КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА/Nootropil sol. inj. 1 g/5 ml - 200 mg/1 ml/
1. Търговско име на лекарствения продукт
NOOTROPIL ® /Ноотропил/
NOOTROPIL ® (piracetam) 1 g/5 ml ампули за инжекции
2. Количествен и качествен състав
Един ml инжекционен разтвор NOOTROPIL® съдържа 200 mg piracetam.
5 ml ампула с разтвор за инжекции съдържа 1 g piracetam.
За помощните вещества виж т. 6.1.
3. Лекарствена форма/Nootropil sol. inj. 1 g/5 ml - 200 mg/1 ml/
NOOTROPIL ® lg/5 ml инжекционен разтвор: бистър безцветен разтвор
4. Клинични данни:
4.1. Показания:
Възрастни:
- Симптоматично лечение на психо-органичен синдром със следните прояви: нарушение на паметта, нарушения на вниманието и липса на мотивация.
- Лечение на последствия от исхемични цереброваскуларни инциденти, по-специално афазия.
- Лечение на кортикален миоклонус, самостоятелно или в комбинация.
- Лечение на вертиго и свързаните с него нарушения на равновесието, с изключение на замаяност от психичен произход.
Деца:
- Лечение на дислексия в комбинация с подходящи мерки, като говорна терапия.
4.2. Дозировка и начин на употреба
В случаи на парентерално приложение (например при затруднено преглъщане, безсъзнание) определената дневна доза се прилага интровенозно.
Ампулите за интравенозно приложение се прилагат в рамките на няколко минути.
При инфузионно приложение препоръчаната дневна доза се прилага под формата на продължителна инфузия за 24 часов период.
В зависимост от индикациите са определени следните дневни дози:
Симптоматично лечение на психо-органични синдроми
Препоръчаната дневна доза варира от 2,4 g до 4,8 g, разделени на 2 или 3 отделни дози.
Лечение на последствия от исхемнчни цереброваскуларни инциденти, по-специално афазия.
В подострия стадии и при хроничните форми ( вече установени най-малко след 15 дни) дневната доза варира от 4.8 до 6 g..
Лечение на миоклонус с кортикален произход
Трябва да се започне с 7,2 g дневно, да се увеличава с 4,8 g дневно на всеки 3 до 4 дни до максимум 24 g дневно, като дневната доза се разпредели на 2 или 3 приема Лечението с други антимиоклонични лекарства трябва да се провежда при същата дозировка. В зависимост от постигнатия клиничен резултат, ако е възможно дозировката на други такива лекарства трябва да се намали.
След започване на лечението с Piracetam, то трябва да продължи докато персистира основното церебрално заболяване.
При пациенти с остър епизод, след време може да се наблюдава спонтанна еволюция и на всеки 6 месеца трябва да се опитва намаляване на дозата или прекъсване на лечението. Това трябва да се става чрез намаляване дозата на пирацетам с 1,2 g на всеки два дни (на всеки 3 или 4 дни при Lance and Adams Syndrome), c цел предотвратяване възможността за внезапно влошаване или нов пристъп.
Лечение на вертиго
Препоръчаната дневна доза варира от 2,4 g до 4,8 g, разделена на 2 или 3 приема.
Лечение на дислексия в комбинация с говорна терапия
При деца от 8 години и юноши препоръчаната дневна доза е около 3,2 g, разделени на два приема
Промяна на дозировката при пациенти в напреднала въраст
Препоръчва се промяна на дозата при пациенти в напреднала възраст с нарушена бъбречна функция ( Виж по-долу "Промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане") Продължителното лечение при пациенти в напреднала възраст изисква редовен контрол на креатининовия клирънс с цел адаптиране на дозата при необходимост.
Промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане
Дневната доза трябва да се индивидуализира в зависимост от бъбречната функция. При необходимост използвайте приложената по-долу таблица за корекция на дозата. За прилагане на тази таблица е необходимо да се определи креатининовия клирънс на пациента, изразен в ml/min (CLcr). CLcr в ml/min може да се определи от серумния креатинин (mg/dl) с помощта на следната формула:
[140 - възрастта (години)] х теглото (кг)
CLcr=-------------------------------------------(х0.85 при жените)
72 х серумен креатинин (mg/dl)
| Група | Креатининов клирънс (ml/min) | Доза и честота на прилагане |
| Нормална | > 80 | обичайната дн. доза, разделена на 2 до 4 приема |
| Лека | 50-79 | 2/3 от обичайната дн. доза, на 2 или 3 приема |
| Умерена | 30-49 | 1/3 от обичайната дн. доза, на 2 приема |
| Тежка | < 30 | 1/6 от обичайната дн. доза, приета наведнъж |
| Пациенти в краен стадии на нарушение | --- | противопоказно |
Промяна на дозата при пациенти с чернодробно увреждане
При пациенти само с чернодробно увреждане не се изисква промяна на дозата. Такава промяна се препоръчва при пациенти с чернодробно и бъбречно увреждане. (Виж "Промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане" по-горе).
