Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

.... Това, че може да купувате някои лекарства без лекарско предписание, не означава, че те не могат да предизвикват нежелани реакции.....

Начало » Лекарства » n » Nykob 10 mg powder for solution for injection/Никоб

Nykob 10 mg powder for solution for injection/Никоб

Оценете статията
(0 оценки)

Nykob 10 mg powder for  solution for injection/Никоб


Original PDF

Кратка характеристика на продукта/Nykob 10 mg powder for  solution for injection/

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Никоб 10 mg прах за инжекционен разтвор
Nykob 10 mg powder for solution for injection

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки флакон съдържа 10 mg оланзапин. След приготвяне всеки милилитър от разтвора съдържа 5 mg оланзапин.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Nykob 10 mg powder for  solution for injection/

Прах за инжекционен разтвор
Жълт лиофилизиран прах в прозрачен стъклен флакон

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Възрастни
Никоб прах за инжекционен разтвор е показан за бърз контрол на състояния на възбуда и поведенчески разстройства при пациенти с шизофрения или манийни епизоди, когато  пеоралната терапия  не е подходяща .Лечението с   Никоб прах за инжекционен разтвор трябва да се преустанови и да се продължи с приложението с перорален оланзапин , веднага щом това е клинично уместно.

4.2 Дозировка и начин на приложение

За интрамускулно приложение. Да не се прилага венозно или подкожно. Никоб прах за инжекционен разтвор е предназначен само за краткотрайна употреба, максимално до три последователни дни.

Максималната дневна доза оланзапин от 20 mg (включваща всички лекарствени форми на оланзапин)  .

Препоръчваната начална доза е 10 mg оланзапин дневно, приложена като една интрамускуляа инжекция. Може да се прилага по-ниска доза (5 mg или 7,5 mg), на базата на индивидуалния  клиничен статус, което трябва да включва също разглеждане на вече приложените лекарствени продукти, както като поддържаща терапия, така и като лечение на острото състояние ( вж точка 4.4). В зависимост от индивидуалните клинични данни, 2 часа след първата инжекция. може да се направи втора инжекция от 5-10 mg на базата на индивидуалния  клиничен статус. Не трябва да се правят повече от 3 инжекции за всеки 24- часов период и максималната дневна доза  от 20 mg оланзапин (включваща всички лекарствени форми на оланзапин)  не трябва да се превишава.

За допълнителна информация относно продължаващото лечение с перорален оланзапин (5 до 20 mg дневно) вижте кратка характеристика на продукта Никоб филмирани таблетки ИЛИ Никоб таблетки, диспергиращи се в устата.

Деца и юноши
Няма опит при деца. Никоб прах за инжекционен разтвор не се препоръчва за употреба при деца и подрастващи поради липса на данни за безопасност и ефикасност.

Пациенти в напреднала възраст
При пациенти в напреднала възраст (> 60 години) е препоръчително да се започне с 2,5 - 5 mg. В зависимост от клиничното състояние на пациента (вж. точка 4.4), 2 часа след първата инжекция може да се постави втора, 2,5 - 5 mg. За интервал от 24 часа не трябва да се правят повече от 3 инжекции и максималната дневна доза от 20 mg (включваща всички лекарствени форми) на оланзапин не трябва да бъде превишавана.

Бъбречни и/или чернодробни увреждания
При такива пациенти трябва да се започне с по-ниска начална доза (5 mg). В случаи на умерена чернодробна недостатъчност (цироза, Child-Pugh клас А или В) началната доза трябва да бъде 5 mg и да се увеличава с повишено внимание.

Пол
Дозата и дозовите граници не трябва рутинно да се преизчисляват за жените, в сравнение с дозите при мъже.

Пушачи
Дозата и дозовите граници не трябва да се преизчисляват рутинно за непушачите в сравнение с дозите при пациентите пушачи.

Когато е налице повече от един забавящ метаболизма фактор (женски пол, старческа възраст, непушачи), трябва да се има предвид намаляване на дозата. При такива пациенти трябва да се подходи консервативно при необходимост от допълнителни инжекции.
(Вижте точка 4.5 и точка 5.2.)

4.3 Противопоказания/Nykob 10 mg powder for  solution for injection/

Свръхчувствителност към оланзапин или някое от помощните вещаства. Пациенти, за които е известно, че има риск от тесноъгълна глаукома.

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Ефикасността на интрамускулния оланзапин не е изследвана при пациенти с напрегнатост и поведенчески разстройства, които не са свързани с шизофрения или манийни епизоди.

Нестабилни здравословни състояния
Оланзапин не трябва да се прилага интрамускулно при пациенти с нестабилно здравословно състояние, като остър миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия, тежка хипотония и/или брадикардия, синдром на болния синусов възел или след сърдечна операция. Ако не може да бъде снета анамнеза на пациента за някое от тези нестабилни състояния, трябва да се преценят рисковете и предимствата на интрамускулното приложение на оланзапин в сравнение с други алтернативни методи на лечение.

Едновременно приложение на бензодиазепини и други лекарствени продукти
Трябва да се обърне специално внимание на пациенти, които са получавали лечение с други лекарствени продукти, повлияващи хемодинамиката по начин, подобен на този на интрамускулния оланзапин - включително други антипсихотици (перорални и/или интрамускулни) и бензодиазепини (вж. точка 4.5). Много рядко (< 0,01%) е съобщавано за връзка във времето на лечението с интрамускулен оланзапин и хипотония, брадикардия, потискане на дишането и смърт, особено при пациенти, които са получавали бензодиазепини и/или други антипсихотици (вж. точка 4.8).

