Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Небиволол-рациофарм 5 mg таблетки
Nebivolol-ratiopharm 5 mg tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 5 mg небиволол (nebivolol) (като хидрохлорид).
Помощно вещество: 143,48 mg лактоза монохидрат/таблетка

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Таблетки
Бели до почти бели, кръгли, двойно изпъкнали, със скосени ръбове, необвити таблетки, с кръстовидна делителна черта върху едната страна и гладки от другата страна. Таблетката може да бъде разделена на четири равни четвъртини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония.
Лечение на стабилна лека до умерена хронична сърдечна недостатъчност в допълнение към стандартните терапии при пациенти в старческа възраст >70 години.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Метод на приложение
Таблетката трябва да се поглъща с достатъчно количество течност (напр. една чаша вода) със или без храна.

Хипертония
Възрастни
Дозата е една таблетка (5 mg) дневно, за предпочитане по едно и също време на деня. Таблетките могат да се приемат по време на хранене.
Антихипертензивният ефект се проявява до 1-2 седмици след началото на лечението. В някои случаи, оптималният ефект се постига само след 4 седмици.

Комбинация с други антихипертензивни лекарства
Бета-блокерите могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни лекарства. Досега, допълнителен антихипертензивен ефект е само при комбиниране на Nebivolol  - Ratiopharm 5 mg с хидрохлоротиазид от 12,5 mg

Пациенти с бъбречна недостатъчност
При пациенти с бъбречна недостатъчност препоръчителната начална доза е 2,5 mg дневно. При необходимост, дневната доза може да се увеличи до 5 mg.

Пациенти с чернодробна недостатъчност
Данните за пациенти с чернодробна недостатъчност или нарушена чернодробна функция са ограничени. Ето защо, прилагането на Nebivolol  - Ratiopharm 5 mg при тези пациенти е противопоказано.

Пациенти в старческа възраст
При пациенти над 65 години, препоръчителната начална доза е 2,5 пщ дневно. При необходимост, дневната доза може да се увеличи до 5 mg. С оглед на ограничения опит при пациенти над 75 години обаче, е необходимо особено внимание и стриктно проследяване на тези пациенти.

Деца и юноши
Не се препоръчва употребата на Nebivolol  - Ratiopharm 5 mg при деца и юноши под 18 години, поради липсата на/недостатъчни данни за безопасността и ефикасността.

Хронична сърдечна недостатъчност (ХСН)
Лечението на стабилната хронична сърдечна недостатъчност трябва да започне с постепенно възходящо титриране на дозата до постигане на оптималната индивидуална поддържаща доза. Пациентите трябва да са със стабилна хронична сърдечна недостатъчност, без епизоди на остра недостатъчност през предходните шест седмици. Препоръчително е лекуващият лекар да притежава опит в лечението на хронична сърдечна недостатъчност.
При пациенти, приемащи сърдечно-съдови лекарства, в това число диуретици и/или дигоксин и/или АСЕ-инхибитори и/или ангиотензин-II-конвертиращи антагонисти, дозирането на тези лекарства трябва да бъде стабилизирано през двете седмици, предхождащи започването на лечението с небиволол.

Първоначалното възходящо титриране на дозата трябва да се извършва през интервали от 1 -2 седмици въз основа на индивидуалната поносимост на пациента, следвайки посочените по-долу стъпки:
Дозата от 1,25 mg небиволол се увеличава до 2,5 mg небиволол, приеман веднъж дневно, след това до 5 mg веднъж дневно, и след това до 10 mg веднъж дневно. Максималната препоръчителна доза е 10 mg небиволол, приеман веднъж дневно.
Започването на лечението и всяко повишаване на дозата е необходимо да се извършват под контрола на опитен лекар в продължение на най-малко 2 часа, за да бъде сигурно, че клиничното състояние (особено по отношение на кръвно налягане, сърдечна честота, проводни нарушения, признаци на влошаване на сърдечната недостатъчност) остава стабилно. Появата на нежелани реакции може да попречи на прилагането на максималната препоръчителна доза при всички пациенти. При необходимост, достигнатата доза може също да бъде намалена стъпка по стъпка и повторно въведена, когато е уместно. По време на фазата на титриране, в случай на влошаване на сърдечната недостатъчност или непоносимост, се препоръчва първо да се намали дозата небиволол или при необходимост, да се преустанови веднага (при тежка хипотония, влошаване на сърдечната недостатъчност с белодробен оток, кардиогенен шок, симптоматична брадикардия или атриовентрикуларен (AV) блок.