4.3. Противопоказания/Nootropil sol. inj. 1 g/5 ml - 200 mg/1 ml/
Свръхчувствителност към пирацетам или други пиролидонови производни, както и към някое от помощните вещества.
Пирацетам е противопоказан при пациенти с церебрална хеморагия.
Пирацетам е противопоказан при пациенти в краен стадий на бъбречно увреждане.
4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки за употреба
Поради ефекта на пирацетам върху тромбоцитната агрегация (виж т.5.1 Фармакодинамични свойства) е необходимо внимание при пациенти с нарушения в хемостазата, големи хирургични интервенции или тежка хеморагия.
Пирацетам се елиминира през бъбреците, поради това е необходимо специално внимание в случаи на бъбречна недостатъчност, (виж т. 4.2.)
Продължителното лечение при пациенти в напреднала възраст изисква редовен контрол на креатининовия клирънс с цел адаптиране на дозата при необходимост.
При пациенти с миоклонус трябва да се избягва рязкото прекъсване на лечението, тъй като това може да доведе до внезапно влошаване или нова атака.
4.5. Лекарствени и други взаимодействия
При едновременно лечение с тироиден екстракт (Т3 + Т4) е съобщено за поява на обърканост, раздразнителност и смущения в съня.
Публикуваните резултати-от двойно-сляпо проучване при пациенти с тежка хронична венозна тромбоза показват, че пирацетам 9.6 %/й не променя необходимата за достигане на INR 2.5 до 3.5 доза аценокумарол, но сравнено с ефекта само на аценокумарол, прибавяната на пирацетам 9.6 g/d води до значително намаляване на тромбоцитната агрегация, освобождаването на ß-тромбоглобулин, нивата на фибриногена и факторите на Willenbrand ( VIII: С; VIII: vW: Ag; VIII: vW: RCo), както и намаляване вискозитета на кръвта и плазмата.
Възможността за лекарствени взаимодействия в резултат на промени във фармакокинетиката е малка, тъй като приблизително 90% от дозата на пирацетам се отделя с урината в непроменен вид.
In vitro, pitacetam не инхибира изоформите на главния човешки чернодробен комплекс цитохром Р450 ( CYP1A2, 2А6, 2В6, 2С8, 2С9, 2С19, 2D6, 2Е1, ЗА4/5 и 4А9/П) при концентрации 142, 4 и 1422 pg/ml._npH концентрация 1422 μg/ml е набюдаван малък инхибиторен ефект на CYP 2А6 (21%) и на 3А4/5 (11%). Въпреки това стойностите за инхибиране на тези две CYP изоформи трябва значително да надвишават 1422 μg/ml. Ето защо не се очакват метаболитни взаимодействия на пирацетам с други лекарства. Дневна доза от 20 g пирацетам повече от 4 седмици не променя пика и серумните нива на антиепилептичните лекарства ( карбамазепин, фенитоин, фенобарбитон и валпроат) при пациенти с епилепсия, приемащи постоянни дози.
Едновременния прием на алкохол не променя серумните нива на пирацетам, както и нивата на алкохола не се променят при 1.6 g перорална доза пирацетам.
4.6.Бременност и кърмене
Проучванията върху бременността, развитието на плода, раждането и пост-наталното развитие при животни не са показали пряко или косвено вредно въздействие.
Няма данни относно употребата на пирацетам при бременни. Пирацетам преминава плацентарната бариера. Нивата у новородени са приблизително 70% до 90% от тези у майката. Пирацетам не трябва да се прилага по време на бременност, освен при абсолютна необходимост.
Пирацетам се отделя в човешката кърма. Следователно употребата му трябва да се избягва по време на кърмене или кърменето трябва да се преустанови по време на лечението с пирацетам.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Наблюдаваните нежелани лекарствени реакции могат да окажат влияние върху способността за шофиране и работа с машини, което трябва да се има предвид.
4.8. Нежелани лекарствени реакции/Nootropil sol. inj. 1 g/5 ml - 200 mg/1 ml/
А. Клинични проучвания
Двойно-слепи плацебо-контролирани клинични или фармакологични проучвания са предоставили данните за безопасност (взети от UCB Documentation Data Bank June 1997), включващи повече от 3000 пациенти, приемали пирацетам , независимо от показанията, начина на дозиране, дневната доза или популационните характеристики.
