КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Normodipine tabl. 5 mg x 30/
1. ТЪРГОВСКО ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
NORMODIPINE 5 mg tablets
НОРМОДИПИН таблетки 5 mg
NORMODIPINE 10 mg tablets
НОРМОДИПИН таблетки 10 mg
2. КАЧЕСТЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
таблетки 5 mg:
Всяка таблетка съдържа 5.00 mg amlodipine (под формата на 6.944 mg amlodipine besilate).
таблетки 10 mg:
Всяка таблетка съдържа 10.00 mg amlodipine (под формата на 13.889 mg amlodipine besilate).
За помощните вещества виж раздел 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА/Normodipine tabl. 5 mg x 30/
Таблетки.
таблетки 5 mg: Бели или почти бели, продълговати, двойно изпъкнали таблетки с гравиран знак "5" върху едната страна.
таблетки 10 mg: Бели или почти бели, продълговати, двойно изпъкнали таблетки с гравиран знак "10" върху едната страна на таблетката и разделителна линия върху другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1. Терапевтични показания
Хипертония:
Нормодипин е показан като терапия на пръв избор, самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства като бета-блокери, ACE инхибитори или тиазидни диуретици.
Миокардна исхемия:
Нормодипин е също показан за лечение на стабилна ангина, ангина при натоварване (коронарна стеноза), и при ангина на Принцметал (вазоспастична ангина), като самостоятелна терапия или в комбинация с други антиангинозни лекарства, дори при пациенти, които не се повлияват от терапия с нитрати и/или бета блокери.
4.2. Дозировка и начин на приложение
Обичайната начална доза, както за хипертония така и за ангина е 5 mg веднъж дневно, а максималната дневна доза е 10 mg веднъж дневно. В повечето случаи дозировката трябва да бъде определена индивидуално според нуждите на всеки пациент. Най-общо, титрирането на дозата трябва да продължи над 7 до 14 дни, така че лекарят да може да определи напълно как реагира пациента към всяко ниво на дозата.
Амлодипин е предписван успешно в комбинация с тиазиди, ACE инхибитори, бета-блокери, дълго-действащи и/или сублингвални нитрати.
Приложение при пациенти в напреднала възраст и при пациенти със сърдечна недостатъчност
Времето за достигане на максимална плазмена концентрация на амлодипин е една и съща, както при пациенти в напреднала възраст, така и при по-млади пациенти.
При пациенти в напреднала възраст клирънсът на амлодипин има склонност към понижение с последващо повишаване на AUC и увеличаване на времето на полуживот. В случаите със сърдечна недостатъчност, повишаването на AUC и увеличаването на времето на полуживот съответствува на възрастта на изследваната група.
Амлодипин се понася еднакво добре, както от пациенти в напреднала възраст, така и от по-млади пациенти.
Пациенти с понижена чернодробна функция
Амлодипин се метаболизира в черния дроб. Както при всички калциеви антагонисти, плазмения полуживот е удължен при пациенти с понижени чернодробни функции, поради което препоръчителни дози не са установени. Това изисква да се проявява повишено внимание, когато се назначава Нормодипин на пациенти с понижени чернодробни функции.
Пациенти с понижена бъбречна функция
На пациенти с понижени бъбречни функции се препоръчва обичайната доза, тъй като амлодипин се метаболизира предимно до неактивни метаболити в черния дроб, а 10 % се екскретира като непроменена субстанция с урината. Промените в плазмената концентрация на амлодипин не са свързани със степента на понижение на бъбречната функция. Амлодипин не се поддава на диализа.
4.3. Противопоказания/Normodipine tabl. 5 mg x 30/
- Нормодипин е противопоказан в случаи на свръхчувствителност към амлодипин или към други дихидропиридинови производни
- Нормодипин не трябва да бъде назначаван при кардиогенен шок, клинично изразена аортна стеноза, нестабилна ангина (с изключение на ангина на Принцметал).
- Бременност:
Нормодипин не трябва да се приема по време на бременност.
- Кърмене:
Не е известно дали амлодипин се екскретира чрез кърмата. Поради това, приемът на назначения Нормодипин трябва да се преустанови по време на кърмене, (Виж раздел 4.6)
- Приложение в педиатрията:
Безопасността и ефикасността на амлодипин при деца не е установена.