Обикновено лечението на стабилната хронична сърдечна недостатъчност с небиволол е продължително. Не се препоръчва внезапното преустановяване на лечението с небиволол, тъй като това може да доведе до временно влошаване на сърдечната недостатъчност. Ако е необходимо преустановяване на лечението, дозата трябва да бъде понижавана постепенно като ежеседмично се намалява наполовина.  Таблетките могат да бъдат приемани по време на хранене.

Пациенти с бъбречна недостатъчност
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност, тъй като възходящото титриране до максималната, толерирана от пациента доза е индивидуално обусловено. Липсва опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (серумен креатинин >2,83 пщ/&Х). Ето защо не се препоръчва назначаването на небиволол при тези пациенти.

Пациенти с чернодробна недостатъчност
Данните за пациенти с чернодробна недостатъчност са ограничени. Ето защо, прилагането на небиволол при тези пациенти е противопоказано.

Пациенти в старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата, тъй като възходящото титриране до максималната, толерирана от пациента доза е индивидуално обусловено.

Деца и юноши
Не са провеждани проучвания при деца и юноши. Ето защо не се препоръчва употребата при деца и юноши.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
Чернодробна недостатъчност или нарушена чернодробна функция.
Остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок или епизоди на декомпенсирана
сърдечна недостатъчност, налагащи интравенозно приложение на инотропна терапия.
Синдром на болния синусов възел (SS-синдром), включително сино-атриален (S-A) блок.
Втора и трета степен на атриовентрикуларен блок (без пейсмейкър).
Анамнеза за бронхоспазъм и бронхиална астма.
Нелекуван феохромоцитом.
Метаболитна ацидоза.
Брадикардия (сърдечна честота < 60 удара/минута преди началото на лечението).
Хипотония (систолно артериално налягане < 90 mmHg).
Тежки нарушения на периферното кръвообращение.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Вижте също точка 4.8.
Следните предупреждения и предпазни мерки при употреба се отнасят до бета-адренергичните антагонисти като цяло:
Анестезия
Ако бъде продължена, бета-блокадата намалява риска от аритмии по време на въвеждане в анестезия и интубиране. Когато бета-блокадата се прекъсва при подготовка за оперативна намеса, прилагането на бета-блокера трябва да се преустанови най-малко 24 часа преди това. Необходима е предпазливост с определени анестетици, които предизвикват миокардна депресия. За да се предотврати появата на вагусови реакции при пациента, той може да бъде защитен чрез интравенозно приложение на атропин.

Сърдечно-съдова система
Най-общо, бета-адренергичните антагонисти не трябва да се използват при пациенти нелекувана хронична сърдечна недостатъчност (ХСН), освен в случаите, когато със е вече стабилизирано.
При пациенти с исхемична болест на сърцето, лечението с бета-адренергичния антагонист трябва да се преустанови постепенно, т.е. в продължение на 1 -2 седмици. При необходимост, през този период трябва да се започне заместителна терапия, с цел предотвратяне екзацербация на ангина пекторис.
Бета-адренергичните антагонисти могат да предизвикат брадикардия: при честота на пулса под 50-55 удара/минута при покой и/или при симптоми, предполагащи брадикардия, дозата трябва да се намали.
Бета-адренергичните антагонисти трябва да се използват с особено внимание:
При пациенти с нарушено периферно кръвообращение (болест или синдром на Raynaud, клаудикацио интермитенс), тъй като може да настъпи влошаване на симптомите; При пациенти със сърдечен блок I-ва степен, поради негативния ефект на бета-блокерите върху времето на провеждане;
При пациенти с ангина на Prinzmetal, поради наблюдавания при тях коронарен вазоспазъм, медииран от невъзпрепятстваните алфа-рецептори: бета-адренергичните антагонисти могат да увеличат честотата и продължителността на ангинозните пристъпи.
Обикновено не се препоръчва комбинирането на небиволол с калциеви антагонисти от верапамилов и дилтиаземов тип, с клас I антиаритмици и с централно действащи антихипертензивни лекарствени продукти, за повече информация вижте точка 4.5.

Метаболизъм/Ендокринна система
Небиволол не повлиява нивата на кръвната захар при пациенти със захарен диабет. При все това се препоръчва предпазливост при пациентите с диабет, тъй като небиволол може да маскира някои от симптомите на хипогликемия (тахикардия, палпитации). Бета-блокерите могат да маскират симптомите на тахикардия при хипертиреоидизъм. Внезапното прекъсване на лечението може да засили симптомите.

