Листовки на лекарства Листовките направени достъпни за вас

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Монтелукаст Викето 10 mg филмирани таблетки
Montelukast Viketo 10 mg film-coated tablets
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа монтелукаст натрий (montelukast sodium), еквивалентен на 10 mg монтелукаст (montelukast).

Помощни вещества: лактоза монохидрат 85,8 mg в таблетка.
соев лецитин 0,12 mg в таблетка

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки.
Светлооранжеви, кръгли, двойноизпълнали таблетки с диаметър 7,7 - 8,5 mm и с вдлъбнато релефно изображение „10" от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Монтелукаст Викето 10 mg е показан за лечение на астма като допълнителна терапия при пациенти на възраст на и над 15 години с лека до умерена персистираща астма,които не са контролирани адекватно с инхалаторни кортикостероиди и при които краткодействащите бета-агонисти "при нужда" осигуряват незадоволителен клиничен контрол на астмата. При пациенти с астма, при които монтелукаст е показан за лечение на астма, той може да облекчи симптомите на сезонен алергичен ринит.
Монтелукаст Викето 10 mg също така е показан за профилактика на астма, при която преобладаващ компонент е бронхоконстрикция, предизвикана от физическо усилие.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировката при пациенти на възраст на и над 15 години с астма и придружаващ сезонен алергичен ринит е една таблетка от 10 mg дневно, приемана вечер.

Общи препоръки.
Терапевтичният ефект на Монтелукаст Викето върху параметрите за контрол на астма се проявява в рамките на един ден. Монтелукаст Викето може да се приема със или без храна.Пациентите трябва да бъдат съветвани да продължават да приемат Монтелукаст Викето дори ако тяхната астма е под контрол, както и по време на периодите на влошаване на астмата. Монтелукаст Викето не трябва да се използва съвместно съдъжащи същото активно вещество -
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Монтелукаст може да бъде прилаган с други видове лечение, използвани обичайно за профилактика или хронично лечение на астма. В клиничните изпитвания за лекарствени взаимодействия, препоръчваната клинична доза на монтелукаст не е имала клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на следните лекарствени продукти: теофилин, преднизон, преднизолон, перорални контрацептиви (етинил естрадиол/норетиндрон 35/1), терфенадин, дигоксин и варфарин.
Площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) за монтелукаст намалява приблизително с 40 % при лица с едновременно приложение на фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се метаболизира от CYP3A4, трябва да се внимава, особено при деца, когато монтелукаст се прилага едновременно с индуктори на CYP3A4, като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин.
In vitro проучвания са показали, че монтелукаст е мощен инхибитор на CYP 2С8. Данни от клинични изпитвания за лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и розиглитазон (проучван субстрат, представител на лекарствени продукти които се метаболизират основно чрез CYP 2С8) показват, че монтелукаст не инхибира CYP2C8 in vivo. Ето защо не се допуска, че монтелукаст променя метаболизма на лекарствени продукти, метаболизиращи се от този ензим (например паклитаксел, розиглитазон и репаглинид).
4.6 Бременност и кърмене
Употреба по време на бременност:
Проучванията при животни не показват вредни ефекти, свързани с въздействието върху бременността и ембрионалното/феталното развитие.
Ограничени данни от наличната база данни при бременност не предполагат причинно-следствена връзка между Монтелукаст Викето и малформации (напр. дефекти на крайниците), които са съобщавани рядко в условия на пост-маркетинговия опит по света.
Монтелукаст Викето може да бъде използван по време на бременност само ако е несъмнено наложително.

Употреба по време на кърмене
Проучвания при плъхове, показват, че монтелукаст се екскретира в млякото (вж. точка 5.3). Не е известно дали монтелукаст се екскретира в човешкото мляко.
Монтелукаст Викето може да бъде използван от кърмещи майки само ако е несъмнено наложително.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са проведени изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Не се очаква монтелукаст да повлиява способността на пациентите да управляват автомобил или да работят с машини. Въпреки това, в много редки случаи, отделни индивиди са съобщавали за сънливост или замайване.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Монтелукаст е оценяван в клинични изпитвания както следва:
• 10 mg филмирани таблетки при приблизително 4 000 пациента с астма на възраст на и над 15 години
• 10 mg филмирани таблетки при приблизително 400 пациента с астма и сезонен алергичен ринит
• 5 mg таблетки за дъвчене при приблизително 1 750 педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години.
Следните лекарство-свързани нежелани реакции са докладвани в клиничните изпитвания често (>1/100,до<1/10) при пациенти с астма лекувани с монтелукаст с по-голяма честота отколкото при пациентите лекувани с плацебо:
Системо-органен класПациенти на възраст на и над 15 години (две 12-седмични изпитвания; п=795)Педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години (едно 8-седмично изпитване; п=201) (две 56-седмични изпитвания; п=615)Педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години (едно 12-седмично изпитване; n= 461) (едно 48-седмично изпитване; n= 278)