Едновременното инжектиране на интрамускулен оланзапин и парентерален бензодиазепин не се препоръчва (вж. точка 4.5 и точка 6.2). Ако се прецени, че пациентът се нуждае от парентерално лечение с бензодиазепини, то трябва да се приложи поне един час след интрамускулното приложение на оланзапин. Ако на пациента е направен парентерално бензодиазепин, интрамускулното приложение на оланзапин трябва да се има предвид само след внимателна преценка на клиничния статус и пациентът трябва внимателно да бъде мониториран за прекомерно седиране и потискане на сърдечната дейност и дишането.

Хипотония
Много важно е, пациентите лекувани с оланзапин интрамускулно, да се наблюдават за поява на хипотония, включително ортостатична хипотония, брадиаритмия и/или хиповентилация, особено през първите 4 часа след инжектиране, а близкото проследяване да продължи и след този период, ако е клинично показано. Артериалното налягане, пулса, дихателната честота и промените в съзнанието трябва да се проследяват редовно и ако е необходимо, да се проведе лечение. Пациентите трябва да останат на легло, ако имат замайване или сънливост след инжекцията, докато прегледа установи, че не страдат от хипотония, включително ортостатична хипотония, брадиаритмия и/или хиповентилация.
Безопасността и ефективността на интрамускулния оланзапин не е оценявана при пациенти с алкохолна или лекарствена интоксикация (както с предписани, така и със забранени лекарствени продукти) (вж. точка 4.5).

Психоза, свързана с деменция, и/или поведенчески нарушения
Оланзапин не е показан за лечение на психоза, свързана с деменция, и/или поведенчески нарушения и не се препоръчва за употреба при тази специфична група пациенти, поради увеличаване на смъртността и риска от мозъчносъдови инциденти. В плацебо контролирани клинични проучвания (с продължителност 6-12 седмици) при пациенти в напреднала възраст (средна възраст 78 години) с психоза, свързана с деменция, и/или поведенчески нарушения, е наблюдавано 2-кратно увеличаване на смъртността при пациентите, лекувани с оланзапин, в сравнение с пациентите, третирани с плацебо (съответно 3,5% спрямо 1,5%,). По-високата смъртност не е свързана с дозата на оланзапин (средна дневна доза 4,4 mg) или с продължителността на лечението. Рисковите фактори, които могат да предразположат тази популация пациенти към увеличена смъртност, включват възраст > 65 години, дисфагия, седация, нарушено (недостатъчно) хранене и дехидратация, белодробни заболявания (напр., пневмония със или без аспирация) или едновременна употреба на бензодиазепини. Въпреки това честотата на смъртните случаи е била по-висока при пациентите, лекувани с оланзапин, в сравнение с плацебо-третираните пациенти независимо от тези рискови фактори.
В същите клинични проучвания има съобщения за мозъчносъдови нежелани събития (МСНС, напр., инсулт, преходен исхемичен пристъп), включително и с фатален изход. Наблюдавано е 3-кратно увеличаване на МСНС при пациенти, лекувани с оланзапин, в сравнение с пациентите, третирани с плацебо (съответно 1,3 % спрямо 0,4%). Всички пациенти, лекувани с оланзапин или плацебо, при които са наблюдавани мозъчносъдови нежелани събития, са с предшестващи рискови фактори. Възраст > 75 години и съдов/смесен тип деменция са идентифицирани като рискови фактори за МСНС във връзка с лечението с оланзапин. В тези проучвания не е установена ефикасността на оланзапин.

Болест на Паркинсон
Употребата на оланзапин за лечение на психози при пациенти с болестта на Паркинсон, свързани с приема на допаминов агонист, не се препоръчва. В клинични проучвания много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации (вж. точка 4.8), а оланзапин не е по-ефективен от плацебо при лечение на психотични симптоми. В тези проучвания се изисква пациентите да бъдат първоначално стабилизирани с най-ниската ефективна доза антипаркинсонов лекарствен продукт (допаминов агонист) и да запазят същите антипаркинсонови лекарствени продукти и дозирания по време на проучването. Оланзапин е започвай в дози от 2,5 mg/дневно и титриран до максимум 15 mg/дневно по преценка на изследователя.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)
НМС е потенциално живото-застрашаващо състояние, свързано с лечението с антипсихотичен лекарствен продукт. Рядко са докладвани и случаи на НМС, свързани с приема на оланзапин. Клиничните прояви на НМС са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушения в мисловния процес и данни за вегетативна нестабилност (промени в пулса или артериалното налягане, тахикардия, изпотяване и отклонения в сърдечния ритъм). Допълнителните признаци могат да включват повишение на креатин фосфокиназата, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност. Ако пациент развие признаци и симптоми, показателни за НМС, или има неясно температурно състояние без други клинични прояви на НМС, приемът на всички антипсихотични лекарства, включително и на оланзапин, трябва да бъде преустановен.

Хипергликемия и диабет
Рядки са съобщенията за хипергликемия и/или развитие, или обостряне на диабет, понякога свързан с кетоацидоза или кома, включително и фатален изход (вж. точка 4.8). В някои случаи е докладвано предшестващо повишаване на теглото, което може да бъде предразполагащ фактор. Препоръчително е съответно клинично мониториране на пациентите със захарен диабет или тези с рискови фактори за захарен диабет, за които се препоръчва редовен контрол на глюкозата.

Промени в нивата на липидите
Наблюдават се нежелани промени в нивата на липидите при пациенти, лекувани с оланзапин в плацебо контролирани клинични изпитвания (вж. точка 4.8). Промените в новата на липидите трябва да се лекуват както е клинично уместно, особено при пациенти с дислипидемия и при пациенти с рискови фактори за развитие на нарушения в нивата на липидите.

Антихолинергична активност
Въпреки че, при in vitro проучванията оланзапин показва антихолинергична активност, опитът при клинични проучвания с пероралната му форма доказва, че честотата на възникване на свързани с това инциденти е ниска. Тъй като клиничният опит с оланзапин при пациенти със съпътстващи заболявания е ограничен, препоръчва се той да бъде изписван с повишено внимание на пациенти с хипертрофия на простатата или паралитичен илеус, и свързани с това състояния.