Дихателна система
Бета-блокерите трябва да се прилагат с особено внимание при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, тъй като могат да утежнят спазъма на дихателните пътища.

Други
Пациенти с анамнеза за псориазис трябва да приемат бета-адренергичните антагонисти само след внимателна преценка.
Бета-адренергичните антагонисти могат да засилят чувствителността към алергени и тежестта на анафилактичните реакции.
Започването на лечение на хронична сърдечна недостатъчност с небиволол изисква редовно проследяване. Относно дозировката и начина на приложение, вижте точка 4.2. Лечението не трябва да се преустановява внезапно, освен в случаите на строги показания. За повече информация вижте точка 4.2.
Небиволол би могъл да доведе до позитивен тестов резултат при проверки за наличие на допинг. Използването на Nebivolol  - Ratiopharm 5 mg таблетки като допинг може да бъде вредно за здравето.

Лактоза
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Фармакодинамични взаимодействия
Следните взаимодействия са характерни за бета-адренергичните антагонисти като цяло:

Комбинации, които не се препоръчват:
Клас I антиаритмични лекарства (хинидин, хидрохинидин, цибензолин, флеканид, дизопирамид, лидокаин, мексилетин, пропафенон): може да се потенцира ефектът върху атриовентрикуларното проводно време и да се усили отрицателният инотропен ефект.
Калциеви антагонисти от верапамилов/дилтиаземов тип: отрицателно повлияване върху контрактилитета и атриовентрикуларната проводимост. Интравенозното приложение на верапамил при пациенти, приемащи бета-блокер, може да доведе до тежка хипотония и атриовентрикуларен блок (вж. точка 4.4).
Централно действащи антихипертензивни лекарствени продукти (клонидин, гуанфацин, моксонидин, метил-допа, рилменидин): едновременното прилагане на централно действащи антихипертензивни лекарствени продукти може да влоши сърдечната недостатъчност чрез понижение на централния симпатиков тонус (понижение на сърдечната честота и сърдечния обем, вазодилатация) (вж. точка 4.4).
Внезапното преустановяване, особено преди спирането на бета-блокера, може да повиши риска от "rebound хипертония".

Комбинации, които трябва да се прилагат с внимание:
Клас III антиаритмични лекарства (амиодарон): може да се потенцира ефектът върху атриовентрикуларното проводно време.
Анестетици - летливи халогенати: едновременната употреба на бета-адренергични антагонисти и анестетици може да намали проявата на рефлекторна тахикардия и да повиши риска от хипотония (вж. точка 4.4). По принцип, трябва да се избягва внезапното преустановяване на лечението с бета-блокер. Анестезиологът трябва да бъде информиран, ако пациентът приема небиволол.
Инсулин и перорални антидиабетни лекарства: въпреки, че небиволол не повлиява нивата на кръвната захар, едновременната употреба може да маскира някои симптоми на хипогликемия (палпитации, тахикардия).

Комбинации, които трябва да се имат предвид:
Дигиталисови гликозиди: едновременната употреба може да увеличи атриовентрикуларното проводно време.
Клиничните проучвания с небиволол не са показали някакви клинични доказателства за взаимодействие.
Небиволол не повлиява кинетиката на дигоксин.
Калциеви антагонисти от дихидропиридинов тип (амлодипин, фелодипин, лацидипин, нифедипин, никардипин, иимодипин, нитрендипин): едновременната употреба може да увеличи риска от хипотония, като не може да се изключи повишаване на риска от допълнително влошаване на камерната помпена функция при пациенти със сърдечна недостатъчност.
Антипсихотици, антидепресанти и седативи (напр. фенотиазини, трициклични антидеп и барбитурати), органични нитрати, други антихипертензивни лекарства: едновремеад< употреба може да засили хипотензивния ефект на бета-блокерите (адитивен ефект>7 4*
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ): не повлияват понижаващия кръвното налягане ефект на небиволол.
Симпатикомиметични лекарства: едновременната употреба може да противодейства на ефекта на бета-адренергичните антагонисти. Бета-адренергичните лекарства могат да доведат до невъзпрепятствана алфа-адренергична активност на симпатикомиметиците с алфа- и бета-адренергични ефекти (опасност от хипертония, тежка брадикардия и сърдечен блок).