При групирането на нежеланите лекарствени реакции по системата на СЗО система-орган-клас, следните групи са били със статистически значима по-висока, честота при лечение с пирацетам: психични нарушения, нарушения на централната и периферна нервна система, метаболитни и хранителни нарушения, общи нарушения.
Със статистически значима по-висока честота в сравнение с плацебо са били докладвани следните нежелани лекарствени реакции при лечение с пирацетам. Честота е представена при лечение на пациенти с пирацетам (n=3017) в сравнение с плацебо (n=2850)
| СЗО System Organ Classes: | Чести нежелани лекарствени реакции (>1%, <10%) | Редки нежелани лекарствени реакции (>0,1%, <1%) |
| нарушения на централната и периферна нервна система | Хиперкинезия (1,72% спрямо 0,42%) | |
| метаболитни и хранителни нарушения | Повишено тегло (1,29 % спрямо 0,39%) | |
| Психични нарушения | Нервност (1,13% спрямо 0,25%) | Сомнолентност (0,96% спрямо 0,25%) Депресия (0,83 % спрямо 0,21 %) |
| Общи нарушения | Астения (0,23 %спрямо 0,00 %) |
В. Пост-маркетингови наблюдения
Данните от пост-маркетинговите наблюдения показват следните нежелани лекарствени реакции:
Слухови и лабиринтни нарушения:
вертиго
- Гастро-интестинални нарушения:
коремни болки, диария, гадене, повръщане
- Нарушения на имунната система:
Анафилактоидна реакция, свръхчувствителност
- Нарушения на нервната система:
атаксия, нарушаване на равновесието, влошаване на епилепсията, главоболие, безсъние, сънливост
- Психични нарушения:
възбуда, тревожност, обърканост, халюцинации.
- Кожа и кожни придатъци:
ангионевротичен едем, дерматити, пруритус, уртикария
Рядко се съобщават случаи на болка в мястото на инжектиране, тромбофлебити, повишаване на температурата или спадане на кръвното налягане след интравенозно приложение.
4.9.Предозиране
Симптоми
Докладван е един случай на кървава диария с коремни болки при перорално приемане на 75 g дневно пирацетам, което вероятно се дължи на изключително високата доза сорбитол, съдържаща се в използваната лекарствена форма.
Не са описани други случаи на предозиране, водещи до допълнителни нежелани лекарствени реакции.
Мерки при предозиране
След остро, значително предозиране е необходимо изпразване на стомаха чрез стомашна промивка или предизвикване на повръщане. Няма специфичен антидот на пирацетам. Лечението при предозиране е симптоматично и може да включва хмодиализа. Ефективността на отделяне на пирацетама при диализа е 50 до 60%.
5. Фармакологични данни:
5.1.Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: ноотропни,
АТС код: N063X03.
Активната съставка пирацетам е пиролидон ( 2-oxo-pyrrolidine-acetamide), циклично производно на гама-аминомаслената киселина (GABA).
Наличните данни предполагат, че основния механизъм на действие на пирацетам не е нито клетъчно, нито органноспецифичен. Пирацетам се свързва физически в зависимост от дозата с полярната глава (част) на фосфолипиднота мембрана, като предизвиква възстановяване на ламеларната структура на мембраната, характеризиращо се с образуване на подвижен лекарство-фосфолипид комплекс. Това вероятно обяснява подобряването на мембранната устойчивост, възможността на мембранните и трансмембранни протеини да поддържат и възстановяват три-измерната структура или да проявяват техния ефект.
Пирацетам има невронален и васкуларен ефект.
На ниво неврони пирацетам проявява своята мембранна активност по различни пътища. При животните, пирацетам увеличава разнообразието от видове невротрансмисия, предимно чрез постсинаптично моделиране на рецепторната плътност и активност.
При животни и хора функциите, включени в познавателните процеси като обучение, памет, внимание и концентрация са засилени, както при нормалните субекти, така и при състояния на недостатъчност, без проява на седативни и психостимулиращи ефекти.
Пирацетам подобрява и възстановява познавателните способности при животни и хора след различни церебрални увреждания като хипоксия, интоксикации и електроконвулсивна терапия.
Той предпазва срещу предизвиканите от хипоксия промени в мозъчната функция, оценени чрез енцефалография (ЕЕГ) и психометрични изследвания.