Чернодробна функция
Често са наблюдавани преходни, безсимптомни покачвания на нивата на чернодробните трансаминази ALT и AST, особено в ранния етап на лечението. Повишено внимание се изисква при пациентите с повишени ALT и/или AST, при които се наблюдават признаци и симптоми на чернодробно увреждане, както и при пациенти с предишни заболявания, свързани с ограничени функционални резерви на черния дроб или такива, които са били лекувани с потенциално хепатотоксични медикаменти. В случай на повишаване на ALT и/или AST по време на лечението е необходимо проследяване и обмисляне на намаляване на дозата. В случаите, когато е диагностициран хепатит (включително хепатоцелуларно, холестатично или смесено чернодробно увреждане), лечението с оланзапин трябва да бъде преустановено.

Неутропения
Необходимо е внимание при пациентите, които по някаква причина са с по-нисък брой на левкоцитите и/или неутрофилите, при пациенти за които е известно, че получават продукти, причиняващи неутропения, при пациенти с анамнеза за лекарствено индуцирано подтискане на костния мозък/ костно-мозъчна токсичност, при пациенти с подтискане на костния мозък поради съпътстващо заболяване, лъчелечение или химиотерапия, както и при пациенти с хипереозинофилия или миелопролиферативни заболявания. Неутропения обикновено се наблюдава често при едновременно приложение на оланзапин с валпроат (вж. точка 4.8)

Прекъсване на лечението
Остри симптоми като потене, безсъние, тремор, тревожност, гадене или повръщане са докладвани много рядко (< 0,01) при рязко спиране на оланзапин.

QT интервал
В клинични проучвания при перорално приложение са наблюдавани нечести (0,1% до 1%) клинично значими удължавания на QTc-интервала (QT корекция Fridericia [QTcF] > 500 милисекунди [msec] по всяко време след изходното ЕКГ при пациенти с изходно QTcF < 500 msec) при пациенти, лекувани с оланзапин, които нямат значими различия в свързаните кардиологични събития в сравнение с плацебо. В клинични проучвания с Никоб инжекционен разтвор е установено, че оланзапин не е свързан с постоянното увеличение в абсолютния QT или в grc-интервалите. Необходимо е обаче, както и при другите антипсихотични лекарствени продукти, оланзапин да се предписва с повишено внимание заедно с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QTc-интервала, особено при пациенти в старческа възраст, при пациенти със синдром на вроден удължен QT, застойна сърдечна недостатъчност, хипертрофия на сърцето, хипокалиемия или хипомагнезиемия.

Тромбоемболизъм
Много рядко (< 0,01%) се съобщава за връзка във времето между лечение с оланзапин и венозен тромбоемболизъм. Не е установена причинно-следствена връзка между появата на венозния тромбоемболизъм и лечението с оланзапин. Въпреки това, тъй като при пациентите с шизофрения често са налице придобити рискови фактори за венозен тромбоемболизъм, трябва да бъдат идентифицирани всички възможни рискови фактори за ВТЕ, напр., обездвижване на пациентите, и да бъдат предприети профилактични мерки.

Общо действие върху ЦНС
Като се имат предвид основните ефекти на оланзапин върху ЦНС, необходимо е повишено внимание при комбинирането на продукта с други централно действащи лекарства и алкохол. Тъй като оланзапин in vitro се проявява като антагонист на допамина, възможно е той да антагонизира ефектите на преките и непреките допаминови агонисти.

Гърчове
Оланзапин трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза за гърчове или които са изложени на фактори, които могат да намалят гърчовия праг. Рядко са докладвани случаи на гърчове при такива пациенти, които са лекувани с оланзапин. При повечето от тези случаи е имало анамнеза за гърчове или рискови фактори за гърчове.

Тардивна дискинезия
В сравнителни проучвания с продължителност на терапията до една година, пероралният оланзапин е свързан със статистически значима по-ниска честота на появила се по време на лечението дискинезия. Рискът от поява на тардивна дискинезия нараства с дълготрайното приложение и затова, ако се проявят белези или симптоми на тардивна дискинезия при пациент на оланзапин е необходимо да се обмисли намаляване на дозата или прекъсване на лекарството. Симптомите на тардивна дискинезия могат да се влошат временно или дори да се проявят след прекъсване на лечението.

Ортостатична хипотония
В клинични проучвания с перорален оланзапин при пациенти в напреднала възраст е наблюдавана нечесто ортостатична хипотония. Както и при останалите антипсихотични средства, и тук се препоръчва периодично проследяване на артериалното налягане при пациентите на възраст повече от 65 години.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Няма проучвания върху интрамускулното приложение на оланзапин при пациенти с алкохолна или лекарствена интоксикация (вж. точка 4.4).

Трябва да се подхожда внимателно при пациенти, които консумират алкохол или се лекуват със средства, водещи до хипотония, брадикардия, подтискане на дишането или централната нервна система (вж. точка 4.4).

Потенциални взаимодействия след интрамускулна инжекция
В проучване на единична доза от 5 mg оланзапин, приложен интрамускулно 1 час преди 2 mg лоразепам интрамускулно (който се метаболизира чрез глукорониране), фармакокинетиката на двете лекарства остава непроменена. Комбинирането на двата продукта обаче, засилва сънливостта, която се наблюдава всеки от тях по отделно. Не се препоръчва едновременно приложение на инжекционен оланзапин и парентерален бензодиазепин (вж. точка 4.4 и точка 6.2).

Потенциални взаимодействия повлияващи оланзапин
Тъй като оланзапин се метаболизира от CYP1A2, веществата които могат специфично да индуцират или инхибират този изоензим може да повлияе фармакокинетиката на оланзапин.