Нарушения на нервната система
главоболие главоболие

Стомашно-чревни нарушения
коремна болкакоремна болка
При продължително лечение в клиничните изпитвания с ограничен брой пациенти за период до 2 години при възрастни и за период до 12 месеца при деца от 6 до 14-годишна възраст, профилът на безопасност не се променя.

Следните нежелани реакции са докладвани през пост-маркетинговия период:

Нарушения на кръвта и лимфната система: повишена склонност към кървене.

Нарушения на имунната система: реакции на свръхчувствителност, включващи анафилаксия, еозинофилна инфилтрация на черния дроб.

Психични нарушения: нарушения на съня, включително кошмари, халюцинации, безсъние, раздразнителност, безпокойство, възбуда, включително агресивно поведение и тремор, депресия, суицидни мисли и поведение (склонност към самоубийство) в много редки случаи.

Нарушения на нервната система: замаяност, сънливост, парестезия/ хипоестезия, гърчове

Сърдечни нарушения: палпитации

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
епистаксис

Стомашно-чревни нарушения:
диария, сухота в устата, диспепсия, гадене, повръщане

Хепатобилиарни нарушения:
увеличени нива на серумните трансаминази (АЛАТ, АС АТ), холестатичен хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: ангиоедем, кръвонасядане, уртикария, сърбеж, обрив, еритема нодозум.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
артралгия; миалгия, включително мускулни крампи

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
астения/умора, неразположение, Оток, треска.
Много рядко са докладвани са случаи на синдрома на Churg-Sthauss (CSS) по време на лечението с монтелукаст при пациенти с астма (вж. точка 4.4).
4.9 Предозиране
Няма специфична информация за лечение при предозиране с монтелукаст. При проучвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на възрастни пациенти в дози до 200 mg/дневно в продължение на 22 седмици, а при краткосрочни проучвания - до 900 mg/дневно за приблизително една седмица, без клинично значими нежелани реакции.
Съществуват съобщения за остро предозиране през постмаркетинговия период и при клинични изпитвания с монтелукаст. Те включват доклади за възрастни и деца с дози до 1 000 mg (приблизително 61 mg/kg при дете на 42-месечна възраст). Наблюдаваните клинични и лабораторни находки са в съответствие с профила на безопасност при възрастни и деца. Не е имало нежелани лекарствени реакции при повечето от съобщенията за предозиране. Най-често наблюдаваните нежелани реакции са били в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и са включвали коремна болка, безсъние, жажда, главоболие, повръщане и психомоторна хиперактивност.
Не е известно дали монтелукаст се диализира чрез перитонеална или хемодиализа.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА 5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Други системни лекарства за лечение на обструктивни заболявания на дихателните пътища:Антагонисти на левкотриеновия рецептор
АТС код: R03DC03