4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба
Тъй като вазодилатацията причинена от Нормодипин е с постепенно начало, рядко са съобщавани случаи на остра хипотония след пероралното му приложение. Повишено внимание трябва да се проявява когато амлодипин се назначава заедно с някой друг периферен вазодилататор.
Миокарден инфаркт и/или ангина
Няма данни, които да подкрепят приложението на Нормодипин по време или в рамките на един месец след миокарден инфаркт. Рядко, пациенти, в частност тези с тежка обструктивна артерио-коронарна болест, в началото на терапията с блокери на калциевите канали или по време на повишаването на дозата, с повишена честота са развили продължителна и тежка ангина или остър миокарден инфаркт.
Приложение при пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност
Най-общо блокерите на калциевите канали трябва да бъдат прилагани с повишено внимание при пациенти със сърдечна недостатъчност. Амлодипин (5-10 mg дневно) е проследен при пациенти с II-ри или IV-ти NYHA - клас конгестивна сърдечна недостатъчност, с постоянна доза ACE инхибитор, дигоксин, и диуретици. В това проучване няма доказателства за влошаване на сърдечната недостатъчност (оценена според поносимостта на физическите натоварвания, NYHA класификацията и симптомите).
Прекратяване приема на бета-блокер
Нормодипин не предпазва от рисковете съществуващи при внезапно прекратяване приема на бета-блокер (всяко прекратяване трябва да бъде извършено чрез постепенно понижаване на дозата на бета-блокера).
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
Данните ин-витро в човешка плазма, показват че амлодипин не повлиява свързването с протеините на тестваните лекарствени средства: дигоксин, фенитоин, варфарин и индометацин.
Проучвания със здрави доброволци показват, че съвместното приложение на амлодипин и дигоксин не променя серумното ниво на дигоксин или бъбречният клирънс на дигоксин; съвместното приложение с циметидин не изменя фармакокинетиката на амлодипин; а също така съвместното приложение с варфарин не променя ефекта на варфарин върху протромбиновото време.
В клинични проучвания амлодипин успешно е прилаган съвместно с тиазидни диуретици, бета-блокери, ACE инхибитори, дълго действащи нитрати и сублингвален нитроглицерин, дигоксин, варфарин, НСПВС, антибиотици и орални хипогликемични лекарства.
Фармакокинетични проучвания с циклоспорин са показали, че амлодипин не променя значително фармакокинетиката на циклоспорин.
4.6. Бременност и кърмене
Бременност
Въпреки че при животни е установен тератогенен ефект на някои дихидропиридинови компоненти, данните при плъхове и зайци не са доказали тератогенен ефект на амлодипин. Не съществува обаче клиничен опит с лекарството при бременни жени. Следователно Нормодипин не трябва да се прилага по време на бременност. (Виж също раздел 4.3)
Кърмене
Не е известно дали амлодипин се екскретира чрез кърмата. Поради това, приложението на Нормодипин трябва да се преустанови по време на кърмене.
4.7. Ефект върху способността за шофиране и работа с машини
Клиничният опит с Нормодипин показва, че е малко вероятно терапията да намали способността на пациентите да шофират и да работят с машини.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Normodipine tabl. 5 mg x 30/
Най-общо лечението с амлодипин се понася добре в дозировка до 10 mg дневно. Повечето нежелани лекарствени реакции проявили се по време на терапия с амлодипин са били с лека или умерена тежест. По-голямата част от наблюдаваните нежелани лекарствени реакции обикновенно са били главоболие, оток, умора, сомнолентност, гадене, абдоминална болка, зачервяване и виене на свят.
Промяната в лабораторните показатели откриват: терапията с амлодипин не е била свързана с чувствителни промени в рутинните лабораторни тестове.
При честата употреба на амлодипин, биха могли да се проявят следните нежелани лекарствени реакции: промяна на чревните навици, артралгия, астения, диспнеа, диспепсия, хиперплазия на гингивата, гинекомастия, импотентност, често уриниране, промени в настроението, миалгия, сърбежи, кожни обриви, смущения в зрението и рядко мултиформена еритема. Много рядко - главно свързано с холестазата - са били установени жълтеница или повишаване на чернодробните ензими. В някои индивидуални случаи се е наложила хоспитализация.
Както при другите блокери на калциевите канали, по-долу изброените нежелани лекарствени реакции са били рядко срещани и не могат да бъдат отличени от основното заболяване; това са миокарден инфаркт, аритмии (включително камерна тахикардия и предсърдно мъждене), гръдна болка.
4.9. Предозиране
При хора, наличният опит относно предозирането е ограничен. Може да се очаква, че предозирането би причинило последваща прекомерна периферна вазодилатация със значителна и вероятно системна хипотония, и възможна възвръщаща се тахикардия. След перорално приложение абсорбцията на амлодипин е бавна и може да се приложи гастрален лаваж. В случаи на значително предозиране се налага прилагането на мониториране на сърдечна и респираторна дейност. Ако тежката хипотония се обостри, се налага поддържане на сърдечно-съдовите функции, включително повдигане на крайниците, благоприятно е да започне приема на течности. В случай, че липсва достатъчен резултат от приложените консервативни мерки, трябва да се помисли за назначаването на периферни вазопресори (да се следи за обема на течностите и диурезата). Интравенозно приложение на калциев глюконат може да бъде от полза и да помогне чрез обратен ефект на блокираното навлизане на калций. Назначаването на хемодиализа не би било ефективно тъй като амлодипин е силно свързан с протеините.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДАННИ
5.1. Фармакодинамични свойства
АТС code: С08СА01
Амлодипин е дихидропиридин калциев антагонист, който инхибира трансмембранното навлизане на калциеви йони селективно в съдовите и сърдечните гладко-мускулни клетки, с по-голям ефект върху съдовите гладко-мускулни клетки.
Механизъм на действие:
Амлодипин е периферен артериален вазодилататор, който повлиява директно съдовата гладка мускулатура, като причинява намаляване на периферното съдово съпротивление и спадане на кръвното налягане. Понижавайки цялостното периферно съпротивление - отбременяване -срещу което сърцето работи, амлодипин понижава стойностите на налягането, а по този начин намалява и нуждата от кислород. Също така е доказано, че амлодипин блокира констрикцията и възвръщането на кръвния ток в коронарните артерии и артериоли. Дилатацията на коронарните артерии повишава нуждата от кислород на миокарда. Счита се, че тези механизми обясняват анти-исхемичното действие на амлодипин.
Фармакодинамика:
След прилагането на терапевтичната доза при пациенти страдащи от хипертония, амлодипин предизвиква вазодилатация, която се проявява с намаляване на кръвното налягане измерено, както в легнало така и в изправено положение на пациента. При продължителен прием понижаването на кръвното налягане не е съпроводено от повишаване на сърдечната честота или повишаване нивото на плазмените катехоламини. При перорален, еднократен дневен прием, антихипертензивният ефект се проявява в продължение на най-малко 24 часа. Тъй като началото на действието е постепенно, остра и/или ортостатична хипотония се проявява рядко.
В клинични проучвания оралният прием на амлодипин не води до значителни промени в сърдечната честота или кръвното налягане при нормотензивни пациенти с ангина.
При пациенти с ангина, амлодипин повишава поносимостта към физически натоварвания, намалява честотата на пристъпите от ангина пекторис, а също така понижава нуждата от приложението на сублингвален нитроглицерин. Амлодипин не повлиява негативно метаболизма на плазмените липиди, гликемията и трябва да се назначава с повишено внимание при пациенти страдащи от астма, диабет и хиперурикемия.
Плацебо-контролирани проучвания върху преживяемостта на пациенти със сърдечна недостатъчност с III-ти до IV-ти NYHA клас, терапията с амлодипин не промена преживяемостта.
При бъбречна недостатъчност и диабет, микроалбуминурията се е понижила в хода на терапията с амлодипин, въпреки ефекта върху гломерулната хемо динамика.
5.2. Фармакокинетични свойства
Абсорбция:
След пероралното приложение на терапевтичната доза на амлодипин, абсорбцията достига максимална плазмена концентрация между 6-12 час. Абсолютната бионаличност е приблизително между 64-80 %. Бионаличността на амлодипин не се променя от приема на храна.
Разпределение:
Степента на разпределение е около 21 l/kg. Приблизително 97 % от циркулиращото лекарство е свързано с плазмените протеини.
Метаболизъм и елиминация:
По-голямата част от амлодипин (около 90%) се трансформира до неактивни метаболити чрез чернодробен метаболизъм, и 10 % от първначалната съставка и 60 % от метаболитите се екскретират с урината. Отделянето от плазмата е двуфазно с крайно време на полуживот около 30-50 часа. Плазмено ниво на Steady-state на amlodipine се достига след 7 до 8 дни на последователно дневно дозиране.
Употреба при пациенти е напреднала възраст и особени групи от населението
Възраст, сърдечно и чернодробно увреждане:
Пациенти в напреднала възраст и такива с умерена до тежка сърдечна недостатъчност са склонни да проявяват намаляване клирънса на амлодипин, с последващо повишение на AUC до приблизително 40-60 %, поради което се налага по-малка начална доза. Подобно повишение на AUC е наблюдавано при пациенти с чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане:
Фармакокинетиката на амлодипин не се повлиява значително от налично бъбречно увреждане.
Поради това пациенти с бъбречна недостатъчност могат да приемат обичайната първоначална доза.
5.3. Предклинични данни за безопасност
Карциногенеза, мутагенеза, увреждане на фертилността:
Плъхове и мишки лекувани с амлодипин за срок от две години, в концентрации приравнени към нивата на дневната дозировка от порядъка на 0.5, 1.25, и 2.5 mg/kg/дневно, не са показали доказателства за карциногенезност.
Проучвания отностно мутагенността разкриват, че не съществува свързано с лекарството повлияване нито върху гените, нито върху състоянието на хромозомите.
Не е наблюдавано повлияване на фертилността при плъхове лекувани с амлодипин (мъжки в продължение на 64 дни, женски в продължение на 14 дни преди чифтосване) в дозировка до 10 mg/kg/дневно (8 пъти максимално препоръчваната доза при хора от 10 mg върху mg/m2 - базирана върху 50 kg тегло на пациент).
Бременност:
Няма доказателства за проявена тератогенност или друга ембрио/фетална токсичност когато бременни плъхове или зайци са били третирани перорално с по-малко от 10 mg/kg амлодипин (респективно 8 пъти и 23 пъти максимално препоръчваната доза при хора от 10 mg върху mg/m2 - базирана върху 50 kg тегло на пациент) по време на техния съответен период на първостепенна органогенеза. Въпреки това, обаче броя на родените е по-малък (с около 50 %) и броя на вътрематочната смърт също е бил повишен значително (около всяко 5-то) при плъхове, на които е прилаган амлодипин 10 mg/kg в продължение на 14 дни преди чифтосването, по време на чифтосването и бремеността.
Амлодипин приложен в тази дозировка е показал че удължава както бременността, така и родилния период при плъхове. Не съществуват аналогични, адекватни и добре-контролирани проучвания при бременни жени. (Виж също раздел 4.6)
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1. Списък на помощните вещества и техните количества
5 mg таблетки:
Cellulose microcrystalline, calcium hydrogen phosphate, anhydrous, sodium starch glycolate (type A), magnesium stéarate.
10 mg таблетки:
Cellulose microcrystalline, calcium hydrogen phosphate, anhydrous, sodium starch glycolate (type A), magnesium stéarate.
6.2. Несъвместимости
Не са установени.
6.3. Срок на годност
3 години
6.4. Специални условия за съхранение
Да се съхранява в оригиналната опаковка.
6.5. Данни за опаковката
Един PVC/Al блистер съдържа 10 таблетки. Три блистерни ленти са опаковани в сгъната картонена кутия.
6.6. Препоръки при употреба/манипулиране
Забележка: силно действие
Лекарствен продукт по лекарско предписание
7. ИМЕ И АДРЕС НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ
Gedeon Richter Ltd.
H-l 103 Budapest X., Gyömröi ut 19-21., Hungary
8. НОМЕР HA РЕГИСТРАЦИЯТА
OGYI-T-6878/01 (5 mg tablets) (Hungary)
OGYI-T-6879/01 (10 mg tablets) (Hungary)
9. ПЪРВА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛЕКАРСТВЕНОТО СРЕДСТВО
1999/9 ноември 2004
10. ДАТА НА (ЧАСТИЧНА) ОБРАБОТКА НА ТЕКСТА
1 март 2005