Фармакокинетични взаимодействия
Тъй като в метаболизма на небиволол участва изоензима CYP2D6, едновременното прилагане с вещества, които потискат този ензим, особено пароксетин, флуоксетин, тиоридазин и хинидин, може да доведе до повишени плазмени нива на небиволол, свързани с повишен риск от тежка брадикардия и нежелани лекарствени реакции.
Едновременното прилагане с циметидин повишава плазмените нива на небиволол, без да променя клиничния ефект. Едновременното прилагане с ранитидин не повлиява фармакокинетиката на небиволол. Имайки предвид, че небиволол се приема по време на хранене, а антиацидът - между храненията, двете лекарства могат да бъдат предписани заедно.
Комбинираното прилагане на небиволол с никардипин повишава леко плазмените нива и на двете лекарства, без да променя клиничния ефект. Едновременният прием на алкохол, фуроземид или хидрохлоротиазид не променя фармакокинетиката на небиволол. Небиволол не повлиява фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.
4.6 Бременност и кърмене
Бременност
Небиволол притежава фармакологични ефекти, които могат да предизвикат вредни въздействия върху бременността и/или фетуса/новороденото дете. По принцип, бета-адренорецепторните блокери намаляват плацентарната перфузия, което може да доведе до забавен растеж, вътреутробна смърт, аборт или преждевременно раждане. Възможно е да се проявят и нежелани лекарствени реакции (напр. хипогликемия и брадикардия) при фетуса и новороденото дете. Ако лечението с бета-адренорецепторни блокери е наложително, се предпочита прилагането на бетагселективните адренорецепторни блокери. Небиволол не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост. Ако лечението с небиволол е наложително, трябва да се проследява утеро-плацентарния кръвоток и растежа на фетуса. При наличие на вредни въздействия върху бременността или фетуса, трябва да се приложи алтернативно лечение. Новороденото дете трябва да се проследява внимателно. Симптомите на хипогликемия и брадикардия се очакват, в повечето случаи, през първите 3 дни.

Кърмене
Проучванията при животни показват, че небиволол се отделя в кърмата. Не е известно дали този лекарствен продукт се екскретира в майчиното мляко. Повечето бета-блокери, най-вече липофилните съединения като небиволол и неговите активни метаболити, преминават, макар и в различна степен, в майчиното мляко. Ето защо кърменето не се препоръчва по време на приема на небиволол.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с манн Фармакодинамични проучвания показват, че небиволол не повлиява психомоторната При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че в редки случаи м$ появят замаяност и умора.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите лекарствени реакции за хипертония и хронична сърдечна недостатъчност (ХСН) са изброени отделно, поради различия във фоновите заболявания.

Хипертония
Съобщените нежелани лекарствени реакции, в повечето от случаите с лека до умерена проява, са изложени в таблицата по-долу. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
С истемо-о рган на класификация по MedDRA база данни Чести (а/юо до <1/10)Нечестн (£1/1 000 Ъ> <1/100)Много редки (<1/10 000)С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Нарушения на имунната система ангионевротичен едем, свръхчувствител ност
Психични нарушения кошмари, депресия
Нарушения на нервната система главоболие, замаяност, парестезиисинкоп
Нарушения на очите нарушено зрение
Сърдечни нарушения брадикардия, сърдечна недостатъчност, забавена АУ проводимост/ А V-блок
Съдови нарушенияхипотония, (утежняване на) интермитентно клаудикацио
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушениядиспнеябронхоспазъм
Стомашно-чревни нарушенияконстипация, гадене, диариядиспепсия, флатуленция, повръщане
Нарушения на кожата и подкожната тъканпруритус, еритематозен обривутежнен псориазис
Нарушения на възпроизводителната система и гърдатаимпотентност
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениеотпадналост, оток
Освен това, при прилагането на някои бета-адренергични антагонисти се съобщават и следните нежелани лекарствени реакции: халюцинации, психози, объркване, студени/цианотични крайници, феномен на Raynaud, сухота в очите и окуло-мукокутанна токсичност от практололов тип.