Индукция на CYP1A2
Метаболизмът на оланзапин може да се индуцира от тютюнопушене и карбамазепин, което може да предизвика намаляване на концентрацията на оланзапин. Наблюдавано е само леко до умерено увеличаване на клирънса на оланзапин. Клиничното значение по всяка вероятност е ограничено, но се препоръчва клинично мониториране и при необходимост може да се обсъди увеличаване на дозата оланзапин. (вж. точка 4.2).

Инхибиране на CYP1A2
Флувоксамин, специфичен CYP1A2 инхибитор, е показал значително инхибиране на метаболизма на оланзапин. Средното увеличаване на Cmax на оланзапин след флувоксамин е било 54% при жени непушачки и 77% при мъже пушачи. Средното увеличаване на площта под кривата на оланзапин е било 52 % и респективно 108 %. При пациенти, които приемат флувоксамин или друг инхибитор на CYP1A2 като ципрофлоксацин трябва да се обсъди по-ниска начална доза. Намаляване на дозата на оланзапин трябва да се обсъди, ако е започнато лечение с инхибитор на CYP1A2.

Намаляване на бионаличността
Активният въглен намалява бионаличността на оралния оланзапин с 50% до 60% и трябва да се приема поне 2 часа преди или след оланзапин.
Няма данни, че флуоксетин (инхибитор на CYP2D6), еднократни дози антиацид (алуминий,магнезий) или циметидин повлияват сигнификантно фармакокинетиката на оланзапин.

Влияние на оланзапин върху други лекарствени продукти
Оланзапин може да антагонизира ефекта на директните и индиректните допаминови агонисти (вж. точка 6.2).
Оланзапин не инхибира основните CYP450 изоензими in vitro (напр. 1А2, 2D6, 2С9, 2С19, ЗА4). Липсата на взаимодействие се потвърждава в in vivo изследвания, където не е наблюдавано инхибиране на метаболизма от описаните по-долу лекарствени вещества: трициклични антидепресанти (повлияващи предимно групата CYP2D6), варфарин (CYP2C9), теофилин (CYP1A2) или диазепам (CYP3A4 и 2С19).

Не е установено взаимодействие на оланзапин с литий или бипериден, приложени успоредно с него.

Терапевтичното мониториране на плазмените нива на валпроат не показват, че е необходима корекция на дозировката след включването на оланзапин.

Не се препоръчва едновременното приложение на оланзапин с антипаркинсонови лекарствени продукти при пациенти с болестта на Паркинсон и деменция (вж. точка 4.4).

QTc интервал
Оланзапин трябва да се прилага внимателно едновременно с лекарствени продукти, за които е известно, че увеличават QTc-интервала. (вж. точка 4.4).

4.6 Бременност и кърмене

Няма адекватни и добре контролирани проучвания върху бременни жени. Пациентките трябва да бъдат съветвани да уведомяват своя лекар, ако забременеят или имат намерение да забременеят по време на лечението с оланзапин. Поради ограниченият опит при хора, в такива случаи лекарственият продукт може да се използва по време на бременност, само ако потенциалната полза надвишава потенциалните рискове за плода.

Много рядко са получавани спонтанни съобщения за тремор, хипертония, летаргия и сънливост при деца, родени от майки, които са приемали оланзапин през 3-тия триместьр на бременността.

В изпитване със здрави, кърмещи жени, оланзапин се е екскретирал с майчиното мляко. Средната експозиция за деца (mg/kg) при стационарно състояние е изчислена на 1,8 % от дозата, която е приела майката (mg/kg). Пациентките трябва да бъдат съветвани да не кърмят децата си, ако приемат оланзапин.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания по отношение на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Тъй като, оланзапин може да доведеде по появата на сънливост или замаяност, пациентите трябва да бъдат предупредени в случай, на управление на машини, включително моторни превозни средства.

4.8 Нежелани лекарствени реакции/Nykob 10 mg powder for  solution for injection/

Чест (1-10%) нежелан ефект, свързан с употребата на интрамускулен оланзапин при клинични проучвания, е сомнолентността.

В постмаркетингови съобщения, много рядко е съобщавано за свързано с лечението с интрамускулен оланзапин потискане на дишането, хипотония или брадикардия, и смърт, главно при пациенти, които са получавали едновременно бензодиазепини, и/или други антипсихотични лекарствени продукти или които са лекувани с по-високи от препоръчителните дневни дози оланзапин (вж. точка 4.4 и 4.5).

Представената таблица се базира на докладвани нежелани лекарствени, реакции и лабораторни изследвания по-скоро за Никоб прах за инжекционен разтвор, отколкото за перорален оланзапин, получени при клинични проучвания.

Сърдечни нарушения
Чести (>1/100 до <1/10): Брадикардия с или без хипотония или синкоп, тахикардия.
Нечести (>1/1,000 до < 1/100): Синусов арест_

Съдови нарушения
Чести (>1/100 до <1/10): Ортостатична хипотония, хипотония

Дихателни нарушения
Нечести (>1/1,000 до <1/100): Хиповентилация.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести (>1/100 до <1/10): Дискомфорт в областта на инжектиране

Посочените по-долу нежелани лекарствени реакции са наблюдавани при перорално приложение на оланзапин, но могат да се проявят и при приложение на Никоб прах за инжекционен разтвор.

Възрастни
Най-често ( наблюдавани при > 1% от пациентите) докладваните нежелани лекарствени реакции, свързани с приложението на оланзапин в клинични изпитвания, са били сънливост, наддаване на тегло, еозинофилия, увеличени нива на пролактин, холестерол, глюкоза и триглицериди (вж. точка 4.4), глюкозурия, увеличен апетит, световъртеж, акатизия, паркинсонизъм (вж точка 4.4), дискинезия, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекти, преходни безсимптомни увеличения на чернодробните трансаминази (вж. точка 4.4), обрив, астения, умора и оток.