Цистеинил-левкотриените (ЬТС4,1ЛТ34, ЬТЕ4) са мощни възпалителни лейкозаноиди, освобождавани от различни клетки, включително мастоцити и еозинофили. Тези важни про-астматични медиатори се свързват с цистеинил - левкотриенови (СувЬТ) рецептори, които се намират във въздухоносните пътища на човека.Тип 1 СувСГ (СувШ}) рецепторът се намира във въздухоносните пътища на човека (включително гладкомускулни клетки и макрофаги във въздухоносните пътица) и в други проинфламаторни клетки (включителни еозинофили и определени миеловидни стволови клетки). Цистеиниллевкотриените са свързани с патофизиологията на астмата и алергичния ринит. При астма, медиираните от левкотриени ефекти включват бронхоконстрикция, лигавична секреция, съдова пропускливост и еозинофилно въвличане. При алергичен ринит цистеиниллевкотриените се освобождават от носната лигавица след експозиция на алерген както по време на ранно-фазовите, така и на късно-фазовите реакции и са свързани със симптомите на алергичния ринит. Демонстрирано е увеличено съпротивление на носните пътища и симптомите на носна обструкция при интраназална провокация с цистеилиллевкотриени.
Монтелукаст е перорално активно вещество, което се свързва с висок афинитет и селективност с СувЬТ! рецептора. При клинични изпитвания, монтелукаст инхибира бронхоконстрикцията, дължаща се на инхалиран ЬТ04, при дози по-ниски от 5 mg. Бронходилатацията се наблюдава в рамките на 2 часа след пероралния прием. Бронходилатацията, предизвикана от бета-агонисти е адитивна към предизвиканата от монтелукаст. Лечението с монтелукаст повлиява както ранната, така и късната фаза на бронхоконстрикция, дължаща се на антигенна провокация, Монтелукаст, сравнен с плацебо, намалява еозинофилите в периферната кръв на възрастни и деца. В отделно изпитване,лечението с монтелукаст значимо намалява еозинофилите във въздухоносните пътища
(измерено в храчката) и в периферната кръв, като подобрява клиничния контрол на астмата.
При изпитвания при възрастни, монтелукаст, 10 mg веднъж дневно, сравнен с плацебо показва значително подобрение в сутрешния ФЕО1 (10,4 % спрямо 2,7 % промяна от изходните стойности) и сутрешната скорост на пиковия експираторен поток (PEFR) (24,5 l/min спрямо
3.3 l/min промяна от изходните стойности) и значително понижава общата употреба на бета-агонист (-,1 % спрямо -4,6 % промяна от изходните стойности). Подобрението на докладваните от пациентите дневни и нощни астматични симптоми е значително по-добро спрямо плацебо.
Изпитвания при възрастни са доказали способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалационния кортикостероид (% промяна от изходните стойности за инхалалаторен беклометазон плюс монтелукаст спрямо беклометазон по отношение на ФЕО^ 5,43 % спрямо
1.04 %; употреба на бета-агонист: -8,70 % спрямо 2,64 %). Сравнен с инхалаторен беклометазон (200 ug два пъти дневно с устройство за впръскване), монтелукаст е демонстрирал по-бърз начален отговор, въпреки че след 12-седмично изпитване, беклометазон е осигурил по-добър среден терапевтичен ефект (% промяна спрямо изходните стойности за монтелукаст в сравнение с беклометазон, респективно за ФЕО1: 7,49 % спрямо 13,3 %; употреба на бета-агонист: -28,28 % спрямо -43,89 %). Въпреки това, сравнени с беклометазон, висок процент пациенти, лекувани с монтелукаст са показали подобен клиничен отговор (напр. 50 % от пациентите лекувани с беклометазон постигат подобрение във ФЕО1 от приблизително 11 % или повече над изходните стоийности, докато приблизително 42 % от пациентите лекувани с монтелукаст постигат същия отговор).
Проведено е клинично проучване за оценка на монтелукаст като симптоматично лечение на сезонен алергичен ринит при възрастнио пациенти на възраст на и над 15 години с придружаващ сезонен алергичен ринит. В това проучване монтелукаст 10 mg таблетки, прилаган веднъж дневно, е показал статистическо значимо подобрение по скалата за оценка на дневни симптоми на ринита, в сравнение с плацебо. Оценката по скалата за дневни симптоми на ринита е средна межу оценката по скалата за дневните назални симптоми и (осреднена стойност между резултатите за назална конгестия, ринореа, кихане, сърбеж в носа) и скалата на нощните симптоми Общата оценка на алергичния ринит от страна на пациенти и лекари е била значително подобрена в сравнение с плацебо. Оценката на ефикасността при астма не е била основната цел на това изпитване.