Хронична сърдечна недостатъчност
Данните за нежелани реакции при пациенти с ХСН са налични от плацебо- контролирано клинично проучване, включващо t 067 пациенти, приемащи небиволол и 1 061 пациенти, приемащи плацебо. В това проучване общо 449 пациенти, приемащи небиволол (42,1%) съобщават за най-малкото възможно каузално свързани нежелани реакции, в сравнение с 334 пациенти, приемащи плацебо (31,5%). Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациенти на небиволол са брадикардия и замаяност, и двете възникнали при около 11% от пациентите. Честотата при пациентите на плацебо е съответно около 2% и 7%. За нежеланите лекарствени реакции е докладвана следната честота (най-малкото възможно свързани с лекарството), които се приемат за специфично значими при лечението на хроничната сърдечна недостатъчност:
влошаване на сърдечната недостатъчност, проявила се при 5,8% от пациентите на
небиволол, в сравнение с 5,2% от пациентите на плацебо.
постурална хипотония, съобщена при 2,1% от пациентите на небиволол, в сравнение с 1,0% от пациентите на плацебо.
непоносимост към лекарството, проявила се при 1,6% от пациентите на небиволол, в сравнение с 0,8% от пациентите на плацебо.
I-ва степен на атриовентрикуларен блок, проявила се при 1,4% от пациентите на небиволол, в сравнение с 0,9% от пациентите на плацебо.
оток на долните крайници, съобщен при 1,0% от пациентите на небиволол, в сравнение с 0,2% от пациентите на плацебо.
4.9 Предозиране
Няма данни за предозиране с небиволол.
Симптоми
Симптомите на предозиране с бета-блокери са: брадикардия, хипотония, бронхоспазъм и остра сърдечна недостатъчност.

Лечение
В случай на предозиране или свръхчувствителност, пациентът трябва да се наблюда^х^ непрекъснато и да се лекува в интензивно отделение. Трябва да се проверяват нива кръвната захар. Абсорбцията на евентуално останало количество от лекарствения
стомашно-чревния тракт може да се предотврати чрез стомашен лаваж и прилагане на активен въглен и лаксатив. Може да се наложи изкуствено дишане. Брадикардията или силно изразените вагусови реакции се лекуват чрез приложението на атропин или метилатропин. При хипотония и шок се прилага плазма или плазмени заместители, а при необходимост -катехоламини. На бета-блокиращия ефект може да се противодейства чрез бавно интравенозно вливане на изопреналин хидрохлорид с начална доза от около 5 /^минута или добутамин с начална доза от 2,5 /^минута, до постигане на желания ефект. При рефрактерни случаи е възможно комбинирането на изопреналин с допамин. Ако отново не се постигне желания ефект, може да се обмисли интравенозно приложение на глюкагон 50-100 ьу. При необходимост, инжекцията трябва да се повтори в рамките на един час, последвана, ако е наложително, от интравенозна инфузия на глюкагон 70 ц^/к^/Ъ. В екстремни случаи на лекарствено-резистентна брадикардия може да се постави пейсмейкър.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Бета-блокери, селективни
АТСкод: С07АВ12.