В представената таблица са изброени нежелани лекарствени реакции и лабораторни изследвания по данни от спонтанни съобщения и клинични проучвания. При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Термините за честота са дефинирани както следва: Много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до <1/10), нечести (> 1/1000 до <1/100), редки (> 1/10,000 до < 1/1,000), много редки (< 1/10,000), с неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни от спонтанни съобщения).


Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести: Еозинофилия
нечести: Левкопения ,Неутропения
С неизвестна честота: Тромбоцитопения

Нарушения на имунната система
С неизвестна честота: Алергична реакция

Нарушения на метаболизма и храненето
Много чести:Повишаване на теглото1
Чести: Повишени нива на холестерол23 , Повишени нива на глюкоза4 ,Повишени нива на триглицериди25, Глюкозурия , Повишен апетит
С неизвестна честота: Развитие или обостряне на диабет, понякога свързан с кетоацидоза или кома, включително фатални случаи (вж. точка 4.4),  Хипотермия

Нарушения на нервната система
Много чести: Сомнолентност
Чести: Замаяност ,Акатизия6 , Паркинсонизъм6 ,Дискинезия6
С неизвестна честота: Гърчове, когато в повечето случаи са докладвани анамнеза за гърчове или рискови фактори за гърчове ,Невролептичен малигнен синдром (вж. точка 4.4) , Дистония (включително окулогирация) , Тардивна дискинезия , Симптоми на прекъсване7

Сърдечни нарушения
нечести: Брадикардия ,Удължаване на QTc (вж. точка 4.4)
С неизвестна честота: Камерна тахикардия/фибрилация, внезапна смърт (вж. точка 4.4)

Съдови нарушения
Чести: Ортостатична хипотония
С неизвестна честота:  Тромбоемболизъм (включително белодробен емболизъм и дълбока венозна тромбоза)

Стомашно- чревни нарушения
Чести: Леки, преходни антихолинергични
ефекти, включващи обстипация и сухота в устата
С неизвестна честота:  Панкреатит

Хепато- билиарни нарушения
Чести: Преходни, безсимптомни (включително повишения на чернодробните трансаминази (ALT, AST), особено в началото на лечението (вж. точка 4.4)
С неизвестна честота:  Хепатит хапатоцелуларно, холестатично или смесено чернодробно увреждане)

Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести: Обрив
нечести: Реакция на фоточувствителност
Алопеция

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
С неизвестна честота:  Рабдомиолиза

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
С неизвестна честота:  Затруднено уриниране

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
С неизвестна честота:  Приапизъм


Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Чести: Астения ,Умора ,Оток

Изследвания
Много чести: Повишени плазмени нива на пролактин8
нечести: Висока Креатин-фосфатаза ,Повишен общ билирубин
С неизвестна честота:  Повишена алкална фосфокиназа

1 Клинично сигнификантно повишаване на теглото е наблюдавано през всички изходни категории на Индекса на телесна маса (ИТМ). След краткосрочно лечение (медиана на продължителност 47 дни) повишаване на теглото > 7% спрямо изходното телесно тегло е много често (22,2 %), > 15% е често (4,2 %), а > 25 % е нечесто (0,8 %). При пациенти с дългосрочна експозиция (поне 48 седмици) е много често наддаване > 7 %, > 15 % и > 25% от изходното им телесно тегло (съответно, 64,4 %, 31,7 % и 12,3 %).
2 Средни повишения в стойностите на липидите на гладно (общ холестерол, LDL холестерол и триглицериди) са по-високи при пациенти без данни за нарушение на изходната регулация на липидите.

3 Наблюдава се при нормални изходни нива на гладно (< 5,17 mmol/l), които нарастват до най-висока стойност (> 6,2 mmol/l). Промени от референтните граници в изходните нива на общия холестерол на гладно (> 5,17 - < 6,2 mmol) до най-висока стойност (> 6,2 mmol) са много чести.

4 Наблюдава се при нормалните изходни нива на гладно (< 5,56 mmol/l), които нарастват до най-висока стойност (> 7 mmol/l). Промени в глюкозата на гладно спрямо граничните изходни стойности (> 5,56 - < 7 mmol/l) до най-висока стойност (> 7 mmol/l) са много чести.

5 Наблюдава се при нормалните изходни нива на гладно (< 1,69 mmol/l), които нарастват до най-висока стойност (> 2, mmol/l). Промени от референтните граници в изходните нива на триглицеридите на гладно (> 1,69 mmol/l - < 2, mmol/l) до най-висока стойност (> 2, mmol/l) са много чести.
6 В клинични проучвания честотата на паркинсонизъм и дистония при пациенти, лекувани с оланзапин, е по-висока, но не и статистически значимо различна от плацебо. Лекуваните с оланзапин пациенти имат по-ниска честота на паркинсонизъм, акатизия и дистония в сравнение с титрирани дози халоперидол. При липсата на подробна информация относно предходната анамнеза на индивидуални остри и тардивни екстрапирамидни двигателни нарушения понастоящем не може да се направи заключение, че оланзапин причинява в по-малка степен тардивна дискинезия и/или други екстрапирамидни синдроми.
7 Остри симптоми като потене, инсомния, тремор, тревожност, гадене и повръщане са докладвани при внезапно спиране на оланзапин.
8 Свързани клинични прояви (напр., гинекомастия, галакторея и уголемяване на гърдите) са редки. При повечето пациенти нивата се връщат до нормалните стойности без прекратяване на лечението.

Дългосрочна експозиция (поне 48 седмици)

При пациентите, които имат нежелани, клинично значими промени в наддаването на тегло, в хода на времето се повишават глюкозата, общият/LDL/HCL холестерол или триглицеридите. При възрастни пациети, които завършват 9-12-месечно лечение, честотата на нарастване на средните стойности на кръвната захар намалява след приблизително 4-6 месеца.