Пирацетам проявява своя хемореологичен ефект върху тромбоцитите, еритроцитите и стената на съдове чрез увеличаване на еритроцитната флексибилност и намаляване на тромбоцитната агрегация, еритроцитната адхезия към стената на съдовете и капилярния вазоспазъм.
- Ефекти върху еритроцитите:
При пациенти със сърповидноклетьчна анемия, пирацетам подобрява флексибилитета на еритроцитната мембрана, намалява вискозитета на кръвта и предпазва от образуване на формации.
- Ефекти върху тромбоцитите:
В открито проучване при здрави доброволци и пациенти с феномена на Raynaud, увеличаването на дозата на пирацетам до 12 g е било свързано с дозо-зависимо редуциране на тромбоцитните функции в сравнение с показателите преди лечението (тест за индукция на агрегацията от ADP, колаген, епинефрин и освобождаване на pTG), без значителна промяна в броя на трамбоцитите. В тези проучвания пирацетам удължава времето на кървене.
- Ефекти върху кръвоносните съдове:
В проучвания при животни, пирацетам инхибира вазоспазъма и противодейства на ефекта на множество спазмогенни средства. Той няма вазодилатативно действие и не предизвиква феномена на "открадване", нито хипотензивен ефект.
При здрави доброволци, пирацетам намалява адхезията на еритроцитите към ендотела и притежава директен стимулиращ ефект върху синтезата на простациклините в здравия ендотел.
- Ефекти върху факторите на кръвосъсирването:
При здрави доброволци, сравнени със стойностите преди лечението, пирацетам до 9.6 g намалява плазмените нива на фибриногена и факторите на Willebrand (VII: С; VIIIR: AG; VIIIR:vW) с 30 до 40% и увеличава времето на кървене.
При пациенти както с първичен, така и с вторичен феномен на Reynaud, сравнени със стойностите преди лечението, пирацетам 8 g/d в продължение на 6 месеца намалява плазмените нива на фибриногена и факторите на Willebrand (VIII : С; VIII R : AG; VIII R: vW ) с 30 до 40%, намалява плазмения вискозитет и увеличава времето на кървене.
Друго проучване при здрави доброволци не показва статистически значима разлика между пирацетам (до 12 g b.i.d) и плацебо по отношение на ефектите му върху хемостазните параметри и времето на кървене.
5.2.Фармакокинетични свойства
Фармакокинетичният профил на пирацетам е линеен и независещ от времето с ниска вътрешна вариабилност за широк дозов диапазон. Това е в съответствие с високия пермеабилитет и разтворимост, както и минималния матаболизъм на пирацетам. Плазменото време на полу-елиминиране на пирацетам е 5 часа. То е еднакво при възрастни доброволци и пациенти. То е удължено при лица в напреднала възраст (главно поради нарушен бъбречен клирънс) и такива с бъбречно увреждане. Постоянни плазмени концентрации се достигат в рамките на 3 дни от приемането.
Абсорбция
След перорално приложение пирацетам се резорбира бързо и в голяма степен. При здрави лица пикови плазмени концентрации се достигат 1 час след приема . Абсолютната бионаличност на пирацетам при пероралната форма е почти 1,00% Храната не оказва ефект върху степента на абсорбция на пирацетам, но намалява Сmах с 17% и увеличава Tmax от 1 до 1.5 часа. Пиковите концентрации са съответно 84 μg/ml и 115 μg/ml след прилагане на единична перорална доза от 3.2 g и многократно прилагане на доза от 3.2 g.
Разпределение
Пирацетам не се свързва с плазмените протеини и обема му на разпределение е приблизително 0,6 l/kg. Пирацетам преминава кръвно-мозъчната бариера и е измерен в цереброспиналната течност след интравенозно приложение. В цереброспиналната течност Tmax се достига около 5 часа след приема, а времето на полуелиминиране е около 8.5 часа. При животни най-високи мозъчни концентрации са установени в церебралния кортекс (фронтален, париетален и окципитален дял), в кортекса на церебелума и базалните ганглии. Пирацетам дифундира във всички тъкани с изключение на мастната тъкан, преминава плацентарната бариера и преминава през мембраните на отделни еритроцити.
Метаболизъм
Пирацетам не се метаболизира в човешкото тяло. Тази липса на метаболизъм обяснява удълженото плазмено време на полу-елиминиране при анурични пациенти и високото му съдържание в урината.
Елиминиране
Елиминационния полу-живот на пирацетам е около 5 часа, както след интравенозно, така и след перорално приложение. Общия клирънс е 80-90 ml/min. Главния път на отделяне е чрез урината и е около 80 до 100% от приетата доза. Отделянето на пирацетам става чрез гломерулна филтрация.