При 8-седмично изпитване при педиатрични пациенти от 6 до 14 годишна възраст, монтелукаст 5 mg веднъж дневно, сравнен с плацебо, значително подобрява респираторната функция (ФЕО] 8,71 % спрямо 4,16 % промяна от изходните стойности; AM PEFR 27,9 l/min спрямо 17,8 L/min промяна от изходните стойности) и намалява необходимостта от използване на бета-агонисти „при нужда" (-11,7 % спрямо + 8,2 % промяна от изходните стойности).
При 12-месечно изпитване, сравняващо ефикасността на монтелукаст спрямо инхалаторен флутиказон за контрол на астма при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години с лека персистираща астма, монтелукаст не показва по-лош ефект от флутиказон при увеличение на процента на свободни дни без използване на лекарства за облекчаване на астмата (RF£)$)-първична крайна точка. Средно за 12-месечния период на лечение процентът на RFDs се увеличават от 61,6 до 84,0 в групата на монтелукаст и от 60,9 до 86,7 в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в LS средно увеличение в процента RFDs е статистически значимо (-2,8 с 95 % CI от -4,7, -0,9), но в границите на предварително определения диапазон на неинфериорност. Както монтелукаст така и флутиказон подобряват контрола при астма на вторични променливи,оценявани през 12-месечния период на лечение:
ФЕС»! се увеличава от 1,83 l до 2,09 l в групата на монтелукаст и от 1,85 l на 2,14 l в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в средното ЕБ увеличение на ФЕС»! е -0,02 Ъ с 95 % СЛ от -0,06, 0,02. Средното увеличение от изходните стойности в % предсказан ФЕС^ е 0,6 % в групата лекувана с монтелукаст, и 2,7 % в групата лекувана с флутиказон. Разликата между средните ЕБ стойности за промяна от изходните стойности в % предсказан ФЕОх е значителна: -2,2 % с 95 % С1 -3,6, -0,7.
Процентът дни, в които се употребява бета-агонист намаляват от 38,0 на 15,4 в групата на монтелукаст и от 38,5 на 12,8 в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в средните ЕБ стойности за процента дни, в които се употребява бета-агонист, е значителна: 2,7 с 95 % С1 от 0,9, 4,5.
Процентът на пациентите с астматични пристъпи (астматичният пристъп се определя като период на влошаване на астмата, който изисква лечение с перорални стероиди, непланирано посещение в лекарски кабинет,спешен център или хоспитализация) е 32,2 в групата на монтелукаст и 25,6 в групата на флутиказон; разликата в съотношението на шансовете (95 % С1) е значителна: равна на 1,38 (1,04, 1,84).
Процентът на пациентите, използвали системни (предимно перорални) кортикостероиди през периода на изпитването е 17,8 % в групата на монтелукаст и 10,5 % в групата на флутиказон. Разликата между двете групи в средните ЕБ стойности е значителна: 7,3 % с 95%С1 = 2,9; 11,7.
Значително намаление на индуцираната от физически усилия бронхоконстрикция (Е1В) е била демонстрирана при 12-седмично изпитване при възрастни (максимално понижение на ФЕО1 22,33 % за монтелукаст спрямо 32,40 % за плацебо; време за възстановяване до ниво около 5 % от изходните стойности на ФЕО1- 44,22 минути спрямо 60,64 минути). Този ефект е последователен през 12-седмичния период на проучването. Намалението наЕ1В също е демонстрирано в краткосрочно изпитване при педиатрични пациенти (максимално понижение на ФЕО1 18,27 % спрямо ,11 %; време за възстановяване до ниво около 5 % от изходния ФЕО1 17,76 минути спрямо 27,98 минути). Ефектът на двете изпитвания е демонстриран в края на интервала на дозиране веднъж дневно.
При чувствителни към аспирин пациенти с астма, получаващи съвместно инхалаторни и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст, сравнено с плацебо, води да значително подобрение в контрола на астмата (ФЕО1 8,55 % спрямо -1,74% промяна спрямо изходните стойности и понижение в общата употреба на бета-агонисти -27,78 % спрямо 2,09 % промяна от изходните стойности).
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция.
Монтелукаст се абсорбира бързо след перорално приложение. Средната максимална плазмена концентрация (Cmax) за филмираните таблетки от 10 mg се достига 3 часа (Tmax) след приложение на гладно при възрастни. Средната перорална бионаличност е 64 %. Пероралната бионаличност и С^ не се повлияват от стандартно хранене. Безопасността и ефикасността са демонстрирани при клинични изпитвания, при които 10 mg филмирани таблетки са прилагани независимо от времето на приемане на храна.
При таблетките за дъвчене от 5 mg Cmax се достига 2 часа след приложение при възрастни на гладно. Средната перорална бионаличност е 73 % и се намалява до 63 % при стандартно хранене.