Допълнителна информация за специални популации

В клинични проучвания при пациенти в напреднала възраст с деменция лечението с оланзапин се свързва с по-висока честота на смърт и мозъчносъдови нежелани реакции в сравнение с плацебо (вж. също точка 4.4). Много чести нежелани реакции, свързани с употребата на оланзапин при тази група пациенти, са абнормна походка и падания. Често са наблюдавани пневмония, повишена телесна температура, летаргия, еритем, зрителни халюцинации и инконтиненция на урина.

При клинични проучвания с пациенти с лекарствено-индуцирана (допаминов агонист) психоза, свързана с болестта на Паркинсон, много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на Паркинсоновата симптоматика и халюцинации.

При едно клинично проучване с пациенти с биполярна мания комбинираното лечение с валпроат и оланзапин води до честота на неутропенията 4,1%; потенциален съдействащ фактор може да са високи плазмени нива на валпроат. Оланзапин, приложен с литий или валпроат, води до повишена честота (>10%) на тремор, сухота в устата, повишен апетит и повишаване на теглото. Нарушение в говора също е докладвано често. При лечение с оланзапин в комбинация с литий или дивалпроекс се наблюдава повишение с > 7% от изходното телесно тегло при 17,4% от пациентите по време на острото лечение (до 6 седмици). Продължителното лечение с оланзапин (до 12 месеца) за профилактика на рецидив при пациенти с биполярно разстройство е свързано с повишение с >7% от изходното телесно тегло при 39,9% от пациентите.

4.9 Предозиране

Признаци и симптоми
Много чести симптоми при предозиране (честота >10%) включват тахикардия, възбуда/агресивност, дизартрия, различни екстрапирамидни симптоми и нарушение на съзнанието, вариращо от седиране до кома.

Други медицински значими последици на предозирането са делир, конвулсии, кома, възможен невролептичен малигнен синдром, потискане на дишането, аспирация, хипертония или хипотония, ритъмни нарушения на сърцето (< 2% от случаите на предозиране) кардиопулмонарен арест. Фатални последици са докладвани при остро предозиране с доза от порядъка на 450 mg, но също е докладвано преживяване след остро предозиране с приблизително 1,500 mg оланзапин.

Лечение на предозирането
За оланзапин няма специфичен антидот. Не се препоръчва предизвикване на повръщане. Могат да бъдат показани стандартните мерки за лечение на предозиране (т.е. стомашна промивка, приемане на активен въглен). Едновременното прилагане на активен въглен е показало намаляване на пероралната бионаличност на оланзапин с 50 до 60%. Трябва да се започне симптоматично лечение и проследяване на жизнените функции в съответствие с клиничното състояние, включително и лечение на хипотонията и циркулаторния колапс и поддръжка на дихателната функция. Да не се използват епинефрин, допамин или други симпатикомиметични средства с бета-агонистична активност, тъй като бета-стимулацията може да влоши хипотонията. Мониторирането на сърдечно-съдовата система е необходимо за улавяне на възможни аритмии. Внимателното медицинско наблюдение и мониториране трябва да продължи до възстановяването на пациента.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антипсихотични средства, диазепини, оксазепини и тиазепини.
АТС код: N05AH03.

Оланзапин е антипсихотично, антиманийно и стабилизиращо настроението средство, което показва широк фармакологичен профил по отношение на множество рецепторни системи.

В предклинични проучвания е доказан афинитетът на оланзапин към редица рецептори (Ki; <100 пМ) за серотонин 5-НТ2А/2С, 5-НТЗ, 5-НТ6; допамин Dl, D2, D3, D4, D5; холинергични мускаринови рецептори ml-m5; алфа1- адренергични; и хистаминови HI рецептори. Проучванията с оланзапин върху поведението при животни показва 5НТ, допаминов и холинергичен антагонизъм, отговарящ на рецехггор-свързващия профил. In vitro оланзапин показва по-голям афинитет към серотониновите 5-НТ2, отколкото допаминовите D2 рецептори и по-голяма 5-НТ2 активност в сравнение с D2 активността при in vivo модели. Електрофизиологичните изследвания показват, че оланзапин селективно намалява активирането на мезолимбичните (А 10) допаминергични неврони, като в същото време ефектът му върху пътищата в стриатума, участващи в моторните функции (А9), е малък. Оланзапин намалява кондиционирания отговор на отбягването, което е тест, показателен за антипсихотична активност в дози по-ниски от тези, водещи до каталепсия, което е характерно за моторните нежелани ефекти. За разлика от някои други антипсихотични средства, оланзапин усилва отговора в условия на „анксиолитичен" тест.

Проучвания с позитрон-емисионна томография (PET) при здрави доброволци, оланзапин в единична перорална доза (10 mg) показва по-голямо свързване с 5-НТ2А, в сравнение с допаминовите D2 рецептори. Освен това, образно изследване чрез единични фотон-емисионна компютърна томография (SPECT) при пациенти с шизофрения показва, че при пациентите чувствителни към оланзапин има по-малко свързване с D2 в стриатума в сравнение с пациентите, чувствителни към други антипсихотични средства и рисперидон, като тази находка е сравнима с тази при клозапин-чувствителните пациенти.

В две от две плацебо-контролирани и в две от три сравнителни контролирани проучвания при повече от 2 900 пациенти с шизофрения, проявена както с наличието на положителни, така и отрицателни симптоми, оланзапин показва статистически значимо подобрение както на негативните, така и на позитивните симптоми.

В мултинационално, двойно-сляпо, сравнително проучване върху шизифренията, шизоафективните или подобни нарушения, включващо 1 481 пациента с различна степен на свързани с това симптоми на депресия (изходна средна стойност 16,6 по скалата на Montgomery-Asberg за класифициране на депресията), проспективния вторичен анализ на промяната на изходния спрямо крайния скор на настоението, показва статистически значимо подобрение (р=0,001) в полза на оланзапин (-6,0) спрямо халоперидол (-3,1).

При пациенти с манийни епизоди или смесени епизоди при биполарни разстройства, оланзапин показва по-висока ефективност както спрямо плацебо, така и спрямо валпроат семинатрий (дивалпроекс) в намаляване на симптомите на мания за повече от 3 седмици. Оланзапин също показва сравнима с халоперидол ефикасност, изразена с частта пациенти, получили ремисия на симптоми на мания и на депресия за 6 и 12 седмици лечение. В проучване с оланзапин в комбинация с литий или валпроат за минимум 2 седмици, добавянето на оланзапин 10 mg (комбинирано лечение с литий или валпроат) е довело до по-голяма редукция на симптомите на мания в сравнение със самостоятелното приложение на литий или валпроат след 6 седмици.

В 12-месечно проучване при профилактика на рецидиви на манийни епизоди, при пациенти, получили ремисия при лечение с оланзапин и рандомизирани да получават оланзапин или плацебо, оланзапин е показал статистически значимо превъзходство спрямо плацебо по отношение на първичните крайни точки за профилактика на рецидиви на манийни епизоди при биполярно разстройство.
Оланзапин също е показал статистически значимо предимство спрямо плацебо по отношение на предотвратяване на рецидиви както на мания, така и на депресия.

При второ 12-месечно проучване при профилактика рецидиви на манийни епизоди, пациенти, при които е постигната ремисия с комбинирано лечение оланзапин и литий, рандомизирани да получават оланзапин или литий самостоятелно, оланзапин е показал не по-голямо превъзходство спрямо литий по отношение на първичните крайни точки за профилактика на рецидиви на биполярно разстройство (оланзапин 30,0%, литий 38,3%; р=0,055).

При 18-месечно проучване на комбинирано лечение на манийни или смесени епизоди при пациенти, стабилизирани с оланзапин плюс лекарства стабилизиращи настроението (литий или валпроат), продължителното лечение с оланзапин, съвместно с литий или валпроат не е статистически по-добро спрямо литий или валпроат самостоятелно, по отношение отлагане на обострянето на биполярното разстройство, съгласно критериите за синдрома.

5.2 Фармакокинетични свойства

В едно изследване на фармакокинетиката при здрави доброволци с доза от 5 mg Никоб прах за инжекционен разтвор е постигната приблизително 5 пъти по-висока максимална плазмена концентрация (Cmax) от тази, наблюдавана при перорално приложение на същата доза оланзапин. Cmax се постига по-бързо след интрамускулно в сравнение с перорално приложение (15 до 45 минути в сравнение с 5 до 8 часа). Както и при перорално приложение, Cmax и площта под кривата след интрамускулно приложение са право пропорционални на приложената дозировка. За една и съща доза оланзапин, приложен интрамускулно и перорално, площта под кривата, полуживотът, клирънсът и обемът на разпределение са подобни. Метаболитните профили след интрамускулно и перорално приложение са подобни.

При непушачи (мъже и жени) средното време на полуелиминиране при интрамускулно приложен оланзапин е удължено (38,6 срещу 30,4 часа), а клирънсът е намален (18,6 срещу 27,7 l/час) в сравнение с пушачи.

По-долу са описани допълнителни фармакокинетични данни за пероралното приложение на оланзапин.

Оланзапин се метаболизира в черния дроб чрез конюгиране и окисление. Главният метаболит в кръвта е 10-N-глюкоронид, който не преминава през кръвно-мозъчната бариера. За образуването на метаболитите N-диметил и 2-хидроксиметил допринасят цитохроми Р450-CYP1А2 и P450-CYP2D6. In vivo и двата метаболита показват значително по-ниска фармакологична активност, отколкото оланзапин в изследвания при животни. Главната фармакологична активност се дължи на изходното лекарство оланзапин. След перорално приложение средното време на полуживот на оланзапин при здрави лица варира в зависимост от възрастта и пола.

При здрави възрастни лица (65 години и повече) средното време на полуживот на перорално приложение на оланзапин е удължено в сравнение с по-млади лица (51,8 срещу 33,8 часа), а клирънсът е намален (17,5 срещу 18,2 l/час). Фармакокинетичната вариабилност, която се наблюдава при старите хора не се отличават от тези при пациенти в зряла възраст. При 44 пациенти с шизофрения на възраст над 65 години дози от 5 до 20 mg/ден не са били свързани с някакви по-особени нежелани събития.

При жените след перорално приложение на оланзапин, средното време на полуживот е леко удължено (36,7 срещу 32,3 часа) в сравнение с това при мъжете, а клирънсът е редуциран (18,9 срещу 27,3 l/час). Въпреки това обаче профилът на безопасност на оланзапин (5-20 mg) е сравним между жени (n=467) и мъже (n=869).
Не е установена значима разлика в средното време на полуживот (37,7 срещу 32,4 часа), както и в клирънса на продукта (21,2 срещу 25,0 l/час) между пациенти с увредена бъбречна функция (креатининов клирънс <10 ml/мин.) и здрави лица. Проучванията показват, че около 57% от белязания с радиоактивни изотопи оланзапин се установява в урината главно под формата на метаболити.

При пушачи с лекостепенна чернодробна увреда, след перорално приложение на оланзапин, средното време на полуживот (39,3 часа) е удължено, а клирънсът (18,0 l/час) намален в сравнение със здрави непушачи (съответно 48,8 часа и 14,1 l/час).

Плазменият клирънс на оланзапин е по-нисък при стари в сравнение с млади пациенти, при жени в сравнение с мъже, както и при непушачи в сравнение с пушачи. Значимостта на влиянието на възрастта, пола или пушенето върху клирънса на оланзапин и върху неговия полуживот е твърде малка, в сравнение с общата вариабилност между отделните индивиди.

Не е установена разлика във фармакокинетичните параметри при изследване на европейци, японци и китайци.

Свързването на оланзапин с плазмените протеини е 93% при концентрации в рамките от 7 до около 1 000 ng/ml. Оланзапин се свързва главно с албумина и алфа-1 киселия гликопротеин.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Остра (при единична доза) токсичност
Признаците на токсичност при перорален прием при гризачите са характерни за мощните невролептици: хипоактивност, кома, тремор, клонични конвулсии, саливация, и потискане на наддаването. Средните летални дози са приблизително 210 mg/kg (за мишки) и 175 mg/kg (за плъхове). Кучетата понасят единична доза до 100 mg/kg без да се наблюдава летален изход. Към клиничните признаци спадат седиране, атаксия, тремор, ускорен сърдечен ритъм, затруднено дишане, миоза, и анорексия. При маймуни единични перорални дози до 100 mg/kg водят до прострация, а високите дози и до непълна загуба на съзнание.

Токсичност при многократно приложение
В проучвания върху мишки с продължителност до 3 месеца и върху плъхове и кучета с продължителност съответно до 1 година, преобладаващи ефекти са потискане на ЦНС, антихолинергични ефекти и периферни хематологични нарушения. Развива се толеранс към потискането на ЦНС. Параметрите на растежа намаляват при високи дози. При плъховете са наблюдавани обратими ефекти, които са в резултат на повишени нива на пролактина и включват: намаляване теглото на яйчниците и матката, както и морфологични промени във влагалищния епител и в млечните жлези.

Хематологична токсичност
Ефекти върху хематологичните параметри се установяват при всички изследвани видове животни, включително дозо-зависимо понижение на циркулиращите левкоцити при мишки и неспецифично намаление на броя на циркулиращите левкоцити при плъхове; не се установяват обаче доказателства за костномозъчна цитотоксичност. При ограничен брой кучета, лекувани с дози от 8 или 10 mg/kg/ден (общата експозиция на оланзапин [площ под кривата] е 12 до 15 пъти по-висока от тази при човека, при прием на доза от 12 mg дневно), се наблюдава обратима неутропения, тромбоцитопения или анемия. При цитопенични кучета не са наблюдавани нежелани ефекти върху прогениторните клетки или пролифериращите клетки в костния мозък.

Репродуктивна токсичност
Оланзапин няма тератогенен ефект. Седацията повлиява купулативните способности на мъжките плъхове. Половият цикъл се засяга при дози от 1,1 mg/kg (3 пъти по-високи от максималната доза при хората), а репродуктивните параметри са засегнати при плъхове, на които е давана доза от 3 mg/kg (9 пъти по-висока от максималната доза при човека). В поколението на плъховете, на които е даван оланзапин се наблюдава забавяне в развитието и намаляване нивото на активност.

Мутагенност
Оланзапин не е показал мутагенност или кластогенност, при проведените пълни стандартни тестове, включващи бактериалния мутационен тест и in vitro и in vivo тестовете при бозайници.

Канцерогенност
Резултатите от изследванията върху мишки и плъхове водят до заключението, че оланзапин не е канцерогенен.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Малтоза
Лимонена киселина монохидрат
Хлороводородна киселина. За корекция на рН.

6.2 Физико-химични несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти с изключение на споменатите в точка 6.6.

Оланзапин за инжектиране не трябва да се комбинира в една спринцовка с диазепам за инжектиране, защото настъпва преципитация при смесването на тези продукти.

Лоразепам за инжектиране не трябва да се използва за приготвяне на инжекционен оланзапин, тъй като комбинирането води до забавено време за разтваряне.

Оланзапин за инжектиране не трябва да се комбинира в една спринцовка с инжекционен халоперидол, тъй като е наблюдавано ниско рН водещо с времето до деградация на оланзапин.

6.3 Срок на годност

Флакон: 3 години.
Разтвор (след приготвяне): 1 час. Да не се замразява.

6.4 Специфични условия за съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5 Данни за опаковката

Стъклен флакон тип I с бромбутилова гумена запушалка и алуминиева флип капачка. Една картонена опаковка съдържа 1 или 10 флакон(а).
Не всички видове опаковки може да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Приготвяйте Никоб прах за инжекционен разтвор само с вода за инжекции, според стандартните техники за разтваряне на продукти за парентерално приложение. За приготвяне на разтвора не трябва да се използват други разтворители (вж. точка 6.2).
1. Изтеглете 2,1 вода за инжекции в стерилна спринцовка. Инжектирайте във флакона с Никоб.
2. Разклатете флакона, докато съдържанието се разтвори напълно и се получи разтвор с жълт цвят. Флаконът съдържа 11,0 mg оланзапин, като разтвор 5 mg1т\ (1 гг^ оланзапин остава във флакона и спринцовката, така че остават 10 mg оланзапин за инжектиране).
3. В следващата таблица са дадени обемите за инжектиране в зависимост от различните дози оланзапин:

Доза
(mg)
Обем на инжектираното количество
(ml)
10 2.0
7.5 1.5
5 1.0
2.5 0.5

4. Прилагайте разтвора интрамускулно. Не го прилагайте интравенозно или подкожно.
5. Изхвърлете спринцовката и неизползвания разтвор, съгласно процедурите на клиниката.
6. Използвайте разтвора веднага до 1 час от приготвянето.
Лекарствените продукти за парентерално приложение трябва да се изследват визуално преди приложение за наличието на малки частички.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

IWA Consulting Aps 01by Center 18-20 4600 Koge Дания

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Последна редакция Понеделник, 27 Април 2020 20:54
eXTReMe Tracker