Линейност
Фармакокинетиката на пирацетам е линейна при дози от 0.8 до 12 g. Времето на полуелиминиране и клирънса не се променят в зависимост от дозата и продължителността на лечението.
Характеристики на пациента
Пол
В проучване за биоеквивалентност при доза 2.4 g, Cmax и AUC са приблизително 30% по-високи при жените (N=6), в сравнение с мъжете (N=6). Въпреки това стойностите на клирънса, в зависимост от телесното тегло са сравними.
Раса
Не са провеждани фармакокинетични проучвания за влиянието на расата. Проучване, включващо представители на бялата и азиатска раса показва, че фармакокинетиката на пирацетам е сравнима при двете раси. Тъй като отделянето на пирацетам става главно през бъбреците, а между представителите на отделните раси не съществуват значими различия по отношение на креатининовия клирънс, фармакокинетични различия при отделните раси не се очакват.
Пациенти в напреднала възраст
При пациенти в напреднала възраст времето на полу-елиминиране на пирацетам е увеличено и това е свързано с намалената бъбречна функция при тази група пациенти (виж т.4.2.)
Деца
Не са правени фармакокинетични проучвания при деца.
Бъбречно увреждане
Клирънса на пирацетам е в съответствие с креатининовия клирънс. Ето защо при пациенти с нарушена бъбречна функция се препоръчва промяна на дозата в зависимост от креатининовия клирънс (виж т. 4.2). При анурични пациенти в краен стадий на бъбречно увреждане, времето на полу-елиминиране на пирацетам е удължено до 59 часа. По време на типична 4 часова диализа се отделят 50 до 60% от пирацетам.
Чернодробно увреждане
Не е проучвано влиянието на чернодробното увреждане върху фармакокинетиката на гшрацитам. Тъй като 80 до 100% от приетата доза се отделя чрез урината в непроменен вид, не се очаква значителен ефект върху отделянето на пирацетам в случай на чернодробно увреждане.
5.3.Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни показват, че пирацетам има нисък токсичен потенциал. Проучвания с единични перорални дози от 10 g/kg при мишки, плъхове и кучета не показват необратима токсичност. При изследване на хронична токсичност, след повтарящи се дози при мишки (до 4.8 g/kg/day) и плъхове (до 2.4 g/kg/day) не е установена специфична органна токсичност. Леко въздействие върху гастроинтестиналния тракт (повръщане, промяна в консистенцията на изпражненията, повишена консумация на вода) е наблюдавано при перорално приемане на пирацетам от кучета в продължение на 1 година при увеличаване на дозата от 1 до 10 g/kg/day. Сравнено с това, интравенозното прилагане до 1 g/kg/day за 4-5 седмици на плъхове и кучета не води до токсичност.
In vitro и in vivo проучванията не показват генотоксичен и канцерогенен потенциал.
6. Фармацевтични данни:
6.1 Списък на помощните вещества
NOOTROPIL® 1g/5 ml ampoules:
Sodium acetate
- Glacial acetic acid
- Water for injections
6.2. Физико-химични несъвместимости
He са известни.
Piracetam е съвместим със следните разтвори:
Glucose 5 %, 10 %, 20 %
Fructose 5%, 10 %, 20 %
Sodium chloride 0.9%
Dextran 40 (10 % in a 0.9 % NaCl solution)
Ringer
Marmitol 20%
HES solution (Hydroxy Ethyl Starch) 6 % and 10%
Стабилността на тези разтвори е установена за минимален период от 24 часа. Ефекти върху диагностични изследвания (тестове): не са известни.
6.3. Срок на годност
5 години:
NOOTROPIL® 1g/5 ml ампули
6.4. Специални условия за съхранение
Не се изискват.
6.5 Данни за опаковката
Ампули за инжекции: безцветни стъклени ампули.
6.6. Препоръки при употреба
Няма специални препоръки при употреба.
7. Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба
UCBS.A.
Allee de la Recherche 60 В -1070 Brussels - Belgium
7.1.Име и адрес на производителя:
UCB S.A. Pharma Sector
Chernin du Foriest, B-1420 Braine-L'Alleud - Belgium
UCB Pharma S.p.A., Via Praglia 15, Pianezza- Italy
8. Регистрационен № в регистъра по чл. 28 ЗЛАХМ.
NOOTROPIL® 1 g/5 ml ampoules - 20000129/05.06.2000
9. Дата на първо разрешаване на лекарствения продукт (подновяване на разрешението)
19 април 1971
10. Дата на (частична) атуализация на текста
май 2003г.