Разпределение.
Монтелукаст се свързва повече от 99 % с плазмените протеини. Обемът на разпределение на монтелукаст при равновесно състояние е средно 8-11 литра. Изпитвания при плъхове с радиоактивно белязан монтелукаст показват минимално преминаване през кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрациите на радиоактивно белязан материал 24 часа след приема на дозата са минимални във всички останали тъкани.

Биотрансформация.
Монтелукаст се метаболизира в значителна степен. При проучвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст не са измерими при стационарно състояние при възрастни и деца.
In vitro изпитвания, при които са използвани човешки чернодробни микрозоми, показват, че в метаболизма на монтелукаст участват цитохроми Р450 ЗА4, 2А6 и 2С9. Основававайки се на допълнителни in vitro резултати при човешки чернодробни микрозоми, терапевтичните плазмени концентрации на монтелукаст не инхибират цитохроми Р450 ЗА4, 2С9, 1А2, 2А6, 2С19 или 2D6. Приносът на метаболитите на монтелукаст към терапевтичния му ефект е минимален.

Елиминиране:
Плазменият клирънс на монтелукаст при здрави възрастни е средно 45 ml/min. След перорална доза на радиоактивно белязан монтелукаст, 86 % от радиоактивността е открита във фекалните маси от 5 дни и < 0,2 % - в урината. Този факт заедно с определената за монтелукаст перорална бионаличност, показва, че монтелукаст и неговите метаболите се екскретират почти изключително чрез жлъчката.

Специални групи пациенти:
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст или при такива с лека до умерена чернодробна недостатъчност. Не са провеждани изпитвания с пациенти с бъбречно увреждане Тъй като монтелукаст и неговите метаболитите се елиминират чрез жлъчката, не се очаква да е необходима корекция на дозата при пациенти с бъбрено увреждане. Няма данни за фармакокинетиката на монтелукаст при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child - Pugh степен> 9).
При високи дози монтелукаст (20- и 60-пъти по-високи от препоръчваната доза при възрастни) се наблюдава намаление в плазмените концентрации на теофилин. Този ефект не е наблюдаван при препоръчваната доза от 10 mg дневно.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучвания за токсичност при животни са наблюдавани минимални биохимични промени в серумните нива на ALT, глюкоза, фосфор и триглицериди, които са били преходни. Проявите на токсичност при животните са били увеличаване на саливацията, гастроинтестинални симптоми, редки изпражнения и нарушения в баланса на йоните. Тези симптоми са наблюдавани при дози с 17 пъти по-висока системна експозиция, отколкото наблюдаваната при клинична доза. При маймуни нежеланите лекарствени реакции са възниквали при дози от 150 mg/kg/дневно (> 232 пъти над системната експозиция, наблюдавана при клинична доза). При проучвания при животни монтелукаст не е оказал ефект върху фертилитета или репродуктивните възможности при системна експозиция надхвърляща >24 пъти клиничната системна експозиция, наблюдавана при клинична доза. При проучване относно фертилитета при женски плъхове, е било наблюдавано леко намаляване на теглото при малките при доза 200 mg/kg/дневно (> 69 пъти над клиничната системна експозиция). При проучвания при зайци, по-висока честота на непълна осификация в сравнение със съответни контролни животни е наблюдавана при приложение на дози 24 пъти над клиничната. Не са наблюдавани аномалии при плъхове. Монтелукаст преминава през плацентарната бариера и се екскретира в кърмата при животни.
Не е настъпила смърт след еднократен перорален прием на монтелукаст натрий в дози до 5 000 mg/kg при мишки и плъхове (15 000 mg/m2 при мишки и 30 000 mg/m2, съответно при плъхове) - максималната изпитана доза. Тази доза отговаря на 25 000 пъти по-голяма от препоръчваната дневна доза при възрастни хора (определена за възрастни пациенти с тегло 50 kg).
Установено е, че монтелукаст не е фототоксичен при мишки за UVA, UVB или лъчите от видимия спектър при дози до 500 mg/kg/дневно (приблизително > 200 пъти над клиничната доза).
Монтелукаст не е бил мутагенен или туморогенен при in vitro и in vivo тестванията при гризачи.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Сърцевина:
Лактоза монохидрат
Целулоза,микрокристална Хидроксипропилцелулоза Кроскармелоза натрий
Магнезиев стеарат
6.2 Несъвместимости
Неприложимо.
6.3 Срок на годност
3 години
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява в оригиналния оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.
6.5 Данни за опаковката
Опаковани в PA-Al -PVC/ Al блистери:
Блистери (с отбелязани дните от седмицата) в опаковки от: 7, 14, 28, 56,84, 98 и 140 таблетки.

Блистери (без отбелязани дните от седмицата) в опаковки от: 10, 20, 28, 30,50,90,100 и 200 таблетки.

Блистери (дозови единици) в опаковки от: 49, 50 и 56 таблетки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

Обвивка:
Поливинилов алкохол
Титанов диоксид (Е-171)
Талк
Лецитин (соев)
Ксантанова гума
Червен и жълт железен оксид (Е-172)
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Invent Farma S.L.,
Avda. Barcelona 69,
08970 Sant Joan, Depsi Barcelona,
Испания
8. HOMEP(A) HA РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Per. №
9. ДАТА HA ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА
Юни 2010