Небиволол е рацемат от два енантиомера, SRRR-nebivolol (или d-nebivolol) и RSSS-nebivolol (или 1-nebivolol). Той съчетава два фармакологични ефекта:
•Той е конкурентен и селективен бета-рецепторен антагонист: този ефект се приписва на SRRR-енантиомера (d-енантиомер).
•Той притежава слаби вазодилатативни свойства, дължащи се на взаимодействието със системата L-аргинин/азотен окис.
Еднократното и многократно прилагане на небиволол понижава сърдечната честота и кръвното налягане при покой и при физическо натоварване, както при нормотензивни индивиди, така и при хипертонични пациенти. Антихипертензивният ефект се запазва при дълготрайно лечение.
В терапевтични дози, небиволол не проявява алфа-адренергичен антагонизъм.
По време на краткотрайно и дълготрайно лечение с небиволол при хипертонични пациенти се понижава системното съдово съпротивление. Независимо от понижението на сърдечната честота, благодарение на увеличението на ударния обем се ограничава намалението на минутния сърдечен обем при покой и физическо натоварване. Все още не е напълно установена клиничната релевантност на тези хемодинамични различия при сравнение с други бета-рецепторни антагонисти.
При хипертонични пациенти, небиволол повишава NO-медиирания съдов отговор към ацетилхолин (ACh), който е понижен при пациенти с ендотелиална дисфункция. In vitro и in vivo проучвания при животни показват, че небиволол не притежава присъща симпатикомиметична активност.
В плацебо-контролирано проучване за заболеваемост и смъртност при 2 128 пациенти >70 години (медиана на възрастта 75,2 години) със стабилна хронична сърдечна недостатъчност със или без нарушена левокамерна фракция на изтласкване (средна ЬУЕР: 36 ± 12.3%, при следното разпределение: ЬУЕР по-малка от 35% при 56% от пациентите, ЬУЕР между 35% и 45% при 25% от пациентите и ЬУЕБ по-голяма от 45% при 19% от пациентите), проследени за среден период от 20 месеца, небиволол, добавен към стандартното лечение, значително удължава времето до появата на смъртен изход или хоспитализация поради кардиовас причини (първична крайна точка за ефикасност) с редукция на относителния риск (абсолютна редукция: 4,2%). Редукцията на риска се проявява след шестия месец кб^йеу&ь и се запазва по време на цялото лечение (средна продължителност: 18 месеца).
Ефейт/1 На
небиволол не зависи от възрастта, пола или левокамерната фракция на изтласкване на проучваната популация. Ползите по отношение на общата смъртност не достигат статистическа значимост в сравнение с плацебо (абсолютна редукция: 2,3%).
Намаляване на случаите на внезапна смърт се наблюдава при пациентите, лекувани с небиволол (4,1 % спрямо 6,6%, относителна редукция от 38%).
In vitro и in vivo проучвания при животни показват, че във фармакологични дози, небиволол не притежава мембрано-стабилизиращо действие.
При здрави доброволци небиволол не оказва значим ефект върху максималния капацитет при физически натоварвания и издръжливостта.
5.2 Фармакокинетични свойства
И двата енантиомера на небиволол се абсорбират бързо след перорално приложение. Абсорбцията на небиволол не се повлиява от храната; небиволол може да се приема със или без храна.
Небиволол се метаболизира бързо, отчасти до активни хидрокси-метаболити. Небиволол се метаболизира чрез алициклична и ароматна хидроксилация, N-деалкилация и глюкоронидация; в допълнение се образуват глюкорониди на хидрокси-метаболитите. Метаболизмът на небиволол чрез ароматна хидроксилация е предмет на зависимия от CYP2D6 генетичен оксидативен полиморфизъм. Бионаличността на небиволол след перорално приложение е средно 12% при пациентите с бърз метаболизъм и почти пълна при пациентите с бавен метаболизъм. В устойчивото му състояние (steady-state) и при еднакво дозово натоварване, пиковата плазмена концентрация на непроменения небиволол е около 23 пъти по-висока при пациентите с бавен метаболизъм в сравнение с пациентите с бърз метаболизъм. Когато се вземат предвид непромененото лекарство плюс активните метаболити, разликата в пиковите плазмени концентрации е от 1,3 до 1,4 пъти. Поради вариациите в скоростта на метаболизиране, дозата небиволол трябва винаги да бъде съобразявана с индивидуалните потребности на пациента: пациентите с бавен метаболизъм, следователно, се нуждаят от по-ниски дози.
При пациентите с бърз метаболизъм, времето на полуживот на енантиомерите на небиволол е средно 10 часа. При пациентите с бавен метаболизъм, то е 3-5 пъти по-дълго. При пациентите с бърз метаболизъм плазмените нива на RSSS-енантиомера са малко по-високи от тези на SRRR-енантиомера. При пациентите с бавен метаболизъм тази разлика е по-голяма. При пациентите с бърз метаболизъм, времето на полуживот на хидроксиметаболитите на двата енантиомера е средно 24 часа, а при пациентите с бавен метаболизъм - около два пъти по-дълго.
При повечето пациенти (с бърз метаболизъм) плазмените нива на устойчивото състояние се достигат в рамките на 24 часа за небиволол и в рамките на няколко дни за хидроксиметаболитите.
Плазмените концентрации са дозо-пропорционални в диапазона 1 -30 mg. Фармакокинетиката на небиволол не се повлиява от възрастта.
В плазмата, и двата енатиомера на небиволол се свързват главно с албумина.
Свързването с плазмените протеини е 98,1% за SRRR-nebivolol и 97,9% за RSSS-nebivolol. Една седмица след прилагането, 38% от дозата се екскретира в урината и 48% във фецеса.
5.3 Пред клинични данни за безопасност
Екскрецията на непроменения небиволол в урината е по-малко от 0,5% от дозата.
Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за генотоксичност и карциногенен потенциал.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат
Царевично нишесте
Кроскармелоза натрий
Хипромелоза
Микрокристална целулоза
Силициев диоксид, колоиден безводен
Магнезиев стеарат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.
6.5 Данни за опаковката
Блистер (PVC/Al)
Опаковки: 7, 10,14, 20, 28, 30, 50, 56, 60, 84, 90, 98, 100 и 500 таблетки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
ratiopharm GmbH Graf-Arco- Strasse 3 89079 Ulm
Германия
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯТА ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА