомил е мощен, активен при перорално приложение, селективен ангиотензин II рецепторен (тип ATi) антагонист. Очаква се той да блокира всички действия на ангиотензин II, които са медиирани от ATi рецептора, без значение от мястото или пътя на синтез на ангиотензин II. Селективният антагонизъм на ангиотензин II (ATi) рецепторните антагонисти води до повишаване на плазмените нива на ренин и концентрациите на ангиотензин I и II, и известно понижаване на плазмената концентрация на алдостерон.
Ангиотензин II е главният вазоактивен хормон от ренин-ангиотензин-алдостероновата система и играе значителна роля в патофизиологията на хипертонията посредством рецепторите тип І (AT1).
При развита хипертония, олмесартан медоксомил води до дозозависима, дълго продължаваща редукция на артериалното налягане. Не са били получени доказателства за хипотония след първа доза, тахифилаксия по време на дългосрочна терапия или rebound хипертония след спиране на терапията.
Прилагането на олмесартан медоксомил веднъж дневно осигурява ефективно и постепенно понижаване на артериалното налягане в продължение на 24 часов интервал. Прилагането веднъж дневно води до сходно по степен понижаване на артериалното налягане както прилагането два пъти дневно, при една и съща обща дневна доза.
При непрекъснато лечение, максималното понижаване на артериалното налягане се постига до 8-мата седмица след началото на терапията, въпреки че значителен понижаващ артериалното налягане ефект се наблюдава още на 2-та седмица от лечението. Ако се използва с хидрохлоротиазид, понижаването на артериалното налягане е адитивно и едновременното приложение се понася добре.
Ефектът на олмесартан по отношение на заболеваемостта и смъртността все още не е известен.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция и разпределение
Олмесартан медоксомил е пролекарство. Той бързо се преобразува от естеразите в чревната мукоза и в кръвта на порталната вена по време на абсорбцията от стомашно-чревния тракт във фармакологично активен метаболит олмесартан.
В плазмата или екскретите не са били открити интактен олмесартан медоксомил или непроменена страничната медоксомилова верига. Средната абсолютна бионаличност на олмесартан таблетки е била 25,6%.
Средната пикова плазмена концентрация (Сmах) на олмесартан се постига до 2 часа след перорално приложение на олмесартан медоксомил, като плазмените концентрации на олмесартан се повишават почти линейно с повишаване на еднократната перорална доза до около 80 mg.
Храната има минимален ефект върху бионаличността на олмесартан, поради което олмесартан медоксомил може да се прилага със или без храна.
Не са били наблюдавани клинично значими междуполови различия във фармакокинетиката на олмесартан.
Олмесартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (99,7%), но вероятността за клинично значими взаимодействия, дължащи се на изместване от мястото на свързване между олмесартан и други лекарствени продукти с висока степен на свързване с плазмените протеини е ниска (което е било потвърдено от липсата на клинично значимо взаимодействие между олмесартан медоксомил и варфарин). Свързването на олмесартан с кръвните клетки е незначително. Средният обем на разпределение след интравенозно приложение е нисък (16 - 29 l).
Метаболизъм и елиминиране
Тоталният плазмен клирънс обикновено е 1,3 l/h (CV, 19%) и е сравнително нисък в сравнение с чернодробния кръвоток (около 30 l/h). След перорално приложение на еднократна доза маркиран с 14С олмесартан медоксомил, 10-16% от приложената радиоактивност е била екскретирана в урината (по-голямата част в рамките на 24 часа след приложението), а останалата част е била открита в изпражненията. Като се има предвид системната наличност от 25,6%), може да се изчисли че абсорбираният олмесартан се очиства чрез бъбречна екскреция (около 40%) и хепатобилиарна екскреция (около 60%). Било е установено, че цялата възстановена радиоактивност се дължи на олмесартан. Не са били намерени други съществени метаболити. Ентерохепаталният кръговрат на олмесартан е минимален. Тъй като голяма част от олмесартан се екскретира през жлъчните пътища, употребата му при пациенти с билиарна обструкция е противопоказана (вж. точка 4.3).
Терминалният елиминационен полуживот на олмесартан варира между 10 и 15 часа след многократно перорално приложение. Стационарно състояние (steady state) е било Достигнато слеД първите няколко дози и след 14 дни не са били намерени доказателства за допълнително натрупване. Бъбречният клирънс е бил приблизително 0,5 - 0,7 L/h, като е бил независим от дозата.
Фармакокинетика при специални популации пациенти
Пациенти в старческа възраст:
При пациенти с хипертония, AUC в стационарно състояние е била повишена с около 35% при пациенти в старческа възраст (65-75 години) и с около 44% при много възрастни пациенти (>75 години) в сравнение с групите в по-млада възраст. Това може да е до известна степен свързано със средното понижение на бъбречната функция при тази група пациенти.
Увредена бъбречна функция:
При пациенти с увредена бъбречна функция, AUC в стационарно състояние се е повишила с 62%, 82% и 179% съответно при леко, умерено и тежко увредена бъбречна функция, в сравнение със здрави контроли (вж. точки 4.2 и 4.4).
Увредена чернодробно функция:
След перорално приложение на еднократна доза, стойностите на AUC на олмесартан са били 6% и 65% по-високи при пациенти с леко и умерено увредена чернодробна функция, в сравнение със съответните здрави контроли. Несвързаната фракция на олмесартан на 2-ия час след приложението при здрави доброволци, при пациенти с леко увредена чернодробна функция и при пациенти с умерено увредена чернодробна функция е била съответно 0,%, 0,34% и 0,41%. След многократно приложение на пациенти с умерено увредена чернодробна функция, средната AUC на олмесартан е била отново около 65% по-висока отколкото при съответните здрави контроли. Средната Сmах на олмесартан е била сходна при пациенти с увредена чернодробна функция и при здрави индивиди. Олмесартан медоксомил не е бил проучван при пациенти с тежко увредена чернодробна функция (вж. точки 4.2 и 4.4).
5.3 Предклинични данни за безопасност
В проучванията за токсичност при многократно приложение проведени при плъхове и кучета, олмесартан медоксомил е показал ефекти, които са сходни с другите АТ1 рецепторни антагонисти и ACE инхибитори: повишение на кръвната урея (BUN) и креатинина (чрез функционални промени в бъбреците, дължащи се на блокирани АТ1 рецептори); намаляване теглото на сърцето; понижаване на показателите на еритроцитите (брой еритроцити, хемоглобин, хематокрит); хистологични данни за бъбречно увреждане (регенеративни лезии в бъбречния епител, уплътняване на базалната мембрана, дилатация на тубулите). Тези нежелани реакции, дължащи се на фармакологичното действие на олмесартан медоксомил са се появили в предклиничните изпитвания и на други АТ1 рецепторни антагонисти и АСЕ-инхибитори, и могат да бъдат намалени чрез едновременното перорално приложение на натриев хлорид.
И в двата вида е било наблюдавано повишаване на плазмената ренинова активност и хипертрофия/хиперплазия на юкстагломеруларните клетки на бъбреците. Тези промени типични за класа АСЕ-инхибитори и други АТ1 рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинично значение.
Подобно на останалите АТ1 рецепторни антагонисти, било е установено че олмесартан медоксомил повишава честотата на хромозомните аберации в клетъчни култури in vitro. В няколко in vivo изпитвания с олмесартан медоксомил в много високи перорални дози от до 2 000 mg/kg, не са били наблюдавани подобни ефекти. Обобщените данни от проучванията за генотоксичност са показали, че е малко вероятно олмесартан да притежава генотоксични ефекти в условията на клинична употреба.
Олмесартан медоксомил не е бил канцерогенен, нито в проучване с плъхове продължило 2 години, нито при мишки, когато е бил проучван в две шестмесечни проучвания за канцерогенност, като са използвани трансгенни модели.
В проучвания за репродуктивна токсичност проведени с плъхове, олмесартан медоксомил не е повлиял фертилитета и не са били намерени доказателства за тератогенен ефект. Както и при другитe ангиотензин II антагонисти, след експозиция на олмесартан медоксомил преживяемостта на поколението е била намалена, а след прилагането му на майката в късна бременност или по време на кърмене е било наблюдавана дилатация на бъбречните легенчета. Подобно на останалите антихипертензивни агенти, олмесартан медоксомил е бил по-токсичен при бременни зайци, отколкото при бременни плъхове, макар че не са намерени данни за фетотоксичност.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Ядро на таблетката
Лактоза монохидрат
Слабо заместена хидкроксипропил целулоза
Микрокристална целулоза
Магнезиев стеарат
Филмово покритие:
Опадри И85Р18378 бяло
[поли (винил алкохол) - частично хидролизиран
Титанов диоксид (Е 171)
Макрогол 3350 (полиетилен гликол)
Талк]
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
2 години.
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Алуминий-Алуминиеви блистери. Опаковки от 14, 28, 30, 56, 90 и 98 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при унищожаване и работа
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се унищожават в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Тева Фармасютикълс България ЕОД ул. "Н.В.Гогол" 15, ет. 1 София 1124 България
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни 2010
